Р Е Ш Е Н И Е
№ 540
София, 09.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 3 юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 1623/2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218а б.”а” ГПК.
Х. В. Х. чрез своя процесуален представител адвокат А от гр. Б. е обжалвал решението на Бургаския окръжен съд от 04.02.2008г по гр.д. № 318/2007г с което е отменено решението на Бургаския районен съд от 02.12.2003г по гр.дело № 4/2002г и е постановено ново решение. С него въззивният съд отменил дарението, извършено с нот.акт № 140/99г на нотариус Б. К. ,с което Велико Х. Х. и П. Й. Х. двамата от с. Ч. община С. дарили сина си Х. В. Х. с 1 / 2 ид.част от застроено и незастроено дворно място, цялото от 450 кв.м. представляващо УПИ * от кв.8 по регулационния план на село Ч.,самостоятелно жилище на втория етаж с обща застроена площ 107.55 кв.м. от масивната триетажна жилищна сграда построена в същото дворно място,като жилището било изградено на две нива: първото-със застроена площ 65.10 кв.м.,състоящо се от дневна, столова, кухня-бокс , VVС , дрешник, антре, тераси и второ ниво със застроена площ 42.45 кв.м. ,състоящо се от две спални, антре, баня, заедно със склад на кота 7.34 с площ 7.80 кв.м. и склад на таванския етаж с площ 17.47 кв.м. и гараж в приземния етаж в северната част на сградата със застроена площ 26.47 кв.м. ,заедно с идеалните части от общите части на сградата,
както и масивна жилищна сграда построена в северната част на същото дворно място.
Х. В. Х. е осъден да заплати на П. Й. Х. и на Й. В. К. сумата 981.50 лева,представляваща направените по делото разноски за тази инстанция.
В касационната жалба се поддържа,че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила и като необосновано-отменителни основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм/.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение,прие следното:
Основателно е оплакването за недопустимост на исковата претенция за 1 /6 ид.част от цялостното дарение,тъй като единият от дарителите.-ищецът Велико Х. Х. е починал на 02.10.2004г и като свои наследници оставил освен съпругата си П. Й. Х. и сина си Й. В. К.,но и другият син Х. В. Х.,ответник по първоначално предявените искове за отмяна на дарението,направено с нот.акт № 140 том ІІІ, ре. № 3* дело № 763/99г на нотариус Б. К. гр. Б..
С него Велико и П. Х. дарили на сина си Х. В. Х. 1 / 2 ид.част от дворното място,представляващо УПИ * от кв.8 по регулационния план на село Ч., дарили му едно самостоятелно жилище на две нива, находящо се на втория етаж от триетажната жилищна сграда, два склада на кота 7.34 и на таванския етаж и един гараж в призамния етаж в северната част на сградата. Отделно от това прехвърлили и собствеността върху масивната жилищна сграда,построена в северната част на същото дворно място. Върху целия имот дарителите си запазили правото на ползване ,като дареният Х. В. Х. приел дарението с благодарност и се задължил с условието да не продава, дарява,заменя ипотекира и да не извършва всякакви други вещни тежести върху имота без съгласието на прехвърлителите.
По време на висящото производство страната-ищец Велико Х. Х. ,починал и като законен наследник синът му Х. В. Х. по реда на чл.120 ГПК /отм/ би следвало да се конституира като страна-ищец,заедно с другите наследници. Така неговото качество на ответник в процеса се е сляло и с качеството на ищец и за това за 1/ 6 ид.част поради липса на правен интерес,производството е било недопустимо. В тази част решението следва да се обезсили и производството-да се прекрати.
По отношение на останалите 5/6 ид.части исковете са били недоказани и е следвало да се отхвърлят.
Съгласно чл.225 ал.1 ЗЗД „С договор за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарителя,който го приема” и това е означавало , че на първо място е имало съгласие между родителите и техния син Х. Х. да дарят и той да приеме именно 1 / 2 ид.част от застроено и незастроено дворно място,цялото от 450 кв.м. представляващо УПИ * от кв.8 по регулационния план на село Ч.,самостоятелно жилище на втория етаж с обща застроена площ 107.55 кв.м. от масивната триетажна жилищна сграда построена в същото дворно място изградено на две нива: първото-със застроена площ 65.10 кв.м.,състоящо се от дневна, столова, кухня-бокс , VVС , дрешник, антре, тераси и второ ниво със застроена площ 42.45 кв.м. ,състоящо се от две спални, антре, баня, заедно със склад на кота 7.34 с площ 7.80 кв.м. и склад на таванския етаж с площ 17.47 кв.м. и гараж в приземния етаж в северната част на сградата със застроена площ 26.47 кв.м. ,заедно с идеалните части от общите части на сградата,
както и масивна жилищна сграда построена в северната част на същото дворно място. Надареният е бил съгласен да получи т.н.”гола собственост” върху недвижимия имот,тъй като съгласно т.2 от нотариалния акт № 140/07.10.1999г „ Велико Х. Х. и съпругата му П. Й. Х. си запазват заедно и поотделно правото на пожизнено и безвезмездно ползване върху дарените имоти…”
Безсъмнение дарението е обогатило надарения и е намалило имуществото на дарителя. За това то е бъзвъзвратно,което означава че дарителят не може да отмени веднъж направеното дарение и да иска връщане на подареното. Той не може,под страх на недействителност на дарението,да си запазва правото или средствата да отмени дарението,когато намери това за добре. Не може да постави валидността на дарението в зависимост от своята воля. Неговото основно задължение е да прехвърли вещното или друго право на надарения,а надареният не дължи нищо друго,освен признателност. Неговата непризнателност е повод за отмяна на дарението,какъвто е настоящия случай,който фиксира една от трите форми за отмяна на дарението по чл.227ал.1 б.”в” ГПК- отказ да даде на дарителя издръжка от която той се нуждае.
По настоящето дело,обаче,не е била доказана по категоричен начин невъзможността на родителите да си осигурят необходимата издръжка.
На първо място те са били пенсионери,като Велико Х. Х. е получавал по 209 лева месечна пенсия,а неговата съпруга П.20 лева. Съобразно изчисленията направени от КНСБ и „П” за издръжката на живот на член от семейството,тези суми са били доста занижени- по 258.00 лева,258.20 лева,260.89 и 274.56 лева да 2001г и по 288.29,280.66лева,289.29 лева- според КНСБ и според „П”-по 320.00 лева и по 373.00 лева.
От експертната оценка на Н. К. по гр.д. №4/2002г на Бургаския районен съд,която направила точна проверка на размера на получаваните пенсии от 76 годишните ищци-за Велико Х. 219.86 лева и за П. Х. 97 лева,общо 268.83 лева,за направените разходи за храна и лекарства и за задоволяване на други жизнено важни нужди,е било установено,че с 39 лева нуждата от здравеопазване била по-голяма от това което е поемала Здравната каса и че ищците-дарители са имали нужда от около 28.82 лева допълнително на месец за посрещане на своите нужди. От приложените данъчни декларации на л.149 по същото дело,е било видно,че през двете години Велико Х. е декларирал получени суми от наеми 480 лева и 500 лева,които суми ако са били точни,разделени на 12 месеца са осигурявали допълнително по 43 лева месечно.
По-късно по гр.д. № 320/2004г Н. К. е изчислила,че при месечни доходи на двамата възрастни хора общо 505.40 лева необходимите средства за месечно задоволяване на техните нужди били 585.40 лева-т.е. с около 80 лева повече от това което получавали от пенсиите си.
По гр.д. № 320/2004г на Бургаския окръжен съд е приложен нот.акт № 95/16.03.2004г от който е било установено,че другият син на ищците Й е върнал на родителите си чрез дарение другата 1 / 2 ид.част от недвижимия имот,заедно със самостоятелното жилище на първия етаж, изградено също на две нива заедно със складови помещения и гараж на приземния етаж-т.е. ищците са разполагали с една голяма масивна триетажна къща,състояща се от гаражен етаж,два жилищни и един тавански етажи,построена в с. Ч. област. Това е показвало,че ищците са имали възможност както дарената на ответника Х част,така и своята част да отдават под наем,да наемат хора да им помагат в това и да си осигуряват една солидна издръжка . Че са отдавали под наем къщата е било установено и от свидетелските показания на А. С. А. наемател от 2000 година,от А. Й. Н. ,разпитан като свидетел по гр.д. № 318/2007г на Бургаския окръжен съд.
Следователно,необоснован е извода на Бургаския окръжен съд,че дарителите са се нуждаели от издръжка,която дареният не им е осигурил. По делото не е имало убедителни доказателства че дареният син Х. Х. е имал възможност да даде исканата от него месечна издръжка от 400 лева. Той също е бил в лошо здравословно състояние и не е имал възможността да отдава дареният недвижим имот на брега на морето под наем, така както са имали възможност неговите родители и съответно брат му докато е бил собственик на останалата 1 / 2 ид.част от триетажната сграда.
Необоснован е изводът на съда,че предвид здравословното състояние на родителите след извършване на дарствения акт,те са изпаднали в трайно състояние на нетрудоспособност и че са имали нужда от издръжка,която ответникът по морално задължение,е бил длъжен да им осигури. От заключението на вещото лице д-р Д е било установено,че повечето от заболяванията и на двамата дарители са датирали от преди прехвърляне собствеността-7.10.1999г и че са били хронични,но са се задълбочавали и с оглед на възрастта им.
По аргумент от чл. 227, ал. 1, буква "в" ЗЗД следва да се приеме, че за дарения съществува задължение да издържа дарителя си, ако същият се нуждае от издръжка. Това задължение има морален характер и произтича от разбирането на законодателя, че е в съгласие със морално етичните норми дареният, който е облагодетелствуван от дарителя, да подпомогне същия, когато е в нужда.
В случая ответникът по исковете,касационния жалбоподател Х. Х. не е давал издръжката, която са поискали неговите родители. По делото е имало доказателства че той им е помагал до един момент,че те са извали в София за лечение и че дори са били записвани в домовата книга-майка му. Но всички доказателства са сочели,че те не са имали нужда от такава издръжка. Не са имали нужда и от грижите на този син,тъй като другият син се е грижил за тях. И всичко това е означавало че не е бил изпълнен фактическият състав на чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД и че исковете предявени на това основание следва да се отхвърлят,след като ВКС отмени решението на Бургаския окръжен съд и реши спора по същество,съгласно разпоредбата на чл.218и ГПК / отм/
Върховният касационен съд на основание гореизложеното,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решението на Бургаския окръжен съд от 04.02.2008г по гр.д. № 318/2007 в частта в която исковете са уважени за 1 / 6 ид.част и в тази част прекратява производството по делото.
ОТМЕНЯВА решението на Бургаския окръжен съд от 04.02.2008г по гр.д. № 318/2007г, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете,предявени от П. Й. Х.- лично и в качеството на наследник на Велико Х. Х. и от Й. В. К. като наследник на Велико Х. Х. срещу Х. В. Х. за отмяна на 5 / 6 ид.части от дарението извършено с нот.акт № 140 от 07.10.1999г на нотариус Б. К. ,с което Велико Х. Х. и съпругата му П. Й. Х. са дарили на сина си Х. В. Х. 1 / 2 ид.част от застроено и незастроено дворно място,цялото от 450 кв.м. представляващо УПИ * от кв.8 по регулационния план на село Ч. община С. с право на ползване на южната половина от незастроената част на имота, самостоятелно жилище на втория жилищен етаж в масивната триетажна жилищна сграда с приземен енаж /гаражен/ с обща застроена площ 107.55 кв.м. площ,заедно със склад на кота 7.34 с площ 7.80 кв.м. и склад на таванския етаж на 17.47 кв.м. площ,както и на гараж в приземния етаж и масивна жилищна сграда построена в северната част на дворното място.
ОСЪЖДА П. Й. Х. и от Й. В. К. да заплатят на Х. В. Х. направените по делото разноски за всички инстанции до сега в размер на 2 256 / две хиляди двеста петдесет и шест / лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: