Върховен касационен съд

3

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров

изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4210/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК
Образувано е по касационна жалба на М. К. Я. срещу въззивно решение № 220 08.06.2018г., постановено по в. гр. д. № 102/2018г. на Смолянски окръжен съд, с което е отхвърлен искът му по чл.59, ал.9 СК за изменение на режима относно родителските права. Излагат се доводи, че бащата не е могъл да упражнява режима на лични контакти, по причина у майката, вследствие на което се е появил синдром на родителско отчуждение на детето спрямо бащата. Според касатора, синдромът на родителското отчуждение и невъзможността да се осъществяват лични контакти по причина у другия родител са обстоятелства, които обуславят промяна в режима на родителските права, но съдът не се е съобразил с указанията, дадени в ППВС №1/74г..
В отговора на касационната жалба майката М. К. е възразила, че синдромът на родителско отчуждение се е появил поради дистанцираното отношение на бащата към детето и тя не носи вина за това обстоятелство. Според нея решаващ е интересът на детето, който е да се съхрани детската психика, поради което решението е правилно.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали съдът е длъжен при определяне на режима на родителските права да вземе предвид констатирания у детето синдром на родителско отчуждение спрямо бащата.
По поставения въпрос, ВКС намира следното: интересът на детето е свързан с правото на лични отношения с всеки от родителите му и правото да бъде възпитавано и отглеждано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие (чл.124 СК). Синдромът на родителското отчуждение означава безкомпромисно обръщане на детето срещу единия от родителите и възприемането му като враг. Поради това синдромът на родителско отчуждение пряко накърнява правата на детето да бъде отглеждано и възпитавано от двамата родители и да има лични отношения с всеки от тях.
Тъй като съдът следи служебно за интересите на детето, то при определянето на режима относно родителските права, е длъжен да съобрази предоставянето на родителските права и упражняването на личните контакти с мерките за преодоляване на синдрома на родителско отчуждение, когато такъв е констатиран (в този смисъл решение №19/2019г. на ІV ГО и решение № 110/2018г. на ІV ГО).
Относно възможните мерки за преодоляване на синдрома на родителско отчуждение и тяхната продължителност, са нужни специални знания и изслушването на съдебно- психологическа експертиза.
В настоящия случай, въззивният съд е констатирал, че е налице синдром на родителско отчуждение и че това е процес, при който родителят трансформира възприятия и поведение от себе си върху детето, насочени към разрушаване на връзката с другия родител, докато чувствата на детето станат противоречиви на тези, които трябва да се очакват. Съгласно приетата по делото съдебно- психологическа експертиза, особено уязвими са децата между три и десет години, защото в тази възраст не могат да различават критично и да тълкуват несъответствието между това, което сами възприемат, и това което им се казва или разказва. Поради възприемането от детето на бащата като враг, последният въобще не е могъл да осъществява режима на лични отношения.
Въпреки това, въззивният съд е отхвърлил молбата по чл.59, ал.9 СК, без да измени режима на родителските права като предпише мерки за преодоляването на синдрома на родителско отчуждение. Така е останал в сила постановеният вече режим, при който родителските права са били предоставени на майката, а на бащата е бил определен режим на лични контакти, както следва: всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца като бащата взема детето от дома на майката в 17,00ч. в петък и го връща в 16,00ч. в неделя, за 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката и по време на почивните дни през Коледа, Великден и Трети март на всяка нечетна година, а през четните години в почивните дни на Нова година. Съдът е отказал да измени режима на родителските права по съображения, че това би се отразило негативно на психическото състояние на детето, но не е съобразил, че липсата на мерки за преодоляване на синдрома на родителско отчуждение, също така би навредило на нормалното развитие на детето.
В нарушение на съдопроизводствените правила и служебното начало в процеса, не е поставена допълнителна задача на съдебно- психологическа експертиза за възможните начини за преодоляване на синдрома на родителско отчуждение и времето, необходимо за преодоляването му. С оглед поведението на родителите и готовността на всеки от тях да съдейства за преодоляването на този синдром, съдът следва да определи режима на родителските права като предпише необходимите и целесъобразни мерки за преодоляването на синдрома на родителско отчуждение.
Решението на въззивния съд е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне на друг състав за изслушването на допълнителна съдебно- психологическа експертиза, съгласно указанията.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:


ОТМЕНЯ решение № 220 08.06.2018г., постановено по в. гр. д. № 102/2018г. на Смолянски окръжен съд и ВРЪЩА делото на друг състав на съда за ново разглеждане.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: