Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав: като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 4751 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Т. К. пълномощника чу адвокат Р. Р. против решение № 819 от 10.07.2024 г., постановено по гр. д. № 2840 по описа за 2023 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 260707 от 12.05.2023 г. по гр. д. № 9458/2020 г. на Софийски градски съд за осъждане на К. Т. К. да заплати на В. И. И. сумата 5000 лв., обезщетение за неимуществени вреди следствие на разпространени чрез видео, публикувано във фейсбук профил на К. К. на 06.05.2020 г. със заглавие: „Възраждане Без цензура-Разтърсващи факти“, обидни и клеветнически твърдения на ответника по отношение на ищеца, а именно: „за да монтира поръчков материал ...един журналист....., който прави това, което му кажат. Зависим от ситемата и от тези, които му плащат да прави нералистични и подвеждащи материали...“; „При гербаджиите се наведох“; „В., и ти ли се продаде? Ти си навел пред властимащите и изпълняваш политически поръчки.....Ти си се навел...“, ведно със законна лихва считано от датата на увреждането - 06.05.2020 г. до окончателното изплащане.
В. И. И. е подал чрез пълномощника си адвокат Е. Д. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:
Въззивният съд е приел за установено въз основа на СКТЕ наличието на видео файл с обработен материал от запис на разговор на репортера В. И. с К. К., находящ се на адрес https://www.facebook.com/kostadin.eu/videos/1433909176817296/ , както и установеното от тази експертиза и от съдебно-фонетичната експертиза конкретно съдържание, вкл. изрязване на видеозаписа и изписани субтитри на фона на черен екран и аудио, разминаване между субтитрите и аудиото.
Съдът е счел за безспорно, че ответникът К. Т. К. е направил следните изявления: „За да монтира поръчков материал ....един журналист – жертва на времето, в което живее. Човек, който прави това, което му кажат. Зависим от ситемата и от тези, които му плащат да прави нералистични и подвеждащи материали...“; „....то писмото беше показано в поръчковия репортаж“, „то беше показано в пърчовия репортаж“; „поръчковия репортаж“; „...когото пърчовия, тоест, ..когато разследващия журналист ме питаше“; ...“ще съдим така наречения разследващ журналист, защото става въпрос за много тънко направени внушения, а тази седмица, която предстои, ще има и направо откровени лъжи, ...само, че аз мисля, че достатъчно голяма част от хората имат здрав разум и няма как да се хванат на толкова елементарни лъжи.“; „при гербаджиите се наведох“; „В., и ти ли се продаде? Ти си навел пред властимащите и изпълняваш политически поръчки.....Ти си се навел...“; „...журналистът, ако въобще можем да наречен този човек журналист.“, както и „в опит да се компроментира д-р К. К.“; „...а както видяхме целта на материала не е да потвърди казаното от мен, а целта на материала е да потвърди поръчката, която е направена, тоест да се опитат да съсипят моя публичен образ.“; „...тези кадри, тези кадри най - вероятно ще бъдат изрязани и ще се опитат да направят монтаж, който да покаже всъщност отново, разбира се, аз съм така да се каже обвинен.“
Съдът е посочил, че изказванията направени във видео качено на личния фейсбук –профил на ответника са реакция на въззивника К. по повод репортаж на въззиваемия И., заснет през април 2020 г., излъчен по „Нова телевизия“ в две части. Приел е за установено от показанията на свид. П., че във публикуваното видео има откъси от истинския репортаж, но с друго съдържание. Във видеото са монтирани субтитри, които нямат нищо общо с разговорът, който се състоял между въззивника и въззиваемия. Същото обстоятелство е видно и от приетото заключение на допълнителната СКТЕ в градския съд – има обективно разминаване между текста на субтитрите във видеото и съдържанието на записания разговор. На записа се повтаря три пъти една и съща реплика „При гербаджиите се наведе“, докато на кадъра е изписано „ При гербаджиите се наведох“, като вещото лице сочи в експертното заключение, че фразата „При гербаджиите се наведе“ е недовършена, отрязана и това се установява от интонацията на гласа.
Съдът е посочил, че от приетото и неоспорено заключение на съдебно фонетичната експертиза е установено, че в 21:46 мин. на изследвания запис е констатирана следната реплика на В. И.: „При ГЕРБ, при гербаджиите се наведе“, като глагола е употребен в трето лице, единствено число, при визирине на трето неприсъстващо лице. От показания на свид. П., анализирани обстойно от първоинстанционния съд (поради което не е необходимо да се повтарят), се установява, че израза е по повод бивша шефка на В. И., заради която преди време ищецът е напуснал „Нова ТВ“. В публикуваното от К. видео, обаче се съдържа изписан с бели букви на черен фон текст: „Репортерът на Нова ТВ – В.: - При гербаджиите се наведох“ /л.277 – гръб от делото на градския съд/, като по този начин е придаден вид, че въззиваемия е изрекъл този израз. Ответникът не оспорва, че е разпространил това изявление, като поддържа, че е цитирал въззиваемия. В хода на съдебното дирене пред първата инстанция обаче безспорно се установява, че такова изявление В. И. не е направил. С изявленията, „един журналист – ....., който прави това, което му кажат. Зависим от системата и от тези, които му плащат да прави нереалистични и подвеждащи материали...“; „при гербаджиите се наведох“; „В., и ти ли се продаде? Ти си навел пред властимащите и изпълняваш политически поръчки.....Ти си се навел...“; направени от К. К., се внушава, че В. И. се поддава в професионалната си работа на поръчки на управляващите, а репортажите му са поръчкови, нереалистични и подвеждащи. Внушението е, че в репортажите си въззиваемото лице не представя точна, вярна и проверена информация, а преднамерено изкривена, като срещу облаги изготвя подвеждащи материали.
Въззивният съд е посочил, че въпросните изявления са обидни – унизителни за честта и достойнството на въззиваемия като разследващ журналист, както и клеветнически, като с тях се разпространяват позорни обстоятелства за В. И., внушават че репортажите му са в услуга на управляващите и са по тяхна поръчка. Последното твърдение не е истина, доколкото тези обстоятелства не са доказани от ответника в хода на процеса. Липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения означава, че в случая има злоупотреба със свободата на словото, злонамереност и отправяне на оскърбителни лични нападки. Това е виновно и противоправно поведение. Направените изявления излизат от границите на позволеното, като попадат в забраната на чл.39, ал.2 от Конституцията на Република България и осъществяват съставите на обидата и на клеветата. Използваните изрази: „един журналист – ....., който прави това, което му кажат. Зависим от ситемата и от тези, които му плащат да прави нералистични и подвеждащи материали...“; „при гербаджиите се наведох“; „В., и ти ли се продаде? Ти си навел пред властимащите и изпълняваш политически поръчки.....Ти си се навел...“ представляват обидни и клеветнически твърдения, излизащи далеч извън допустимия тон и език, внушаващи нравствено укоримо, неморално и противоправно поведение и засягащи по недопустим начин правната сфера на ищеца. Процесната публикация е с монтирани субтитри с бели букви на черен фон надпис „Репортерът на Нова ТВ – В.: При гербаджиите се наведох“, оставяйки извън съмнение аудитория, че посоченото в тях касае именно личността на В. И., както и че той проявява недостойно за разследващ журналист поведение. Така направените изявления излизат от границите на позволеното, като попадат в забраната на чл.39, ал.2 от Конституцията на Република България. Поради това и не могат да бъдат споделени доводите във въззивната жалба, че всъщност К. упражнявал гарантираната му от чл. 39 КРБ и чл. 10 ЕКЗПЧОС свобода на словото и право на изразяване и разпространяване на мнение, тъй като тези права не са безусловни, щом нарушават чужда неимуществена сфера, представлявайки не оценъчни съждения, а откровени обиди и/или клевети.
По отношение размера на обезщетението от 5000 лв., въззивният съд е приел, че той е съобразен с правно релевантните обстоятелства, а именно: характер на клеветнически и обидни твърдения, положението на ищеца на публична личност с изградено име в журналистическите среди и с разпознаваемост и известност в обществото, за която всяка невярна информация се разпространява многократно, заради засиления обществен интерес, поради което и неприятните преживявания са от по-висока степен; обстоятелството, че обидите и клеветите са разпространени чрез средство за масова информация и са станали известни на широк кръг лица; факта, че същите са заявени от председател на политическа партия със значителен кръг от поддръжници, т.е. от лице, на което мнозина биха дали вяра; характера и степента на понесените от неимуществени вреди - претърпени интензивни отрицателни преживявания установеното въздействието върху емоционалното и психологично на ищеца /психическо напрежение, безсъние, главоболие, самоизолация от семейство и приятели – установени в показанията на свид. Й., разпитана пред първостепенния съд/, въздействието върху професионалната сфера на общуване, отражението върху изградено име и авторитет на разследващ журналист, както и установените общественоикономическите условия в страната към 2020 г. – годината на осъществяване на деликта.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК К. Т. К. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, евентуално ал. 3 ГПК по следните въпроси:
1) длъжен ли е въззивният съд да обсъди и да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като изложи обоснован отговор по тях;
2) следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства във връзка с решаването на спора и да изложи съображения по тях в мотивите на съдебното решение;
3) следва ли съдът във въззивното производство да осъществи самостоятелна преценка на събрания пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора;
4) следва ли въззивният съд да изготви свои собствени мотиви и да достигне до свое собствено решение по отношение на иска, или е достатъчно да възпроизведе мотивите на първоинстанционното решение;
5) следва ли обстоятелството, че ищецът е публична личност - журналист, да се тълкува като основание за определяне на по-висок размер на обезщетението за вреди от обида/клевета или обратно – неговата публичност е основание да е присъди по-0нисък размер обезвреда, доколкото публичните личности са длъжни да имат по-висок праг на търпимост към осъществяване на наблюдение над действията им;
6) когато по делото са приети разноречиви доказателства, въззивният съд дължи ли обосноваване в мотивите защо и на кои вярва, кои възприема и кои не;
7) може ли да се осъществи фактическият състав на непозволеното увреждане – обида и/или клевета, когато изявленията, за които се твърди, че са обидни/клеветнически по своя характер представляват възпроизвеждане на гласа на обиденото/оклеветеното лице във видео материал и всеки слушател сам за себе си може да възприеме и интерпретира какво действително е било изречено;
8) може ли да се осъществи фактическият състав на непозволеното увреждане – обида и/или клевета, когато чрез монтиране на субтитри е придаден вид, че обиденото/оклеветеното лице е изрекло определени думи, а слушателят сам за себе си има възможност да чуе и интерпретира какво действително е казано.
Касационният съдебен състав констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Първите четири въпроса са свързани с доводите на касатора, че въззивният съд не е обсъдил оплакванията в жалбата на ответника за допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения (необсъждане на всички доказателства (неправилно кредитиране на показанията на свидетелката С. П., несъобразяване с приетото постановление на Окръжна прокуратура - В., както и на свидетелката Й., които са заинтересовани и противоречиви, не е обсъдил показанията на Ц. Г. и необсъждане на възражението за прихващане); въззивният съд не е обсъдил представеното от Окръжна прокуратура писмо (установяващо, че постановлението за прекратяване на ДП № 72/2020 г. е влязло в сила), както и самото постановление и всички гласни доказателства.
По тези въпроси основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, доколкото въззивното решение не противоречи на тълкуването в практиката на ВКС. Видно от доводите в касационната жалба обстоятелствата, които касаторът счита, че се установяват от показанията на свидетеля Г., са изцяло неотносими, доколкото касаят поведението на ищеца при осъществяването на репортажа, а възражение за съпричиняване на вредоносния резултат не е направено в отговора на исковата молба. Досежно начина, по който съдът е възприел достоверността на свидетелските показания следва да се посочи, че на инстанционен контрол подлежи спазването на процесуалните правила при формиране на фактическите изводи на съда, но не и неговото вътрешно убеждение. В случая въззивният съд е посочил защо дава вяра на показанията на свидетелите П. и Й., но не и на свидетелката Х., като е счел, че относно израза „при гербаджиите се наведох“ същите се опровергават от екпертните заключения.
Възражение за прихващане по делото не е било предявявано от ответника. Тезата на касатора, че едва с постановлението за прекратяване на ДП № 72/2020 г., издадено в хода на процеса и съставляващо ново обстоятелство по смисъла на чл. 147 ГПК, за него е възникнала възможността да претендира вредите, причинени от ищеца, е правно необоснована. Същата се основава на смесване на процесуално преклузивния срок за заявяване на възражения в процеса (срока за отговор на исковата молба) и срока, в който делото може да се попълва с твърдения за нови обстоятелства и с нови доказателства при условията на чл. 147 ГПК, които обаче следва да касаят вече определения предмет на спора, изяснен с исковата молба и отговора на исковата молба. Затова и според твърденията на касатора за значението на постановлението за прекратяване на досъдебното производство и обстоятелството, че същото е влязло в сила, документите не установяват относими към спора обстоятелства, които въззивният съд да е бил длъжен да обсъди.
По отношение на третия и четвъртия въпрос следва да се посочи, че видно от мотивите на въззивното решение съдът е формирал собствени фактически изводи, обсъждайки релевантните за спора доказателства и е направил самостоятелни правни изводи, които е отразил в мотивите към решението си.
Петият въпрос е обоснован с довода за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като според касатора въззивният съд, приемайки, че В. И. представлява „публична личност с изградено име в публичните среди“, с това е обосновал присъждането на по-висок размер на обезщетението, докато според практиката на ВКС публичните личности са длъжни да имат по-висок праг на търпимост към осъществяването на наблюдение на действията им и колкото по-известна е една личност, толкова повече намеса в частноправната си сфера се налага да понася, както и да търпят повече укори, включително с надхвърлящи добрия тон изразни средства.
При тази обосновка не се констатира противоречие на въззивното решение с посочената от касатора практика на ВКС, която освен посоченото при обосноввката на въпроса, дава тълкуване и че да всеки отделен случай подлежи на изследване и преценка дали конкретното изказване с негативно спрямо засегнатото лице съдържание , освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт. Ако има твърдение за факт и то е невярно, следва да се прецени дали разгласяването му е противоправно и виновно, т. е. съставлява ли злоупотреба с право извън пределите посочени в чл. 39, ал.2 от Конституцията на РБ. Въззивното решение съответства на практиката на ВКС, доколкото съдът е приел, че се касае до клеветнически твърдения, а при определяне размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди е отчел качеството на ищеца като публична личност, именно с оглед претърпените негативни изживявания, а не като основание за присъждане на по-високо обезщетени. Следва да се отчете, че самият ищец е оценил претърпените неимуществени вреди на значително по-висока стойност, но именно с оглед фактите по делото, съдът е приел, че справедливото обезщетение е в размер на присъдената сума (първоинстанционното решение в отхвърлителната част е влязло в сила). След като въззивното решение съответства на практиката на ВКС, то не е налице и евентуално поддържаното по този въпрос основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.
Шестият въпрос е свързан с тезата за показанията свидетелката Х. относно израза „при гербаджиите се наведох“ и по вече изложените съображения не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Дали в действителност показанията на тази свидетелка се опровергават от експертните заключения, не може да се провери в производството по чл. 288 ГПК, в което се извършва селекция на касационните жалби с оглед предпоставките на чл. 290, ал. 1 и ал. 2 ГПК, без касационният съд да преценява съдържанието на доказателствата и да навлиза в съществото на правния спор.
Последните два въпроса се явяват неотносими, защото са свързани с тезата на касатора, че по делото е установено, че публикувания от ответника видеоматериал е в оригиналния си вид от репортажа на ищеца, но въззивният съд е формирал различен извод – че видеоматериалът е манипулиран и обработен така, че да не се чуват ясно всички изявления на ищеца, като на тяхно място са поставени субтитри с конкретно съдържание, за което не се установява да е казано от ищеца. Доколкото въпросите са неотносими към конкретните мотиви на съда, то по тях липсва както основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и евентуално поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 819 от 10.07.2024 г., постановено по гр. д. № 2840 по описа за 2023 г. на Апелативен съд - София.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: