Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ:Веселка Марева
Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Танева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3369 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване по касационната жалба на Й. И. У. и И. К. У. на решение № 234 от 05.06.2024г. по гр.д. № 278/2024г. на Окръжен съд-Русе, с което е потвърдено Решение № 141 от 10.02.2024г. на Районен съд-Русе по гр. д. № 2431/2023г. С последното са отхвърлени предявените от жалбоподателите против Община Русе искове по чл.54, ал.2 ЗКИР за признаване за установено, че са собственици на 2/3 ид.ч. /по 1/3 ид.ч. за всеки от тях/ на следните реални части от поземлени имоти, отразени в кадастралната карта, а именно: 1/ част от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 981 кв. метра, при граници: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***; 2/ част от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 346 кв. метра, при граници: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***; поземлен имот ***; 3/ част от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 110 кв. метра, при граници: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***; 4/ част от имот поземлен имот с идентификатор *** с площ от 199 кв. метра, при граници: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***; 5/ част от имот поземлен имот с идентификатор *** с площ от 313 кв. метра, при граници: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***; 6/ част от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 89 кв. метра, при граници: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***; както и за установяване, че са собственици на 2/3 ид.ч. от жилищна сграда - многофамилна, с площ от 103 кв.м., на два етажа, погрешно заснета като част от сгради с идентификатор **** и ****.
В касационната жалба, подадена чрез адвокат Е. Н., се поддържа, че съдът неоснователно се е позовал на §6 ПЗР ЗУТ относно прилагане на регулацията, без по делото да са събрани доказателства за заемането на имота и неговото владение в рамките на десетгодишен срок, за да настъпи ефекта на съвпадане на регулационните граници с имотните. По делото не е установено повече от десетгодишно владение от друг субект, установено въз основа на дворищнорегулационен план, което да бъде противопоставено на реституираните собственици.
Ответникът Община Русе оспорва касационната жалба.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради съмнение за очевидна неправилност доколкото съдът е изложил съображения за отчуждителното действие на дворищнорегулационния план по ЗТСУ/отм./ и за прилагане на дворищната регулация чрез заемане на придадените части и владението им повече от десет години, а приетата експертиза установява, че по ЧИРП от 1997г. няма придаваеми части, както и че планът от 1997г. не е дворищнорегулационен, а такъв за обществени мероприятия.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по иск на Й. И. У. и И. К. У. против Община Русе, квалифициран от съда по чл.54, ал. 2 ЗКИР. Ищците твърдят, че са собственици всеки от тях на 1/3 ид.ч., общо на 2/3 ид.ч., върху реални части от поземлени имоти, като правото на собственост е придобито в резултат на отмяна на отчуждаването на 2/3 ид.ч. от имот, представляващ пл. № 112 в кв. Западна промишлена зона по плана на [населено място], отчужден към 17.07.1984г. по реда на ЗТСУ, собственост на праводателите на двамата ищци. Правото на собственост върху 2/3 имота и двуетажната жилищна сграда в него е възстановена на ищците през 1993г. по реда на ЗВСНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ и др. с решение на съда, но имотът не е отразен в кадастралната карта като самостоятелен имот, а попада върху части от шест поземлени имота, за които от Община Русе са съставени актове за общинска собственост. Ищците претендират установяване правото си на собственост върху реалните части от поземлените имоти, върху които попада възстановения им имот, както и върху двуетажната жилищна сграда, построена в бившия имот пл. №* с площ 103 кв.м., сега попадаща в ПИ с идентификатор ***. Претендират също да бъде отстранена грешката в кадастралната карта като бъде нанесен притежавания от тях поземлен имот № * в кв. 966 на Западна промишлена зона, заедно с двуетажната сграда в него. Преди да заведат делото ищците са внесли скица-проект за изменение на КККР чрез нанасяне на имота, но от страна на общината е подадено възражение и поради това те предявяват иска за разрешаване на възникналия спор за материално право.
В отговора на исковата молба Община Русе поддържа, че правилно не е одобрено исканото от ищците изменение на КККР, защото то засяга собственост на общината.
От фактическа страна е установено, че ищците са наследници по закон на съпрузите И. Н. У., починал 1979 г. и А. Н. Н., починала 1983г. С нотариален акт от 1954г. И. Н. У. е закупил място от 4,6 дка, а при сегашни измерения 4,1 дка, в което място има 1 дка лозе, 2,1 дка зеленчукова градина и 1 дка пустеещо място в землището на [населено място], Л. отдел. Със съдебно решение по гр. дело № 777/1966 г. на Русенския народен съд и с нотариален акт от 12.06.1970г. А. Н. Н. е призната за собственик на 1/2 ид.ч. от дворно място с площ от около 2 дка по [улица] и част от сградите в него.
С Решение № 219/27.12.1993 г. постановено по гр. дело № 1059/1993 г. на Окръжен съд-Русе е отменено отчуждаването на 2/3 идеални части от имот, представляващ пл. № * в кв. Западна промишлена зона по плана на [населено място], отчужден към 17.07.1984 г. по реда на ЗТСУ, собственост на Й. И. У. и И. К. У.. Прието е в решението, че сградата в имота съществува и мероприятието е реализирано върху част от терена, а останалата част незасегната част може да се обособи като самостоятелен парцел.
Със Заповед № 1544/10.10.1997 г. на кмета на Община Русе е одобрено частично изменение на регулационния план на Западна промишлена зона, като от общия парцел на ДП „Приста“ се обособяват девет парцели: *-*- озеленяване, *-*, *-*, *-*, *-*, *-*, *-*, *-*, *-*, прокарва се обслужваща [улица] метра. За терена, отреден за ДП „Приста“, се променя регулационната граница на запад и на изток. Посочено е, че се променя собствеността, тъй като с решение № 233 на Общинския съвет-Русе с Протокол 15/07.02.1997г. общинско предприятие „Строймонтаж проект“ ЕООД се преобразува в „Истър“ ЕООД. Към заповедта е приложена скица, в която са отразени посочените промени.
От страна на ответника са представени актове за общинска собственост, съставени 2011г. и 2012г., а именно: 1/ за поземлен имот с идентификатор *** , който по регулационен план е УПИ *-* ; 2/ за поземлен имот с идентификатор *** с площ 2930 кв.м., с начин на трайно ползване: за друг вид озеленени площи, който по регулационен план представлява УПИ * -* - за озеленяване; този акт е за публична общинска собственост; 3/ за поземлен имот с идентификатор *** с площ 1288 кв.м., който по регулационен план представлява УПИ * -* ; 4/ за поземлен имот с идентификатор *** с площ 1243 кв.м., по регулационен план УПИ *-*- спортна зала; 5/ за поземлен имот с идентификатор *** с площ 760 кв.м., заедно с построените в него едноетажни промишлени сгради **** със застроена площ 178 кв.м., **** със застроена площ 67 кв.м., построени през 1988 г., по регулационен план УПИ *-* . Представен е и предходен акт за общинска собственост от 31.08.1995г., с който е актуван терен от 11 334 кв.м. с производствени и складови сгради на дружества с общинско участие: „Строймонтажпроект“ ЕООД, ЕТД „Стремп“ ООД и ЕООД „Свежест“.
Приета е техническа експертиза, която проследява кадастралното заснемане и регулационните отреждания за поземлен имот № * и построената в него сграда по предходен кадастрален план на [населено място] и върху кои поземлени имоти от КККР попада. Вещото лице е изготвило комбинирана скица. Експертът посочва, че по кадастралния план от 1972 г. на Западна промишлена зона част от имота от 4,1 дка по нотариалния акт от 1954г. е записана като пл. № * с площ 2038 кв.м., а останалата част, представляваща зеленчукова градина, не е отразена с имотни граници; по регулационните планове няма отреждане на парцел за имот пл.№ *. Със Заповед № 460/25.12.1969 г. е отреден терен за ДП „Приста“, в който попада имотът на наследодателите И. Н. У. и А. Н. Н.. През 1984 г. със Заповед № 202/17.07.1984г. имот с пл. № * по [улица] Западна промишлена зона е отчужден, а с решение № 219/27.12.1993 г. на Окръжен съд-Русе е отменено отчуждаването на 2/3 ид.ч. от имота в полза на ищците, като е прието, че мероприятието, за което е отчужден имота фактически не е започнало, сградата в имота съществува и от останалата незасегната част може да се обособи самостоятелен парцел. С частичното изменение на регулационния план със заповедта от 10.10.1997 г. на основание на чл. 32, ал. 2 ЗТСУ и чл. 84, ал. 3 ПЗТСУ от общия парцел на ДП „Приста" се обособяват девет нови парцела и се прокарва обслужваща улица. Обособените парцели са: * -* - за озеленяване, *-*, *-* , *-*, *-*, *-*, *-*, * -* , * -* , прокарва се обслужваща [улица],00 метра. Съгласно това ЧИРП няма придаваеми места по регулация и експертът заявява, че регулацията по това изменение от 1997г. е приложена, има изградена улица. С подаденото от ищците искане до СГКК за нанасяне на поземлен имот * по предходен кадастрален план на [населено място], се заличават посочени части от поземлени имоти, за които са съставени актове за общинска собственост /публична и частна/. Към момента на влизане в сила на кадастралната карта през 2007г. за тази територия е бил действащ ПУП, одобрен през 1997г., с който е обособена обслужваща улица и горепосочените девет парцела, които са нанесени в кадастралната карта като кадастрални имоти.
Въззивният съд е намерил решението на първоинстанционния съд, с което исковете са отхвърлени, за правилно като краен резултат и го е потвърдил. Констатирал е, че решението е постановено при липса на мотиви и правни изводи; затова е направил свое собствено разрешение по предмета на делото. Посочил е, че предвид указанията в Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. За основателността на иска е от значение дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост.
По-нататък съдът е посочил, че при действието на всички благоустройствени закони преди ЗТСУ и по ЗТСУ включително, се предвижда непосредствено отчуждително действие на дворищнорегулационния план, така че този план има вещно отчуждително действие и собствеността върху погрешно заснет имот се променя /изгубва или придобива/ по силата на регулацията. Поради това чрез предявяване на иск за непълнота или грешка в кадастралния план не може да се промени влезлия в сила регулационен план. При действащата сега уредба в ЗУТ е въведен принципът, че плановете на урбанизираната територия и в частност ПУП нямат отчуждително действие. Изложени са също съображения кога регулацията се счита приложена предвид разясненията в Тълкувателно решение № 3/1993 г. на ОСГК на ВС и какви са последиците от отпадане на отчуждителното действие на плана съгласно §8, ал.1 ПР на ЗУТ. Съдът е посочил, че при изменение на плана при условията на чл. 32, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ЗТСУ се предвижда връщане към имотните граници до регулацията при изработване на новия план, ако не са изминали десет години от заемане на придадения имот по дворищнорегулационния план, т.е. ако са изтекли повече от 10 години от заемането на придадения имот, планът трябва да се счита приложен, което пък представлява пречка за неговото изменение. Това становище относно понятието "приложена регулация" следва да бъде възприето и в хипотеза, при която към датата на влизане в сила на ЗУТ дължимото обезщетение за придадените към парцела части от съседен имот не е било изплатено, но придадените части са били заети и от заемането им са изтекли повече от 10 години. В този случай разпоредбата на § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ не намира приложение и се счита, че придаването на тези части по силата на дворищнорегулационния план получава значение на безусловно придобивно основание и последиците от отчуждителното действие на регулационния план се стабилизират.
След тези разяснения съдът е посочил, че в настоящия случай, след извършената отмяна на отчуждаването на 2/3 идеални части от процесния имот ищците не са се възползвали от уредената в ДР на ЗВСВНОИ възможност и не са подали искане за изменение на застроителния и регулационен план. Затова по КРП на Западна промишлена зона е останала действаща заповедта от 1969 г. за отреждане на терена на ДП „Приста“. След като имотите са били заети и владяни в границите, определени от регулационния план повече от 10 години, то отчуждителното действие на регулацията е настъпило. Поради това ищците, като наследници на И. Н. У. и А. Н. Н., не се легитимират като собственици на процесните площи, част от които като части от улица и озеленени площи, представляват публична общинска собственост.
По основанието за касационно обжалване .
Очевидно неправилен се явява решаващият извод на въззивния съд, че неподаването от страна на ищците на искане за изменение на застроителния и регулационен план съгласно Параграф единствен от ДР на ЗВСВНОИ след реституцията, както и заемането и владението на имотите в границите, определени от регулационния план, повече от 10 години има отчуждително действие и е довело до загубване на собствеността им. Очевидно неправилни са изводите, че е налице прилагане на регулацията чрез владение на придадените с дворищнорегулационния план части повече от десет години, без по делото да е установено наличие на придадени по дворищнорегулационен план части и тяхното владение от конкретен субект в конкретен период от време. Очевидно неправилен е изводът, че планът се ползва с отчуждително действие. Такова действие има дворищнорегулационния план за придаваемите места към дворищнорегулационни парцели /чл. 110 ЗТСУ/, а в случая измененият през 1997г. план не е дворищнорегулационен, а регулационен план на промишлена зона, т.е. регулационен план за обществени мероприятия по терминологията на тогава действащата редакция на ЗТСУ/отм./.
По касационните основания.
Основателни се явяват поддържаните в касационната жалба доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречие със закона.
Установено е от техническата експертиза, че по първия регулационен план от 1972г. имотът на наследодателите на ищците, заснет с пл. № 112, няма отреждане за парцел. Отчужденият през 1984г. имот и възстановен 1993г. е в терен отреден за държавно предприятие - ДП „Приста“ и се намира в промишлена зона. С реституционното решение от 1993г. е прието, че мероприятието, за което е отчужден - разширение терена на СД“ПВУ“ в Западна промишлена зона, е реализирано върху част от терена, а върху друга част не е започнало и именно тази незасегната част е реституирана като отговаряща на изискванията за самостоятелен парцел. С извършеното през 1997г. частично изменение на регулационния план на Западна промишлена зона от общия парцел на ДП „Приста“ са обособени девет парцела, единият от които за озеленяване и е прокарана обслужваща улица, която според вещото лице е осъществена на място. Изменението е извършено на основание чл. 32, ал.2 ЗТСУ /отм./ - по съгласие на всички собственици, като е считано, че целият терен е държавна, съотв. общинска собственост.
Вярно е, че сред реституцията ищците не са предприели действия по нанасяне на възстановения имот като самостоятелен такъв в регулационния план, каквато възможност им дава Параграф единствен от ДР на ЗВСВНОИ. Неизвършването на това действие само по себе си не може да доведе до загубване на собствеността, както е приел въззивния съд. Такова загубване на собствеността ще е налице, само ако бъде установено, че друг субект я е придобил по предвиден в закона способ - чл. 77 ЗС. Посоченият §1 от ДР не определя срок, в който да се отправи искането за изменение на ЗРП, съответно не урежда последица от неподаването му. С изготвената скица-проект за отстраняване грешката в кадастралната карта и нанасяне на притежавания от тях поземлен имот с двуетажната сграда в него, ищците са упражнили това свое право. При преценка основателността на иска им следва да се вземе предвид промененото регулационно положение на имота към момента на упражняване на правото.
Както е разяснено в т.2 и т.4 на Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК при реституция по административен ред, какъвто е настоящия случай, юридическият акт, който определя границите на имота, така че те да могат да бъдат установени, е административният акт за реституция на този имот. Когато е осъществен фактическият състав на реституцията по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и собствеността е придобита, възстановеният собственик може да защитава правото си и чрез предявяване на иск за реална част от самостоятелен парцел, поземлен имот или урегулиран поземлен имот. При реституция, проведена преди приемането и одобряването на кадастралната карта, ако реституираният имот не е заснет като самостоятелен, ще е налице непълнота в кадастралната карта, която може да бъде отстранена по предвидения в чл. 54 ЗКИР ред. Поради това предявеният иск, който касае реални части от няколко урегулирани поземлени имота, е допустим.
Както вече бе посочено планът, с който са урегулирани парцелите с ЧИЗРП от 1997г., не е дворищнорегулационен, а план за обществени мероприятия - по чл. 21, т.1 ЗТСУ в редакция към 1997г. Този план няма непосредствено отчуждително действие при отреждане за улици и други обществени нужди - чл.22 ЗТСУ. Необходимо е провеждане на административна процедура за отчуждаване на имота за обществени нужди. Завземането на отчуждения имот (респ. част от имот) е възможно едва след изплащане на обезщетение. Поради това с приемане на посоченото изменение на ЗРП, с което се отреждат парцели от терена, включително такива предвидени за озеленяване и за улица, което са обществени нужди, правото на собственост на ищците не е отнето. По отношение на реалните части, попадащи в новообразувани парцели ищците са запазили собствеността си. Ответникът не твърди и не доказва осъществено в своя полза новонастъпило след реституцията, придобивно основание. Общината се позовава единствено на съставените актове за общинска собственост, в които е отразено придобиване на собствеността по силата на закона (ЗОбС). По делото изобщо не са събирани доказателства кой е упражнявал фактическа власт върху имота, за да бъде направен извод, че имотът е зает от общината и владян от нея повече от 10 години. Затова искът по чл. 54, ал.2 ЗКИР за тези реални части, попадащи в ПИ * по КК - парцел *-* по регулационния план, в ПИ * по КК - парцел *-*, в ПИ * по КК - парцел *-* и в ПИ * по КК - парцел *-* по регулационния план, е основателен. Реалните части са индивидуализирани и онагледени на скицата на вещото лице на л. 148 от първоинстанционното дело, която се приподписва от съда и съставлява неразделна част от решението.
По-различно е положението спрямо частта от реституирания имот, попадаща в ПИ *, който по регулационния план представлява обслужваща улица и частта, попадаща в ПИ *, който по регулационния план е озеленена площ. Този вид имоти по силата на закона (чл.3, ал.2 ЗОбС, чл. 61, ал.4 ЗУТ) представляват публична общинска собственост. Поради специфичното си предназначение да задоволяват обществени потребности от местно значение те не могат да бъдат частна собственост, т.е. не могат да бъдат притежание на друг правен субект, различен от Общината. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, поддържана и от настоящия състав - мотивите на Тълкувателно решение № 4/2009г. на ОСГК, Решение № 98 от 02.08.2018 г. по гр.д. № 4308/2017 г. на ІІІ г.о., Решение № 36 от 25.05.2017г. по гр.д.№ 2742/2016г. на І г.о. и др. Спрямо предвидената улица ( ПИ *) вещото лице е установило, че тя е реализирана на място, поради което е заключило, че регулацията е приложена. По отношение частта от имота, попадаща в ПИ *, който по ЗРП е отреден за озеленяване, липсват данни дали предвиждането на плана е осъществено, т.е. дали имотът действително има такова предназначение. Вещото лице не е дало сведения в тази насока, не са събрани и никакви други доказателства, освен акта за публична общинска собственост. При тези обстоятелства по отношение на частите от възстановения на ищците имот, попадащи в улица и в терен за озеленяване (ако предвиждането е реализирано), следва да се приеме, че ищците не могат да бъдат собственици на реални части от тези имоти, но правото си на собственост ще загубят след изплащане на полагащото се обезщетение за отчуждаването по предвидения в сега действащия закон ред. Ако предвиждането за озеленяване в ПИ * не е реализирано, то ищците разполагат с възможност да искат изменение на плана с промяна на предназначението на имота. Затова искът по чл. 54, ал.2 ЗКИР и за тези части от имоти следва да бъде уважен. В противен случай, при отхвърляне на иска за тези части, чрез съдебното решение ще бъде потвърдено отнемането на правото на собственост не по предвидения в закона ред, което е правно нетърпимо.
Основателен е и искът за сградата. Видно от приложените нотариални актове, че праводателите на ищците са били собственици на двуетажна масивна жилищна сграда. В реституционното решение е прието, че сградата съществува и не е с временен статут. В отговора на исковата молба липсва оспорване от страна на ответника на този иск. Поради това следва да се признае, че ищците са собственици и на 2/3 ид.ч. от двуетажна жилищна сграда на 103 кв.м., находяща се в ПИ с идентификатор *** , нанесена в кадастралната карта като част от сгради с идентификатори **** и ****, с промишено предназначение.
Предвид изложеното предявеният иск е изцяло основателен. Въззивното решение следва да бъде отменено и постановено ново за уважаване на иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР.
По разноските. При този изход на спора касаторите имат право на всички разноски за водене на делото в трите инстанции, които възлизат на 6510лв. или 3328,51евро (за касационната инстанция разноските са 2500лв. видно от приложения списък; за въззивната инстанция разноските са 450лв. държавна такса; за първата инстанция разноските са 3560лв. съгласно списък по чл. 80 ГПК и включват държавни такси, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение).
Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
ОТМЕНЯ въззивно решение № 234 от 05.06.2024г. по гр.д. № 278/2024г. на Окръжен съд-Русе и вместо него постановява :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 54, ал.2 ЗКИР по отношение на Община Русе , че Й. И. У. и И. К. У. са собственици на 2/3 ид.ч. /по 1/3 ид.ч. всеки от тях/ от:
І. имот пл. № * по кадастралния план на Западна промишлена зона на [населено място], означен с цифри от 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-1 на скицата на вещото лице на л.148 от гр.д. № 2431/2023г. на Районен съд-Русе, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, който имот не е отразен в кадастралната карта, а попада върху следните поземлени имоти:
1/ реална част от поземлен имот с идентификатор *** , който по регулационния план представлява УПИ *-* в Западна промишлена зона, предвиден за озеленяване , с площ на реалната част 981 кв.м., при граници: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***;
2/ реална част от поземлен имот с идентификатор *** , по регулационен план УПИ *-*, с площ на реалната част 346 кв.м., при граници: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***; ПИ ***;
3 / реална част от поземлен имот с идентификатор *** , по регулационен план УПИ *-*, с площ на реалната част от 110 кв.м., при граници: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***;
4/ реална част от поземлен имот с идентификатор *** , по регулационен план УПИ *-* , с площ на реалната част 199 кв.м., при граници: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***;
5/ реална част от поземлен имот с идентификатор *** , по регулационен план представляващ у лица, с площ на реалната част 313 кв.м., при граници: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***;
6/ реална част от поземлен имот с идентификатор *** , по регулационен план УПИ *-* , с площ на реалната част 89 кв.м., при граници: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***;
ІІ. жилищна сграда, двуетажна, застроена на 103 кв.м., находяща се в ПИ ***, погрешно заснета в кадастралната карта като част от сгради с идентификатори **** и ****.
ОСЪЖДА Община Русе да заплати на Й. И. У. и И. К. У. сумата 3328,51/три хиляди триста двадесет и осем цяло и петдесет и една стотни/ евро разноски по делото за трите инстанции.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ