Върховен касационен съд

Съдебен акт

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 161

София, 05.10.2020 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. д. № 1507 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по частна касационна жалба на М. Н. Л. срещу определение № 3303 от 14.02.2020 г. по ч. гр. д. № 7179/2019 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 24.04.2019 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд за отказ от заличаването на вписана възбрана на недвижим имот с идентификатор *****.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за незаконосъобразно и иска неговата отмяна.
В приложеното към касационната частна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 1/2015г. на ОСГТК на ВКС по следните въпроси: 1. Следва ли върху имот, придобит на публична продан, да се запазят в полза на купувача всички вписани възбрани или само първата и 2. Следва ли купувачът на публичната продан да понесе негативите от неизпълнение на задълженията на длъжника по изпълнителното дело, в рамките на което купувачът е придобил имота на длъжника.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд.
С обжалваното въззивно определение е прието, че с молбата на частния жалбоподател – купувач на публична продан, по която е постановен отказът на съдията по вписванията, е представено постановление за възлагане на недвижим имот с идентификатор *****, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение жилище, с адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет. 8, ап. № 44, състоящ се от една стая, дневна, кухня и обслужващи помещения със застроена площ от 65,20 кв. м. като последица от публична продан, проведена по изп.д.№ * на ЧСИ с рег.№ *, което не представлява основание по чл.175, ал.1 ЗЗД за заличаване на вписаната възбрана върху имота. Посочено е, че дори купувачът на имота да е легитимиран да заяви искане за заличаване на възбраната при отказ от интереса му, защитен от нея, то следва наред с постановлението за възлагане да представи с молбата за заличаване на възбраната и доказателства за отпаднал интерес на всички трети лица с права, произтичащи от тази възбрана, тоест доказателства за липса на неудовлетворени вземания на останалите взискатели по изпълнителното дело, по което тя е наложена, каквито в случая не са били представени, нито са представени доказателства по чл.31, ал.1 и 2 ПВ за вдигане на възбраната от органа, който я е наложил (с молбата е бил представен отказ на съдебния изпълнител да постанови акт за вдигане на възбраната).
Допускането на касационно обжалване на определенията съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, което предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителните предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК , респ. да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на постановения въззивен съдебен акт /ТР № 1/2009 г., на ОСГТК на ВКС/.
Предвид мотивите на обжалваното определение, поставените от касотора въпроси не са решени в противоречие с ТР № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че вписаните възбрани по реда на чл.397, ал.1, т.1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл.451 и чл.452, ал.2 ГПК, не се заличават след провеждане на публичната продан на възбранения имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези/чл.402 ГПК, чл.433 ГПК и чл.31, ал.1 ПВ/, както и че след влизане в сила на постановлението за възлагане от публичната продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, но само ако същата не му е противопоставима и не брани права. Ето защо релевираните предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК не са налице.
Въпреки горното, настоящият състав на ВКС намира, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК, тъй като въззивният съд е постановил своя съдебен акт без да отчете новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК /ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г. /, съгласно която вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имущества, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред. С оглед на това обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед настъпилата законодателна промяна след постановяване на ТР № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС е формирана съдебна практика на ВКС по нейното приложение, обективирана в определение № 65 от 10.04.2020 г. по ч. гр. д. № 596/2020 г. , І г. о., определение № 72 от 28.04.2020 г. по ч. гр. д. № 532/2020 г., І г. о. и определение № 81 от 12.05.2020 г., по ч. гр. д. № 632/2020 г., I г.о., според която новото законодателно решение запазва действието на възбраните в периода от вписването им до тяхното заличаване, което означава, че се запазва поредността на вписванията и съответно противопоставимостта на правата, произтичащи от по-рано вписаните актове през този период. Изменението е в съответствие с целта на възбраната, обезпечена с разпоредбите на чл. 451, чл. 452, чл. 453 и чл. 496, ал. 2, предл. 2 ГПК, а именно да се запази възбраненият имот от изменение, повреждане и унищожение или разпоредителни сделки до изнасянето му на публична продан и удовлетворяване на паричното вземане на взискателя и присъединените кредитори от цената на продадения имот. Целта е постигната едва когато влезе в сила постановлението за възлагане и е платена цената или част от нея на взискателя, или е извършено разпределение между взискатели на тази цена. С нейното постигане и съобразно новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК запазването на възбраната след публична продан не е оправдано, тъй като тя е изпълнила функциите си. В случай, че настъпят нови факти /прогласяване на недействителност на публичната продан по реда на чл. 496, ал. 3 ГПК или последващо придобиване на същия имот от длъжника след заличаване на възбраната/, налагащи защита на правата на кредитора, то за него ще е налице възможност да впише нова възбрана или да предприеме други средства за защита на своите права /напр. предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД за отмяна на увреждащите действия на длъжника, в случай, че такива бъдат извършени след заличаване на възбраната/.
В случая след осъществената публична продан върху процесния имот с влязло в сила постановление за възлагане за купувач е обявен настоящият жалбоподател, чието искане за заличаване на възбраната е основателно предвид казаното по-горе. Обжалваното определение следва да бъде отменено и да се разпореди заличаване на възбраната.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

О П Р Е Д Е Л И :


Д о п у с к а касационно обжалване на определение № 3303 от 14.02.2020 г. по в. ч. гр. д. № 7179/2019 г. на Софийския градски съд.
О т м е н я определение № 3303 от 14.02.2020 г. по в. ч. гр. д. № 7179/2019 г. на Софийския градски съд и потвърденото с него определение от 24.04.2019 г. на съдията по вписвания при Софийския районен съд, с което е постановен отказ по молба с вх. № 24943/24.04.2019 г. от М. Н. Л. за заличаване на възбрана върху недвижим имот /апартамент/ с идентификатор ***** по КККР на [населено място].
ДА СЕ ИЗВЪРШИ заличаване на възбраната, наложена от ЧСИ с рег.№ * M. Б. по изп. д. № * върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], одобрени със заповед РД-18-15/06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК, вписана в Службата по вписванията – гр. София, под вх. рег. № 23873, том 6, акт 27 от 2009 г.
Р а з п о р е ж д а на съдията по вписванията при Софийския районен съд да извърши необходимите действия по заличаване на възбраната.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: