Върховен касационен съд

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ДОРА МИХАЙЛОВА

при секретаря Теодора Ставрева, като изслуша докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4878 по описа за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Х. В. срещу Решение № 1064 от 14.07.2023 г. по в. гр. д. № 3147/2022 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е отменено Решение № 246/25.07.2022 г. по гр. д. № 841/2021 г. по описа на РС – Асеновград, като упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца А. Д. В., [дата на раждане] , и А. Д. В., [дата на раждане] , е предоставено на тяхната майка М. В. Д., при която е определено и местоживеенето им. С въззивното решение е определен режим на лични отношения между бащата Д. Х. В. и ненавършилите пълнолетие деца А. Д. В. и А. Д. В., както следва: бащата да се среща с децата и да ги взема при себе си всяка първа и трета седмица за времето от 18,00 ч. в петък до 16,00 ч. в неделя, както и всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 16,00 ч. до 19,00 ч. в четвъртък; както и в продължение на половината от всяка коледна и великденска (пролетна) ваканция, както и в продължение на четири седмици през лятото, които да не съвпадат с определеното от майката време за почивка с децата. С този съдебен акт касаторът Д. Х. В. е осъден да заплаща на малолетните си деца, чрез тяхната майка и законен представител М. В. Д., месечна издръжка в размер на от по 300 лв. (триста лева) за всяко дете, считано от влизане на решението в сила, до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до пълното й изплащане.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Касационният жалбоподател сочи, че въззивният съд в противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че майката притежава родителски капацитет, годен да осигури сигурна семейна среда за децата.
Ответникът по касационната жалба М. В. Д. е подала отговор на жалбата, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
В съдебно заседание страните поддържат съображенията, изложени в касационната жалба и отговора.
С определение № 1949 от 19.04.2024 г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по значимите за изхода на спора въпроси: за задължението на съда да обсъди поотделно и в съвкупност релевантните доказателства и как съдът следва да установи интереса на децата, как и кои обстоятелства трябва да прецени и съпостави, за да се произнесе относно предоставянето на родителските права и режима на лични отношения с другия родител.
По обуславящите изхода на делото въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, се отнасят задължителните за съдилищата разяснения, дадени с ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. и с т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като е формирана практика на ВКС, намерила израз в посочените от касатора Решение № 54/16.02.2015 г. по гр. д. № 5475/2014 г., IV ГО на ВКС, Решение № 39/09.03.2018 г. по гр. д. № 3857/2017 г. на IV ГО на ВКС, Решение № 218 от 03.12.2019 г. по гр. д. № 763/2019 г. на III ГО, Решение № 50079 от 24.07.2023 г. по гр. д. № 2778/2022 г. на III ГО на ВКС, и служебно известните на състава Решение № 164 от 13.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2023 г., IV ГО, Решение № 215 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2010 г., III ГО, Решение № 70 от 2.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4628/2022 г., III ГО, Решение № 50029 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3402/2022 г., IV ГО, и други. По въпроса за задължението на съда да обсъди поотделно и в съвкупност релевантните доказателства практиката на ВС на РБ и на ВКС е непротиворечива - правораздавателният орган не може да пропусне да изясни относимите към спора фактически положения и да се произнесе по защитите възраженията на страните. Съдът е длъжен да прецени всички допустими и относими доказателства поотделно и в съвкупност, като по вътрешно убеждение изясни спорните по делото факти, обосновавайки своите фактически изводи – аргумент от чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК .
На въпроса как съдът следва да установи интереса на децата и как и кои обстоятелства трябва да прецени и съпостави, за да се произнесе относно предоставянето на родителските права и режима на лични отношения с другия родител, следва да се отговори, че водещ е най-добрият интерес на децата, като се извърши съпоставка между условията при двамата родители. Водещи при обосноваването й са критериите по чл. 59, ал. 4 СК и § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето (ДВ, бр. 14 от 2009 г.) при съобразяване с разясненията в Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС, актуални и при действието на СК от 2009 г. и доразвити и в многобройната практика на ВС и ВКС. При решаване на въпросите относно отглеждането и възпитанието на децата и определяне на режима на личен контакт на децата с родителя, който не упражнява родителските права, съдът е длъжен да прецени всички обстоятелства и спецификите на всеки конкретен случай, отчитайки родителските качества на всеки един от родителите и на този, на когото се предписват мерките на лични контакти; полаганите до момента от него грижи и отношението му към децата; желанието му и способността му да се грижи за децата; умението му да поддържа връзка с децата; връзката между родителя и децата, отношенията между тях и готовността на родителя да ги подкрепя и подпомага в развитието им като личности; да познава техните особености, интереси и нужди; социалното обкръжение на родителя и възможността да получава помощ при отглеждането на децата от трети лица; привързаността на децата към родителя; желанията и потребностите на децата, съобразени с техния пол и възраст; отношенията между двамата родители помежду им и към децата след раздялата им във връзка с децата, както и спрямо децата; умението да водят диалог в името на децата, да не ги въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не внушават негативна нагласа у децата срещу другия родител. Всички специфични обстоятелства, характерни за конкретния случай, съдът е длъжен да прецени в съвкупност, водейки се от интересите на децата - в този смисъл Р ешение № 24/2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на I ГО, на ВКС, Решение № 152 от 18.06.2012 г. по гр. д. № 1066/2011 г. на III ГО ВКС, решение № 470 от 09.11.2012 г. по гр. д. № 1156/2011 г. на IV ГО на ВКС.
Съставът на Върховния касационен съд при произнасяне по касационните оплаквания намира, че по поставените правни въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените по чл. 290 ГПК разяснения. Въззивният съд не е изложил в мотивите на решението си съображения по направените в отговора на въззивната жалба на Д. Х. В. доводи относно правилността на първоинстанционното решение. Това налага отмяна на обжалваното решение, а делото следва да бъде решено по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия.
По делото е установено, че страните, родители на децата А. Д. В., [дата на раждане] , и А. Д. В., [дата на раждане] , са разделени от месец август 2020 г., когато бащата напуснал съвместно обитаваното жилище след продължителни конфликти с майката. Безспорно в процеса е, че и двамата родители имат деца от предходни бракове– майката има двама, понастоящем пълнолетни, синове, а бащата има по-голям син, за който се грижи неговата майка. От свидетелските показания, събрани в производството пред районния съд, се установява, че в последните години от съвместното съжителство на страните отношенията им били изключително напрегнати - често се карали, включително пред децата, отправяйки обиди един към друг, случвало се В. да удря Д..
През месец ноември 2020 г. майката М. Д. заболяла от „Kовид-19“ и постъпила в болница за лечение. Бащата поел грижите за децата, като това продължило и след изписването й от болницата на 17.11.2020 година. Децата живеели при баща си около година (до есента на 2021 г.), като за отглеждането им му помагали наета за това жена и неговата сестра. В периода от месец февруари 2021 г. до месец октомври 2021 г. присъствието на майка в живота на децата било силно ограничено поради заболяването й, а и поради необходимостта да смени жилището, в което живеела под наем, с друго.
В изпълнение на постановените с определение от 28.10.2021 г. по гр. д. № 841/2021 г. по описа на РС – Асеновград привременни мерки грижата за децата поела майката, при която те са и понастоящем. В грижите за отглеждането им тя е подпомагана понякога от по-големия си син Н., понастоящем на 20 години, както и от настоящия си партньор, който работи като пожарникар в гр. Стара Загора на 24-часови смени.
Бащата Д. Х. В. работи като кариолог в „МБАЛ – Асеновград“ ЕООД със месечно възнаграждение от 2 500 лева, а майката - като медицинска сестра в „ЦСМП – Пловдив“, филиал Асеновград, с възнаграждение от 1 500 лева. Трудовият график и на двамата включва работа на смени и нощни дежурства. И двамата са социално интегрирани в обществото, имат приятелски кръгове, с които общуват в ежедневието си. Децата са привързани към по-големия си брат Н. М..
Майката живее в апартамент под наем, като ползва дневна с кухня, спалня и детска стая. В детската стая е организирано лично пространство за детето А. и неговия брат Н.. Майката и детето А. ползват спалнята, а когато в дома им гостува настоящият партньор на майката - свидетелят Ж. Ж., за нощуване се ползва диван в кухнята. Посочените обстоятелства се установяват от социалните доклади и показанията на свидетеля Н. М., син на М. Д., и свидетеля Ж. Ж..
От социалните доклади и показанията на свидетелите И. Ч. и Ф. Т. се установява, че бащата живее в собствен апартамент, състоящ се от кухня и две стаи, едната от които е обособена като детска стая, обзаведена според нуждите на децата с мебели, съобразно възрастта и потребностите им. Помощ в грижите по отглеждане на децата му оказват неговата сестра, вуйчо и жена, която наел да му помага – свидетелят И. Ч..
Според социалните доклади от 25.10.2021 г. и 03.02.2023 г. основните битови потребности на децата, ученици в СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, се осигуряват и от двамата родители. Децата редовно посещават учебните занятия и активно участват в учебните процеси. Изразено е становище, че и двамата родители са чувствителни към нуждите на децата от предоставяне на адекватни стимули, насърчаване на уменията им и мотивацията за учене и развитие. И двамата родители споделят разбирането, че конфликтните отношения между тях се отразяват негативно върху децата и тяхното емоционално благополучие. Въпреки родителския конфликт и липсата на спокойна комуникация между родителите децата имат контакт и с двамата родители. Бащата участва в техния живот и емоционалната връзка между него е децата не е прекъсната. Между всеки от родителите и децата е установена връзка на привързаност. Родителите сътрудничат на отдел „Закрила на детето“ в процеса по предоставяне на социални услуги за децата и подкрепа на семейството.
От заключението към съдебната психолого-психиатрична експертиза, изслушана в производството пред районния съд, и устните разяснения на вещите лица при разпита им в проведеното на 18.02.2022 г. открито съдебно заседание, се установява, че и двамата родители покриват критериите за висок родителски капацитет. Съгласно заключението при майката се наблюдават признаци на емоционална лабилност, личностова неуравновесеност и множество когнитивни изкривявания в стил „черно – бяло“, разкриващи признаците на поведение по типа на „жертва“. Вещите лица сочат липсата на комуникация с партньора и отсъствието на желание за компромиси като фактори, понижаващи родителския й капацитет. Обобщават, че при бащата се наблюдават високи нива на емоционална регулация и активност към търсене на решения, преценени като индиция за адаптивна и устойчива на стресови събития личност, с високи познавателни, емоционални и личностови ресурси, способна на рационален самоконтрол. Не са установили оформени агресивни тенденции, данни да създава негативен образ на майката и да настройва негативно децата срещу нея. При анализа на психиатричния статус на децата вещите лица стигат до заключението, че децата са в добро общо състояние, без обща и огнищна неврологична симптоматика, със съответен на календарната и развитийна възраст познавателен, интелектуален, емоционален и психологически статус. Имат изградена емоционална връзка и с двамата си родители, като са добре адаптирани и спокойни при обстоятелствата към датата на изготвяне на заключението (м. ноември 2021 г.) – дома на бащата, квартала, в който се намира той, училището и партньорската връзка на бащата.
Представената в хода на въззивното производство преписка с вх. № 13944/2022 г. по описа на РП – Пловдив установява не твърденията на майката за упражнено спрямо детето А. физическо насилие от бащата, а задълбочения конфликт между родителите относно спазването на режима на превременните мерки, постановен с определение на районния съд от 28.10.2021 година.
При изслушването им на основание чл. 59, ал. 6 СК и двамата родители заявяват желание да се грижат за децата и задоволят всички техни нужди.
Въз основа на тези факти въззивният съд приел, че в интерес на децата е упражняването на родителските права спрямо тях да се предостави на майката, при която те живеят от есента на 2021 година. Посочил е, че оставането им в средата, в която се отглеждат, би осигурило условия за емоционална стабилност и необходимото им чувство за сигурност. Острите конфликти между родителите, постоянното им противопоставяне и липсата на диалог помежду им са посочени като потенциална опасност от емоционалната стабилност на децата.
Правилно въззивният съд приема, че в интерес на децата е да не се прекъсва контактът и с двамата родители, за да се осигури пълноценното им и хармонично израстване. Установено е, че и двамата родители изразяват готовност да се грижат съобразно конкретните нужди на децата с оглед възрастта им, за да обезпечат не само на материалния им комфорт, но и да посрещнат интелектуалните и емоционални предизвикателства пред тях. Правилно въззивният съд е установил, че е изградена и съхранена връзката на подрастващите с всеки от родителите и желанието им да общуват поравно с тях. По изброените критерии двамата родители са равнопоставени.
Касаторът има предимство по критерия жилищно-битовия условия. Установи се по делото, че той живее сам в собствен апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [улица], вх. „*“, който се състои от кухня и две стаи, едната от които обособена като детска стая, оборудвана с всичко необходимо за отглеждане на децата. Майката обитава тристайно жилище, находящо се [населено място], [улица], на основание сключен наемен договор с месечна наемна цена 200 лева. Жилището се състои от дневна с кухня, спалня и детска стая, която се ползва от детето А. и неговия брат Н., понастоящем 20-годишен. Майката и детето А., за което няма данни да има обособено лично пространство за учебна подготовка, ползват спалнята, а когато в дома им гостува настоящият партньор на майката, за нощуване се ползва диван в кухнята. Макар да не са решаващи, нито сами по себе си да създават основание за предпочитание, по-добрите жилищно-битови условия при бащата, и по-добрите финансови възможности, обусловени от професионалната реализация на касатора, са сред критериите, които дават предимство на бащата при определяне на мерките по чл. 127, ал. 1 СК. Установява се в производството, че касаторът разполага с по-добра подкрепяща среда, като може да разчита на помощта както на свидетелката Ч., която е наел за оказване на съдействие при отглеждането на децата, така и на своята сестра – свидетелката Т., към която децата са привързани. Майката, която също както бащата работи по график на смени, включващи и нощни дежурства, не би могла да разчита постоянно нито на помощта на по-големия си син, едва 20-годишен, нито на помощта на настоящия си партньор, тъй като е установено, че той работи в друго населено място – гр. Стара Загора, също на 24-часови работни смени.
Извършвайки преценка кому от родителите да възложени упражняването на родителските права, въззивният съд не е анализирал и съпоставил нито един от критериите по чл. 59, ал. 4 СК и § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето (ДВ, бр. 14 от 2009 г.) при съобразяване с разясненията в Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС, актуални и при действието на СК от 2009 г. и доразвити и в многобройната практика на ВС и ВКС, намерила израз в посочените по-горе съдебни решения. Неоснователно е отказал да кредитира онази част от заключението към съдебната психолого-психиатрична експертиза, изслушана в производството пред районния съд, и устните разяснения на вещите лица при разпита им в проведеното на 18.02.2022 г. открито съдебно заседание, в която вещите лица сочат липсата на комуникация с партньора и отсъствието на желание за компромиси като фактори, понижаващи родителския капацитет на майката. За сравнение сочат, че при бащата се наблюдават високи нива на емоционална регулация и активност към търсене на решения, независимо от трудната партньорска комуникация. При обосноваване на тези изводи вещите лица, чието заключение не е било оспорено от нито една от страните, са се мотивирали с резултатите от проведеното клинично наблюдение и приложените клинични методики за установяване на познавателните, емоционалните и поведенческите характеристики на всеки от родителите. Не е отчетен от въззивният съд и фактът, че в периода от месец февруари 2021 г., след възстановяването от „Kовид-19“, до месец октомври 2021 г. присъствието на майката в живота на децата е било силно ограничено без да е налице обективна причина за това.
Изложеното мотивира касационния съд да приеме, че родителските права следва да се възложат на бащата, при когото следва да бъде определено местоживеенето на децата. На майката следва да се предостави максимално разширен режим на контакти с децата, за да осъществи своята изключително значима роля в развитието им, както следва: всеки първи, трети и четвърти петък, събота и неделя от месеца за времето от 18:00 ч. в петък, а ако децата са на училище, след приключване на учебните им занимания, до 18:00 ч. в неделя, с преспиване; 4 седмици през лятото, с преспиване, определени по споразумение с бащата, а при липса на такова – в периодите от 1 до 15 юли и от 17 до 31 август на съответната година; за Коледните празници в четна година – 5 дни с преспиване в периода от 23 декември до 27 декември; за Новогодишните празници в нечетна година – 5 дни с преспиване за периода от 30 декември до 3 януари; за пролетната ваканция – в четна година в първите четири дни, с преспиване, а в нечетна година – в последните четири дни, с преспиване; за рождения ден на децата (* и *) в нечетна година, ако денят е учебен, непосредствено след края на учебните занятия на съответния ден до 21:00 ч. на същия ден, а ако е неучебен - от 10:00 ч. на съответния ден до 21:00 ч. на същия ден; за рождения ден на майката (*) всяка година – ако денят е учебен, непосредствено след края на учебните занятия на съответния ден до 21:00 ч. на същия ден, а ако е неучебен - от 10:00 ч. на съответния ден до 21:00 ч. на същия ден; както и по всяко друго време по съгласие между родителите при съобразяване на училищните ангажименти на децата.
Нуждите и благополучието на децата изискват определяне на обща месечна издръжка, дължима от бащата и майката за всяко от тях. Предвид заявените пред съда доходи на страните по спора, нуждите на деца на възрастта на А. и А. и при неустановени изключителни нужди на децата, съдът приема, че на детето А. следва да се определи издръжка от 450 лева, от която майката следва да заплаща сумата от 200 лева, а за детето А. – 400 лева, от която майката следва да заплаща 180 лева, считано от постановяването на настоящото решение, до настъпването на причини, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. По исковете за издръжка майката дължи държавна такса от 547, 20 лева. Тя следва да бъде осъдена да заплати и сумата от 50 лева – държавна такса за производството по насрещния иск пред касационната инстанция .
С оглед изхода на спора и постановките на Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2023 г., ОСГК, разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IV ГО,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1064 от 14.07.2023 г., постановено по в. гр. д. № 3147/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата А. Д. В., [дата на раждане] , и А. Д. В., [дата на раждане] , на бащата Д. Х. В., ЕГН: [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [улица], вх. „*“, ет. *, ап.*, и определя местоживеенето на децата при бащата на посочения адрес.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между А. Д. В. и А. Д. В. и майката М. В. Д., ЕГН: [ЕГН], както следва:
- всеки първи, трети и четвърти петък, събота и неделя от месеца за времето от 18:00 ч. в петък, а ако децата са на училище, след приключване на учебните им занимания, до 18:00 ч. в неделя, с преспиване;
- 4 седмици през лятото, с преспиване, определени по споразумение с бащата, а при липса на такова – в периодите от 1 до 15 юли и от 17 до 31 август на съответната година;
- за Коледните празници в четна година – 5 дни с преспиване в периода от 23 декември до 27 декември; а за Новогодишните празници в нечетна година – 5 дни с преспиване за периода от 30 декември до 3 януари;
- за пролетната ваканция – в четна година в първите четири дни, с преспиване, а в нечетна година – в последните четири дни, с преспиване;
- за рождения ден на децата (* и *) в нечетна година, ако денят е учебен, непосредствено след края на учебните занятия на съответния ден до 21:00 ч. на същия ден, а ако е неучебен - от 10:00 ч. на съответния ден до 21:00 ч. на същия ден;
- за рождения ден на майката (*) всяка година – ако денят е учебен, непосредствено след края на учебните занятия на съответния ден до 21:00 ч. на същия ден, а ако е неучебен - от 10:00 ч. на съответния ден до 21:00 ч. на същия ден;
както и по всяко друго време по съгласие между родителите при съобразяване на училищните ангажименти на децата.
ОСЪЖДА М. В. Д., ЕГН: [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], да заплаща на детето си А. Д. В., ЕГН: [ЕГН], чрез неговия баща и законен представител Д. Х. В., месечна издръжка в размер на 200 (двеста) лева, а на детето си А. Д. В., ЕГН: [ЕГН], чрез нейния баща и законен представител Д. Х. В., месечна издръжка в размер на 180 (сто и осемдесет) лева, считано от постановяването на настоящото решение, до настъпването на причини, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на М. В. Д., ЕГН: [ЕГН], против Д. Х. В., ЕГН: [ЕГН], за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето А. Д. В., [дата на раждане] , и детето А. Д. В., [дата на раждане] , на майката М. В. Д., за определяне местоживеенето на децата на адреса на майката в [населено място], [улица], за определяне на лични контакти на децата с бащата Д. Х. В., както и за осъждане на бащата Д. Х. В. да заплаща на децата си А. Д. В. и А. Д. В. месечна издръжка в размер на от по 300 лева чрез тяхната майка М. В. Д..
ОСЪЖДА М. В. Д., ЕГН: [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], да заплати по сметката на ВКС държавна такса в общ размер 597, 20 лв. (петстотин деветдесет и седем лева и 20 ст.).
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: