Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 1026 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл.293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Н. Г., С. Х. Г. и Н. Е. Г., приподписана от адвокат В. И. против решение № 5462 от 8.10.2024 г., постановено по гр. д. № 1094 по описа за 2023 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение № 15120 от 22.12.2022 г. по гр. д. №7834/2022 г. на Софийски районен съд и е прекратено производството по предявения от Е. Н. Г., С. Х. Г. и Н. Е. Г. против Столична община иск по чл. 64 ЗС за определяне на прилежаща площ за достъп и обслужване на сграда с идентификатор ****, намираща се в съсобствен на страните поземлен имот с идентификатор *** и адрес: [населено място], район „К. п.", [улица].
Столична община е подала отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК чрез юрисконсулт Т. В.
Страните претендират присъждане на разноски.
С определение № 5565 от 2.12.2025 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: приложим ли е чл. 64 ЗС за сграда, застроена в съсобствен поземлен имот въз основа на учредено право на строеж съгласно чл. 183, ал. 1 ЗУТ и разрешение за строеж съгласно чл. 50, т. 2 ЗУТ , като е прието, че следва да се даде тълкуване дали съсобственикът, който е построил временен строеж, разрешен при действието на ЗУТ, може да иска спрямо другия съсобственик определяне на прилежаща площ към сградата му и така да установи каква част от съсобствения терен подлежи на ползване съгласно чл. 32 ЗС.
Данните по делото са следните:
Софийски градски съд е приел за установено, че страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор № *** при права 1/2 ид. част за ищците и 1/2 ид. ч. за ответника Столична община; че със споразумение от 06.07.2001 г. и писмо изх. № 081155/05.02.2002 г. на кмета на Столична община е изразено съгласие за построяване на нежилищна сграда до 80.00 км. метра и гараж от приблизително 40.00 кв. метра, съгласно издадена Виза за проучване и проектиране от 14.12.2001 г., съгласувана с Дирекция „Архитектура и градоустройство” на основание чл. 140, ал. 2 ЗУТ във връзка с чл. 50 ЗУТ; че в полза на ищците е издадено Разрешение за строеж № 95 от 29.11.2002 г. за едноетажна нежилищна сграда с магазини за промишлени стоки и гараж със ЗРП 119.35 кв. метра с поетапно изграждане (първи етап с временен покрив на кота +3,38/); че ищците са собственици на изградената сграда с идентификатор № ****, преустроена въз основа на Разрешение за строеж № 31/19.09.2020 г. в кафе-сладкарница и сладкарска работилница.
Въз основа на кадастрална скица от 2016 г. въззивният съд е приел, че поземлен имот с идентификатор *** е с площ 336 кв. м. в урбанизирана територия и начин на трайно ползване: ниско застрояване, а сградата е със застроена площ 124 кв. м. с предназначение: сграда за обществено хранене.
Въз основа на експертното заключение е прието, че действащия план е одобрен със Заповед РД-50-09-109 от 11.03.1988 г., като съгласно него североизточната част на имота попада в УПИ *-*, отреден за обществено жилищно строителство и КОО, а останалата част попада в отреждане за тротоар, предвиден по североизточния ъгъл на кръстовището на бул. „Вардар“ и бул. „Възкресение“.
При така възприетите факти Софийски градски съд е посочил, че от една страна право на определяне на прилежаща площ към сграда има суперфициар, който не разполага със собствени права върху земята, а доколкото ищците са съсобственици на поземления имот, в който е застроена сградата им, те могат да ползват терена въз основа на притежаваното върху него право на собственост и инициираното от тях производство по чл. 64 ЗС е лишено от предмет. От друга страна ищците не разполагат и с право на строеж върху поземления имот, доколкото сградата им е временен строеж и този й статут дава възможност единствено за нейното ползване, до настъпване предпоставките за премахването й..
По основанието за допускане на касационно обжалване:
ЗУТ (за разлика от отменения ЗТСУ) урежда по различен начин статута на временните строежи, които се разрешават в поземлени имоти, отредени с влязъл в сила подробен устройствен план за изграждане на обекти - публична собственост на държавата и общините, т. е. за отчуждаване, което се извършва по Закона за държавната собственост, респ. Закона за общинската собственост (чл. 49 ЗУТ) срещу надлежно обезщетяване. чл. 51, ал. 2 ЗУТ изисква разрешаването на временен строеж в съсобствен имот да става при спазване изискванията на чл. 183 ЗУТ, т. е. при наличие на учредено право на строеж от останалите съсобственици.
В случаите, в които съсобственик учреди право на строеж на другия съсобственик и последния построи и придобие собствеността на построената сграда съсобственика на терена-учредител на суперфицията няма право да ползва частта от поземления имот заета от сградата, както и прилежащата към сградата площ за достъп и обслужването й. Затова собственикът на сградата, включително и когато същата е със статут на временен строеж по смисъла на чл. 49 ЗУТ е налице правен интерес да предяви иска по чл. 64 ЗС срещу съсобственика на терена за определяне прилежащата площ към сградата му. Останалата площ – извън заетата от суперфициарната сграда и прилежащата към нея площ – ще подлежи на ползване между съсобствениците при условията на чл. 32 ЗС.
По основателността на касационната жалба:
С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно. В нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е обсъдил писмените доказателства по делото (споразумението от 6.07.2001 г. между ищците и ответника и данните в удостоверението от Агенцията по вписванията и в скицата от кадастралната карта на СГКК) за учредено на ищците право на строеж по акт № 112, том І, рег. 530 от 21.01.2003 г. на Службата по вписванията в гр. София. Затова изцяло в нарушение на процесуалния и материалния закон е формиран извода на Софийски градски съд за недопустимост на предявения иск.
Изложеното обуславя отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, който следва да се произнесе по въззивната жалба съобразявайки, че правото на суперфициарния собственик се простира само в рамките на имота, за който му е учредено право на строеж, но не и върху други поземлени имоти, дори те да са собственост на учредилия суперфицията.
При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по искането за присъждане на разноски за настоящото производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 5462 от 8.10.2024 г., постановено по гр. д. № 1094 по описа за 2023 г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: