Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и шеста година в състав:
при секретаря Александра Чолакова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 2467/2025 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от [община], представлявана от кмета А. А., чрез адвокат П. П., и Общинско звено “Заведения за социални услуги“ към [община], срещу въззивно решение № 71 от 11.02.2025 г., постановено от Благоевградския окръжен съд по в.гр.д. № 1376/2024 г.
Касационното обжалване е допуснато по следния въпрос: Ако работодателят извърши подбор между повече от необходимия кръг служители или работници, съдът трябва ли да провери законосъобразността на същия по чл. 329 ГПК само измежду тези, за които е било нужно или възможно извършването на подбор.
Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:
Съдът, с оглед надлежно въведения спор, предвид твърденията в исковата молба в какво се изразява доводът за нарушение на чл. 329 КТ, е властен да провери съответно дали такъв подбор е реално извършен, между кои лица, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работата и дали трудовите правоотношения са запазени с тези работници и служители, които по-пълно отговарят на критериите на закона спрямо уволнения. Участието в подбора на повече работници или служители от необходимото по закон, не прави автоматично уволнението незаконно . Съдът следва да прецени дали реално са оценявани от работодателя по чл. 329 КТ всички лица, между които е трябвало да бъде извършен подборът, уволненият между тях ли е, и действително ли на работа са останали тези, които спрямо него са с по-висока квалификация и работят по-добре.
По касационните оплаквания:
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон – чл. 329 КТ, като развива съображения, че центърът, в който Т. Т. е упражнявала труд не е отделна, самостоятелна структура, поради което подборът е извършен измежду всички служители, заемащи длъжността „санитар“, в рамките на общинско звено „Заведения за социални услуги“ към [община]. Моли за отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на исковете и присъждане на съдебноделоводни разноски по делото.
Ответникът по касация Т. К. Т. изразява становище с отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, както и в съдебно заседание, че жалбата е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивният Благоевградски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Благоевградски районен съд, признал за незаконна и отменил заповед № 126/29.04.2024 г. на кмета на [община], с която е прекратено трудовото правоотношение с Т. К. Т. поради съкращение в щата, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, възстановил същата на заеманата преди това длъжност „санитар“ в звено „Заведения за социални услуги“ с място на работа Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост, Б., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и осъдил работодателя да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 6733,98 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.06.2024 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да постанови този резултат, въззивният съд установил (като посочил, че препраща изцяло към установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, на осн. чл. 272 ГПК), че между ищцата Т. и [община] било налице трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор от 01.10.2021 г., като ищцата заемала длъжността “санитар“ в звено - „Заведения за социални услуги“ (ЗСУ), с място на работа „Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост“, [населено място]. С решение № 73, по протокол № 8, от заседание на Общинския съвет, проведено на 19.02.2024 г., съветът актуализирал дейностите, капацитета и числеността на персонала за делегираните държавни и общински дейности, предоставяни в [община], като общата численост за общинско звено „ЗСУ“ - 196 бройки, преди решението от 19.02.2024 г., е намалена на 192 бройки. Със заповед № 173 от 23.04.2024 г. кметът на [община] е определил състав на комисия, която да извърши подбор на служителите в общинско звено „Заведения за социални услуги – [община]“, заемащи следните длъжности: санитар, общ работник, социален работник/ръководител екип и социален работник, като утвърдил системи за измерване на трудовото изпълнение и индивидуална оценка на служителите. С протокол № 4 от 29.04.2024 г., назначената от кмета комисия единодушно му предложила да прекрати трудовото правоотношение на ищцата Т. и още две лица, като всички заемали длъжността “санитар“. Комисията провела на 24.04.2024 г., 25.04.2024 г. и 26.04.2024 г. заседания, като прегледала досиетата и попълнила индивидуалните оценъчните карти на служителите. Със заповед № 126 от 29.04.2024 г. на кмета на [община] е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, считано от 30.04.2024 г., на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване в щата. В поименното щатно разписания на служителите в общинско звено „Заведения за социални услуги – [община]“, в сила от 03.06.2024 г., сред които и за „Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост“, [населено място], са предвидени 9 щатни бройки, а по старото (преди съкращаването на щата) те били 10. Съдът направил извод за реално съкращаване на щата, послужило като основание за издаване на атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение; бройките на щатове в общинското звено са запазени (24), но е намалял броят на санитарите, като е създадена нова длъжност - „готвач“. Съдът посочил, че подборът измежду работниците следва да се извърши не в рамките на цялото предприятие, а само измежду работниците в рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването на щата и такава в случая не е само териториално обособеното звено или звено, което е отделено финансово-икономически (отделен източник на приходи, отделна разходна сметка), но и всяко образувание, което е обособено в организационно-управленската структура на предприятието - самостоятелна организационна единица в цялостната структура и организация на предприятието, каквито са не само клонът на дружеството или негово поделение, но и отделните отдели и цехове. При тези съображения, въззивният съд заключил, че подбор по смисъла на чл. 329 КТ не се извършва между служители в рамките на структурно обособено звено на едно предприятие, когато щатни бройки се намират в различни населени места в страната, а такъв следва да се извърши само между работници или служители в рамките на съответното структурно обособено звено за съответния район или населено място, при наличието на повече от една щатна бройка за определена длъжност. Съдът е приел, че в случая работодателят е направил подбор между всички санитари и хигиенисти от звено „Заведения за социални услуги” към [община], а е трябвало да направи такъв само за „Центъра за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост“ в [населено място]. Наред с това, съдът установил, че друго лице, заемащо длъжността „санитар” в „Центъра за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с деменция“ - [населено място], не е включено в направения подбор, както и трето лице, за което е отбелязано, че било “в майчинство“. В заключение съдът обявил подбора за незаконосъобразен, защото не е извършен между работници и служители в рамките на съответното структурно обособено звено за съответния район или населено място, и уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените разяснения по тълкуването на чл. 329 КТ.
Правилно и в съответствие с чл. 118, ал. 2 и чл. 120 КТ, както и с разясненията в ТР № 5/2019 г., обявено на 26.01.2021 г. по ТД № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС, окръжният съд е приел, че когато в предприятието са обособени различни структурни звена, в различни населени места, подборът по чл. 329 КТ се извършва в рамките на самостоятелно обособеното звено. При полагане на труд в различни населени места работодателят не може да упражни правото си на подбор измежду служителите/работниците в всички звена, дори когато се касае за длъжности с еднородни, близки или сходни трудови функции, защото не може едностранно да променя мястото и характера на работа, определени в сключения трудов договор – арг. чл. (в този см.). Доводите на касатора относно работниците между които е бил длъжен да извърши предварителния подбор – всички санитари в общинското звено „Заведения за социални услуги“, без значение от населените места, в които са центровете, в които полагат труд, не съответстват на закона и задължителното тълкуване, дадено от ОСГК на ВКС.
Неправилно, при установено намаление в броя на санитарите от 10 на 9 в заведението за социални услуги, в което е работила Т. Т., окръжният съд не е преценил дали в рамките на „разширения“ кръг от лица, които работодателят е оценявал, в подбора са участвали всички санитари, работещи в [населено място], основават ли се приетите за тях оценки по законовите критерии на действително притежаваните квалификация и ниво на изпълнение на възложената им работа и къде се подрежда сред тях Т..
Без значение за законността на извършения от работодателя подбор поради съкращение в щата на „Центъра за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост“ в [населено място], е неучастието на лице, заемащо длъжността „санитар” в „Центъра за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с деменция“ - [населено място], както и на трето лице, за което е отбелязано, че било “в майчинство“, за което не се твърди да е измежду работещите в социалното заведение в [населено място]. Изводът на въззивния съд, че подборът е незаконосъобразен, поради неучастието в него на посочените служители, е неправилен и е в противоречие със собствените му съображения и ТР № 5/2019 от 26.01.2021 г. на ОСГК на ВКС.
В заключение въззивното решение следва да бъде касирано и спорът разрешен по същество от състава на ВКС, като исковете се отхвърлят.
Пред настоящата инстанция не е спорно, че има реално извършено съкращаване на щата в „Центъра за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост“ в [населено място], като броят на санитарите от 10 е намален на 9. Няма спор и за това, че в извършения подбор от работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ са участвали всички служители, заемащи длъжността „санитар“ в този център, че оценяването им е извършено по законовите критерии и получената от Т. Т. оценка е по-ниска от оценките на останалите на работа други деветима санитари в социалното заведение. При така установеното, подборът преди издаване на заповедта, с която е прекратен трудовият договор с ищцата Т. Т., поради съкращаване на щата в центъра в [населено място], е законосъобразен. Този извод не се влияе от участието в подбора на работещи в други населени места. След игнориране на получените от тях оценки, класирането на Т. Т. сред другите девет оценявани санитари от центъра в [населено място], не се променя. Заповедта, с която трудовото правоотношение е прекратено е законосъобразна.
По съдебноделоводните разноски:
Т. Т. следва да заплати на насрещната страна сторените по делото във всички инстанции съдебноделоводни разноски: 1920 лв. платено адвокатско възнаграждение за първа инстанция, 185 лв. платена държавна такса за въззивна жалба, 214,68 лв. платена държавна такса за касационно обжалване и 1824 евро платен адвокатски хонорар за производството пред ВКС. Общо дължимата сума се равнява на 3010,03 евро.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

ОТМЕНЯ въззивно решение № 71 от 11.02.2025 г., постановено от Благоевградския окръжен съд по въззивно гр.д. № 1376/2024 г.
и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т. К. Т. против [община], представлявана от кмета А. А., за отмяна на заповед № 126/29.04.2024 г. на кмета на [община], с която е прекратено трудовото правоотношение поради съкращаване на щата, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на Т. К. Т. на заеманата преди това длъжност „санитар“ в звено „Заведения за социални услуги“, с място на работа „Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост“, [населено място], на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 6733,98 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.06.2024 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Т. К. Т. да заплати на [община], представлявана от кмета А. А. сумата в размер на 3010,03 евро, представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: