Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
при участието на секретаря Цветелина Пецева, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 3097 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. П. К., чрез адв. И. Н., срещу решение № 586 от 29.04.2024г., постановено по в. гр. дело № 427/2024г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 369/15.12.2023г., постановено по гр. д. № 718 по описа за 2023г. на Районен съд Карлово, с което е признато за установено по отношение на П. П. К., че Д. Н. М. и Г. В. М. са собственици на помещение с площ от 22 кв. м., пристроено към западната външна стена на сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на ИД на АГКК, което помещение е функционално свързано с принадлежащия на ищците гараж с идентификатор ***, находящ се в същата сграда и което помещение по КККР на [населено място] е отразено като сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 22 кв. м. и П. П. К. е осъдена да предаде на Д. Н. М. и Г. В. М. описаното помещение.
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.
В срок е постъпил отговор на касационната жалба от Д. Н. М. и Г. В. М., чрез адв. Е. П., с който е оспорена основателността на жалбата.
В открито съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представители.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Д. Н. М. и Г. В. М. против П. П. К. иск с правно основание чл. 108 ЗС – за признаване за установено, че ищците са собственици на помещение с площ от 22 кв. м., пристроено към западната външна стена на сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място] и осъждане на ответницата да им предаде владението върху него.
Въззивният съд е приел за безспорно, че по силата на сключен договор за покупко- продажба от 13.01.2022г. ищците са придобили в режим на СИО 1/2 ид. ч. от дворно място от 350 кв. м., находящо се в [населено място], [улица], което по КККР е с идентификатор ***, ведно с втори жилищен етаж от построената в имота жилищна сграда с идентификатор ***, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, както и западния гараж в същата сграда, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Прието е също, че по силата на договор за покупко- продажба от 2023г. ответницата е собственик на другата 1/2 ид. ч. от дворното място, както и на приземния етаж от жилищна сграда, а по КККР първи етаж и на източния гараж.
Спорен по делото е въпросът за собствеността на помещението, пристроено към западната част на жилищната сграда, заснето в кадастралната карта с идентификатор ***, със застроена площ от 22 кв. м., което помещение е закупено от ответницата с нотариален акт № 66, том I, рег. № 1403, дело № 59/2023г.
Въззивният съд е посочил, че заявеното от ищците придобивно основание се основава на правилото на чл. 98 от ЗС, като твърденията им са, че процесният пристройка е изградена към придобития от тях западен гараж с идентификатор ***.
Въз основа показанията на свидетеля Х. е прието за установено, че към 1995г. постройката е била в груб строеж, като е изградена със средства на Л. Н. /праводател на ищците/. След завършването му бащата на Л. Н. го е ползвал за склад за картини, а през 2019г. Л. Н. сложила климатик в помещението и го ползвала за уроци по английски език.
За да уважи иска, въззивният съд е изложил мотиви, че според заключението на съдебно- техническата експертиза спорното помещение с идент. ***не разполага със собствен санитарен възел и ел. инсталация. В него има табло с електромер, който отчита и използвания ток от гаража на ищците с идент. ***. Процесното помещение е свързано с този гараж посредством коридор на приземния етаж на жилищната сграда, който коридор има обслужващо предназначение по отношение на гаража и спорното помещение - там се намира санитарният възел. Съдът е посочил, че от скицата към заключението е видно, че коридорът няма вътрешна врата и достъп към стълбището, водещо към жилищните етажи, като за последното има отделен вход от западната страна на сградата. Направен е извод, че процесната пристройка е конструктивно и функционално свързана с гаража на ищците, което я определя като принадлежност към него по смисъла на чл. 98 от ЗС, според който принадлежността следва главната вещ. Съдът е посочил, че се касае за сграда, построена в съсобствено дворно място, която сграда представлява допълващо застрояване и е функционално свързана със самостоятелен обект в дворното място, който е индивидуална собственост на съсобственици на дворното място. По отношение на такава сграда принципът на приращението не намира приложение. След като сградата е приобщена към самостоятелния обект, с който е конструктивно свързана, следва, че правото на собственост върху нея принадлежи на собственика на свързания с нея самостоятелен обект.
Съдът е приел, че със сключения договор за покупко- продажба праводателката на ищците се е разпоредила в тяхна полза и с правата върху спорната постройка, независимо, че тя не е посочена изрично в договора. Прието е също, че ответницата не се легитимира като собственик на постройката на основание договора за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 66, нот. дело № 59/14.03.2023г., тъй като праводателите й не са били собственици на процесното помещение и съответно ответницата е закупила помещението от несобственик.
С определение № 2186 от 30.04.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК . Очевидно неправилни са изводите на въззивния съд, че принадлежност към самостоятелен обект - гараж, намиращ се на сутеренния етаж на жилищна сграда, съставлява помещение, изградено до тази сграда и свързано с коридор с гаража, което помещение през годините е имало предназначение за място за съхранение на картини, както и за даване на уроци по английски език и съответно, че на основание чл. 98 ЗС собственикът на гаража е собственик и на описаното помещение.
Предвид горното обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.2 ГПК.
Тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от настоящия състав на Върховния касационен съд.
Предявеният иск за собственост е основан на твърдения, че спорното помещение е принадлежност към собствения на ищците гараж, намиращ се на сутеренния етаж на жилищната сграда.
Разпоредбата на чл. 98 ЗС предвижда, че принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго. Според приетото в решение № 207 от 10.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5209/2023 г., критерият дали относно постройка е приложим чл. 98 ЗС, чл. 92 ЗС или представлява самостоятелен обект на право на собственост, е предназначението на сградата и нейната функционална свързаност със сградата на основното застрояване или с поземления имот към момента на построяването й, респ. към момента, когато настъпва вещният ефект на съответния придобивен способ. Следователно от значение за изхода на спора е дали процесното помещение има спомагателен характер и обслужва гаража на ищците и при преценката дали представлява принадлежност по смисъла на чл. 98 ЗС следва да се съобразят предназначението и функционалната му свързаност с главната вещ.
Установено е от свидетелските показания, че процесното помещение е изградено в груб строеж през 1995г., като след построяването му е ползвано за съхранение на картини, а през 2019г. е ползвано за даване уроци по английски език от Л. Н. /праводател на ищците/, като според св. Н. Д. ищците са извършвали ремонт на помещението също с намерение в него да дават частни уроци. Т.е. по делото не се установява постройката, предмет на спора, да е обслужвала използването на гаража според неговото предназначение. Наличието на фактическа свързаност посредством коридор между гаража и спорното помещение не е основание да се направи обратен извод, защото тази свързаност сама по себе си не води до извод, че постройката е с обслужващо предназначение спрямо гаража. Дори и това да е единственият достъп до постройката, не означава непременно, че същата има спомагателен характер спрямо гаража, а в случая се и установява, че постройката е с още два отделни входа – от улицата и от дворното място. Установеното, че в постройката е монтирано табло с електромер, който отчита и използвания ток от гаража на ищците, също не води извод за обслужващия й характер, защото ел. табло се поставя при спазване на предвидените за това изисквания и местонахождението му не придава характер на помещението, където се намира, като обслужващо помещенията, чиито електромери се намират в него . За да е обслужваща една вещ по смисъла на чл. 98 ЗС, същата трябва да подпомага използването на главната вещ предвид основното й предназначение, което в случая е недоказано. Както вече се посочи, от момента на изграждането си постройката винаги се е ползвала по начин и за цели, нямащи връзка с ползването на гаража.
Наведените в исковата молба доводи, че между спорната постройка и гаража има коридор, нямащ свързаност с останалата част от сградата, сочат на позоваване и на основанието по чл. 97 ЗС – присъединяване към главната вещ – гаражът на ищците. Този придобивен способ също е неприложим, защото не се установява по делото свързване към главната вещ по такъв начин, че присъединената вещ /спорното помещение/ да не може да се отдели без съществено повреждане на главната вещ.
След като по делото се установява, че постройката, за която е предявен искът за собственост, не е принадлежност към собствения на ищците гараж и не е присъединена към него, то и искът по чл. 108 ЗС като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Ищците не са доказали, че са придобили собствеността на основанията, въведени в исковата молба, като с оглед принципа на диспозитивното начало в процеса, не се дължи произнасяне дали правото на собственост е придобито от ищците на основания, извън изрично заявените в исковата молба.
С оглед изхода от спора въззивното решение следва да се отмени и в частта му за разноските, като в полза на касатора следва да се присъдят направените пред трите инстанции разноски в общ размер на 2 124,42 евро , равняващи се на заплатените 4 155 лева, от които 1 000 лв. за първоинстанционното производство, 1 575 лв. за въззивното производство и 1 580 лв. за касационното производство.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

ОТМЕНЯ въззивно решение № 586 от 29.04.2024г., постановено по в. гр. дело № 427/2024г. на Окръжен съд – Пловдив и потвърденото с него решение № 369/15.12.2023г., постановено по гр. д. № 718 по описа за 2023г. на Районен съд Карлово и вместо него постановява :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Н. М. и Г. В. М. и двамата от [населено място], [улица], № ***против П. П. К. от [населено място], [улица], № ***, иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника П. П. К., че ищците Д. Н. М. и Г. В. М. са собственици на помещение с идентификатор ***с площ от 22 кв. м., пристроено към западната външна стена на сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на ИД на АГКК, на основание чл. 98 ЗС като принадлежност към собствения им гараж с идентификатор ***и на основание чл. 97 като присъединено към същия гараж и за предаване владението върху помещение с идентификатор ***.
ОСЪЖДА Д. Н. М. и Г. В. М. да заплатят на П. П. К. на основание чл. 78 ГПК сумата от 2 124,42 евро /две хиляди сто двадесет и четири евро и 42 евроцента/, представляваща разноски за трите съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: