Върховен касационен съд

Съдебен акт

Р Е Ш Е Н И Е

№ 489

гр. София, 16.07.2026 г.


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 08.06.2026г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
БОРИС Д. ИЛИЕВ

при участието на секретаря Райна Стоименова разгледа докладваното от съдия Борис Д. Илиев гр. д. №914 по описа на съда за 2024г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на *** от с. …, ЕГН …, чрез пълномощника й по делото … …, против Решение № … от … г. по в. гр. д. № …. по описа на … …, с което е било потвърдено Решение № … от … г., постановено по гр.д.№.. г. по описа на …., с което е била оставена без уважение молбата на ***, ЕГН …, за промяна в данните за гражданско състояние в регистрите на ЕСГРАОН досежно пола на лицето от „***“ на „****“, в ЕГН и в собственото, бащиното и фамилното име на **** от *** на ***. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и уважаване на подадената молба.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна по нея …, нито от ...
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
С определение №… от … по настоящото гр. д. №914/2024г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК за извършване на проверка за съответствието на разрешението, което е дал въззивния съд по въпроса за допустимостта на промяната в данните за гражданското състояние по отношение на вписания в акта за раждане пол и за предпоставките, при наличието на които е допустима такава промяна, с Решение от 12.03.2026г. на СЕС по дело С-43/24.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 от ГПК, приема следното:
По правния въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване:
С решението от 12.03.2026г. на СЕС по дело С-43/24, постановено в производство по преюдициално запитване, обобщено е прието, следното:
Съгласно действащото право на Съюза правилата за гражданското състояние на лицата, към които спадат правилата за промяна на собственото, бащиното и фамилното име или половата идентичност на дадено лице, са от компетентността на държавите членки, при упражняването на която те трябва да спазват правото на Съюза и по-конкретно разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно признатото на всеки гражданин на Съюза право свободно да се движи и да пребивава на територията на държавите членки. Във връзка с това съдът е подчертал, че множество действия от ежедневието както в публичната, така и в частната сфера, изискват доказване на самоличността, обикновено с паспорт или с лична карта, като несъответствието между външния вид на дадено лице и данните за пола в неговата лична карта или паспорт може да принуди това лице да разсейва съмнения относно самоличността си, както и относно автентичността на документа за самоличност, който то представя, или истинността на съдържащите се в него данни, което може да възпрепятства упражняването на произтичащото от чл. 21 ДФЕС право. Съдът е подчертал, че съгласно постоянната му практика всяко ограничение на свободното движение на хора може да бъде оправдано, само ако се основава на обективни съображения от общ интерес и е пропорционално на легитимно следваната от националното право цел. Макар издаването на документи за самоличност като личната карта или паспорта да е от изключителната компетентност на органите на държавата членка, чийто гражданин е съответното лице, тези документи трябва да бъдат издадени в съответствие с чл. 4, параграф 3 от Директива 2004/38, за да може това лице да упражни правото си на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки. Освен това, когато мярка на държава членка, която ограничава гарантирана с Договора за функционирането на ЕС основна свобода, е обоснована с оглед на признато от правото на Съюза императивно съображение от общ интерес, тази мярка прилага правото на Съюза по смисъла на чл. 51, параграф 1 от Хартата, така че тя трябва да съответства на закрепените в нея основни права, и по-специално на правото на зачитане на личния и семейния живот, посочено в чл. 7 от нея. В съответствие с чл. 52, параграф 3 от Хартата правата, гарантирани в чл. 7 от нея, имат същия смисъл и обхват като правата, гарантирани в чл. 8 от ЕКПЧ, като последната разпоредба представлява минимален праг на защита. В съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека чл. 8 от ЕКПЧ защитава половата идентичност на дадено лице като съставна част и един от най-интимните аспекти на личния му живот, като обхваща правото на всеки да определя детайлите на своята идентичност като човешко същество, което включва правото на трансполовите лица на личностна реализация и на физическа и морална неприкосновеност, както и на зачитане и признаване на тяхната полова идентичност. За тази цел чл. 8 от конвенцията налага на държавите по-специално задължения за действие, което предполага въвеждането на ефективни и достъпни процедури, гарантиращи ефективното зачитане на правото на тези лица на полова идентичност, като признаването на половата идентичност на дадено лице не може да бъде обусловено от нежелано от това лице хирургично лечение. От практиката на Европейския съд по правата на човека следва, че по силата на чл. 8 от ЕКПЧ държавите са длъжни да предвидят ясна и предвидима процедура за правно признаване на половата идентичност, която позволява промяна на данните относно пола, а следователно и на собственото, бащиното и фамилното име или на единния граждански номер, в официалните документи по бърз, прозрачен и достъпен начин. Национална правна уредба, която поради непризнаване на неговата полова идентичност възпрепятства трансполово лице да изпълни изискване, което е необходимо, за да се ползва от право, защитено от правото на Съюза, по принцип трябва да се счита за несъвместима с правото на Съюза. По така изложените съображения е направен извод, че чл. 21 ДФЕС и член 4, параграф 3 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, във връзка с член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на данните относно половата идентичност, като пол, собствено, бащино и фамилно име и единен граждански номер, които са вписани в регистрите за гражданско състояние на тази държава членка, на гражданин на посочената държава членка, който е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка. Прието е и че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска съд на държава членка да бъде обвързан от тълкуването на национална правна уредба от конституционния съд на тази държава членка, което може да представлява юридическа пречка за вписването на промяна в данните за пола в регистрите за гражданско състояние на посочената държава членка в противоречие с даденото от Съда тълкуване на правото на Съюза.
Съгласно разпоредбата на чл.633 от ГПК и чл.267 ДФЕС решението на Съда на Европейските общности по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. В този смисъл е и разпоредбата на чл.91 от Процедурния правилник на Съда (обн. ОВ на ЕС, бр. L 265 от 29.09.2012 г.), съгласно която съдебното решение има задължителна сила от деня на неговото обявяване, а определението- от деня на неговото връчване.
Целта на даденото от съда преюдициално заключение е осигуряване на еднообразно тълкуване и прилагане на общностното право на територията на ЕС, поради което преюдициалните заключения на Съда са правнообвързващи както за всички национални юрисдикции на запитващата държава, така и за субектите на правото на ЕС- държавите-членки, институциите и органите на ЕС и физическите и юридическите лица, тъй като нормите на правото на ЕС следва да се прилагат от всички по начина, по който ги е тълкувал Съдът. В преюдициалните заключения се отразява постоянната практика на СЕС, несъобразяването с която е нарушение, даващо основание за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавите-членки.
В практиката на СЕС последователно се провежда принципът на предимство на правото на ЕС пред националното право, основаващ се на идеята, че при възникване на конфликт между норми на правото на ЕС и норми на правото на държава- членка на ЕС надделява правото на ЕС, тъй като в противен случай провеждането на политиките на ЕС би станало неизпълнимо. Този принцип е закрепен и в правната система на Република България с разпоредбата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, съгласно която международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Предвид горното и съобразявайки се със задължителната сила на решението на СЕС, настоящият състав на съда намира, че за Република България, като държава-членка на ЕС, съществува задължение да осигури на всички свои граждани, включително и на транссексуалните лица, упражняване на правото им на свободно движение и пребиваване на територията на държавите- членки на Европейския съюз, което включва и наличие в правния ред на процедура за правно признаване на половата им идентичност, която позволява промяна на данните относно пола, собственото, бащиното и фамилното име и единния граждански номер, в официалните документи.
С Решение №15/26.10.2021г. по конституционно дело №6 от 2021г. Конституционният съд на Република България е дал тълкуване на Конституцията на Република България /КРБ/, според което понятието „пол“ следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл, а половото самоопределяне може да е основание за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол единствено в граничната хипотеза, при която поради отклонения от типичните комбинации на половите хромозоми /ХХ при жените и XY при мъжете/ лицето притежава отличителни полови белези и на двата пола и следователно половата принадлежност не е биологично детерминирана /състояние, което се определя като „интерсексуално“/, поради което такава промяна не би била в противоречие с вложеното в КРБ разбиране за пола, основаващо се на половата бинарност. В ТР № 2 от 20.02.2023г. по тълкувателно дело №2 от 2020г. на ОСГК на ВКС е прието, че обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален. Настоящият състав на съда намира, че предвид предимството на правото на ЕС пред вътрешното право на Република България и с оглед задължителния характер на решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване не следва да прилага националната правна уредба в смисъла й, изяснен с тълкувателните решения на Конституционния съд и ОСГК на ВКС, която не позволява вписването на промяна в данните за пола на транссексуалните лица в регистрите за гражданско състояние, тъй като същата е несъвместима с правото на Съюза, доколкото възпрепятства последните да се ползват от правото си на свободно движение и пребиваване по чл.21 от ДФЕС. Националната правна уредба следва да се тълкува в съответствие с дадените в решението на СЕС разяснения на нормите на правото на ЕС и с цитираната в същото практика на ЕСПЧ по приложение на чл.8 от ЕКЗПЧОС. В този смисъл същата вече е била тълкувана в практиката на ВКС /Решение № 205 от 05.01.2017 г. по гр. д. № 2180/2016 г. на III ГО, Решение № 16/30.05.2017 г. по гр. д. № 2316/2016 г. на IV ГО, Решение № 285 от 05.07.2019 г. по гр. д. № 1417/2018 г. на III ГО, Решение № 245/08.11.2019 г. по гр. д. № 4454/2018 г. на IV ГО, Решение № 142/28.06.2019 г. по гр. д. № 3826/2018 г. на IV ГО/ преди постановяване на цитираните тълкувателни решение на Конституционния съд и ОСГК на ВКС, която практика следва да бъде споделена. Съгласно същата разпоредбата на чл.8 от ЕКЗПЧОС, според която всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, съставлява основание за промяна при транссексуалност на данните за пола в съставените актове за гражданско състояние в случай, че тази промяна е достатъчно личностно обоснована и сериозно предприета, за да доведе до облекчаващо за транссексуалния и стабилно за обществото състояние. Основателността на искането следва да е обусловена от доказване на медицински критерий /наличие на състояние на транссексуалност/, който се установява с помощта на комплексна медицинска експертиза/ и на юридически критерий- сериозното си и непоколебимо решение на транссексуалното лице за биологично потвърждение на изпълняваната психична и социална полова роля.
По касационната жалба:
С обжалваното решение, за да остави без уважение молбата на *** с правно основание чл.73 във връзка с чл.45, ал.1 т.7 и т.8, пр.1 и чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ за допускане промяна в данните й за гражданско състояние в регистрите на ЕСГРАОН досежно пола й от „***“ на „****“ и ЕГН, както и за допускане на основание чл.19, ал.1 от ЗГР промяна на собственото, бащиното и фамилнотой име от *** на ***, позовавайки се на Решение №15/26.10.2021г. по конституционно дело №6 от 2021г. на Конституционният съд, въззивният съд, е приел, че половото самоопределяне като принадлежност към ****пол, както и установеното при *** от заключението на приетата комплексна съдебно- психиатрично- сексологична експертиза разстройство на половия идентитет- транссексуалност, не е основание за промяна на вписания й в акта за раждане пол. Посочил е, че съгласно задължителното според разпоредбата на чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ Тълкувателно решение №2 от 20.02.2023г. по тълк. д. №2/2020г. на ОСГК на ВКС обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производство по реда на Глава III, раздел VIII от ЗГР промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер /ЕГН/ в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален, какъвто именно е процесният случай. Изложил е съображения, че в случая липсва допусната грешка в съставения на молителката акт за раждане, тъй като регистрите за гражданско състояние в Република България, вкл. актовете за раждане, съдържат като реквизит само биологичния пол на лицата с оглед изясненото съдържание на понятието „пол“ според КРБ, по отношение на който **** не твърди да е била допусната грешка, доколкото не оспорва, че биологичният пол е ****. По отношение на т.нар. психичен, социален пол съдът е посочил, че липсва правна уредба за отразяването му в регистрите и актовете за гражданско състояние. На следващо място съдът е изложил съображения, че даже и да се приеме, че е налице правна възможност за промяна на данните за пола при транссексуалност, то в случая не са налице установените в практиката на Върховния касационен съд критерии за това. Посочил е, че от заключението на приетата по делото експертиза действително се установява медицинския критерий, а именно- състояние на транссексуалност на ****, но не и юридическия критерий- сериозното и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната психична и социална полова роля. В тази връзка съдът е отчел обстоятелството, че макар и да е *****, през 2020г. ***** първоначално е****** хормонална терапия и е ***** прием на ***** без консултация с лекар и при липса на наблюдение от такъв, което е признак на незряло и безотговорно поведение към собственото й тяло и психика, като само от около година от общо трите години, през които е на хормонална терапия с ******, *** е под редовно наблюдение на ендокринолог. Съобразил е и становището на вещите лица, че при евентуално прекратяване приема на тестостерон е възможна промяна по отношение на вторичните полови характеристики. Въз основа на горното съдът е направил извод, че макар и при ****** да е започнало провеждането на хормонална терапия за промяна на пола, насочена към телесна промяна с извеждане на вторични полови белези на пола, към който лицето психически принадлежи, и потискане и заличаване на тези белези на биологичния му пол, то на този етап не са настъпили необратими промени и липсват основания да се приеме, че е налице необратим процес на трансформация на първичните и/или вторични полови белези след прекратяване на хормоналната терапия, основан на зряло, добре обмислено, отговорно взето решение, доколкото първоначално предприетата от ***** хормонална терапия не е провеждана под лекарско предписание.
Касационната жалба срещу така постановеното решение е основателна. Предвид посоченото по- горе по правния въпрос неправилно въззивният съд, съобразявайки се с Решение №15/26.10.2021г. по конституционно дело №6 от 2021г. Конституционният съд на Република България и ТР № 2 от 20.02.2023г. по тълкувателно дело №2 от 2020г. на ОСГК на ВКС, е приел, че липсва правна възможност за допускане на промяна на данните за пола в акта за гражданско състояние на молителката. Съгласно решението от 12.03.2026г. на СЕС по дело С-43/24, съд на държава- членка не може да бъде обвързан от тълкуването на национална правна уредба от конституционния съд на тази държава членка, което може да представлява юридическа пречка за вписването на промяна в данните за пола на транссексуалните лица в регистрите за гражданско състояние на посочената държава членка в противоречие с даденото от Съда тълкуване на правото на Съюза. Предвид горното и доколкото в случая СЕС е приел за несъвместима с правото на ЕС национална правна уредба, която не позволява допускането на такава промяна, то следва да се приеме, че същата е допустима съгласно чл.8 от ЕКЗПЧОС при наличието на възприетите в практиката на ВКС предпоставки, а именно- състояние на транссексуалност /т.нар. медицински критерий/ и сериозното и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната психична и социална полова роля /т.нар. юридически критерий/.
В случая от заключението на приетата по делото комплексна съдебно- медицинска експертиза се установява наличието на състояние на транссексуалност у *****, при **** половият идентитет е ***** и личната убеденост е, че принадлежи към *****пол, като е налице изначално, първично, проявило се от най- ранна детска възраст нарушение на половата идентичност, наричано още психичен пол, при което от ранното си детство е **** пълния набор от *** атрибути /игри, начин на обличане, поведение/ и ***** социална роля. Неправилно въззивният съд е приел, че по делото не се установява да е налице сериозно и непоколебимо решение на ***** за биологично потвърждение на изпълняваната психична и социална полова роля /т.нар. юридически критерий/. Видно от заключението на вещите лица, при проведеното на ****** психиатрично изследване не са разкрити каквито и да са психотични мотиви за смяна на пола, като състоянието необратимо и не е възможно отново да поиска да бъде ***, а самосъзнанието , както и **** самоопределяне, са за принадлежност към ***** пол, в което *** е непоколебимо . С цел биологично потвърждение на изпълняваната психична и социална полова роля ***** е **** хормонална терапия, като в последните три години, системно, на всеки четири седмици е ******, като екзогенният внос на хормона е потиснал собствената хипоталамо- хипофизо- гонадна ос, в резултат на което се е стигнало до оформяне на **** фенотип и е с изразено физическо ***** и **** поведение, с промени в ***** и ****** окосмяване по ****тип, както и окосмяване по крайниците, ****, *****, хипертрофия на ****, атрофия на *****, т.е. настъпили промени във вторичните полови белези. Променено е физическото самовъзприемане, което е резултат на коренно противоположната сексуална идентичност и е устойчиво във времето. *** говори за себе си в ***** род, което според вещите лица категорично показва психическа и емоционална принадлежност, съответно идентификация с **** пол. Не е налице дори минимално колебание относно правилността на взетото решение за промяна на пола, нито данни за обърканост, нерешителност или неадекватност. ****** е дълбоко ****** относно ***** си полова роля и непоколебимо и необратимо **** в необходимостта от преминаване към следващ етап- оперативна интервенция за премахване на ***** и реконструкция на половите органи. При евентуално прекратяване на приема на ****** е възможна промяна по отношение на вторичните полови характеристики, но не и по отношение на себеопределянето на личността. Според настоящия състав установения по делото продължителен /повече от три години/ прием на *****, настъпилите в резултат на това изменения в телесната композиция и половите белези, констатираната от вещите лица категоричност на взетото решение и необратимост на себеопределянето на личността сочат на сериозно и непоколебимо решение за биологично потвърждаване на изпълняваната социална и полова роля, указание за което е и настъпилият след постановяване на въззивното решение нов факт- оперативна интервенция за отстраняване на *****, поради което е налице и т.нар. юридически критерий за допускане на промяна в данните за пола на *****. Действително по делото се установява, че първоначално ****** е **** приема на ****** по собствена инициатива и без консултация с лекар, което, както правилно е посочил въззивният съд, е проява на безотговорно отношение към здравословното състояние. Това обстоятелство обаче в случая не може да е основание да се откаже допускане на поисканата промяна, тъй като следва да се отчете, че впоследствие **** е ***** поведението си и вече извършва приема на ***** под наблюдение на лекар, който факт следва да се тълкува и като указание за категоричността на взетото решение.
Предвид горното обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, като доколкото не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия делото следва да се реши по същество от касационната инстанция, като се уважи подадената молба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,

Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение … от ... по в. гр. д. № ... по описа на …, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА на основание чл. 73 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 8, пр. 1 от Закона за гражданската регистрация промяна в данните за гражданско състояние в съставения акт за раждане на ***, ЕГН …, относно пола на лицето от "****" на "*****".
ДОПУСКА на основание чл. 73 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 7 от Закона за гражданската регистрация промяна в данните за гражданско състояние в съставения акт за раждане на ***, ЕГН …, в единния граждански номер съобразно обстоятелството, че полът на лицето е "***".
ДОПУСКА на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация промяна на собственото, бащиното и фамилното име на ***, ЕГН …, на ***.
Препис от решението да се изпрати на длъжностното лице по гражданско състояние при … … и на … … за вписване на промените.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1.


2.