Върховен касационен съд

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова г.д. № 2624 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от П. М. К., чрез адвокат И. Н., срещу въззивното решение на Окръжен съд – Стара Загора №62/14.03.2022г. по в.г.д.№53/22г.
Касационното обжалване е допуснато с определение №50137/06.03.2023г. на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, с оглед задължението на съда да прецени най-добрия интерес на детето, както и кои обстоятелства следва да бъдат взети предвид от съда при разглеждане на искане за изменение на мерките относно упражняването на родителските права.
Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение по правния въпрос, за чието разглеждане е допуснато касационно обжалване:
Съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца при предоставяне на родителските права по отношение на тях, определяне на местоживеенето им, режима на личен контакт с родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, както и при заместването на съгласието на единия родител за пътуване на детето в чужбина по реда на чл. 127а, ал. 2 СК. Критериите за преценка най-добрия интерес на детето по чл.59, ал.4 от СК и по пар.1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето са разяснени в ППВС №1/1974г., както и в трайно установената съдебна практика по приложение на закона. Съгласно дадените в същите разяснения, съдът следва да отчете възможното въздействие (положително или отрицателно), което решението ще има върху детето; да вземе предвид конкретната фактическа обстановка и обстоятелствата имащи значение към оценката на най-добрия интерес на детето, както и да определи тежестта на всеки един от тях спрямо останалите. Съдебното решение следва изрично да посочва всички фактически обстоятелства относно детето, елементите, които са счетени за относими към оценката на най-добрия му интерес, съдържанието им и как те са отчетени при преценка интереса на детето.
Трайно установена е и съдебната практика на Върховния касационен съд по приложение на разпоредбата на чл. 59, ал. 9 от СК /ППВС №1/74 г., решения по гр.д. №1095/71 г. на ВС, ІІ г.о.; г.д.№3027/1972г. на ВС, ІІ г.о.; гр. д. №7660/2013 г., III г.о.; гр.д.№ 214/2014г. на ВКС, ІІІ г.о.; гр.д. № 2684/2021г., на ВКС, ІV г.о. и др./, според която съдът е длъжен да установи дали са променени обстоятелствата, при които с предходно решение вече е бил решен въпросът за родителските права. Под "изменение на обстоятелствата" следва да се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, на когото са предоставени родителските права, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди променените обстоятелства по отделно и в съвкупност, при отчитане спецификата на всеки конкретен случай, като направи преценка дали те се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, както и дали установената промяна е от значение за критериите, при които следва да обезпечи най-добрия интерес на детето. В този случай релевантен е периода след формиране силата на пресъдено нещо на решението, с което е разрешен въпроса в предходното производство.
По касационните оплаквания:
В жалбата си касаторът П. М. К. излага доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да му бъдат предоставени родителските права по отношение на детето М. П. К.; да бъде определено детето да живее при него; да бъде определен режим на личен контакт на детето с неговата майка В. Г. С. и същата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на детето М., чрез неговия баща и законен представител П. К. в размер на 155лв. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответницата В. Г. С. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат К. А., оспорва жалбата. Твърди, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано. Излага, че съдът е направил пълен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, като е преценил интереса на детето. По същество претендира жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да ѝ бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят П. М. К., редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмено становище, чрез адвокат И. Н., поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, като му бъдат присъдени направените в производството разноски.
В съдебно заседание В. Г. С., редовно призована, не се явява и не се представлява. С писмено становище, чрез адвокат К. А., поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:
Въззивният съд, след отмяна на решението на първостепенния Районен съд – Казанлък, постановил друго, с което отхвърлил предявения от П. М. К. срещу В. Г. С. иск за изменение на мерките относно упражняване на родителските права по отношение на детето М. П. К., определени с влязло в сила съдебно решение по гр. дело №987/2020 г. на Районен съд – Казанлък, като: предостави упражняването на родителските права спрямо детето М. К. на бащата П. М. К.; определи детето М. К. да живее при бащата – П. К., на адрес: [населено място],[жк][жилищен адрес]; определи режим на лични контакти на майката В. С. с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, с преспиване както и един месец през лятната ваканция, когато това не съвпада с платеният му годишен отпуск; осъди В. С. да заплаща в полза на детето М. К., чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка в размер на 155 лв., считано от 04.06.2021 г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.
За да постанови този резултат, съдът приел, че страните по делото са родители на малолетното дете М. (родено на 07.10.2012 г.). С решение по г.д.№987/2020г. на Районен съд – Казанлък бил прекратен брака между страните по делото с развод по взаимно съгласие, като упражняването на родителските права по отношение на детето било предоставено на майката В. К.. На бащата бил определен режим на лични контакти с детето и същият бил осъден да заплаща месечна издръжка. Ползването на семейното жилище в [населено място] било предоставено на П. К.. Съдът установил, че Детето М. било в трети клас на учебната 2021/2022г., а между родителите било постигнато споразумение то да не бъде премествано в друго училище и населено място преди да завърши четвърти клас.
Съдът констатирал, че бащата П. К. работел по трудово правоотношение и имал брутно трудово възнаграждение за периода от месец юни 2020г. до месец май 2021г. в размер на 20 432,45лв. или около 1 457лв. средно месечно. Майката В. С. работела в [община], на длъжност „специалист кадастрален план“, с месечна заплата 900лв., а към датата на постановяване на решението била в отпуск по майчинство. Съдът посочил, че В. С. съжителствала на съпружески начала с друг мъж в [населено място], в жилище на съжителя си и продължавала обучението си в Тракийски университет в [населено място]. На 10.01.2022г. В. С. родила дете, чийто баща е П. Т. Т..
Съдът констатирал, че за периода от датата на прекратяване на брака на страните /23.06.2020г./ до подаване на исковата молба /03.06.2021г./ В. С. е постъпвала в лечебно заведение два пъти за по три дни от 29.01.2021г. до 01.02.2021г. и от 23.04.2021г. до 26.04.2021г. За периода от 01.01.2019г. до 17.05.2021г. С. ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност. Около година преди прекратяване на брака тя била диагностицирана с увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. С Експертно решение №0542/23.04.2021г., издадено от УМБАЛ „Проф.С. К.“ АД – Стара Загора на В. С. била определена 30% степен на трайно намалена работоспособност.
Съдът приел за установено /от показанията на разпитаните по делото свидетели/, че още преди прекратяване на брака детето М. било отглеждано от баща си П., поради здравословните проблеми на майката. Когато последният бил на работата нощна смяна, разчитал на помощта на своя брат и на бабата на детето по майчина линия, която живеела в [населено място]. Приел, че майката вземала детето в събота и неделя, а през другото време се обаждала по телефона. Съдът констатирал, че това било до началото на учебната година 2021/2022г., когато майката взела детето от бащата.
Съдът посочил, че в изготвения пред въззивната инстанция социален доклад на ДСП – Ч. било посочено, че майката и детето пребивавали в [населено място] само по време на ваканциите и когато обучението му се провеждало онлайн. През останалото време майката и децата М. и Ц. живеели в [населено място], където М. учел. Посочено било още, че детето имало добра емоционална връзка с майка си и всички роднини; имало изграден приятелски кръг в училище и създало приятелства и в [населено място]. Детето приело новия партньор на майка си и обичало сестра си. Съдът посочил, че родителските отношения се характеризирали с липса на добра комуникация – родителите не общували помежду си, което било неблагоприятно за детето.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направил извод, че майката полагала адекватни грижи за детето М.. Посочил, че към датата на постановяване на решението майката ползвала отпуск по майчинство за отглеждане на дете и това ѝ позволявало през седмицата да живее в [населено място] с двете деца, а през уикенда в [населено място]. Посочил, че от раждането на детето майката била родителят, който полагал основно грижи за неговото отглеждане и възпитание, като след развода го оставила при баща му, с оглед здравословното си състояние. Съдът отбелязал, че и двамата родители имат капацитет да отглеждат детето, обичат го и искат да полагат грижи за него. И двамата имат добри битови условия за живот на детето. С оглед възрастта на детето съдът направил извод, че майката е по-пригодния родител, който с малки изключения полагал основните грижи за детето до момента и въз основа на това обосновал, че именно тя следва да продължи да упражнява родителските права по отношение на него. Изложил, че тя притежава родителски качества, а връзката ѝ с детето е емоционална и то получава подкрепа от нея. Отбелязал, че тя има обективна възможност да пребивава с детето в [населено място], където то учи, а в останалото време да живее в [населено място]. Отчел и обстоятелството, че детето приемало добре новия съжител на майка си, чувствало се добре в негово присъствие и имало изграден приятелски кръг в населеното място, в което се е установила майка му. Съдът посочил, че майката не препятствала контактите между детето и баща му и не го настройвала срещу него. Изложил, че и двамата родители ще имат нужда от помощ от трети лица при отглеждане на детето, като в това отношение майката ще ползва помощта на своята майка, която живеела в [населено място]. Допълнително съдът изложил, че още преди постановяване на решението за прекратяване на брака, майката имала установено заболяване, във връзка с което ползвала продължителен болничен /около година/ и въпреки това страните се разбрали родителските права да бъдат предоставени на нея. В този смисъл, направил извод, че липсва промяна в обстоятелствата и предявеният иск е неоснователен.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
По касационната жалба:
В нарушение на чл. 59, ал. 9, вр. ал. 4 СК и дадените по-горе разяснения, при постановяване на решението въззивният съд не е отчел обстоятелството, че относими към производството са единствено промените в отглеждането на детето настъпили след формиране силата на пресъдено нещо на решението, с което е разрешен въпроса в предходното производство. Предмет на преценка са само новите обстоятелства, които съществено са променили обстановката и начина на отглеждане и възпитание на детето. Съдът не е обсъдил тези обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, не е направил преценка как те са се отразили на положението на детето, на ефикасността на по-рано взетите мерки и дали същите обезпечават най-добрия му интерес – да бъде пряко, непосредствено и ежедневно отглеждано от родител в среда близка до семейната след раздялата на родителите му.
С оглед на изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено, на основание чл.293, ал.2 ГПК. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество.
С влязлото в сила на 23.06.2020г. решение по г.д.№987/2020г. на Районен съд – Казанлък упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните М. К., към настоящия момент на 10 години, е предоставено на майката В. С.. Към датата на подаване на молбата по чл.59, ал.9 от СК същата е с променено местоживеене – в [населено място], общ.С. З., [улица]; живее на съпружески начала с друг мъж, от когото има дете, родено на 10.01.2022г. и към настоящия момент е в отпуск за отглеждането му. От месец април 2021г. работи в [община] на длъжност „Специалист кадастрален план“, с месечно възнаграждение в размер около 900 лв. Учи в Тракийски университет, [населено място].
Между страните не се спори и от представените по делото доказателства се установява, че към датата на формиране на силата на пресъдено нещо по посоченото съдебно решение и след това до месец септември 2021г. детето М. е живяло и е било отглеждано от своя баща П. К. в [населено място], където е записано да учи в ОУ „Кулата“. Същият се е грижил добре за него: детето имало обособена стая с достатъчно жизнено пространство, отлични битови и хигиенни условия; бащата е задоволявал качествено базисните потребности на детето и е осигурявал подходяща среда за неговото развитие. През този период майката не е била ограничавана в осъществяването на контакти с детето – по телефона и лично през почивните дни и ваканциите.
От показанията на разпитаните по делото свидетели М. В. М., които съдът кредитира като обективни и безпристрастни и Д. М. К. и Ц. В. С., кредитирани при условията на чл.172 от ГПК, предвид родствената им връзка със страните по делото, се установява, че между детето М. и неговия баща П. има изградена силна емоционална връзка. Детето винаги е живяло в [населено място], не желае да сменя училището си, има приятели и ходи на тренировки по футбол. Установява се още, че от месец септември 2021г. детето е заживяло при баба си – свид. Ц. С. и ходи на училище в [населено място], а майка му В. живее в [населено място], но пътува винаги когато има нужда и през почивните дни, когато М. не е при баща си. Според свид. С. през месец октомври 2021г. В. пътувала редовно през седмицата и искала да живее при нея – в [населено място], където да гледа детето М..
Според обясненията на В. С., когато М. не е на училище е с нея в [населено място], а през останалото време стои в К., при баба си – нейната майка. Тя пътувала през седмицата до [населено място], за да може да е с М.. Не е взела детето в [населено място], за да не променя средата и да не прекъсва образованието му в средата на годината.
По делото е установено още, че за времето, през което детето М. е било отглеждано от баща си, майката В. С. е постъпвала в лечебно заведение два пъти за по три дни от 29.01.2021г. до 01.02.2021г. и от 23.04.2021г. до 26.04.2021г., както и че в периода от 24.06.2020г. до 01.04.2021г. същата е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност поради заболяване – увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, установено на 06.11.2019г. С Експертно решение №0542/23.04.2021г., издадено от УМБАЛ „Проф.С. К.“ АД – Стара Загора на В. С. била определена 30% степен на трайно намалена работоспособност за срок от една година – до 01.04.2022г.
С оглед на така установеното, съдът намира, че заболяването на майката В. С. не е ново/изменено обстоятелство в посочения по-горе смисъл, по следните съображения: същото е установено преди формиране силата на пресъдено нещо на решението за предоставяне на родителските права по отношение на детето М.; престоят на майката в болницата не е значителен /два пъти по три дни/; намалената вследствие на същото работоспособност е била със срок от една година /до 01.04.2022г./, като по делото няма твърдения тя да е продължила; заболяването е с характер, който макар да е довел до временно намаляване на трудоспособността на лицето, не е създало пречки за упражняване на родителските права по отношение на детето М., нито е нарушило съществено жизнените функции на В. С., предвид обстоятелството, че е започнала да учи в Тракийски университет, специалност „Педагогика на изобразителното изкуство и графичния дизайн“, заченала е и е родила второто си дете, за което полага грижи.
Съдът намира, че установената по делото промяна в гражданското състояние на В. С., на която е предоставено упражняването на родителските права за детето М. /в местоживеенето ѝ от [населено място] в [населено място]; заживяването ѝ с друг мъж и раждането на второто ѝ дете/ сама по себе си не е промяна по смисъла на чл.59, ал.9 от СК. Тя е от значение за преценка интереса на детето при предоставяне упражняването на родителските права, предвид обстоятелството, че от месец септември 2021г., то преимуществено пребивава в [населено място], при баба си по майчина линия /свид.Ц. С./ и се отглежда под преките грижи на майка си в дните, когато тя пътува при него през седмицата, почивните дни и ваканциите.
Ново обстоятелство по смисъла на чл.59, ал.9 от СК е настъпилата след формиране силата на пресъдено нещо на решението за предоставяне на родителските права по отношение на детето М. промяна във фактическото им упражняване, а именно отглеждането му от неговия баща П. К. в продължение на година и два месеца. В този период двамата са изградили близка емоционална връзка и са установили отношения на доверие, привързаност, обич, топлота и разбирателство. При отглеждане на детето бащата е разчитал на помощта на своя брат и бабата на детето по майчина линия /свид.Ц. С./. На детето са били осигурени много добри битови условия, в населеното място, в което се намира и посещаваното от него учебно заведение, благоприятна среда за развитието му и безпрепятствени контакти с майка му – по телефона и лично, когато е имала възможност. Установената привързаност, изградената социална среда и приятелски кръг на детето в един продължителен период са част от обстоятелствата, които са от значение за изменение на мерките за упражняване на родителските права. Периодът на пребиваване на детето М. при неговия баща и осъществените непосредствени грижи по отглеждането му са довели до създаване у детето на усещане за уседналост и до изграждане на връзката баща-син, която е важна за развитието му, както с оглед неговия пол, така и предвид възрастта му.
С оглед на изложеното, съдът намира, че по делото е установено наличие на нови обстоятелства по смисъла на чл.59, ал.9 от СК, свързани с установените по-добри условия за отглеждане на детето М. от неговия баща П. К.. Интересът на детето изисква да му бъде осигурено пряко, непосредствено и ежедневно отглеждане от родител, за да може да израства спокойно, щастливо и емоционално удовлетворено. Периодът на пребиваване на детето М. при неговия баща е достатъчно дълъг за създаване на социална среда, чиято промяна се отразява негативно на развитието и емоционалното състояние на детето. Преместването му да живее преимуществено при баба му по майчина линия и поетите от нея грижи, за да може да посещава училище в [населено място], създава у детето усещане за несигурност, липса на семейна среда и отдалеченост от двамата родители, която не може да се компенсира от епизодичното пътуване на майката през седмицата и пребиваването му при родителите му през почивните дни и ваканциите. Интересът на детето изисква при предоставяне упражняването на родителските права да се запази в максимална степен усещането за живот в семейна среда, независимо от раздялата на родителите му, която бабата не може да създаде, нито полаганите от нея грижи могат да заместят родителските такива.
Ето защо, съдът намира, че са налице основания за изменение на мерките за упражняване на родителските права, настъпили след формиране силата на пресъдено нещо по предходното решение, които правят определените със същото мерки неефективни и пораждат нужда от промяната им. Предоставянето на упражняването на родителските права по отношение на детето М. на неговия баща и определяне на местоживеенето му при него ще затвърди съществувалото фактическо положение, ще промени по-неблагоприятните условия, в които детето е поставено след преместването при баба му и ще подобри неговото психическо и емоционално състояние.
При определяне режима на личен контакт на детето М. с неговата майка следва да се отчете необходимостта детето да общува с всеки един от родителите си, независимо от тяхната раздяла; обстоятелството, че и двамата родители имат емоционална привързаност към детето, демонстрират интерес и загриженост към проблемите в неговото развитие, заявяват желание да му оказват нужната помощ и емоционална подкрепа; притежават необходимите родителски качества и ресурс, за да обезпечат пълноценно грижите за детето и да му осигурят всичко необходимо за неговото развитие. Детето общува пълноценно и с двамата, независимо от липсата на комуникация между тях, има добри отношения с тях, както и с разширеното семейство на майка си – новият ѝ съжител и природената си сестра.
При така изложеното, съставът на ВКС определя следния режим на лични отношения на детето М. с майката В. С.: През нечетните седмици от месеца – от петък вечер след училище до неделя вечер, за времето от 19:00 часа в петък до 20:00 часа в неделя, с преспиване; За Коледните и новогодишни празници: всяка четна година за времето от 24.12 до 01.01, като взема детето в 10:00 часа на 24 декември до 20:00 часа на последния ден, с преспиване; За В.: всяка нечетна година за времето от Велики петък до понеделник, когато в съответната година са определени за празнуване, като взема детето в 10:00 часа на първия ден до 20:00 часа на последния ден, с преспиване; За пролетната ваканция: всяка нечетна година да взема детето от 19.00 часа на последния учебен ден и да го връща до 17.00 часа на последния ден преди да тръгне на училище. Ако пролетната ваканция и В. съвпадат през нечетните години, майката да взема детето, включително и за В.; Един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, като тя се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това, бащата ще има право да определи дните, през които ще взема детето, като уведоми майката до 31 май на съответната година; Относно личните празници на детето: на нечетна година детето да прекарва имения и рождения си ден с майката за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 20.00 часа.; Относно рождения ден на майката: всяка година, за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 20.00 часа.; През четните години майката да взима детето по време на следните празници: Деня на освобождението (3 март), Деня на труда (1 май), Деня на просветата (24 май), Деня на съединението (6 септември) – за времето от 09:00 до 20:00 часа. За осъществяване на личните контакти майката следва да взема детето от дома на бащата и съответно да го връща в този дом.
По отношение на дължимата в полза на детето издръжка, съдът съобрази следните обстоятелства: Интересът на детето налага определяне на обща месечна издръжка, дължима от бащата и майката. При определянето му съдът отчита възрастта на детето М., който е на 10 години към датата на постановяване на решението и специфичните му нужди – той е в училищна възраст, с присъщите ѝ разходи за обучение, храна, дрехи, пътни и допълнителни занимания по интереси. Съдът отчита и възможностите на родителите, които са в трудоспособна възраст и реализират трудови доходи в страната, тяхното здравословно състояние, квалификация и задълженията им към други малолетни деца. С оглед на изложеното, съдът счита, че на детето М. следва да бъде определена издръжка в размер на 400лв., които да бъдат заплащани по равно от родителите. Равнопоставеността в задължението за издръжка на родителите се определя от това, че непосредствените грижи за детето полага бащата, но той има по-висок доход и липса на задължения към други низходящи. Майката, от своя страна, която няма да полага непосредствената ежедневна грижа за детето, към настоящия момент ползва отпуск за отглеждане на второто си дете и има задължение за неговата издръжка. Издръжката се дължи от датата на влизане в сила на настоящото решение (обявяването му).
На основание чл.293, ал.2 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се изменят мерките за упражняване на родителските права по отношение на детето М. П. К., определени с решение №315/23.06.2020г. по г.д.№987/2020г. на Районен съд – Казанлък, като: упражняването на родителските права по отношение на детето М. К. се предостави на неговия баща П. К., при когото да бъде определено и неговото местоживеене; на майката да бъде определен посочения режим на лични контакти и същата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на детето М. чрез неговия баща и законен представител в размер на 200лв.
Предвид резултата по спора, В. Г. С. следва да заплати на насрещната страна П. М. К. сторените в производството разноски – платени такси и адвокатски хонорар общо в размер на 1290 лв.
Предвид резултата по спора, В. Г. С. следва да заплати по сметка на ВКС дължимата по издръжката държавна такса в размер на 156лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОТМЕНЯ въззивно решение №62/14.03.2022г. постановено от Окръжен съд – Стара Загора по в.г.д.№53/22г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ мерките за упражняване на родителските права по отношение на детето М. П. К., ЕГН, определени с решение №315/23.06.2020г. по г.д.№987/2020г. на Районен съд – Казанлък, като: ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето М. П. К. на бащата П. М. К., ЕГН и определя местоживеенето на детето М. П. К. при бащата П. М. К..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката В. Г. С. с детето М. П. К., както следва: През нечетните седмици от месеца – от петък вечер след училище до неделя вечер, за времето от 19:00 часа в петък до 20:00 часа в неделя, с преспиване;
За Коледните и новогодишни празници: всяка четна година за времето от 24.12 до 01.01, като взема детето в 10:00 часа на 24 декември до 20:00 часа на последния ден, с преспиване;
За В.: всяка нечетна година за времето от Велики петък до понеделник, когато в съответната година са определени за празнуване, като взема детето в 10:00 часа на първия ден до 20:00 часа на последния ден, с преспиване;
За пролетната ваканция: всяка нечетна година да взема детето от 19.00 часа на последния учебен ден и да го връща до 17.00 часа на последния ден преди да тръгне на училище. Ако пролетната ваканция и В. съвпадат през нечетните години, майката да взема детето, включително и за В.;
Един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, като тя се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това, бащата ще има право да определи дните, през които ще взема детето, като уведоми майката до 31 май на съответната година;
Относно личните празници на детето: на нечетна година детето да прекарва имения и рождения си ден с майката за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 20.00 часа.;
Относно рождения ден на майката: всяка година, за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 20.00 часа.;
През четните години майката да взима детето по време на следните празници: Деня на освобождението (3 март), Деня на труда (1 май), Деня на просветата (24 май), Деня на съединението (6 септември) – за времето от 09:00 до 20:00 часа. За осъществяване на личните контакти майката следва да взема детето от дома на бащата и съответно да го връща в този дом.
ОСЪЖДА В. Г. С., ЕГН да заплаща в полза на детето М. П. К., ЕГН, чрез неговия баща и законен представител П. М. К., ЕГН издръжка в размер на 200лв. месечно, считано от влизане в сила на решението до настъпване на основание за изменение или прекратяване на същата, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
ОСЪЖДА В. Г. С., ЕГН да заплати на П. М. К., ЕГН сумата от 1290 лв., представляваща сторените в производството разноски.
ОСЪЖДА В. Г. С., ЕГН да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 156лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: