Установено е, че с оспорваната заповед № ЧР-02-945 от 28.03.2024г., на основание чл.188, т.3 КТ, вр.чл.190, ал.1, т.3 КТ, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, за това, че :
1). в периода от м.ноември 2023г. до 22.01.2024г. в качеството на заместник-директор по учебната дейност, с функции по управлението и контрол по образователната дейност на трети етаж и корпус 2 допуснал и не е предотвратил окончателно и не е уведомил директора за постепенно повреждане на училищно имущество в стая №301 от корпус №2, учебна и класна стая на X "д" клас извършено от ученици с нееднократни действия; тенденциозно с цел уронване престижа на гимназията и в частност на директора, ищецът е допуснал постъпване на анонимен сигнал и коментари за състоянието на материалната база в стая 301в сграда 2 на ПТГ "Д-р Никола Василиади" във Фейсбук група „Граждански контрол Габрово"; умишлено и с цел не е подпомагал директора, като не е осъществил контрол на класни стаи разположени на трети етаж, за които е отговарял, съгласно разпределение на задължения на заместник директори, не е докладвал на директора за установените нарушения на материалната база,
2). умишлено и с цел не е подпомагал директора, като не е осъществил контрол, не е докладвал и е допуснал и не е предотвратил в периода от 05.01.2024г. до 12.01.2024г. при прилагане на мярка регламентирана в чл.199, ал.3 ЗГПУО, представляваща мярка за прекратяване на нарушение, на учениците спрямо които е приложена посочената мярка задните на тяхното отсъствие от училище невписване на отсъствия и неизпълнение на чл.61 от Наредбата за приобщаващото образование, т.е. без правно основание е допуснато неотразяване на отсъствия,
3). умишлено и с цел не е подпомогнал директора, като не е осъществил контрол, не е докладвал и е допуснал и не е предотвратил в периода от 15.09.2023г. до 09.02.2024г.съгласно разпечатка на електронен дневник на Х "'д" клас, спрямо ученици, неспазващи задължението регламентирано в чл.172, ал.1, т.1 ЗПУО, а именно да присъстват в учебни часове, да не се инициира и прилага процедура по налагане на санкции, предвидени в чл.62,ал.3, т.2, б“а” или т.3, б.“а” от Правилника за дейността на училището спрямо ученици с повече от 5 броя отсъствия от учебни часове по неуважителни причини.
Съгласно заповедта извършеното представлява нарушение на трудовата дисциплина- неизпълнение на възложената работа, в това число нарушение на чл.260 от Закона за предучилищното и училищното образование във връзка с чл.35, ал.1 и ал.3 от Наредба №15от 22 юли 2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и на функциите, задълженията и отговорностите вменени с длъжностна характеристика па заместник-директор по учебната дейност в ПТГ"Д-р Никола Василиади". В заповедта е отразено и че допуснатите три нарушения натрудовата дисциплина, установени в консттивен протокол № КМД-06-2/27.02.2024г. отпроверката по заповеди № РД-06-34/02.02.2024г. и № РД-06-62/13.02.2024г. на Началника на Регионално управление на образованието-гр.Габрово и извършени за периода от м.ноември2023г. до 09.02.2024г. от ищеца, представляват системни нарушения по смисъла на чл.190,ал.1, т.3 КТ, за което следва да бъде наложено наказание дисциплинарно уволнение.
Установено е, че Заповедта е връчена на ищеца на 29.03.2024г. при отказ, което е удостоверено с подписа на двама служители.
От представения по делото фиш за м.03.2024г. се установява, че полученото от ищеца трудово възнаграждение е в размер на 3145,30лева. Видно от представен трудов договор № ЧР – 02 -956/30.07.2024г. от 30.07.2024г. ищецът е започнал работа при нов работодател, считано от 01.08.2024г., срещу основно трудово възнаграждение в размер на 1853лева, допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 741,20лева и за придобита първа ПКС – 98лева.
Съдът е приел, че заповедта по чл.188, т.3 КТ отговаря на формалните изисквания на чл.195, ал.1 КТ, но описаната в мотивите фактическа обстановка не сочи на каквото и да било извършено от ищеца деяние - действие или бездействие, с което същият да е нарушил трудовите си задължения. Изложени са съображения за това, че продължилото увреждане на имущество в класните стаи няма съмнение, че е извършено от обучаващи се в училището ученици, но няма никакви данни в какъв период е било осъществено, съответно узнато от ищеца и какви конкретни действия би могъл той да предприеме, за да го предотврати, тъй като е ясно, че умишлените действия на трети лица могат да бъдат предотвратени само от тези трети лица като се откажат от възнамеряваното увреждане. За да е налице бездействие от ищеца да информира директора следвало да се установи в кой момент самият служител е установил увреждането и този факт да бъде отразен в заповедта.
Прието е, че в случая от събраните гласни доказателствени средства се установява, че директорът на училището е узнала лично за увреждането на училищно имущество в стая №301, във връзка с което е постановено наказанието „дисциплинарно уволнение”, най-късно на 22.12.2023г., а заповедта е връчена на ищеца на 29.03.2024г. , при което работодателят не е спазил двумесечният срок по чл.194, ал.1 КТ за налагане на наказанието от откриване на нарушението. В случая директорът на училището е била уведомена за повреждане на училищно имущество в класна стая №301, което обстоятелство е било известно и във връзка с осъществяваната от нея преподавателска дейност в същата стая в края на 2023г. и същата е следвало да предприеме съответните действия за изясняване на случая и евентуално налагане на дисциплинарно наказание на виновния служител/служители. Извършената впоследствие проверка от РУО - Габрово по повод подадени сигнали няма отношение към нарушението и момента на откриването му.
С оглед изложеното липсва основание за реализиране на дисциплинарна отговорност, включително и поради преклудирано право на работодателя за това нарушение.
Прието е, че нарушенията, изразени в ненанесени отсъствия от своя страна пък не обуславят налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, още повече, че по делото няма данни до момента на ищеца да са налагани други дисциплинарни наказания. Изложеното е обосновало извода за незаконосъобразност за заповедта за уволнение и в тази й част.
Изложени са съображения за това, че признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна пораждат за работодателя задължение да обезщети работника или служителя за вредите, претърпени в резултат на незаконното уволнение, изразяващи се в пропускането на възможност да получи трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца (чл.225, ал.1 КТ), а когато през този период от време работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите (чл.225, ал.2 КТ). Размерът на обезщетението се съизмерява с брутното трудово възнаграждение на работника или служителя, получено от него за месеца, предхождащ уволнението или последното, получено от него брутно трудово възнаграждение (чл.228, ал.1 КТ). Прието е, че последното получено от ищеца месечно брутно трудово възнаграждение в ПТГ „Д-р Никола Василиади" е в размер на 2943,80лв. – сумите до пълния размер на полученото възнаграждение нямат постоянен характер (СБКО, лекторски, СФО, без св. час) и не съставляват част от възнаграждението като база за определяне на брутния му размер. След уволнението ищецът е постъпил на работа при нов работодател /СУ „Райчо Каролев” - Габрово/, където получава по-ниско брутно трудово възнаграждение – 2692,20лва. С оглед изложеното съдът е счел, че работодателят дължи обезщетение по чл.225 КТ за периода 01.04.2024г.– 05.08.2024г. /датата на приключване на съдебното дирене/, в размер на общо 11815,78лева, включваща сумата 11775,20лв. (до започване на работа по следващо правоотношение), увеличена със сумата 40,58лв – разлика с получаваното пониско трудово възнаграждение за периода 01-05.08.2024г., поради което искът бил основателен до размера на 11809,52лв.
В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител подържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: как следва да се определи кога е изтекъл срокът за налагане на дисциплинарно наказание, когато се касае до продължавано нарушение, извършвано нееднократно. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа също така, че решението е очевидно неправилно, поради неправилна преценка на тежестта на нарушението ,което съставлява основание по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В случая съдът е направил своя решаващ извод за основателност на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 ГПК като се е съобразил с разпоредбата на закона и трайната практика на ВКС за сроковете, в които следва да бъде осъществена дисципланарната власт. В практиката на ВКС, изразена и в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение от 13.06.2011 г. по гр. д. № 858/2010 г., IV г. о на ВКС, се приема, че сроковете за налагане на наказанията са два - двумесечен от откриването на нарушението и едногодишен от извършването му. Посочва се, че съотношението между двата срока е следното - ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок и ако е изтекъл 1-годишният срок от извършването, то той поглъща 2 - месечния срок от откриване на нарушението. Прието е, че откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираното от жалбоподателя решение по гр.д. № 150/2012г. на III – г.о. на ВКС, в което е прието, че при продължавано нарушение, извършено не еднократно, а чрез повтарящи се действия през определен период от време, моментът на извършването му е целият период до прекратяване на действията или бездействията, осъществяващи нарушението. Прието е, че ако нарушението е описано като продължавано и е продължило до откриването му от работодателя, изискванията на чл. 194, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени чрез посочване на момента на откриване на нарушението. В случая е прието, че директорът на училището е узнал лично за увреждането на училищно имущество в стая №301, във връзка с което е постановено наказанието „дисциплинарно уволнение”, най-късно на 22.12.2023г., а заповедта е връчена на ищеца на 29.03.2024г., поради което не е бил спазен преклузивния срок предвиден в чл. 194 КТ.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по довода за очевидна неправилност. Съгласно установената практика основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. "Очевидната неправилност" предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от неговото съдържание, без анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая жалбоподателят не излага твърдения, които попадат в посочените хипотези, т. е. основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК също не е налице.
На ответника по жалба на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство пред ВКС в размер на 1100 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
ОСЪЖДА Професионална техническа гимназия „д-р Никола Василиади“ – [населено място] да заплати на Д. Ц. Д. сумата 1100 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: