Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Даниела Танева, изслуша докладваното от съдия Соня Найденова гр.дело № 1896/2023 г., и да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.
С касационна жалба от С. П. Т., подадена чрез процесуалния й представител адв.М. Д., се обжалва въззивно решение № 330/14.10.2022 г. по в.гр.д. № 354/2022 г. на ОС - Русе. В касационната жалба се твърди, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Намират се за неправилни изводите на въззивния съд, че нотариалното завещание, с което съпругът на касаторката е завещал на същата цялото си имущество, е нищожно поради неспазване на формата, че поради липсата на подпис на завещателя то е нищожно и поради липса на съгласие, след като не е оборена материалната доказателствена сила на нотариалния акт на завещанието. Позовава се касаторката и на придобиване по давност идеалната част от делбения апартамент по силата на упражнявано от нея добросъвестно давностно владение в нужния 5-годишен срок.
Насрещната страна М. Й. С., с писмен отговор чрез пълномощника си адв.М. А., оспорва касационната жалба, намира обжалваното въззивно решение за правилно и обосновано, споделят се изводите на съда, че процесното нотариално завещание е нищожно поради неспазване на предписаната от закона форма, също и поради липса на изразена воля от завещателя.
Касаторът С. П. Т. е починала на 23.01.2023 г., след подаване на касационната жалба, и като правоприемници са конституирани на основание чл.227 ГПК, наследниците й по закон : син В. Т. Т., и внуци С. Я. И., Н. Я. И. и Д. Я. И.-Р., последните трима деца на починалата преди наследодателката нейна дъщеря Ю. И.. Наследникът В. Т. е представил заверен препис от саморъчно завещание /завет/ от починалата касаторка в негова полза от 26.08.2019 г., обявено на 10.02.2023 г., с което му е завещан апартамента, предмет на иска за делба по делото- в [населено място], [улица], вх.1, ет.4, ап.309, с искане в правата на завещателката да се конституира само той.
С определение № 4063 от 17.09.2023 г. по чл.288 ГПК, касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпрос 1 : Нищожно ли е нотариално завещание в хипотезата на чл.42, б.„б” от ЗН, във връзка с чл.24, ал.З от ЗН, поради порок във формата, ако вместо да запише изявление на самия завещател относно причината, поради която не може да положи подпис, нотариусът сам е отбелязал причината, поради която завещателят не поставя подпис ? В такава хипотеза липсата на подпис на завещателя приравнява ли се на изначална липса на волеизявление на завещателя, ако не е опровергана официалната удостоверителна сила на нотариалния акт на завещанието ?, както и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос 2 : Нищожността на нотариалното завещание в хипотезата на чл.42, б.„б” от ЗН, във връзка с чл.24, ал.З от ЗН, поради порок във формата, води ли до нищожност на завещанието и поради липса на съгласие на основание чл.26, ал.2, пр.второ от ЗЗД ? поради противоречие с Решение № 121/17.11.2021 г. по гр.д. № 4630/2019 г. на ВКС, ГК, ІV г.о.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
С обжалваното въззивно решение, в резултат на отмяна на първоинстанционното решение № 191 от 18.02.2022 г. по гр. д. № 1942/2021 г. на РС-Русе по въззивна жалба на М. Й. С., е обявявено за нищожно нотариално завещание от 13.11.2011 г., оставено от Т. В. Т., поч. на 13.11.2011 г., в полза на С. П. Т., обективирано в нотариален акт № 9, том IV, рег. № 5460, дело № 572, на основание чл. 42 „б“, вр. чл. 24 ЗН и чл. 26, ал.2, пр. 2, вр. чл. 44 ЗЗД, отменен е на основание чл.537, ал. 2 ГПК констативен нот. акт № 98, том. IV, рег. № 6269, дело № 656 от 25.10.2011 г. в частта, с която С. П. Т. е призната за собственик по завещание на 1/6 ид. част от описания в нотариалния акт недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], етаж 4, ап. 309, вх. 1, с площ от 41, 65 кв. м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с прилежащи части: изба № 72 и 1,317% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, и е допусната делба на основание чл. 34 ЗС, по иска, предявен от М. Й. С., против С. П. Т., Н. В. Г., Й. Д. Ф., и К. Д. Ф., на същия гореописан апартамент с посочени съседи на същия етаж: *****, *****, под обекта: *****, над обекта: *****, при следните квоти: за С. П. Т.- 30/36 ид. части; за Н. В. Г. - 2/36 ид. части; за Й. Д. Ф. - 1/36 ид. части; за К. Д. Ф.- 1/36 ид. части; и за М. Й. С.- 2/36 ид. части. Въззивният съд е осъдил С. П. Т. да заплати на М. Й. С. 2352,10 лв. разноски пред двете инстанции.
Въззивният съд е приел с решението си, че съдът е сезиран от ищцата М. Й. С. с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 42 „б“, вр. чл. 24 ЗН и чл. 26, ал.2, пр. 2, вр. чл. 44 ЗЗД - за прогласяване на нищожност на нотариално завещание от 13.09.2011 г. поради това, че не е спазена формата при извършване на нотариалното завещание, за липса на фактическо волеизявление волята на завещателя пред нотариуса и съответно липса на съгласие, също за отмяна на съставения въз основа на това завещание констативен нот. акт за собственост по чл. 537, ал. 2 ГПК, и за делба по чл. 34 ЗС. Посочено е, че спорът е породен от твърденията на ищцата, че приживе общият на страните наследодател Т. В. Т. и съпругата му С. П. Т. са закупили апартамент № 309, находящ се в [населено място], [улица], ет. 3. Наследодателят Т. В. Т. починал на 13.09.2011 г. в 22:30 часа. В същият ден обаче, преди да настъпи смъртта му, в 11:30 ч. бил съставен нотариален акт за нотариално завещание № 9, том 4, рег. № 5460, дело № 572, изготвен от нотариус А. А., рег. № * на НК София, с район на действие Районен съд Русе, вписано в СВ под № 9, том 1, на 14.09.2011 г. и в книгата на завещанията под № 107, с което Т. Т. завещал на съпругата си С. Т. цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежавал към момента на смъртта си. Според доводите на ищцата, нотариусът писмено заявил, че се е уверил в самоличността, дееспособността на завещателя, както и че той извършва завещанието по собствена воля, без чужда принуда и разбирайки свойството и значението на завещателния акт, но тези твърдения на нотариуса обаче ищцата намира за влизащи в противоречие с липсата на подпис на завещателя и саморъчно изписване на трите му имена. Ищцата така намира, че в случая е налице изначална липса на съгласие и правновалидна воля у наследодателя за извършване на завещанието, още повече, че същото е изготвено часове преди настъпилата смърт на наследодателя. Поради това ищцата счита нотариалното завещание за нищожно, лишено от валидни правни последици спрямо наследниците по закон на завещателя Т. В. Т.. Иска се прогласяване нищожността на завещанието и отмяна на издадения въз основа на него нотариален акт за собственост на процесния апартамент в полза на преживялата съпруга С. П. Т. с № 98, том 4, рег. № 6269, дело № 656 от 25.10.2011 г. Като последица от това се иска и делбата на апартамента между наследниците - преживяла съпруга и роднини по съребрена линия, при отчитане продължилия повече от 10 г. брак на наследодателя с ответницата С. П. Т., и наследяване по право на заместване на починалите след общия наследодател негови братя и сестри, при квоти 2/36 ид. части за ищцата М. П. С., 30/36 идеални части за С. П. Т., 2/36 ид. части за Н. В. Г.; 1/36 ид. част за К. Й. Ф..
Ответницата С. П. Т. оспорва исковете, възразява, че нотариалното завещание е било извършено по предвидения в закона ред и форма и съдържало всички изискуеми реквизити, а причината за неподписването му била указана в акта и това било болестното състояние на завещателя, че независимо от заболяването си, съпругът й бил с ясна воля и съзнание, вкл. и в деня, в който починал, което било констатирано и от нотариуса, и от свидетелите. В условията на евентуалност прави възражение за придобиване по давност като добросъвестен владелец на идеалната част от апартамента, собственост на нейния съпруг.
Останалите ответници Н. В. Г., Й. Д. Ф. и К. Й. Ф. не са взели становище по исковата молба.
От събраните по делото писмени доказателства въззивният съд е установил, че е изготвен от нотариус А. А., рег. № * на НК, с район на действие Районен съд Русе, нотариален акт за нотариално завещание № 9, том 4, рег. № 5460, дело № 572 от 13.09.2011 г., вписано в СВ под № 9, том 1, на 14.09.2011 г. и в книгата на завещанията под № 107. В него нотариусът е удостоверил, че след като се уверил в самоличността, дееспособността на завещателя Т. В. Т. и на свидетелите, както и в обстоятелството, че завещателят извършва завещанието по собствена воля, без чужда принуда и разбирайки свойството и значението на завещателния акт, отразил волята му, че завещава на С. П. Т. цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта му, като това е неговата последна воля, която желае да бъде уважена от наследниците му. Нотариусът е посочил, че завещателят не е подписал завещанието поради своето болестно състояние и след като потвърдил, че го одобрява, то било подписано от двама свидетели и от нотариуса. Установено е, че Т. В. Т. е починал на 13.09.2011 г. в 22:30 ч. в [населено място], като е оставил за свои законни наследници ответницата С. П. Т. - съпруга, Н. В. Г. - сестра, Ц. В. Ф. - сестра, поч. на 31.07.2020 г. и заместена от синовете си ответниците Й. Д. Ф. и К. Й. Ф., както и Й. В. Т. - брат, поч. на 27.07.2001 г. и заместен от дъщеря си ищцата М. Й. С.. С нотариален акт за собственост № 98, том 4, рег. № 6269, дело № 656 от 25.10.2011 г., вписан в СВ с дв. вх. рег. № 13129, акт № 91, том № 34, № от описна книга 6996 от 25.10.2011 г., на нотариус А. А., преживялата съпруга С. П. Т. е призната за собственик по наследство и на собствено основание, на целия процесен недвижим имот ап. 309 ведно с изба № 72 и 1,317% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, според подробно описаните индивидуализиращи белези по-горе. Изслушаният по делото свидетел Н. Т. Т. посочва, че ответницата С. Т. - нейна бивша свекърва, и съпругът й съпруг Т. живели в блока срещу гарата, като преди да почине, Т. завещал това жилище на свекърва й. Т. бил болен, поради което свидетелката ходела да помага на ответницата Т. да го обгрижват, същият бил адекватен, много отпаднал и слаб, но с разум. Един ден дошъл нотариус, който разговарял със свекъра и свекървата й, задавали му въпроси и после свидетелката узнала, че това било с цел да се направи завещание. Свидетелката не присъствала през цялото време на разговора с нотариуса, като влизала и излизала от стаята, не е видяла той да се подписва, знаела свидетелката, че той е бил болен от рак на панкреаса и знаела също, че съпрузите отдавна се били разбрали, ако той почине първи, всичкото имущество да остави на свекърва й, доколкото знаела Т. не бил семеен и нямал деца. Свидетелства още, че когато ходила при свекърва си в първите месеци след като Т. починал, тя й казвала, че негови близки идвали да питат за апартамента, но тя им обяснила, че има завещание.
При така установените факти, въззивният съд е формирал правните си изводи по предявените искове. По исковете по чл. 42, б. "б" във вр. чл. 24 от ЗН и по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е прието, че неспазването на формата на нотариалното завещание по чл. 24 ЗН води до неговата нищожност. В случая нотариалният акт за нотариално завещание не е подписан нито собственоръчно, нито чрез поставяне на отпечатък от десен палец, като е налице само отбелязване от страна на нотариуса "завещателят не подписа завещанието поради своето болестно състояние". Изхождайки от изискването на императивната разпоредба на чл.24, ал.3 ЗН, че ако завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и нотариусът отбелязва това негово изявление преди прочитането на завещанието, в която хипотеза изявлението на завещателя замества неговия подпис, въззивният съд е приел, че спазването на формата на нотариалното завещание предполага удостоверяване на изявлението на завещателя за причината, поради която не може да положи подпис, едва след което следва прочитане на завещанието, а не посочване на изводите на нотариуса относно състоянието на лицето, който извод съдът е извел от изискването за устно волеизявление на завещателя за разпореждане с имуществото за след смъртта му, т.е. при невъзможност за устно волеизявление, не би било възможно съставяне на нотариално завещание. Тъй като в случая не било спазено изискването на закона завещателят сам да укаже причината, поради която не може да подпише завещанието и нотариусът да е отбелязъл това негово изявление преди прочитането на завещанието, то отразеното в акта от нотариуса отбелязване "завещателят не подписа завещанието поради своето болестно състояние" след прочитане на завещанието не сочело на изпълнена форма на нотариалното завещание, поради което същото е прието за нищожно на основание чл. 42. б. "б", вр. чл. 24 ЗН . По тази причина процесното завещанието като едностранна правна сделка е нищожно и на основание чл. 26. ал. 2. предл. 2 вр. с чл. 44 ЗЗД - липса на воля у Т. Т. за извършване на разпореждане за след смъртта му с притежаваното от него имущество, тъй като изначално липсвало негово волеизявление. Предвид основателността на първия предявен от ищцата иск, съдът е разгледал и приел за частично основателно искането по чл. 537, ал. 2 ГПК. При липсата на спор между страните, че имотът, предмет на констативния нотариален акт № 98/2011 г., е придобит от ответницата и Т. В. Т. по време на брака им, продължил повече от 20 години, то след смъртта му преживялата съпруга С. П. Т. е получила 1/2 ид. част от него в резултат на прекратяването на СИО и 2/3 от 1/2 ид. част по наследство, или общо 5/6 ид. части. За останалата 1/ 6 ид.ч. завещанието в нейна полза не е произвело действие поради нищожността му, и констативният нотариален акт, с който тя е била призната за собственик по наследство и на собствено основание на целия имот следва да бъде отменен относно 1/6 ид. част от имота.
Направеното от ответницата С. Т. възражение за придобиване на тази идеална част от имота на съпруга й по давност, е счетено за неоснователно. Прието е, че ответницата Т., считано от издаване на констативния нотариален акт в нейна полза на 25.10.2011 г., е упражнила правата си по завещанието и от този момент се легитимира като владелец на тази 1/ 6 ид.ч. по смисъла и на ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, тъй като е упражнявала от тогава фактическата власт върху целия имот като свой. Доколкото, обаче, завещанието в нейна полза е прието за нищожно не само поради порок на формата по смисъла на чл.24 ЗН, а и на основание чл.26, ал. 2, пр. 2 ЗДД - липса на воля у Т. Т. за извършване на разпореждане за след смъртта му, то поради последното е неприложимо изключението по ППВС № 6/27.12.1974 г. (владението да е добросъвестно когато е опорочена само формата и приобретателят не знае за порока), и упражняваното от ответницата С. Т. владение не може да се квалифицира като добросъвестно по смисъла на чл. 70 ЗС. Същото е прието да е недобросъвестно, и от 25.10.2011 г. до датата на исковата молба - 9.04.2021 г., 10 годишния срок по чл.79, ал.1 ЗС не е изтекъл. При липсата на възражения относно правото на участие в делбата на някой от съделителите, размерът на дяловете и включения в делбата имот, искът за делба е приет за основателен, като дяловете на съделителите са определени по правилото на чл.9, ал. 1, пр. 2 ЗН.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване :
По въпрос 1: Нормата на чл. 24, ал. 2 ЗН урежда изискванията за форма на нотариалното завещание, чийто фактически състав включва следните елементи в тяхната поредност : устно изявяване на волята на завещателя; записване на изявената воля от нотариуса; прочитане на записаното; отбелязване на изпълнените формалности с означаване място и дата на съставянето, и подписване на завещателния акт от завещателя, свидетелите и нотариуса. Липсата на някой от тези реквизити на формата води до нищожност на завещателното разпореждане по смисъла на чл. 42, б. „б” ЗН (Решение № 88 от 09.07.2018 г. по гр.д.№ 4176/2017 г. на ВКС, II г.о., Решение № 322 от 02.11.2011 г. по гр.д.№ 1808/2010 г. на ВКС, III г.о.). При съставяне на нотариалното завещание нотариусът се ръководи и от разпоредбите на чл. 578, ал. 1 и 2 от ГПК. Относно начина на полагане на подпис от завещателя, с Решение № 719/25.07.2000 г. по гр.д. № 1436/1999 г. на ВКС, ІІ г.о. е изяснено, че при липсата на специална разпоредба за нотариалните актове за завещание досежно начина на полагане на подпис от завещателя при неграмотност или недъгавост, се прилага общата разпоредба на чл. 475 от ГПК отм. /сега чл. 579 от ГПК/, отнасяща се за нотариалните актове; че при хипотезата на чл. 24, ал. 2 от ЗН е необходим подпис на завещателя, който може да бъде положен чрез отпечатък от десния му палец, а при хипотезата на чл. 24, ал. 3 от ЗН изявлението на завещателя замества неговия подпис. Т.е. завещанието не е недействително поради неуказване на причината поради която не е положен подпис, а е поставен отпечатък, защото законът не прави разлика в значението на ръкописния подпис и подписа чрез отпечатък от десен палец или друг пръст, ако такъв няма, и само в последния случай следва да се посочи причината, поради която отпечатъкът не е от указания десен палец. Подписите се полагат съгласно общите разпоредби, а по чл. 24, ал. 3 от ЗН – само при липса на подпис, като изявлението на завещателя в този случай замества подписа. Същевременно разпоредбата на чл.24, ал.3 ЗН изрично изисква изявлението на завещателя за причината, поради която не може да положи физически подпис /било ръкописен, било чрез отпечатък от пръст/ да е отбелязано от нотариуса преди прочитане на завещанието, т.е в хипотезата по чл.24, ал.3 ЗН самото изявлението на завещателя замества подписа му, а не преценката на нотариуса и неговото отбелязване в акта за невъзможността завещателя да положи подпис, като по поредност това отбелязване от нотариуса на заместващо подписа изявление на завещателя, следва да е предхождащо прочитането на завещанието. Следователно в чл.24, ал.3 ЗН са определени не само специален начин на заместване подписа на завещателя, но и различна спрямо чл.24, ал.2 ЗН поредност на действията на нотариуса по удостоверяване начина на подписване на акта на завещанието, неспазването на които специални изисквания опорочават изискването на чл.24 ЗН за форма на нотариалното завещание и го правят нищожно по смисъла на чл.42, б.“б“ ЗН .
Съгласно чл.179, ал.1 ГПК, официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както се твърди в документа. Нотариалното удостоверяване също е официален свидетелстващ документ и като такъв удостоверява, че посочените в него факти отговорят на действителното фактическо положение, включително и това, че завещателят е изразил устно волята си, така както се изисква от чл. 24, ал.2 ЗН (Решение № 233/1407.2010 г. по гр.д.№ 3703/2008 г. на ВКС, ІV г.о.). При условията на чл. 179, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че обективираните в нотариално завещание изявления на завещателя са направени устно пред нотариуса и имат отразеното в документа съдържание, като нотариусът е записал именно устно изразената воля на завещателя. Полагането на подпис от завещателя (ръкописно или чрез отпечатък от десен палец или от друг пръст), респ. отбелязване неговото изявление в хипотезата на чл. 24, ал.3 ЗН, е друг, различен, елемент от фактическия състав на изискването за форма на нотариалното удостоверяване, спрямо изискването за устно изявяване волята на завещателя, поради което липсата на подпис на завещателя в нотариалното завещание не означава, че завещателят не е изразил устно волята си за завещаване както е удостоверил нотариуса.
По въпрос 2: С Решение № 121/17.11.2021 г. по гр.д. № 4630/2019 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., в отговор на правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване по това дело на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, е прието, че когато договорът не е подписан от страна по него и тя не е изразила волеизявление, не е налице липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД. Този отговор е обоснован с изведеното от цитираната в това решение трайната практика на ВКС по приложението на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, според която липсата на съгласие като порок на сделката и основание за нейната нищожност, винаги се свързва с т.нар. „съзнавана липса на съгласие” – волеизявлението е направено, но страната съзнава несъгласието си да бъде обвързана от извършената сделка. Прието е още, че съгласно чл.580, т.6 вр. чл.576 ГПК, когато някоя от страните не е подписала нотариалния акт, нотариалното действие е нищожно, а от там и сделката, за която законът изисква нотариална форма, е нищожна. Установената неавтентичност на подпис на страна по сделката обосновава извод за допуснато нарушение на императивните изисквания на чл.578, ал.4 ГПК /относно личното явяване на участващите лица/, както и на чл.579, ал.1 ГПК. Ето защо, когато е установена подправка на подписа на една от страните по договор за прехвърляне на недвижим имот, сделката е нищожна на основание чл.26, ал.2, пр.3, вр. чл.18 ЗЗД вр. чл.576 ГПК. Тези разрешения се споделят от настоящия касационен състав, и макар да са дадени по повод валидността на двустранен договор, оформен с нотариален акт, то с оглед чл.44 ЗЗД, следва да се считат относими и към едностранните сделки във формата на нотариален акт.
По касационната жалба :
При извършената служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното въззивно решение по реда на чл.293, ал.4 във връзка чл.269 и чл.270, ал.3 ГПК, настоящият касационен състав приема следното:
Въззивното решение има белезите на валиден съдебен акт. Същото обаче е частично недопустимо. В практиката на ВКС трайно се приема, че правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба. Ако при непроменени такива въззивният съд възприеме различна правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд, той следва да разреши спора в съответствие с дадената от него нова правна квалификация, като изложи собствени мотиви, според които или отменя обжалваното решение и постановява ново, или потвърждава постановения акт при съвпадане на крайния резултат. В такъв случай се касае за допустимо решение на първоинстанционния съд, постановено при неправилно приложение на материалния закон, което решение не подлежи на обезсилване на основание чл. 270, ал. 3 предл. трето ГПК. Последната разпоредба е приложима само в хипотезата на разгледан непредявен иск, т.е. ако с решението, предмет на въззивно обжалване, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита /т.2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 65/13.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 3460/2018 г., II г. о.; Решение № 217/11.06.2014 г. на ВКС по гр.д. № 599/2014 г., IV г. о.; Решение № 359/16.01.2014 г. на ВКС по гр.д. № 1209/2013 г., IV г. о., Решение № 35/18.01.2024 г. по гр.д. № 4690/2022 г. на ВКС, IV г.о.и др./. Настоящият състав на Върховния касационен съд напълно споделя тази практика. По настоящето дело изложеното с исковата молба и уточнението към нея, въпреки непрецизните формулировки, сочи на предявен иск за нищожност на нотариалното завещание само поради неспазване на формата по чл.24 ЗН, обосновано с твърдението за липса на подпис от завещателя, като от този порок ищцата извежда и твърдение за липса на съгласие/волеизявление на завещателя. С оглед отговора на поставените въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, липсата на подпис не обуславя липса на волеизявление/съгласие за сделката и не следва извод, че наред с иска за нищожност на нотариалното завещание по чл.42, б.“б“ ЗН, е бил предявен и иск за нищожност с основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, защото ищцата не е излагала с исковата молба твърдения, че завещателят е направил волеизявлението, като е съзнавал несъгласието си да бъде обвързан от него, т.е. не е твърдяла ищцата т.нар. „съзнавана липса на съгласие”. При липсата на такива твърдения, въззивният съд е допуснал нарушение на чл.6 ГПК, като е разгледал, наред с иска с основание чл.42, б.“б“ ЗН, и иск с основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, какъвто не е бил предявен. Въззивното решение в тази му част, с която е обявил нищожността на нотариалното завещание на основание чл.26, ал.2, пр.2, вр. чл.44 ЗЗД, се явява недопустимо и подлежи на обезсилване.
Решението по разгледаният иск от въззивния съд с основание чл.42, б.“б“ ЗН, е допустимо. Така дадената от въззивния съд нова правна квалификация на този иск е съответна на твърденията на ищцата с исковата молба и уточнението към нея от 24.08.2021 г., също и с въззивната жалба, и не е обуславяла недопустимост на първоинстанционното решение, защото с него са били разгледани твърденията на ищцата за порок във формата, свързан с подписа на завещанието и нотариалното удостоверяване относно устно изразяване волята на завещателя.
Неоснователно е оплакването с касационната жалба за неправилност извода на въззивния съд, че завещанието е нищожно поради порок на формата - неизпълнение от страна на нотариуса на изискването на чл.24, ал.3 ЗН. С оглед отговора на въпрос 1, по който касационното обжалване е допуснато, този извод на въззивния съд се явява съобразен с материалния закон и доказателствата по делото. От самото съдържание на доказателственото копие на нотариалния акт за завещание № 9 от 13.09.2011 г. се установява неспазване на императивното изискване на закона самият завещател да укаже причината, поради която не може да подпише завещанието, и това именно негово изявление да се запише от нотариуса, след което нотариусът да прочете завещанието, и да се пристъпи към подписване на акта от свидетелите и нотариуса, както изиска чл.24, ал.3, вр. ал.2 ЗН.
Основателно е оплакването по касационната жалба, че нарушаване изискването на Закона за наследството за начина на подписване на нотариалното завещание, не е равнозначно на липсата на волеизявление за завещаване. Предвид отговора на въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, неправилен е изводът на въззивния съд, че ако не е отразено в нотариалния акт за завещание изявление на самия завещател за причината, поради която не може да подпише завещанието, то изначално липсва волеизявление. Нотариалният акт за завещание е строго формален акт със сложен фактически състав, като неспазването от страна на нотариуса начина на отразяване изпълнението на тези формалности и тяхната поредност по чл.24, ал.2 и ал.3 ЗН, води до нищожност на същия поради порок във предписаната от закона форма, без значение дали фактът, който не е отразен, се е осъществил. За разлика от горното, невярното нотариално удостоверение за осъществяване на даден елемент от този фактически състав, също води до нищожност на нотариалното завещание на основание чл.42, б.“б“ ЗН, но само ако бъде установено при оспорване, че така удостовереният от нотариуса факт не се е осъществил, като тежестта за доказване се носи от страната, която прави оспорването и на която се противопоставя нотариалното удостоверяване. Т.е. ако се установи неспазване на изискването за устно изразяване на волята на завещателя като елемент от фактическия състав на нотариалното завещание, същото би било нищожно на основание чл.42, б.“б“ ЗН поради нарушение на предписаната от чл. 24, ал. 2 ЗН форма, независимо от това, дали завещанието е било прочетено на завещателя в присъствието на свидетелите и той е подписал същото.
В случая твърдения за изначална липса на волеизявление по друга причина, извън обвързването му с липсата на подпис, не е било направено от ищцата с исковата молба и уточнението към нея пред първоинстнационния съд. Доводите на ищцата, че завещателят не е изразил устно пред нотариуса волята си да завещае всичко на съпругата си, защото не бил способен въобще да се изразява вербално поради сериозно увредено здравословно състояние, са направени за първи път с въззивната жалба, т.е. са извън предмета на спора, с който съдът е бил сезиран своевременно, поради което в съответствие с диспозитивното начало, залегнало в чл.6 ГПК, съдът не дължи произнасяне по тях, и правилно не са били допуснати поисканите с въззивната жалба нови доказателства за този факт като преклудирани. Дори и да се приеме, че още с исковата молба ищцата, в рамките на твърдението си за липса на волеизявление, е въвела и оспорване истинността на нотариалното удостоверяване, че завещателят е направил устно изявление за завещание в записания в нотариалния акт смисъл, то не е проведено успешно оборване на официалната доказателствена сила на нотариалния акт за това, и направената от въззивния съд преценка за липса на волеизявление от наследодателя за завещание, е несъвместима с правилото на чл.179, ал.1 ГПК, вр. чл.154, ал.1 ГПК. Събраните по делото доказателства не оборват това нотариално удостоверяване, напротив, изслушаният свидетел на ответната страна - свид. Н. Т., установява, че в дома на завещателят е дошъл нотариус, който е разговарял с наследодателя за завещание. Обстоятелствата, че свидетелката Т. не е присъствала през цялото време в стаята, където се е водел разговора /според показанията на същата/, и че не е била свидетел при подписване на завещанието, не са годни да опровергаят нотариалното удостоверяване, че завещателят сам е изразил устно завещателната си воля. С доклада по чл.146 ГПК на ищцата М. С. е указано, че в нейна тежест е да установи твърдените от нея с исковата молба пороци на нотариалния акт на завещанието, водещи до нищожност, поради което правото й на защита не е било нарушено. При условията на чл. 179, ал. 1 ГПК следва да се приеме за доказано, че обективираните в нотариално завещание № 9 от 13.09.20011 г. изявления са направени от Т. В. Т. устно пред нотариуса и имат отразеното в документа съдържание, поради което е спазено изискването на чл.24, ал.2 ЗН за устно изразяване волята на завещателя. Независимо от този извод, доколкото се установи, че при съставянето на това завещание не е спазено изискването на чл.24, ал.3 ЗН, то правилен е изводът на въззивния съд, че завещанието е нищожно поради порок във формата на основание чл.42, б.“б“ ЗН, вр. чл.24 ЗН. Въззивното решение в тази част следва да се остави в сила, вкл. и в обусловената от този резултат част, в която издаденият в полза на ответницата С. Т. констативен нотариален акт е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК в частта за признатото на същата право на собственост върху 1/6 ид.ч. от описания в него апартамент в [населено място], съответна на полагащата се наследствена част за сестрите и брата на завещателя Т. Т. по чл.9, ал.2 ЗН и чл.28 СК.
При постановяване на решението си въззивният съд е допуснал фактическа грешка в диспозитива си в частта, с който е прогласил нищожността на завещанието на основание чл.42, б.“б“ ЗН, вр. чл.24 ЗН, при изписване датата на нотариалното завещание и датата на смъртта на наследодателя като 13.11.2011 г., вместо приетото в мотивите въз основа на доказателствата, че датата е 13.09.2011 г., която грешка подлежи на отстраняване от въззивния съд по реда на чл.247 ГПК.
Основателно е оплакването по касационната жалба относно изводите на въззивния съд по евентуалното защитно възражение на ответницата С. Т. за придобиване от нея по давност на идеалната част от делбеното жилище. С оглед отговора на въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване, и преценката, че иск с основание чл.26, ал.2, пр. 2 ЗЗД /липса на съгласие/ не е бил предявен, неправилен се явява изводът на въззивния съд, че упражняваното от С. Т. владение е недобросъвестно, и е неприложимо изключението по ППВС № 6/27.12.1974 г. Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС опорочената форма е единствената хипотеза на нищожно придобивно основание, обуславящо добросъвестно владение – така и т.10 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 7 от 1974 г. Когато нотариалната форма е спазена, правните грешки на владелеца относно формата за валидност на придобивното основание, по принцип са без значение, защото владелецът може да не е бил в известност за порок, който макар и да обуславя нейната нищожност, е от фактически характер, тъй като в такава хипотеза лицата се доверяват на компетентността на нотариуса, на когото държавата е възложила при осъществяване на определени функции да следи за спазването на закона и именно заради това владението, основано на нищожна поради опорочена форма сделка, няма да е добросъвестно само ако се докаже, че при сключването й владелецът е знаел за порока на формата (решение № 47 от 31.05.2022 г. по гр. д. № 2750/2020 г., ГК, ІІ г. о. на ВКС). По настоящето дело ищцата М. С. не е въвела в предмета на делото в първото открито съдебно заседание /чл.146 ГПК/ твърдение, че ответницата С. Т. е знаела при съставянето на нотариалното завещание, че начинът на отразяване липсата на подпис от завещателя не е оформен съгласно изискването на чл.24, ал.3 вр. ал.2 ЗН, не е поискала и събиране на доказателства затова, вкл. и с въззивната жалба, поради което знание у С. Т. за горепосочения порок във формата на процесното нотариално завещание не е установен. Владението на последната върху идеалната част от делбеното жилище, останала в наследство от нейния съпруг за другите му законни наследници, се счита добросъвестно, и за придобиване правото на собственост върху тази идеална част на основание чл.79, ал.2 ЗС, е необходимо фактическата власт да е упражнявана в период от 5 години. С въззивната жалба на ищцата М. С. не е било направено оплакване по извода на първоинстанционния съд за упражняване от страна на С. Т. на явно, трайно, постоянно и спокойно владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС за периода от 13.09.2011 г. до подаване на настоящата искова молба на 09.04.2021 г. По аналогичния извод на въззивния съд - че С. Т. е упражнявала самостоятелно фактическа власт върху делбеното жилище в [населено място], с намерение за своене по силата на завещанието и на идеалната част на починалия съпруг, за което се е снабдила и с констативен нотариален акт за собственост по завещание от 25.10.2011 г. - т.е. като владелец и на чуждите ид.части от него, не са направени възражения и в касационното производство с отговора на касационната жалба, поради което този елемент от придобивното основание по чл.79, ал.2 ЗС е установен по делото. По делото няма спор, че делбеното жилище е придобито по време на брака на наследодателя и С. Т., който е продължил повече от 10 години, като не са имали деца, установено е, че починалият освен съпруга е оставил наследници по закон сестри и брат, респ. техни низходящи, при което наследствената идеална част на починалия съпруг, полагаща се на неговите братя и сестри, е 1/6 ид.ч., а останалите 5/ 6 ид.ч. са придобити от С. Т., съгласно чл.9, ал.2 ЗН и чл.28 СК. От момента на нотариалното завещание, или най-късно от момента, в който С. Т. се е снабдила с констативния нотариален акт за собственост № 78/25.10.2011 г. на това жилище по завещание и на собствено основание, е започнал да тече 5 - годишния срок по чл.79, ал.2 ЗС и същият е изтекъл преди подаване на исковата молба на 09.04.2021 г., с което тази 1/6 ид.ч. от жилището е била придобита от С. Т. по давност преди подаване на исковата молба, и липсва следователно съсобственост с другите законни наследници на Т. Т.. Обратният извод на въззивния съд съсобственост между преживялата съпруга и другите наследници по закон по чл.9, ал.2 ЗН, е неправилен. Въззивното решение в частта, с което е допусната делба на жилището в [населено място] - ап.309, [улица], ет.4, като неправилно следва да се отмени. Тъй като не се налага извършване на други процесуални действия, спорът следва са бъде решен по същество от касационната инстанция, като предявеният иск за делба от М. С., срещу В. Т. Т. (като наследник по завещание /завет/ на правата на починалата ответница С. П. Т. в това жилище) и срещу другите законни наследници на Т. В. Т. – ответниците Н. В. Г., Й. Д. Ф., и К. Д. Ф., се отхвърли.
По отношение на конституираните след подаване на касационната жалба от С. Т. други нейни наследници по закон, извън синът й В. Т. Т., а именно по отношение на внуците С. Я. И., Н. Я. И. и Д. Я. И.-Р., тримата деца на починалата преди наследодателката нейна дъщеря Ю. И., производството следва да се прекрати. Приетите в касационното производство саморъчно завещание /завет/ от 26.08.2019 г. с протокол за неговото обявяване от 20.02.2023 г., с което починалата касаторка С. Т. е завещала делбеното жилище в [населено място] на сина си В. Т. Т., прави последния наследник по завещание/завет/ на правото на собственост на това жилище, притежавано изцяло от завещателката към нейната смърт. В практиката на ВКС се приема трайно (решение № 50258 от 11.09.2023 г. по гр. д. № 3800/2021 г., ВКС, ІV г.о., решение № 203/16.10.2017 г. по гр.д. № 4743/2016 г., ВКС, ІV г.о.) , че наследяването по завещание или завет е с приоритет пред наследяването по закон, и когато предмет на делото е право, което е предмет на завет /чл.16, ал.2 ЗН/, както е в случая, починалата страна се замества от заветника, като определението на съда за конституиране на правоприемниците на починалата страна не разрешава правен спор между тях, а само констатира осъществяването на предвидения от закона факт, пораждащ процесуално правоприемство. В такъв случай съдът може само да проверява дали завещанието е редовно от външна страна, като не може да разрешава спорове относно неговата действителност. Саморъчното завещание от 26.08.2019 г. на С. Т. има всички белези на валиден завещателен акт по чл.25, ал.1 ЗН, с неговото обявяване по молба на заветника В. Т., само той се легитимира като материално-правен приемник на правото на собственост на завещаното жилище от неговия предишен собственик, и другите законни наследници на завещателката С. Т. не се явяват вече надлежни правоприемници в процеса на правата на починалата ответница-завещател С. Т. спрямо това жилище.
По разноските: При този изход на спора - уважаване на иска за нищожност, и отхвърляне на иска за делба, следва да се преразгледа и отговорността за разноските между страните по чл.78 ГПК. На ищцата се дължат само от ответника В. Т. разноски по уважения иск за нищожност на завещанието, съответни на половината от претендираните от нея разноски със списъците по чл.80 ГПК пред трите съдебни инстанции, защото не е направено разграничаване с договорите за правна помощ с адвоката каква част от тях по кой иск са направени, или така : 716,71 лв. за първата, 459,35 лв. за въззивната и 750 лв. за касационната инстанция, общо 1926,06 лв. Това налага отмяна на въззивното решение в частта за разноски за първите две инстанции над 1176,06 лв. до присъдените 2352,10 лв. На В. Т. се дължат съответно от ищцата М. С., разноски по отхвърления иск за делба, по същите съображения, само за половината от претендираните от наследодателката му и от него разноски за първата и касационната инстанции по списъците по чл.80 ГПК за тези съдебни инстанции, така : 300 лв. за първата и 471,84 лв. за касационната инстанция, общо 771,84 лв. Неоснователно е оплакването по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност адвокатското възнаграждение за първата инстанция в размер на 1400 лв. за пълномощника на ищцата. Същото е уговорено и платено общо за защита по двата иска, т.е. по 700 лв. за всеки иск. До приключване на първото открито съдебно заседание пред първата инстанция въпросът за цената на иска за нищожност на завещанието не е повдиган, цената на иска не е била посочена и от ищеца, при което минималното адвокатско възнаграждение за неоценяем иск и за иск за делба по действащата към 2021 г. редакция на чл.7 от НМРАВ № 1/2004 г. на ВАдвС / сегашно заглавие променено/ е по 600 лв. за всеки иск, и превишаване с по 100 лв. не се явява прекомерно, предвид наличието и на определена фактическата и правна сложност на спора. Аналогично и насрещното възражение за прекомерност адвокатското възнаграждение за пълномощника на ответницата Т. за първата инстанция от 600 лв. / защита по два иска/, не е основателно.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,


ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 330/14.10.2022 г. по в.гр.д. № 354/2022 г. на ОС – Русе, В ЧАСТТА, в която е обявена нищожността на нотариално завещание от 13.11.2011 г., оставено от Т. В. Т., ЕГН [ЕГН], поч. на 13.11.2011 г., б. ж. на [населено място] в полза на С. П. Т., ЕГН [ЕГН], обективирано в нотариален акт № 9, том IV, рег. № 5460, дело № 572, вписано в СВ Р. под № 9, том 1/14.09.2011 г., на основание чл. 26, ал.2, пр. 2, вр. чл. 44 ЗЗД.
ОТМЕНЯ въззивното решение № 330/14.10.2022 г. по в.гр.д. № 354/2022 г. на ОС – Русе, В ЧАСТТА, в която е допусната делба на основание чл. 34 ЗС, по иска, предявен от М. Й. С., против С. П. Т., Н. В. Г., Й. Д. Ф., и К. Д. Ф., на апартамент № 309, находящ се в [населено място], [улица], етаж 4, вх. 1, с площ от 41, 65 кв. м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с прилежащи части: изба № 72 и 1,317% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при съседни самостоятелни обекти : на същия етаж : *****, *****, под обекта : *****, над обекта : *****, при следните квоти : за С. П. Т. - 30/36 ид. части; за Н. В. Г. - 2/36 ид. части; за Й. Д. Ф. - 1/36 ид. части; за К. Д. Ф. - 1/36 ид. части; и за М. Й. С. - 2/36 ид. части, и е осъдена С. П. Т. да заплати на М. Й. С. разноски за двете съдебни инстнации над 1176,06 лв. до присъдените 2352,10 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Й. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.2, ап.1, против В. Т. Т. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.1, ап.2 / наследник по завещание на починалата ответница С. П. Т./, Н. В. Г. ЕГН [ЕГН] [населено място], общ.Б., обл.Р., [улица], Й. Д. Ф. ЕГН [ЕГН] и К. Д. Ф. ЕГН [ЕГН], последните двама от [населено място], общ.Б., обл.Р., [улица], иск за делба на апартамент № 309, находящ се в [населено място], [улица], етаж 4, вх. 1, с площ от 41, 65 кв. м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с прилежащи части: изба № 72 и 1,317% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при съседни самостоятелни обекти : на същия етаж : *****, *****, под обекта : *****, над обекта : *****.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска за делба на гореописаното жилище, по отношение на следните конституирани по делото наследници по закон на починалата ответница С. П. Т., а именно внуци С. Я. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ.Д., обл.В., Н. Я. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.1, ап.2, и Д. Я. И.-Р. ЕГН [ЕГН] от [населено място] река, [улица], общ.А., обл.В..
Само в тази прекратителна част настоящият съдебен акт подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в 1-седмичен срок от съобщаването му.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 330/14.10.2022 г. по в.гр.д. № 354/2022 г. на ОС – Русе, в останалите части.
ОСЪЖДА В. Т. Т. ЕГН [ЕГН] да заплати на М. Й. С. ЕГН [ЕГН], сумата 750 лв. разноски за касационната инстанция.
ОСЪЖДА М. Й. С. ЕГН [ЕГН] да заплати на В. Т. Т. ЕГН [ЕГН] сумата 771,84 лв. разноски за първата и касационната инстанции.
Решението е окончателно.