Върховен касационен съд

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: Жива Декова
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 174/2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СУ "Найден Геров" [населено място], срещу решение № 1081/06.10.2025 г. по в. гр. д. № 2457/2025 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3339/02.07.2025 г. по гр. д. № 21910/2024 г. на Пловдивския районен съд, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Д. Д. Г., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, и същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност "заместник-директор, административно-стопанска дейност".
Касационното обжалване е допуснато по въпроса- "Ако в заповедта за уволнение, вместо изрично изложени мотиви досежно фактическите основания за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.1, т.11 КТ, се препраща към друг документ и този документ е връчен на уволнения служител, наред със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, следва ли да се приеме, че уволненият служител е запознат с фактическите основания за прекратяване на трудовото правоотношение?".
По този въпрос ищцата изразява становище, че когато заповедта за уволнение по чл. 328, ал.1, т.11 КТ препраща към друг документ, съдържащ новите изисквания за заемане на длъжността, който е връчен едновременно със заповедта за уволнение, за да се приеме, че заповедта за уволнение е мотивирана, е необходимо конкретно да се посочи на кое от новите изисквания за заемане на длъжността ищцата не отговаря, когато в документа към който се препраща новите изисквания са повече от едно.
Според работодателя заповедта за уволнение в този случай ще е мотивирана, когато в документа към който се препраща се съдържат новите изисквания за заемане на длъжността и този документ е връчен едновременно със заповедта за уволнение.
ВКС намира за правилно второто становище. Когато заповедта за уволнение по чл. 328, ал.1, т.11 КТ препраща към друг документ, който е връчен на работника или служителя, този друг документ става част от съдържанието на заповедта за уволнение. Следователно когато в този друг документ новите изисквания за заемане на длъжността са ясно и конкретно посочени, то тогава и в заповедта за уволнение новите изисквания за заемане на длъжността ще са ясно и конкретно посочени. А когато новите изисквания за заемане на длъжността са повече от едно, то тогава волята на работодателя също ще е ясно изразена, а именно, че работникът или служителят не отговаря на нито едно от новите изисквания за заемане на длъжността. Категорично следва да се приеме, че в този случай заповедта по чл. 328, ал.1, т.11 КТ е мотивирана и работникът или служителят може да се защити. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС – решение №476/2011г. на ІV ГО, решение № 4/2014г. на ІV ГО, цитираните от ищцата решение №46/11г. на ІV ГО и решение №99/11г. на ІV ГО. Въпросите дали новите изисквания за заемане на длъжността са били необходими за изпълнение на работата или представляват злоупотреба с право, са въпроси, които се разглеждат от съда само когато са въведени като основания за незаконосъобразност на уволнението. Иначе, тези въпроси остават извън предмета на делото и предмета на доказване.
По съществото на спора ВКС намира следното:
Ищцата твърди в исковата молба, че е заемала длъжността "заместник-директор, административно-стопанска дейност" при ответника, по трудов договор, прекратен със заповед № РД-13-577/06.12.2024 г. на директора на училището, на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, поради промени в изискванията за изпълнение на длъжността, на които служителката не отговаря, като в заповедта е посочено, че новите изисквания са въведени от работодателя с длъжностна характеристика, утвърдена със заповед № РД-25-1558/06.12.2024 г. на директора на училището. С исковата молба ищцата е представила старата длъжностна характеристика, връчена на 06.11.24г., както и новата длъжностна характеристика и заповедта за уволнение, връчени на 06.12.24г.. В исковата молба е посочено едно единствено основание за незаконност на уволнението- немотивирана заповед за уволнение.
С отговора на исковата молба работодателят е възразил, че заповедта за уволнение е мотивирана, доколкото препраща към новата длъжностна характеристика, която съдържа новите изисквания за заемане на длъжността, и която е връчена заедно със заповедта за уволнение.
Ищцата не е оспорила този факт, че новата длъжностна характеристика и заповедта за уволнение са й връчени заедно, а по делото е разпитан и един свидетел, който е бил очевидец на този факт, поради което този факт е приет за установен по делото. Ищцата е изразила становище, че доколкото в новата длъжностна характеристика са въведени повече от едно нови изисквания за заемане на длъжността, дори ги посочва конкретно (четири на брой), то за да бъде мотивирана заповедта за уволнение било необходимо в заповедта за уволнение да се посочи на кое конкретно ново изискване ищцата не отговаря.
Въззивният съд е приел, че изискванията, въведени с новата длъжностна характеристика, утвърдена от работодателя и връчена на ищцата в деня на уволнението, са повече от едно, но в заповедта за уволнение липсвало яснота на кое от нововъведени изисквания ищцата не отговаря: да притежава трудов стаж за длъжността не по-малко от 5 години и правоспособност за управление на МПС категория "В" или да притежава документ, удостоверяващ преминато обучение за работа с деловодна система "Акстър Офис" и опит при работа с тази система не по-малко от 5 години.
При тези съображения решаващият съд е направил извод, че издадената уволнителна заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена като немотивирана, а ищцата възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.
В касационната жалба на работодателя се релевират доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради допуснато нарушение на материалния закон. Искането е за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените по делото искове.
С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, ВКС счита, че въззивното решение е неправилно. С препращането към новите изисквания за заемане на длъжността, съдържащи се в новата длъжностна характеристика, където тези изисквания са конкретно и ясно посочени, както и с връчването на новата длъжностна характеристика едновременно със заповедта за уволнение, следва да се приеме, че заповедта за уволнение е била мотивирана, защото чрез препращането и връчването, новите изисквания са станали част от съдържанието на заповедта за уволнение. Волята на работодателя също е ясно изразена, доколкото не е посочено на кое конкретно изискване не отговаря ищцата, то следва, че ищцата, според работодателя, не отговаря на нито едно от новите изисквания за изпълнение на работата.
Други основания за незаконност на уволнението ищцата не е въвела в исковата молба, не е оспорила по същество новите изисквания дали са били необходими за изпълнението на трудовата функция и дали представляват злоупотреба с право, поради което предявените искове за отмяна уволнението и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност са неоснователни и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора в полза на училището работодател следва да се присъдят поисканите и направени разноски за първа, втора и трета инстанция, в рамките на представените доказателства и списъка за разноски. Същевременно съдът намира за основателно възражението за прекомерност на платения адвокатски хонорар за всяка от инстанциите, доколкото делото не се отличава със сложност откъм фактите и приложимото право, защото предметът на делото се е ограничил само до едно основание за незаконност на уволнението (мотивирането на заповедта за уволнение), т.е. възнаграждението следва да се намали до 500 евро за всяка от инстанциите или общо 1567 евро за трите инстанции, заедно с платените държавни такси.
Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение

ОТМЕНЯ решение № 1081/06.10.2025 г. по в. гр. д. № 2457/2025 г. на Пловдивския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д. Д. Г. срещу ответника СУ“Найден Геров“ [населено място] за отмяна на уволнението й по чл. 328, ал.1, т.11 КТ и за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението.
Отменя въззивното и първоинстанционното решения, в частите, в които са присъдени разноски в полза на ищцата и ответникът е осъден да плати държавна такса за първа инстанция.
ОСЪЖДА ищцата Д. Д. Г. да плати на ответника СУ“Найден Геров“ [населено място] 1567 евро разноски за трите инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПредседатеЛ: Членове: