Върховен касационен съд

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 3908 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. чл. 274, ал. 2 и 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 12391/27.04.2026 г. на Л. Р. Ц., чрез адвокат М. З., срещу определение № 1198 от 15.04.2026 г. по в. ч. гр. д. № 141/2026 г. на Софийски апелативен съд, с което е: потвърдено определение № 18972 от 06.10.2025 г. по гр. д. № 14402/2023 г. на Софийски градски съд в частта му за оставяне без уважение искането на Л. Р. Ц. за привличане на трето лице помагач на нейна страна; оставена без разглеждане частна жалба вх. № 119514/14.10.2025 г. в частта й, с която се атакува определение № 18972 от 06.10.2025 г. по гр. д. № 14402/2023 г. на СГС в частта му за оставяне без уважение на искането за приемане за съвместно разглеждане в процеса на предявен от Л. Р. Ц. против „Ариа хаус“ ЕООД насрещен иск.
Софийски апелативен съд е съобразил, че производството по гр. д. № 14402/2023 г. по описа на СГС е образувано по искова молба, подадена от С. Г. Г. и И. Г. Д. срещу С. Г. Д.-К., „Ариа хаус“ ЕООД и Л. Р. Ц.. Със същата са предявени искове срещу С. Д. К. с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН, във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване недействителността на извършено от общата на ищците наследодателка А. Ц. Ч., починала на 01.08.2020 г., саморъчно завещание от 01.08.2020 г., с твърдение същото да не е написано и подписано от А. Ч., и да не е съставено на посочената в същото дата; при евентуалност - в случай че съдът не приеме, че завещанието е нищожно – иск с правно основание чл. 43, ал. 1 ЗН за унищожаемост на същото, като направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, и направено поради грешка, насилие или измама, както и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 3, б. „в“ ЗН за признаване факта, че С. Д.-К. е лице, недостойно да наследява поради съзнателно служене с неистинно завещание. На следващо място, и в случай че съдът уважи исковете срещу С. Д. К., се моли на основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде признато за установено, че ответникът „Ариа хаус“ ЕООД - последващ приобретател на завещания в полза на първия ответник недвижим имот, не е собственик на процесния имот, предмет на завещанието - апартамент № 3, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Срещу Л. Р. Ц. е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС относно апартамента. С отговора на исковата молба Л. Ц. е оспорила предявения против нея иск. Поискала е като трето лице помагач да бъде привлечено „Банка ДСК“ ЕАД, като искането е обосновала с твърдението, че при учредяване на договорна ипотека върху спорния имот служители на банката са извършили проверка статута на същия, направили са му оглед и оценка, и че реално банката е кредитирала покупката му. Освен това Ц. е предявила иск, наречен „насрещен“, срещу „Ариа хаус“ ЕООД за заплащане на сумата от 128 000 лв., представляваща платената от нея продажна цена за имота, както и на сумата от 80 000 лв. - стойността на извършените в имота подобрения.
Въззивният съд е намерил за правилно определението на СГС в частта му, с която е оставено без уважение искането за привличане на трето лице помагач. Визирал е, че „Банка ДСК“ ЕАД вече е конституирано като подпомагаща страна на ищците и поради това същият правен субект не може да бъде помагач на насрещна в процеса страна. Искане от Л. Ц. за конституиране на „Ариа хаус“ ЕООД не е правено и поради това няма произнасяне по такова. Не може дори да се приеме, че става въпрос за техническа грешка при изписване името на дружеството, доколкото в отговора на исковата молба на няколко реда е обосновано искането за привличане като помагач именно на „Банка ДСК“ ЕАД. На практика, искане за привличане като трето лице-помагач на „Ариа хаус“ ЕООД на страната на Ц. е направено едва с частната жалба до САС, което е недопустимо. По отношение на определението на СГС в частта му, с която е оставено без уважение искането за приемане за съвместно разглеждане на т.нар. насрещен иск против „Ариа хаус“ ЕООД за заплащане на сумата от 128 000 лв. - платената от Ц. продажна цена за имота, и на сумата от 80 000 лв. - стойността на извършените от последната подобрения в него, Софийски апелативен съд е изложил, че съгласно т. 7 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, определението (разпореждането) на първоинстанционния съд, с което е върната насрещна искова молба поради неизпълнени указания за отстраняване на нередовността й, подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 129, ал. 3 ГПК. Следва да бъдат разграничени хипотезите на оставяне без уважение на искането за приемане за съвместно разглеждане на насрещния иск, от една страна, и връщане на насрещната искова молба поради неотстраняване нередовностите, от друга. С предявяването на насрещен иск във висящо исково производство се извършва последващо обективно съединяване на искове, чиято допустимост се преценява от първоинстанционния съд. При неприемане за съвместно разглеждане на насрещния иск не се стига до връщане на насрещната искова молба, а съдът следва да постанови отделянето му на основание чл. 211, ал. 2, изр. второ ГПК, в който случай определението не подлежи на обжалване. Въззивният съд е приел, че в случая е налице втората хипотеза, поради което съдебният акт в тази му част е необжалваем и частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Жалбоподателката счита определението на въззивния съд за неправилно, поради което иска отмяната му. Оспорва изводите на съда за необжалваемост на определението за неприемане на „насрещния“ иск, който според нея представлява по съдържанието си обратен иск по чл. 219, ал. 3 ГПК. Ц. твърди, че „Банка ДСК“ ЕАД има правен интерес да встъпи като трето лице помагач именно на нея, а не на ищците.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Счита, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси от значение за изхода на делото:
1. Допустимо ли е привличане на едно и също трето лице като помагач на страната на ответника, ако то вече е конституирано като помагач на страната на ищеца, когато това лице има самостоятелен правен интерес от отхвърлянето на иска, предвид опасността от отпадане на учредени в негова полза от ответника обезпечения (ипотеки);
2. Следва ли съдът да квалифицира своевременно предявения с отговора на исковата молба евентуален обратен иск срещу праводателя, като съдържащ в себе си и искане за привличането му като трето лице помагач, или е необходимо кумулативното подаване на отделна, изрична молба за конституирането му като помагач;
3. Допустимо ли е съдът да отдели в самостоятелно производство своевременно предявен евентуален иск/възражение за подобрения, когато с него е съединено искане за упражняване на право на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС върху същия имот, предмет на ревандикационния иск.
По отношение на първия въпрос се визира приетото в решение № 37/15.07.2020 г. по гр. д. № 3440/2019 г. на ВКС, І г. о., относно втория – в ТР № 1/11.05.2026 г. по тълк. д. № 1/2025 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 4/23.11.2022 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 209/22.05.2019 г. по гр. д. № 3635/2017 г. на ВКС, ІV г. о. и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а по третия – в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно Л. Ц. счита, че произнасянето по горните въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, за създаване на практика, съобразена с разпоредбите на ГПК.
Ответниците С. Г. Г. и И. Г. Д. намират, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, респ. излагат доводи за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд съобрази следното:
Частната касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане в частта, с която Л. Ц. обжалва определението на Софийски апелативен съд в частта му за потвърждаване отказа на Софийски градски съд да конституира „Банка ДСК“ ЕАД като трето лице помагач по делото. Както е прието в т. 9 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице помагач, не подлежи на касационно обжалване. Същото нито прегражда развитието на производството, нито е от кръга на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
В останалата му част въззивното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е намерил, че исковете на Л. Ц. срещу „Ариа хаус“ ЕООД не представляват такива по чл. 211 ГПК, тъй като двете страни не са в отношение ответник-ищец във висящото пред него дело, поради което подлежат на разглеждане в отделен исков процес. В тази хипотеза, съгласно задължителните постановки на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 7, определението не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и не подлежи на обжалване. В тази връзка следва да се отбележи, че не намира подкрепа в закона позоваването от жалбоподателката на нормата на чл. 219, ал. 3 ГПК. За да е налице обратен иск, той трябва да е предявен от страната срещу привлеченото от нея трето лице помагач, а в случая „Ариа хаус“ не се явява такова.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната касационна жалба вх. № 12391/27.04.2026 г. на Л. Р. Ц. срещу определение № 1198 от 15.04.2026 г. по в. ч. гр. д. № 141/2026 г. на Софийски апелативен съд в частта й, с която актът се обжалва в частта му, с която е потвърдено определение № 18972 от 06.10.2025 г. по гр. д. № 14402/2023 г. на Софийски градски съд за оставяне без уважение искането на Л. Р. Ц. за привличане на трето лице помагач на нейна страна.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Определението в частта, с която частната касационна жалба е оставена без разглеждане, може да се обжалва от Л. Р. Ц. с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му. В останалата част определението не подлежи на обжалване.






ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.