Р Е Ш Е Н И Е
№ 510
София, 22.07.2026 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
при участието на секретаря Александра Чолакова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова гр.д. № 4945 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал.2 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 260315/06.06.2025 г. (уточнена с молби вх. № 260352/01.07.2025 г., вх. № 260404/26.08.2025 г. и вх. №3273/17.02.2026 г.) от С. Д. И. за отмяна на влязлото в сила решение № 1/05.01.2025 г. по в.гр.д. № 331/2023 г. на Окръжен съд – Ловеч, недопуснато до касационно обжалване с определение № 5521/28.11.2024 г. по гр.д. № 2022/2024 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение.
Молителката обосновава искането с твърденията, че е съпруга – недлъжник и ползвател на един от имотите, предмет на обявената за относително недействителна сделка, представляващ ПИ ..., ведно с всички построени в него сгради. Твърди, че е придобила правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от имота в режим на съпружеска имуществена общност. Позовава се и на изтекла в нейна полза придобивна давност, въз основа на осъществявано непрекъснато, явно и необезпокоявано владение на имота повече от 10 години. Излага още, че качеството ѝ на ползвател обуславя и качеството ѝ на необходим другар в производството, обвързан от силата на пресъдено нещо по отношение на разпоредителните действия с недвижимия имот, който е нейно единствено жилище. Навежда довод, че не е била уведомявана, не е участвала и не е била призовавана да участва като страна по делото.
Ответникът „Общинска банка“ АД с писмен отговор, чрез юрисконсулт В. С., оспорва молбата като недопустима. Твърди, че същата е подадена извън определения в чл.305, ал.1 от ГПК срок, тъй като молителката била конституирана като страна в производството с определение от 23.09.2021 г. и впоследствие заличена, предвид направения отказ от наследство. Същата знаела за сключената сделка и не я оспорвала до момента на подаване на молбата за отмяна. Сочи още, че влязлото в сила решение било отбелязано в Служба по вписванията към вписаната искова молба на 31.01.2025 г. и от този момент било възможно за всяко трето лице, включително и молителката, да узнае за резултата по делото. Навежда довод за недопустимост на молбата и поради липса на легитимация на ищцата по смисъла на чл.303 и чл.304 от ГПК, тъй като не била страна и участник в приключилото производство с предмет иск с правно основание чл.135 от ЗЗД. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на молбата.
Ответникът Държавата чрез Министъра на финансите, с писмен отговор, чрез юрисконсулт Р. С., прави изявление, че за нея, като правоприемник на починалия длъжник И. Й. И. по реда на чл.11 от ЗН, не е налице интерес от отмяна на решението или противопоставяне на молбата за отмяна. Сочи, че твърденията на молителката не водят до промяна в имущественото състояние на държавата, в качеството ѝ на правоприемник на починалия.
Ответникът Ц. И. Й. с писмен отговор изразява становище за допустимост и основателност на молбата. Твърди, че молителката, негова майка, узнала за първи път за влязлото в сила решение на посочената от нея дата. Излага, че при разглеждане на делото, по което е постановено влязлото в сила решение, са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като молителката не била уведомена и не била конституирана като страна в производството.
Ответникът Д. И. И. с писмено становище поддържа искането на молителката, нейна майка. Твърди, че датата, на която същата узнала за влязлото в сила решение е тази посочена в уточняващата молба, като същата не е била уведомена и призована при разглеждане на делото. Прави искане за уважаване на молбата и отмяна на влязлото в сила решение.
Съдът намира, че молбата подадена на 06.06.2025 г. е в срока по чл.305, т. 5 ГПК (от узнаване на решението с получаване на съобщението за насроченото на 12.06.2025 г. принудително изпълнение по изп.д. № 20134310400550). Молбата изхожда от легитимна страна и съдържа минимално необходимото съдържание за редовност. В същата са изложени твърдения попадащи в приложното поле на чл. 304 ГПК. Преценката за тяхната основателност е въпрос по съществото на спора (т.10 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС).
От приложените по делото доказателства се установяват следните обстоятелства:
Влязлото в сила решение, чиято отмяна се претендира, е постановено по предявен иск от „Общинска Банка“ АД срещу Държавата чрез Министъра на финансите (конституирана на основание чл.227 ГПК като страна в производството, в качеството ѝ на правоприемник по чл.11 от ЗН на починалия ответник И. Й. И.), Д. И. И., Ц. И. Й. и С. И. И. за обявяване за недействителен по отношение на ищеца на договора за покупко-продажба на недвижими имоти от 08.12.2015 г., между И. Й. И., като продавач и Д. И. И., като купувач, сключен в полза на трето лице – Ц. И. Й. и С. И. И., обективиран в нот.акт №..., т. ..., рег. №..., н.д. №....г., на основание чл.135 ЗЗД.
С посочената разпоредителна сделка продавачът И. Й. И. запазил правото на ползване върху един от недвижимите имоти – ПИ ..., ведно с всички построени в него сгради, за себе си и за съпругата си С. Д. И. до края на живота им.
Към датата на сключване на сделката, предмет на влязлото в сила решение, продавачът И. Й. И. бил в граждански брак с молителката С. Д. И., сключен на 24.04.1966 г., съгласно представеното по делото удостоверение за граждански брак от 24.04.1966 г.
От представения към молбата нотариален акт №..., т..., н.д. №.... г. се установява, че със същия Ц. Й. И. лично за себе си и като представител на малолетния си син И. Й. И. били признати за собственици по одворяване на дворно място в [населено място], Л. област, с площ от 1, 4 дка, в квартал 61, при граници: П. В. и от две страни улици.
В хода на производството по иска с правно основание чл.135 ЗЗД, ответникът И. Й. И. починал на 15.05.2021 г. и оставил за наследници по закон лицата: С. Д. И. (съпруга), Ц. И. Й. (син) и Д. И. И. (дъщеря), които направили откази от наследството на починалия, вписани на основание чл.52 вр. чл.49, ал.1 ЗН в специалната книга на Районен съд – Ловеч.
Съгласно разпоредбата на чл.304 от ГПК, легитимирани да искат отмяна на влязло в сила решение са лицата, спрямо които това решение има обвързваща сила, независимо че те не са били страни по делото. Това са третите лица, обвързани от силата на пресъдено нещо на постановеното решение поради неделимостта на спорното правоотношение, които биха били необходими другари (чл. 216, ал. 2 ГПК) при конституирането им като главна страна в производството и които не разполагат с друг ред за защита на засегнатото им от решението право. По дела от или срещу съпрузи относно вещи придобити в съпружеска имуществена общност е налице необходимо другарство, тъй като еднаквостта на правоотношението изисква еднакво решение спрямо всички другари. В този смисъл са и разясненията дадени в т. 12 на ППВС № 2/29.09.1977 г. и т.10 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай, молителката е навела следните твърдения: за придобиване на един от имотите, предмет на оспорената по реда на чл.135 ЗЗД сделка, в режим на съпружеска имуществена общност по време на брака ѝ с продавача И. Й. И., който имот бил единственото ѝ жилище; за придобиване правото на собственост върху идеална част от този имот по давност и за учредено в нейна полза, с оспорената сделка, право на ползване върху него.
С оглед така очертаните предметни предели на настоящото производство, съдът намира че не са налице предвидените в разпоредбата на чл.304 ГПК основания за отмяна на влязлото в сила решение по следните съображения:
Сделката предмет на иска разгледан с влязлото в сила решение била сключена на 08.12.2015 г. С настъпване на вещно-транслативното действие на разпореждането, съпружеската имуществена общност върху имота, за който се твърди да е придобит по време на брака на С. И. с ответника по приключилото производство И. Й. И., била прекратена. Собственик на имота станало третото лице – приобретател, в какъвто смисъл са и мотивите към т. 1 от ТР №5/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно правилото на чл.24, ал.4 СК, при разпореждане с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, другият съпруг може да го оспори в 6 месечен срок от узнаването му, но не по-късно от три години от неговото извършване. Доколкото, в конкретния случай, липсва оспорване на извършеното от И. И. разпореждане от неговата съпруга С. И. в посочения срок, изтекъл към датата на предявяване на иска по чл.135 ЗЗД (07.12.2020 г.), същата не е имала качеството на необходим другар на починалия в хода на производството ответник И. Й. И.. Постановеното по този иск и влязло в сила решение няма обвързваща сила по отношение на нея.
Наведените твърдения за придобиване на правото на собственост върху процесния имот от молителката И. и учредено в нейна полза право на ползване върху него, също не обусловят извод за наличие на легитимация за участието ѝ в приключилото съдебно производство по иска с правно основание чл.135 ЗЗД. Целта на същия е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда. При уважаване на П. иск, прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя, а кредиторът-ищец получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е придобито от трето лице. Страни по този иск са кредиторът/ищец и страните по атакуваната сделка, които са необходими другари. Ползвателят на имота не е необходим другар на ответниците по иска с правно основание чл.135 ЗЗД. Както беше посочено, молителката И., в качеството ѝ на трето лице, не е обвързана от силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение. Обстоятелството, че същата би била засегната от насоченото срещу имота, за който има учредено право на ползване и претендира самостоятелни права, принудително изпълнение не ѝ придава качеството на необходим другар на страните по оспорената с иска по чл.135 ЗЗД сделка, тъй като от същите не произтича неделимост на спорното правоотношение, предмет на приключилото производство. Споровете относно учредените вещни тежести върху имота предмет на изпълнението се разрешават в хода на изпълнителното производство. Молителката, като трето за производството по чл.135 ЗЗД лице, може да се защити срещу неблагоприятното отражение на влязлото в сила решение по общия исков ред.
В заключение, не са налице предвидените в чл.304 ГПК основания за отмяна на влязлото в сила решение № 1/05.01.2025 г. по в.гр.д. № 331/2023 г. на Окръжен съд – Ловеч, недопуснато до касационно обжалване с определение № 5521/28.11.2024 г. по гр.д. № 2022/2024 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл.78 от ГПК и направеното искане молителката следва да бъде осъдена да заплати на всеки един от ответниците „Общинска Банка“ АД и Държавата чрез Министъра на финансите юрисконсултско възнаграждение за защитата им в настоящото производство, с оглед изхода на спора. Същите следва да бъдат определени в минималния размер по чл. 23, т. 1 от НЗПП от по 50 евро.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 260315/06.06.2025 г. (уточнена с молби вх. № 260352/01.07.2025 г., вх. № 260404/26.08.2025 г. и вх. №3273/17.02.2026 г.) на С. Д. И. за отмяна на влязлото в сила решение № 1/05.01.2025 г. по в.гр.д. № 331/2023 г. на Окръжен съд – Ловеч, недопуснато до касационно обжалване с определение № 5521/28.11.2024 г. по гр.д. № 2022/2024 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение.
ОСЪЖДА С. Д. И. да заплати на „Общинска Банка“ АД сумата от 50 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в настоящото производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА С. Д. И. да заплати на Държавата чрез Министъра на финансите сумата от 50 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в настоящото производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: