Върховен касационен съд

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ , в закрито заседание проведено на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

като разгледа, докладваното от съдия Невин Шакирова гр.д. № 4386 по описа за 2025г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. К. Ч., подадена чрез процесуални представители адв. Ц. П. против въззивно решение № 5101/05.08.2025г. постановено по в.гр.д. № 2255/2024г. по описа на Софийски градски съд.
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 18569/10.11.2023г. постановено по гр.д. № 2379/2023г. по описа на Софийски районен съд, с което на основание чл. 45 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от Р. К. Ч. с ЕГН [ЕГН] срещу Д. К. С. с ЕГН [ЕГН], в качеството му на автор на две статии иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20000 лева, представляваща глобално обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на разпространена на 09.01.2023г. статия в сайта на “Bird.bg” със заглавие: „Златна митница: Гербер премести митницата на Капитан Андреево на „златния паркинг“ на Т.“ и на 17.02.2023г. статия със заглавие: „Справка в МВР: Р. И. била убита по поръчка на Т.. Шефът на отдел “Убийства” работел за него“, ведно със законната лихва върху сумата от съответната дата на предявяване на исковата молба в съда по всяко от съединените дела /гр.д. № 9982/2023г. и гр.д. № 2379/2023г. на СРС – 16.01.2023г. и 24.02.2023г./ до окончателното плащане.
В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искове да бъдат уважени в цялост.
Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните – не е обсъдил доводите относно съдържанието на статиите, значението на използваните изразни средства, както и тяхната насоченост към ищеца; не е направил оценка на съдържанието на журналистическия материал; не е изложил конкретни съображения относно обществените критерии за морал и приличие в обществото. От мотивите на решението счита, че не може да се изведе, според кои източници използваните думи и изрази са приемливи от гледна точна на обществения морал и приличие в обществото, като съдът не е изследвал добросъвестността като разграничителен критерий между правото на мнение и клеветническото твърдение. Съдът не е обсъдил и свидетелските показания.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по нея Д. К. С., чрез процесуален представител адв. Ц. И. – С. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба на като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирани страни – ищец по делото с правен интерес от обжалване на подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.
Към жалбата е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.
За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:
В решението си въззивният съд приел за установени следните факти: двете статии са били публикувани съответно на 09.01.2023г. и на 17.02.2023г. в сайта “Bird.bg”. Първата според ищеца съдържа твърдения и квалификации, които не са верни и имат клеветнически характер спрямо него, в следните части:
1. „Митницата е временно преместена на паркинг, собственост на Р. Ч. А., приближен на Т..“
2. „Председател на ОС в граничния град е Г. Е., бивш депутат от ГЕРБ, приближен на Б. Б. и адвокат на „Евролаб 2011”. Това е фирмата със „златната лаборатория“ на Капитан Андреево. Според запознати той е личен избор на близкия до Т. Р. Ч.-А..“
3. „Паркингът е ключов елемент от една доходоносна триада – „златния гьол“, „златната лаборатория“ и „златният паркинг“, преминаването през които е задължително за повечето тирове, влизащи на Капитан Андреево. Обслужването 3 в 1 на влизащите в България от Турция тирове със селскостопанска стока носеше на собствениците средно по 850 лева на камион.“
4. „По-рано разследване на BIRD показа връзките зад тези бизнеси. Всички те водят към Х. А.-Т. и са част от схемите на организираната престъпност за овладяване на границата. Политическите връзки, без които схемата не би могла да функционира, водят към ПП ГЕРБ и ПП „Има такъв народ”.
5. След като държавата иззе работата на „златната лаборатория”, за което “Евролаб 2011” води съдебни дела, приходите за граничната групировка на Т. намаляха съществено. Новата “златна митница”, уредена от човек на ГЕРБ, може да се разглежда като своеобразна компенсация. Освен това на паркинга функционират казино и ресторант за услаждане на живота на залостените там тираджии, които също генерират доход за групировката.“
6. „В плетеницата от фирми и подставени лица покрай хранилката на „Капитан Андреево“ има отчетлива следа, която води към ПП ГЕРБ и силовата групировка СИК, до която е бил близък лидерът на ГЕРБ Б. Б..“
7. „Факт е, че именно депутатите от ГЕРБ, заедно с тези от ИТН, ревностно бранеха в парламента интересите на „Евролаб 2011“, представлявана от В. Д., сламения човек на Р. Ч.-А..“
Като конкретно клеветническо твърдение във втората статия, ищецът се е позовал на частта от нея, в която е изнесено твърдението: „Р. К. Ч.-А. се прочу като собственик на „златната“ лаборатория и „златните“ паркинги на Капитан Андреево, ключови доходоносни точки, свързани с интересите на Т.“.
За безспорно по делото въззивният съд приел, че ищецът е едноличен собственик на капитала на дружеството, стопанисващо паркинга, посочен в първата статия; че ответникът се намира в правоотношение /гражданско или трудово/ с юридическото лице, съдържател на домейна https://bird.bg , както и че е съавтор на статията, публикувана на интернет страница https://bird.bg/customs-parking-ami taki/, заедно с А. Ч., и че нейното съдържание е идентично на представената с исковата молба статия.
От съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства – статии, справки и документи от Търговския регистър; публикувани по-рано от процесните статии по темата в множество сайтове https://www.capital.bg , https://www.mediapool.bg , https://trud.bg , https://btvnovinite.bg , сайта https://www.svobodnaevropa.bg , както и въз основа на анализ на събраните по делото свидетелски показания от разпита на свидетелите Х. Н., П. П., С. П., М. М. – Н. и Н. Е., въззивният съд приел за установено, че ищецът е претърпял негативни психически преживявания преди всичко от свързването му в процесните публикации с Х. А. и политически партии. В периода 2015 – 2022г. е съществувал значителен публичен интерес към извършваните на ГКПП „Капитан Андреево“ дейности по санитарен контрол на идващите от Република Турция превозни средства. Тези дейности били обсъждани и в 45-то, 46-то и 47-мо Народно събрание. По същество интересът на обществеността е синтезиран в публично изразени съмнения в правомерността такъв контрол да бъда извършван от частни дружества и в съмнения, че е била налице нерегламентирана намеса от политически партии и криминални структури при неговото осъществяване. В журналистическите материали името на ищеца е било многократно споменавано в качеството му на лице, което има водеща роля в ръководенето и организирането на частните дружества, опериращи на територията на ГКПП „Капитан Андреево“. В това му качество, ищецът е посочен и в показанията на свидетелите М. и Е..
Въз основа на установените факти, въззивният съд извел правни изводи, че по делото не са събрани достатъчно доказателства установяващи осъществено от ответника противоправно поведение, като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД. За да обоснове този извод въззивният съд първо изтъкнал, че възможната колизия между конституционно защитените в чл. 39 и чл. 41 от КРБ ценности, свободата на словото и доброто име на гражданите, се разрешава конкретно за всеки случай като целта е да бъде правилно определен балансът между тях. Позовавайки се на практиката на ВКС в решение № 62/06.03.2012г. по гр.д. № 1376/2011г., IV ГО отбелязал, че е допустимо изразяването на всякакви твърдения и оценки за дадена личност, ако те не засягат честта и достойнството й. Ако лицето се коментира с оглед неговия пост, дейност или занятие, то изразяването на мнения с негативна оценка, които са във връзка с тях, не съставлява противоправно поведение. Посочил, че оценъчните съждения, насочени към лицето, не подлежат на проверка за вярност, защото те представляват коментар на факти, а не възпроизвеждат обстоятелства от обективната действителност. А истинността на твърденията може да бъде обект на проверка само ако те накърняват доброто име на личността, тъй като в този случай верността им освобождава автора им от отговорност.
Въззивният съд съобразил от друга страна, че процесните публикации са разпространени в непродължителен период от време една от друга и имат сходен предмет; публикувани са на информационния сайт www.bird.bg и имат характер на журналистически разследвания по тази тема. Съобразил, че са разпространени на 09.01.2023г. и 17.02.2023г., а множество подобни публикации са издадени още през 2022г. Така обосновал, че към датите на статиите ищецът вече е бил публично известен като лице, имащо влияние върху негативни обществени явления. При това отчел, че на съобразяване подлежи дали изнесените от ответника в статиите данни са съответни на публично известната информация за ищеца или представляват целенасочен опит да бъде увредена неговата репутация. При този анализ приел, че окачествяването на ищеца като „приближен“ на Х. А., по прякор „Т.“ в първата статия е правомерна интерпретация на посочената връзка между това лице и ищеца чрез участието им в ДЗЗД „Трафик маркет“, в различни времеви периоди, която попада в обхвата на правото на автора на статията да изрази свободно своето мнение за нея. Доколкото сама по себе си думата „приближен“ няма негативно значение, то посочил, че същото се отнася и за твърдението „Митницата е временно преместена на паркинг, собственост на Р. Ч.-А., приближен на Т.“. Идентичен извод извел и относно частта от статията, в която е посочено, че лицето Г. Е., в качеството му на председател на общинския съвет на [населено място], бил личен избор на ищеца. Характеризирането на връзката между тях като „личен избор“ изтъкнал, че няма обективно отрицателно значение и следва да се разгледа в контекста на журналистическия материал, чиито предмет е разследване на връзки между политици и ищеца като лице, което упражнява контрол върху паркинг до ГКПП „Капитан Андреево“. Използваният в статията израз „златен паркинг“ отчел като правомерно изразяване на позицията на автора, че неговото стопанисване е било доходоносно. Съдът подчертал, че това не е морално укоримо твърдение, поради което изразът не уврежда правата на ищеца. Съобразил също, че словосъчетанието „златен гьол“ е употребявано многократно в публичното пространство преди публикуването на статията и изразът „златен паркинг“ е производен на него. За неоснователни въззивният съд приел доводите, че ищецът бил посочен в статията като „част от организираната престъпност“ и „групировка“, а друга част намерил за неотносима към ищеца. За да е мислимо обсъждането на въпроса дали употребени в статията изрази накърняват правата на ищеца и съответно да бъде ангажирана отговорността на ответника, акцентирал, че е необходимо да е налице смислова връзка между изнесените факти и ищеца, каквато не е намерил да е установена. Окачествил статията в цялостната й рамка като журналистически материал, посветен на дейността на частните дружества, изпълняващи обществени функции до ГКПП „Капитан Андреево“. Като такава извел, че твърденията в нея са изначално правомерен израз на свободата на словото, каквито са и връзките на гражданите с политическите партии.
Втората статия въззивният съд приел, че във визираната от ищеца част не накърнява доброто му име. Съобразил установеното по делото, че ищецът е бил едноличен собственик на дружеството, стопанисващо паркинг на ГКПП „Капитан Андреево“, а посочването му като собственик и на „златна лаборатория“ приел, че обективно не уврежда негови законни интереси. Свързването на ищеца с Х. А. приел, че не е укоримо от гледна точка на обществения морал, а субективните възприятия на ищеца не подлежат на обезщетение от страна на ответника.
В заключение въззивният съд извел решаващ извод, че твърденията в двете статии за връзки между ищеца и лицата Х. А., Е. Г. и В. Д., както и за връзки между ищеца и политически партии, не са позорящи. Употребените в разпространената на 09.01.2023г. статия в сайта „Bird.bg“ със заглавие: „Златна митница: Гербер премести митницата на Капитан Андреево на „златния паркинг“ на Т.“ изрази „организирана престъпност“ и „групировка” не се отнасят до ищеца, а до Х. А.. Името на ищеца присъства в статиите в качеството му на собственик на дружество, което упражнява контрол върху паркинг на територията на ГКПП „Капитан Андреево“, като това обстоятелство е било предмет на значителен публичен интерес. Изпълнявайки журналистическа дейност, ответникът правомерно е упражнил правото си на свобода на словото като в статиите е изложил своето мнение по обществена тема, а не с цел да накърни доброто име на ищеца. Заключил, че с това ответникът не е извършил противоправно деяние, поради което предявеният срещу него иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен. В този смисъл постановил и крайния си съдебен акт.
Касаторът Р. К. Ч. обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК. Поставя в тази връзка като значими следните правни въпроси:
1/ Какво представлява изразът: „Председател на ОС в граничния град е Г. Е., бивш депутат от ГЕРБ, приближен на Б. Б. и адвокат на „Евролаб 2011“. Това е фирмата със „златната лаборатория“ на Капитан Андреево. Според запознати той е личен избор на близкия до Т. Р. Ч.-А.“ – оценъчно съждение, лично мнение или изнасяне на клеветнически факти и информация?;
2/ Какво представлява твърдението: „Паркингът е ключов елемент от една доходоносни триада – „златния гьол“, „златната лаборатория“ и „златният паркинг“, преминаването през които е задължително за повечето тирове, влизащи на Капитан Андреево. Обслужването 3 в 1 на влизащите в България от Турция тирове със селскостопанска стока носеше на собствениците средно по 850 лева на камион“ – оценъчно съждение с негативен подтекст, лично мнение или изнасяне на клеветнически факти и информация?;
3/ Какво представлява твърдението: „По-рано разследване на BIRD показа връзките зад тези бизнеси. Всички те водят към Х. А.-Т. и са част от схемите на организираната престъпност за овладяване на границата. Политическите връзки, без които схемата не би могла да функционира, водят към ПП ГЕРБ и ПП „Има такъв народ“ – оценъчно съждение с негативен подтекст, лично мнение или изнасяне на клеветнически факти и информация?;
4/ Какво представлява твърдението: „След като държавата иззе работата на „златната лаборатория“, за което „Евролаб 2011“ води съдебни дела, приходите за граничната групировка на Т. намаляха съществено. Новата „златна митница“, уредена от човек на ГЕРБ, може да се разглежда като своеобразна компенсация. Освен това на паркинга функционират казино и ресторант за услаждане на живота на залостените там тираджии, които също генерират доход за групировката“ – оценъчно съждение, лично мнение или изнасяне на клеветнически факти и информация?;
5/ В случай че бъде прието, че процесните изказвания представляват даване на оценка, а не изнасяне на информация, следва ли в решението си въззивният съд да направи преценка дали те обективно нанасят обида или изнасят клеветнически твърдения за адресата?;
6/ Противоправни ли са твърденията, направени под формата на съждения или мнения, които обективно изнасят клеветническа информация за адресата? Такива ли са твърденията, изложени в процесиите статии?;
7/ Когато клеветническият израз е част от едно по-обширно изявление, следва ли да се преценява с оглед контекста на последното и смисъла, който то внушава като цяло?;
8/ Налице ли е противоправно деяние при използването на внушения и позорни твърдения?;
9/ Съдържат ли процесиите изказвания внушения, позорни твърдения и нападки?;
10/ Докъде се простира границата на правото на свободно изразяване на мнение?;
11/ Премината ли е допустимата граница на правото на разпространяване на свободно мнение?;
12/ Противоправна ли е липсата на обективна и всестранна информация в печатно произведение, ако същата създава неверни представи у читателя относно лицето, за което се отнася публикацията?;
13/ Изложените от автора твърдения представляват ли плод на добросъвестно журналистическо разследване?;
14/ Било ли е упражнено превратно правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България с цитираните по-горе изрази?;
15/ В обжалваното решение направена ли е преценка на конкретните обстоятелства от съда с оглед установяване дали в случая има баланс между конституционно защитените ценности – свободата на словото и доброто име на гражданите и ако да, правилна ли е била тя?;
16/ Как се разрешава въпросът за баланса при колизия между прокламираните права, в случая между правото на добро име на гражданите и свободата на словото?;
17/ Длъжен ли е въззивният съд да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква част представлява оценка, съответно дали фактите са неверни и позорни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България?;
18/ Следва ли въззивният съд да обсъди, респ. да мотивира приемането и/или отхвърлянето на всеки конкретен довод на страните?;
19/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди при постановяване на решението си всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им? и
20/ Длъжен ли е въззивният съд да изложи фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви?
Сочи, че въпросите под № 1 до № 16, включително са разрешени по делото в отклонение с приетото в решение № 116/24.07.2020г. по гр.д. № 1960/2019г. на ВКС, IV ГО; решение № 209/27.09.2013г. по гр.д. № 1747/2013г. на ВКС, III ГО; решение № 7/04.06.1996г. по конст.д. № 1/1996г. на КС на РБ, решение № 15/28.09.1993г. по конст.д. № 17/1993г. на КС на РБ, решение № 20/14.07.1998г. по конст.д. № 16/1998г. на КС на РБ, решение № 86/29.01.2010г. по гр.д. № 92/2009г. на ВКС, III ГО; решение № 264/21.10.2013г. по гр.д. № 2161/2013г., III ГО; решение № 404/13.07.2010г. по гр.д. № 907/2009г., III ГО; решение № 85/23.03.2012г. по гр.д. № 1486/2011г. на ВКС, IV ГО; решение № 891/07.06.2002г. по гр.д. № 183/2002г. на ВКС, IV ГО; решение № 73/05.02.2024г. по гр.д. № 679/2023г. на ВКС, II ГО; решение № 439/20.01.2016г. по гр.д. № 2773/2015г. на ВКС, IV ГО; решение № 187/23.10.2019г. по гр.д. № 1738/2018г. на ВКС, IV ГО, както и, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, за да се създаде съдебна практика; въпросите под № 17 до № 20 касаторът твърди, че са разрешени по делото в отклонение с приетото в решение № 85/23.03.2012г. по гр.д. № 1486/2011г. на ВКС, IV ГО; решение № 64/20.04.2021г. по гр.д. № 2289/2020г. на ВКС, III ГО; решение № 187/23.10.2019г. по гр.д. № 1738/2018г. на ВКС, IV ГО; решение № 228/01.10.2014г. по гр.д. № 1060/2014г. на ВКС, I ГО; решение № 443/25.10.2011г. по гр.д. № 166/2011г. на ВКС, IV ГО; решение № 110/12.04.2010г. по гр.д. № 4617/2008г. на ВКС, IV ГО; решение № 115/30.04.2013г. по т.д. № 805/2011г. на ВКС, II ТО; решение № 55/03.04.2014г. по т.д. № 1245/2013г. на ВКС, I ТО; решение № 63/17.07.2015г. по т.д. № 674/2014г. на ВКС, II ТО; решение № 263/24.06.2015г. по т.д. № 3734/2013г. на ВКС, I ТО; решение № 111/03.11.2015г. по т.д. № 1544/2014г. на ВКС, II ТО и др.
По поставените въпроси, за да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното:
Първите шест въпроса са фактически, а не правни и не покриват общото изискване на закона по чл. 280, ал. 1 от ГПК, определящо приложното поле на касационното обжалване. Формулировката на тези въпроси предполага извадки от съдържанието на статиите да се квалифицират от касационния съд като съждение, мнение или информация, съответно извод за това дали даден извод на въззивния съд е правилен или не, както и обсъждане на възприетата от него фактическа обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросите не представляват по същината си материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за изхода по конкретното делото и за формиране решаващата воля на съда.
В следващата група са поставени въпроси /№№ 7-17/, които се отнасят до употребата на клеветнически изрази, на внушения и позорящи твърдения; за границата до която се разпростира свободата на изразяване на мнение и кога то става противоправно и в тази част въпросите са включени в предмета на делото и са обусловили решаващата правна воля на въззивния съд в крайния му акт. Значимите въпроси обаче не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и на КС, поради което по тях не е налице специалният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.
Трайно в практиката на ВКС, включително в приложените от касатора актове, е закрепено разрешението, че основните конституционно закрепени права на гражданите са неотменими, но не са безгранични. Въпросът за това къде е границата между основните права на един правен субект и тези на другите правни субекти се решава конкретно за всеки отделен случай въз основа на преценка на фактите по делото и правилото, че правото и свободата на гражданите се разпростират до там, където започва правото и свободата на другия и че никое право не може да се упражнява в накърнение на чуждото право /чл. 57, ал. 2 от КРБ/. Право на всеки гражданин е да изразява мнение и да го разпространява чрез слово, но то не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго /чл. 39, ал. 2 от КРБ/; право на всеки гражданин е и да търси, получава и разпространява информация, но то не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу народното здраве и морал /чл. 41, ал. 1 от КРБ/. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КРБ печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура, но свободата на словото също не е абсолютна. Тя се разпростира до посочените в самата КРБ предели, а именно доброто име и правата и законните интереси на другите граждани. Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения, основният закон изрично посочва присъщите на личността чест, достойнство, добро име. Те именно са обект на посегателство при нанасяне на обидата /умишленото засягане на чувството на лично достойнство с цел промяна на обществената оценка за адресата на изявлението, който е възприел пряко или опосредено унизителното отношение изразено с обидни думи или действия/ и на клеветата /съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице, които засягат честта и достойнство на пострадалия, авторитета му и оценката на околните за него или приписване на престъпление другиму/. Поради това гражданската отговорност за обида и клевета като средство за защита на честта, личното достойнство и доброто име представлява такова ограничение на правото на свобода на изразяване на мнение, предвидено в Основния закон.
В практиката си, Върховният касационен съд е разяснил, че не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение и неговото разпространение чрез слово е изключена в случаите, когато то се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, но във всеки друг случай издаването и разпространяването на печатни произведения съдържащи оценъчни съждения е правомерно. Негативните оценки за определена личност, открояващи се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, освен ако засягат достойнството на личността. За всеки отделен случай подлежи на изследване и преценка дали конкретното изказване или публикация с негативно спрямо засегнатото лице съдържание освен оценка и мнение по обществен въпрос не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт. Преценката дали изявления, направени в публичното пространство, са в рамките на законосъобразното упражняване на свободата на словото се извършва според това дали тези изявления могат да бъдат квалифицирани като обида и клевета; дали съдържат неверни твърдения и внушения или само предават мнението на лицето – техен автор. Разяснено е още, че при определяне на изявленията като обидни или клеветнически гражданските съдилища съобразяват формираната практика по приложение на нормите на НК относно съставите на обидата и клеветата, при отчитане на спецификите на гражданската отговорност от непозволено увреждане.
Прието е още, че негативните оценки за определена личност /които не осъществяват състава на обидата или на клеветата/ не е противоправно, поради което и не е налице основание за ангажиране отговорността на издателя. Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност – те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, които се квалифицират като клевета и публикацията е първа по ред. Същите са противоправни, причиняват вреди на адресата и са основание за ангажиране на гражданската отговорност на издателя за репариране на тези вреди, разпространени с печатно произведение. Ако те са верни, издателят не носи отговорност, дори да позорят адресата на публикацията, но ако не са верни, издателят носи отговорност, доколкото адресатът е засегнат неблагоприятно и доколкото издателят не е положил дължимата грижа да провери достоверността на разпространената информация преди отпечатването на съответната публикация. Когато става въпрос за статия, в която авторът/издателят изрично се е позовал на публикувана по-рано статия от друг автор/издател, вторият издател не може да носи отговорност за това, че се е доверил на добросъвестността на първия. Без значение за ангажиране отговорността на издателя е въпросът дали статията е първа, или последваща в случаите, когато съдържанието на статията съдържа обиди. Наличието на обиди е очевидно, не се налага проверка за установяването им и разпространението им е противоправно. При наличието на обиди отговаря всеки от издателите, респективно авторите, доколкото засягат неблагоприятно адресата. В този смисъл са решения на ВКС № 253/29.01.2014г. по гр.д. № 1251/2012г., III ГО; № 484/09.06.2010г. по гр.д. № 1438/2009г., III ГО; решение № 85/23.03.2012г. по гр.д. № 1486/2011г., I ГО; решение № 62/06.03.2012г. по гр.д. № 1376/2011г., IV ГО; решение № 309/27.05.2024г. по гр.д. № 1202/2023г., I ГО и др.
Въззивното решение е постановено в съответствие с така дадените разрешения. При постановяването му съдът е приложил установените критерии за преценка на съдържанието на всяка от процесните публикации; съобразил обществената значимост на направените по отношение на ищеца изявления, при отчитане на неговото социално положение; направил е преценка кои изнесени факти са истина и кои не, съответно кои изявления са обидни, позорящи или унизителни; изрично посочил кои от публикуваните изявления е намерил за оценъчни и защо, анализирал е използваните изразни средства, които приел, че не се характеризират с негативно значение и след всичко е обосновал извода си за липса на елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, съответно за ангажиране отговорността на съиздателя на публикациите. Извел извод, че процесните публикации от 09.01.2023г. и от 17.02.2023г. представляват добросъвестно журналистическо разследване, посветено на дейността на частните дружества, изпълняващи обществени функции до ГКПП „Капитан Андреево“, на връзки между политици и ищеца като лице и собственик на търговско дружество, което упражнява контрол върху този паркинг. Въз основа на доказателствата по делото и на анализ на сочените от ищеца части от двете статии, въззивният съд направил извод, че по тази тема е имало множество подобни публикации още през 2022г.; че изнесените в статиите данни по същество са производни от предходни публикации; попадат в обхвата на правото на автора да изрази свободно своето мнение по разследването; не съдържат морално укоримо или уронващо доброто име, репутацията и достойнството на ищеца твърдение, а твърденията в нея са правомерен израз на свободата на словото, каквито са и връзките на гражданите с политическите партии и трети лица. Факти, от които може да се установи, че журналистът е публикувал статията не с цел да информира обществото, а с друга цел, приел, че по делото нито се твърдят, нито се доказват. При смислов анализ и синтактичния разбор на използваните в статиите изрази и при съобразяване на данните от справката към втората статия, въззивният съд достигнал до извод, че не съдържат твърдение за злепоставящ факт, както и обидни или клеветнически по съдържание изрази, в т.ч. и общото внушение от статиите извел, че не може да се приеме за злепоставящо ищеца.
С оглед на изложеното, съдът намира че макар въпросите да са обуславящи правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение, по отношение на тях не е налице соченото от страната допълнително основание за допускане на касационно обжалване, а именно да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и на КС.
Последната група въпроси от изложението /№№ 18-20/ обобщено се свеждат до значимия по всяко гражданско дело въпрос за задълженията на съда, вкл. и въззивния съд като инстанция по съществото на материалноправния спор, предмет на делото и за приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Тези въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС и по тях не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. При постановяване на решението си въззивният съд е действал като съд по същество на материалноправния спор; предприел е установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма; мотивирал е решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като е изложил фактически и правни изводи по съществото на спора и се е произнесъл по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 от ГПК. За да постанови решението, въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, в това число и на показанията на разпитаните по делото свидетели, формирал е свои фактически и правни изводи, като е обсъдил възраженията и доводите на страните, които са от значение за спора и това е отразено в мотивите към решението. Съгласно разясненията дадени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, оплакванията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК не съставляват основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания акт се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване, а вътрешното убеждение на съда не подлежи на съдебен контрол.
Очевидната неправилност е обоснована от касатора с оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, които не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до степен, че неправилността му е очевидна, без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. В случая, при служебно извършената проверка, касационната инстанция не установи основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, с оглед отправеното искане и доказателствата по делото, на адв. Ц. И.-С. следва да се определи възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв в полза на ответника Д. К. С.. Възнаграждението по този ред съдът определя в размер на 613.55 евро, с включен ДДС. Разноските в този размер следва да се възложат в тежест на касатора Р. К. Ч..
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5101/05.08.2025г. постановено по в.гр.д. № 2255/2024г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Р. К. Ч. с ЕГН [ЕГН] да заплати на адв. Ц. И.-С. сумата от 613.55 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.