Върховен касационен съд

№ 2226

Гр.София, 29.04.2026г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.913 по описа за 2026г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Медицински университет /МУ/ София срещу решение №.6793/11.11.25 по г.д.№.3826/25, на Софийски градски съд /СГС/, ІІ Гс., с което е потвърдено решение №.22956/17.12.24 по г.д.№.15118/24 на СРС, 58с., за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ.
Ответната страна М. Н. Г. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение е изяснено, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищцата заемала длъжност ”главен юрисконсулт”; на 13.12.23 е било проведено отчетно-изборно събрание на МУ София, на което е избран нов ректор-проф. Б. Л.; на 5.01.24 министърът на образованието и науката е сключил с него договор за възлагане на управлението на университета, в който е предвидено ректорът да отговаря за изпълнението на стратегическите цели и задачи от политиката за развитие на висшето училище, да осъществява комуникация с министъра по въпросите, свързани с изпълнение на мандатната си програма, и да представя отчет пред министъра за изпълнение на договора, вкл. за изпълнението на политиката за развитие на висшето училище, за финансовото му състояние и за съществуващите проблеми и мерките за тяхното решаване; със Заповед №.67/13.02.24 ректорът на МУ е прекратил трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.328 ал.2 КТ, като е разпоредил и да й се изплатят обезщетения за неспазено предизвестие и
неползван платен годишен отпуск.
От правна страна е прието, че съгласно разпоредбата на чл.328 ал.2 КТ служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл.326 ал.2 КТ и поради сключването на договор за управление на предприятието; уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца. Откроени са двата въпроса по делото: първият - дали чл.328 ал.2 от КТ е приложим при сключен договор за управление по смисъла на чл.10 ал.2 т.10 от Закона за висшето образование /ЗВО/ между министъра на образованието и науката и ректора на държавно висше училище при условията и по реда на ЗВО за срока на неговия мандат, и по-конкретно дали МУ София следва да се счита за предприятие и може ли неговият ректор, поради сключване на договор за управление, да уволни служителите от ръководството на предприятието, и вторият - дали ищцата е била служител от ръководството на предприятието.
Във връзка с първия въпрос съдът, като се е позовал на реш.№.273/ 02.12.19 по г.д.№1067/19, IV ГО - съгласно което с договор за управление предприятието предава управлението на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в договорен срок определен стопански резултат; за последното законът дава възможност на управителя да подбере и формира ръководен екип на предприятието, като освободи по своя преценка част от заварените служители на ръководството на основание чл.328 ал.2 КТ; касае се за разпоредба, която предоставя голяма свобода за прекратяване на трудово правоотношение - без мотиви и само по лична преценка - поради което и тя следва да се тълкува стриктно, а не разширително; целта на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.328 ал.2 КТ е да улесни управителя за постигане на предвидените в бизнес плана стопански резултати, като му дава възможност да формира ръководния екип, с който да работи за постигането на тези цели - и е обсъдил разпоредби от ЗВО /чл.6, чл.17, чл.29, чл.31/, заложените в Политиката за развитие на МУ София /към която договорът за управление от 5.01.24 препраща-утвърдена със Заповед на министъра на образованието и науката №.РД 09-1399/01.07.20/ шест цели, като само в цел 4 е възложено постигането на конкретни финансови задачи по привличане на средства в университета , възнаграждението на ректора по договора за управление /уредено в чл.3 и чл.4 от Наредба №.23/27.08.20 за начина за определяне размера на възнагражденията на ректорите на държавните висши училища по договорите за управление, сключени с министъра на образованието и науката - съгласно които то се състои от основно месечно възнаграждение и допълнително такова, като размерът на основното се определя в зависимост от средното основно месечно възнаграждение за академичната длъжност „асистент“ в съответното висше училище, а размерът на допълнителното - в зависимост от степента на изпълнение на заложените в договора за управление цели, задачи и целеви стойности за предходната година/ - е приел, че възлагането на конкретни цели за постигане на финансови резултати с договора за управление и обвързването на част от възнаграждението на ректора с изпълнението на тези заложени цели не приравнява договора за управление по чл.10 ал.1 т.2 ЗВО в договор за управление на предприятие по смисъла на чл.328 ал.2 от КТ – т.е. управлението на университет не е еквивалентно на управлението на предприятие. Въпреки че длъжностното разписание на персонала на МУ наподобява на структурата на предприятие, мисията, целите, ценностите, правната форма, управлението и отчетността на университета го различават от предприятие. Университетът е създаден по силата на закона, неговият статут и финансиране е уреден в Конституцията – ползва се с академична автономия, финансира се от държавата, за да подпомага способни студенти, да създава условия за професионално обучение и преквалификация, като държавата упражнява контрол върху него /чл.53 ал.4 и ал.6/; дейността му е насочена в обществен интерес към предоставяне на висше образование на членове от обществото, към социално развитие, към изследователска дейност; при осъществяването им водещи са академичните ценности, отчетността, споделени управленски функции между различни органи, което прави управлението на висшето училище по-демократично /Общо събрание, Академичен съвет, Ректор, Декани, Съвет на настоятели, студенти и т.н./, а не чисто финансовите резултати; допълнителната стопанска дейност, генерирането на средства от студентски такси, участие в проекти, публикации, и др., не превръща университета в предприятие; университетът се финансира частично от държавата, освободен е от заплащане на данъци върху приходите си /напр. таксите на студентите/, освен ако приходите не са от чисто стопанска дейност /като от отдаване под наем на имот или от публикации/ /за разлика, дейността на предприятието, обикновено регистрирано по ТЗ и със структура - уредена в ТЗ, е насочена към задоволяване интересите на своите собственици, при осъществяване на дейността му се прилагат правилата на свободната стопанска инициатива /чл.19 от Конституцията/, работи в частен интерес, и целта му е да генерира печалба, която подлежи на данъчно облагане, и която се разпределя между собствениците/; тъй като бюджетът на висшите училища се формира и от таксите, заплащани от студентите, често университети ползват бизнес практики, за да привличат повече студенти; това обаче не превръща студентите в клиенти, в потребители на бизнес услуги-образованието не може да се счита за бизнес услуга; то е основно право, признато и в Конституцията. Същевременно е отразено, че в свое решение досежно приложението на чл.328 ал.2 КТ по отношение на работодател, който не осъществява стопанска дейност, в частност БНР /както и в опр.№.3276/ 26.06.24 по г.д.№.4042/23, IV ГО, опр.№.25/21.01.20 по г.д.№.3074/19, ІV ГО, реш.№.225/23.10.18 по г.д.№.1671/18, IV ГО/ ВКС е посочил, че разпоредбата на чл.328 ал.2 КТ е неприложима за органи на изпълнителната власт, за организации с държавни функции, с нестопанска цел, за централна или местна администрация, за учреждения за социално-културни дейности, за учебни заведения; „смисълът, вложен в понятието „договор за управление“, е изяснен от практиката, а и в доктрината и е ясно, че не е достатъчно договорът да е наименован като такъв за управление; възлагането и преследването на бизнес целта е същностното съдържание на договора; предвижданията на длъжностната характеристика на заеманата длъжност не могат да заместят тези същностни елементи от договора, нито самата длъжност като такава може да определи, че сключеният договор е за управление; бизнес задачата предполага определяне на конкретни икономически показатели, които управляващият следва да постигне относно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а не формално посочване, че такава е налице и за осъществяването й е сключен договорът“. По изложените съображения е прието, че разпоредбата на чл.328 ал.2 КТ не е приложима по отношение на висши учебни заведения, респективно че ректорът на МУ София не е могъл да уволни М.Г. на това основание. Посочено е и, че по вторият относим въпрос - дали ищцата е заемала ръководна длъжност в предприятието, районният съд е приел, че тя не е заемала такава. Тъй като във въззивната жалба не са релевирани възражения във връзка с тази констатация, съдът я е приел за безспорна и е отразил, че няма да обследва този въпрос. При това положение е формиран краен извод, че атакуваната заповед за уволнение на основание чл.328 ал.2 КТ е незаконосъобразна и правилно е отменена от първоинстанционния съд с всички последици от това – възстановяване на ищцата на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа.
Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Приложима ли е правната норма на чл.328 ал.2 КТ по отношение на МУ София, държавно висше училище със самостоятелен бюджет, акумулиран от собствени средства и разпореждащ се автономно с тях?“; 2.“В случай, че ЗВО изрично предвижда сключване на договор за управление между ректора и министъра на образованието и науката с приета политика за развитие на МУ София и поставени конкретни икономически и стопански цели за постигане на финансови резултати, може ли да се приеме, че договорът за управление по чл.10 ал.1 т.2 от ЗВО не се приравнява на договора за управление по смисъла на чл.328 ал.2 от КТ?“; 3.“Допустимо ли е изводите за неприложимост на чл.328 ал.2 КТ по отношение на МУ София да се правят въз основа на съдебно решение на ВКС, относимо към БНР, което не извършва стопанска дейност и не кумулира собствени средства, което е правен субект със статут, различен от този на МУ София? Следва ли да се прецени автономността на университета и развиваната от него стопанска дейност, различна от дейността на БНР?“ /реш.№.102/2.07.19 по г.д.№.2512/17, ІІІ ГО, опр.№.25/21.01.20 по г.д.№.3074/19, ІV ГО/.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.
Изложението на касатора по чл.284 ГПК не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставените от касатора правни въпроси нямат самостоятелно значение за изхода на спора. Това е така, защото въззивният съд е приел, че не е налице визираното в заповедта основание за уволнението на ищцата, тъй като от една страна чл.328 ал.2 КТ не е приложим по отношение на висши учебни заведения, респ. ректорът на МУ София не е могъл да уволни ищцата на това основание, а от друга страна тя не е заемала ръководна длъжност в предприятието. Основанието на чл.328 ал.2 КТ предпоставя кумулативна наличност на всички визирани в разпоредбата предпоставки за упражняване на правото на уволнение, една от които е уволненият да е част от ръководството на предприятието. В случая решаващите изводи на съда не са основани само на поставените от касатора въпроси относно приложимостта на чл.328 ал.2 КТ по отношение на учебни заведения и МУ в частност, но и на обстоятелството, че ищцата не е била служител от ръководството на предприятието по смисъла на пар.1 т.3 ДР КТ – доколкото на това основание, предвид изричния текст на разпоредбата, може да бъде уволнен само служител от ръководството на предприятието. Поради това и следва да се приеме, че така поставените от касатора въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК - които обвързват произнасянето на касационната инстанция в настоящото производство по селекция на жалбите съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР №.1/09, ОСГТК /касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба – а в случая твърдения, оплаквания и въпроси във връзка с приетата липса на предпоставката уволненият да е служител от ръководството на предприятието не се съдържат нито в касационната жалба, нито в изложението по чл.284 ГПК/, не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК. Липсва годно общо основание по смисъла на тази разпоредба и съответно не е налице такова по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. С оглед изхода на спора на ответната страна се дължат направените разноски в размер на 1000евро платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.6793/11.11.25 по г.д.№.3826/25, на Софийски градски съд, ІІ Гс.

ОСЪЖДА МУ София на плати на М. Н. Г. 1000 евро /хиляда евро/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: