О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Р- № 866
София, 17.02. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на десети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело № 332/2009 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Г. М. С. от град М., област Враца, против определение от 02.4.2009 г. по гр.д. №456/2007 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о., с което е допуснато обезпечение на предявен иск за делба на недвижими имоти по гр.д. №528/1999 г. по описа на Мездренския районен съд/ гр.д. №456/2007 г. на ВОС, със страни Г. М. С. и Р. А. С. /Влахова/, и наложена обезпечителна мярка “С” на производството по изпълнително дело №245/2008 г. по описа на ЧСИ М. Н. , рег. №723, с район на действие ВОС, до приключване на с влязло в сила решение – ІІ фаза на делбеното производство частта, касаеща недвижимите имоти по гр.д. №528/1999 г. на МРС.
Обстоятелствата по делото са следните:
За да постанови горепосоченото определение Врачанският окръжен съд е приел, че за да се допусне обезпечение следва да са налице следните предпоставки: искът да е процесуално допустим, да е подкрепен с писмени доказателства, да е налице обезпечителна нужда, както и предложената обезпечителна мярка да е подходяща, т.е. да съответства на обезпечителната нужда. Съдът е прие също така, че предявения иск за делба е допустим и е подкрепен с убедителни писмени доказателства, като първата фаза на производството е приключила по отношение на недвижимите имоти с влязло в сила решение и предстои продължаването на производството във втората фаза чрез теглене на жребий или разпределение, а изнасянето на ½ идеална част от делбените имоти на публична продан за дълг на съделителя С към трето лице би направило невъзможно или би затруднило осъществяването на правата на молителката по решението приключващо във втората фаза, тъй като при евентуално осъществяване на публичната продан по изпълнителното дело би се стигнало до невъзможност за приключване на делбеното производство по реда на чл.291 и чл.292 ГПК/отм./. Излагат се и съображения относно приложимостта на разпоредбата на чл.121, ал.2, във връзка с чл.117 ГПК/отм./.
Срещу определението на въззивната инстанция е подадена частна жалба от съделителя Г, с оплаквания, че съдът е нарушил разпоредбите на чл.389, във връзка с чл.391, ал.1, т.1, вр. 397, ал.1, т.3 ГПК. Застъпва се становище, че наличието на висящо делбено производство не е основание за спиране изпълнението и не е посочено като такова, за да е налице обезпечителна нужда. Твърди се, че изпълнителното производство, образувано от кредитор, различен от съделителя не се подчинява на правилата на делбеното производство, още повече, че същото е в първа фаза в частта недвижимите имоти и квотите на страните, с влязло в сила решение. Навежда се и довод, че искането за обезпечаване не е подсъдно на Врачанския окръжен съд, а пред съда, пред който делото и висящо в момента. Прави се и оплакване, че допускане на обезпечителна мярка “спиране на изпълнението се извършва само след представяне на гаранция.
Моли се за отмяна на обжалваното определение.
Ответницата по частната жалба – Р. А. В., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответницата в настоящото производство, намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Определението на Врачанския окръжен съд е правилно.
При постановяване на съдебния си акт окръжният съд законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.316, ал.1 б.”в” ГПК/отм./, респективно чл.397, ал.1, т.3, предложение последно ГПК. Визираната правна норма изрично оправомощава съда да допусне обезпечение и чрез спиране на изпълнението. Поради това доводът на частния жалбоподател за нарушение на горната разпоредба е неоснователен. Не е налице и твърдяното в частната жалба нарушение на чл.391, ал.1, т.1 ГПК. Такива се явяват намиращите се в делбеното дело доказателства, както и влязлото в сила първоинстанционно решение относно недвижимите имоти, от които е видно, че всяка от страните в делбеното производство е собственик на по ½ идеална част от тези имоти.
В процесния случай разпоредбата на чл.121 ГПК/отм/, респективно чл.226 ГПК, е неприложима. Опасността, срещу която чл.226 ГПК брани противната страна съществува, когато прехвърлянето се дължи на правна сделка, а не и на държавен акт. Поради това чл.226 ГПК важи само при прехвърляне на спорното право с правна сделка, която в разглежданата хипотеза не е налице.
Неоснователен е и доводът на частния жалбоподател, че Врачанския окръжен съд не е бил компетентен да се произнесе по искането за обезпечение. Действително искането за допускане на обезпечение е депозирано, когато е било налице висящо касационно производство относно допускане на делба за движимите вещи. Върховният касационнен съд обаче не може да допусне обезпечение на иск, когато за първи път е сезиран с молба от ищеца по чл.308 ГПК/отм./, респективно чл.389 ГПК. ВКС не може да допусне исканото обезпечение, защото това е компетентност единствено на съда по същество, а такъв в случая е въззивния Врачански окръжен съд. В посочения смисъл е и т.7 от ТР №1/17.7.2001 г. по гр.д. №1/2001 г. на ОСГК на ВКС.
Предвид изложеното частната жалба се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1, изречение първо, във връзка с ал.4 и чл.272 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.4.2009 г. по гр.д. №456/2007 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: