Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и пета година, в състав: при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Соня Найденова гр.дело № 4655/2023 г. и да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по допустима касационна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – ответник в производството, чрез процесуален представител адв. Л. М., срещу въззивно решение № 101 от 06.06.2023 г. по в. гр. д. № 207/2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново. Сочи се, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно, иска се неговото обезсилване, евентуално отмяна и отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не са постъпили писмени отговори на касационната жалба от другите страни - съответниците Р. Л. В. и И. Л. В., и ищците Л. Р. В. и Д. И. В..
Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като прецени данните по делото, доводите на страните, и извърши проверка на обжалваното решение, приема следното:
Делото е за втори път пред касационната инстанция.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 440 ГПК, предявен от съпрузите Л. и Д. В., против Р. и И. В., и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД (като правоприемник на ипотекарния кредитор „Алфа Банк-България“ АД), за признаване на установено, че първите двама ответници –ипотекарни длъжници и техни синове, не са собственици на извършено от ищците през 1999 г. пристрояване и надстрояване на собствената им сграда, находяща се в дворно място с площ 936 кв. м., съставляващо УПИ *-*, в кв. 11 по плана на [населено място], вследствие на което са изградили къща-близнак откъм североизточната страна на сградата, на калкан, и трети жилищен етаж, като РЗП на сградата се е увеличила от 300.40 кв. м. на 488 км. м. - със 188 кв. м. жилищна площ. В молба-уточнение от 4.11.2019 г. по реда на чл.129 ГПК, ищците са конкретизирали изградените от тях допълнителни постройки и надстройки: на първи етаж – стълбище за другите два етажа, пристроена стая, гараж и разширен напред гараж, с обща площ от 65,86 кв. м.; на втори етаж – стълбище и две стаи с площ от 49 кв. м.; на трети мансарден етаж с площ от 98,75 кв. м. – хол, стая-кухня, стая, коридор, тоалетна до стълбището и баня. Твърдят ищците, че направеното от тях пристрояване и надстрояване по време, в което те са били собственици на дворното място, са станали тяхна собственост съгласно чл. 92 от ЗС, не са предмет на дарението нито на акта за договорна ипотека, поради което изпълнението е насочено срещу имот, който не е собственост на длъжника по изпълнението.
Така предявеният иск е бил отхвърлен с първоинстанционното решение № 212 от 26.06.2020 г. по гр. д. № 711/2019 г. Окръжен съд-Русе, потвърдено с първото въззивно решение № 42 от 31.03.2021 г. по гр. д. № 347/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
С решение № 54 от 20.05.2022 г. по гр. д. № 3440/2021 г., на I г. о. ВКС, е отменено първото въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с указания за назначаване и приемане на нова СТЕ, предвид необосноваността на извода, че новоизградената пристроена и надстроена част не съставлява самостоятелно жилище, и противоречивите и неизяснени отговори на вещото лице, за което са били необходими специални знания. Касационният съд е констатирал, че в нарушение на процесуалните правила, са останали неизяснени въпросите относно вида на допълнително изграденото стълбище за втория етаж и начина на достъп до мансардния етаж; начина на влизане сега в първия етаж и в другите етажи, също и дали в съществуващото сега положение на сградата пристроената част към първия етаж, към втория етаж и на мансардния етаж по отделно всеки, или общо пристроената и надстроена част, представляват самостоятелни жилища, респективно самостоятелно жилище по смисъла на чл. 40 ЗУТ или друг обект на собственост, съобразно дефиницията за това в пар. 1, т. 1 ЗКИР. ВКС е посочил, че изясняването на тези въпроси им е важно, тъй като ако са съществували към момента на дарението самостоятелни обекти на собственост, които не са били предмет договора за дарение, те не са могли да бъдат ипотекирани от надарените. Ако пристроеното и надстроеното не съставлява самостоятелен обект на собственост, дори да не е описано в н. а. за дарение и в ипотеката, то е част от обекта, предмет на тези сделки, а ищците не са могли да останат негови собственици. Други указания на ВКС от гледна точка на тълкуване на установени по делото правнорелевантни факти и правните им последици, не са давани.
С новото въззивно решение, постановено по реда на чл. 294 ГПК, което е предмет на настоящото разглеждане, първоинстанционното решение е било отменено. Вместо това въззивният съд е признал за установено, по исковете по чл. 440, ал. 1 ГПК на Л. и Д. В. против И. и Р. В., и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, че първите двама ответници не са собственици на пристроената и надстроена част към жилищна сграда с административен адрес: [населено място], [улица], изградена в УПИ *-* от кв. 11 по плана на [населено място], с площ 936 кв. м., върху които е насочено изпълнението по изп. д. № 20118330400101 на ЧСИ В. М., с район на действие - ОС – Русе, а именно:
- пристроените помещения, след акта на узаконяване от 1993 г., в посока север, изток и юг към първия етаж, с посочена светла площ така : баня с WC (на север) - 6.62 кв. м; склад (на север) - 3.48 кв. м; преддверие (на север) - 2.37 кв. м; склад (на север) - 3.87 кв. м; склад (на изток) - 3.51 кв. м; баня с WC (на изток) - 3.76 кв. м; коридор (на изток) - 4.10 кв. м; стълбище (на изток) - 11.73 кв. м; преддверие (на изток) - 10.98 кв. м; навес за паркиране (на юг) - 22.50 кв. м; разширение на гаража (на юг) - 13.53 кв. м. Застроената площ на пристройката към първия етаж е 106.20 кв. м. (Приложение № 3 към заключението на арх. Ц. В., инж. С. Г.);
- пристроените към втория етаж на сградата, след акта за узаконяване от 1993 г., с посочена светла площ така : спалня (на изток) - 13.80 кв. м; стълбище (на изток) - 11.73 кв. м, продължение на стълбището от допълнителното пристрояване на първия етаж и достъпно до надстройката на третия етаж; кухня със столова-дневна - 22.25 кв. м; тераса (на юг) открита с полезна площ 27.06 кв. м, ползвана като покрив-тераса върху разширението на гаража и навеса за паркиране от първия етаж (графика стр. 14 към заключението на експертите арх. Ц. В., инж. С. Г.). Застроената площ на пристроените помещения на втория етаж е 85.83 кв. м., включително 30.89 кв. м. открита тераса;
- трети етаж - вътрешно стълбище, продължение на стълбището на втория етаж, WC-баня, дневна, два броя спални, склад към едната спалня със застроена площ 122 кв. м. (Приложение № 1 към заключението на арх. Ц. В.). Приподписаното от състава на въззивния съд Приложение № 1 - Схема на самостоятелните обекти в триетажна жилищна сграда, към заключението на арх. Ц. В., е посочено в диспозитива на въззивното решение като неразделна част от него.
За да постанови този краен резултат, въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните по делото доказателствени средства (писмени, гласни и заключения по съдебни експертизи), е приел за установено от фактическа страна следното:
С н. а. № 166, том VI, дело № 2340/1984 г. на основание чл. 20 от ЗСГ (отм.), ищците Л. и Д. В. се легитимират като собственици чрез покупко-продажба, на дворно място с площ 936 кв. м, в [населено място], образуващо парцел *-* в кв. 4 по плана на селото, заедно с изграденото в него масивно жилище със ЗП 43 кв. м.
С н. а. № 61, том IV, дело № 5540/1993 г. те са били признати за собственици на новопостроена еднофамилна, двуетажна жилищна сграда, състояща се от: приземен етаж - всекидневна, гараж, гараж-навес, котелно и тоалетна; втори етаж - дневна, спалня, кухня и баня, с РЗП 300.40 кв. м., построена в дворно място (тяхна собственост) с площ 936 кв. м - урегулиран парцел *-* в кв. 11 по плана на [населено място], област Р., идентичен с парцел *-* в кв. 4 по плана на селото. При съставяне на този н. а. е бил представен Акт за узаконяване на жилищната сграда № 1/21.07.1993 г. на Отдел „Архитектура и селищно изграждане“ при община Русе.
С н. а. № 123 от 29.06.2000 г., том I, рег. № 2338, дело № 128/2000 г., Л. и Д. В. са дарили, при равни права, на синовете си Р. и И. В. това дворно място, заедно с еднофамилна двуетажна жилищна сграда, идентично описана както в н. а. № 61/1993 г., като са си запазили пожизнено правото на ползване на имота.
С н. а. № 11от 29.01.2008 г., том I, рег. № 825, дело № 9/2008 г., И. и Р. В. са учредили в полза на кредитора „Алфа банка“ АД, чийто правоприемник е „Юробанк България“ АД, втора по ред договорна ипотека, за обезпечаване вземанията на банката по ипотечен кредит, върху получения по дарение недвижим имот - дворно място със сграда, описани по същия начин, както в н. а. № 61/1993 г.- легитимиращ родителите им, така и в н.а. за дарение № 123/ 2000 г., от 2000 г., легитимиращ ипотекарните длъжници.
Срещу ипотекирания в полза на банката недвижим имот е било насочено принудително изпълнение, като по образуваното изп. д. № 20118330400101 на ЧСИ В. М. са били насрочвани публични продажби, по които имотът е бил описван със същата разгъната застроена площ и помещения на приземния и на втория етаж, но вече и с трети мансарден етаж, обособен в подпокривното пространство на сградата, който мансарден етаж е бил констатиран по време на описа. По реда на чл.390 ГПК, изпълнението в частта спрямо триетажната къща, е било спряно, и няма данни да е възобновявано.
Установено е, че в архива на кметството на гр.Мартен не са намерени строителни книжа и документи за изграждането на къщата, включително и за извършено в периода 1995 г. - 1999 г. пристрояване и надстрояване, тъй като през 2004 г. значителна част от архивната документация на кметството в гр. Мартен, в това число и на техническата служба, е била унищожена при наводнение. От анализа на свидетелските показания на И. В. и Ж. В., въззивният съд е установил, че през 1995 г. е започнало оживено строителство по разширяване на къщата на ищците в гр. Мартен, която към 1994 г. е била на два етажа с плосък покрив, а две-три години по-късно е изглеждала по различен начин - имало е два гаража, изравнен втори етаж, трети етаж, оформен над втория, двускатен. Според св. В. именно ищците са осъществили строителството, тъй като по това време техните деца са били ученици.
При новото разглеждане на делото в производството по чл. 294, ал. 1 ГПК, в изпълнение на указанията по отменителното решение на ВКС, въззивният съд е допуснал и приел две технически експертизи: съдебно-техническа експертиза с вещо лице арх. Ц. В., и комплексна експертиза с вещи лица арх. Ц. В. и инж. С. Г.. Заключенията по тези две нови СТЕ са кредитирани, и установените факти от тях са възпроизведени в установителната част на въззивното решение.
От комплексна експертиза с вещи лица арх. Ц. В. и инж. С. Г. е установено местоположение на пристройките към първия и втори етаж на сградата. На първия етаж, от първоначално съществуващия гараж със светла площ 29.25 кв. м., чрез преграждане, е обособен склад със светла площ 18.68 кв. м; останалата част от същия гараж - светла площ 10.57 кв. м., е приобщена към неговото разширение, което е реализирано с изцяло нова пристройка на юг, така че новият гараж става вече със светла площ 24.01 кв. м. Описаното пристрояване е осъществено след събаряне на тоалетната, котелното и гаража-навес, посочени в нот. акт № 61/1993 г., легитимиращ ищците, и в Акта за узаконяване от 1993 г. Помещенията от пристройката към първия етаж са изобразени на графиката по Приложение № 3 от заключението на комплексната СТЕ, и на стр.12 от същото. От тях е установено, че пристроеното към първия етаж е изградено върху площ, на която са били изградени изцяло или отчасти съществувалите преди преустройството и разрушени тоалетна, котелно и гараж-навес тоалетна, като последните заемат по-малка и различна площ от площта на всички пристроени помещения към първия етаж. Вътрешното стълбище (на изток) със светла площ 11.73 кв. м., е изцяло ново, реализирано е след Акта за узаконяване от 1993 г., със светла площ 11.73 кв. м. и местоположението му съвпада частично с площта на съборения и изцяло премахнат гараж-навес със светла площ 23.64 кв. м. (Приложение № 1) описан в нотариалните актове, и част от същото вътрешно стълбище е извън площта на съборения и изцяло премахнат гараж-навес. Това стълбище - оцветено в жълт цвят на схемата на стр. 12 от заключението, е единственият достъп до помещения на втория и на третия етаж, като оцветената в червено на схемата на стр. 12 от заключението част от гаража (разширението на гаража) няма връзка със стълбището, оцветено в жълто, или със следващите етажи - към него има самостоятелен подход от дворното място и от старата къща.
На втория етаж на пристройката са били изградени спалня (на изток) - светла площ 13.80 кв. м; стълбище (на изток) - светла площ 11.73 кв. м, продължение на стълбището от допълнителното пристрояване на първия етаж и достъпно до надстройката на третия етаж; кухня със столова-дневна - светла площ 22.25 кв. м; тераса (на юг) открита с полезна площ 27.06 кв. м, ползвана като покрив-тераса върху разширението на гаража и навеса за паркиране от първия етаж. За илюстрация на тези помещения и елементи на втория етаж от пристройката, вещите лица са изготвили графика на стр.14 от заключението си, като са използвали и тази по Приложение № 2 на същото заключение.
Посочено е, че площта, образувана от всички пристроени помещения (елементи) след акта за узаконяване от 1993 г., изчислена от двете вещи лица като застроена площ е : пристрояване на първи етаж - 106.20 кв. м; пристрояване на втори етаж - 85.83 кв. м, в това число 30.89 кв. м. открита тераса; обща застроена площ (пристроени на двата етажа) - 192.03 кв. м.
Допълнително изграденото стълбище за втория етаж, достъпно от Вход № 3, е комуникационен елемент от жилищната сграда, свързващ трите етажа в частта на пристройката и надстройката. Описаното стълбище не е самостоятелна стълбищна клетка, обща част на сградата - същото се намира изцяло в пристройката и единствено от него се осъществява достъпа до третия - мансарден етаж. Мансардният етаж е вид „тавански етаж“ по § 5, точка 51 от ДР на ЗУТ със специфични стръмни наклони на покрива (45 градуса /1:1/), разположен в подпокривното пространство.
От заключението на арх. Ц. В. /т.е. първоначалната експертиза при новото въззивно разглеждане/ и Приложение № 1 към него за местоположението на входовете, е установено, че влизането в процесната жилищна сграда на ниво първи етаж-партер се осъществява чрез четири входа: Вход № 1 - западен, входно преддверие за достъп до WC (с преддверие и тоалетна) и кухня със столова и дневна; Вход № 2 - югозападен, през външно стълбище откъм покритата дворна площ за достъп към втория етаж; Вход № 3 - южен, през проход/навес за паркиране и входно преддверие към триетажното стълбище на триетажната пристройка; Вход № 4 - северен, към преддверие с два броя складови помещения за отоплителни материали. Процесното вътрешно стълбище в пристройката е достъпно от Вход № 3 и Вход № 4 на сградата, то не е самостоятелна стълбищна клетка, обща част на сградата , а е комуникационен елемент на триетажната пристройка, свързващ трите етажа в частта на пристойката и надстройката; единствено от него се осъществява достъпа до втория етаж и до третия/мансарден/ етажи на тази пристройка. Посочено е от вещото лице, че пристроената част към първия етаж, към втория етаж и надстройката с трети мансарден етаж, заедно свързани по вертикала със стълбище на всички нива, представляват „самостоятелно жилище“ по смисъла на чл. 40 от ЗУТ и § 1, т.1 от ДР на ЗКИР, което е онагледено на Приложение № 1 - схема на самостоятелните обекти в триетажната жилищна сграда, към заключението на в.л. арх. Ц. В., и се състои от следните помещения, изобразени и графически в схемата на процесната сграда - Приложение № 1 към заключението:
първи етаж - вътрешно стълбище, достъпно от Вход № 3, коридор, WC-баня с тоалетна, котелно, 2 броя складове за отоплителни материали, входно преддверие към Вход № 4;
втори етаж - вътрешно стълбище, продължение на стълбището на първия етаж, помещение за кухня със столова и дневна, спалня;
трети етаж - вътрешно стълбище, продължение на стълбището на втория етаж, WC-баня, дневна, два броя спални.
Изложеното е мотивирало въззивния съд да приеме, че съществуващата сега триетажна жилищна сграда е построена на етапи. Първоначално е изградена двуетажна жилищна сграда, узаконена с Акт за узаконяване на жилищна сграда № 1/23.07.1993 г., съобразно описанието с архитектурно заснемане към акта. След 1993 г. са съборени съществувалите преди това външна тоалетна, котелно и гараж-навес, като е реализирано ново строителство - пристрояване и надстрояване на жилищната сграда в [населено място], [улица], грубият строеж на което е реализиран преди сключване на договора за дарение по н.а. № 123 от 29.06.2000 г. Пристроената част към първия етаж, към втория етаж и надстройката с трети мансарден етаж, заедно свързани по вертикала със стълбище на всички нива, представляват „самостоятелно жилище“ по смисъла на чл. 40 от ЗУТ и § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР, състоящо се от помещенията, изброени по-горе. Към момента на изграждане на пристройката и надстройката собственици на дворното място са Л. Р. В. и Д. И. В., за които е прието, че по силата на чл. 92 от Закона за собствеността /ЗС/ са придобили правото на собственост върху новопостроеното, представляващо самостоятелен обект. Посочено е, че помещенията от пристроената и надстроена част към жилищната сграда не са описани в нотариален акт за дарение № 123/ 2000 г., същите, заедно свързани по вертикала със стълбище на всички нива, са били самостоятелен обект на собственост при сключване на договора за дарение и не са били предмет на същия. Затова съдът е формирал краен извод, че Р. и И. В. не са станали собственици на пристроената и надстроена част и не са могли да я ипотекират в полза на „Алфа банка“ АД („Юробанк България“ АД). Приел е въззивният съд за ирелевантно, че част от вътрешното стълбище (на изток) със светла площ 11.73 кв. м. съвпада частично с площта на съборения и изцяло премахнат при започване на пристройката гараж-навес със светла площ 23.64 кв. м., тъй като външната тоалетна, котелното и гаражът-навес са били съборени при започване на пристройката през 1995 г. и затова според съда е без значение какви нови помещения са изградени на съответната площ преди сключване на договора за дарение. Посочил е, че незаконно изграден обект може да бъде предмет на разпоредителна сделка, тъй като въпросът дали строежът е законен или не е относим към възможността за неговото премахване, а не към правото на собственост на незаконно изграденото.
По така изложените съображения, съдът е заключил, че Л. Р. В. и Д. И. В. са собственици на следните помещения от сградата, находяща се в [населено място], [улица], изградена в урегулиран поземлен имот *-* от кв. 11 по плана на [населено място], с площ 936 кв. м, върху които е насочено изпълнението по изпълнително дело № 20118330400101 по описа на частен съдебен изпълнител В. М., с район на действие - Окръжен съд Русе, а ответниците И. Л. В. и Р. Л. В. не са техни собственици, така:
-пристроените помещения след акта на узаконяване от 1993 год. в посока север, изток и юг към първия етаж:
баня с WC (на север) - светла площ 6.62 кв. м; склад (на север) - светла площ 3.48 кв. м; преддверие (на север) - светла площ 2.37 кв. м; склад (на север) - светла площ 3.87 кв. м; склад (на изток) - светла площ 3.51 кв. м;
баня с WC (на изток) - светла площ 3.76 кв. м;
коридор (на изток) - светла площ 4.10 кв. м;
стълбище (на изток) - светла площ 11.73 кв. м;
преддверие (на изток) - светла площ 10.98 кв. м;
навес за паркиране (на юг) - светла площ 22.50 кв. м;
разширение на гаража (на юг) - светла площ на разширението 13.53 кв. м. Застроената площ на пристройката към първия етаж е 106.20 кв. м (Приложение № 3 към заключението на арх. Ц. Й. В., инж. С. С. Г.);
-пристроените към втория етаж на сградата след акта за узаконяване от 1993 год.:
спалня (на изток) - светла площ 13.80 кв. м;
стълбище (на изток) - светла площ 11.73 кв. м, продължение на стълбището от допълнителното пристрояване на първия етаж и достъпно до надстройката на третия етаж;
кухня със столова-дневна - светла площ 22.25 кв. м;
тераса (на юг) открита с полезна площ 27.06 кв. м, ползвана като покрив-тераса върху разширението на гаража и навеса за паркиране от първия етаж (графика страница 14 към заключението на експертите арх. Ц. Й. В., инж. С. С. Г.). Застроената площ на пристроените помещения на втория етаж е 85.83 кв. м, включително 30.89 кв. м открита тераса;
- трети етаж - вътрешно стълбище, продължение на стълбището на втория етаж, WC-баня, дневна, два броя спални, склад към едната спалня със застроена площ 122 кв. м (Приложение № 1 към заключението на арх. Ц. Й. В.).
Съответно на това описание в предходните абзаци на помещенията по етажи, е формиран и диспозитивът на въззивния акт, в който е посочено, че неразделва част от решението е Приложение № 1 към заключението на в.л. арх. Ц. Й. В..
С определението по настоящето дело по чл.288 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК поради възникнало съмнение за очевидната му неправилност, изводима от съдържание на самия акт. Направената преценка на въззивното решение води до иззвод, че е налице очевидна неправилност. От една страна въззивният съд е приел, че пристроената част към първия и втория етаж и надстройката с трети мансарден етаж, заедно свързани по вертикала със стълбище на всички нива, представляват „самостоятелно жилище“ по смисъла на ЗУТ, състоящо се от помещенията, описани в заключението по единичната експертиза на в.л. арх.Ц. В. и Приложение № 1 към нея , което, приподписано от въззивния съд, представлява неразделна част от решението, и за което самостоятелно жилище е прието, че не е било предмет на дарението от ищците към децата им и последните не са го придобили по договора за дарение и не са могли да го ипотекират в полза на банката. В същото време, въззивният съд, без допълнителна обосновка, е направил решаващ извод, че ипотекарните длъжници – ответниците Р. и И. В. не са собственици на пристроените и надстроени от родителите им /ищците/ помещения, като за първия и втория етаж използва описанието на помещенията, дадено със заключението по комплексната съдебно-техническа експертиза на вещите лица арх.Ц. В. и инж.С. Г., което се различава от това по единичната експертиза и Приложение № 1 към нея относно неговите граници. Съответно и диспозитивът на въззивното решение описва помещенията, за които уважава иска за първия и втория етажи, според описанието им по заключението по комплексната съдебно-техническа експертиза, а не по единичната експертиза и Приложение № 1 към нея, като само последното е посочено като неразделна част от решението. Така констатираното вътрешно противоречие и неяснота на въззивния съдебен акт относно помещенията, за които искът е приет за основателен и респ. уважен, сочи на груба необоснованост на решението в тежка форма.
По същество на касационната жалба :
Въззивното решение е неправилно. Въззивният съд е придал неправилно значение на конкретните обстоятелства, породили правния спор (за които не са налице ограничения по смисъла на чл.294, ал.1, изр.второ ГПК), релевантни към приложими материално правни норми - чл.92 ЗС, чл.98 ЗС, за които, предвид императивния им характер, съдът, вкл. и касационния, следи служебно. Съществените за делото спорни въпроси са този за обхвата на дарението от ищците в полза на ответниците-техни синове, в контекста на това дали е дарена изцяло съществуващата към момента на дарението къща /т.е. къщата в сегашния й вид/, или е дарена само старата част от нея, без извършеното пристрояване и надстрояване на същата, както и този за самостоятелния/или несамостоятелния характер на това пристрояване и настрояване, като за изясняване на втория въпрос са дадени указанията в отменителното решение на ВКС по чл.293 ГПК.
Съдебната практика на ВКС по приложението на чл. 92 ЗС приема, че при разпореждането с имот, в който има построена сграда, се счита, че се прехвърля собствеността и върху сградата, макар това да не е изразено в договора; запазването на собствеността върху сградата отделно от земята трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт или установено с положителни доказателства, за да се счита оборена презумпцията на чл. 92 ЗС (решение № 120/22.10.2014 г. по гр. д. № 2928/2014 г. на ВКС, II г.о.; решение № 529/09.07.2010 г. по гр. д. № 1129/2009 г. на ВКС, І г.о., решение № 183/18.06.2012 г. по гр. д. № 88/2012 г. на ВКС, II г.о., решение № 293/21.02.2000 г. по гр. д. № 1275/1999 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 98/27.07.2015 г. по гр. д. № 521/2015 г. на ВКС, II г.о., решение № 109/14.06.2010 г. по гр.д. № 446/2009 г., решение № 172/12.10.2015 г. по гр.д. № 1167/2015 г. на I г.о. на ВКС). Когато волята на страните по договора е неясна, тя следва да се извлича чрез тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД както на нотариалния акт, така и на обстоятелствата, изявленията и поведението на страните при сключване на договора, на фактите относно сключването на договора, на други сделки между страните или с трети лица ( решение № 529/9.07.2010 г. по гр. д. № 1129/2009 г. на ВКС, I г.о., решение № 1/24.07.2010 г. по гр. д. № 777/10 г. на ВКС, I г.о.). Тази практика се споделя и от настоящия касационен състав. Съотнесено към настоящия случай, това тълкуване на закона означава, че при липсата на изрично изявление на дарителите /ищците/, че запазват за себе си създаденият от тях нов самостоятелен обект – жилище с принадлежности към него, разположено на три етажа и възникнало в резултат на частично преработване на част от съществуващи помещения в къщата, съчетано с пристрояване и надстрояване, то същото това ново жилище по силата на презумпцията на чл.92 ЗС е предмет на разпореждането като неделима част от земята, върху която е построено, и която земя изрично е дарена със същия дарствен акт. Самостоятелният характер на този нов обект на собственост, установен от приетите при новото разглеждане на делото експертизи, не е достатъчен факт, който да обори презумпцията на чл.92 ЗС. С отменителното решение на ВКС не е направен извод какво се включва в предмета на дарението по нот.акт от 2000 г., а е дадено общо указание какво е значението на пристроеното и надстроеното според неговото положение – дали е самостоятелен обект или не.
За да запазят за себе си собствеността върху този нов, самостоятелен обект на собственост с жилищно предназначение, дарителите (настоящи ищци) като негови собственици по приращение (чл. 92 ЗС) e следвало да направят изрично изявление в този смисъл в сделката по нотариалния акт за дарение от 2000 г., така, че да възникне собственост върху този обект отделно от земята, и да е категорично оборване презумпцията по чл.92 ЗС за него. Такова изрично изявление няма в съдържанието на доказателствения нотар. акт за дарение № 123/2000 г. При липсата на одобрени строителни книжа или узаконяване за допълнителното строителство, изградено след 1993 г. /в периода около 1995 г. според свидетелските показания/, то описанието на дарената къща в нотариалния акт № 123/2000 г. е логично да съответства на това по акта за узаконяване от 1993 г. - с оглед и изискването по приложимата норма на чл.226, ал.1 от ДОПК от 1999 г./отм./ при сделката да се представи и данъчна оценка на имота, и направеното от ищците признание с молба от 24.07.2019 г. по делото, че са декларирали в отдел МДТ само старата къща по акта за узаконяване от 1993 г. и не разполагат с данъчна оценка за извършеното последващо строителство. Но от това неточно спрямо действителното състояние описание на къщата не следва извод за „установено друго“ по смисъла на чл.92 ЗС. В тежест на касаторите (ищците) е било да установят, че са изключили от прехвърлителния ефект на договора за дарение по нот. акт № 123/2000 г. новия обект на собственост в пристроената и надстроена част на къщата, което те не са сторили. Не са установени по делото други обстоятелства, от които да следва извод, че родителите-дарители са имали намерение да запазят за себе си правото на собственост върху новия самостоятелен обект, т.е. да се тълкува, по смисъла на горецитираната практика на ВКС, волята на страните по договора за дарение в различен смисъл от действието на приращението по чл. 92 ЗС. Ето защо надарените синове-ответниците Р. и И. В., са придобили по силата на дарението ведно със земята и цялата построена върху нея сграда, вкл. и изграденият след 1993 г. нов самостоятелен обект на собственост, който не е изрично описан в акта за дарение, и е разположен в пристроената и надстроена част към старата къща в резултат и на частично преработване на помещения от старата къща, които обаче по силата на чл.98 ЗС, с оглед несамостоятелния им характер, стават част от главната вещ (това са помещенията на първия етаж, разположени частично на мястото на разрушените котелно и гараж-навес). С този акт на дарение правото на собственост върху цялата триетажна къща, а не само върху старата част от нея, описана в Акта за узаконяване от 1993 г. и в КНА № 61/1993 г., е преминало от дарителите към надарените, и същото право е загубено от дарителите, поради което са били налице предпоставките изпълнението да се насочи върху целия имот на надарените-длъжници в изпълнението, вкл. и върху тази част от съществуващата сега триетажна къща, предмет на настоящия иск. Направеният обратен извод от въззивния съд е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон – основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение.
Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, спорът следва да се реши от касационната инстанция, като предявеният отрицателен установителен иск по чл.440 ГПК, с който се цели отричане правото на собственост на ответниците В. върху част от имуществото, върху което е насочено принудителното изпълнение по изп.д. 101/2011 г. на ЧСИ В.М. (спряно изпълнението относно имота) като неоснователен подлежи на отхвърляне. Отмяната на въззивното решение и отхвърлянето на предявения иск по чл.440 ГПК следва да се постанови не само спрямо ответника-касатор, но и спрямо другите ответници Р. и И. В., независимо от липсата на жалба от тях, тъй като ответниците – длъжник и взискател – по иска по чл. 440 ГПК , са задължителни необходими другари ( чл. 440, ал. 2 ГПК ) и произнасянето на съда следва да бъде еднакво спрямо тях.
С решението на ВКС следва да се извърши описание на процесното пристроявание и надстрояване въз основа на събраните доказателства по делото при новото въззивно разглеждане, без съдът да е ограничен от даденото от ищците описание. Последното, формирало и петитума на иска, е базирано на приетото в първата инстанция заключение на СТЕ на в.л. инж.К. К. (дадено по повод определяне цената на иска), в което изрично е посочено, че е направено без архитектурно заснемане на място, но искът обхваща цялото допълнително пристрояване и надстрояване, като части от него нямат самостоятелно значение. При спор за собственост /какъвто е и този по чл.440 ГПК/, съдът е задължен да опише имота, предмет на иска, според неговото действително положение, като при затруднение на ищеца това действително положение следва да се установи с помощта на вещо лице, както е в случая. Относно възможността да се предяви иск за собственост по отношение на реална част от сграда, е формирана практика на ВКС, съобразно която в такива хипотези е налице процесуално допустим предмет на спора (така напр. решение № 74 от 22.03.2013 г. по гр.д.№ 757/2012 г. на ВКС, I г.о., решение № 384 от 02.11.2011 г. по гр.д.№ 1450/2010 г. на ВКС, I г.о., решение № 121 от 13.01.2021 г. по гр.д.№ 936/2020 г. на ВКС, II г.о. и др.). Приема се, че когато става въпрос за реална или несамостоятелна част от обект в сграда, индивидуализацията трябва да е такава, че да може да се направи еднозначен извод за неговото местоположение, граници и площ. В случай, че предметът на искова защита по описанието в исковата молба не съответства на фактическото положение, а реално съществува друг обект на собственост, от който той е част, обектът трябва да се индивидуализира с реалния му статут и описание, като съобрази и императивни разпоредби, каквато се явява чл.98 ЗС. Поради това разминаването на площите и на наименованията на помещенията, посочени в исковата молба, и установените в хода на новото въззивно разглеждане на делото при направени фактически измервания, по които се постановява съдебното решение, не води до извод за произнасяне в нарушение на чл. 6 ГПК, в която насока касаторът е направил и оплакване на недопустимост на въззивното решение, което оплакване, по гореизложените съображения, се явява неоснователно.
Ето защо описанието на помещенията, предмет на иска, се извършва в рамките на заявеното от ищците, но според индивидуализацията по приетите при новото въззивно разглеждане експертизи, така : по описанието по Приложение № 1 към единичната експертиза на в.л. арх. Ц. В., което онагледява на едно място разположението на помещенията и елементите на втория и трети етажи от пристройката-надстройка, и по Приложение № 3 към комплексната експертиза на в.л. арх. Ц. В. и инж. С. Г. за първия етаж от пристройката, като онагледяващо по-добре всички изградени и в това първо ниво нови помещения (част от които попадат върху разрушените тоалетна, котелно и гараж-навес), вкл. и несамостоятелната площ, предмет на иска- разширен напред на 3,5 м гараж. За площите на помещенията за първи и втори етаж от пристройката-надстройка се ползват данните по комплексната СТЕ, само в която те са дадени за всяко от тях, а за третия етаж - данните по единичната експертиза, само в която е дадена, но само общата му застроена площ. По отношение иска в частта за разширения напред на 3,5 м. гараж, това разширение, макар да е част от допълнителното строителство след 1993 г., не може да се счита част от нововъзникналия самостоятелен обект на собственост- какъвто е налице в пристройката-надстройка, нито то самото представлява самостоятелен обект на собственост. Това разширение напред според комплексната СТЕ и графиката по Приложение № 3 и тази на л.12 от същата, с площ 13,53 кв.м., е част от преработения стар гараж по Акта за узаконяване от 1993 г., тази площ няма самостоятелен характер, а в следствие на преработването на гаража /отделяне на част от него за склад отзад и разширяването му на юг/ става неотделима част от преработения стар гараж съгласно чл.98 ЗС, който гараж изрично с акта за дарение е прехвърлен на ответниците В.. Така, макар да е част от допълнителното строителство след 1993 г., като част от преработена стара главна вещ това разширение следва собствеността върху нея, т.е. е собственост на ответниците В., независимо от несъответствието на площта и външните очертания на стария гараж след преработването му. По отношение на посоченото в това Приложение № 3 към комплексната СТЕ помещение на север баня-тоалетна с площ 6,62 кв.м, попадащо в защрихованата със зелен цвят площ, същата баня - според графиката на Приложение № 3 и тази на л.12 от същото заключение, е изградена след разрушаване на предишната по-малка тоалетна, достъпът до тази нова баня-тоалетна се осъществява само от стая в старата част на къщата, която не е предмет на иска, поради което тази баня-тоалетна на север се явява принадлежност към старата къща (чл.98 ЗС) и като такава се включва в обхвата на дарената стара къща като принадлежност, макар да не съществува в първоначалния й вид, а да е преработена/новоизградена/. По същите съображения новоизградените на първия етаж нови помещения : два склада на север, склад и баня –тоалетна на изток, коридор, стълбище, и предверие, като функционално свързани с пристройката, достъп до които няма през старата част от къщата, и с оглед обслужващия им характер на основната вещ- новото жилище, се считат съгласно чл.98 ЗС за принадлежност към него като главна вещ, макар частично да са били изградени върху разрушените котелно и гараж-навес. Образуваната над разширението на стария гараж и частично над новия навес за паркиране, тераса на втория етаж, обслужва както старата къща, така и нововъзникналото пристроено жилище по вертикала /видно от графиките по приложенията, към нея се излиза от стаи, попадащи в старата и в новата част на втория етаж/, поради което като принадлежност към самостоятелните обекти в сградата, тя се счита прехвърлена с акта за дарение (чл.98 ЗС). Новият проход/навес за паркиране от изток, макар да е част от допълнителното строителство, не е самостоятелен обект на собственост, неговото предназначение не е за обслужване на жилищни нужди, каквито нужди задоволяват сервизните помещения към жилищата, а има предназначение за съхраняване на транспортни средства, поради което няма обслужващ характер на нововъзникналото жилище в пристройката. Като съоръжение, което е трайно прикрепено към земята, той се явява приращение към земята по смисъла на чл. 92 ЗС и следва собствеността върху земята, следователно е прехвърлен с дарението заедно със земята, дори и да не е описан в акта за дарение.
По разноските : При този изход на спора и съгласно чл.78, ал.3 ГПК, на касатора се дължат заплащане от ищците на направени разноски по делото, така : за настоящето касационно производство 377,31 лв. за държавна такса, за предходното касационно производство няма искане за разноски, за второто въззивно производство-500 лв. за вещо лице съгласно списъка по чл.80 ГПК, за първото въззивно производство - 3022 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно списъка по чл.80 ГПК. Общо разноските възлизат на 3899,31 лв. На основание чл. 5, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, разноските се присъждат в настоящата валута и възлизат на 1993,69 евро.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,

ОТМЕНЯВА въззивно решение № 101 от 06.06.2023 г. по в. гр. д. № 207/2022 г. на АС - Велико Търново, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л. Р. В. и Д. И. В. против Р. Л. В., И. Л. В. и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, иск с основание по чл.440 ГПК, за признаване на установено, че първите двама ответници –ипотекарни длъжници Р. Л. В. и И. Л. В. не са собственици на извършеното пристрояване към първи и втори етажи и надстрояване с трети етаж, на сграда, находяща се в дворно място с площ 936 кв. м., съставляващо УПИ *-*, в кв. 11 по плана на [населено място], осъществено след акта на узаконяване на сградата от 1993 г., описано от ищците с исковата молба така : на първи етаж – стълбище за другите два етажа, пристроена стая, гараж и разширен напред гараж, с обща площ от 65,86 кв. м.; на втори етаж – стълбище и две стаи с площ от 49 кв. м.; на трети мансарден етаж с площ от 98,75 кв. м. – хол, стая-кухня, стая, коридор, тоалетна до стълбището и баня, а реално представляващо по етажи, така :
на първия етаж : баня с WC (на север) - светла площ 6.62 кв. м; склад (на север) - светла площ 3.48 кв. м; преддверие (на север) - светла площ 2.37 кв. м; склад (на север) - светла площ 3.87 кв. м; склад (на изток) - светла площ 3.51 кв. м; баня с WC (на изток) - светла площ 3.76 кв. м; коридор (на изток) - светла площ 4.10 кв. м; стълбище (на изток) - светла площ 11.73 кв. м; входно общо преддверие (на изток) - светла площ 10.98 кв. м; общ проход навес за паркиране (на юг) - светла площ 22.50 кв. м; разширение гараж (на юг) - светла площ на разширението 13.53 кв. м., общо 106,20 кв.м. застроена площ, съгласно обозначението им на скицата на Приложение № 3 към заключението на комплексната експертиза на вещите лица арх. Ц. В., инж. С. Г.,;
на втория етаж : спалня (на изток) - светла площ 13.80 кв. м; стълбище (на изток) - светла площ 11.73 кв. м, продължение на стълбището от допълнителното пристрояване на първия етаж и достъпно до надстройката на третия етаж; кухня със столова-дневна - светла площ 22.25 кв. м; открит покрив-тераса (на юг) с полезна площ 27,09 кв.м., общо 85,83 кв.м. застроена площ, съгласно обозначението им на скицата на втори етаж на Приложение № 1 към заключението на единичната експертиза на вещото лице арх. Ц. В.;
на третия етаж : вътрешно стълбище, продължение на стълбището на втория етаж, коридор, WC-баня, дневна, два броя спални и склад към едната спалня, с общо 122 кв. м. застроена площ, съгласно обозначението им на скицата на трети етаж на Приложение № 1 към заключението на единичната експертиза на вещото лице арх. Ц. В..
Приложение № 3 към заключението на комплексната експертиза на вещите лица арх. Ц. В. и инж. С. Г., и Приложение № 1 към заключението на единичната експертиза на вещото лице арх. Ц. В. в частта за втори и трети етаж, приети във второто въззивно производство по в. гр. д. № 207/2022 г. на АС- Велико Търново, приподписани и от касационния състав, са неразделна част от настоящето решение.
ОСЪЖДА Л. Р. В. и Д. И. В. да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД сумата 1993,69 евро разноски за всички съдебни инстанции.
Решението е окончателно.