Върховен касационен съд

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в открито заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
с участието на секретаря Ангел Йорданов, след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 1533 по описа на ВКС за 2025г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на ищеца Х. С. И., чрез адв.П. П. от САК, срещу решение № 119/14.05.2025г. по възз.гр.д.№ 147/2025г. на Окръжен съд - Сливен. С него, след отмяна изцяло на решение № 141/18.02.2025г. по гр.д.№ 3501/2024г. на Районен съд - Сливен, е отхвърлен предявеният от Х. С. И. против „Юробанк България“ АД, [населено място], универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България“, КЧТ, иск за установяване нищожността на договор за потребителски кредит № PLUS 16944661, сключен на 16.04.2019г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, КЧТ, и Х. С. И., и са присъдени разноски в тежест на касатора. Решенията са постановени с участието на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като трето лице помагач на страната на ответника.
В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3, предл.1 и предл.3 ГПК. Касаторът оспорва извода, че процесният договор за кредит не е недействителен, основан на приетото, че застрахователните премии не са част от общите разходи по кредита, тъй като за получаването на кредита при конкретните условия не се е изисквало задължително сключване на договор за застраховка. По подробно изложените съображения искането е за отмяна на решението. Претендира се за присъждане на направените разноски за въззивната и касационната инстанции.
С писмени отговори ответникът „Юробанк България“ АД, [населено място], чрез юрисконсулт И. Б., и подпомагащата го страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез юрисконсулт Б. Д., оспорват основателността на касационната жалба на ищеца. Претендират за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговорите.
С определение № 3292/21.11.2025г е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следния въпрос: Когато в договор за потребителски кредит е уговорено, че част от отпуснатата сума по кредита се усвоява от кредитополучателя като застрахователна премия, която кредиторът превежда директно на застрахователя, следва ли разходът за застрахователна премия да бъде третиран като общ разход по кредита за потребителя, съгласно §1, т.1 ДР на ЗПК и съответно да бъде включен при формирането на ГПР като такъв?
В откритото съдебно заседание пред касационната инстанция касаторът не се явява и не се предствлява. С подадена преди това чрез адв. П. П. от САК молба поддържа касационната жалба и исканията за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на разноски, прилага писмени бележки и списък на разноските по чл.80 ГПКи прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, представляван от юрисконсулт И. Б., поддържа отговора и оспорва касационната жалба, прилага списък на разноските по чл.80 ГПК и претендира за присъждане на разноски, както и прави възражение за прекомерност на претендираниото адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата. Подпомагащата страна не се представлява.
Съставът на I т.о., след като прецени доводите на страните и данните по делото, намира следното:
По въпроса, обусловил допускането на обжалване:
Даденото в чл.3 б. „ж“ от транспонираната в Закона за потребителския кредит Директива № 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 годинаотносно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета легално определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ е, че това са всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи, като разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия.
Легалната дефиниция на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ е, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
С оглед на това следва да се даде отговор, че разходът за застрахователна премия следва да бъде третиран като общ разход по кредита за потребителя и съответно да бъде включен при формирането на годишния процент на разходите/ГПР по договора за потребителски кредит винаги, когато при преценка на условията на договора за кредит се установи, че сключването на договора за застраховка е задължително условие за получаване на кредита или за получаване на кредита при конкретно предлаганите с договора условия .
По същество и на въведените касационни основания:
По делото е установено и не се оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит № PLUS-16944661 от 16.04.2019г., по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, КЧТ, предоставя на ищеца Х. С. И. кредит в общ размер на 3000лв. В договора за кредит е обективиран погасителен план за погасяване на главницата в размер на 3000лв. на равни месечни вноски от по 145.14лв. с падежи пето число на съответния месец, първата от които - на 05.06.2019г., а последната - 05.11.2022г. Посоченият в договора за кредит ГПР е 45.57%. В раздел „Параметри и условия“ на договора за кредит е посочено, че застрахователната премия е в размер на 705.60лв., а „такса ангажимент“ -105лв. В приложените по делото условия към договора /чл.2/ е посочено, че размерът на предоставения по договора заем е в размер на сумата, посочена в поле „общ размер на кредита“, а размерът на кредита за покупка застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат. Същевременно в условията към договора е посочено, че застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на погасителните вноски по погасителния план и е част от всяка месечна погасителна вноска. От приложения застрахователен сертификат се установява, че на същата дата, на която е сключен договорът за кредит- 16.04.2019г., кредитополучателят е сключил, с посредничеството на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, КЧТ, договор за застраховка при общи условия „Защита на плащанията“ с „Кардиф Общо застраховане клон България“, [населено място]. Застрахователният договор е със срок на действие, съвпадащ със срока на договора за кредит. Съгласно приложения по делото Стандартен европейски формуляр/СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити, Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК, общият размер на кредита е 3000лв., а нетната сума за получаване по сметка, след удържане на „такса ангажимент“ и застрахователни премии(ако има такива) е 2895лв. Сред посочените в СЕФ условия за усвояване на кредита е посочено заплащането на застрахователните премии - директно на застрахователя, но е отречено за получаване на кредита или за получаването му при конкретно предлаганите условия да се изисква сключване на договор за застраховка, свързан с договора за кредит, или друг договор за допълнителна услуга, а като единствено свързан с договора разход е посочена „такса ангажимент“ в размер на 105лв. От заключението на ССЕ по делото е установено, че погасителните вноски по погасителния план към договора включват, освен главница и договорна лихва, така и застрахователна премия, като заплатените застрахователни премии са превеждани в края на месеца от кредитора на застрахователя. От същото заключение се установява, че посоченият в договора ГПР е изчислен при главница в размер на 3000лв., предоставена за срока на договора-42 месеца, договорна лихва в размер на 2390.28лв. и такса ангажимент в размер на 105лв. Според вариант I от заключението на ССЕ действителният ГПР е 59.5627%, при предоставен кредит в размер на 3000лв. и разходи за договорна лихва в размер на 2390.28лв., „такса ангажимент“ в размер на 105лв. и застрахователна премия в размер на 705.60лв., а според вариант II – действителният ГПР е 60.2329%, при предоставен кредит в размер на 2895лв.( 3000лв. -105лв.) и разходи за договорна лихва, „такса ангажимент“ и застрахователна премия.
Първата инстанция е уважила иска, приемайки, че договорът за кредит е изцяло недействителен, на осн.чл.22 ЗПК, тъй като договорната клауза за годишен процент на разходитее нищожна, на осн. чл.19, ал.5, вр. ал.4 ЗПК на, предвид установеното от заключението на ССЕ, че действителният ГПР е пет пъти по-висок от размера на законната лихва по просрочени задължения в левове.
Сезиран с въззивна жалба на ищеца, въззивният съд е променил резултата, приемайки, че договорът не е недействителен. Този извод е основан на приетото, че разходите за застрахователна премия не се включват в общите разходи по кредита по см. на § 1 на ДР на ЗПК и чл.3, б. „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. и не следва да участват при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита/ ГПР, тъй като за получаването на кредита при конкретните условия не се е изисквало задължително сключване на договор за застраховка. В тази връзка съставът на окръжния съд е изтъкнал посоченото изрично в СЕФ, че за получаване на кредита или за получаването му при конкретно предлаганите условия не се изисква сключване на договор за застраховка, свързан с договора за кредит. Изложил е съображения, че кредитополучателят е подписал застрахователния сертификат, като е декларирал получаването на информацията, съгласно КЗ, и за условията по избраните пакети, както и, че е прочел, разбрал и приел общите условия/ОУ на застрахователя. Изтъкнал е и посоченото в договора за кредит, че застрахователните премии се изплащат на застрахователя, което е приел да се потвърждава от СИЕ, както и, че погасителните вноски включват /само/ главница и лихви. За неоснователен е намерил довода, че кредиторът е знаел предварително какъв е размерът на застрахователната премия.
Даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с отговора на въпроса, обусловил допускане на обжалването. Изводът, че застрахователната премия не е част от общите разходи по кредита е направен в нарушение на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, тъй като при преценката дали сключването на договора за застраховка е задължително условие за предоставяне на кредита при предложените условия не са отчетени всички условия на договора за кредит. Налице е основанието за касационно обжалване на чл.281, т.3, предл.1 ГПК, което налага отмяна на решението. Тъй като не се налага потварянето или извършването на нови процесуални действия, спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция.
В представения по делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК, е посочено, че за получаване на кредита или за получаването му при конкретно предлаганите условия не се изисква сключване на договор за застраховка, свързан с договора за кредит, или друг договор за допълнителна услуга, а единственият разход, свързан с договора, е еднократна „такса ангажимент“ в размер на 105лв. В приложените по делото условия към договора също е посочено, че размерът на предоставения по договора заем е сумата, посочена в поле „общ размер на кредита“, а размерът на кредита за покупка застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат. Същевременно, според условията към договора, застрахователната премия в посочения в договора за кредит, раздел „Параметри и условия на договора“, общ размер е разделена на равен брой вноски, съответстващи на погасителните вноски по погасителния план, и съответна част от нея е включена във всяка месечна погасителна вноска. От заключението на ССЕ по делото е установено, че погасителните вноски по погасителния план към договора включват, освен главница и договорна лихва, така и част от застрахователната премия, като заплатените от кредитополучателя застрахователни премии са превеждани в края на месеца от кредитора на застрахователя. На същата дата, на която е сключен договорът за кредит - 16.04.2019г., е сключен и то с посредничеството на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, КЧТ, договор за застраховка при общи условия „Защита на плащанията“, със срок на действие, съвпадащ със срока на договора за кредит. Налага се извод, че, независимо от декрарираното от кредитора в СЕФ и в условията на договора, в действителност сключването на застраховка „Защита на плащанията“ е поставено като задължително условие за сключване на договора за кредит при предложените условия и застрахователната премия е част от общодължимата сума по договора за кредит. Ето защо застрахователната премия съставлява общ разход по кредита по см. на на § 1 на ДР на ЗПК и чл.3, б. „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. и следва да участва при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита/ ГПР.
По въпроса за значението за приложение на чл.22 от Закона за потребителския кредит на установяване недействителността на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договорите за потребителски кредити, в частност по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК е формирана съдебна практика, обективирана в решение № 50013 от 5.08.2024г. на ВКС по т. д. № 1646/2022г., II т. о. В него съставът на касационния съд се е позовал на задължителното, като постановено по преюдициално запитване, решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С-714/22 за тълкуване на чл. 10, § 2, б. „ ж “ и чл. 23 от Директива 2008/48 , а именно, че с те са в смисъл, когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква „ж“ от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. В решение № 50013 от 5.08.2024г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., е прието, че от горните задължителни указания по тълкуването на Директива 2008/48 , както и от цитираната в решението по дело С-714/22 предходна практика на СЕС, следва, че преценката за неравноправност и поради това – за нищожност по смисъла на чл. 146 , вр. чл. 143 ЗЗП на посочените ГПР и ГЛП в договор за потребителски кредит е релевантна и за преценката относно нищожността на целия договор съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК . Ето защо на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е даден отговор, че установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК , в частност на посочените в договора ГЛП или ГПР, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК , се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им. Неточното посочване на ГЛП и ГПР в договора за потребителски кредит е от значение за приложението на чл. 22 ЗПК .
В случая, предвид приетото, че в случая застрахователната премия съставлява общ разход по кредита по см. на на § 1 на ДР на ЗПК и чл.3, б. „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. и следва да участва при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита/ ГПР и с оглед установеното от заключението на ССЕ по делото, че, при отчитане на разхода за застрахователна премия, действителният ГПР е пет пъти по-висок от размера на законната лихва по просрочени задължения в левове, следва да се приеме, че клаузата за ГПР е нищожна на осн. чл.19, ал. 5, вр. ал.4 ЗПК. Това обуславя недействителност на целия договор за потребителски кредит, на осн. чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, и същият следва да се счита освободен от такси и разноски.
Поради изложеното, искът за прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит е основателен и следва да се уважи.
С оглед на този изход на спора, на осн.чл.78, ал.1 ГПК, на касатора се дължат направените разноски в касационното производство за ДТ в размер на 77.68 евро, а на адвоката, който му е предоставил безплатна правна помощ, на осн. чл.38 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в претендирания размер от 465.07 евро. Като неоснователно, се оставя без уважение релевираното от ответника възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата, тъй като този размер изцяло съответства на фактическата и правна сложност на спора пред касационния съд и извършените от процесуалния представител на касатора процесуални действия по изготвяне и депозиране на касационна жалба, изложение и подробни писмени бележки. На ответника по касация не се дължат разноски, а въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която такива са му присъдени.
Мотивиран от това, съставът на I т.о.:

Отменя изцяло решение № 119/14.05.2025г. по възз.гр.д.№ 147/2025г. на Окръжен съд - Сливен, вкл. в частта, с която са присъдени разноски в полза на„Юробанк България“ АД, [населено място], и вместо него постановява:
Признава за установено по предявения от Х. С. И. против „Юробанк България“ АД, [населено място], като универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, КЧТ, че договор за потребителски кредит № PLUS-16944661 от 16.04.2019г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, КЧТ, и Х. С. И., е изцяло недействителен, на осн. чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит.
Осъжда „Юробанк България“ АД, [населено място], да заплати на Х. С. И. направените разноски в касационното производство за ДТ в размер на 77.68 евро, а на адвокат П. С. П., на осн. чл.38 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 465.07 евро.
Решението не подлежи на обжалване.