Върховен касационен съд

[населено място], 24.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

като изслуша докладваното от съдия Чомпалов т.д. № 1282 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Евро Паркет“ ЕООД- в несъстоятелност срещу определение № 208/24.03.2026 г. по т.д. № 141/2026 г. на Апелативен съд -гр.София, с което е потвърдено разпореждане № 1228/09.02.2026 г. по т.д. № 17/2026 г. на СГС за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по предявения от него иск. Сочи се от жалбоподателя, че обжалваното определение е неправилно, защото с предявения иск се цели да бъде установено, че не съществуват имуществени права, които да обременяват масата на несъстоятелността, от което следва, че искът е по чл.694 ТЗ, а в този случай спирането на производството по несъстоятелност на основание чл.632 ТЗ не е пречка за разглеждането на делото. При уважаване на иска за несъществуване на спорното вземане ще бъде невъзможно това вземане да се предяви в производството по несъстоятелност. Дори и да се приеме, че искът е по чл.439 ГПК, тъй като за процесното вземане е издаден изпълнителен лист в полза на ответника, то производството по оспорването му следва да бъде проведено като такова по самостоятелен съпътстващ иск в производството по несъстоятелност. Поддържа се, че в производството по иска дружеството в несъстоятелност се представлява от неговия управител. Иска да се отмени обжалваното определение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275 ал.1 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, преграждащ развитието на производството; отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищецът е дружество в открито производство по несъстоятелност, а с предявения установителен иск се отрича съществуването на задължения, които са предмет на изп.дело № 20148510401383 на ЧСИ М.П.. Прието е, че искът е недопустим на този етап поради липсата на правен интерес, защото вземането на ответника по иска не е предявено в производството по несъстоятелност, което към момента е спряно на основание чл.632 ал.5 ТЗ. Въззивният съд е намерил, че въпросът за съществуването на процесното вземане може да бъде разрешен в процес по иск с правно основание чл.694 ТЗ, но това е предпоставено от възобновяване на спряното производство по несъстоятелност и предявяване на вземането. Разяснено е в мотивите на обжалваното определение, че синдикът на основание чл.658 ал.1, т.7 ТЗ упражнява правото на процесуално представителство по делата от или срещу предприятието на длъжника. Тъй като в производството по несъстоятелност не са изготвени списъци с приети вземания на кредиторите, предявеният иск не е с правна квалификация по чл.694 ТЗ, в който случай ищецът може да се представлява от неговия управител, поради което делото подлежи на прекратяване.

В изложението на касатора са поставени следните процесуални въпроси по чл.280 ал.1, т.3 ГПК –
1. „Длъжен ли е съдът да приеме за допустим и да разгледа по същество установителен иск за несъществуване на вземане, предявен от длъжника след откриване на производството по несъстоятелност, в случай че производството по несъстоятелност е спряно на етап преди изготвяне на списъците на вземанията на кредиторите, поради липса на авансово привнасяне на разноски за провеждане на производство?“
2. „Представлява ли липсата на изготвен списък на приетите по чл. 692 от ТЗ вземания, абсолютно задължителна положителна процесуална предпоставка за възникване на правото на иск, без наличието на която производството се явява недопустимо, която предпоставка обуславя прекратяване на производството, или се касае за преждевременно предявен иск, разглеждането на който съдът е длъжен да продължи, като съобрази фактите, настъпили в хода на делото съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК във вр. чл. 621 от ТЗ?“
3. „Допустим ли е специалният установителен иск, предявен по реда на чл.694 от ТЗ, с който се цели отричане на права на трети лица върху имущество на длъжника /масата на несъстоятелността/, в случай, че откритото производство по несъстоятелност все още е на етап на развитие, в който етап все още не са приети по списък предявени от кредитори вземания?“
4. „Допустимо ли е прекратяване на производство по иск, предявен за установяване несъществуване на права, или същото производство следва да бъде спряно, в случай, че липсата на абсолютно /евентуално/ задължителната положителна процесуална предпоставка /произнасяне – приемане или не по списъка с предявени по реда на чл. 692 ТЗ вземания/ е временна и зависи от развитието на висящо открито производство по несъстоятелност?“
5. „Налице ли е правен интерес от предявяване на иск за установяване несъществуването на обременения /права на трети лица/ върху масата на несъстоятелността, преди да е налице изготвен и окончателно одобрен списък на приетите в производството вземания на кредиторите?“
6. „Конституирането в производството по несъстоятелност на кредитори с приети вземания явява ли се абсолютно задължителна положителна процесуална предпоставка за възникване на правото на иск за защита и опазване на масата на несъстоятелността?“
Наличието на допълнителния селективен критерий се обосновава от касатора с твърдението, че към момента не е налице съдебна практика по въпроса за допустимостта на преждевременно предявен иск по чл.694 ТЗ.

Настоящият състав на касационния съд намира, че поставените от касатора въпроси обобщено се свеждат до въпроса дали в хипотезата на спряно на основание чл.632 ал.5 ТЗ производство по несъстоятелност, но преди да бъдат изготвени от синдика списъци с приети вземания, за длъжника е налице правен интерес да заведе установителен иск за несъществуване на вземане на негов кредитор. Тези въпроси не съответстват на мотивите на обжалваното определение и на обуславящия изхода на спора извод на въззивния за недопустимост на производството и в този смисъл касационният съд намира, че не е изпълнено изискването на общото основание за достъп до касационен контрол. В мотивите на обжалваното определение е разяснено, че след откриване на производството по несъстоятелност синдикът упражнява правото на процесуално представителство по делата от или срещу предприятието на длъжника, с изключение на производствата по чл. 621а, ал. 2, чл. 649 и 694 ТЗ, както и че управителят не може да представлява дружеството в настоящото производство, защото предявеният иск не е с правна квалификация чл. 694 ТЗ. Дали производството по предявения отрицателен установителен иск е допустимо е въпрос, който в конкретния случай e обусловен от друг процесуален въпрос, какъвто касаторът не поставя – легитимиран ли е управителят на търговско дружество да завежда от негово име дела след откриване на производството по несъстоятелност. Достъп до касационен контрол в случая е предпоставен именно от този въпрос, защото дори и да се възприеме за вярна тезата на касатора по поставените от него въпроси относно наличието на правен интерес, това не би променило изхода на делото, тъй като въззивният съд е приел, че управителят няма право да представлява дружеството и производството подлежи на прекратяване /констатиран е отказ на синдика да потвърди действията по подаване на исковата молба/.
Следва да се спомене, че решаващият извод на въззивната инстанция по въпроса за процесуалното представителството на търговеца след откриване на производството по несъстоятелност не е в отклонение от формираната по този въпрос практика на ВКС. В определение № 60320/29.09.2021 г. по ч.т.д. № 1614/2021 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, определение № 125/02.03.2021 г. по ч.т.д. № 1990/2020 г. на II т.о. на ВКС и др. е прието, че с откриване на производството по несъстоятелност органите на длъжника загубват процесуалната си представителна власт по отношение на всички съдебни производства, с изключение на очертаните в нормата на чл. 635, ал. 3 ТЗ, която регламентира ограничени представителни правомощия на органите на длъжника само за изрично посочени хипотези и е изключение от общото правило, поради което не следва да се тълкува разширително. Съгласно нормата на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ в правомощията на синдика е и правомощието да завежда от негово име дела, от което следва, че извън предвидените в нормата на чл.635 ал.3 ТЗ изключения несъстоятелният длъжник /юр. лице/ се представлява от синдика, а не от органите си.
Поставените от касатора въпроси не са съобразени и с решаващия извод на второинстанционния съд, че предявеният отрицателен установителен иск не е с правна квалификация по чл.694 ТЗ, защото спорното вземане не предявено в производството по несъстоятелност и включено в списъка с приети вземания. В този смисъл е практиката на ВКС, според която искът е с правна квалификация по чл.694 ТЗ, когато има за предмет вземане, по отношение на което са се развили фазите по предявяване - чл. 685 ТЗ, изготвяне на списъци от синдика, подаване на възражения по чл. 690 ТЗ и произнасяне на съда по несъстоятелността с определение по чл. 692 ТЗ /решение № 44/25.05.2017 г. по т.д. № 407/2016 г., Т. К. на ВКС , решение № 215/24.07.2025 г. по т.д. № 129/2024 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС , решение № 195/24.07.2026 г. по к.т.д. № 2105/2025 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС / .
Следва да се добави, че по този начин формулирани въпросите не държат сметка и за фактическата обстановка по делото, правилно възприета от въззивния съд, който е констатирал, че с иска се отрича вземане, което е предмет на изп.дело № 20148510401383 на ЧСИ М. П.. Въпросите за допустимостта на иска в конкретния случай обаче не са поставени на плоскостта на съотношението между защитата на длъжника в индивидуалното принудително изпълнение с иск по чл.439 ГПК и защитата на същия длъжник в производството по несъстоятелност с иск по чл.694 ТЗ - с оглед на предвидения ред за удовлетворение на вземанията срещу този длъжник, и то в контекста на нормите на чл. 638 ал.6, изр.1-во ТЗ, чл.739 ал.1 ТЗ, а в конкретния случай и на чл.691 ТЗ, дококото синдикът не е потвърдил действията по предявяване на иска.
С оглед на изложеното касационният съд намира, че обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 208/24.03.2026 г. по т.д. № 141/2026 г. на Апелативен съд -гр.София,

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.