Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав

при участието на секретаря Нели Първанова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №4857 от 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Х. Д. с вх. № 21147/22.08.2024г., подадена чрез процесуалния представител адвокат К. К. от АК-В., срещу решение № 828/16.07.2024г. по в.гр.д. № 76/2024г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която е обезсилено като недопустимо по реда на чл. 270 ГПК първоинстанционното решение № 260070 от 14.08.2023г. по гр. д. № 2176/2018г. на Варненския районен съд, в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба на недвижим имот: поземлен имот с идентификатор [№] по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008г., на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в [населено място], район „М.“, [улица], с площ от 197 кв. м., при съседи: ПИ [№], [№], [№], [№], [№], между съделителите и при квоти, както следва: С. Б. Н. - 6/192 идеални части; М. Я. Ч. - 1/192 идеални части; Е. Г. С. - 1/192 идеални части; Б. Г. Ч. - 1/192 идеални части; С. Й. Г. - 3/192 идеални части; Л. Р. А. - 6/192 идеални части; А. Р. Д. - 6/192 идеални части; С. Н. П. - 60/192 идеални части; А. С. С. - 60/192 идеални части; А. Д. Д. - 12/192 идеални части; Р. Е. Д. - 4/192 идеални части; Д. К. Д. - 4/192 идеални части; Т. К. Ч. - 4/192 идеални части; Д. В. Д. - 8/192 идеални части; М. Х. Б. - 8/192 идеални части; Р. Х. Д. - 8/192 идеални части, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС, във вр. с чл. 69, ал. 1 ЗН като от делбата на поземления имот с идентификатор [№] по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г., на изпълнителния директор на АГКК, са изключени лицата: Т. Г. П., И. Р. П., П. Д. М. и „Варекс консулт“ ЕООД и производството по делото е прекратено.
Касаторът поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неоснованост. Моли същото да бъде отменено. Поддържа, че при постановяване на решението въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, което е довело и до неправилен извод за допустимостта на предявения иск за делба. Навежда довод за неправилност и на извода на въззивния съд, че иск за делба на поземлен имот с идентификатор [№] не е бил предявяван.
Допълнителни съображения излага в представени писмени бележки.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответниците по касация Т. Г. П., И. Р. П., П. Д. М. и „Варекс консулт“ ЕООД, чрез процесуалния представител адвокат Р. Ч. от АК-В., изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.
С определение №1594/01.04.2025г., въззивното решение на Варненския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса при съдебна делба, приключила с влязло в законна сила съдебно решение за изнасяне на публична продан на делбения имот, допустимо ли е последващо предявяване на иск за съдебна делба на същия имот при наличието на нововъзникнали след влизане в сила на решението по извършване на делбата обстоятелства, както и с цел проверка правилността на изводите на въззивния съд, че с отмяната на заповед № Г-344/14.09.2007г. на зам. кмета на [община], с която е одобрен ПУП - ПРЗ и РУП, предявеният иск за делба ПИ [№], се е превърнал в недопустим, както и че след като ищците са оттеглили исковата си молба, като изрично са заявили, че не желаят подялба на съсобствените си ПИ [№] и ПИ [№] и никой от съсобствениците на ПИ [№], не е предявил иск за подялба на същия, то производството следва да бъде прекратено .
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав на I г.о. на ВКС приема, че при съдебна делба, приключила с влязло в законна сила съдебно решение за изнасяне на публична продан на делбения имот, е допустимо последващо предявяване на иск за съдебна делба на същия имот при наличието на нововъзникнали след влизане в сила на решението по извършване на делбата обстоятелства, на които ищецът се позовава в исковата молба, ако новите обстоятелства променят до такава степен предмета на вече приключилото производство, че провеждането на публичната продан да не съответства на правата в съсобствеността, респ. по друга причина да правят провеждането на публичната продан невъзможно. Съдът е длъжен да обсъди сочените от страните нови обстоятелства, настъпили след влизане в сила на решението за изнасяне на имота на публична продан, да съобрази правните им последици и въз основа на тази преценка да достигне до извод дали предявеният иск е допустим като при това съобрази, ако тези обстоятелства биха настъпили до приключване на предходното делбено производство дали съдът би ги взел предвид.
По основателността на касационната жалба Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:
Производството е за делба във фазата по допускане.
Предявен е иск за делба на ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-64/16.05.2008г. на изпълнителния директор на АГКК с площ от 568 кв.м. с административни адреси [улица] [улица].
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за съдебна делба на недвижим имот с идентификатор [№], който е образуван след обединяването на имоти пл. № 563, 570 и 571 по КП от 1990г. Установено е, че с влязло в сила на 12.01.2021г. решение № 1132 от 06.08.2020г. по адм. дело № 3369/2019г. на Административен съд - Варна е отменена заповед № Г-344/14.09.2007г. на зам. кмета на [община], с която е одобрен ПУП - ПРЗ и РУП да УПИ [№], [№], [№], кв. 47 по плана на X. подрайон на [населено място], като след заличаването на ПИ [№] са нанесени нови обекти в кадастралната карта, както следва: ПИ с идентификатор [№]; ПИ с идентификатор [№] и ПИ с идентификатор [№]. Констатирано е от заключението на вещото лице по назначената съдебно - техническа експертиза, че е налице е идентичност между имот пл. № 570 по КП от 1990г. и попадащ в пл. №4687 по КП от 1956г. и ПИ [№] по действащата кадастрална карта с минимални отклонения (с разлика в уличната регулация от запад по действащия план на 16-ти север п.р. от 1992г. и последната заповед за територията от 2007г.).
Съобразено е, че на 29.04.1975г. Р. А. Д., Д. А. Д. и Х. А. Д. са предявили искова молба против Н. А. Д. с искане за подялба на недвижим имот - къща с дворно място, находящи се в [населено място], [улица], придобита по наследство от баща им А. Д. Д.. С решение 6.06.1975г. по гр. дело № 1225/1975 по описа на ВРС е допуснато да се извърши съдебна делба между Р. А. Д., Д. А. Д., Х. А. Д. и Н. А. Д., на недвижим имот - дворно място от 200 кв.м с построена в него жилищна сграда, находящи се в [населено място], [улица], при квоти по 1/4 ид.ч. за всеки съделител. С решение от 29.07.1975г. по гр. д. № 1225 по описа на ВРС за 1975г., в дял на Н. А. Д. е поставен недвижим имот - дворно място от 200 кв. м. с построената в него жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], като за уравняване на дяловете е осъден да заплати на Р. А. Д., Д. А. Д., Х. А. Д. по 880 лв. С решение от 01.12.1976г. по гр. д. № 1225 по описа на ВРС за 1975г., е отменено възлагането, извършено с решение от 29.07.1975г., с което имота, предмет на иска, състоящ се от дворно място от 200 кв. м. с построената в него жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], е възложен на Н. А. Д., като същия имот е поставен в дял на Р. А. Д.. С решение от 27.01.1977г. по в.гр.д. № 3315 по описа за 1976г. на Варненски окръжен съд е отменено решение от 01.12.1976г. по гр. д. № 1225/1975г. на Варненския районен съд, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. С решение от 16.03.1977г. по гр.д. №440/1977г. на ВРС е обезсилено решението, постановено на 29.07.1975г. по гр.д. № 1225/1975г., с което на Н. А. Д. е поставен недвижим имот - дворно място от 200 кв. м. с построената в него жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица]. С решение от 09.05.1977г. по гр.д. № 440/1977г. на ВРС е допуснато изнасяне на публична продан на дворно място от 200 кв. м. с построената в него жилищна сграда, находящо се в [населено място], [улица], при първоначална оценка 3520 лв., като получените суми се разделят по поравно между Р. А. Д., Д. А. Д., Х. А. Д. и Н. А. Д..
Посочено е, че съгласно нотариален акт № 5, том IX, дело № 2566 на 17.07.1986г. Н. А. Д. е дарил на дъщеря си С. Н. П. 1/4 ид. ч. от дворно място, находящо се в [населено място], [улица], съставляващо имот пл. № 4687 в кв. 1133 по плана на 16-ти подрайон на [населено място], цялото с площ от 200 кв. м., заедно с построената в него жилищна сграда. На съща дата 17.07.1986г. е продал с нотариален акт № 6, том IX, дело № 2568 от 17.07.1986г. на сина си А. Н. А. 1/4 ид. ч. от дворно място, находящо се в [населено място], [улица], съставляващо имот пл. № 4687 в кв. 1133 по плана на 16-ти подрайон на [населено място], цялото с площ от 200 кв. м., заедно с построената в него жилищна сграда. С нотариален акт № 120, том I, рег. № 1757, дело № 107 от 13.03.2015г., А. Н. А. е дарил на А. С. С. 1/4 ид. ч. от дворно място с площ от 200 кв. м., съставляващо имот пл. № 4687 в кв. 1133 по плана на 16-ти подрайон на [населено място] по документ за собственост, представляващ имот с идентификатор [№] по действащата кадастрална карта, находящо се в [населено място], [улица].
Установено е, че законни наследници на А. Д. Д., б. ж. на [населено място], починал на 21.07.1939г., са М. К. Д. (съпруга), Р. А. Д. (син), Н. А. Д. (син), Д. А. Д. (син) и Х. Т. Д. (син). Законни наследници на Р. А. Д., б. ж. на [населено място], починал на 29.04.1991г., са С. Б. Н. (внучка, дете на дъщеря му М. Р. Н., починала на 10.03.2013г.), М. Я. Ч., Е. Г. С., Б. Г. Ч. (съответно съпруга и деца на Г. Й. Ч., внук на наследодателя от дъщеря му Е. Р. Ч., т. е. правнучки на наследодателя), С. Й. Г. (внучка на наследодателя от дъщеря му Е. Р. Ч.), Л. Р. А. (дъщеря на наследодотеля) и А. Р. Д. (син на наследодателя). Законни наследници на Н. А. Д., б. ж. на [населено място], починал на 13.11.1992г., са С. Н. П. (дъщеря на наследодателя и племенница на починалия на 17.08.2015г. син на наследодателя), С. И. С. и А. С. С. (последните двама - съпруг и дете на починалата на 13.10.2014г. дъщеря на наследодателя, а А. С. и племенница на починалия на 17.08.2015г. син на наследодателя). Законни наследници на Д. А. Д., б.ж. на [населено място], починал на 11.06.1986г., са А. Д. Д. (син), Р. Е. Д., Д. К. Д. и Т. К. Ч. (съпруга и деца на починалия на 21.02.2008г. син на наследодателя). Законни наследници на Х. Т. Д., б. ж. на [населено място], починал на 20.01.2007г., са Д. В. Д. (съпруга), М. Х. Б. (дъщеря) и Р. Х. Д. (син).
Посочено е, че съгласно приетите по делото СТЕ за процесната територия има изработени КП от 1956г., КП от 1990г. и действащата към момента на изготвяне на експертизата кадастрална карта от 2008г. По КП от 1956г. на м. „Крайбрежието“ на [населено място], имоти 563, 570 и 571 по КП от 1990г. на 16-ти подрайон - север, формиращи ПИ с идентификатор № 10135.3515.1711 по КК, попадат в стари имоти с пл. № 4687, с площ от 204 кв.м, записан в разписния лист към плана на наследница на А. Д. Д. и № 4688, с площ от 391 кв. м., записан в разписния лист към плана на М. С. К.; имоти с пл. №№ 563, 570 и 571 по кадастралния план от 1990г. на 16-ти подрайон - север на [населено място], формират ПИ с идентификатор 10135.3515.1711; имот № 570 е с площ от 199 кв. м., като в разписния лист към плана е записан на А. Н. А.. За територията са изработени РП по заповед № 18/21.04.1964г. и изменение на плана със заповед № 63/29.09.1971г. изработени върху КП 1956г., ЗРП по заповед № Г-34/23.09.1992г., изработен върху КП от 1990г., ИЗРП по заповед №Г-51/14.05.1999г. изработен върху КП от 1990г., ПУП-ПРЗ и РУП по заповед № Г-344/14.09.2007г. на зам.кмета на [община], изработен върху оцифрена основа по КП от 1990г., налице е отклонение на имот пл. № 4688, кв. 1133 по плана на 16-ти м. р. на [населено място], преобразуван в УПИ [№] кв. 47 „а“ по плана на 16-ти м. р. на [населено място] и УПИ [№] в кв. 47 „а“ по плана на 16-ти м.р. на [населено място], в западната граница. Посочено е, че е налице е пълна идентичност между имота, предмет на решение от 16.03.1977г. по гр. дело № 440/1977г. по описа на ВРС и имота, описан в решение по гр. дело № 1225/1975г. по описа на ВРС, като имотът по съдебните решения попада изцяло в границите на бившия имот [№] и заема неговата южна част, съгласно комбинирана скица № 5. Налице е идентичност между имот пл. № 570 по КП от 1990г. и попадащ в пл. №4687 по КП от 1956г. и ПИ [№] по действащата кадастрална карта с минимални отклонения (с разлика в уличната регулация от запад по действащия план на 16-ти север п.р. от 1992г. и последната заповед за територията от 2007г.)
Въззивният съд е констатирал, че с молба с вх. № 263056 от 15.03.2022г. ищците П. Д. М. и „ВАРЕКС КОНСУЛТ“ ЕООД, Т. Г. П., И. Р. П., конституирани като страни в качеството си на наследници на починалия в хода на процеса Р. К. П., са отправили пред първата инстанция искане за оттегляне на предявения от тях иск за делба ПИ [№]. Посочили са, че към настоящия момент, между страните по делото не съществува съсобственост, не съществува обща вещ, липса общ обект, който да бъде допуснат до делба между тях като в случай на възражение против оттеглянето на иска ищците направили отказ от иска.
При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че е сезиран с иск за делба на ПИ [№] като на основание чл. 235, ал. 3 следва да се вземат предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Прието е, че когато с влязло в сила съдебно решение е отменен индивидуален или общ административен акт, правните му последици отпадат с обратна сила, за минало време, поради което с отмяната на заповедта, с която са обединени УПИ [№], [№], [№], поземленият имот с идентификатор № [№] е изчезнал от правния мир и следва се приеме, че никога не е съществувал. Изложени са мотиви, че за да бъде допусната делба е необходимо веща да съществува към момента на допускане на делбата. Посочено е, че делото се прекратява дори и когато делбата е допусната и във втората фаза се установи, че имотът не съществува.
Формиран е решаващ правен извод, че с отмяната на заповед № Г- 344/14.09.2007г. на зам. кмета на [община], с която е одобрен ПУП - ПРЗ и РУП, предявеният иск за делба ПИ [№], се е превърнал в недопустим. Взето е предвид, че с отмяната на заповедта, трита имота са възстановили старите си граници и собственици, а от съда не е поискано прекратяване на собствеността на допуснатите до делба имоти. Посочено е, че ищците са оттеглили исковата си молба, като изрично са заявили, че не желаят подялба на съсобствените си ПИ [№] и ПИ [№] и никой от съсобствениците на ПИ [№]6, не е предявил иск за подялба на същия.
Изложени са и съображения, че ПИ [№] е идентичен с вече допуснатия, поделен и изнесен на публична продан, с влезли в сила съдебни решения недвижим имот - къща с дворно място, находящи се в [населено място], [улица], а съгласно чл. 299, ал 1 и ал. 2 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 2 ГПК влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.
Прието е, че не следва да се излагат мотиви по основателността на исковата претенция, тъй като контрола за правилност на съдебният акт не следва да се провежда.
Постановеното от въззивния съд в обжалваната част, касаеща иска за делба на ПИ с идентификатор [№] , е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно, поради неправилно приложение на разпоредбите на чл. 299 ГПК и чл. 344, ал. 1 ГПК, както и на разпоредбата на чл. 34 ЗС.
Предвид отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, за неправилен следва да се приеме изводът на въззивния съд, че производството за делба на ПИ с идентификатор [№] е недопустимо предвид обстоятелството, че този имот е идентичен с вече допуснатия, поделен и изнесен на публична продан недвижим имот.
По делото е установено, че след влизане в сила на решението, постановено на 09.05.1977г. по гр.д.№440/1977г. на ВРС, единият от съделителите (Н. А. Д.) се е разпоредил с идеалната си част от имота, като в един и същи ден (17.07.1986г.) е дарил тази идеална част на дъщеря си С. Н. П. (н.а.№5, том ІХ, дело №2566) и е продал същата идеална част на сина си А. Н. А. (н.а.№6, том ІХ, дело №2568). Установено е също така и извършено последващо разпореждане с 1/4 идеална част от имота, извършено от А. Н. А. в полза на А. С. С. (н.а.№120, том І, рег.№1757, дело №107 от 13.03.2015г.). Тези обстоятелства са от такова естество, че не биха могли да бъдат съобразени от съдебния изпълнител при извършването на публичната продан в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, постановено по гр.д.№440/1977г., поради което следва да се приеме, че последващо производство за съдебна делба е допустимо.
Неправилен е изводът на въззивния съд, че производството по делото за делба е недопустимо, тъй като ищците са оттеглили исковата си молба, като изрично са заявили, че не желаят подялба на съсобствените си ПИ [№] и ПИ [№] и никой от съсобствениците на ПИ [№] , не е предявил иск за подялба на същия.
Действително с молба с вх. № 263056 от 15.03.2022г. ищците П. Д. М. и „ВАРЕКС КОНСУЛТ“ ЕООД, Т. Г. П., И. Р. П., конституирани като страни в качеството си на наследници на починалия в хода на процеса Р. К. П., са отправили пред първата инстанция искане за оттегляне на предявения от тях иск за делба ПИ [№] . Посочили са, че към настоящия момент, между страните по делото не съществува съсобственост, не съществува обща вещ, липса общ обект, който да бъде допуснат до делба между тях като в случай на възражение против оттеглянето на иска ищците направили отказ от иска. В молбата е посочено, че ПИ с идентификатор [№] е собственост на Р. К. П.; ПИ с идентификатор [№] е собственост на „Вартекс консулт“ ЕООД и П. Д. М., а ПИ с идентификатор 10135.3515.5056 е собственост на ответниците. Сам по себе си обаче фактът на оттегляне на иска за делба не обосновава извод, че производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл. 232 ГПК.
Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че при предявен иск за делба всеки от съделителите – участници в общността има процесуалното положение на ищец по делото, независимо от това кой от тях е инициирал производството (решение на ВКС, ІІ г.о. № 173/05.12.2013г. по гр.д.№ 3403/2013г.). Също в отклонение от типичния исков процес, обемът на търсената от съда защита се определя не само от волята на сезиралият съда съсобственик, но и от тази на останалите участници в имуществената общност (чл.341 ал.2 ГПК). Тези особености на производството по чл.341 и сл. ГПК обуславят аналогично приложение на разпоредбата на чл.216 ал.2 изр.2 ГПК – оттеглянето на иска изцяло или по отношение на някои от имотите, за които е образувано делото, е допустимо само при съгласието на всички страни в процеса. Неприложимо е общото правило на чл.232 изр.1 ГПК, според което до приключване на първото съдебното заседание по делото ищецът може да оттегли иска без съгласието на ответника. Такова съгласие всякога е необходимо (определение №298/22.04.2014г. по ч.гр.д.№2291/2014г., ІV г.о. на ВКС). Наред с това следва да се отбележи, че дори когато по делото е установено, че предявилото иска за делба лице не притежава права в съсобствеността, въпреки това делбата може да бъде допусната само между останалите съделители, имащи правното положение на ответници в производството, ако те поискат това.
В настоящия случай, изразявайки становище по молбата на ищците в о.с.з., проведено на 15.03.2022г., адв.К. К., процесуален представител на С. Б. Н. и Р. Х. Д., е възразил срещу прекратяването на производството. Изразил е становище, че оттеглянето на иска следва да бъде осъществено не само от ищцовата страна, а от всички страни в делбата, защото качеството на страните в едно съдебно делбено производство е на ищец и ответник едновременно. Заявил е, че ответниците имат правен интерес от разрешаване на спора налице ли е съсобственост за кадастралните имоти, които се оформят или не е налице съсобственост и това е въпрос на съдебно решение. Заявил е, че неговите клиенти не правят отказ от претенции и претендират съсобственост на имот с идентификатор [№] . Завил е също така, че няма претенции към ищците, но клиентите му считат, че са наследници на общия наследодател и притежават идеална част от този имот, доколкото вече има три обекта на съдебна делба и желаят делбата за този имот да продължи. По отношение на останалите два имота е заявил, че приема оттеглянето на иска. Само по себе си това изявление от страна на съделителите С. Б. Н. и Р. Х. Д. е достатъчно, за да се приеме, че липсва основание за прекратяване на производството в частта по иска за делба на имот с идентификатор [№] . При това следва да бъде съобразено, че и в производството пред въззивния съд с молба вх.№6991/18.03.2024г. Светла Б. Н. е изразила съгласие делото да бъде прекратено поради оттегляне на иска за имоти [№] и [№] . Но желае производството да продължи по иска за делба на имот [№] . Същото становище е изразил и Р. Х. Д. в молба с вх.№6994/18.03.2024г. Наред с това и адв. М. Т., особен представител на съделителката Д. В. Д., с молба вх.№7242/20.03.2024г. е заявил, че не разполага с правомощия да изрази становище по подадената молба за оттегляне на иска, след което в молба вх.№8523/02.04.2024г. е заявил, че делото следва да продължи само за имот [№] . С молба вх.№7396/21.03.2024г. и съделителката М. Я. Ч. е дала съгласие за прекратяване на производството поради оттегляне на иска за имоти [№] и [№] , но е заявила, че за имот [№] делбата следва да продължи. Аналогично становище е изразила и съделителката Е. Г. С. с молба вх.№7395/21.03.2024г.
Неправилен е и изводът на въззивния съд, че с отмяната на Заповед № Г- 344/14.09.2007г. на Зам. Кмета на [община], с която е одобрен ПУП - ПРЗ и РУП, предявеният иск за делба ПИ [№] , се е превърнал в недопустим.
В първа фаза на делбеното производство съдът следва да се произнесе по посочените в чл. 344, ал. 1 ГПК въпроси, а именно налице ли е съсобственост, върху кои имоти от включените в делбената маса, между кои лица и при какви делбени права. Ако приеме, че е налице съсобственост, съдът следва да допусне делбата, а ако приеме, че съсобственост не съществува - да отхвърли иска за делба. При това съдът следва да извърши преценка дали имотът, за който е предявен иск за делба, представлява самостоятелен обект на право на собственост според установените в действащото законодателство критерии и ако приеме, че имотът не представлява самостоятелен обект, да отхвърли иска за неговата делба. Съдът също така е длъжен да съобразява всички настъпили в хода на делбеното производство промени с имота, предмет на делбата, и с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК да се произнесе дали с оглед на тези промени е налице съсобственост, върху кои части от имота и между кои от участващите в делбеното производство лица.
Когато е предявен иск за делба на имот, но в хода на производството е установено, че описаният в исковата молба имот не съществува като единен обект на право на собственост, независимо дали това е станало преди предявяването на иска или в хода на производството, съдът следва да се произнесе дали отделни части от този имот не представляват отделни, самостоятелни обекти на право на собственост и съответно дали тези отделни самостоятелни обекти са съсобствени между всички или между част от съделителите. Ако установи, че реална част от описания в исковата молба имот представлява самостоятелен обект на право на собственост и тази реална част е съсобствена между част от съделителите, съдът следва да допусне делбата само помежду им и да отхвърли иска за делба по отношение на останалите съделители.
При съобразяване на данните по делото следва да се приеме, че макар със заповед №Г-344/2007г. да е образуван общ УПИ с цел извършване на свързано застрояване, правата на лицата, притежаващи включените в този УПИ имоти не са били променени, тъй като не са представени доказателства собствениците на включените в УПИ [№] , [№] , [№] самостоятелни имоти да са сключили помежду си окончателен договор в изпълнение на представения при одобряването на промяната в ПУП предварителен договор. Това обстоятелство е следвало да бъде съобразено от въззивния съд, който е следвало да се произнесе досежно наличието, респ. липсата на съсобственост по отношение на всеки един от съществуващите понастоящем самостоятелни обекти на право на собственост, а именно УПИ [№] , УПИ [№] и имот пл.№570, съответстващи на имоти с идентификатори [№] , [№] и [№] по действащата кадастрална карта, които са съществували като самостоятелни обекти и към предявяването на иска за делба. Настъпилата в хода на производството по делото промяна касае само и единствено нанасянето на имотите в действащата кадастрална карта с отделни идентификатори, което обстоятелство е ирелевантно за съществуването им като самостоятелни обекти на право на собственост, както и за принадлежността на правото на собственост.
По тези съображения по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за произнасяне по същество по предявения иск за делба на имот с идентификатор [№] .
Съгласно чл. 81 и чл. 78 ГПК въпросът за отговорността за разноските, направени от страните, вкл. и пред настоящата инстанция, следва да бъде разрешен от въззивния съд при постановяване на решение по съществото на спора съобразно изхода на делото.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОТМЕНЯ въззивно решение № 828 от 16.07.2024г. по в. гр. д. № 76/2024г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е обезсилено като недопустимо по реда на чл. 270 ГПК първоинстанционното решение № 260070 от 14.08.2023г. по гр. д. № 2176/2018г. на Варненския районен съд, в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба на недвижим имот: поземлен имот с идентификатор [№] по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008г., на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в [населено място], район „М.“, [улица], с площ от 197 кв. м., при съседи: ПИ [№] , [№] , [№] , [№] , [№] , между съделителите и при квоти, както следва: С. Б. Н. - 6/192 идеални части; М. Я. Ч. - 1/192 идеални части; Е. Г. С. - 1/192 идеални части; Б. Г. Ч. - 1/192 идеални части; С. Й. Г. - 3/192 идеални части; Л. Р. А. - 6/192 идеални части; А. Р. Д. - 6/192 идеални части; С. Н. П. - 60/192 идеални части; А. С. С. - 60/192 идеални части; А. Д. Д. - 12/192 идеални части; Р. Е. Д. - 4/192 идеални части; Д. К. Д. - 4/192 идеални части; Т. К. Ч. - 4/192 идеални части; Д. В. Д. - 8/192 идеални части; М. Х. Б. - 8/192 идеални части; Р. Х. Д. - 8/192 идеални части, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС, във вр. с чл. 69, ал. 1 ЗН като от делбата на поземления имот с идентификатор № 10135.3515.5056 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008г., на изпълнителния директор на АГКК, са изключени лицата: Т. Г. П., И. Р. П., П. Д. М. и „Варекс консулт“ ЕООД и производството по делото е прекратено.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Варненския окръжен съд.
Решението е окончателно.

Председател:

Членове: