Посочено е, че пред първата инстанция, Ц. Г. е представила строителни книжа като конструктивно становище и разрешение за монтиране, са издадени през месец ноември 2004г. и касаят монтиране на фургон в поземлен имот № *** по плана за земеразделяне на [населено място], собственост на наследниците на Г. М. М., с възложител Ц. Б. Г..В имота се монтира стандартен строителен фургон, без колела, предназначен за канцелария, без да са правени допълнителни промени, като монтирането на фургона става върху предварително изпълнена хоризонтална площадка, с цокъл на около 50 см. над нивото на околния терен.Площадката се изпълнява от бетонова настилка.В заключение в становището е посочено, че монтираният временно строителен фургон представлява безопасна конструкция и може да бъде ползван по предназначението си, според нуждите на собствениците.Според удостоверение от СО район „Нови Искър” общинската служба е посочила, че разрешението за монтаж на фургон в процесния имот е било съобщено по реда на чл. 17 от ЗАП /отм./, като в районната администрация нямало данни за обжалването му.От 2 броя писма от ЕРР Запад и от договор за присъединяване на обекти към електроразределителната мрежа от 2005г., удостоверение за ел. мощност, договор за продажба на електрическа енергия, констативен протокол, е установено, че имотът е бил електроснабден по молба на Ц. Г..
От събраните по делото гласни доказателства-показанията на свидетеля Г. Т., която е съседка на процесния имот, е установено, че през 2004 г. Ц. Б. Г. започнала да ползва един от възстановените имоти, а именно: нива, находяща се в [населено място], местността „М.”, [улица]. Първоначално Ц. Г. изчистила мястото от храсти и трънаци и поставила фургон върху предварително изпълнена площадка.Прекарала зимата на това място.На следващата година оградила стените на фургона с итонг, а отвътре с изолация.Оградила и мястото с дървени колци и бодлива тел. Първоначално в имота имало обществена тоалетна, която се ползвала от шофьорите на автобусите.След няколко години през 2010г. Ц. Г. започнала да строи стабилна ограда, като строежът на оградата продължил около 3 години.Започнала да облагородява имота, като засаждала овошки и зеленчуци.Когато построила новата ограда, махната обществената тоалетна, която се намирала в имота.Ц. Г. сложила и табела с името си на дворната врата.До преди 4-5 години, имотът бил посещаван и от В. Й., която ходила на кафе при Ц. Г. заедно с майка си.След това свидетелката не я виждала да идва в имота.Снахата на Г. Т. веднъж й казала, че видяла В. Й. и тя й казала, че Ц. искала да вземе имота, но това щяло да стане през трупа й.
Свидетелят П. П. е заявил, че през 2006г. се е запознал с Ц. Г., като на следващата година закупил съседно място, което граничило с това, в което живеела Ц..Когато започнал да живее в селото, видял, че в мястото, където живеела Ц. Г., имало „малка къщичка”, към която Ц. впоследствие направила пристройки - кухня и склад.Установил, че към него момент в мястото имало ток и вода, както и че, когато свидетелят прокарал канал през 2007-2008г., който да обслужва неговия имот и цялата улица, Ц. Г. платила на свидетеля 3500 лева, за да може да се включи и тя в канала.Когато свидетелят си направил ограда /дувар/, Ц. Г. поискала разрешение да построи и гараж до дувара.Гаражът бил построен през 2012г.
Свидетелят Д. С. , живущ в [населено място], заявил, че на място се е поставил фургона от страна на Ц. Г. Ограждането на имота първоначално било с бодлива тел, а впоследствие с по-стабилна ограда, на която поставила табела с името си, пристроил се фургона и се изградил гараж.През 2005-2006г. С. започнал да коси тревата в дворното място, където живеела Ц..Около 2012-2013г., докато косял, при него дошла В. Й., която го попитала какво прави там, а след като й отговорил, че Ц. го помолила да окоси тревата, В. заявила, че Ц. не е собственик и че няма да оставят така нещата. Г. Т. П. П. Д. С.
Свидетелят В. Г., която е дъщеря на ищцата В. С., заявила, че около 2000 година Ц. Г. поискала да вземе писмено разрешение от всички съсобственици дали може да ползва имота, тъй като нямало къде да живее.Когато отишла да иска разрешение от В. С., свидетелката В. Г. прочела това, което било написано в документа, който Ц. Г. дала на В. С., за да подпише, и за който казала, че е съгласие Ц. да живее в имота.Тогава В. Г. установила, че пишело друго, а именно - майка й - В. С. да прехвърли дела си на Ц. Г..В. Г. видяла, че има такива писма и до другите съсобственици, но не ги е чела.След като свидетелката казала на Ц., че това, което пише в документа, е различно от това, което казва, Ц. Г. заявила, че се е объркала.Преди няколко години /5-7 години/ роднините разбрали, че Ц. Г. си е извадила нотариален акт за този имот, като това мотивирало роднините да се съберат поради незаконното строителство.
От приетата пред първата инстанция СТЕ, е установено, че процесният имот представлява поземлен имот с идентификатор *** по одобрената КККР на [населено място], находящ се в [населено място], с площ от 1 122 кв.м., заедно с всички подобрения /преместваеми обекти/, прикрепени трайно към терена, в това число сграда с идентификатор ***, на един етаж със застроена площ от 25кв.м. и сграда на един етаж със застроена площ 9.00кв.м. Актуалното състояние на имота и подобренията върху него е: жилищната сграда е със застроена площ от 25.00 кв.м. и се състои от една стая и баня. Същата е преустроена от монтиран бивш фургон и към настоящия момент е с метална носеща конструкция, ограждащи стени от зидария с „Итонг“ и с двускатен, дървен покрив, покрит с вълнообразна ламарина.Отвън сградата е санирана, шпаклована с мрежа и боядисана.В стаята - балатум върху бетонна настилка по под и тапети върху обшивка от гипскартон по стените.В банята - ПВЦ плочки по под и латекс върху обшивка от гипскартон по стени, с топлоизолационни плоскости по тавана.В банята е монтирана еднокоритна, кухненска мивка алпака с отцедник.Дограмата по прозорците и вратите е алуминиева. Светлата височина на стаята е 2.40 м., а на банята – 1.85 м. Към деня на огледа, жилищната сграда била в добро състояние. Пристроената към жилищната сграда лятна кухня била с вход от двора и се състояла от едно помещение, изградено със стени от гипсокартон, отвън с обшивка от дървен сачак. Помещението било с циментова замазка по под и с латекс по стените, с видим дървен покрив по таван, който е покрит с ламарина. В помещението била монтирана чугунена, кухненска мивка, с поставен стар, бял фаянс около нея. Дограмата по прозорците била стара, двукатна дървена, а вратата била талашитена.Съгласно направените на място измервания, лятната кухня била със застроена площ от 14.35 кв.м.Светлата й височина била 2.20 м. Складовото помещение, построено до лятната кухня било с тухлени стени и с дървен покрив, покрит с ламарина.Същото било с балатум върху циментова замазка по под и с мазилка по стените, с видим дървен покрив по тавана. Помещението било с един дървен прозорец и с врата от листова ламарина, на метална рамка.Складовото помещение било със застроена площ от 8.50 кв.м. и със светла височина 2.20м.Гаражът бил с трапецовидна форма в план, с тухлени стени по три страни, а по четвъртата стена бил долепен до масивната ограда, изградена по североизточната граница на поземления имот.Гаражът бил с метална покривна конструкция и покрит с ЛТ ламарина. Подът бил на циментова замазка, стените били измазани, монтирана била двукрила, метална, гаражна врата. Светлата височина на гаража била 2.40 м., а застроената му площ, съгласно направените на място измервания, била от 21.20 кв.м. Вещото лице дало заключение, че нанесената в одобрената КККР на София сграда с идентификатор *** към деня на огледа не съществувала в процесния поземлен имот. Установено е, че постройките са трайно прикрепени към земята.
По делото е представен нотариален акт № 073, том I, рег. № 605, дело № 45/2021г., издаден на 30.06.2021г., с който ответницата Ц. Б. Г. е призната за собственик по давност на 17/18 ид.ч. от ПИ с идентификатор*** .
С нотариален акт № 125, том I, рег. № 4899, дело № 109/2021г., издаден на 23.04.2021г., са признати за собственици по наследство на възстановените по ЗСПЗЗ имоти С. П. С., С. П. С. и А. П. К. общо за 1/14 ид.ч.; 1/14 ид.ч. за В. Д. С.; 1/7 ид.ч. общо за В. С. Й. и Р. С. Н. и 1/14 ид.ч. за В. Г. Г..
При анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел от правна страна, че направеното от Ц. Г. възражение за придобиване на процесния имот по давност е неоснователно.Установява се по делото, че същата е оградила и подобрила процесния имот и фактически е променила предназначението му от земеделски в такъв за постоянно обитаване за жилище, но не е доказала предпоставките на чл.79, ал.1 от ЗС и по специално, че е налице субективния елемент на владението - намерение за своене и то външно изразено пред другите съсобственици. Изложени са мотиви, че за да промени държането във владение държателят, вкл. съсобственикът трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, открито спрямо съсобствениците си. Прието е, че след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност и само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност.За да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си, следва да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.В такава хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивната давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. Общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност поради неведение да се защити.Изложени е, че в случая считано от 2004 г. Ц. Г. се установила в имота и е започнала постепенно да го подобрява и да го приспособява за постоянно обитаване.Това станало по причина, че Г. нямала къде да живее, но без да е заявено от същата отричане на правата на останалите съсобственици.Категорични данни за отричане правата на останалите съсобственици липсват в показанията на свидетелите Т., П. и С.. Единствено свидетелят П. съобщил за своя среща с ищцата В. като последната му споделила през 2010 г., че има проблеми с Ц. Г. относно имота и не я пускат вътре. В тази част показанията не са кредитирани от съда, тъй като свидетелят не е пряк очевидец на отношенията между В. и Ц., а свидетелят В. Г. и свидетелят Т. твърдели, че двете жени са били в добри отношения и след 2010г. Прието е, че данни за демонстрирана промяна в намерението за своене по отношение на останалите съделите липсвали.Не следва друго от представената от Ц. Г. „строителна документация“, тъй като конструктивното становище и разрешение за монтаж на фургон, са издадени на името на наследниците на Г. М. М., а не само на името на Ц. Г..Нормално е ищцата да има открита партида за доставка на ел.енергия и да заплаща консумативите за ползване на имота , независимо на какво основание се намира в него.Изявленията на съделителите В. Б. С. и Г. Б. М. /брат и сестра на Ц. Г./, че същите са знаели за намеренията на Ц. Г. да владее целия имот за себе си, не са кредитирани от съда поради близката родствена връзка.Прието е, че намеренията на Ц. Г. да завладее имота изцяло за себе си са станали явни пред другите съсобственици едва след като те са узнали, че Г. се е снабдила с нотариален акт през 2021 г. и за техните идеални части.
С постановеното определение №658/12.02.202г. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по първия поставен от касатора въпрос, тъй като въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 от ГПК.В постоянната си практика ВКС приема, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да направи своите фактически констатации и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, когато това е необходимо с оглед съдържащите се във въззивната жалба оплаквания. Длъжен е при това да съобрази и обсъди не само доводите, съдържащи се във въззивната жалба и отговора към нея, но и твърденията на страните по релеватните за спора факти, техните доводи и възражения, съдържащи се в исковата молба, в отговора към нея и в становищата на страните, изразени в хода на производството и да се произнесе, отчитайки по кои релевантни за спора факти и обстоятелства между страните съществува спор. В този смисъл решение № 57 от 2.3.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на III г. о. на ВКС; решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на I г. о. на ВКС; решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 149 от 3.7.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на III г. о. на ВКС; решение № 7 от 8.2.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на II г. о. на ВКС; решение № 115 от 30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на II т. о. на ВКС; решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на I г. о. на ВКС и много други.Доказателствата при това следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и при спазване на установените в ГПК правила на доказване, както и на опитните и логични правила.
Според Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога.По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено.След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС .Тогава , за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части , съсобственикът , който не е техен владелец , следва да превърне с едностранни действия държането им във владение . Тези действия трябва да са от такъв характер , че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици . Ако се позовава на придобивна давност , той трябва да докаже при спор за собственост , че е извършил действия , с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои , като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици .
Абстрактното понятие „преобръщане на държането във владение“ придобива конкретно съдържание в зависимост от особеностите на всяко отделно разглеждано дело.В трайно установената си практика ВКС приема, че действията, с които съсобственикът превръща държането на чуждите идеални части във владение за себе си, могат да бъдат различни, поради което и не може да се даде общ отговор, валиден за всички случаи, какви конкретни факти и с какви конкретни доказателства той следва да установи това.Във всеки отделен случай обаче обстоятелствата, установяващи преобръщане на владението, следва да бъдат доказани конкретно/ решение № 74 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 6277/2014 г., I г. о./.
Действия, показващи промяна на намерението за своене и придобиване по давност на владяния имот в отношенията между сънаследници, са : отстраняване от имота, недопускане, оспорване на правата на останалите сънаследници ; когато след смъртта на общ наследодател един от сънаследниците живее постоянно в съсобствения /сънаследствен/ имот, той е единствен за него и семейството му, подобрява го и го надстроява и това пряко се възприема от другите сънаследници /решение № 110 от 20.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 870/2011 г., II г. о. и решение № 484/4.02.2013 г. по гр. д. № 740/2011г., I г.о./.
От показанията на св.Г. Т., св. П. П. и св.Д. С., които съдът кредитира като обективни и в резултат на непосредствени впечатления, както и от заключението по допуснатата СТЕ се установява, че през 2004г. Ц. Б. Г. започнала да ползва един от възстановените земеделски имоти - нива, находяща се в [населено място], местността „М.”, [улица], като първоначално изчистила мястото и поставила фургон върху предварително изпълнена площадка.През следващата година оградила стените на фургона с итонг, а отвътре с изолация.Оградила и мястото с дървени колци и бодлива тел.През 2010г. започнала да строи масивна ограда, строежът на която продължил около 3 години.След завършването и Ц. поставила табела с нейното име.Изградила лятна кухня със застроена площ от 14.35 кв.м., складово помещение, построено до лятната кухня, както и гараж с метална покривна конструкция.Имотът бил електрифициран, прокарани са вода и канал.
От изложеното по-горе следва да се приеме, че установените по делото действия на ответницата Ц. Б. Г. са от такова естество, че отричат правата на останалите съсобственици и са били явно демонстрирани.Същата е променила намерението си и е започнала да владее идеалните части на останалите сънаследници, които е придобила по давност/владението е установено през 2004г., а исковата молба е подадена в съда през м.06.2022г./.
Съдът не кредитира показанията на св.В. Г., която в съдебно заседание е заявила, че знае за уговорка между ответницата Ц. и останалите съсобственици тя да постави фургон в процесния имот, който да обитава, тъй като няма къде да живее.Изрично лицето е заявило, че не е била очевидец на този разговор, а знае за него от своята майка, която е страна по делото.Допълнителен аргумент за това е и обстоятелството, че нейните показания се намират в противоречие с тези на св.С., който е заявил, че В./майката на свидетелката/ е възприела извършеното от Ц. и е заявила, че „няма да оставят така нещата“.Дори показанията на тази свидетелка да бъдат кредитирани като истински, което означава, че ползването на имота от касаторката е било осъществявано въз основа на договор за заем за послужване, то следва да се приеме, че с последващите си действия – ограждане на имота и поставяне на табела с нейното име, изграждането на допълнителни постройки и гараж, същата е излязла извън рамките на предоставеното и право и е започнала да владее идеалните части на останалите съсобственици.Наличието на породени правоотношения от договор /като договор за наем или заем за послужване/ или от друг правен акт, с който не се отстъпват правомощия, произтичащи от право на собственост или от ограничено вещно право върху вещта, не изключва възможността упражняващият фактическата власт да е владелец, а не държател на вещта/арг.т.І от ППВС№6/74г./.
От анализа на представените по делото доказателства се налага извода, че спорният имот не е съсобствен между страните по делото, а изключителна собственост по реституция, наследяване и давност на ответницата Ц. Г..
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде постановено друго по същество, с което предявеният иск за делба бъде отхвърлен като неоснователен.
В полза на касатора следва да се присъдят направените разноски, които са направени пред трите инстанции, възлизащи на 1 846.78евро
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
ОТХВЪРЛЯ иска на А. С. К., В. С. М., С. Е. Т., С. П. С., С. П. С., А. П. К., В. Д. С., Ц. И. П.-И., В. Б. Б., Б. Б. Б., И. Б. И., Ц. Н. С., Б. Ц. Д., Н. Ц. С., В. Л. П., М. В. П., В. С. Й., Р. С. Н., Й. Л. С. и В. Г. Г. срещу Ц. Б. Г., Г. Б. М., В. Б. С. и Д. Е. И., за делба на следния недвижим имот : ПИ с идентификатор ***, [населено място] - СО, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-9/16.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, последно изменение със Заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на поземления имот: [населено място], СО - Н. И., местност „М.“; с площ от 1122 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 8; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: ***; при съседи: ***; ***; ***; ***; ***; ***, заедно с всички подобрения в имота, в това число: сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 25.00 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която съгласно заключение на съдебно-техническата експертиза се състои от една стая и баня, преустроена от монтиран бивш фургон и към настоящия момент с метална носеща конструкция, ограждащи стени от зидария с „Итонг“ и с двускатен, дървен покрив, покрит с вълнообразна ламарина ; лятна кухня , пристроена към жилищната сграда, със застроена площ от 14.35 кв.м., състояща се от едно помещение, изградено със стени от гипскартон, отвън с обшивка от дървен сачак и с видим дървен покрив по таван; складово помещение , със застроена площ от 8.50 кв.м., построено до лятната кухня с тухлени стени и с дървен покрив, покрит с ламарина ; гараж със застроена площ от 21.20 кв.м., с тухлени стени по три страни, а по четвъртата стена долепен до масивната ограда, изградена по североизточната граница на поземления имот, с метална покривна конструкция и покрит с ламарина, както и искането за отмяна на нотариален акт за право на собственост върху идеална част от недвижим имот, придобит по давност №73 том I, рег. № 605, нотар.дело № 45/2021г., от 30.06.2021г., издаден от Светлана Миленкова - нотариус с рег. № 50 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - СРС, с който Ц. Б. Г. е призната за собственик на основание давностно владение на 17/18 ид.ч . от описания ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор ***.
ОСЪЖДА А. С. К., В. С. М., С. Е. Т., С. П. С., С. П. С., А. П. К., В. Д. С., Ц. И. П.-И., В. Б. Б., Б. Б. Б., И. Б. И., Ц. Н. С., Б. Ц. Д., Н. Ц. С., В. Л. П., М. В. П., В. С. Й., Р. С. Н., Й. Л. С. и В. Г. Г. да заплатят на Ц. Б. Г. сумата от 1 846.78евро, представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: