Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 2621 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Т. Т. чрез пълномощниците му адвокат Л. Н. и адвокат М. Д. против решение № 290 от 13.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1758 по описа за 2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2566 от 26.04.2024 г. по гр. д. № 7823/2022 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от С. Т. Т. против Р. П. В. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000 лв. частичен иск от общ претендиран размер от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от изявления на ответника, съдържащи обидни и клеветнически изказвания в две интервюта дадени от страна на ответника – на 13.06.2022 г. по телевизия „БНТ 1“ подробно конкретизирани в 17 израза и в интервю излъчено на 05.07.2022 г. като част от сутрешния блок на БТВ в предаването „Тази сутрин“, с посочени два израза, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
В касационната жалба се оспорват изводите на въззивния съд и са наведени конкретни доводи относно изявленията: “Поведението на г-н Т., като едноличен собственик на тази партия през последната година доведе до това, че тази партия се самоизчегърта, а последните му действия водят до това, че се изчегъртва и държавата…“, „ … аз защитавах г-н С. Т. навсякъде, създадох дори легенди за него да оправдавам неговото криене две години от хората, ясно е защо се е криел. … Защото, за да излезеш срещу хората и да говориш в очите трябва преди това да си бил честен с тях, а ако си ги излъгал нямаш тази смелост …“; „И г-н Т. ме хвърли на мафията без да му мигне окото задкулисието проби при нас…“; „На г-н Т. и екипа му е любимо да се подлагат хората на полиграф, ...но го каня, каня г-н Т. Й., да кажат дали получават финансови облаги във връзка с ангажименти към структури, които са обладали нашето министерство на регионалното развитие и благоустройството... Всъщност заради това министерство пада държавата. …правителство ще има, докато Г. К. е на власт.“; „Когато един човек говори за морал толкова дълго време, а в същото време неговият морал не е достатъчен, за да бъде лидер на тази партия...“; „...аз съм длъжен да го кажа: принципите на * не могат да бъдат нарушавани дори от С. Т..“; „С. Т. никога не се е интересувал от мнението на избирателите. С. Т. никога не се е интересувал от своите депутати, той не ги познава...“; „...ИТН е бизнес проект… сега този бизнес проект се реализираше неумението или несъгласието на коалиционните партньори да предоставят едни средства, за да бъдат откраднати от едни фирми, доведе до истерия и г-н Т. изтегли своите министри...“; „Причината е, че не могат да се реализират най-вероятно някакви финансови интереси някъде. Аз съм сигурен, че г-н Т. не е жаден за власт. Това е сигурно. Той е бизнесмен…“; „Аз започнах безпардонно чегъртане на мафията навсякъде и преди няколко дни в моя кабинет, и във връзка с мои проверки, които правя на ресторант „*“ на С.… Г-н Т. Й. дойде при мен, в кабинета ми, в министерството и ми каза: Пич, Д. ме праща да ти кажа да не закачаш С.“; „...г-н Т. е 20 години приятел с О. А. и не знае за неговите интереси в МРРБ. Само че аз не съм никакъв приятел с О. А. и знам всичко какво се случва в МРРБ. И премиерът знае. И коалиционните партньори знаят...щот всички сме сложени под един знаменател - крадци ... защото това министерство е харизано на мафията. Акцентира се на неправилност на изводите на съда относно изразите: „мафията проби в *“, „едноличен собственик“, „*е бизнес проект“; „излъга“ културната свързаност на Т. с фрази като „Ш. на С.“, „Д.“, които правят ясна идентификация, дори при липса на името.
Р. П. В. е подал чрез пълномощника си адвокат Л. Г. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Адвокат Л. Г. претендира присъждане на възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за осъщественото безплатно процесуално представителство по повод касационната жалба.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:
Въззивният съд е констатирал, че с жалбата си ищецът е оспорил изводите на първоинстанционния съд, че изявленията на ответника представляват единствено политическа реторика, подозрение, критика и оценъчни съждения, които не са насочени срещу личността на ищеца и дори и да са негативни, не се ползват целенасочено за накърняване на правата и доброто му име, като съдът е тълкувал избирателно отделни части от изказването на ответника, излязъл е извън пределите на исковата молба, игнорирал е общия смисъл и общата насоченост на пресконференцията. Ищецът твърди, че изнесената информация на пресконференцията за политическото поведение на ищеца и на партията чийто лидер е С. Т. е невярна и подвеждаща, персонално е насочена срещу него, дискредитира го, създава смут и негативно настроение в обществото и му причинява вреди като личност и като политически лидер, поради коено е изпълнен фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Констатирал е, че е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че цитираните в исковата молба думи и изрази, са изказани от Р. В. на посочените дати и в сочените интервюта в телевизионни медии, както и обстоятелството, че изявленията от 13.06.2022 г. и от 05.07.2022 г. са с пълно съдържание, посочено в депозираната от ищеца молба по делото с вх. № 62425 от 30.06.2023 г., като същите са представени и на хартиен носител.
Въззивният съд е приел, че интервютата са дадени в средата на 2022 г., в момент в който * * оттегля политическата си подкрепа за правителството и изтегля своите министри в него. Един от тях е ответника в качеството му на Министър на спорта. В този момент ответника решава да напусне * * и чрез интервютата обосновава политическото си решение. Съдът е посочил, че макар твърденията за обиди и клевети да се съдържат в конкретизираните изрази, в интервютата тези изрази са част от цялото съдържание. В интервюто има няколко основни момента, чрез които В. заявява решението си и го обосновава защо иска да напусне партията заедно с още няколко колеги. Той споделя, че е един от основателите на партията и е вложил много лични усилия за изграждане на нейните структури и за добрия изборен резултат. Независимо от това понеже мафията е пробила в партията се налага да я напусне. Съдът е счел, че изразът „мафията проби в *“ по никакъв начин не засяга ищеца в лично качество. Това е оценъчен извод, който напускащия прави, и който подкрепя и с други факти, коментирайки и останалите напускащи. Един от фактите за този извод, е че повечето от напускащите не са виждали ръководителя на партията – г-н С. Т. или са го виждали изключително рядко . Хората по места също не са го виждали и няма срещи с тях от лидера на партията. Съдът е посочил, че по делото от разпитаните свидетели не се установява този факт да е неистина. Ръководителят обаче на една партия не е необходимо да познава всичките й членове, нито да има директен контакт с тях. Освен това за ограничените контакти може да има много причини, включително здравословни. Счел е, че други съображения за изводите на интервюирания за това са, че определените от партията министри са уведомени за това по телефона, на необичайни за тях места като бензиностанция и автомивка. Посочил е, че начина как да се осъществява лидерството на партията се взема от самия лидер, както и ръководството в нея, но изложените твърдения на ответника за това не е обида, а различно виждане за ръководството на партията, подплатено с не особено коректни оценъчни изводи, но допустими в политическото говорене за овладяване от страна на мафията на партията и хвърляне на мафията на нейните членове. Във връзка с ръководството на партията от страна на Т. се сочи, че той не е координирал решенията да изтегли своите министри от кабинета с останалите членове, нито с напускащите. Самият интервюиран сам сочи, че не споделя това решение, тъй като министър е положил много усилия за последните шест месеца за борба с мафията. Сочи и конкретни примери за твърденията си за пробив на мафията неговата проверка на ресторант, който е в помещение на министерството и за това му е било попречено. Наред с това намира и че са налице интереси на партията му в МРРБ и министъра Г. К. в това Министерство. От изслушването на самия Г.К. като свидетел е видно, че проблема е бил в това, че не са осигурили средства в бюджета за разплащане на извършващите изграждането на пътищата и магистралите със фирмите изпълнители. Интерпретацията направена от В. е далеч от този факт, но сочи състоянието в МРРБ, като един от проблемите довели до неговите изводи, за завладяване от мафията и напускане на партията. Касае се отново за оценки на дейността на правителството и партията имаща министри в него, като лична интерпретация на случващото се и даване на емоционални оценки в ситуация, в която трябва да обоснове личното си поведение за напускане на партията.
Въззивният съд е направил извод, че макар тези оценки да са със засилена черна емоционална краска, те не излизат извън допустимото политическо говорене. Посочил е, че когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България и свободата на мнение не е използвана, за да увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки могат да се използват свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира във връзка с неговата дейност или занятие. Негативните оценки, направени при спазване на ограниченията по чл. 39, ал. 1 от Конституцията, представляват коментар на фактите и не пораждат отговорност. Обидата като противоправно деяние е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за частта и достойнството на другиго. В процесния случай се касае за видни политически и обществени фигури, а изказванията на ответника са по повод развиващите се по това време политически процеси в държавата. политиците са приели доброволно една публична роля, която изисква от тях да подлагат на критика поведението и действията на другите политически субекти и държавни органи, като по този начин ги контролират в интерес на обществото, което предполага да са в и по-голяма степен настоятелни, настъпателни и безкомпромисни. В същото време, те от своя страна съзнателно и неизбежно се излагат на близкото наблюдение и критика на своите политически опоненти, на журналисти и на цялото общество, което налага и самите те да проявяват по-висока степен на толерантност, да са готови да бъдат обект на оценка и критика в по - висока степен от частните лица, включително чрез използване на различни художествени езикови и изразни похвати. Свободата на изразяване на мнения е приложима не само по отношение на информация или идеи, които се възприемат благоприятно или се разглеждат като безобидни или неутрални, но също така и за изявления, които се възприемат като оскърбителни, шокиращи или смущаващи от държавата или от част от обществото. Съобразно стандартите, установени КРБ и практиката на ЕСПЧ, се търси балансът между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име. Критерият следва да бъде доколко конкретното изразяване на факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо срещу това, дали то се използва целенасочено за накърняване на правата и доброто име на другиго, като границите на приемливата критика по отношение на политик, действащ в качеството на обществена или държавна фигура са значително по-широки, в полза на обществения контрол и политическия дебат.
За тези изводи въззивният съд се е позовал на тълкуванията в практиката на ВКС, на практиката на ЕСПЧ по дело „Де Хайс и Гайселс срещу Белгия“, дело „Хендисайд срещу Обединеното кралство“, Решения на Конституционния съд № 4/26.03.2012 г. по к. д. 14/2011 г., № 7/1996 г. по к.д. № 1/1996 г. и № 20/1998 г. по к.д. № 16/1998 г.
Въззивният съд е приел и че твърденията изложени в интервютата и предмет на иска не са пряко насочени към личността на С. Т. и в този смисъл не са от естество лично да го дискредитират или засегнат. Вярно е, че от свидетелските показания се установява, че след интервютата същия се е почувствал зле, ограничил е комуникацията си, но това може да се отдаде и на по-малкия му политически опит към този момент, както и като цяло на протеклите процеси в партията му, а не само от дадените процесни интервюта. Тези процеси с напускане на членове на партията и тяхното несъгласие с провежданата политика на партията, като цяло са били разтърсващи в онзи момент, но явно са имали оздравителен ефект за дейността на партията. Партията е оцеляла и има мястото си в последващите избори и управления.
Съдът е посочил, че отделно от това „мафия“ като дума от използван израз има значение на мащабна група за организирана престъпност, която извършва престъпления, наказуеми от закона, като е способна да се намесва в нормалното функциониране на държавата. В разговорната реч обаче тя има и преносно значение на образувание от група лица, която посредством непозволени действия извършва нередности или има неморално поведение, недопустимо от гледна точка на обществено приетото такова. В политическото говорено у нас тя най-често се използва в преносния й смисъл. И в настоящия случай думата е използвана именно в преносен смисъл, без да се цели да се припише конкретно престъпление на *„*“ и в частност на Т., като едно изразно средство, с което да се подчертаят негативните процеси. По-скоро изразът неколкократно употребен от ответника е употребен в смисъл, че с тяхното управление се е целяло да се преодолее едно старо политическо управление и поведение, но се е стигнало до неговото подкрепяне и затвърждаване. Това буди силното разочарование на В., който се принуждава по морални съображения да напусне партията, въпреки че е вложил огромно време и множество лични усилия да не стори това. Изявленията нито са клеветнически, нито обективно съставляват състава на деянието „обида“. Правилно е прието, че е ирелевантно дали в действителност лидерът на партията сам решава каква ще бъде линията на провежданата политика, тъй като само по себе си словосъчетанието „едноличен собственик“, макар и да е с отрицателна конотация, не е цинично и унизително от гледна точка на обществения морал и приетите за допустими изразни средства. Не малко от партиите са лидерски такива. Изявленията на Р. В. са извършени в рамките на свободата на словото, гарантирано от чл. 39, ал. 1 КРБ, като свободно изразено оценъчно и лично съждение, което е последица от негови професионални, лични и морални възприятия. Изразите следва да се приемат в тяхната цялост, а не да се изваждат пред скоби отделни фрази или твърдения, тъй като това би довело до превратно тълкуване на правото и би било съществено процесуално нарушение от страна на съда в крайния съдебен акт, ако уважи така предявената и доказана искова претенция, респективно в случай, че присъди така претендираното частично обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания у Т.. Въззивният съдебен състав е приел, че потребената дума „излъга“ не съставлява обида, а допустимо изразно средство в политическата реторика, чрез което ответникът изказва своето силно възмущение и неодобрение от начина, по който ищецът некоординирано с парламентарната група е взел решение партията да напусне управлението, като преди този момент явно е било изразявано противоположно мнение. Думата безспорно носи отрицателен смисъл, но не цели пряко да уязви достойнството на ищеца. Самият ответник в изказването си заявява, че е уведомен за решението за напускане на правителството половин час преди да се съобщи официално това решение, което се установява и от свидетелските показания.
По тези съображения въззивният съд е приел, че спорните изказвания имат изцяло политически характер и представляват критика срещу намираното за недопустимо политическо поведение. С тях се провокира вниманието по повод политическите процеси и в частност относно политическата партия, в която е членувал В., изразявайки негативната си оценка и лично разочарование от фактът, че е бил част от този политически проект, доколкото той има различни представи за начина на правене на политика, което е негово лично право, прокламирано в КРБ. Макар и в голямата си част посочените от ищеца изрази да носят негативен смисъл и дори някои от тях да са отвъд рамките на добрия и етичен тон, същите не следва да се приемат, че се използват целенасочено за накърняване на правата и доброто име на личността на ищеца С. Т.. Така поднесени чрез интервюто, в общия негов контекст и смисъл, изразите се явяват допустимо средство в политическата реторика, когато се критикува поведение на друг политик, съгласно константната практика на Върховен касационен съд, практиката на Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека, поради което и предявеният иск е неоснователен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК С. Т. Т. счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:
1) следва ли при преценка противоправността на определено изказване същото да се разглежда в цялост и с оглед общия контекст и смисъл или всеки отделен израз следва да се разгледа поотделно и следва ли да се оценява общия смисъл на изказването при определянето му като клеветническо и/или обидно;
2) възможно ли е ако обиди и клевети се съдържат в отделни изрази, същите да не са противоправни в случай, че се разгледат като част от цялото изявление;
3) когато конкретен израз е част от едно по-обширно изявление, може ли да бъде изваждан от контекста на последното и смисъла, който то внушава като цяло при преценката дали се отнася до ищеца, предявил иска за обезщетение от непозволено увреждане;
4) прякото или преносно значение на използван израз са водещи при определяне на неговата противоправност и зависи ли противоправността на определено изявление от това дали конкретни изрази се използват в политическата реторика или преценката зависи от обективни критерии и обикновеното граматическо и логическо тълкуване на същите изрази;
5) при преценка за противоправност на даден израз следва ли да се прилага обективен критерий и има ли значение дали обидите са използвани в контекст на коментирани събития и противоправни ли са изрази които са обективно обидни в случай, че същите са изказани по повод конкретно коментирани събития;
6) трябва ли да се изследва дали оценъчни съждения почиват на верни факти и противоправно ли е изказване на мнение, ако почива на неверни факти, съответно длъжен ли е въззивният съд да анализира верността на фактическите основания в подкрепа на оценъчните съждения и ако верността не е установена да постанови осъдителен диспозитив като санкция за злоупотреба със свобода на словото;
7) каква е разликата между изказване на мнение и твърдение за факт и представлява ли оценъчно съждение изказано конкретно твърдение, което включва факт от обективната действителност;
8) пораждат ли отговорност негативни оценки за определена личност, когато името му се коментира във връзка с неговата дейност или занятие, ако засягат достойнството на личността; какъв е балансът между осигуряването на гарантираните права по чл. 39, ал. 1 и чл. 41 от Конституцията на Република България и основанията за тяхното ограничаване, произтичащи от забраната за накърняване на доброто име и правото на лична чест, достойнство и добро име, както и забраната за злоупотреба с право съобразно чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България и как се решава конфликта между гарантираната свобода на мнение по обществени въпроси и правото на всеки гражданин, включително заетия с обществена и политическа дейност, да брани доброто си име;
9) длъжен ли е съдът в мотивите си да разграничи за всеки конкретен израз да разграничи кои са твърдения за факти и кои представляват оценка и да посочи дали са верни и позорят адресата. Какво значение за правото на обезщетение има обстоятелството, че извършителят и пострадалият са политици, а унизителният за адресата израз е използван във връзка с политическата и обществената му дейност;
10) при преценка на противоправността на изявление налице ли е разлика между личността на засегнатия и качеството му на политик;
11) длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните;
12) при вътрешно противоречие с мотивите опорочено ли е съдебното решение и какъв е порокът на съдебния акт. Налице ли е мотивирано решение в случаите когато съдът се произнася в съответствие с практиката на ВКС по определен въпрос теоретично в една част от мотивите, а в друга част при анализ на конкретна правна обстановка, предприема подход противоположен на решенията на ВКС и собственото си теоретично изложение;
Въпросите са поставени при условията на по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като по четвъртия въпрос се поддържа и основанието по 280, ал. 1, т. 3 ГПК
Касационният съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване по някой от поставените въпроси.
Въпросите са свързани с доводите в касационната жалба и в изложението по 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че съдът: е допуснал вътрешно противоречие в мотивите си като е посочил, че „макар и твърденията за обиди и клевети да се съдържат в конкретните изрази, в интервютата тези изрази са част от цялостното съдържание“, а същевременно е отхвърлил иска, тъй като се касае до оценъчни съждения, макар преди това е установил наличието на обиди и клевети; в противоречие с тезата си, че изказванията трябва да се възприемат в контекста на цялото изявление, е разгледал само отделни изрази („мафията проби в *“, „излъга“ и „едноличен собственик“), пренебрегвайки общия контекст на изявленията, в които ищецът многократно е упоменат поименно или като лидер на *, от което става ясно, че е обект на „разобличаване“ и всичко укоримо от гледна точка на обществения морал е негово действие; не е ясно кои конкретни фрази съдът счита за обидни и клеветнически, след като е посочил мотиви, че не са такива само три избрани от него; обсъдил е мотивите на изказванията на процесната пресконференция, но няма мотиви за телевизионното интервю; не е съобразил, че при оценка дали процесните изказвания допринасят за обществения дебат по определен значим въпрос най-важният критерий е доколко конкретното изразяване на факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо срещу това дали не се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, тъй като не е мотивирано как процесната пресконференция е допринесла за изясняване на обществено значим проблем и дали е налице баланс между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и защита на правото на чест, добро име и лично достойнство; необосновано е игнорирал общоприетото значение на думата „мафия“, която насочена към ищеца представлява позорно обстоятелство; неправилно е интерпретиран изразът „едноличен собственик“, който в общия контекст на изявлението е унизителен, като се създават позорни внушения и съдържат клеветнически твърдения, че * * е създадена с цел незаконно облагодетелстване и ищецът иска държавни средства, за да ги открадне и предостави на определени фирми; думата „излъга“ в контекста на изразите, в които е употребена, съставлява твърдение за факт; не е оценил личността на ответника, който е юрист и познанията му и правното му образование предпоставят завишени критерии към обективността и обосноваността на неговите изявления; не е съобразил, че политическата критика трябва да се основава на факти и мнения, насочени към действия или политики, а не към личността и трябва да се изгради върху някаква подкрепяща достатъчна фактическа база, която липсва, а това е достатъчно основание оценъчните съждения и мнения да съставляват злоупотреба с право, като във всеки случай подлежи на проверка дали фактите, върху които се основава изразеното ценностно съждение са установени или не.
Част от посочените доводи, а съответно и свързаните с тях правни въпроси са изцяло неотносими към мотивите на съда. В цитираната от касатора част от мотивите на въззивното решение, не е приемано, че обиди и клевети се съдържат в конкретни изрази в интервюто, а че само така твърди ищецът с посочените от него изрази, но преценката на последните следва да се извърши с оглед цялостното съдържание на интервюто.
Неотносими са и доводите, че съдът е формирал изводите изваждайки от контекста само три израза, доколкото видно от мотивите на решението съдът е посочил всеки от изразите, които са посочени като деликтни, както и твърденията на ищеца по отношение на тези изрази, а после общо е изложил съображенията си защо приема всички твърдени като деликтни изрази като оценъчни съждения. Трите израза, по които е изложил самостоятелни мотиви са в отговор на доводите на ищеца, че същите са обидни, опозоряващи и съдържащи твърдения за факти.
Неотносим е и довода за липса на мотиви относно изявленията в телевизионното интервю, тъй като във въззивната жалба не са били наведени доводи в тази насока, а доводите са касаели само изразите, за които ищецът твърди, че са деликтни от пресконференцията.
Неотносим е и довода, че съдът не е съобразил, че при оценка дали процесните изказвания допринасят за обществения дебат по определен значим въпрос, като най-важният критерии е доколко конкретното изразяване на факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо, както и че политическата критика трябва да се основава на факти и мнения, насочени към действия или политики, а не към личността и трябва да се изгради върху някаква подкрепяща достатъчна фактическа база. Съдът изрично е посочил, че повод за изказванията е оттеглената от * * политическа подкрепа за правителството и изтеглянето на министрите от тази политическа партия от правителството и така е съобразил обществената значимост на изявленията в дадената пресконференция от ответника, който е бил един от тези министри. Касаторът не е обосновал защо счита, че изявленията на министър, който подава оставка от правителството и изразява несъгласие с решенията на политическата партия, чийто член е и която напуска и на нейния лидер, не допринасят за обществения дебат и не са обществено значими и необходими, нито защо счита, че изявленията на пресконференцията не касаят действия и политики и не са изградени върху подкрепяща и достатъчна фактическа база.
Неясно е как се съотнася с изводите на съда и довода, че ответника е юрист и правното му образование предпоставя завишени критерии към обективността и обосноваността на неговите изявления. Не се твърди, че неправилно съдът е приел, че е съществувал поводът в политическия живот в средата на 2022 г. за дадената от ответника пресконференция и съответстващият на този неоспорен факт извод, че макар сочените от ищеца изрази да носят негативен смисъл и някои от тях да са отвъд рамките на добрия и етичен тон, то същите не са целели да накърнят доброто му име, а в общия контекст на изявленията на пресконференцията се явяват допустимо средство в политическата реторика, когато се критикува поведението на друг политик.
В този смисъл и поставените въпроси са свързани не с фактическите и правни изводи на съда, залегнали в мотивите на въззивното решение, а с тезата на касатора какво е следвало да приеме съда, като в тях се предпоставя наличието на обиди и клевети и то насочени пряко срещу личността на ищеца – първи, втори, трети, пети, седми, девети, единадесети и дванадесети.
По отношение на оценъчните съждения е дадено тълкуване в практиката на ВКС, вкл. и в някои от решенията, на които се позовава касаторът, че оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност, те представляват коментар на фактите, а не възприемане на обстоятелства от обективната действителност. Това тълкуване дава отговор на поставения въпрос, а съответно с оглед изводите на съда, че процесните съждения са оценъчни с оглед обективните факти за оттеглената от * * политическа подкрепа за правителството и изтеглянето на министрите от тази политическа партия от правителството, един от които е бил ответникът, който с оглед на този акт напуснал и политическата партия, по този въпрос не е налице противоречие с практиката на ВКС.
По отношение на осмия въпрос е формирано тълкуване на Конституционния съд на Република България и в практиката на ВКС, която въззивният съд изрично е посочил и с която се е съобразил с оглед направените от него фактически и правни изводи. Касаторът не сочи решения на ВКС, които по реда на чл. 290 ГПК да дават различно тълкуване при аналогични факти.
Отговорът на десетия въпрос също е даден в практиката на ВКС, на която се е позовал съдът и която разяснява че критиката срещу действия и думи на политици може да бъде в много по-широки граници, защото те за разлика от частните лица, съзнателно избират да са публични фигури, които са изложени на показ, като правото на свободно изразяване и разпространяване на информация може да включва обсъждане на дейността на публични личности, критични оценки и дори понякога да надхвърлят добрия тон и това е в полза на обществения контрол и политическия дебат, но свободата на словото не може да се използва, за да се нанасят обиди и/или клевети. В случая съдът е приел, че използваните от ответника изрази, макар да са негативни и да надхвърлят добрия тон, не съдържат насочени към ищеца обиди или клевети.
По отношение на четвъртия въпрос не е удостоверено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но не е налице и изискването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. На въпросът не може да бъде даден еднозначен отговор, доколкото контекстът, в който е употребен даден израз, обуславя и извода дали същият е в преносното или в обикновеното си значение, а именно това обуславя и дали е обиден или част от обичайна политическа реторика. Преценката на този контекст изисква съдът да се запознае с доказателства по делото, а това е недопустимо в производството по чл. 288 ГПК.
Касаторът се позовава и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, обосновано с противоречие в мотивите на въззивния съд. По вече изложените съображения такова не се констатира при прочита на въззивното решение.
При липсата на основание за допускане на касационно обжалване С. Т. Т. дължи разноски на ответника по жалбата. Адвокат Л. Г. претендира на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 8650 лв., минимално адвокатско възнаграждение съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Претендираното възнаграждение е определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (както е изменено заглавието от ДВ бр. 14/2005 г.) с оглед интерес от 100 000 лв. При интерес от 50 000 лв., в какъвто размер е предявен частичния иск възнаграждението е по т наредбата е в размер на 4650 лв. Тези размери с оглед защитавания интерес са само един ориентир за цената на адвокатския труд. Обоснования размер на възнаграждението зависи основно от фактическата и правна сложност на спора в съответната инстанция и необходимите работа и време за организиране защитата на представляваната страна. Пред касационната инстанция спорът е с висока фактическа и правна сложност, доколкото са наведени множество доводи относно изводите на въззивния съд с оглед действителното според касатора съдържание на деликтните според него изявления на ответника, на които се е позовал в жалбата и са формулирани множество правни въпроси, по които е обосновано различно основание за допускане на касационно обжалване. На всеки довод и по наличието на основание по чл. 280 ГПК по всеки от въпросите в отговора на касационната жалба са изложена конкретна аргументация за неоснователност. Отчитайки посочените обстоятелства възнаграждението на адвокат Л. Г. следва да бъде определено на 5500 лв., незначително по-високо от заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение или следва да бъдат присъдени 2912.11 евро.
С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 290 от 13.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1758 по описа за 2024 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА С. Т. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, адвокат Л. Н. да заплати на адвокат Л. А. Г., САК, [населено място], [улица], вх. В, партер адвокатско възнаграждание на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за настоящото производство в размер на 2912.11 евро.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: