Върховен касационен съд

№ 2632
гр. София, 24.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д. №1544 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. С., в качеството на управител на „Инженерконсулт“ ООД /н/ с ЕИК[ЕИК] и като солидарен длъжник по Договор за поръчителство от 26.03.2012 г. против определение №1067/07.04.2026 г., постановено по т.д. №784/202 5г. на ВКС, І т.о., с което е оставена без разглеждане подадена от дружеството молба по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение №11608/21.07.2020 г. по т.д. №5238/2019 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение №1406/31.07.2019 г. по т.д. №2327/2018 г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение на основание чл.625 ТЗ е установена неплатежоспособността на дружеството и е открито производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособност- 31.12.2012 г.
Жалбоподателят твърди, че съдът не е обсъдил представените по делото доказателства и аргументи, в резултат на което неправилно е приел, че искането не е уточнено, както и че липсва надлежно твърдение по чл.303, ал.1 ГПК. Счита, че „извършеното на 24.02.2012 г. плащане в размер на 343 382 лева, постъпили не по обслужващата кредита сметка, а с изрично указание с цел „погасяване на кредит“ /с крайна цел заличаване на ипотека, за да се осъществи продажба на имот/, са постъпили по сметка на банката, но не са били отнесени за погасяване на главницата на кредита, както е уговорено в Анекс № 6“. От друга страна поддържа, че „Инвестбанк“ АД /правоприемник на ТБ „В.“ ЕАД, с предходни наименования „Е. Банк България“ ЕАД и „Креди Агрикол България“ ЕАД/ е пристъпила към обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит, без да са налице предпоставките за това, тъй като плащанията са били извършени редовно, а просрочия не са били доказани. Твърди, че неправомерно е увеличавано задължението по кредита чрез начисляване на санкциониращи лихви и допълнителни разноски.
Ответникът по жалбата „ИНВЕСТБАНК“ АД с ЕИК[ЕИК] в писмен отговор изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, а заявените от жалбоподателя доводи за изцяло неоснователни и необосновани.
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд.
С молба по чл.303, ал.1, т.1 ГПК вх. на СГС № 261701/29.01.2025 г. от „ИНЖЕНЕРКОНСУЛТ“ ООД /н/ и Т. С., в качеството й на представляващ „ИНЖЕНЕРКОНСУЛТ“ ООД /н/, са поискали отмяна на решение №11608/21.07.2020 г. по т.д. №5238/2019 г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №1406/31.07.2019 г. по т.д. №2327/2018 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл.625 ТЗ е установена неплатежоспособността на дружеството и е открито производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособност- 31.12.2012 г. Молителите са навели твърдение за наличие на ново доказателство – уведомление изх. №9120-1647Ж/29.10.2024 г. с приложено към него Извлечение от сметки, по които е усвояван/ погасяван кредит от „Инженерконсулт“ ООД в периода 21.12.2007 г. – 29.09.2016 г., от което било видно, че банката не е отчела всички погашения по кредита, две конкретни плащания: на сумата 343 383 лева – банков превод от 24.02.2012 г. в полза на „Е. банк България“ ЕАД и сумата от 249 708.75 лева – банков превод от 29.06.2016 г. в полза на ТБ „В.“ АД, с основание погашения по кредита от 21.12.2007 г. Сочат, че и в самото извлечение от 2024 г. не били отразени всички плащания /плащания през 2017 г./. В резултат от неправилните осчетоводявания на плащанията за погасяване на задълженията по договора за кредит, вещите лица по делото за несъстоятелност са стигнали до неверни заключения относно състоянието на неплатежоспособност на дружеството.
С определение №2533/18.08.2025 г. по т.д. №784/2025 г. предходният състав на ВКС е намерил за недопустима подадената молба от Т. С., тъй като същата не е страна в производството по т.д. № 2327/2018 г. на СГС, съответно не е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението и не обосновава процесуална легитимация на основание чл.303 ГПК. Счел е, че не обосновава и легитимация по чл.304 ГПК, тъй като в качеството си на поръчител по договор за кредит на несъстоятелното дружество, С. не се явява негов необходим другар, обвързан от силата на пресъдено нещо.
Със същото определение е оставена без движение молбата за отмяна на „ИНЖЕНЕРКОНСУЛТ“ ООД /н/. Съдът е счел за необходимо молителят да уточни твърденията си във връзка с плащането на сума от 343 383 лева на 24.02.2012 г., като единствено относимо към релевантния период обстоятелство. Изложил е мотиви, че решението по т.д. №2327/2018 г. на СГС не формира сила на пресъдено нещо относно размера на дълга на „Инженерконсулт“ ООД към „Инвестбанк“ ООД, а установява състоянието на неплатежоспособност на дружеството към определена дата - 31.12.2012 г. Съответно неправилно установено по размер задължение към банката към последващ момент и въз основа на обстоятелства, възникнали след 31.12.2012 г., би било от естество да промени правния резултат, като значимо за състоянието на неплатежоспособност на дружеството-молител, само ако изначално се обори размерът на дълга на дружеството към банката към 31.12.2012 г. и то по начин, който, в съвкупност с останалите краткосрочни задължения на дружеството към други кредитори, е от естество да промени съотношението краткотрайни активи- краткосрочни задължения, въз основа които се определя коефициентът за обща ликвидност. Посочил е още, че в приетите по делото за несъстоятелност заключения на СИЕ е отчетено погашение по кредита от 175 500 евро /равностойни на 343 248.16 лева/ по платежни нареждания от 24.02.2012 г. от сметката на молителя. В тази връзка съдът е указал необходимостта да се уточни касае ли се за две различни плащания по кредита, едно от които да не е отчетено от банката, както и кой първичен документ го установява. С определението за оставяне на молбата за отмяна без движение съдът изрично е уведомил страната за последиците от неизпълнение на указанието, на основание чл.161 ГПК- приемане за доказан факта, че не се касае за две различни плащания – на сума от 343 383 лева и на сума от 175 000 евро - на датата 24.02.2012 г.
В изпълнение на указанията, молителят с молба вх. на ВКС №15956/01.09.2025 г. отново поддържа твърдения, че видно от предходни извлечения от сметки от 2014 г. и 2017 г. „Инвестбанк“ АД е осчетоводявала постъпили плащания по посочената сметка, като част от плащанията /по друга левова сметка на дружеството/ не са били отчитани като погасявания по кредита; че банката не е сторнирила наказателни лихви съгласно уговореното в Допълнително споразумение №4, както и е начислявала кумулативно възнаградителна и наказателна лихва, което е довело до невярно отразяване от вещото лице на размера на краткосрочните задължения и неправилно определен КОЛ. Счита, че тези факти се установяват от новото писмено доказателство.
Въз основа на горевъзприетото, съставът на ВКС с определение №1067/07.04.2026 г. по т.д. №784/2025 г. на І т.о. на ВКС е оставил без разглеждане, като недопустима, подадената от „ИНЖЕНЕРКОНСУЛТ“ ООД /н/ молба по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Съдът е подчертал, че с оглед предмета на производството – отмяна на решение по чл.632, ал.1 ТЗ, новоузнати/ новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, евентуално значими за правния спор, могат да са само факти, влияещи върху размера на краткосрочните задължения на „Инженерконсулт“ ООД към 31.12.2012 г. /определената начална дата на неплатежоспособност на дружеството - молител/, които молителят обективно не би могъл да установи до приключване на устните състезания в производството по чл.625 и сл. ТЗ. Сочи, че несъобразено в производството по несъстоятелност плащане от молителя, вкл. плащане, несъобразено с действителните му правни последици за правоотношението с кредитора, не би могло да е предмет на надлежно твърдение по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Адекватното и правилно съобразяване в производството на свързани с поведението на самата страна факти, каквито са извършени от нея плащания, не е обстоятелство извън възможното й знание, преценка и контрол в същото това производство. В този смисъл, несъобразяването от кредитора на извършено от дружеството погашение по кредита или погрешно отразяване на последици от такова погашение, с оглед съдържанието на договорното правоотношение, са установими в производството обстоятелства, като пропускът на страната да ги установи и предяви своевременно е непреодолим по пътя на отмяната.
Съставът на ВКС намира, че не се заявяват обстоятелства, за които би могло да се допусне, че молителят не би могъл да е в известност към момента на постановяване на атакуваното чрез молбата за отмяна решение. Дори да се касае за две различни плащания от 24.02.2012 г., узнаването на молителя, че някое от тях не е съобразено в производството по чл.625 ТЗ или е било съобразено с несъответни на договореното последици, не би могло да обоснове основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед изложеното съдът стига до извод, че липсва ясно и мотивирано изложение на основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1, пр. първо ГПК, което предпоставя оставяне на молбата за отмяна без разглеждане, съгласно задължителните указания в т.10 на ТР №7/31.07.201г. по тълк.дело №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и съгласно т.16 на ТР №4/18.06.2014 г. по т.дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че преценката, дали по естеството си твърдените от ищеца факти са от „съществено значение”, обуславя допустимостта на иска, докато неговата основателност е свързана с доказването на тези факти.

Съдът излага и допълнителни мотиви, че твърдението на молителя, заявено в преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК за узнаване несъобразено в производството по чл.625 ТЗ плащане, от естество да повлияе върху извода за неплатежоспособност на дружеството към 31.12.2012 г., е единствено твърдението за несъобразено погашение по кредита в размер на 343 383.30 лева от 24.02.2012 г. Поради неизпълнение указанието на съда и прилагайки последиците на чл. 161 ГПК, приема, че молителят не поддържа твърдение за две отделни плащания - на 343 383.30 лева и на 175 000 евро на датата 24.02.2012 г., а се касае за едно плащане - в посочените левова и евро равностойност, съобразено в производството по чл. 625 ТЗ. Това плащане самият молител го сочи и в подадената искова молба срещу ТБ „В.“ АД. Предвид изложеното, съставът на ВКС приема, че молбата за отмяна остава без каквато и да било обстоятелствена част по чл.303, ал.1, т.1 ГПК – липсва твърдение за несъобразен в производството по чл. 625 ТЗ факт, от естество да повлияе на правния резултат – коефициента за обща ликвидност, към приетата от съда по несъстоятелността начална дата на неплатежоспособност. Отделно от изложеното, съдът намира, че твърденият за „новоузнат“ факт е и обективно неустановим от съдържанието на представеното доказателство - извлечение от сметка на дружеството в „Инвестбанк“ АД от 29.10.2024 г., а също така снабдяването с такова извлечение от сметка за страната е било възможно по всяко време.
Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Отмяната на това основание е насочена срещу такава неправилност на решението, която се е дължала на невиновна, на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Решението е постановено при непълнота на доказателствата – на фактическия или доказателствен материал – която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните си права. В настоящия случай молителят не заявява конкретни и ясни твърдения за обстоятелства, обосноваващи приложението на хипотезата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Отмяната на влязло в законна сила съдебно решение е извънреден способ за контрол на съдебните актове, който се реализира при точно установени процесуални предпоставки в хипотезите на чл.303, ал.1, т.1 - 7 ГПК. Молбата за отмяна трябва да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, като липсата на изложение на обстоятелства, съставляващи някое от основанията по чл.303, ал.1 ГПК, предпоставя нередовност на молбата и е основание да се остави без движение и да се даде срок на молителя за отстраняването на недостатъка. Молителят е длъжен да посочи конкретните обстоятелства, обуславящи наличието на цитираните в разпоредбата хипотези – в случая чл.303, ал.1, т.1 ГПК – ново писмено доказателство от съществено значение за делото. За да се прецени дали новото доказателство е от съществено значение за делото, следва молителят да посочи конкретните факти, които се установяват от това доказателство и тяхното значение за изхода на спора. С оглед изложеното, съдебният състав на ВКС, сезиран с молбата за отмяна на влязлото в сила решение по чл.632, ал.1 ТЗ, е дал указания на процесуално легитимирания молител „ИНЖЕНЕРКОНСУЛТ“ ООД /н/ да уточни твърденията си относно релевантните факти, които счита, че се установяват от представеното ново доказателство /извлечение от банкови сметки на самия молител/ и по-конкретно - касае ли се за две различни плащания от 24.02.2012 г. по кредита и кой първичен документ го установява. Въпреки дадените конкретни указания, с депозираната уточняваща молба молителят отново излага вече наведените в молбата твърдения, вкл. се позовава на факти, които заявява, че не се установяват от новото доказателство, с което е обосновано приложението на чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че молителят не е изпълнил указанието на съда за уточняване на фактите, влияещи върху размера на краткосрочните задължения на „Инженерконсулт“ ООД, респ. върху стойността на коефициентите на ликвидност, релевантни за определяне състоянието на неплатежоспособност, които обективно да не е могъл да установи до приключване на устните състезания в производството по чл.625 и сл. ТЗ, и по-конкретно относно твърденията за неотчетени плащания на сумата 343 383.30 лева и на сумата 175 000 евро на датата 24.02.2012 г. Не са изложени и твърдения относно невъзможността на молителя да се снабди с извлечение от собствените си банкови сметки към края на устните състезания в производството по молбата по чл.625 ТЗ, още повече, че извлечението е вторичен счетоводен документ, отразяващ осчетоводяването на първични документи, изходящи от самия молител.
С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира за правилни крайните изводи за липса на ясно и мотивирано изложение на основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1, пр. първо ГПК, поради което определението за оставяне на молбата за отмяна без разглеждане следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.274, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1067/07.04.2026 г., постановено по т.д. №784/2025 г. по описа на ВКС, І т.о.
Определението не подлежи на обжалване.