Върховен касационен съд

6

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на първи март две хиляди двадесет и втора година в състав:

при секретаря К.Първанова
изслуша докладваното от съдията В.Райчева ч.гр.дело № 2911/2021 год.по описа на ВКС

Производството е по чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение от 13.04. 2021 г. по гр.д.№9499/2019г.на ГС София, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на непълнолетни деца на бащата, определено е тяхното местоживеене и режим режима на лични отношения на майката с децата, като е осъдена да им заплаща издръжка.
Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение в частта му относно определения режим на лични отношения на майката А. Г. Г. с децата по въпроса за задължението на съда да обсъди с оглед най-добрия интерес на децата тяхната нужда от контакт с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права при определяне режима на лични отношения.
Жалбоподателят – А. Г. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно. Моли да бъде отменено и да бъде разширен режима на лични отношения на майката с децата.
Ответникът С. И. А. поддържа, че решението на въззивният съд е правилно и моли да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение , е предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата М., [дата на раждане] и А., [дата на раждане] г. на бащата С. А., определил е местоживеене на децата при бащата и режим на лични отношения с майката А. Г.: да вижда и взима децата всяка първа и трета седмица от месеца в петък в 18ч. до неделя 17ч., както и един месец през лятото, който не съвпада с отпуска на бащата, като заплаща по 140лева месечна издръжка на всяко дете.
Прието е за установено, че децата са родени от съвместното съжителство на С. А. и А. Г., които към момента на постановяване на решението са разделени.
Установено е, че от април месец 2019г. бащата живее с децата в [населено място] хан, къдете е закупил къща. Констатирано е , че майката взима децата всяка първа и трета седмица от месеца в петък в 18ч. до неделя 17ч съобразно определени привременни мерки.
Изслушано детето М. е изявило желание да живее с баща си и брат си в [населено място] , заявил е че е виждал майката в състояние под въздействие на наркотици , а при баща си е спокоен.
Изслушано детето А. също заявява желание да живее с баща си и брат си в [населено място] , виждало е майка си да пуши и пие, но иска да се вижда често и с нея по-често.
Установено е, че майката живее в София,[жк]и в социалния доклад изготвен по нейното местожителство е посочено, че им е извастно, че децата живеят с бащата, а в доклада изготвен по местоживеене на бащата е посочено, че децата са добре обгрижени и бащата притежава жилищни условия и подкрепяща среда за отглеждането им – тяхната баба.
От прието по делото заключение на психологическа експертиза е установено, че детето М. е преодоляло раздялата на родителите, че е бил свидетел на техните конфликти и на зависимостта на майката от наркотиците, докато детето А. е по-объркано от раздялата на родителите си, надява се да се съберат и има потребност да се вижда по-често с майка си. Съдът е приел, че бащата е по-добре адаптиращ се към индивидуалните потребности на всяко дете, М. е по отчужден от майката, а А. е привързан към нея и той има нужда от по-разширен режим на контакти с нея.
Преценявайки всички събрани по делото доказателства съдът е приел, че бащата има по-добри възможности за задоволяване на всички потребности на децата с оглед най-добрия им интерес, а при майката има известен дефицит и затова е предоставил упражняването на родителските права на него и е определил местоживеене на децата при него. Прието е, че бащата не е създава никакъв риск с поведението си за децата, те са момчета, справят се добре с учебния процес живеейки при него , а е съобразено и заявеното от тях желание.
Констатирано е, че майката е установила по-голяма близост с малкото дете и е необходим период от време да възстанови доверието и на двете деца за да може пълноценно да се справя с родителската отговорност и упражняването на родителските права.
Съдът, съобразявайки настъпилото родителско отчуждение на по-голямото дете, привързаността на двете деца едно към друго и към бащата, психологическото им състояние към момента, родителския капацитет на двамата родители и тяхното поведение спрямо децата, е счел че на този етап родителските права следва да продължат да се упражняват от бащата. Съдът е счел, че определения привременен режим на лични отношения на майката с децата следва да се запази, тъй като е в техен интерес.
Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение в частта му относно определения режим на лични отношения на майката А. Г. Г. с децата по въпроса за задължението на съда да обсъди с оглед най-добрия интерес на децата тяхната нужда от контакт с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права при определяне режима на лични отношения.
В практиката на ВКС трайно се приема, че при сезиране на съда с въпрос за регулирането на отношнията свързани с режима на лични отношения с родител, който не упражнява родителските права, следва да се отчетат всички обстоятелства, относно нормалното развитие на децата, като целта на съдебния акт е да защити в най-пълна степен интересите им, съгласно изискванията на чл.1, ал.1 от Закона за закрила на детето. Съдът следва да преценява във всеки конкретен случай интересите на детето, когато нормалното развитие на тези отношения е нарушено
При определяне на мерките на лични отношения, освен посочените обстоятелства, обуславящи „най-добър интерес на детето“, следва да се предвиди и подходящ период от време, при който родителят, който не упражнява родителските права, ще има възможност да контактуват с децата най пълноценно. Ч аст от критериите, от които се ръководи съдът при решаване на спор за упражняване на родителски права, са вече й нормативно закрепени в разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, но изброяването е примерно, а не изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в ППВС № 1/1974 г. - съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства, като мотивира значението им по отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права. Съдът обаче не може да основе решението си само на някои от посочените в Постановлението обстоятелства и да игнорира други. Изброените в Постановлението обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето (по смисъла на пар.1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето) и съдът дължи обсъждането им и излагане на мотиви по кои от тях дава предпочитание на някой от родителите. Позоваването на избрани обстоятелства и игнорирането на други не позволява формирането на законосъобразен извод за най-добрия интерес на детето кой от двамата родители да упражнява родителските права.
С оглед приетото по въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, касационната жалба се явява основателна. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, тъй като при преценката какъв да е режима на лични отношения на майката сп децата с оглед най-добрия интерес съдът не е взел предвид всички обстоятелства. Решението следва да се отмени в частта му досежно определения режим на лични отношения на децата с майката и тъй като не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция.
Личните контакти следва да бъдат определени така, че да не се прекъсва добрата емоционална връзка между майката и децата, която връзка е необходима за правилното им развитие и възпитание. Възможността за по-продължителен контакт с майката не трябва да е за сметка на здравето и удобството на детето, нито да ги лишава от достатъчно време с нея през свободното и време и в почивните дни. Режима на лични контакти следва да бъде определен като се отчита и възрастта на децата, разстоянието на което следва да бъдат придвижвани и възможностите им за адаптация при честа промяна на дома. В съдебната практика е утвърдено становището, че режимът на лични контакти между детето и родителя, който не упражнява родителските права трябва да бъде максимално съобразен с нуждата да се поддържа емоционална близост между дете и родител, да се осигури възможност за достатъчно време, през което детето да общува с родителя си, за да се запазят и развиват отношенията на доверие, разбиране и обич. Следва да се има предвид и обстоятелството, че при съвременните технологии децата имат възможност да осъществява контакти с родителя, с който не живеят постоянно и чрез телефонна и видеовръзка, което спомага за още по-пълноценното им общуване.
Преценявайки всички обстоятелства от значение за най-добрия интерес на децата при определяне режимът на лични отношения с майка им , след изслушване на родителите и от настоящата инстанция, в конкретния случай следва да е: майката да има право да вижда и да взема децата М. и А. при себе си всяка първа и трета седмица от петък 18 часа до 18.00 часа в неделя, с преспиване, детето А. да го взима всяка сряда след приключване на учебните занятия и да го връща в 19 часа в дома на бащата, да взима и вижда децата 30 дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска на бащата, всяка четна година първите три дни от Коледната и Великденска ваканции, от 10 часа на първия ден до 18 часа на третия, всяка нечетна година последните три дни, всяка четна година на рожденните дни на децата , като до 19 часа ги връща в дома на бащата, а по споразумение с бащата и в друг времеви диапазон, а когато денят е учебен - първият следващ неучебен ден - от 10 до 18 часа за детето А., както и всяка година втория ден от коледните и великденски празници празници от 10 до 17 часа.
С оглед разпоредбите на чл.78, ал.1 ГПК и чл.78, ал.3 ГПК разноските следва да останат за страните така както са направени от всяка една от тях.
Предвид изложените съображения, съдът


Р Е Ш И :



ОТМЕНЯ решение от 13.04. 2021г. по гр.д.№9499/2019г.на ГС София, в частта му, с която е определен режим на лични отношения на майката А. Г. Г. с децата М., [дата на раждане] и А., [дата на раждане] г.


ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката А. Г. Г. и децата М., [дата на раждане] и А., [дата на раждане] г. както следва:

да вижда и да взема децата М. и А. при себе си всяка първа и трета седмица от петък 18 часа до 18.00 часа в неделя, с преспиване,
детето А. да го взима всяка сряда след приключване на учебните занятия и да го връща в 19 часа в дома на бащата,
да взима и вижда децата 30 дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска на бащата,
всяка четна година първите три дни от Коледната и Великденска ваканции, от 10 часа на първия ден до 18 часа на третия, всяка нечетна година последните три дни,
всяка четна година на рожденните дни на децата , като до 18 часа ги връща в дома на бащата, а по споразумение с бащата и в друг времеви диапазон, а когато денят е учебен - първият следващ неучебен ден - от 10 до 18 часа за детето А.,
както и всяка година на втория ден от коледните и великденски празници празници от 10 до 17 часа.