№ 256/Гр. София, 24.09.2026 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
разгледа докладваното от съдия Костадинова к.т.д. № 1784/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С Определение № 183/21.01.2026 г. е допуснато касационно обжалване на Решение № 236/30.04.2025 г. по в.т.д. № 949/2024 г. на АС-София, с което след отмяна на Решение № 1054/22.07.2024 г. по т.д. № 1568/2023 г. на СГС са отхвърлени исковете на „САТЕЛИТ-ДЖИ ЕМ ПИ-БЪЛГАРИЯ“ ООД срещу солидарните длъжници Б. Ж. Б. и „Сън хорайзън 44“ ЕООД по чл. 105, ал. 1 ЗЗК и чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за ползата, пропусната от ищеца в причинна връзка с извършени от ответниците нарушения на правилата на конкуренцията, в размер от 664 350,38 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването, и на обезщетение за забава за периода 22.08.2020 г. – 22.08.2023 г. в размер от 210 052,46 лв.
Навеждат се касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът поддържа, че: въззивният съд, макар да е признал установителното действие на влязлото в сила решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) относно обективните признаци на процесните деяния, не се е съобразил с него, а се е произнесъл по преклудирани защитни възражения на ответниците, при това позовавайки се на несъбрани техни доказателства и без да даде възможност за провеждане на насрещно доказване; в нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК не е обсъдил всички релевантни доказателства и доводи и не му е указал възможността да предприеме действия по посочване на доказателства поради непълнота или неточност на доклада; необосновано е приел за доказано допринасяне от касатора чрез бездействие и то - имащо за последица пълно отпадане на отговорността на делинквентите; в противоречие със заявените в исковата молба твърдения е намерил за релевантна стойността на намалението на общата печалба, реализирана от касатора след извършване на нарушенията, вместо да съобрази единствено печалбата на ответното дружество от продажба на получените от конкретния доставчик стоки; в нарушение на материалния закон е обвързал началото на давността за главното вземане не с момента на преустановяване на продължавания деликт и откриване на дееца, а с момента, в който увреденият при полагане на дължима грижа би могъл да узнае за противоправните действия на своя служител.
Ответниците Б. Ж. Б. и „Сън хорайзън 44“ ЕООД заявяват, че: установеното от КЗК нарушение на Б. е свързано само с избора на фирма на учреденото от него дружество, което само по себе си не е годно да породи вредни последици; нарушенията по чл. 29 и чл. 35, ал. 2 КЗ също не са резултатни и поради това мотивите към решението на КЗК и потвърждаващите го съдебни актове не са задължителни за гражданския съд относно вида и момента на настъпване на вредите и причинната им връзка с деянията; фактическите изводи на административния орган за сключените с чуждестранния доставчик сделки не касаят елемент от състава на нарушенията, нито пък съдържат съображения за увреждащия им характер. За правилни намират изводите за допринасяне от касатора с бездействието на своя управител, за недоказаност, че касаторът е пропуснал ползи в причинна връзка с установените от КЗК нарушения, и за изтекла погасителна давност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, приема следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „САТЕЛИТ-ДЖИ ЕМ ПИ-БЪЛГАРИЯ“ ООД срещу Б. Ж. Б. и „Сън хорайзън 44“ ЕООД при условията на солидарност осъдителни искове за сумата от 664 350,38 лв. – обезщетение за ползата, която ищецът е пропуснал да реализира в периода 2016 г. – 2019 г. в причинна връзка с нарушения на правилата на конкуренцията, за които ответниците отговарят, и за сумата от 210 052,46 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 22.08.2020 г. – 22.08.2023 г.
За да уважи изцяло исковете, първоинстанционният съд е счел за доказани всички елементи от фактическия състав на конкурентния деликт. Противоправните действия на двамата ответници са установени при зачитане на решение на КЗК, с което е признато извършване от страна на „Сън хорайзън 44“ ЕООД (с предишна фирма „САТЕЛИТ ТРЕЙДИНГ“) на нарушения по чл. 29 и чл. 35, ал. 2 ЗЗК, а от страна на Б. – на нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 29 ЗЗК. Позовавайки се на мотивите на административния акт, съдът е заключил, че в периода 02.12.2015 г. – 2019 г. дружеството-ответник, учредено и управлявано от Б., е осъществило имитация на фирма и марка, използвайки по този начин усилията на ищеца по налагане на наименованието и логото „Сателит“ при търговията с фолио, за да улесни собствената си търговска дейност на същия пазар; от своя страна Б., заемал до 26.11.2018 г. трудова длъжност „изпълнителен директор“ при ищеца, е използвал информацията си за съконтрахенти на ищеца и е създал у тях невярна представа за връзка между двете дружества; на 29.12.2015 г., действайки от името на ищеца, Б. е поискал разделяне на вече направена на производителя „К-Лами Ко.“ ЛТД (и досегашен доставчик на ищеца) поръчка и доставяне на по-голямата част от стоката по нея на ответното дружество; всички следващи доставки от същия производител в процесния период са получени само от „САТЕЛИТ ТРЕЙДИНГ“ („Сън хорайзън 44“) ЕООД, като доставчикът „К-Лами Ко.“ ЛТД ги е изпълнявал със субективната увереност, че търгува с ищеца, но по указания на Б. фактурира сделките с посочените от последния фирмени данни. Със счетоводно заключение първоинстанционният съд е установил още, че така полученото фолио „САТЕЛИТ ТРЕЙДИНГ“ („Сън хорайзън 44“) ЕООД е препродало на досегашния клиент на ищеца „КАПЕЛЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на по-висока от доставната цена.
От гореизложените факти съдът е заключил, че ищецът би могъл да си набави същите стоки, да ги препродаде и да генерира печалба (защото производителят е имал възможност да ги достави и е имало пазарно търсене), но тази негова възможност е била противоправно осуетена от ответниците в резултат от извършване на установените от КЗК нарушения. Позовавайки се на данните от експертизата относно нетната печалба, реализирана от ответното дружество чрез препродажба на полученото в периода 2016 г. – 2019 г. фолио, съдът е стигнал до извод за наличие на предпоставки за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците до размера на търсените главница и лихва. Възражението за допринасяне от увреденото лице, обосновано с бездействие на управителя на ищеца да предприеме действия срещу недобросъвестното поведение, е счетено за неоснователно поради липса на противоправност. Отхвърлено е и възражението за погасяване на вземането за главница по давност, тъй като според съда давностният срок е започнал да тече от признанатото узнаване от ищеца за противоправните действия през октомври 2018 г. (при недоказан по-ранен момент) и течението му е било спряно с предявяване на иска.
Въззивният съд е споделил правния извод, че не могат да бъдат преразглеждани фактите относно нарушенията и нарушителите, установени с влязлото в сила решение на КЗК. В отлика от първоинстанционния обаче е изложил следните доводи: макар и след прекаран мозъчен инсулт, управителят на ищеца е могъл да упражни контрол върху дружествените дела (защото в същия период е съставял документи, касаещи други свързани с него дружества) и бездействието му е прекъснало причинната връзка между евентуална вреда и противоправното поведение на ответниците; Б. не е бил снабден с правомощия да ръководи дейността на дружеството-ищец, а единствено е комуникирал с съконтрахентите му; не е доказана сигурната възможност за увеличаване на имуществото на ищеца, тъй като липсват твърдения и доказателства относно печалбата, реализирана от ищеца до началото на вредоносните действия, и печалбата след извършването им; печалбата на ответното дружество не може да се третира като пропусната от ищеца полза, нито има доказателства каква би била стойността на последната; за вземанията е изтекла погасителната давност, защото при полагане на дължимата грижа управителят на ищеца е могъл да установи нарушенията „навреме“. При тези съображения първоинстанционният акт е отменен, а исковете - отхвърлени.
По основанието за касационно обжжалване:
Обжалването е допуснато по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК във връзка с възприетото от въззивния съд по възражението за давност. Това е дало основание на ответниците да поддържат, че настоящата инстанция има правомощие да приеме нещо различно по спора единствено по въпроса за давността, но не може да ревизира въззивното решение по останалите факти, незасегнати от очевидната неправилност, каквито са пропускането от ищеца да реализира полза в причинност с извършените от ответниците процесни деяния. Подобно съждение е невярно, защото не държи сметка за разграничението между касационните основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Първите са пороци на съдебното решение, които ограничават касационния контрол съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК – съдът може да ревизира правилността на обжалвания акт само ако констатира наведен от касатора порок или при служебно установено нарушение на императивна материална норма (т. 10 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. по тълк.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС). От своя страна, основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК не касаят произнасянето на съда по същество, а само достъпа до касационен контрол. След като последният бъде допуснат, осъществяването му е ограничено единствено от пороците, „посочени в жалбата“ съгласно чл. 290, ал. 2 вр. чл. 284, ал. 1, т. 3 вр. чл. 281, т. 3 ГПК, но не и от основанията, обосновали обжалването по същество и посочени в изложението към жалбата по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Константна практика в обратен смисъл (както поддържат ответниците) не е налице, напротив – горепосоченият извод косвено може да се изведе от актове по допускане на касационен контрол, в които съдът свежда преценката си до едно от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК или до един от поставените въпроси, а за останалите отлага произнасянето за фазата по същество (напр. Определение № 3059/31.10.2025 г. по к.т.д. № 1307/2025 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).
Поради изложеното настоящият състав дължи да се произнесе по правилността на въззивното решение съобразно всички наведени касационни доводи по чл. 281, т. 3 ГПК (изложени по-горе от името на касатора). Доколкото възражението за погасителна давност е правопогасяващо, правилността на произнасянето по него следва да се прецени след разглеждане на касационните оплаквания относно правопораждащите факти.
По правилността на решението:
Между първото твърдяно противоправно деяние и последното такова е налице изменение на закона, уреждащ фактическия състав на главното вземане за обезщетение – отменена е разпоредбата на чл. 104 ЗЗК и са създадени новите разпоредби на Глава ХV, ДВ бр. 2/2018 г., в сила от 07.01.2018 г. Това налага преди всичко да бъде определен приложимият закон (правна квалификация). Според поддържаните в исковата молба фактически твърдения се касае за конкурентен деликт, осъществен чрез няколко деяния в периода 2015 г. – 2019 г., свързани помежду си с обща субективна и сходна обективна страна (регистриране от физическото лице-ответник на дружество с имитираща фирма и използване от дружеството-ответник на имитиращите знаци – фирма и лого, при извършване на заявки към производител за доставка на ламиниращо фолио). Това отговаря на определението по § 1, т. 8 ДР ЗЗК за продължавано нарушение – когато две или повече деяния са извършени през непродължителни периоди от време при една и съща фактическа обстановка, така щото последващите се явяват продължение на предшестващите. Тук следва да се отбележи, че критерий за дефиниране на времевия интервал между деянията като „непродължителен“ е не само изминалото време, но и специфичната обстановка, при която те са осъществени. В случая от доказателствата (процесните фактури, изчерпващи всички заявки към същия доставчик за целия процесен период, и писмото на доставчика от 05.06.2019 г., в което той потвърждава ангажимент за „годишни“ доставки) може да се заключи, че интервал от около една година за специфичната област на търговия с ламиниращо фолио удовлетворява критерия за обединяване на деянията в едно продължавано нарушение.
Щом се касае за продължаван деликт, искът за обезщетение за вредите от него следва да се квалифицира според закона, действал към момента на довършване на последното деяние, включено в състава му (Решение № 399/24.11.2015 г. по к.н.д. № 1202/2015 г. на ВКС, НК, І отд.), т.е. съгласно чл. 105 ЗЗК. И тъй като се поддържа солидарна отговорност на двамата ответници в качеството им на съизвършители, посочената разпоредба се явява привързана към чл. 53 ЗЗД.
Фактическият състав на вземането за вреди, претендирано солидарно, включва: 1). виновно нарушение на правилата на конкуренцията, извършено при условията на съизвършителство, и 2). настъпване на вреда в причинност с нарушението.
1. Нарушението:
1.1. Установява се, че „САТЕЛИТ-ДЖИ ЕМ ПИ-БЪЛГАРИЯ“ ООД е дружество, учредено през 1991 г. и управлявано в периода 2015 г. – 2018 г. от Г. – собственик на част от капитала му. През 2006 г. между дружеството и Б. е възникнало трудово правоотношение за длъжността „изпълнителен директор“, която според връчената на служителя длъжностна характеристика е включвала задължения за организация и ръководство на дейността на търговеца чрез взаимодействие с други стопански субекти и държавни органи и се е намирала в подчинение само на управителя.
На 14.10.2015 г. Г. е постъпил в болница, като е изписан няколко дни по-късно с диагноза „Исхемичен мозъчен инсулт. Десностранна централна хемипареза до плегия за ръката. Частична сензо-моторна афазия. Мултиинфарктна енцефалопатия“, ведно с придружаващи сърдечносъдови заболявания. През ноември 2015 г. е последвало болнично рехабилитационно лечение, като пациентът е изписан с препоръка за продължаването му в домашни и амбулаторни условия.
На 03.12.2015 г. Б. е учредил управлявано от него дружество с ограничена отговорност с фирма „САТЕЛИТ ТРЕЙДИНГ“ (променена през 2021 г. на „Сън хорайзън 44“), чийто капитал е притежавал еднолично до 18.10.2018 г., когато е прехвърлил дяловете си на Ж. Б. Б. (вписан на 24.10.2018 г. и като нов управител). На 08.11.2018 г. дружеството е подало заявка за регистрация на комбинирана марка „Satellite“ в няколко класа, вкл. за фолио за ламиниране, регистрирана на 05.07.2021 г.
През 2019 г. по искане на „САТЕЛИТ-ДЖИ ЕМ ПИ-БЪЛГАРИЯ“ ООД е образувано производство пред КЗК на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 вр. чл. 94, ал. 1 ЗЗК във връзка с твърдения за извършени от „САТЕЛИТ ТРЕЙДИНГ“ („Сън хорайзън 44“) ЕООД и Б. конкурентни нарушения. Страни в производството съгласно чл. 43, ал. 1 ЗЗК са били ищецът в качеството си на подател на искането и ответниците като сочени нарушители. По искането административният орган е приел за установено, че:
- от 1993 г. „САТЕЛИТ-ДЖИ ЕМ ПИ-БЪЛГАРИЯ“ ООД извършва стопанска дейност, свързана с търговия на ламиниращо фолио; от 1995 г. до 2005 г. притежава права върху комбинирана марка „Satellite“, с която идентифицира търговската си дейност (изобразява я на електронна страница, в рекламни материали и като лого на дружествения печат) и с която е разпознат като „наложил се на пазара участник“ с „реноме“ ;
- от 2005 г. „САТЕЛИТ-ДЖИ ЕМ ПИ-БЪЛГАРИЯ“ ООД е в търговски отношения с чуждестранния производител „К-Лами Ко.“ ЛТД, от когото закупува фолио за препродажбата му на българския пазар;
- на 29.12.2015 г. с електронно писмо, изпратено от служебната поща при „САТЕЛИТ-ДЖИ ЕМ ПИ-БЪЛГАРИЯ“ ООД, Б. е дал на „К-Лами Ко.“ ЛТД инструкции във връзка с подлежаща на обработване поръчка: цялото количество да бъде доставено заедно, но „с две различни фирми като получатели“ , като се изготвят „два комплекта документи (фактури, опаковъчен лист)“ – един за „САТЕЛИТ-ДЖИ ЕМ ПИ-БЪЛГАРИЯ“ ООД (за 2 250 кутии от двата размера) и един за „САТЕЛИТ ТРЕЙДИНГ“ („Сън хорайзън 44“) ЕООД (за 4 300 кутии от двата размера). Доставката е извършена съобразно дадените указания, а в периода 2016 г. – 2018 г. „К-Лами Ко.“ ЛТД е изпълнило още три поръчки на „САТЕЛИТ-ДЖИ ЕМ ПИ-БЪЛГАРИЯ“ ООД, администрирани от Б., стоките по които обаче са получени само от ответното дружество;
- с писмо от 18.12.2018 г. Б. е потвърдил пред „КАПЕЛЕН-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (дружество-купувач на фолио, търгувало чрез еднократни заявки с ищеца в периода 2013 г. – 2016 г. (11 фактури) и с ответното дружество (7 фактури)), че е постигнато търговско споразумение между „САТЕЛИТ ТРЕЙДИНГ“ („Сън хорайзън 44“) ЕООД и „К-Лами Ко.“ ЛТД.
От изложените факти административният орган е заключил, че „САТЕЛИТ ТРЕЙДИНГ („Сън хорайзън 44“) ЕООД е нарушило чл. 29 и чл. 35, ал. 2 ЗЗК, защото: е осъществявало конкурентна стопанска дейност под фирма, сходна с фирмата на искателя, и с идентично лого, като така е създало възможност за заблуда на съконтрахентите за свързаност между двата субекта; в периода 2016 г. – 2018 г., използвайки информацията, която управителят му е имал относно търговските контакти на „САТЕЛИТ-ДЖИ ЕМ ПИ-БЪЛГАРИЯ“ ООД, и достъпа на Б. до служебната поща на конкурентното дружество, е „отклонило“ поръчки на „САТЕЛИТ-ДЖИ ЕМ ПИ-БЪЛГАРИЯ“ ООД от „К Лами Ко.“ ЛТД към себе си.
Ангажирането на личната отговорност на Б. е счетено за възможно при условията на чл. 2, ал. 1, т. 4, пр. 2 КЗК само за това съдействие за извършване на нарушение, което е оказано от Б., докато не е бил в правоотношение с нарушителя. Изхождайки от тази принципна позиция, Комисията е намерила, че Б. е подпомогнал „САТЕЛИТ ТРЕЙДИНГ („Сън хорайзън 44“) ЕООД да извърши нарушение по чл. 29 ЗЗК, защото е учредил дружеството със сходно наименование с цел недобросъвестно използване на ресурсите на „САТЕЛИТ-ДЖИ ЕМ ПИ-БЪЛГАРИЯ“ ООД. Относно нарушението по чл. 35, ал. 2 ЗЗК е прието, че Б. е съдействал в качеството си на управител, поради което противоправното му поведение се поглъща от отговорността на дружеството.
Решението на КЗК е влязло в сила след потвърждаването му по съдебен ред (решение на АССГ от 03.09.2020 г. и на ВАС от 11.01.2021 г.), като в съдебната фаза не са установени други съществени факти извън изложените в административния акт, нито са отречени такива. Така то е станало обвързващо за гражданския съд на основание чл. 105, ал. 4 ЗЗК относно факта на нарушението и нарушителя: когато разглежда гражданскоправните последици от деяние с обективни признаци, идентични с тези на установеното от Комисията нарушение, той не може да отрече неговото виновно извършване или противоправността му, нито може да приеме, че същото деяние е осъществено при други обективни признаци. Обвързаността е не само от правния извод за извършено от определено лице нарушение на конкретна разпоредба от ЗЗК, но и от фактите, които са установени като елементи от конкретното изпълнително деяние на нарушението. Да се приеме, че задължителната сила на административния акт се разпростира само върху правния извод за извършено нарушение, но не обхваща обективните признаци на това нарушение, не само обезсмисля разпоредбата на чл. 105, ал. 4 ЗЗК, но и създава предпоставки за противоречие с формалната логика, ако едно и също деяние бъде установено като реализирало се по два различни начина в административното и в гражданското съдопроизводство.
Според закона обективните признаци на нарушението по чл. 35, ал. 2 ЗЗК са използването на фирма и марка, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите, а на това по чл. 29 ЗЗК – извършване на действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Видно е, че първото нарушение е на просто извършване, а общият конкурентен деликт може да е резултатен, но и формален, какъвто е установен от Комисията.
Конкретните факти, изграждащи според административния орган процесните нарушения от обективна страна и обвързващи поради това съда, са: учредяване от Б. на дружество с фирма, която поради смисловата, фонетичната и визуалната идентичност на отличителния елемент „Сателит“ е с висока степен на сходство с фирмата на конкурентен от гледна точка на пазарния сегмент търговец и негов работодател – „САТЕЛИТ-ДЖИ ЕМ ПИ-БЪЛГАРИЯ“ ООД; използване от новоучреденото дружество „САТЕЛИТ ТРЕЙДИНГ („Сън хорайзън 44“) ЕООД на лого, идентично с логото на конкурента (с еднакъв шрифт и цвят), с което последният се е наложил на съответния пазар; създаване у досегашния доставчик на конкурента („К-Лами Ко.“ ЛТД) на впечатление за свързаност между „САТЕЛИТ-ДЖИ ЕМ ПИ-БЪЛГАРИЯ“ ООД и „САТЕЛИТ ТРЕЙДИНГ („Сън хорайзън 44“) ЕООД – поради идентичното лого, сходната фирма и общото лице за контакт Б. (изпълняващ функция на организатор и администратор на поръчките при работодателя си и управителна функция при новоучреденото дружество); използване от „САТЕЛИТ ТРЕЙДИНГ („Сън хорайзън 44“) ЕООД на това впечатление по начин, застрашаващ от увреждане интересите на конкурента му. Изводът, че такова впечатление е създадено и недобросъвестно е използвано, почива на изявлението на доставчика „К-Лами Ко.“ ЛТД, направено от него в писмото от 13.12.2018 г. – че доставките, които е извършил в периода 2016 г. – 2018 г. (фактически получени от ответното дружество), са направени „по поръчка на „САТЕЛИТ-ДЖИ ЕМ ПИ-БЪЛГАРИЯ“ ООД“ , но са фактурирани и на „САТЕЛИТ ТРЕЙДИНГ“ („Сън хорайзън 44“) ЕООД според указанията на Б.. Тези поръчки са разгледани от Комисията и като елемент от противоправността и по чл. 29 ЗЗК, и по чл. 35, ал. 2 ЗЗК, за последното – като проявление на конкретния „начин на използване“ на имитиращите фирма и марка по смисъла на разпоредбата. Следователно възприетото от административния орган „отклоняване“ на стоките по четирите доставки съставлява не резултат от формалните нарушения (който би бил извън обвързващата сила на решението), а част от изпълнителното деяние “недобросъвестно използване на имитиращи знаци и информационни ресурси на искателя“. Дори обаче фактът на „отклоняване“ да не беше установен по реда на чл. 105, ал. 4 ЗЗК, той се явява напълно доказан и в настоящото производство именно чрез горепосоченото писмо. От съдържанието му категорично се извежда, че производителят е считал за свой съконтрахент по доставките, осъществени в периода януари 2016 г. – ноември 2018 г., касатора, по чиято воля (по „искане и с изрични инструкции на“ Б., познат до този момент като негов служител) стоките са били фактурирани и доставени на „САТЕЛИТ ТРЕЙДИНГ („Сън хорайзън 44“) ЕООД (с „уверението, че това са валидните фирмени данни“ ).
Тъй като във фактическия състав на нарушението по чл. 29 ЗЗК се включва противоречието с добросъвестността, то по задължителен начин са установени и фактите, сочещи на недобросъвестност – че Б. е имал достъп до информационния ресурс на ищеца в качеството си на натоварен да ръководи търговската му дейност. Затова въззивният съд не е бил овластен да преразгледа въпроса относно трудовоправните задължения на Б. при ищеца (дали длъжността му е била ръководна или без значими управленски функции). Впрочем, не конкретното качество на Б., а достъпът му до информация е фактът, обусловил недобросъвестността на последващите действия предвид преследваната с тях цел, поради което точната длъжност на служителя се явява и ирелевантна (защото той би могъл да придобие информацията и неправомерно, а не по силата на служебно осигурения си достъп до нея).
Обвързващ е и изводът за вина под формата на умисъл – установена е особена цел (извличане на облага), като нито са поддържани, нито доказани обстоятелства, изключващи вината.
1.2. Относно получената от „САТЕЛИТ ТРЕЙДИНГ („Сън хорайзън 44“) ЕООД доставка по фактура № ST21090225/27.03.2019 г. (последната процесна в настоящото дело) в решението на КЗК не са излагани съображения, тъй като тя не е била въведена от искателя като предмет на административното производство. Това обаче не означава, че не може по гражданскоправен ред да бъде установена противоправност в действията по осъществяване на поръчката, произтичаща от нарушаване на конкурентните правила, щом ищецът е въвел факта като основание за ангажиране на отговорността на ответниците (законът не ограничава увредения от конкурентен деликт да търси обезвреда само от нарушения, предварително установени от Комисията). Според доказателствата тази доставка е направена при идентични обективни и субективни признаци с предходните четири: доставянето на стоките по фактурата е резултат от изпълнение на търговско споразумение между „САТЕЛИТ ТРЕЙДИНГ („Сън хорайзън 44“) ЕООД и „К-Лами Ко.“ ЛТД за доставки през 2019 г., 2020 г. и 2021 г., подписано най-късно през 2018 г. (съществуването му е удостоверено в писмо на производителя от 12.11.2018 г.); към този момент ответникът е действал под същото сходно наименование, създало и първоначалното впечатление у производителя за свързаност на двете дружества, като няма насрещни доказателства, че при сключване на споразумението производителят вече е съзнавал липсата на връзка между клиентите си, нито може да се предположи, че към този момент е бил уведомен от самия касатор за това (последният едва на 12.11.2018 г. (датата на потвърждаване от производителя на търговското споразумение) е връчил покана на Б. да даде обяснения по случая). Поради изложеното действията по заявяване и получаване от „САТЕЛИТ ТРЕЙДИНГ („Сън хорайзън 44“) ЕООД на стоките по фактурата от 27.03.2019 г. имат белези на противоправност, идентични с установените от КЗК за предходните деяния: в резултат от използване на търговския контакт на касатора с „К-Лами Ко.“ ЛТД и на създаденото у последния впечатление за свързаност със „САТЕЛИТ-ДЖИ ЕМ ПИ-БЪЛГАРИЯ“ ООД ответното дружество е постигнало дългосрочно търговско споразумение с производителя на фолио (прераснало впоследствие в изключително представителство съгласно писмо на доставчика от 05.06.2019 г.), в изпълнение на което е получило процесните стоки. Тъй като към момента на сключване на споразумението Б. е бил и служител на ищеца (извод, формиран на база датата на потвърждаващото писмо от производителя и датата на получаване от Б. на поканата за даване на обяснения по трудовото му правоотношение), той по силата на трудовата си функция е могъл и е следвало да направи идентична поръчка от името на своя работодател, а като не е сторил това, на практика е „отклонил“ (по използвания от КЗК термин) стоките към учреденото от него дружество с цел да подпомогне дейността му в ущърб на работодателя си.
2. Вредата:
От формалния характер на установените нарушения следва, че извън обхвата на обвързващата сила на административния акт са фактите, сочещи за настъпила вреда в причинна връзка с деянието. Те подлежат на пълно доказване в настоящия процес както чрез преки, така и чрез косвени доказателства (Тълкувателно решение № 3/2021 г. по тълк.д. № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС), но само в рамките на заявеното диспозитивно начало. В случая се поддържа пропускане на възможността за реализиране на печалба от продажба на ламиниращо фолио, което „САТЕЛИТ-ДЖИ ЕМ ПИ-БЪЛГАРИЯ“ ООД би получило по доставки от „К-Лами Ко.“ ЛТД в периода 2016 г. – 2019 г. Следователно ищецът трябва единствено да докаже, че би продал с печалба фолиото, което поради недобросъвестно създаденото и поддържано от ответниците невярно впечатление у „К-Лами Ко.“ ЛТД за свързаност между досегашния му съконтрахент „САТЕЛИТ-ДЖИ ЕМ ПИ-БЪЛГАРИЯ“ ООД и новоучреденото дружество „САТЕЛИТ ТРЕЙДИНГ („Сън хорайзън 44“) ЕООД е пропуснал да получи. Неправилно въззивният съд е изследвал наличието на разлика в общата реализирана печалба от касатора за процесния период спрямо предходен такъв и като не я е установил, е счел за недоказан втория елемент от увреждането. Напротив, възможно е общата печалба на касатора не само да не е намаляла, но и да се е повишила в резултат от други стопански операции (в същия или друг пазарен сегмент) и едновременно с това той да е пропуснал ползата да добави към патримониума си и печалба от препродажбата на недоставеното му фолио. По същите съображения няма никакво правно значение, че КЗК не е установила извършване на нарушение по чл. 36, ал. 1 ЗЗК – то би било относимо, ако се претендираше вреда от прекратяване на търговските отношения с клиенти на ищеца.
В обобщение – релевантно е само дали със сигурност касаторът би продал фолиото, неполучено в резултат от недобросъвестното поведение на ответниците, и ако да – дали би генерирал от това печалба. От счетоводното заключение се установява, че получената от „САТЕЛИТ ТРЕЙДИНГ („Сън хорайзън 44“) ЕООД стока по фактури, издадени от „К-Лами Ко.“ ЛТД на 05.01.2016 г., 26.11.2016 г., 05.02.2018 г., 25.10.2018 г. и 27.03.2019 г., е продадена от ответното дружество на „КАПЕЛАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в периода 2016 г. – 2019 г. (с изключение на 2 000 кутии, доставени по последната фактура), като реализираният от това приход е в размер от 1 054 272 лв. (формиран без продажната цена на получени мостри извън фактурираните стоки в размер от 955,28 лв.). Според вещото лице себестойността на същата стока (сбор от фактурираната цена и разходите за доставка), е 369 938,08 лв., а нетната печалба на ответното дружество от доказаните продажби, вкл. на мострите (без горепосочената част от стоките по фактурата от 27.03.2019 г.), е 688 254,07 лв.
От изложеното може да се заключи, че процесната стока е била годна за печеливша пазарна реализация (имало е търсене на цена, по-висока от доставната) без влагане на специални умения (няма доказателства за това). Тъй като ищецът е дългогодишен участник в същия пазар и то с утвърдено име (факт, установен в административното производство като част от фактическия състав на общия деликтен състав), може сигурно да се заключи, че ако беше получил стоката, той би я реализирал по идентичен начин. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че фолиото е продадено от ответното дружество именно на досегашен съконтрахент на „САТЕЛИТ-ДЖИ ЕМ ПИ-БЪЛГАРИЯ“ ООД, който според депозираното сведение в административното производство е закупувал такава стока от него от 2013 г. и който съгласно счетоводното заключение е закупил и стоката, получена от касатора по разделената съгласно указанията на Б. от 29.12.2015 г. поръчка.
Следователно е налице пряка връзка между лишаването на касатора от стока, която е била предназначена за него (той би я получил, ако доставчикът не е бил информиран от Б., че следва да я фактурира другиму), и пропускането от него да реализира печалба чрез препродажбата й. Конкретният размер на нереализираната нетна печалба не е факт от основанието на претенцията, а има отношение само към стойността на дължимото обезщетение, поради което е определим при условията на чл. 162 ГПК – в случая с помощта на счетоводно заключение относно печалбата, която е реализирал самият ответник (тъй като не се доказват той да е продал стоката на „КАПЕЛАН БЪЛГАРИЯ“ ООД при особени търговски условия). Възражението на ответниците, че печалбата от доставката през 2019 г. не следва да бъде остойностявана, е неоснователно, доколкото пропускането й е надлежно въведено от ищеца като основание на част от иска, а предварителното установяване на този факт от КЗК не е предпоставка за разглеждане на последиците от него. Други доводи срещу начина на определяне на нетния размер на печалбата в счетоводното заключение не са релевирани от ответниците, поради което съдът не е овластен да го преразгледа.
3. Солидарността:
Доколкото всички нарушения съставляват деяния от един общ продължаван деликт, причинил вредоносния резултат, отговорността на всеки съизвършител спрямо увредения не е ограничена до последиците от собственото му противоправно деяние и не отпада, ако от конкретното деяние само по себе си не са настъпили вреди. Съизвършителите отговарят солидарно съгласно чл. 53 ЗЗД. Какво е точното значение на всеки изграждащ продължавания деликт акт за настъпване на вредата, е въпрос, значим само във вътрешните отношения между съделинквентите, но спрямо увредения солидарно отговорни са всички автори на вредоносното деяние.
4. Допринасянето:
Не е налице основание за намаляване на дължимото обезщетение за пропусната полза поради допринасяне от увредения. Фактът, на който ответниците се позовават, е неосъществен контрол от страна на законния представител на касатора върху дейността на неговия служител Б.. Това изначално не съставлява основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Увредено е самото дружество, а то е възложило управлението и ръководството си на две лица (законен представител и служител по трудово правоотношение), всяко от които може самостоятелно или в общ умисъл да го увреди. Ако управителят виновно не е осъществил контрол върху дейността на служител на дружеството, той може да отговаря по силата на мандантното си правоотношение, но същият този факт не може да доведе до намаляване или отпадане на отговорността на самия пряк извършител на нарушението. Затова няма никакво правно значение дали Г., освен че е бил длъжен, е и могъл да препятства извършването на нарушение от Б., и неправилно въззивният съд е анализирал доказателства в тази насока.
5. Давността:
Продължаваният характер на деликта, осъществен в съизвършителство, е релевантен и при разглеждане на възражението за погасяване на вземането за обезщетение по давност – тъй като нито един от ответниците не отговаря само за вредата от собственото си деяние, изграждащо деликта, а заедно и солидарно двамата отговарят за целия резултат, то и началото на давността не се отнася към всеки отделен противоправен акт, включен в продължаваното нарушение. Затова е неоснователно възражението на Б., че спрямо него давността следва да се счита за започнала от общоизвестния факт на учредяване на ответното дружество.
Според действалото до 07.01.2018 г. правило на чл. 104, ал. 4, изр. посл. ЗЗК давността за обезщетение от конкурентен деликт тече от влизане в сила на решението, с което е установен. Тази уредба придава на факта на „откриване на дееца“, релевантен за течението на давността съгласно общото правило на чл. 114, ал. 3 ЗЗД, допълнителен елемент – установеност от компетентен орган и по силата на обвързващо решение. Подобен подход е в полза увреденото лице, доколкото му дава възможност да упражни правата си в по-късен момент, когато деецът със сигурност ще е открит, без да се налага да провежда ново доказване на авторството.
С изменението на ЗЗК, обн. ДВ бр. 2/2018 г., е транспонирана Директива 2014/104/ЕС относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на ЕС в областта на конкуренцията. Използваният законодателен подход е създаване на изцяло нова глава (Глава ХV), в която се уреждат и общите правила на конкурентния деликт, и особените, произтичащи от Директивата и свързани само с нарушения на чл. 101 и чл. 102 ДФЕС (антимонополно законодателство). Провеждайки го, законодателят е извел института на давността (уреден до този момент като общо правило за всеки конкурентен деликт в чл. 104, ал. 4 ЗЗК, отм.) в отделна разпоредба – на чл. 111 ЗЗК. Същата систематично се намира в Раздел ІІ на Глава ХV, но не съдържа особени правила, които да свържат приложимостта й само с вземането за обезщетение от нарушения по Глава ІІ и Глава ІІІ от ЗЗК (съответно чл. 101 и чл. 102 ДФЕС), а напротив – така уреденият институт изхожда от общото правило на ЗЗД (свързано със знание за деликта и дееца) и го доразвива в полза на увреденото лице, сходно с отменения чл. 104 ЗЗК: давността започва да тече от деня на преустановяване на нарушението, при условие че ищецът знае или може да се предполага, че знае за нарушението, вредите и нарушителя, като спира по време на производството пред КЗК и започва отначало след изтичане на една година от влизане в сила на решението на Комисията. Като се отчете съществувалата до 2018 г. уредба на давността в ЗЗК, създадена в полза на увредения от всеки конкурентен деликт, трудно може да се обоснове, че волята на законодателя е била с изменението на закона да разграничи режима на давността за конкурентния деликт по чл. 101 и чл. 102 ДФЕС (глави трета и четвърта от ЗЗК) от този за другите форми на конкурентен деликт, така щото първият да дава засилена защита, а вторият – общата по ЗЗД, т.е. защита, по-малка не само спрямо деликтите по глави трета и четвърта от ЗЗК, но и спрямо съществувалите до тогава правила за конкурентния деликт въобще. Подобен подход не личи и от мотивите към законопроекта за изменение на ЗЗК, според които „с цел да се осигури достатъчно време за увредените лица да предявят иск за обезщетение на вреди се въвеждат и ясни правила относно прилагането на давностните срокове“.
Доколкото обаче и в чл. 114, ал. 4 ЗЗД, и в чл. 111, ал. 1 ЗЗК началото на давността се свързва с „откриване на дееца“ и със „знание за нарушението и нарушителя“, ако деликтът е преустановен преди този момент (а ако не е – от преустановяването му), то приложението на специалната норма би имало практическо значение само ако давностният срок ще е изтекъл без спиращото и прекъсващото действие на административното производство и постановеното в хода му решение. В случая това не е така: на първо място, продължаваният деликт е преустановен едва с преустановяване извършването на търговска дейност от ответника под имитиращо име и лого, докогато (при липса на други доказателства) следва да се счете, че се поддържа и недобросъвестно създаденото впечатление за свързаност с касатора; на второ място, най-ранният доказан момент на узнаване от касатора за деянията, съставляващи елементи от продължавания деликт, е признатият от него в исковата молба – октомври 2018 г., от когато до предявяване на иска (август 2023 г.) давността не е изтекла.
Във връзка с момента на узнаване (като елемент и от двете разпоредби за давността) неправилно въззивният съд е заключил, че при полагане на дължима грижа касаторът би узнал „навреме“ и че поради това давността се явява изтекла. Очевидността на дееца и нарушението според разпоредбата на чл. 111, ал. 1 ЗЗК може да е релевантна само ако сама по себе си води до извод за формирано у увредения знание (т.е. като косвено доказателство за знанието), но неполагането на грижа за установяване на евентуално нарушение не може да бъде приравнено на знание, още по-малко пък доверяването на лице, с което в дългогодишен период ищецът е бил в трудовоправни отношения, може да се определи като недобросъвестно бездействие.
По изложените съображения и доколкото установената от вещото лице нетна печалба на дружеството-ответник от продажбата на стоки, които ищецът би могъл да реализира по идентичен пазарен начин, ако бяха доставени нему, е по-голяма от претендираното обезщетение, искът за последното е изцяло основателен. Върху деликтното обезщетение се дължи лихва, която за процесния период и за търсената главница от 664 350,38 лв., възлиза на 210 060,95 лв. Това налага въззивното решение да бъде изцяло отменено, а исковете – уважени.
По касационната частната жалба:
Касаторът обжалва при условията на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК инкорпорирания във въззивното решение акт за потвърждаване на първоинстанционното определение по чл. 248 ГПК, с което е отхвърлена молбата му за присъждане на разноски за държавна такса. Заявява неправилност на извода на съда, че списъкът по чл. 80 ГПК ограничава страната да поиска допълване на решението чрез присъждане на непосочен в него разход. За допускане на касационно обжалване се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответниците оспорват жалбата. Намират, че определението е постановено в съответствие с релевантната към спорния въпрос практика, а представената от касатора разглежда хипотези, различни от процесната. Поставения въпрос считат за некореспондиращ с мотивите на въззивния съд и за обусловен от фактическа преценка. По същество поддържат, че списъкът лимитира заявеното по-рано общо искане за присъждане на разноски.
От данните по делото се установява, че при предявяване на исковете ищецът е заплатил дължимата държавна такса, а в исковата молба е направил искане за присъждане на „всички направени по делото разноски, които ще бъдат конкретизирани в отделен списък съгласно чл. 80 ГПК“ . Списък е представен в последното заседание и с него са поискани „направените разноски в общ размер от 31 580 лв., а именно: 1. Адвокатски хонорар …, 2. Депозит за назначаване на счетоводна експертиза“ . Те са присъдени от първоинстанционния съд. По реда на чл. 248 ГПК е претендирано възстановяване и на платената държавна такса, но молбата е отхвърлена, тъй като посоченият разход не е включен в списъка. С обжалваното в настоящото производство определение въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния, че изявлението в списъка е израз на диспозитивното начало и че съдът е обвързан от него. Аргументирал е, че хипотезата не съставлява липса на произнасяне относно разноските (при която списъкът не е определящ за упражняване правото на страната да иска допълване), а произнасяне в рамките на изявлението, обективирано в списъка.
Обосноваването на заявеното от частния касатор основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изисква като първа предпоставка да е формулиран правен въпрос – такъв, който е включен в предмета на спора, обуславящ е за решаването му, кореспондира с въведените касационни основания по чл. 281 ГПК и чийто отговор не произтича от събраните по делото доказателства, а може да бъде даден абстрактно. Второто селективно условие е отговорът на този въпрос да е даден от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
В случая касаторът е поставил следното питане: Дали когато в списъка по чл. 80 ГПК ищецът е пропуснал да посочи платената от него държавна такса по исковата молба, макар още с нея да е поискал да му бъдат присъдени „всички направени по делото разноски“, каквото искане е повторил и по същество на спора пред първата инстанция и в молба по чл. 248 ГПК, следва ли пропускът в списъка, преценен от гледна точка на диспозитивното начало, да се тълкува като отказ на ищеца да иска присъждане на държавната такса, ако по делото липсва изрично такова изявление на ищеца?
Обобщен до значението на списъка като изявление, определящо пределите на диспозитивното начало при присъждане на разноските в процеса, въпросът се явява правен – касае обуславящ мотив, абстрактен е и е свързан с наведен касационен довод. За него не е удовлетворена обаче допълнителната селективна предпоставка. В обосноваването й касаторът се е позовал на т. 8 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Определение № 76/03.02.2014 г. по ч.т.д. № 232/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., и Определение № 259/15.09.2015 г. по к.гр.д. № 1241/2015 г. на ВКС, ГК, І отд.
Първите два акта не разглеждат хипотеза като процесната. Тълкувателното решение е постановено по въпроса дали е допустимо да се иска допълване на решението в частта за разноските при липса на списък. В отговор ВКС разяснява, че разпоредбата на чл. 248 ГПК урежда два случая – когато съдът не се е произнесъл по разноските (в който случай списъкът не е предпоставка страната да иска допълване) и когато не ги е определил правилно. От мотивите на акта е видно, че първата хипотеза е разгледана като липса на произнасяне по искането за разноските изобщо, докато акцентът в настоящата е друг – дали е „пълно“ произнасянето на съда, когато то съответства на волята в списъка, но последната не обхваща всички сторени разноски. Че това е случай на „допълване“, не е възприето в цитираното тълкувателно решение, поради което принципният извод, застъпен в тълкувателния акт, че списъкът не ограничава правото на допълване, не може автоматично да бъде пренесен към процесния спор.
Вторият акт е постановен във връзка с оставена без разглеждане поради липса на списък молба за присъждане на разноски в полза на ответника по въззивната жалба. От мотивите на определението е видно, че разноски са били присъдени само на другата страна. Следователно разглежданата там хипотеза е на пълен пропуск за произнасяне по отговорността за разноски спрямо лицето, поискало допълване.
Третото определение (на което се е позовал и въззивният съд) всъщност извежда правилото, че списъкът дефинира диспозитивното начало при търсене на разноски ( „ако в представения списък страната е поискала присъждане на разноски в размер, по-нисък от извършените, или е изключила разноски, макар те да са извършени, съдът е длъжен да зачете нейното искане“ ). Съдът е допуснал да се присъдят непосочени в списъка разноски, но само защото те по естеството си са били сторени в съответната инстанция след представянето му (такса за препис от невлязло в сила решение). От последното не може да се изведе общият (поддържан от частния касатор) извод, че щом държавната такса е условие за развитие на процеса и е сигурно нейното плащане, то тя подлежи на възмездяване, дори да не е посочена в списъка.
Служебно също не е известна практика, на която възприетото от въззивния съд да противоречи, напротив – налице е такава, с която то е в синхрон – Определение № 546/16.10.2015 г. по ч.к.т.д. № 2014/2015 г. на ВКС, ТК, І отд., Определение № 60424/30.11.2021 г. по ч.к.гр.д. № 4169/2021 г. на ВКС, ГК, ІІІ отд. В последния акт е аргументирано допълнително, че неяснотата на волята, изразена в списъка, не може да бъде тълкуване в ущърб на насрещната страна.
Поради изложеното и предвид наличието на практика, за която не се обосновава необходимост от промяна при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, достъпът до касационен контрол за частната жалба следва да бъде отказан.
По разноските:
Ответниците следва да заплатят на ищеца сторените разноски в трите инстанции: 16 146,60 евро за първоинстанционното производство (в определения след произнасяне по молбата по чл. 248 ГПК размер), 25 760,52 евро за въззивното производство (адвокатско възнаграждение) и 24 099,23 евро.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение,
ОСЪЖДА Б. Ж. Б., ЕГН [ЕГН], и „Сън хорайзън 44“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплатят солидарно на „САТЕЛИТ-ДЖИ ЕМ ПИ-БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 105, ал. 1 ЗЗК и чл. 86 ЗЗД сумата от 339 676,96 евро – обезщетение за ползата, която ищецът е пропуснал да реализира в периода 2016 г. – 2019 г. в причинна връзка с нарушения на правилата на конкуренцията, установени с Решение № 1045/03.10.2019 г. на КЗК, ведно със законната лихва от 23.08.2023 г. до погасяването, и сумата от 107 398,12 евро – обезщетение за забава върху главницата за периода 22.08.2020 г. – 22.08.2023 г.
ОСЪЖДА Б. Ж. Б., ЕГН [ЕГН], и „Сън хорайзън 44“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплатят на „САТЕЛИТ-ДЖИ ЕМ ПИ-БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 66 006,35 евро – разноски за всички инстанции.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на „САТЕЛИТ-ДЖИ ЕМ ПИ-БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК[ЕИК], срещу Определение № 3563/18.09.2024 г. по т.д. № 1568/2023 г. на СГС.
Решението и определението по чл. 274, ал. 3 ГПК не подлежат на обжалване.
2.