Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при участието на секретаря Кристина Първанова, като изслуша докладваното от съдия Цанова гр. д. № 2024 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Дженерали застраховане“ АД касационна жалба срещу решение № 404/12.12.2022 г. по гр.д. № 585/2022 г. на Окръжен съд – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че ОС- Хасково неправилно е приел, че по делото е установено нарушение по чл. 586, ал. 1 ГПК, допуснато от нотариус Д.Н. при съставянето на договор по нот. акт № 182/02.06.2016 г., което да е в причинно-следствена връзка с понесени вреди от М. С. С. и С. Г. С., и неправилно е ангажирал отговорността на нотариуса по чл. 73 ЗННД, респ. отговорността на касатора като застраховател по задължителната застраховка по чл. 30 ЗННД, включително защото към сключването на договора купувачът е знаел, че продавачът не е единственият собственик на гаража. Излага се и че предявените обратни искове са неправилно уважени и поради това, че твърдяното събитие не е покрит застрахователен риск по застраховката „Професионална отговорност“ на нотариуса, тъй като вредите не са настъпили в срока на действие на застраховката, а от влизане в сила на съдебното решение, с което е установено, че Е. П. (трето за договора по н.а. № 182/02.06.2016 г.) е собственик на Ѕ ид. част от гаража. Иска се съдът да отмени обжалваното решение.
По делото е постъпил писмен отговор от Д. З. Н.- подпомаган ответник по главните искове и ищец по обратните искове, в който се изразява становище за основателност на касационната жалба.
Ответниците по касация М. С. С. и С. Г. С. не са представили отговор.
С определение № 4254/21.12.2023г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по уточнения при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, правен въпрос: „Кои са юридическите факти, които попадат в обхвата на застрахователното събитие по задължителна застраховка „ професионална отговорност“ на нотариусите?“.
Отговорът на въпроса произтича от практиката на ВКС за застраховането по задължителната застраховка „професионална отговорност“. Приема се, че задължителната застраховка "професионалната отговорност" е вид застраховка за вреди от гражданска отговорност по смисъла на КЗ, има имуществен характер и се изразява в задължението на застрахователя да обезщети вредите, причинени на трети лица, различни от застрахования. Като вид разновидност на застраховката "гражданска отговорност", задължителната застраховка "професионална отговорност" притежава присъщите й санкционна, превантивна и обезщетителна функции, а елементите на специалния фактическия състав, от който се поражда са: деяние - действие или бездействие на лице, извършващо определена дейност в рамките на упражнявана от него професия, противоправност на деянието, изразяваща се в неизпълнение на задълженията му при и по повод на извършената професионална дейност, настъпила от нея вреда в правната сфера на лице, различно от застрахования, вина на застрахования с проявните й форми – умисъл или небрежност, и причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат в чуждата правна сфера. За разлика от КЗ (отм.), в действащия Кодекс на застраховането / в сила от 16.01.2016 г./, законодателят в чл. 469 КЗ е определил дефинитивно застрахователното събитие при застраховка "професионална отговорност" - настъпване на вредоносния резултат, за който застрахованият е отговорен. Възприетото законодателно разрешение и анализът на елементите от фактическия състав на задължителната застраховка "професионална отговорност" налагат да се приеме, че ако вредата не е настъпила в срока на действие на застрахователния договор, не е осъществен фактическият състав на професионалната отговорност, което изключва да е реализирано и застрахователното събитие. Застрахователното събитие не е противоправното и виновно деяние на застрахования, а вредата от него. В българската застрахователна практика съществува и застрахователния модел „claim-made-basis“, според който отговаря застрахователят, който е сключил договор в момента на предявяване на претенциите за обезщетение, като той отговаря за нарушението, допуснато от застрахования преди сключването на застрахователния договор и преди началото на застрахователната защита, но само когато периода на проявлението на вредата у пострадалото лице е настъпило при действието на договора. Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗННД нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно Закона за задълженията и договорите, но не повече от удостоверения материален интерес. Нотариусът е длъжен да застрахова професионалната си дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие виновното неизпълнение на неговите задължения, както и на задълженията на помощник- нотариуса и служителите в нотариалната кантора (чл. 30 ЗННД). По задължителната застраховка „ професионална отговорност“ на нотариуса застрахователят отговаря, така както и нотариусът. Застрахователят отговаря, когато нотариусът не е изпълнил задължението си по чл. 586, ал. 1 ГПК, съставил е нотариален акт за договор за покупко-продажба на недвижим имот, по който продавачът не притежава правата, които се е задължил да прехвърли на купувача. Нотариусът е длъжен да извърши проверката за принадлежността на правото на собственост върху продавания имот не само въз основа на представените пред него документи, а когато те са недостатъчни, непълни или неясни, да изиска допълнителни такива, и при необходимост да ползва вещо лице. Вредата за купувача по причина на виновното неизпълнение на задължението по чл. 586, ал. 1 ГПК настъпва със сключването на договора по съставения конститутивен нотариален акт, и е налице, когато купувачът не придобива вещните права, които продавачът се е задължил да му прехвърли. Отговорността на нотариуса, респ. на застрахователя, е до удостоверения материален интерес. Съгласно чл. 96, ал. 1 т. 1 ЗННД, при прехвърляне на право на собственост върху вещи интересът се определя по пазарната цена на вещта, а § 2 ДР ЗННД предвижда, че това е цената, която би могла да се получи при обичайни пазарни отношения, но не повече от данъчната оценка на имота. Отговорността на нотариуса по чл. 73 ЗННД, респ. на неговия застраховател по риска „професионална отговорност“ възниква независимо от това дали купувачът е упражнил правата си по чл. 188- чл. 192 ЗЗД, и независимо от това, дали титулярът на вещното право върху имота, различен от продавача, е установил правата си по исков ред.
По касационните основания.
Производството по делото е образувано по предявен от М. С. С. и С. Г. С. против Д. З. Н. иск с правно основание чл. 73 ЗННД. В производството като трето лице-помагач на страната на ответника е конституиран ЗД „Дженерали застраховане“ АД и е приет за съвместно разглеждане предявения при условията на евентуалност от Д. З. Н. обратен иск срещу „Дженерали застраховане“ АД с правно основание чл. 469 КЗ, вр. чл. 30 ЗННД.
По делото е безспорно установено, че с нотариален акт №182, т.ІV, рег. № 7692, дело № 577 от 02.06.2016г. на Д. Н., нотариус рег. №181 на НК, с район на действие РС- Стара Загора, ищцата М. С., като купувач, и К. К., като продавач, са сключили договор за продажба на недвижим имот: самостоятелен обект в сграда – гараж № 15, разположен на минус 1-ви етаж от жилищната сграда, находяща се в [населено място], на [улица], със застроена площ на гаража от 23.03 кв.м., заедно с прилежащото му складово помещение №15, със застроена площ от 8,10 кв.м., 0,193 % идеални части от общите части на сграда № 1, както и прилежащото право на строеж върху мястото, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот, подробно описани в нот. акт, за сумата от 6 000 евро, която продавачът заявил че е получил, изцяло по банков път от купувача в деня на подписване на нотариалния акт.
За изготвянето на нот. акт на нотариуса са представени и: Допълнителна заповед № СД-121, издадена на 14.06.1988г. на ОНС Стара Загора на председателя на Об.НС Стара Загора, с която на основание чл.100 от ЗТСУ К. К. е обезщетен с гараж и склад и на основание чл.130 от ЗТСУ и чл.7 от Наредбата за цените на недвижимите имоти е отстъпено право на строеж върху земя от 23.03 кв.м. застроена площ на гаража, с обща цена на гаража 7 031 лв., с отразяване че собственикът не е освободен от заплащането на разликата по реда на чл.90 от ЗТСУ, с направено на гърба на заповедта отбелязване от 09.06.1992 г., че гаражът е платен; Удостоверение от 01.06.2016г., издадено от [община], отдел „МДТ“, в което като съсобственици на процесния гараж са вписани: К. К. и Е. П., както и Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.8 ЗННД, в която продавачът К. К. е декларирал и предишен брак, сключен на 23.04.1985 г. и прекратен на 16.07.2004 г. поради развод.
С влязло в сила решение № 927/24.06.2019г. е признато за установено, че ищцата Е. С. П. е собственик на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот и ответниците М. С. и С. С. са осъдени да предадат на Е. П. владението на 1/2 идеална част от имота. Решението е постановено при участието на К. К. и Д. Н. като трети лица помагачи на страната на ответниците.
Със застрахователна полица № 13122220150005 от 16.07.2015 г. 16.07.2015 г. професионалната отговорност на нотариус Д. Н. е застрахована в ЗАД „Виктория“ АД /сега „Дженерали застраховане“ АД/, с срок от 27.07.2015 г. до 26.07.2016 г., и лимит на отговорност: за един иск 250 000 лв., и за всички искове 800 000 лв.
Настоящият състав на Върховният касационен съд счита за неоснователни оплакванията на касатора за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и за необоснованост на решението.
За да постанови решението си, ОС- Хасково правилно е приел, че по основния спорен въпрос: извършил ли е нотариус Д. Н. необходимата проверка за принадлежността на правото на собственост върху продавания имот (чл. 586, ал. 1 ГПК), няма спор за това, че за да се легитимира като собственик, К. К.- продавач по договора по н.а. № 182/02.06.2016 г., е представил на нотариуса допълнителна заповед № СД- 121/14.06.1988 г., издадена по реда на ЗТСУ, от която се установява, че срещу отстъпеното право на строеж върху гаража, К. К. е следвало да доплати разликата по чл. 90 от ЗТСУ, която е платена. Правилно е прието, че при представената декларация по чл. 25, ал. 8 ЗННД, от която се установява продавачът да е бил в брак от 01.04.1984 г. – 16.07.2004 г., нотариусът е бил длъжен да извърши допълнителна проверка, за да установи или да изключи правата на бившата съпруга на продавача като съсобственик на гаража. Заповедта по чл. 100 ЗТСУ има вещно- правно действие, а удостовереното с нея придобиване на гаража с доплащане на разликата по чл. 90 ЗТСУ по време на брак, е следвало да бъде още един сигнал за нотариуса за вероятността от съсобственост върху гаража, предвид нормата на чл. 19 и чл. 20, ал. 1 от СК (отм.). В случая ответникът по главните искове - нотариусът Д.Н., не е твърдял, нито е доказал извършване на допълнителни проверки, респ. не е изискал от продавача предоставяне на допълнителни доказателства, от които по несъмнен начин да се установи пълния кръг собственици на продавания имот, поради което и решаващият съд правилно е приел, че е налице първата предпоставка на специалния състав на деликтната отговорност по чл. 73 ЗННД – нарушение по чл. 586, ал. 1 ГПК. При непредставяне на нужните доказателства за собствеността нотариусът е бил длъжен да откаже изповядването на сделката. В установяване на настъпилата вреда от допуснатото нарушение по чл. 586, ал. 1 ГПК правилно въззивният съд е зачел обвързващото действие на мотивите на приложеното по делото влязло в сила решение по гр.д. № 4305/2017 г. на РС- Стара Загора (чл. 223, ал. 2 ГПК). С това решение са уважени исковете по чл. 108 ЗС на Е. С. П., бившата съпруга на продавача по договора по н.а. № 182/02.06.2016 г., срещу М. С., купувач по договора, и нейния съпруг С. С.. При съответните мотиви е признато за установено, че със заповедта по чл. 100 ЗТСУ гаражът е придобит от К. К. и Е. П. в режим на съпружеска имуществена общност (чл. 19 СК от 1985 г.) и след прекратяването на брака поради развод Е. П. е собственик на Ѕ ид.части от гаража (чл. 27, ал. 1 СК) и на основание чл. 108 ЗС съпрузите С. са осъдени да й предадат владението върху имота. Правилно въззивният съд е приел, че след като решението е постановено при участието на нотариус Д. Н., като помагач на съпрузите С.- ответници по уважените искове по чл. 108 ЗС, обвързващата сила на мотивите на това решение го задължава да приеме, че вследствие на нарушението по чл. 586, ал. 1 ГПК, за което вината на нотариусът се предполага (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), купувачът по договора по нот. акт № 182/02.06.2016 г. М. С. и нейният съпруг С. С., не са придобили притежаваните от Е. П. Ѕ ид. части от гаража. Цената на гаража 6 000 евро е платена, но по съставения конститутивен нотариален акт от нотариус Д. Н. купувачът и неговият съпруг придобиват собствеността върху гаража само до обема, притежаван от продавача К. К. – за Ѕ ид. части. Правилно въззивният съд е приел, че вредата е настъпила към и със сключването на договора по нот. акт № 182/02.06.2016 г. и при действието на договора за застраховка „професионална отговорност“ на нотариус Д.Н., по който към релевантния момент – 02.06.2016 г., застраховател е „Дженерали застраховане“ АД. Правилно е приетото за неоснователно възражението за съпричиняване /чл.51, ал.2 ЗЗД/. То е обосновано с твърденията, че към сключването на договора купувачът М. С. знае за притежаваните права върху гаража от бившата съпруга на продавача. Знанието на купувача за чуждите права е без правно значение за задължението на нотариуса да извърши проверка за собствеността преди да състави конститутивния нотариален акт. Неоснователни са касационните оплаквания, че с обжалваното решение неправилно са уважени исковете на М. и С. С. по чл. 73 ЗННД, а с това и условно, обратният иск на нотариус Д.Н. по чл. 469 КЗ, вр. чл. 30 ЗННД за сумата 5 867.49 лв. Отговорността на нотариуса, а с това – и на застрахователя, е в рамките на удостоверения материален интерес, а в касационната жалба няма оплакване, че цената, която би могла да се получи при обичайните пазарни отношения, при които се продават Ѕ ид. части от гаражи със сходни характеристики на процесния, е по-ниска от тази сума. Възникването на отговорността на нотариуса по чл. 73 ЗННД, респ. по чл. 469 КЗ, вр. чл. 30 ЗННД на застрахователя, не зависи от това, дали купувачът е упражнил правата си по чл. 188 – чл. 192 ЗЗД, и дали и кога титулярът на вещното право, различен от продавача, го е установил по исков ред с влязло в сила решение. Въззивният съд е зачел задължителното действие на мотивите на решението по чл. 108 ЗС в установяване на понесената имуществена вреда от съпрузите С., прилагайки чл. 223, ал. 2 ГПК. Обвързващата сила на мотивите на решението по чл. 108 ЗС не се отнася към релевантния момент, когато вредата е настъпила – с конститутивния нотариален акт, съставен от нотариус Д.Н. на 02.06.2016 г. в нарушение на задължението по чл. 586 ГПК.
Касационните оплаквания са неоснователни, поради което и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и по аргумент от обратното по чл. 78, ал. 3 ГПК, в тежест на касатора, ответник по обратните искове, остават направените разноски пред настоящата инстанция.
С оглед на изложеното и Върховният касационен съд, състав на ІV гр.отд.,

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ в сила решение № 404/12.12.2022 г. по гр.д. № 585/2022 г. на ОС- Хасково.

Решението е постановено при участието на „Дженерали застраховане“ АД като трето лице-помагач на ответника по главните искове Д. З. Н..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ:

С оглед дадения отговор на поставения за разглеждане въпрос при допускане на касационното обжалване на въззивното решение намирам, че въззивното решение е неправилно, като постановено в противоречие с практиката на ВКС.
Изводите на въззивнния съд, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на нотариус Д. Н. по чл.73, ал.1 ЗННД и за уважаване на обратния иск са необосновани. Както бе посочено в отговора на въпроса застрахователното събитие е настъпването на фактическия състав на професионалната отговорност и включва четири елемента и застрахователното обезщетение обхваща обезщетението, което застрахования дължи на увреденото лице, но не повече от уговорената застрахователна сума. В случая не е налице един от елементите на фактическия състав на професионаланата отговорност - не е налице противоправно действие на нотариуса , което да е в причинно следствена връзка с твърдените вреди от ищците поради отстраняването им от ½ идеална част от купения имот.
От приетото като доказателство по делото копие от нотариален акт №182, том четвърти, нот.д.№577/2016г.на нотариус с район на действие РС Стара Загора се установява, че при изповядване на нотариалната сделка през 2016г. на нотариуса са били представени Допълнителна заповед № СД-121, издадена на 14.06.1988г. на ОНС Стара Загора на председателя на ОбНС Стара Загора, с която на основание чл.100 от ЗТСУ К. К. е обезщетен с гараж и склад срещу отчужден негов индивидуален имот, Схема издадена 2016г., удостоверение за данъчна оценка, декларация по чл.264 ДОПК и декларация по чл.25 ЗННД. В представената пред нотариуса заповед изрично е било записано, че продавачът К. И. К. се обезщетява на основание чл.100 ЗТСУ. Извън задълженията на нотариуса по това нотариално удостоверяване е да извършва проверка за достоверността на представените в нотариалното производство документи, освен ако тя не се установява при прегледа на книжата, или при сравняването им с други документи. Нотариусът не е длъжен да извършва и проверка, при представена заповед по чл.100 ЗСТУ(отм.) и наличие на данни, че към момента на сделката продавачът е в брак от 2006г., за наличието на съпружеска имуществена общност към 1988г. върху гаража и складовото помещение, предмет на продажбата. Към нотариалната преписка не са били представени доказателства за сключения между К. К. и Е. С. брак на 23.04.1985г. и за прекратяването на същия със съдебно решение през 2004г., нито такива са били необходими, с оглед преценката на нотариуса за това, дали продавачът К. К. е собственик на продаваните имоти. Фактът, че много преди сделката бракът между К. К. и Е. С. е бил прекратен с решение от 16.07.2004г. по гр.д.№1132/2004г. на РС Стара Загора, се установява едва в производството по чл.108 ЗС. Към момента на сделката продавачът е бил в брак с друго лице- Р. А.. Нотариусът е длъжен да извърши проверка относно принадлежността на правото на собственост върху продавания имот към момента на сделката, въз основа на представените от страните по договора документи, а само когато те са недостатъчни, непълни или неясни, да изиска допълнителни такива, като при необходимост да ползва вещо лице. В случая пред нотариуса е било безспорно установено, че процесните гараж и стопанска постройка са отстъпени в обезщетение срещу отчуждения имот на К. К. със заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.) през 1988г., а съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗТСУ (отм.) собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение, се придобива по силата на самата заповед на органа по чл.95 ЗТСУ, в който смисъл е и съдебната практика на ВС и ВКС за зачитане вещно-правното действие на заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.) . За нотариуса с оглед представените пред него документи към момента на сключване на сделката през 2016г., гаражът и стопанската постройка, предмет на продажба, са имали характер на лично имущество на продавача К. К. и това е било видно както от съдържанието на неоспорената заповед за отчуждаване по чл. 100 ЗТСУ, така и от липсата на доказателства за притежавано право на собственост към 2016г. върху същия имот от вече бившата съпруга Е. С.. Когато срещу отчужден индивидуален имот на единия съпруг бъде отстъпен в обезщетение недвижим имот, дори и това да е станало по време на съществуваща брачна връзка, собствеността на отстъпения имот не се включва автоматично в съпружеската имуществена общност, тъй като липсва принос от другия съпруг. Презумпцията на чл.20 СК /отм., но приложим в случая/ е оборима, но нейното оборване може да се извърши от заинтересования съпруг само по съдебен ред , а отчитането на права на съпруга върху получен в обезщетение имот, който не е включен в заповедта по чл.100 ЗТСУ(отм.), не е сред задълженията на нотариуса по чл.586 ГПК. Щом съпругът, от който не е отчуждаван имот, не фигурира в заповедта, с която е даден в обезщетение на другия съпруг за отчужден от него негов личен имот и не са представени доказателства пред нотариуса /какъвто е конкретния случай/ за прехвърляне на правото за обезщетение по реда на чл. 102 ЗТСУ /отм./, последният няма задължение да изследва въпроса дали върху получения в обезщетение имот евентуално не е възникнала съпружеска имуществена общност само поради направено в декларация по чл.25 ЗННД отбелязване от К. К., че е имал и предишен брак, който е прекратен през 2004г.
В случая вредата за ищците , ако такава е настъпила, не е следствие от действията, респ. бездействията на нотариуса при изповядване на сделката през 2016г., а от влизане в сила на съдебното решение през 2019г. по иск с правно основание чл.108 ЗС. Действително в мотивите на решението е прието за установено, че Е. П. е собственик на ½ и. ч. от процесния гараж и стопанска постройка, но едва с решението са установени нейни права на съсобственост, когато с оглед събрани по делото доказателства е било установено, че заплащането на разлика между отчужден имот на К. К. и получения в обезщетение друг такъв е станало и със семейни средства. Евентуалната вреда ще настъпи за ищците-купувачи, едва след разваляне на договора и то при предпоставките на чл.190 ЗЗД. Ищците при условията на пълно и главно доказване не са доказали, че именно неизпълнение на задължение при сключване на сделката през 2016г. от страна на нотариуса , е решаващо, вътрешно необходимо условие за евентуалната вреда, която ще настъпи за тях от отстраняването им от 1/2идеална част от гаража и стопанската постройка след постановяване на решението по чл.108 ЗС през 2019г., с което едва е било установено правото на съсобственост върху продаваните имоти и на Е. П..
Ето защо и при липсата на елемент от фактическия състав на чл.73, ал.1 ЗННД – а именно неизпълнение на задължение от страна на нотариуса при сключване на сделката през 2016г., което да е в причинно следствена връзка с твърденията за евентуално причинена на ищците вреда, следва да се приеме, че предявеният на основание чл.73, ал.1 ЗННД иск е неоснователен.
В общите условия на застраховката "Професионална отговорност" като застрахователно събитие е посочено - предявяване на иск за обезщетение на имуществени вреди, предявени при действието на застраховката или предявени при допълнително уговорен, удължен период за съобщаване на предявени искове за вреди, настъпили през време на действие на застраховката и причинени на трети лица, с които застрахования се намира в правоотношения по осъществяване на своята професионална дейност. В случая не се доказва твърдяното от ищцата неизпълнение от нотариус на задължението му по чл.586 ГПК - при извършването на нотариалната сделка през 2016г., с която се прехвърля право на собственост върху недвижим имот, да не е проверил праводателят дали е собственик на имота. Както се посочи по-горе нотариусът не е нарушил свое задължение при изповядване на процесната сделка, а се уверил от представените пред него неоспорени доказателства, че продавачът именно е собственик на продаваните гараж и стопанска постройка. Трябва да се има предвид и обстоятелството, че отговаря онзи застраховател, който е сключил договор „професионална отговорност“ за застрахователното събитие, което настъпва към момента на осъществяване на риска - извършване на противправното и виновно деяние от застрахованото лице, поради което съдът следва да отхвърли като неоснователен и обратния иск, тъй като не се е осъществило застрахователното събитие, за което се дължи заплащане и на застрахователно обезщетение.