Върховен касационен съд

№ 60777

Гр.София, 15.11.2021г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.2547 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ново Финанс“ООД срещу решение №.143/26.01.21 по г.д.№.1796/20 на ОС Варна - с което, след отмяна на реш.№.1285/11.03.20 по г.д.№.11730/19 на РС Варна, 46с, предявените от касатора като частични искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД за солидарно осъждане на К. К. П. и [община] дол за сумата 10000лв. обезщетение за имуществени вреди са отхвърлени като неоснователни.
Ответните страни К. К. П. и [община] дол оспорват жалбата; претендират разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение е прието, че елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД и съответно чл.49 ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на ответниците не са налице. Изяснено е, че на 6.11.17 между „Ново Финанс“ООД и К. Ц. Ж. са сключени два договор за заем, по силата на които последният е получил съответно 2000лв. и 65000лв. срещу задължение за връщане в срок до 7.11.22; дружеството заемодател се е възползвало от правото си да направи кредитите предсрочно изискуеми, като съобщенията за това са връчени от съдебен изпълнител по реда на чл.47 ар.5 вр. с ал.1 ГПК; вземанията по договорите са били обезпечени с договор за ипотека върху имоти на трето лице-С. Х. К., което при извършване на сделката е било представлявано от пълномощник-К. Ц. Ж.; пълномощното на последния е било с нотариална заверка на подписа и на съдържанието /рег.№.768/ 27.09.17/, осъществена от секретаря на [община] дол, извършващ нотариална дейност - К. К.; последната е заверила нотариално и декларации на С. К. по чл.25 ал.9 ЗННД и по чл.264, ал.1 ДОПК /съответно рег.N.769 и рег.N.770 от 27.09.17/; в производство пред [община] по заявление на С.К. за издаване на удостоверение за търпимост на сградата в ипотекирания имот е била представена негова декларация с нотариална заверка на подписа рег.No 787/24.10.17. Подписът, положен за упълномощител в горецитираното пълномощно, както и в декларациите по ЗННД и ДОПК, не е изпълнен от лицето С. Х. К.; подписът, положен след текста „декларатор“ в декларация рег.N.787/24.10.17, не е изпълнен от С.К., като от техническото изследване на документа се установява, че машинният текст, щемпела за нотариална заверка и кръглия печат на [община] дол са пренесени върху листа посредством цветен печат на мастилено-струен принтер; изображението на щемпела и печата са пренесени от екземпляра на пълномощно рег.N.767/27.07.09.17 /графологична експертиза/. С влязло в сила съдебно решение по г.д.№.279/18 на ОС Варна е признато за установено по отношение на „Ново Финанс“ООД и К. Ж. по предявени от С. К. искове с правно основание чл.576 вр. с чл.580 т.6 ГПК вр. с чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД, че пълномощното и обективираната в него упълномощителна сделка са нищожни - тъй като пълномощното не е подписано от С. К., както и че договорът за учредяване на ипотека /нот. акт №.159, т.5, рег.№.13559, д.№.678/17/ е недействителен на основание чл.42 ал.2 ЗЗД - тъй като е сключен от представител на ипотекарния гарант С. К. без представителна власт.
От правна страна съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму; вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ищеца е да установи останалите предпоставки. В случая се твърди, че ответницата, поради неизпълнение на вменени й със закон задължения – да се увери в самоличността на лицето, чийто подпис и изявление удостоверява, е причинила виновно вреди. Безспорно в качеството й на секретар на [община] дол и по силата на чл.83 ЗННД на К.П. е възложено осъществяването на нотариални функции, изразяващи се в удостоверяване на подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, подписа и съдържанието на пълномощно по чл.37 ЗЗД, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа. Съгласно чл.589 ал.2 ГПК при удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече положените подписи; когато документът ще се ползва за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот, лицата трябва пред нотариуса да изпишат пълното си име и положат подписа си, а ако той вече е положен, да изпишат пълното си име и потвърдят подписа си. Приложимите правила са чл.578 ал.4-ал.5, чл.579 ал.2 и чл.582-585, като според първото лицата или пълномощниците им, чиито изявления се съдържат в проекта, трябва да се явят лично пред нотариуса, който, преди да издаде акта, проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица, като самоличността на непознатите му лица се установява с документ за самоличност. Доколкото процесното пълномощно е следвало да се използва за учредяване на права върху недвижим имот, упълномощителят е трябвало да изпише пълното си име и потвърди подписа си пред секретаря на общината. От доказателствата безспорно се установява, че подписът и ръкописният текст под упълномощител не са на С. К.. От друга страна задълженията на секретаря във връзка със заверката на подпис се изчерпват с това да провери самоличността и дееспособността на явилото се лице, както и да удостовери, че на посочената дата пред него се е явил упълномощителят и в негово присъствие е изписал лично пълното си име и е положил или потвърдил подписа си. По делото липсват данни относно самоличността на лицето, което се е явило на 27.09.17 в [община] дол за заверка на пълномощното и е изписало трите имена и е положило подпис от името на упълномощителя К.. Няма доказателства, че ответницата не е извършила проверка на редовен от външна страна документ за самоличност на явилото се като упълномощител лице, данните в който да не съответстват на описаните в пълномощното. Не се установява от доказателствата да е извършила неприсъствена заверка на пълномощното – без в общината да се е явило лице, което да е изписало пълното си име и е положило или потвърдило подписа си.
Съдът е намерил за основателно възражението на ответницата, че, за разлика от нотариусите, помощник нотариусите и съдиите по вписванията в случаите на заместване по чл.48 ал.1 ЗННД, тя няма достъп до Националната база данни население и до „Национален регистър на българските лични документи“ /арг. от чл.19 ал.2 ЗННД/. Посочил е, че, като не е имала достъп до тези регистри, не може да й се вмени като нарушение липсата на проверка на представения документ за самоличност. Извършената от служителката проверка е била формална, от външна страна, доколкото тя не разполага със специални знания за преценка валидността на представения документ за самоличност. Събраните доказателства не налагат извод секретарят на общината да не е изпълнявал задълженията си за проверка самоличността на явилото се лице и съпоставка с данните, вписани в документа му за самоличност и снимките в него. При тези обстоятелства е намерено, че твърдяното неправомерно поведение - изразяващо се в неизпълнение на законови задължения във връзка с удостоверяване на подпис и съдържание на процесното пълномощно, е недоказано. При това положение е отразено, че, поради липса на първата предпоставка от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, е безпредметно да се изследва наличието на останалите. Отбелязано е, обаче, и че, дори и да се приеме наличие на противоправно поведение, по делото не са събрани убедителни доказателства за произтекли вреди на ищцовото дружество, които да са в причинно-следствена връзка с това противоправно поведение. Фактът, че ищецът е лишен от представеното обезпечение на вземането му, не го лишава от възможност да го събере от лицето, на което е предоставил заетите суми. Действително претърпени преки вреди той би могъл да претендира едва след доказана невъзможност за удовлетворяване на вземането му от заемополучателя. При тези обстоятелства, предвид неоснователността на иска по чл.45 ЗЗД, е намерено, че е неоснователна и претенцията по чл.49 ЗЗД.
Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай.
Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Формулира следните въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС /№.5-№.7/ и са от значение за точното приложение на закона /№.1-№.4/: 1.„За отговорността на общините, кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник, удостоверяващи подписи на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, подписа и съдържанието на пълномощно по чл.37 ЗЗД, по чл.83 ЗННД вр. с чл.73 ЗННД? следва ли такава да се носи или не при установяване; за ангажиране на отговорността на общината по реда на чл.73 ал.1 ЗННД“; 2. „Следва ли кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център – кметът, заместник кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник, удостоверяващите подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, подписът и съдържанието на пълномощно по чл.37 ЗЗД, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа, да се ползват само от предоставените им права, или следва да носят и отговорността, която съпътства предоставените им права?“; 3.“Следва ли кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център - кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник, удостоверяващи подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, подписа и съдържанието на пълномощно по чл.37 ЗЗД, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа, да бъдат освободени от отговорност за вреди, въпреки правата, които са им предоставени, с аргумент липсата на достъп по НБД?“; 4.“Следва ли да се приеме, че дължимата грижа, която следва да извърши длъжностното лице, изпълняващо нотариални функции по чл.83 ЗННД, е по-малка от тази на нотариуса, въпреки липсата на достъп до НБД?“; 5. „Съдът е основал своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните в тяхната съвкупност; доколкото съгласно трайната практика на ВКС в тази насока е задължително съда да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право“ /опр.№.437/114.07.14 по г.д.№.3501/14, І ГО, опр.№.608/22.11.16 по ч.т.д.№.1579/16, ІІ ТО/; 6. „Допустимо ли е въззивният съд да прави извод за недоказаност на твърдяното противоправно поведение на ответницата П., изразяващо се в неизпълнение на нейни законни задължения във връзка с удостоверяване на подписите и съдържанието на пълномощното и декларациите?“ /реш.№.217/ 9.06.11 по г.д.№.761/10, ІV ГО, реш.№.228/1.10.14 по г.д.№.1060/14, І ГО/; 7. „Длъжен ли е съдът да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните?“ /опр.№.443/22.05.17 по г.д.№.76/17, ІІІ ГО, реш.№.105/6.07.17, ІV ГО/.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Първите четири въпроса не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Първият въпрос, с оглед формулировката му, е неясен, а и не кореспондира на обстоятелствата по делото и приетото от съда. Въззивната инстанция не е отричала възможността за ангажиране на отговорността на секретаря на общината във връзка с осъществявана дейност по реда на чл.83 ЗННД, респективно на общината като възложител, но, изследвайки предпоставките на фактическите състави на чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД предвид предявеното основание, е приела, че в случая те не са налице. Аналогичното важи и за втория, третия и четвъртия въпрос – съдът не е приемал, че осъществяването на предоставените по реда на чл.83 ЗННД правомощия не е обвързано със съответна отговорност при неизпълнение на изискуеми задължения, че сама по себе си липсата на достъп до НБД е основание за освобождаване от отговорност, че дължимата грижа, която следва да извърши длъжностното лице, изпълняващо нотариални функции по чл.83 ЗННД, е по-малка от тази на нотариуса, въпреки липсата на достъп до НБД - напротив, посочил е какви са предпоставките за ангажиране на отговорността и че в разглежданата хипотеза, с оглед събраните доказателства, те не са налице. От друга страна, доколкото е прието, че няма както противоправно поведение, така и реална вреда – а за ангажиране на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД, респективно чл.49 ЗЗД, е необходима кумулативната наличност на всички елементи от фактическия състав, в това число вреда в причинно-следствена връзка от противоправното поведение, въпроси, касаещи наличието на последното, са и неотносими - налице е и друго самостоятелно основание за отхвърляне на претенцията – липса на реална вреда. С оглед на изложеното не е налице годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, което би могло да обуслови допускане до касационно обжалване.
Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната във връзка с петия и седмия въпрос, въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство - съдът следва да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните; той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди всички доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. ОС Варна не е процедирал в отклонение от така установеното задължение. Обсъдил е релевантните факти, обстоятелства и доказателства, своевременно релевираните възраженията и доводи на страните, от значение за спорното право; изложил е мотиви, които не са произволни, като изводите му за неоснователност на претенциите са обосновани с две самостоятелни основания - в решението изрично е посочено, че от една страна липсва противоправно поведение, но, дори да се приеме, от друга страна, че такова е налице, претенцията би била неоснователна и поради липса на реални и действително търпени вреди в причинна връзка от него. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК.
Шестият въпрос не е общ и абстрактен, а фактически, свързан с фактите и обстоятелствата по конкретното дело. Отговорът му може да бъде даден след преценка на събраните по делото доказателства, с акта по същество – решението, а не в настоящата фаза на селекция на касационните жалби по критериите на чл.280 ГПК. По тези причини той не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и т.1 ТР 1/09, ОСГТК на ВКС, и не би могъл да обоснове допускане до касационно обжалване при условията на цитираната разпоредба.
Очевидната неправилност /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/ на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК обн. в ДВ бр.86/17), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281 т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, въззивното решение, трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280 ГПК. В случая атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – изложени са подробни мотиви, които не са произволни, и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.
Предвид изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответната страна [община] дол се дължат направените разноски в размер на 830лв. платен адвокатски хонорар. Възражението на касатора за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото, обема на извършената защита при изготвяне на отговора на касационната жалба с позоваване на практика и обстоятелството, че платеният хонорар не надвишава значително минималния размер съгласно чл.9 ал.3 вр. с чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.143/26.01.21 по г.д.№.1796/20 на ОС Варна.

ОСЪЖДА „Ново Финанс“ООД д а плати на [община] дол 830лв . /осемстотин и тридесет лева/ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: