Върховен касационен съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 137

София, 27.02.2026 В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

при участието на секретаря Н. П., като разгледа докладваното от съдия Петрова гр.дело № 3591 по описа на ВКС за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от А. А. М., представляван от адвокат А. и от И. А. И., представляван от адвокат В., против решение №2 от 04.01.2024 г. по в. гр. д. № 589/2023 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е частично отменено решение № 71 от 07.06.2023 г. по гр. д. № 620/2022 г. на Районен съд – Раднево като е отхвърлен предявеният от И. А. И. срещу А. А. М., Д. Ж. Д., М. Т. С., Г. С. Р., Н. Т. Р. и А. М. М. насрещен иск за установяване в техните отношения, че И. И. е собственик на железен метеорит, с тегло около 141 кг., намиращ се в РУП- Гълъбово като веществено доказателство. Потвърдено е решението на РС- Раднево в частта, с която е отхвърлен първоначалният иск за установяване на правото на собственост върху същия обект на А. М..
В касационните жалби се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон при формиране на изводите относно приложимите правни норми към хипотезата на придобиване на собственост върху движима вещ с извънземен (космически) произход- основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, като всеки от двамата ищци поддържа собствено придобивно основание и моли искът му да бъде уважен при установяване на същото, като бъде потвърдено въззивното решение , с което е отхвърлен иска на насрещната му страна.
Отговор на касационната жалба на И. И. е депозирал единствено А. М., който оспорва жалбата като неоснователна и заявява становище, че отхвърлянето на предявеният насрещен иск за защита на прова на собственост е правилно и обосновано.
В открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
С определение № 3863 от 29.07.2025 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК- с оглед необходимостта от изясняване на предпоставките, които следва да се съобразят, и приложимия закон за придобиването на движими вещи от извънземен произход, и в частност: относно правния статут на попаднала на земната повърхност вещ с извънземен произход - метеорит, възможността за възникване на право на собственост върху нея и допустимите от закона способи за това.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното:
За да постанови своето решение въззивният съд е посочил, че първоинстанционният съд е приел за установено, че спорът за собственост касае обект с неземен характер, че ищецът по първоначалния иск М. се натъкнал на него в областта на [населено място] дол и имал намерение да го прибере, но не могъл, тъй като бил твърде тежък, затова го оставил на мястото му, докато намери начин и възможност да го прибере. Същевременно процесният метеорит бил открит и от ответника И. И., който го извозил и предал на ответниците Г. и Н. Р. с цел неговото идентифициране и търсене на купувач. При така установените факти районният съд е приел, че в случая се касае до специфичен обект на собственост, който е с неземен характер и върху който не съществуват вещни права към момента на попадането му на земната повърхност. Приел е, че това обосновава възможност собствеността върху такава вещ да възникне посредством нейното намиране и установяване на владение (установяване на собственическо отношение към вещта). Обосновал е извод, че посоченото придобивно основание легитимира И. И. като собственик на спорния метеорит, тъй като е установил фактическа власт върху него, декларираща собственическите му права.
Въззивната инстанция на свой ред не е споделила правните изводи на районния съд, а е посочила, че следва да намери приложение по аналогия разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗС, която изисква, освен установяване на фактическа власт върху обекта, и изтичане на предвидения от закона 5-годишен давностен срок. При липсата на този допълнителен фактически елемент от юридическото основание за възникване на правото на собственост съдът е приел, че И. не е станал собственик само и единствено на основание намирането на метеоритния камък, придобил статут на движима вещ по смисъла на чл. 110, ал. 2 от ЗС с попадането си върху земната повърхност. С тези мотиви въззивният съд е отменил частично решението на Районен съд - Раднево и е постановил своето решение, с което по същество се отхвърлят претенциите и на двамата ищци по делото.
По основанието, на което е допуснато касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК :
По делото е заявен спор за собственост върху обект с неземен произход- паднал върху земната повърхност железен метеорит. Според възприетото тълкуване на понятието „метеорит” същият представлява паднал на земята метеор, а метеорът е неголямо небесно тяло, движещо се в междупланетното пространство, което при навлизане в атмосферата изгаря /Тълковен речник, „Gaberoff” ЕООД, трето издадение/ или метеоритът е твърдо тяло с извънземен произход, преминало през земната атмосфера и паднало върху земната повърхност.
Българското позитивно право не съдържа уредба касаеща правото на собственост върху метеорит. Българският законодател е предвид общи разпоредби, съдържащи се в ЗС, уреждащи общо хипотези за придобиване на права, в това число и право на собственост върху различни движими и недвижими вещи, а в отделни закони се съдържа правна уредба за придобиване на право на собственост от конкретни субекти върху обекти на собственост, имащи специално значение и изискващи самостоятелно регулиране на обществените отношения, възникнали по повод тяхното притежаване.
За да бъде установен способът, въз основа на който може да се придобие право на собственост върху обект с неземен произход следва да се установи вида на този обект и да се провери кой е адекватният правен способ за придобиване на право на собственост върху такъв обект.
От даденото определение на вещта, предмет на спора, може да се обоснове извод, че същата представлява движима вещ. Съгласно легалното определение за недвижима вещ, дадено с разпоредбата на чл.110 от ЗС „недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката”. Падналото на земята космическо тяло не отговаря на изискванията за недвижимост, не е част от земната повърхност, не е закрепено за нея по неразривен начин нито по естествен път, нито под въздействието на човека. Ето защо, следва да се приеме извод, че обектът на спора е самостоятелна вещ- обособена, телесна, отличима от останалите вещи, движима, която няма земен произход и по естеството си не е резултат от труда или действия на човека и която няма свой предходен собственик.
Така направената характеристика на вещта има значение за придобивния способ, който може да легитимира претендиращия като собственик. Обстоятелството, че спорната вещ е движима и запазила своята самостоятелност изключва титулярът на правото на собственост върху нея да бъде легитимиран чрез способ, предвиждащ приобщаване на вещ към друга, по начин, вследствие на които да загуби своята самостоятелност. Изложеното обосновава извод, че придобиването на процесната вещ е изключено по силата на приращение /чл. 92 от ЗС/, доколкото приращението предполага трайното прикрепване на една вещ към земята, с което тя губи своята самостоятелност и автоматично става собственост на собственика на земята . Неприложими се оказват и правилата за преработване и присъединяване /чл.94 и сл. чл.97 от ЗС/, поради това, че по делото не се установява изгубване на самостоятелност на процесния обект с неземен произход, поради възникване на нова вещ, вследствие преработване на материал, нито пък присъединяване на чужда вещ към главна вещ по такъв начин, че не може да се отдели без съществено повреждане на главната вещ, като главната вещ да е различна от земята, с оглед разграничаването на този придобивен способ и приращението. Така посочените способи, предвиждащи загуба на самостоятелност на вещта, като част от състава на придобивен способ, се явяват изцяло неприложими към настоящия спор за собственост.
С оглед характеризиращия спорната вещ факт на липса на предходен собственик не могат да намерят приложение и законовите разпоредби, включващи в състава си наличие на такъв собственик. Такава разпоредба е например тази на чл. 87 от ЗС, уреждаща статута на намерените вещи. Фактическият състав на нормата предполага наличие на собственик на намерената вещ или лице, което е изгубило вещта, която хипотеза категорично не се установява по делото.
Разпоредбата на чл. 91 от ЗС легитимира като собственик на определени категории вещи държавата. Тази разпоредба не може да ползва установяването на собствеността върху процесната вещ, поради липса на елементи от състава на правилото, въз основа на което да се приеме, че процесният метеорит е собственост на българската държава. Разпоредбата предполага заровени, зазидани или скрити вещи със собственик, който обаче не може да бъде установен. Процесната вещ не отговаря на предпоставката за заровена или скрита вещ , както и на тази с наличие на неустановен собственик, поради които на това основание не може да бъде установен нейния собственик. Посочената разпоредба урежда и придобиването на право на собственост върху съкровищата. Би могло да се търси сходство между процесния метеорит и съкровище, което сходство се основава на материалната ценност на обекта. Наличието на такова не обосновава извод, че по силата на чл.91 от ЗС носител на правото на собственост върху обекта е държавата, тъй като съкровището по определение е вещ със собственик. Както беше посочено изискването за собственик, като елемент от придобивен способ, е пречка за прилагането на този способ към настоящия спор.
Своя специфична уредба има и по отношение на собствеността върху отпадъците. Липсва сходство между процесния обект на спор и отпадъците, което да позволи третирането на метеорита като отпадък и съответното прилагане на регулацията на собствеността на отпадъците към процесния случай. Съгласно определителната разпоредба на §1, т.17 от ДР на ЗУО "отпадък" е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. Процесният предмет на спор не отговаря нито на определението за отпадък, нито на изискването за наличие на притежател, което обосновава извод за неприложимост на разпоредбите, касаещи притежателя на отпадъци към спора за собственост върху метеорит.
На следващо място, според настоящия съдебен състав липсва основание спорът за собственост върху процесният метеорит да бъде разрешен чрез прилагане на разпоредбите, касаещи културни ценности. Липсва сходство в предмета на уредба на Закона за културното наследство и настоящия метеорит, а и законът не сочи еднопосочно субектът, собственик на културната ценност. Това е така, доколкото законът дава уредба и защита на културното наследство, а същото е посочено като различни видове културни ценности /чл.7 от ЗКН/ носещи белези за човешко присъствие и дейност. Така даденото описания на защитаваните със закона обекти на права изключва приложението на разпоредбите на този закон към установяването на правото на собственост върху процесния обект с космически /неземен/ произход.
Според настоящият съдебен състав не може да намерят по аналогия приложение и разпоредбите, уреждащи правото на собственост върху подземните богатства. Съставът на метеорита дава възможност за търсене на сходство между него и геоложките находища. Съгласно определителната норма на §1, т.21 от ДР на ЗПБ "подземни богатства" са природни твърди, течни и газообразни минерални и органични образувания и геотермални ресурси в земните недра и минните отпадъци от проучването, добива и първичната им преработка, които е възможно да бъдат използвани в материалното производство. Въпреки наличието на сходства между геоложките находища и забилият се в земята железен метеорит уредбата на собствеността върху находищата не може да се приложи поради обстоятелствата, че неземният обект не може да се приравни на ресурс в земните недра със значението и ползването на подземните богатства.
На следващо място, касационният състав следва да обсъди приетия способ за придобиване на право на собственост от въззивния състав. При тази преценка съставът на Първо граждаско отделение намира, че правото на собственост върху движима вещ с неземен произход не може да бъде придобито и чрез прилагане на разпоредбите на придобивната давност. Това е така, защото придобивната давност, макар и първичен придобивен способ, предполага упражняване на давностно владение за придобиване на права притежавани от предходен собственик. Придобивната давност, като фактически състав включва упражняване на съдържанието на чуждо право, явно, спокойно и несъмнено за определен период от време. За да се придобие право на собственост се изисква своене на обекта, третирането му като собствен за период от време, установен в чл. 79 и чл. 80 от ЗС. Така предвидения в закона срок е установен и за да бъде дадена възможност на титуляра на правото на собственост да узнае за претенциите на друго лице към неговото субективно право и да организира защитата си, ако има интерес от това. Давностният срок по определение предполага пасивност на титуляра на едно право и като последица – загубването на това право. В дадения от закона срок носителят на правото следва да активизира своята защита и по този начин на отклони от себе си неблагоприятните последици от изтичане на давностния срок- в случая загубването на титулярството на едно субективно право. Липсата на носител на право на собственост пречи на прилагането на разпоредбата на чл.79 от ЗС по отношение на обекта с космически произход. Претендиращият собственост върху този обект няма против кого да владее, няма собственик против когото да упражнява фактически съдържанието на правото на собственост явно, несъмнено и спокойно, за да придобие това право поради пасивност на титуляра. Владението, по смисъла уреден в чл. 79 – 80 от ЗС като срок на упражняване на чужди права, няма основание да бъде прилагано по отношение на обект, който няма, с оглед своя произход, свой собственик. При ничия вещ е безпредметно прилагането на такива защитни и препятстващи механизми, като срок за упражняване на право. Няма интерес, който да оправдае прилагането на такива правни препятствия. Завладелият вещта не засяга права или имущество, за защитата на които да е необходим срок и време за реализация.
Тук е мястото да се посочи, че българското позитивно право не урежда понастоящем правото на собственост върху ничии вещи. Разпоредби с подобно съдържание са съществували – чл.6 от ЗС, до измененията с ДВ бр. 77/1991 г., чл. 2, ал.2, т.5 от ЗОС, до измененията с ДВ бр. 96/1999 г. и чл. 3, т.5 от ЗДС до изменението с ДВ бр. 124 /1998 г. Понастоящем подобна уредба е създадена за установяване на право на собственост върху земеделски земи и гори, които нямат установен собственик и по отношение на имуществото, останало без титуляр на собствеността след наследяване/чл.11 от ЗН/. Така съществуващите правни норми липсва основание да се приложат към разглежданата хипотеза за установяване на титуляр на собствеността върху движима вещ от космически произход, поради липса на близост между уредените хипотези и сега разглежданата.
Предвид липсата на предпоставки за прилагане по аналогия на посочените, уредени в законите, придобивни способи за право на собственост върху вещи съдебният състав намира, че следва да реши спора, с който е сезиран при съобразяване на разпоредбата на чл. 5 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала.
Разглеждайки спора, с който е сезиран, като съобрази естеството на спорната вещ, липсата на титуляр на собствеността върху нея, съдебният състав намира, че правото на собственост върху същата принадлежи на този, който я завладее. Завладяването като придобивен способ предполага вещ без собственик и установяване на фактическа власт върху нея с намерение вещта да се третира като собствена. Завладяването е първичен придобивен способ, сходен с придобиване на права чрез давностно владение, но без да е необходимо валдението да се демонстрира или упражнява определен период от време.
Завладяването не е придобивен способ изрично уреден в ЗС или друг нормативен акт с действие понастоящем. Този придобивен способ е бил уреден в ЗИСС и е отпаднал при влизане в сила на ЗС – 17.12.1951 г. Независимо от това, съобразявайки своето задължение да разреши спора, с който е сезиран, при непълна правна регламентация, търсейки разума на закона и съобразявайки основните начала на правото съдът намира, че именно това е адекватният правен способ за придобиване на право на собственост върху обекта с космически произход. Действително, действащия сега ЗС в своя чл.77 регламентира изчерпателност на придобивните способи, пораждащи или прехвърлящи право на собственост в нечий патримониум. Възможността за празнота в правото в случай на изчерпателно изброяване на правни хипотези е обсъждана в правната теория и е достигнат извод за възможност за наличие на такава при т.нар „numerus clauses” /”Завладяването като придобивен способ по българското право” С. Ж., Търговско право , бр.4 /2013 г./. Както е посочено и в ползваната правна литуратура прилагането на отменена правна норма в случай на празнота в правото е установен факт в българската правна система. Прилагане по аналогия при изчерпателно изброяване на хипотези е познато при прилагане института на давностните срокове, както и празнотата в правото е наложило прилагане на разпоредби от отменения ЗИСС при разрешаване на спорове за сервитутни права, доколкото такива не са уредени в ЗС. В по-близък период, на настоящия състав е познато правоприлагането по аналогия именно на придобивно основание, приложено в ТР № 1/2018 г. по т.д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС. Когато развитието на обществените отношения изисква решение, и прилагането на съществуващите правни норми би довело до несправедлив резултат, е оправдано предлагане на решение по аналогия на правото, при разширително тълкуване на правни норми или търсене на разрешение при извличане на общия разум на правото.
На следващо място съдебният състав намира, че прилагане на правилата за завладяване в хипотези като настоящата е оправдано, доколкото непризнаването на завладяването като придобивен способ би ограничило защитата на установилия своя фактическа власт/ на окупатора/. Установяването на фактическа власт върху вещ с неземен произход и без собственик създава обществени отношения, различни от тези при фактическо владение, в рамките на които окупаторът би следвало да има своя защита, при евентуално загубване на установената власт. Ако по отношение на него се прилагат правилата за фактически владелец, в този случай защитата, която той получава е възможна само при условията на чл. 75-76 от ЗС, т.е. е ако е запазил фактическата си власт за период повече от шест месеца или ако я е загубил вследствие упражнено насилие или по скрит начин, а както беше посочено по-горе при уреждането на владелческа защита се държи сметка основно за правата на собственика, каквито в случая няма.
Прилагането на института на завладяването като придобивен способ означава, че установилият фактическа власт върху вещта с намерение да я свои придобива вещно право на собственост. Тук следва да се посочи, че завладяването в някои случаи се извежда от трайната, категорично заявена фактическа власт върху ограничен участък от земята. Ако имот е трайно заграден, охраняван, използван със специален статут, то упражняващият фактическа власт върху имота явно заявява и завладяването на вещ, попаднала в неговия имот и нямаща свой собственик.
В обобщение, според настоящия съдебен състав правото на собственост върху обект с космически произход, паднал на земята и без собственик възниква в полза на завладялото го лице- установило фактическа власт с намерение да го свои, като завлядавено не следва да става в нарушение на законови норми- преодоляване на направени огради, разрушаване на имот, навлизане в територии със специален режим и други подобни.
По съществото на касационната жалба:
С оглед дадения отговор на касационния въпрос изводът на въззивната инстанция, че правото на собственост върху процесния метеорит би възникнало в полза на лице, упражняващо давностно владение за срок от 5 години, е неправилен.
По делото е безпротиворечиво установено, че дори и А. М. пръв да е открил метеорита, той не е установил върху него фактическа власт. Независимо по какви причини, А. М. е оставил метеорита на място, без по никакъв начин да афишира собственическо отношение спрямо него. В същото време ищецът по насрещния иск И. И., също безспорно установено, е натоварил метеорита на превозно средство и го е пренесъл, с цел оценяване и продажба. По този начин И. е установил своя фактическа власт върху метеорита и ясно е заявил намерението си да се разпореди с него, т. .е заявил е собственически намерения.
От така установените факти може да се направи извод, че по пътя на завладяването правото на собственост върху метеорита е придобито от И. И.. Същият се легитимира като собственик на спорния обект, не се установява да е загубил правото си на собственост върху вещта, и неговия иск за установяване на право на собственост следва, като доказан и основателен, да бъде уважен.
С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че като е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявения иск от И. И., въззивният съд е постановил неправилно решение. То следва да се отмени при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК – неправилно приложение на материалния закон.
Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС, съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК . Първоначало предявеният иск за защита на право на собственост от А. М. следва да бъде отхвърлен като недоказан, а насрещният иск, предявен от И. И., следва да бъде уважен.

По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски по делото има касаторът И. И.. Същият претендира заплащането на разноски за заплатена държавна такса в размер на 50.00лв , заплатени пред РС-Раднево и 55.00 лв.- заплатени пред ВКС. Заплатените разноски от касаторът следва да се възложат върху ответниците поравно или всеки от тях дължи по 17.50 лв. или 8.95 евро.
Пълномощникът на И. И. претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за защита пред трите съдебни инстанции по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Размерът на това възнаграждение за защита пред една съдебна инстанция съдът определя по справедливост, като съобразява фактическа и правна сложност на спора, специфика на производството, обем и сложност на извършените процесуални действия и като ориентир ползва определените минимални размери на адвокатските възнаграждение съгласно чл.7 от НВАР. При тези съображения настоящият състав счита, че справедливото възнаграждение за осъществената правна помощ от пълномощниците на ответниците по касация е в размер на по 400.00 лв. на инстанция. Толкова е определеното възнаграждение от първоинстанционния съд, което явно е прието за справедливо от страните и от пълномощника, доколкото не е оспорвано от тях. За трите съдебни инстанции възнаграждението, което се дължи на адвокат В. възлиза на 1200 лв., която сума следва да се възложи върху ответниците- поравно или всеки от тях дължи по 200.00 лв. или 102.25 евро.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение


ОТМЕНЯ решение №2 от 04.01.2024 г., постановено по в.гр.д. № 589/2023 г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора, в частта, с която след частична отмяна на решение № 71 от 07.06.2023 г. по гр.д. № 620/2022 г. по описа на Районен съд- Раднево, е отхвърлен предявеният установителен иск от И. А. И. за защита на право на собственост върху метеорит от 141 кг. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.124, ал.1 от ГПК, по иск предявен от И. А. И., с ЕГН [ЕГН] против А. А. М. с ЕГН [ЕГН], Д. Ж. Д. с ЕГН [ЕГН], М. Т. С. с ЕГН [ЕГН], Г. С. Р. с ЕГН [ЕГН], Н. Т. Р. с ЕГН [ЕГН] и А. М. М. с ЕГН [ЕГН], че И. А. И. е собственик чрез завладяване на железен метеорит, с тегло около 141 кг, с неправилна форма, представляващ железен метеорит, в чиято структура се съдържат камасит, тенит и шрийберсит, който се намира на съхранение в РУП-Гълъбово и веществено доказателство по ДП № 4473М – 160/2020 г. по описа на РУП-Гълъбово.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2 от 04.01.2024 г., постановено по в.гр.д. № 589/2023 г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора, в останалата част.
ОСЪЖДА А. А. М. с ЕГН [ЕГН], Д. Ж. Д. с ЕГН [ЕГН], М. Т. С. с ЕГН [ЕГН], Г. С. Р. с ЕГН [ЕГН], Н. Т. Р. с ЕГН [ЕГН] и А. М. М. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на И. А. И. с ЕГН [ЕГН] , всеки от тях сумата от по 8.95 евро /осем евро и деветдесет и пет евроцента/ с левова равностойност от 17.50 лева, разноски по делото на основание чл. 81 вр. чл. 78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А. А. М. с ЕГН [ЕГН], Д. Ж. Д. с ЕГН [ЕГН], М. Т. С. с ЕГН [ЕГН], Г. С. Р. с ЕГН [ЕГН], Н. Т. Р. с ЕГН [ЕГН] и А. М. М. с ЕГН [ЕГН] да заплатят адвокат Т. В. от АК-Стара Загора , всеки от тях, сумата от по 102.25 евро / сто и две евро и двадесет и пет евроцента/ с левова равностойност от 200 лева- възнаграждение за предоставена адвокатска защита пред трите съдебни инстанции, на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ