№ 50002
София 20.03.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
при участието на секретаря Кристина Григорова и на прокурор Дечева за Върховна касационна прокуратура, като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 290 по описа за 2023г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 50273 от 15.12.2023г. по касационната жалба на О. Г. К. от [населено място], представляван от процесуалния представител адвокат В. против въззивно решение № 260125 от 26.04.2021г. по в.гр.д. № 102/2021г. на Окръжен съд София, с което е потвърдено решение № 55711 от 7.03.2017г. по гр.д.№ 44745/2016г. на Районен съд София като са осъдени Софийски районен съд и Софийски градски съд да му заплатят сумата от 6 700лв. обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл.6,§1 ЕКЗПЧ на гр.д.№ 7204/1997г.на СРС и гр.д.№ 1797/2014г.на СГС, ведно със законната лихва от 28.12.2015г., като е отхвърлен иска за разликата до 20 000лв. Присъдени са разноски за въззивното производство.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по два въпроса, касаещи начина на определяне на общата продължителност на делото с оглед установяване дали разглеждането на делото е в неразумен срок и за спазване на установеният критерии за справедливост по чл.52 ЗЗД.
В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват. Постъпило е писмено становище от касатора, чрез процесуалния представител адвокат В., с което заявява, че поддържа касационната жалба и претендира направените по делото разноски, съобразно представен списък.
Изразеното от представителя на Върховна касационна прокуратура становище е за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилен извода на съда, че времето за което следва да се присъди обезщетение е с продължителност от 4 години, 3 месеца и 10 дни.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното по въпросите, във връзка с които е допуснато касационно обжалване:
Всяко лице, при решаването на спор относно неговите граждански права има право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6 § 1 ЕКЗПЧ. Целта е – да се гарантира общественото доверие в правораздаването от една страна и от друга, да се защитят страните от прекомерно и неоправдано забавяне. При допуснато от страна на държавата нарушение на това право, същата следва да обезщети причинените на лицето вреди, при предпоставките и критериите, посочени в чл.2б ЗОДОВ. Съгласно посочената норма, съдът следва да съобрази: 1.общата продължителност и 2.предмета на производството, 3.неговата фактическа и правна сложност, 4.поведението на страните и 5.на техните процесуални или законни представители, 6.поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и 7.други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Следва да се има пред вид, че при съобразяване на поведението на властите, се отчита че държавата е длъжна да организира съдебната си система по такъв начин, че да гарантира, че при осъществяване на дейността си правозащитните органи ще спазват всички изисквания по чл.6 ЕКЗПЧ, включително и това за приключване на воденото производство в разумен срок. Общата продължителност на производството се изчислява като се съобрази – началната дата /която за граждански дела е датата на сезиране на съда/ и крайната /на влизане в сила на окончателния акт/ и се пресметне съответния период. Доколкото са приложими постановките, развити от ЕСПЧ в неговата практика по приложението на чл.6, § 1 ЕКЗПЧ, дългите периоди на необяснимо бездействие не могат да се приемат за „разумни“ /вж.напр.§17 Adiletta v. Italy/.
При наличие на изложените предпоставки, съдът присъжда обезщетение за тези вреди, които са пряка последица от неразумно забавените действия на правозащитните органи. Размерът на обезщетението се определя по справедливост съобразно конкретно установените за случая релевантни обстоятелства при съобразяване и на наличието на оборима презумция, че всяка неразумна продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди. Вредите над обичайните подлежат на установяване.
В случая фактите са безспорно установени:
На 31.07.1997г.в СРС е подадена исковата молба срещу трето лице, с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, по която е образувано гр.д.№ 7204/1997г. О. Г. К. е конституиран като ответник по-късно, заедно с още няколко лица, като за първи път е уведомен за производството на 22.01.1998г . Исковата молба е оставяна многократно без движение. След направеното уточнение, ищцата е заявила претенция по чл.26 ЗЗД за прогласяване на нищожност поради противоречие със закона и добрите нрави на всички последователно извършвани сделки за покупко-продажба на имота, който последно е бил закупен от О. Г. К..
На 21.01.1999г. производството по делото е спряно до приключване на наказателното производство по сл.д.№ 476/1997г.на СлСС, което е образувано срещу един от конституираните ответници. Възобновено е след десет години – на 10.03.2009г., независимо че производството по сл.д.№ 476/1997г.на СлСС е било прекратено още през 2005г., поради настъпила смърт на обвиняемия. Доколкото последният е бил и страна по гражданското дело, пред вид факта на смъртта му, гражданското производство отново е спряно за конституиране на негов наследник и е възобновено на 2.11.2009г. С определение от 16.03.2010г. исковата молба е била оставена без движение с дадени указания. Заради конституиране на страни, назначаване на особен представител и нередовно призоваване на страни по делото, ход на същото е даден едва след три години - на 28.02.2013г. На 26.07.2013г. е постановен съдебен акт, с който исковете са отхвърлени. Продължителността на производството в първата инстанция за е била 15 години.
Последвала е въззивна жалба, по която е образувано в.гр.д.№ 1797/2014г.на СГС. По него са проведени две съдебни заседания – на 12.06.2014г. и 20.10.2014г., като съдебният акт е постановен на 30.09.2015г., т.е. близо година, след последното открито съдебно заседание. Същото е влязло в сила на 28.12.2015г.
По делото са ангажирани гласни доказателства /показанията на свидетелите Н. и Н./, с които е установено, че през целият период ищецът е изпитвал тревоги и притеснения по повод изхода на образуваното срещу него гражданско производство, като непрекъснато се е безпокоял дали няма да бъде засегнато правото му на собственост върху закупеното от него жилище.
При тези факти, въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция за наличие на допуснато нарушение на правото на страната на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. При изчисляване на общата продължителност на производството, е посочил, че то е продължило 18 години, 4 месеца и 28 дни /от 31.07.1997г., когато е подадена исковата молба до 28.12.2015г., когато е влязъл в сила постановения акт/, но обезщетение следва да се присъди за период от 4 години и 3месеца, защото тогава делото е било в ход. Изключени са периодите, през които гражданското производството е било спряно до приключване на наказателното производство срещу друг ответник, както и спирането, заради настъпилата му смърт. Съдът е отчел фактическата и правна сложност на делото, наличието на обективно съединени искове, необходимостта от двукратно спиране на производството, от призоваване на страна чрез Държавен вестник и назначаване на особен представител, както и значителната натовареност на СРС и СГС, както и обстоятелството, че в нито едно съдебно заседание О. К. не се е явявал лично. Въззивният съд е посочил, че съобразява и ангажираните гласни доказателства, установяващи реално причинени вреди – а именно изпитваните от ищеца тревоги и притеснения по повод хода на производството, което е във връзка с правото му на собственост, пред вид оспорване действителността на придобивната сделка. Определил е размер на дължимо обезщетение от 6 700лв., съвпадащ със сумата, предложена от Инспектора на ВСС.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд досежно определеният размер на обезщетение и счита, че за да бъде същият справедлив, следва искът да се уважи в пълния му претендиран размер от 20 000лв. Съображенията:
Съобразно даденият отговор на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че общата продължителност на производството, за което на ищеца следва да се присъди обезщетение е 18 години, 4 месеца и 28 дни, доколкото това е периодът през който е бил висящ пред съд спора, засягащ правото му на собственост /което е гражданско право по смисъла на чл.6, §1 ЕКЗПЧ/. Подобна продължителност на гражданско производство е прекомерно несъобразена с правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. В случая не е оборена презумцията, че всяка неразумна продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди. Дори и да се приеме, че причинените вреди са обичайни, следва да се присъди надлежно обезщетение заради конкретно установеният дълъг период от време, през който лицето е било поставено в ситуация да изпитва притеснения и безпокойство, че правото му на собственост ще бъде засегнато, накърняването на чувството му за справедливост, обстоятелството че е било поставено под съмнение доверието му в институциите и сигурността, че те ще си свършат по най-добрият начин работата. В случая разглежданият спор по чл.26 и чл.19, ал.3 ЗЗД не се е отличавал с голяма фактическа и правна сложност. Продължителността на производството е била прекомерна изцяло по вина на властите, които не са изпълнили задължението си – да организират производството по начин, че да не бъдат засегнати правата на страните по чл.6 ЕКЗПЧ. Това е така, защото гражданското производство пред първата инстанция е било спряно до приключване на наказателно и спирането е продължило десет години, без съдебният състав да направи необходимото, така че своевременно да получи информация за прекратяване на наказателното производство. При прекратено през 2005г.наказателно производство, гражданският съд е получил изискуемата му информация едва след пет години /през 2010г./ Касае се за забавяне, което е по вина на съда. Прекомерен е и периодът от три години /от 16.03.2010г., когато исковата молба е била оставена без движение с дадени указания, до 28.02.2013г., когато е проведено първото открито съдебно заседание след възобновяването/, през който период са били извършвани само действия, обезпечаващи редовния процес - конституиране на страни, назначаване на особен представител и призовавания на неточни адреси до редовното уведомяване на страните. Прекомерен е и срокът между обявяване на делото за решаване /на 20.10.2014г./ и постановяването на съдебния акт от въззивната инстанция /на 30.09.2015г./ Изводът за неразумната продължителност на производството се потвърждава и от обстоятелството, че с поведението си ищецът по никакъв начин не е възпрепятствал хода на производството. Обстоятелството, на което е акцентирал въззивния съд, че лицето не се е явявало лично е ирелевантно, защото подобно задължение то няма.
Въззивния акт следва да бъде отменен и вместо това постановен нов за уважаване на иска, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на съдебния акт, с който е приключило производството /т.4 от ТР по т.д.№ 3/2004г.на ОСГК на ВКС/.
С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на касатора следва да се присъдят установените като реално направени разноски в общ размер на 1 205лв, от които 1 170лв. за първата инстанция /10лв. държавна такса и 1 160лв.адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна помощ и съдействие № 18 от 27.07.2016г., в т.ІІІ, от който е посочено, че сумата е заплатена в брой/, 35лв. държавни такси пред въззивната и касационната инстанции.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОТМЕНЯ въззивно решение № 260125 от 26.04.2021г. по в.гр.д. № 102/2021г. на Окръжен съд София и потвърденото с него решение № 55711 от 7.03.2017г. по гр.д.№ 44745/2016г. на Районен съд София, в частта, с която са отхвърлени исковете на О. Г. К. за солидарното осъждане на Софийски районен съд и Софийски градски съд да му заплатят разликата над присъдената сума от 6 700лв. до претендираните 20 000лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Софийски районен съд, с адрес: [населено място], [улица] и Софийски градски съд, [населено място], [улица] да заплатят солидарно на О. Г. К., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] допълнително сумата от 13 300лв. /тринадесет хиляди и триста лева/, към вече присъдените 6 700лв., обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в резултат на нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д.№ 7204/1997г.на СРС и в.гр.д.№ 1797/2014г.на СГС, ведно със законната лихва, считано от 28.12.2015г., както и сумата от 1 205лв. /хиляда двеста и пет лева/, направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :