ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ИВО ДАЧЕВ
като разгледа докладваното от съдията Дачев гр. дело № 161 по описа за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на В. Л. К., депозирана чрез пълномощника му адв. Д., за изменение на определение № 2888 от 02.06.2026 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските. Молителят поддържа, че доколкото юрисконсултско възнаграждение се дължи само с оглед на реалните разходи, които са извършени от дружеството, и предвид, че доказателства за реално сторени такива по делото не са представени, то смята, че разноски за юрисконсулт в случая или не се дължат изобщо, или евентуално следва да бъдат определени в минимален размер.
Насрещната страна „Е. Продажби“ ЕАД не ангажира становище.
Молбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна.
За да осъди касатора и молител в настоящото производство В. К. да заплати на „Е. Продажби“ ЕАД съдебни разноски в размер на 150 евро, представляващи юрисконсулстко възнаграждение, настоящият състав на Върховния касационен съд е съобразил изхода на делото, неговата фактическа и правна сложност, както и обстоятелството, че ответникът по касация е представляван от юрисконсулт, който е направил своевременно искане за присъждане на разноски. Относно дължимостта на юрисконсултското възнаграждение с решение № 10 от 29.09.2016 г. на Конституционния съд на Република България се прие, че разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, постановяваща, че на юридическите лица и на държавните администрации следва да бъдат присъждани разноски за юрисконсулт в съдебни производства, независимо дали такива разноски реално са направени, не е противоконституционна и не накърнява принципа на равенство между страните. Съобразно с това разрешение е формирана трайна съдебна практика, израз на която са определение № 12 от 11.01.2017 г. по ч. гр. д. № 5556/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 294 от 05.04.2016 г. по гр. д. № 918/2016 г. на ВКС, ІV г.о. и мн. др., която се споделя напълно от настоящия съдебен състав и която е в смисъл, че присъждането на юрисконсултско възнаграждение се подчинява на общоустановените правила за разноските в съдебното производство, с изключение на изискването да бъдат представени доказателства за заплащането му. Ето защо, възнаграждението по чл. 78, ал. 8 ГПК е дължимо винаги, когато юридическото лице е било представлявано в процеса от юрисконсулт и е направено своевременно искане за присъждането му. С определението, чието изменение се иска, Върховният касационен съд се е придържал към посочената съдебна практика, като определеното юрисконсултско възнаграждение е в минималните размери по чл. 37 на Закона за правната помощ, към която разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК препраща. По изложените съображения, молбата за изменение на определението по чл. 288 ГПК от 02.06.2026 г. в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Л. К., чрез адв. Д., за изменение на определение № 2888 от 02.06.2026 г. постановено по настоящото гр. дело № 161/2026 г. на ВКС, ІІІ г.о., в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.