Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на трети юни, две хиляди и петнадесета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при участието на секретаря Т.Кьосева
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 6353/2014г.


Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Д. П. А., чрез процесуалния и представител адвокат З. Я. и на А. И. А., чрез процесуалния и представител адвокат С. Х., срещу въззивно решение от 15.05.2014г. по гр. дело №12369/2013г. на Софийския градски съд.
С определение №67/17.02.2015г. е допуснато касационнно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК по въпрос за приложението на разпоредбата на чл.121,ал.3 ГПК /отм./,сега чл.226,ал.3 ГПК, и конкретно дали при висящ процес по иск с правно основание чл.108 ЗС, тече придобивна давност за третото лице – приобретател на спорния недвижим имот, което лице се позовава на добросъвестно владение по силата на придобивна сделка с ответника, срещу когото е уважен искът за собственост.
В касационните жалби са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация Н. Д. П., [населено място], оспорва касационните жалби и счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила като правилно.
След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на ІІ г.о. приема следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 01.04.2013г. по гр.д.№37785/2012г. на Софийския районен съд. С последното е признато за установено по отношение на Д. П. А. и А. И. А., че Н. Д. П. е собственик на основание давностно владение, осъществявано за периода 15.12.1998г. – 15.12.2003г. на апартамент №14, находящ се в София, с идентификатор № 68134.1382.2006 и ответниците са осъдени да предадат на ищцата владението на същия имот. Въззивният съд е приел, че ищцата като правоприемник, придобил спорното право в хода на делото по предявен иск за собственост от ответниците срещу праводателя и Г. Д. на основание чл.121 ГПК /отм./ е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението, с което искът за собственост на ответниците е уважен. Без значение за този извод е извършеното последващо вписване на исковата молба по горния спор. Това е така, защото към датата на предявяване на иска – 16.07.1998г. /преди изменение на чл.112 ЗС вр.чл.4 б”а” П..,в сила от 01.01.2001г./ не е налице законово изискване за вписване на същата и нормата на чл.121,ал.3 ГПК /отм./ не намира приложение. Ищецът не претендира да е собственик на имота по силата на придобивната сделка с Г. Д., а по силата на добросъвестно владение, основано на тази сделка. Въпреки, че е обвързан от силата на пресъдено нещо на съдебното решение като правоприемник на страна в процеса, приобретателят може да се ползва от правата си на владелец, осъществил владение на имота преди влизане в сила на решението. Безспорно е, че договорът за покупко-продажба, който е сключила с несобственик ищцата, е от 15.12.1998г. От тази дата тя е осъществявала владение върху имота. Спорно е дали ищцата е била добросъвестен владелец предвид наличие на вписана възбрана по обезпечителна заповед от 15.06.1998г. и висящ граждански спор, както и дали давност е текла с оглед разпоредбите на чл.115 ЗЗД. Обезпечителната мярка възбрана се налага чрез вписването и в нотариалните книги по партидата на ответника, съгласно чл.36,ал.1 П.. Когато имотът не е собственост на последния, както е било в процесния случай /договор за прехвърляне на имота от Й. Б. А. Б. в полза на Г. Д./, възбраната няма да породи действие спрямо Д., тъй като в нотариалните книги по нейната партида няма да има никакво вписване. Ето защо възбраната няма никакви правни последици, вкл. оповестително действие, и не сочи за липса на добросъвестност у ищцата. Тя при добра грижа за проверка по партидата на праводателя си, не би установила вписване. Неоснователни са доводите на ответниците по иска, че е нарушена разпоредбата на чл.115,б.”ж” ЗЗД. Адресати на последната норма са страните в гражданския процес.Съгласно разпоредбата на чл.121 ГПК /отм./ силата на пресъдено нещо на решението се разпростира и върху неучаствалото в спора трето лице, което в хода на делото е придобило права върху спорното право, но същата норма има точно определени последици и не придава на третото лице – частен правоприемник, качеството на страна по спора. Той може да търси защита на правата си на добросъвестен владелец за изтекла, вкл. в хода на делото срещу праводателя му давност. Ищцата е упражнявала фактическа власт върху имота за периода след 15.12.1998г. Тя е придобила собствеността на основание добросъвестно владение още на 16.12.2003г. и към момента на извършения въвод е била собственик на имота основание чл.79,ал.2 ЗС.
По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на решението настоящият съдебен състав намира следното : С решение №80/07.07.2014г., постановено по гр.д.№6441/2013г., ВКС , ІІ г.о. по реда на чл.290 ГПК е прието, че съгласно чл.121,ал.2, изр.2 ГПК /отм./, респ. чл.226, ал.2, изр.2 ГПК, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, приобретателят може да замести своя праводател само при условията на чл.117,ал.1 ГПК /отм./, респ.чл.222 ГПК, т.е. само със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото.Ако такова съгласие не бъде постигнато, делото следва своя ход между първоначалните страни като приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице, но постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя. По отношение на приобретателя важат и материалноправните последици от предявяване на иска спрямо неговия прехвърлител, а именно прекъсване на течението на давността докато делото е висящо /чл.115,б „ж” ЗЗД/, т.е. до приключване на процеса с влязло в сила решение по извършване на делбата. С оглед на това, лице на което един от съделителите е дарил целия имот, не би могло да го придобие по давност по време на делбения процес. Приетото по реда на чл.290 ГПК е относимо и към настоящия спор за собственост при който е налице прехвърляне на имота от ответника на трето лице по време на производството по чл.108 ЗС и позоваване впоследствие на придобивна давност от приобретателя като текла по време на процеса. Ако ответникът по ревандикационен иск прехвърли претендираното от него право на собственост, третото лице като негов правоприемник ще бъде обвързано от решението, което установява, че собственик на имота не е ответникът – владелец, а ищецът. С правилото на чл.416 ГПК /отм/, респ.чл.523,ал.1 ГПК законът потвърждава, че СПН се разпростира срещу приобретателя на владението, върху когото преминава и задължението на предходния владелец да предаде владението на вещта, което е било установено със СПН. Правилото на чл.416 ГПК /отм./ е основано на разбирането, че третото лице, което е правоприемник на владението и на свързаното с него задължение да се предаде на правоимащия, е обвързано от СПН, с което е било установено спрямо предишния носител на същото задължение, че то съществува. От тази принципна позиция изхожда и последователната съдебна практика, като приема, че когато настъпи прехвърлянето на спорното право в рамките на висящ исков процес прехвърлящият го по принцип запазва качеството си на страна освен ако не бъде заместен от правоприемника си. В случаите, когато прехвърлителят запазва качеството си на страна, той действа като процесуален субституент, в защита на едно вече чуждо право.Материалното правоприемство в хода на процеса не дерогира последиците на чл.116,б.”б” и чл.115, б.”ж” ЗЗД вр.чл.84 ЗС. Така, както в хода на висящия процес придобивната давност върху спорния имот спира да тече за страните по делото, така спира да тече и за третото лице, придобило имота в хода на висящия процес.Оттук следва,че така както страните не могат да се позоват на текла по време на процеса придобивна давност, не може да се позове на придобивна давност и третото лице, придобило от тях владението върху спорния имот /вж. опделение № 1153/2011г. по гр.д.№459/2011г., ВКС, І г.о./.
По основателността на касационната жалба. Доводите в касационната жалба за нарушения на материалния закон са основателни. При правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил незаконосъобразен извод, че ищцата Н. Д. П. е придобила процесния имот по силата на добросъвестно владение, основано на договора за покупко-продажба от 15.12.1998г., макар да е обвързана от силата на пресъдено нещо на съдебното решение като правоприемник на страна в процеса /праводателят и/, тъй като може да се ползва от правата си на владелец, осъществил владение на имота преди влизане в сила на решението. Установено е, че ищцата е сключила договора за покупко-продажба от 15.12.1998г. с Г. Д. след завеждане на исковата молба /16.07.1998г./ от П. Л. /заменен по реда на чл.120 ГПК /отм./ от наследника си по закон А. А./ и Д. Л. срещу Г. Д. за предаване владението на процесния имот на основание чл.108 ЗС. С влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 7668/1998г. на Софийския районен съд искът срещу Г. Д. е уважен, а на 13.07.2012г. взискателите А.А. и Д.Л. са въведени в имота като въводът е извършен срещу Ние Д. П.. Неоснователни са твърденията на последната в становището и пред настоящата инстанция, че не е налице влязло в сила решение по иск с правно основание чл.108 ЗС срещу Г. Д.. Такова твърдение липсва в исковата молба, спор по този факт не е повдиган в производството пред двете инстанции. Освен това от представените от ищцата още с исковата молба съдебни решения е установено възприетото и от въззивния съд обстоятелство, че с влязло в сила на 05.11.2010г. решение по гр.д.№7668/1998г. на СРС, Г. Д. е осъдена да предаде владението на процесния имот на П. Л. и Д. Л.. С оглед приетото по-горе по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, незаконосъобразен е изводът на въззивния съд, че ищцата Ние Д. П. е придобила имота, вследствие на осъществено от нея добросъвестно владение за периода след 15.12.1998г. Въпреки осъществяването от ищцата владение на имота по време на висящия исков процес с участието на нейния праводател, давност не е текла съгласно чл.115,б.”ж” ЗЗД вр.чл.84 ЗС. В този случай вписването на исковата молба няма отношение към въпроса за придобивната давност.Освен това изискването за вписване на исковата молба по иска за собственост е въведено след завеждане на иска по чл.108 ЗС по гр.д.№7668/1998г.
Изложените съображения за материална незаконосъобразност налагат касиране на обжалваното въззивно решение и постановяване на друго, с което предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС следва да бъде отхвърлен.
По разноските. С оглед изхода на делото ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на всеки от касаторите направените разноски за всички инстанции, съобразно приложените списъци по чл.80 ГПК и доказателства. На касатора Д. П. А. следва да се присъдят разноски в размер на общо 561,05 лева за касационното и за въззивното производство. На касатора А. И. А. следва да се присъдят разноски в размер на общо 1131,05 лева, от които 131,05 лева за въззивното производство и 1000 лева за първоинстанционното.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.



Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ въззивно решение от 15.05.2014г. по гр. дело №12369/2013г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение по гр.д.№ 37785/2012г. на Софийския районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Н. Д. П., ЕГН [ЕГН], срещу Д. П. А., ЕГН [ЕГН] и А. И. А., ЕГН [ЕГН] иск за признаване за установено, че ищецът е собственик по давност на основание добросъвестно владение, осъществявано, считано от 15.12.1998г. на следния недвижим имот : апартамент №14, находящ се в [населено място], ж.к.”Н. ІІ”, [жилищен адрес] с площ от 56,23 кв.м., състоящ се от три стаи, една преходна,кухня и обслужващи помещения, със съседи : изток-двор, запад-двор, север-апартамент № 13 и юг-двор, ведно със зимнично помещение №12, представляващ имот с идентификатор № 68134.1382.2006по КК на София и за предаване владението на същия имот на основание чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА Ние Д. П., ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. П. А., ЕГН [ЕГН] разноски за всички съдебни инстанции в размер на 561,05 лева, а на А. И. А., ЕГН [ЕГН] разноски за всички инстанции в размер на 1131,05 лева.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: