Върховен касационен съд

4

Върховният касационен съд на Република България , Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева
Веселка Марева


при участието на секретаря Нели Първанова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2553 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 236 от 27.02.2023г. по гр.д.№ 1557/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е прогласена нищожността на решение № 22 от 07.01.2022г. по гр.д № 6494/2021г. на Софийски градски съд и делото е върнато за ново произнасяне от друг състав.
Касационната жалба е подадена от ищеца Л. Г. Я. чрез пълномощник адв. С. Х.. Намира решението за неправилно. Сочи, че първоинстанционното решение е постановено от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършило разглеждането на делото - чл. 235, ал. 1 ГПК; постановено е съгласно чл. 102а ГПК в електронна форма, която е приравнена на писмената форма с нормата на чл. 3, ал. 2 Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. С оглед на това съдебният акт е валиден.
Ответникът Агенция по вписванията, представляван от адв. М., намира решението за правилно. Претендира разноски.
С определение № 667 от 15.02.2024г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: нищожно ли е съдебно решение, подписано от съдия с квалифициран електронен подпис, а не ръкописно; съдията, изготвил съдебен акт в електронна форма и подписал акта с електронен подпис, който съдебен акт е въведен в регистъра на ЕИСС, следва ли да подписва и на материален носител издадения съдебен акт с мастилен подпис; правилото на чл. 102а, ал. 1 ГПК за съставяне на съдебните актове в електронна форма и подписването им с електронен подпис, приложими ли са по дела, които са образувани преди 30.06.2021г., когато е влязло в сила изменението на ГПК и е приета тази нова нормативна уредба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, е сезиран с жалба от Агенция по вписванията против решение № 22 от 07.01.2022г. по гр.д. № 6494/2021г. на Софийски градски съд в частта, с която са уважени предявените срещу агенцията искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер 36500,20лв., произтекли от невярно отразено обстоятелство в издадено на ищеца удостоверение от 07.02.2018г. за вписвания, отбелязвания и заличаване относно недвижим имот.
Въззивният съд в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК е приел, че решението на Софийски градски съд е нищожно поради неспазване на изискването на чл.236, ал.3 ГПК решението да е подписано от постановилия го състав. Посочил е, че му е служебно известна позицията на докладчика по делото, материализирана в неколкократни откази (по други дела) да подписва актове на материален носител поради въвеждане на ЕИСС и в Софийски градски съд. Посочил е, че исковата молба е подадена преди датата 30.06.2021г., откогато е въведено изменението, отнасящо се до Глава 11„а“ ГПК. Поради което, според съда решението не е подписано от постановилия го съдия съгласно изискването на ал.3 на чл.236 ГПК. Изтъкнал е, че достъпът на съда до ЕИСС не е равнозначен на достъп на страните до ЕИСС. Към момента не е въведено изцяло електронно правораздаване, а разпоредбата на чл. 236, ал. 3 ГПК не е отменена. Именно, липсата на реквизит на решението, удостоверяващ авторството на постановилия го съдия е обосновава извода за нищожност на решението. Посочено е, че нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение, който не е дефиниран в закона, но в правната теория и съдебната практика се приема, че нищожност е налице при липса на надлежно волеизявление на съдебния състав - когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, в незаконен състав, при неподписване на решението от мнозинството от съдийския състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита и по пътя на тълкуването. Затова в случая, поради липсата на реквизит на решението, удостоверяващ авторството на постановилия го съдия, въззивният съд го е прогласил за нищожно, като е върнал делото на друг състав на Софийски градски съд за произнасяне на спора с надлежен съдебен състав.
По основанието за касационно обжалване .
Правният въпрос дали е нищожно съдебно решение, подписано от съдия с квалифициран електронен подпис, а не ръкописно, след влизане в сила на чл. 102а, ал.1 ГПК, е разрешен в практиката по Решение № 161 от 06.11.2023г. по гр.д. № 4782/2022г. на ІV г.о. и Решение №209 от 14.12.2023г. по гр.д. № 746/2023г. на ІV г.о., които са послужили като основание за допускане на касационно обжалване, както и в Решение № 265 от 26.04.2024г. по гр. д. № 2296/2023 г. на IV г.о., което е постановено след допускането на касационното обжалване. Приема се, че след влизане в сила на измененията в ГПК ДВ бр.110/2020г., не е нищожно съдебно решение, издадено в електронна форма и подписано с квалифициран електронен подпис, а не ръкописно. То е валидно, също както и подписаното с ръкописен подпис писмено решение. Разпоредбата на чл.102а ал.1 ГПК за издаване на съдебни актове в електронна форма при условията на ЗСВ е приложима за съдебните решения, постановени след влизане в сила на измененията в ГПК /ДВ бр.110/ 2020г./, уреждащи извършване на процесуални действия и издаване на актове от органите на съдебната власт в електронна форма. Нормата на чл.3 ал.2 ЗЕДЕУУ няма отношение към издаваните в електронна форма съдебни решения, тъй като тя се съотнася към чл.102а ал.1 ГПК като общ към специален закон. Приложението на специалния закон изключва приложението на общия. До влизане в сила на измененията в ГПК, извършени със ЗИДГПК ДВ бр.110/2020г., издаденото само в електронна форма съдебно решение не би могло да породи действие, предвид изричната разпоредба на чл.235 ал. 4 ГПК. След влизане в сила на разпоредбата на чл.102а ал.1 ГПК обаче, с подписването на издадено в електронна форма съдебно решение с електронен подпис е удовлетворено изискването за издаването му като валиден съдебен акт, който поражда същите правни последици, както и изготвеното в писмена форма и подписано със саморъчен подпис съдебно решение.
Тази практика следва да намери приложение и при разрешаване на настоящия спор.
По касационните основания.
С оглед отговора на поставения въпрос, въззивното решение, с което първоинстанционното решение е обявено за нищожно, е неправилно.
Предвид горепосочените законодателни изменения съдебното решение, издадено в електронна форма и подписано от съдията с квалифициран електронен подпис е валидно. При възпроизвеждане на акта на хартиен носител се визуализират данни кога и от кого е подписан. След заверка на хартиения носител по реда на чл.102а ал.4 ГПК той има значение на официален препис на издаденото в електронна форма решение. Ето защо постановеното от първоинстанционния съд решение се явява валидно и въззивният съд дължи разглеждане на подадената срещу него въззивна жалба. По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд.
При новото разглеждане на делото въззивният съд дължи произнасяне и по отговорността за разноски в производството пред Върховния касационен съд съгласно чл. 294, ал. 2 от ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.

ОТМЕНЯ въззивно решение № 236 от 27.02.2023г. по гр.д.№ 1557/2022г. на Софийски апелативен съд .
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: