№ 1746
гр. София 08.04.2025 година.
Членове: Димитър Димитров
Хрипсиме Мъгърдичян
Производството е по реда на чл. 7, ал. 5 от ЗА като е образувано по повод на жалба с вх. № 481/27.02.2025 година, подадена от адвокат А. Е. К. и адвокат П. В. С., срещу решение на Висшия адвокатски съвет № 1591/18.02.2025 година, обективирано в протокол № 73 от същата дата, с което е оставена без уважение подадената от тях жалба с вх. № 358/10.02.2025 година срещу решение на Избирателната комисия към Софийската адвокатска колегия от 02.02.2025 година за допълнителен избор на делегати за Общото събрание на адвокатите от страната за 2025 година.
В жалбата си адвокат А. Е. К. и адвокат П. В. С. твърдят, че обжалваното от тях решение на Висшия адвокатски съвет е явно недопустимо и незаконосъобразно, че е прието н нарушение на основни правила за справедлив процес и гарантиране правото на защита на жалбоподателите, като приелото го мнозинство било явно заинтересовано и в очевиден конфликт на интереси, тъй като формиралите го членове от съвета били избрани за делегати на Общото събрание на адвокатите от страната със същото решение, което било предмет на обжалване. Решението било постановено в отсъствие на докладчика по преписката и без да бъде даден отговор на поставените от жалбоподателите въпроси. В жалбата срещу решението на Избирателната комисия било формулирано искане за отвод на всички членове на Висшия адвокатски съвет, които участвали в листи като кандидати за делегати за Общото събрание на адвокатите от страната за 2025 година, като алтернативно било посочено, че те можели да се откажат от това си качество (предвид, че участват по право в общото събрание, без право на глас) и тогава да участват в произнасянето по жалбата, но искането било отхвърлено и не последвал нито един отвод. Налице били нарушения при формиране на Избирателната комисия към Софийската адвокатска колегия и реда за провеждането на изборите, включително приетите Методически указания, а наред с това били допуснати такива довели до неспазване тайната на вота, изискуема по чл. 99, ал. 1 от ЗА. Съществувала неяснота относно броя на отпечатаните и останалите неизползвани бюлетини, както и нарушения във връзка с преброяването на гласовете. Във връзка с това е направено искане обжарваното решение на Висшия адвокатски съвет, както и потвърденото с него решение на Избирателната комисия към Софийската адвокатска колегия да бъдат отменени, поради многобройни нарушения, разкриващи тайната на вота, допускането на манипулации, агитация в изборните помещения и контролиран вот и отчитането на изборните резултати в разрез със заложените в ЗА принципи на публичност и непосредственост на преброяването. Направено е искане съдебния състав по реда на чл. 150, ал. 2 от КРБ да сезира Конституционния съд за евентуално обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 99, ал. 5 от ЗА в частта „чието решение е окончателно“, като производството по настоящето дело бъде спряно до разрешаването на въпроса за евентуалната противоконституционност на посочената разпоредба.
Висшия адвокатски съвет е изразил становище, че обжалваното решение е такова по чл. 99, ал. 5 от ЗА, поради което е окончателно и не подлежи на обжалване по съдебен ред, както и че не са налице предпоставките по чл. 150, ал. 2 от КРБ за сезиране на Конституционния съд. Направено е евентуално искане, ако съдът приеме, че жалбата е допустима да бъде дадена възможност на съвета да изразят становище по съществото на спора.
При постановяване на обжалваното решение Висшия адвокатски съвет е действал с оглед на правомощията си по чл. 99, ал. 5 от ЗА. Общите правомощия на Висшия адвокатски съвет са уредени в чл. 122, ал. 1 от ЗА, като в ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че решенията на съвета са задължителни за адвокатите и органите на адвокатурата. Същевременно липсва законова разпоредба, която да предвижда обща възможност за обжалване на решенията на Висшия адвокатски съвет. Това произтича от характера на адвокатурата като организация. Както е посочено в чл. 134, ал. 1 от КРБ адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се организация, която подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. Този принцип е доразвит и в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗА, съгласно, който адвокатската професия се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. Това налага ограничаването на външната намеса в работата на адвокатурата, което е основание за изключването на общия съдебен контрол върху всички решения на Висшия адвокатски съвет и осъществяването на такъв само в изрично предвидените от закона случаи. Обща компетентност за съдебен контрол на решенията на Висшия адвокатски съвет не би могла да бъде изведена от разпоредбата на чл. 88, ал. 5 от ЗА, тъй като се касае за обща норма регламентираща осъществявания от Висшия адвокатски съвет вътрешен контрол по отношение на решенията на съветите на съответните адвокатски колегии в рамките на широката им компетентност. Съдебното производство по контрол на решенията на Висшия адвокатски съвет е извън обхвата на общия исков или административен процес и основание за развитието му е или изрично посочване на ВКС като орган, пред който да се развие производството по обжалването или пряко препращане към чл. 7, ал. ал. 5-ал. 7 от ЗА. В този смисъл е константната съдебна практика, намерила израз в определение № 213/08.2015 година, постановено по ч. гр. д. № 468/2015 година, определение № 387/12.09.2015 година, постановено по ч. гр. д. № 3926/2015 година, двете по описа на ВКС, ГК, І г. о.,; определение № 157/03.04.2012 година, постановено по гр. д. № 385/2012 година, определение № 73/04.06.2013 година, постановено по гр. д. № 1440/2012 година, определение № 22/27.01.2015 година, постановено по гр. д. № 6379/2014 година, определение № 179/24.03.3015 година, постановено по ч. гр. д. № 856/2015 година, определение № 236/01.11.2016 година, постановено по гр. д. № 2803/2016 година, определение № 250/10.01.2017 година, постановено по гр. д. № 3301/2016 година, определение № 128/02.05.2017 година, постановено по гр. д. № 901/2017 година, определение № 112/12.03.2018 година, постановено по гр. д. № 507/2018 година , определение № 63/08.02.2019 година, постановено по гр. д. № 441/2019 година, всичките по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.; определение № 1/05.01.2011 година, постановено по гр. д. № 1869/2010 година, определение № 366/05.11.2014 година, постановено по гр. д. № 4883/2014 година, определение № 188/27.05.2015 година, постановено по гр. д. № 1829/2015 година, , трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. , а също така и определение № 375/15.01.2008 година, постановено по гр. д. № 325/2007 година по описа на ВКС, 5-членен състав.
С оглед на изложеното решенията на Висшия адвокатски съвет подлежат на съдебен контрол от страна на ВКС само в изрично предвидените от закона случаи-чл. 7, ал. 4-ал. 7, чл. 9, ал. 6, чл. 10, ал. 5, чл. 16, ал. 4 и ал. 5, чл. 19, ал. 7 и ал. 8, чл. 20, ал. 3, чл. 22, ал. 3, чл. 53, ал. 2, чл. 61, ал. 4, чл. 106, ал. 4, чл. 116, ал. 1 и чл. 130, ал. 2 от ЗА и то при наличието на правен интерес от обжалването. Още повече, че последната от посочените разпоредби се отнася до решенията на Висшия дисциплинарен съд, а не до тези на Висшия адвокатски съвет, поради което от нея също не може да бъде извлечена по аналогия на закона обща клауза за обжалване на решенията на съвета.
Конкретно по въпроса за обжалване на решението на Висшия адвокатски съвет по чл. 99, ал. 5 от ЗА са постановените решение № 234/24.07.2012 година, постановено по гр. д. № 385/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и постановеното по същото дело определение № 157/30.03.2012 година, решение № 112/21.06.2019 година, постановено по гр. д. № 1342/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 314/22.07.201`9 година, постановено по гр. д. № 1565/2019 година, определение № 2077/25.04.2024 година, постановено по гр. д. № 1377/2024 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 368/16.05.2012 година, постановено по ч. гр. д. № 297/2012 година и определение № 188/27.05.2015 година, постановено по гр. д. № 1829/2015 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Със същите се приема, че решението на Висшия адвокатски съвет по чл. 99, ал. 5 от ЗА не подлежи на обжалване пред ВКС. Затова доколкото обжалваното в настоящето производство решение не попада сред изброените по-горе подлежащи на обжалване такива и предвид изричната разпоредба на чл. 99, ал. 5 от ЗА, то не подлежи на обжалване пред ВКС и подадената срещу него жалба е недопустима с оглед действащата нормативна уредба. Тази недопустимост би била налице дори и в разпоредбата на чл. 99, ал. 5 от ЗА да не беше предвидено, че решението на Висшия адвокатски съвет е окончателно, доколкото в разпоредбата липсва изрично посочване на ВКС като орган, пред който да се развие производството по обжалването или пряко препращане към чл. 7, ал. ал. 5-ал. 7 от ЗА.
Жалбата на адвокат А. Е. К. и адвокат П. В. С. срещу решение на Висшия адвокатски съвет № 1591/18.02.2025 година, обективирано в протокол № 73 от същата дата би била допустима в случай, че бъде установена противоконституционност на разпоредбата на чл. 99, ал. 5 от ЗА в частта „чието решение е окончателно“, произтичаща от това, че съгласно КРБ решението на Висшия адвокатски съвет трябва да подлежи на съдебен контрол. Именно в тази връзка е искането за отправяне на искане по чл. 150, ал. 2 от КРБ до Конституционния съд за установяване на такава противоконституционност.
Горепосоченото искане по чл. 150, ал. 2 от КРБ е мотивирано с това, че установената в чл. 99, ал. 5 от ЗА необжалваемост на решенията на Висшия адвокатски съвет е в нарушение на чл. 4, ал. 1 и чл. 56 от КРБ, гарантиращи правото на справедлив съдебен процес, което съобразно общоприетия стандарт включва: независим съдебен орган; право на защита на засегнатата страна; право на публичен процес, в който засегнатата страна да може да представи доказателства и да пледира в своя защита и гаранции за независимостта и непредубедеността на решаващия орган, чиито акт е окончателен, а също така и правото на защитник. В случая повече от половината членове на Висшия адвокатски съвет участвали в обща листа за избор на делегати, поради което се явявали явно и пряко заинтересовани от отхвърляне на жалбата на К. и С. и потвърждаване на оспорваното от тях решение на Избирателната комисия. При гласували общо четиринадесет души, тези които трябвало, но отказали да си направят отвод, формирали решаващото мнозинство от десет гласа, с което били прието обжалваното в настоящето производство решение, като това било направено в отсъствието та докладчика по преписката. Освен това се сочи и нарушаване на стандартите на чл. 10 от КРБ за тайно гласуване и опазване на тайната на вота, дължащо се на становището на Избирателната комисия, че: „съгласно Закона за адвокатурата Изборният кодекс не е субсидиарно приложим.“ С възможността за гласуване освен с традиционно използваните знаци „Х“ и „V“ и с посочените в чл. ІІ.4 от Методическите указания на Избирателната комисия знаци или с други такива, от които можело да се изведе еднозначно волята на гласувалия, позволявали лесно да се разкрие тайната на вота на всеки гласуващ, по начина, по който била попълнена интегралната бюлетина. Такава възможност съществувала и с оглед начина на подреждане на кандидатите за делегати-не по азбучен ред, а по реда на постъпване на предложенията. Изложени са съображения за това, че предвидената окончателност на разпоредбата на чл. 99, ал. 5 от ЗА не позволявала ВКС да се произнесе по съществото на спора, включително и по възраженията до Изборната комисия, отправени писмено в изборните дни за опасността от разкриване на „тайната на вота“ чрез посочените методи, освен в хипотезата на атакуване на разпоредбата пред КС по реда на чл. 150, ал. 2 от КРБ. Наред с това се твърди и нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС, тъй като в случая Висшия адвокатски съвет представлявал квази „съдебен“ орган, защото се произнасял по основателността на подадената жалба и законността на обжалвания акт, поради което стандартите за справедлив съдебен процес по Конвенцията били приложими и в случаите по чл. 99, ал. 5 от ЗА. Поне три от тези минимални гаранции за справедлив съдебен процес, а именно: участващите членове на решаващия квази „съдебен орган били явно предубедени и с личен интерес от отхвърляне на жалбата, тъй като били избрани и обявени за делегати с обжалваното решение на Избирателната комисия; формираното мнозинство в органа от членове, участвали в листа за висши органи на адвокатурата и избрани за делегати на Общото събрание на адвокатите от страната, което избира тези висш органи, не е независимо и безпристрастно; актът на Висшия адвокатски съвет бил обявен от процесуалната разпоредба на чл. 99, ал. 5 от ЗА да окончателен, което недопустимо ограничавало правото на защита на жалбоподателите пред независим и безпристрастен съд, тъй като мнозинството в решаващия орган е било лично заинтересовано и предубедено, като е отказало да се отведе, независимо от направените от жалбоподателите искания за това.
Видно от посоченото по-горе адвокат А. Е. К. и адвокат П. В. С., твърдят, че с предвидената необжалваемост на решенията на Висшия адвокатски съвет по чл. 99, ал. 5 от ЗА се нарушават нормите на чл. 4, ал. 1, чл. 10 и чл. 56 от КРБ. Съгласно първата от тях Република България е правова държава, която се управлява според Конституцията и законите на страната. Касае се до обща, установяваща принцип, разпоредба, която е относима към всяка от останалите две. Затова нарушението на чл. 10 или чл. 56 от КРБ ще води и до нарушение на чл. 4, ал. 1 от КРБ. Съгласно чл. 10 от КРБ изборите, националните и местните референдуми се провеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Разпоредбата се отнася до изборите за държавни органи и такива на местното самоуправление, но от нея може да бъде изведено и общо правило, което е приложимо за всички случаи, когато законът предвижда провеждането на възникването на правоотношение от избор, в случаите когато за него е предвидено тайно гласуване. Такова гласуване е предвидено в чл. 81, ал. 8 от ЗА по отношение на делегатите на делегатите за Общото събрание на адвокатите от страната. Изборът на същите приключва с обявяването на решението на Избирателната комисия на съответната колегия по чл. 99, ал. 4 от ЗА. Процедурата по чл. 99, ал. 5 от ЗА е последваща и се отнася до осъществяване на проверка на законосъобразността на вече проведения избор. Затова необжалваемостта на решението по Висшия адвокатски съвет по чл. 99, ал. 5 от ЗА няма пряко отношение към правилото на чл. 10 от КРБ и то не може да доведе до евентуална противоконституционност на законовата разпоредба. Доколкото чрез обжалването по чл. 99, ал. 5 от ЗА се осъществява защита срещу евентуални закононарушения допуснати при избора на делегати то предвидената в нормата необжалваемост би могла да се разглежда като нарушаваща правото по чл. 56 от КРБ, съгласно която всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси, като в държавните учреждения той може да се явява и със защитник. В случая разпоредбата на чл. 99, ал. 5 от ЗА допуска обжалване на решението на Избирателната комисия на съответната колегия по чл. 99, ал. 4 от ЗА само пред орган на адвокатурата-Висшия адвокатски съвет, като изключва последващ съдебен контрол. Това законово разрешение обаче следва да се преценява и с оглед разпоредбата на чл. 134 от КРБ, съгласно която адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се като организацията и редът за дейността й се уреждат със закон. Тези характеристика на адвокатурата произтичат от нейното предназначение да подпомага гражданите и юридическите лица при закрилата на техните права и законови интереси, за осъществяването на което тя трябва да бъде защитена срещу вмешателство в дейността й от страна на държавните органи. Същевременно доколкото при осъществяването на дейността си адвокатурата влиза в правоотношения със съда то съдебната намеса в организационния живот и управлението на същата трябва да бъдат ограничени в максимално възможно степен.
Отношенията, в които влизат адвокатите със съответните органи на адвокатурата по съществото си са гражданско правни, като последните нямат характера на административни органи. От друга страна изборът на делегати за Общото събрание на адвокатите от страната е многостранна гражданскоправна сделка, чрез която адвокатите от съответната колегия упълномощават избраните да ги представляват пред Общото събрание на адвокатите от страната, при това без да са обвързани от конкретен мандат. Този избор е част от организацията на избора на висшите ръководни органи на адвокатурата, който преминава през няколко последователни фази, а именно: обявяване началото на изборния процес; определяне състава на органа, който следва да проведе самия избор; определяне състава на делегатското събрание, което следва да избере висшите органи на адвокатурата; фаза по издигане на кандидатурите; фаза по насрочване на събранието и фаза по провеждане на самия избор с участието на определени правни субекти. Поради това изборът на делегати е вътрешноорганизационно събитие и поражда гражданско правни последици. Същевременно при упражняване на правомощията си по чл. 99, ал. 5 от ЗА Висшия адвокатски съвет не действа като осъществяващ властнически правоотношения по отношение на Общото събрание на адвокатската колегия, избрало делегатите, а като орган на адвокатурата. Затова неговите решения не представляват властнически акт, който задължително да подлежи на обжалване по силата на чл. 120 от КРБ. При осъществяване на правомощията си по чл. 99, ал. 5 и чл. 103, ал. 2 от ЗА Висшия адвокатски съвет, като орган на адвокатурата, извършва проверка на решенията на друг орган на адвокатурата, а именно Общото събрание на съответната адвокатска колегия. Целта на същата е чрез предварителен контрол за законосъобразност да се гарантира законосъобразността на избора на висши органи на адвокатурата като се отстранят допуснати закононарушения. Постановеното по този въпрос решение на Висшия адвокатски съвет има действието по чл. 122, ал. 2 от ЗА и е задължително за адвокатите и органите на адвокатурата, т. е. касае се до вътрешноорганизационен акт, който има гражданскоправни последици-потвърждава или отрича представителната власт на избраните делегати. Същевременно чл. 116, ал. 1 от ЗА дава възможност за обжалване на избора, за разлика от чл. 106, ал. 4 от ЗА който има предвид решението на избирателната комисия, с която се обявява резултатът от избора. Затова при обжалването на избора по чл. 116, ал. 1 от ЗА съдът може да проверява законосъобразността отделните фази от избора, като в случаите по чл. 99, ал. 5 и чл. 103, ал. 2 от ЗА липсата на обжалване или решение на Висшия адвокатски съвет няма да го обвържат, ако касае за допуснати нарушения на императивни правни норми (решение № 106/23.04.2013 година, постановено по гр. д. № 2203/2013 година по описа на ВКС, ГК, І г. о., решение № 234/24.07.2012 година, постановено по гр. д. № 385/2012 година и решение № 153/23.06.2016 година, постановено по гр. д. № 1920/2016 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.). Именно нарушението на такива норми дава основание за съдебна намеса по отношение на решенията на органите на юридическите лица. Предвид на това решението на Висшия адвокатски съвет по чл. 99, ал. 5 от ЗА не ограничава последващата съдебна защита по чл. 116, ал. 1 от ЗА, ако с него са нарушени императивни законови разпоредби. При това следва да се има предвид, че противоречието на закона с конституционните норми е обективно и не зависи от конкретните действия на персоналния състав на органа предвиден в закона. Тези действия могат да бъдат както законосъобразни, така и незаконосъобразни, но не водят до противоконституционност на съответната законова разпоредба, ако такава съществува обективно. Затова неполучаването на търсената от жалбоподателите защита само по себе си не води до противоконституционност на съответната законова разпоредба.
С оглед на изложеното искането на адвокат А. Е. К. и адвокат П. В. С. за сезиране на КС за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 99, ал. 5 от ЗА, в частта „чието решение е окончателно“ трябва да бъде оставено без уважение. От това следва, че подадената от същите, срещу решение на Висшия адвокатски съвет № 1591/18.02.2025 година, обективирано в протокол № 73 от същата дата, с което е оставена без уважение подадената от тях жалба с вх. № 358/10.02.2025 година срещу решение на Избирателната комисия към Софийската адвокатска колегия от 02.02.2025 година за допълнителен избор на делегати за Общото събрание на адвокатите от страната за 2025 година, жалба с вх. № 481/27.02.2025 година трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство трябва да бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
Членове: 1.
2.