Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Гълъбина Генчева
Наталия Неделчева
при участието на секретаря Нели Първанова като изслуша докладваното от съдия Н. Неделчева гр. дело №1049/2025г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. №36842/11.11.2024г. на Г. М. – лично и като пълномощник на А. К. Д., Н. В. М., И. П. М., С. П. М., Д. П. М. и И. С. М., срещу решение №1027/18.07.2024г. по в. гр. д. №2735/2023г. на Окръжен съд – Пловдив, с което първоинстанционното решение е обезсилено, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ПРС. Касаторите оспорват извода на въззивния съд, че като страна в производството следва да бъде конституирана съпругата на С. М. -А. И. М., като считат, че тези указания на окръжния съд са в противоречие с разпоредба на чл.10, ал.2 от ЗН. Твърдят, че за да бъде конституирана А. М. като страна в процеса следва съпругът й С. И. М. да е починал след майка си И. К. М. -поч. на 12.03.2018 год., а не преди нея на 16.08.2009 год. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите посочват основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали съпругата на наследник, починал преди наследодателя, наследява последния на основание чл.10 ал.2 от ЗН. Не изразяват становище в о.с.з.
Ответниците Д. Г. Й. и В. П. Й., чрез адв. Т. излагат становище за недопустимост на касационната жалба доколкото е насочена срещу решение, по отношение на което въззивният съд е посочил, че не подлежи на обжалване. В случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване, молят касационната жалба да бъде счетена за основателна. Не изразяват становище в о.с.з.

Ответницата К. А. Г., в депозирания писмен отговор чрез адв. И. оспорва касационната жалба. Счита, че липсват основанията по чл.280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, тъй като неучастието на съделител би довело до постановяване на нищожно решение за делба. Не изразява становище в о.с.з.
С определение №5387 от 25.11.2025г., постановено по настоящото дело, касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с цел преценка дали разрешението на въззивния съд за задължителното участие в делбеното производство на съпругата на лице, починало преди наследодателя не е в противоречие с посоченото от касатора решение №158/15.10.2015г., постановено по гр.д. №1545/2015г. и служебно известното на съда решение №155 от 13.03.2025г. на ВКС по гр. д. № 3073/2023 г.
Във връзка с допуснатия въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:
В посоченото от касатора Решение №158 от 15.10.2015г. на ВКС по гр. д. №1545/2015г., се приема, че разпоредбата на чл.10 ЗН намира приложение, когато най-близкият по степен роднина от даден ред е починал преди наследодателя.
В Решение №155 от 13.03.2025г. на ВКС по гр. д. №3073/2023г. се посочва, че съгласно чл.10, ал.1 ЗН , низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените, но не и от преживялата си съпруга. Законът е предвидил правото на заместване като самостоятелно право, да принадлежи на низходящите на починалия наследодател, които да го заместят и да получат неговия дял от наследството, което той би получил, ако беше жив /респ. имаше право да наследява/.
В Решение №117 от 30.10.2020г. на ВКС по гр. д. №166/2020г. се приема, че когато едно от децата на двама съпрузи е починало преди тях, кръгът на наследниците им се определя по реда на чл.5, ал.1 и чл.10, ал.1 ЗН . В този случай наследници на общите наследодатели са техните живи деца – чл.5, ал.1 ЗН , както и низходящите на детето, починало преди тях – чл.10, ал.1 ЗН . Преживялата съпруга на починалото преди общите наследодатели тяхно дете не притежава наследствен дял от техния имот. Когато продължи да живее в този имот след смъртта на съпруга си и след смъртта на общите наследодатели, тя извършва само търпими действия, а когато осъществява фактическата власт и за децата си, тази власт има характеристиките на държане, а не на владение.
Тези съображения изцяло се споделят от настоящия състав, предвид което на допуснатия въпрос следва да се отговори, че преживялата съпруга на лице, починало преди неговия наследодател, не замества своя съпруг по реда на чл.10, ал.1 ЗН. Съгласно посочената разпоредба, низходящите на наследодателя, които са починали преди него се заместват в наследяването по закон от само от техните низходящи без ограничение на степените.
При така дадения отговор на поставения въпрос, въззивното решение е допустимо, но неправилно.
Производството е образувано по иск, предявен от В. Д. П. и С. Д. П. против Д. Г. Й. и В. П. Й. за делба на земеделски имоти в землището на [населено място], общ.Р., обл.П., за които се твърди, че са възстановени с решение №50480/20.04.1999г.на ПК-Р.-П. на наследници на общия наследодател Д. А. П.- прадядо на ищците. Ищците твърдят, че са притежавали 1/8 ид.ч. от нивите по наследство, а ответниците - 6/8 ид.ч. по силата на договор за покупко-продажба, осъществена с НА №170 и НА №171 от 27.04.16г., с които ответниците закупили делбените имоти от К. А. Г..
С решение по гр.д. №1057/18г. на ПлРС предявеният иск за делба е бил отхвърлен. При обжалването му, въззивната инстанция установява, че към датата на завеждане на делото освен ищците по иска за делба има още 17 наследници на общия наследодател Д. А. П., поради което е обезсилила първ. решение и е върнала делото за ново разглеждане.
При повторното разглеждане по образуваното под нов номер гр.д. №16145/18г., Пловдивският районен съд е конституирал наследниците на общия наследодател Д. П. съобразно представените удостоверения за наследници. Постановено е решение №260521/27.12.22г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №260092/26.05.23г., което е било предмет на въззивното обжалване.
В хода на въззивното производство са починали съделители, и на тяхно място са конституирани наследниците им.
Въззивният съд е констатирал също, че районният съд е пропуснал да конституира един от наследниците на общия наследодател Д. П., поради което същият не е участвал нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство. Посочил е, че съделителката И. К. М. е починала през 2018г., като от приетото удостоверение, се установява, че нейни наследници са сновете ѝ С. И. М. /който впоследствие също е починал и на негово място са конституирани наследниците му И. и Н. С. М./, и С. И. М., от чието удостоверение за наследници /л.198 от първоинст. дело/ е видно, че наследници му са А. И. М.- съпруга и син И. С. М.. Съдът в съдебното заседание, проведено на 20.06.18г., в което не е дал ход на делото, е конституирал на мястото на починалата ответница И. К. М., нейните наследници по закон -С. И. М. /син/ и И. С. М. /внук/, но е пропуснал да конституира като ответник по делото преживялата съпруга А. И. М., ЕГН-[ЕГН].
При така установеното, въззивният съд е счел, че тъй като първоинстанционният съд е пропуснал да конституира А. И. М., която като съделител е задължителен необходим другар, то съобразно т.6 от ТР №1/09.12.2013г. обжалваното решение следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ПлРС, който следва да конституира неучаствалия при предходното разглеждане на делото наследник-А. И. М., като му връчи препис от исковата молба и доказателствата за отговор в срока по чл.131 от ГПК.
Изводът на въззивния съд, че в производството като съделител следва да участва А. И. М.- съпруга на С. И. М., починал на 16.08.2009г. - син на И. К. М., починала в хода на първоинстанционното производство, а именно на 12.03.2018г. е изведен при неправилно приложение на разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗН.
При тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено по реда на чл.293, ал.3 ГПК като неправилно, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за произнасяне по съществото на иска за делба.
Съгласно чл.81 и чл.78 ГПК въпросът за отговорността за разноските, направени от страните, вкл. и пред настоящата инстанция, следва да бъде разрешен от въззивния съд при постановяване на решение по съществото на спора съобразно изхода на делото.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение ОТМЕНЯ въззивно решение №1027/18.07.2024г. по гр. дело №20235300502735 по описа на Окръжен съд - Пловдив за 2023г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд - Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател: ______________________

Членове:
1. _______________________

2. _______________________