Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети април, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

при секретаря Анжела Богданова
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр.д. № 2479 по описа за 2025 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ВАКОМ МП“ ООД, със съдебен адрес – [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат С. С., срещу въззивно решение № 80 от 16.04.2025 г. по в.гр.д. № 137/2025 г. на Окръжен съд - Шумен, с което първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която са уважени предявените от М. А. М. срещу касатора обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ - уволнението на ищеца, извършено със заповед № 54/08.07.2024 г. на управителя на дружеството, е признато за незаконно и отменено, и същият и възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Шофьор, цистерна“, като е уважен и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата до 8 334,26 лв. обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 09.07.2024 г. до 09.01.2024 г., ведно с дължимата лихва, считано от 02.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
С касационната жалба въззивното решение се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон, при нарушение на процесуалните правила и в пълно несъответствие със събрания по делото доказателствен материал. Излага се, че процедурата по подбор е надлежно проведена на база критериите по чл. 329 КТ и при въведени ясни и конкретни показатели, даващи реална представа кои служители са с по-висока квалификация и работят по-добре. По-ниското ниво на изпълнение на трудовите задължения на ищеца в сравнение с останалите работници се установява от събраните гласни доказателства.
Ответникът по касационната жалба М. А. М., със съдебен адрес – [населено място], в срока по чл. 287 ГПК е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител адвокат Д. К., с който поддържа, че подадената жалба е неоснователна.
Въззивният съд е приел, че е сезиран с искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаването на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 54/08.07.2024 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, на управителя на „ВАКОМ МП“ ООД, за незаконно; възстановяването му на предишната длъжност, както и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа поради незаконно уволнение, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 02.09.2024 г. до окончателното ѝ изплащане. От представените по делото доказателства е установено, че по силата на трудов договор № 19/01.02.2021 г. ищецът е работил в ответното дружество на длъжност „шофьор – приемчик“ за неопределено време на пълен работен ден, като длъжностната му характеристика е включвала следните трудови задължения: да управлява товарен автомобил – цистерна и отговаря за поддръжката му; да изкупува мляко от доставчици; да спазва стриктно графика и маршрута на изкупуване; да контролира изкупуваните млека по всички показатели отбелязани в приемо-предавателния протокол; да изготвя ежедневен отчет за изкупеното и предадено мляко; да следи за нормалното протичане на процеса на изкупуване и при проблеми незабавно да уведомява отговорните длъжностни лица; да води необходимите отчетни документи за МПС и изкупеното мляко; да изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността. За заемането на длъжността изискванията са да има завършено средно образование, над 3 години стаж по специалността и свидетелство за управление на МПС – категория С. Установено е, че поради констатиран спад в приходите на дружеството е взето решение поетапно да се извърши съкращение на персонала в отделни звена, като, считано от м. юни 2024 г. ежемесечно до края на 2024 г., да се освободят 10 работника, заети в отдел „Изкупуване“ на длъжност „шофьор“. Представените по делото отчет на приходите и разходите, както и заключението по назначената счетоводна експертиза, са потвърдили, че през процесния период действително е било налице реално намаляване на обема на работа при ответното дружество, като видно от приложените заповеди за уволнение и свидетелските показания, през следващите месеци след уволнението на ищеца са освободени и други служители както от същото звено, така и от други звена. Със заповед № 48/03.07.2024 г. на управителя на дружеството е назначена тричленна комисия за извършване на подбор между работниците на длъжност „шофьор“, заети в отдел „Изкупуване“, общо 24, сред които и ищеца, по следните критерии: образование и квалификация, качество на изпълнение на задълженията, умение за работа в екип, комуникативни умения, прецизност в оформяне на документация, прослужено време на длъжността и поддържане на работното място. Съгласно протокола по извършване на подбор от 05.07.2024 г., на ищеца е даден най-малък брой точки по зададените критерии, като след изискано от службата по трудова медицина заключение за здравословното му състояние, от което е установено, че към м. юли 2024 г. няма данни лицето да страда от заболявания по Наредба № 5, обосноваващи закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, е връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът е приел за неоснователно твърдението на ищеца за незаконност на уволнението, защото работодателят е прекратил трудовото му правоотношение без предизвестие. Работодателят се е възползвал от алтернативно предоставената му от закона възможност, вместо да изчака изтичане на срока по чл. 326, ал. 2 КТ, да компенсира работника чрез изплащане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазения срок на предизвестие. Във връзка с възражението за приложимостта на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е прието, че към момента на уволнението ищецът не е попадал в хипотезата на цитираната норма, тъй като нито в медицинското му досие е била налице информация, че същият страда от заболявания по Наредба № 5/1987 г., нито пък при поискване самият работник е представил такава. Установено е също, че заболяванията, на които се позовава ищецът, са диагностицирани два месеца след уволнението му и липсват данни да са съществували към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. От счетоводната експертиза, съдът е приел за доказано, че преди и по време на уволнението на ищеца е било налице реално намаляване „обема на работа“ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, в звеното, което е довело до поетапното възлагане на транспортните услуги на външен изпълнител и до промяна организацията на изкупуване с цел оптимизиране на дейностите по изкупуване и намаляване общопроизводствените разходи на фирмата. По отношение на подбора е направен извод, че същият е извършен между всички работници в звено „Изкупуване“, заемащи длъжността „шофьор“, от които шестима – на тежкотоварен автомобил, и осемнадесет – на цистерна. От протоколите за извършен подбор и свидетелските показания не е установено работниците, на които са били поставени по-високи оценки от тези на ищеца, действително да са с по-висока образователна и квалификационна степен и да са изпълнявали възложената им работа на по-високо ниво и по-добре от него. Според съда не е ясно с какво точно, при изпълнение на възложената работа всеки от останалите на работа служители превъзхождат ищеца и в кое точно отношение той им отстъпва. Направен е извод, че резултатите от подбора не се основават на конкретни доказателства и документи, като липсват данни какво е образованието, трудовият стаж, знанията, уменията и професионалният опит на сравняваните служители. В заключение е прието, че вписаните в протокола показатели не установят действително притежаваните качества на участвалите в подбора, предвид изискванията на чл. 329 КТ, поради което извършеният подбор е незаконен - не е осъществен съобразно законоустановените критерии за равнопоставеност и обективна оценка на професионалната квалификация и качествата на участващите в него работници.
С определение № 119 от 12.01.2026 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 80 от 16.04.2025 г. по в.гр.д. № 137/2025 г. на Окръжен съд - Шумен на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС по обобщения и уточнен въпрос за приложението на чл. 329 КТ – как следва да бъдат доказани квалификацията и качеството на изпълнение на възложена работа за всеки от участниците в подбора и възможно ли е това да стане и със свидетелски показания.
По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
С тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. ОСГК на ВКС е прието, че преценката на работодателя по чл. 329 КТ - кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Критериите по чл. 329 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване може да бъде установено с всички доказателствени средства по ГПК. В тежест на работодателя при условията на пълно и главно доказване е да установи действително извършване на подбор, лицата между които го е сторил, по какви показатели и, че трудовите правоотношения са запазени с тези работници и служители, които по-пълно отговарят на критериите на закона. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Когато преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства относно качествата на участвалите в подбора работници и служители подлежат на доказване чрез всички доказателствени средства, включително и разпит на свидетели. Документирането на подбора не е задължително, но работодателят може да назначи комисия за извършването му и да ползва съставения от нея протокол за оценяване на съпоставените работници. Протоколът е частен писмен документ, който сам по себе си не доказва законността на подбора и няма обвързваща съда материална доказателствена сила. Достоверността му се преценява във всеки конкретен случай, при съвкупна оценка на доказателствата по делото, в т.ч. и при съобразяване дали информацията в него е заимствана от други обективни източници – годишни атестации на работника, данни от личното му трудово досие и др. При оспорване от страна на уволнения работник на факта за надлежното извършване на подбора, работодателят трябва да докаже обстоятелствата по протокола с всички допустими доказателствени средства, в т.ч. чрез разпит като свидетел на едно или повече от лицата, които са го подписали. Свидетелите могат да имат преки впечатления от работата на ищеца, но това не е задължително условие и не може на това основание съдът да счете извършения подбор за незаконен. Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. Предвид дадения отговор на въпроса и след проверка на обжалваното решение по чл. 290, ал. 2 ГПК, съдът намира жалбата за основателна поради следните съображения:

Въззивният съд неправилно е приел, че по делото не са установени действително притежаваните от ищеца качества и по-ниското качество на изпълнение на възложената му работа в сравнение с останалите работници на същата длъжност, участвали в подбора. Независимо, че в мотивите на въззивното решение е посочено, че по делото са събрани гласни доказателства, същите не са обсъдени и не са взети предвид. В конкретния случай със заповед № 48 от 03.07.2024 г. е назначена комисия, която по определена от нея методика е провела подбор въз основа на определените към заповедта и в приложение № 1 към Протокол от процедура по извършване на подбор критерии: образование и квалификация, качество на изпълнение на задълженията, умение за работа в екип, комуникативни умения, прецизност в оформянето на документация, прослужено време на длъжността и поддържане на работното място. Видно от представеното щатно разписание към 30.06.2024 г. длъжността „шофьор“ в дружеството са заемали 24 души, всички от които са участвали в подбора. Установява се, че ищецът е получил най-малък брой точки от всички оценявани служители – 25, като във всяка категория е оценен по следния начин: образование и квалификация – 5, качество на изпълнение на задълженията – 3, умение за работа в екип – 2, комуникативни умения – 1, прецизност в оформянето на документация – 5, прослужено време на длъжност „шофьор“ – 5 и поддържане на работното място – 4. Предвид направеното оспорване от страна на ищеца на факта на надлежното извършване на подбора, по искане на ответника са разпитани като свидетели двама от участвалите в оценителната комисия – С. Г. и С. О.. Последният има ръководни и организационни функции в звеното по изкупуване на мляко и пряко си взаимодейства с шофьорите, поради което има лични впечатления от работата на ищеца и останалите, участвали в подбора работници. Според показанията на свидетелите, които са непротиворечиви, последователни и допълващи се, комисията е оценявала шофьорите като им е поставяла точки от 1 до максимални шест при липса на забележки и проблеми в конкретната категория. Свидетелката Г. е разяснила, че в категорията „образование и квалификация“ комисията е оценявала шофьорите въз основата на притежаваната от тях правоспособност на управление на съответният тип МПС, включително и тежкотоварни автомобили над 12 тона, за които се изисква освен свидетелство за управление на МПС категория С/С+Е и допълнително удостоверение за професионална компетентност и валидно психологическо изследване. На всички непритежаващи съответните допълнителни удостоверения, включително и ищецът, който не е оспорил и опровергал посоченото, е поставена оценка „5“. Във връзка със следващите три категории, в които ищецът е получил най-малко точки - качество на изпълнение на задълженията, умение за работа в екип, комуникативни умения, свидетелката сочи, че по нейни наблюдения останалите шофьори избягвали контакт с него, тъй като бил конфликтна личност, ругаел и обиждал както колегите си, така и фермерите, от които приемал млякото. Другият свидетел потвърждава, че той лично е получавал обаждания във връзка с оплаквания от фермери, че ищецът не е спазвал указанията за приемането на млякото, конфронтирал се е с тях и имал проблеми при комуникацията, което самият ищец потвърдил. Останалите шофьори не контактували с ищеца, понеже бил изнервен и избухлив и не искали да имат работа с него. Самият той е констатирал пропуски в оформянето на документацията, както и в хигиената на автомобила, за което му е правил забележки.

Подборът обхваща конкретни действия, които се свеждат до оценка работата на всеки участник в него, както и до съпоставянето на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение и приемане на решение по основния въпрос, кои работници и служители имат по-висока квалификация и работят по-добре. Съдът приема, че чрез ангажираните свидетелски показания работодателят при условията на пълно и главно доказване е установил, че извършената от назначената комисия преценка е комплексна и обективна. Предвид съответствието на дадените на ищеца в рамките на подбора оценки на действително притежаваните от него професионални качества и умения, следва да се приеме, че проведеният подбор е законен и доколкото ищецът е получил най-малко точки, уволнението му е извършено в съответствие със закона.
Изложеното налага извод за неправилност на въззивното решение, поради то следва да бъде отменено и предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ - да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съобразно изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответното дружество са дължими направените разноски, но същите не се присъждат съобразно изричното искане на дружеството.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 вр. ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.

ОТМЕНЯ решение № 80 от 16.04.2025 г. по в.гр.д. № 137/2025 г. на Окръжен съд - Шумен и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. А. М., със съдебен адрес – [населено място], против „ВАКОМ МП“ ООД, със съдебен адрес – [населено място], искове по: чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението му за незаконно и за отмяна на Заповед № 54/08.07.2024 г. на управителя на дружеството; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност; и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за присъждане на 4261.243 евро, с равностойност 8334.26 лв., - обезщетение по чл. 225, ал. 1, т. 1 КТ като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.