Върховен касационен съд

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1343 по описа на Върховния касационен съд за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД („П.“ АД) - трето лице помагач на ответника „А и Л Корпорация“ ООД (н), срещу въззивно решение № 584/04.12.2025 г. по възз. гр. д. № 481/2021 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 86/ 15.04.2021 г. по гр. д. № 1321/2019 г. на Районен съд – Самоков и вместо това ответното дружество е осъдено на основание чл. 177, ал. 1 ЗЗД да заплати на Е. Л. Л. и А. А. П. сумата 20 000 лв. - стойност на извършени от ищците полезни разноски и подобрения в собствения им недвижим имот, представляващ студио 27, с идентификатор ..., к.к. „Б.“, в ап. хотел „К.“, ет. ..., ап. ....
Въззивното решение е влязло в сила в частта, с която искът по чл. 177, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за сумата 10 000 лв., представляваща направени необходими разноски в посочения недвижим имот.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението си жалбоподателят поддържа, че касационният контрол следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1) какво представлява увеличението на пазарната стойност на имота вследствие на вложени подобрения; 2) как се изчислява увеличената пазарна стойност на имота вследствие подобрения; представлява ли тя разликата между пазарната стойност на имота и пазарната стойност на правото на строеж, или следва да се изчисли по различен начин; 3) налице ли е разлика от правна гледна точка между стойността на извършените от собствениците полезни разноски - подобрения и сумата, с която се е увеличила стойността на имота; коя от двете суми е меродавна при предявен иск по чл. 177 ЗЗД; 4) налице ли е разграничение от юридическа гледна точка на дейности по изграждането на имот в степен на завършеност, позволяваща използването му по предназначение и извършването на подобрения; 5) притежават ли характеристиката на подобрения СМР, извършени в недвижим имот преди за същия или за сградата, в която се намира, да е налице издадено разрешение за ползване; 6) има ли значение за основателността и доказаността на иска по чл. 177 ЗЗД за подобрения обстоятелството, дали същите са реално заплатени от собственика на имота; дали са извършени от него, или за негова сметка; представляват ли част от предмета на доказване на иска по чл. 177 ЗЗД тези факти и обстоятелства и коя страна носи доказателствената тежест за тях; 7) ако собственикът не е заплатил реално извършените в имота му от ответника „А и Л Корпорация“ ООД (н) довършителни работи, налице ли е обедняване за първия и неоснователно обогатяване в полза на втория при извършване на принудителната продан на имота; 8) при надлежно въведено от ответника възражение, че претендираните от ищеца разходи не са заплатени с негови или за негова сметка средства, следва ли ищецът да проведе пълно и главно доказване на твърдението си; ако такова доказване не бъде проведено, следва ли съдът да отхвърли иска по чл. 59 ЗЗД като недоказан; 9) длъжен ли е съдът да изследва всички правнорелевантни факти от значение за спорното право съгласно дадената правна квалификация на предявения иск; 10) следва ли съдът да изследва какво е обедняването на ищеца съотнесено към обогатяването на ответника; 11) длъжен ли е съдът да обсъди въпроса дали процесните подобрения, чието възстановяване се търси, са извършени за сметка на имуществото на ищците; 12) следва ли в производството по иск за неоснователно обогатяване ищецът да докаже своето обедняване и причинната му връзка с обогатяването на ответника; 13) достатъчно ли е ищецът да установи, че ответникът се е обогатил, или трябва да установи за чия сметка е това обогатяване; 14) длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти; 15) процесуално нарушение ли е непълното и едностранно обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен извод на съда; 16) може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства; 17) длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора; 18) длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си възраженията, с които ответникът провежда защитата си срещу иска; 19) длъжен ли е въззивният съд да изложи точни, ясни и безпротиворечиви мотиви в аргумент за крайните си изводи. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответниците по жалбата – Е. Л. Л. и А. А. П., представлявани от адв. Х. Х., в писмен отговор поддържат становище за неоснователност на жалбата. Претендират разноски.
„А и Л Корпорация“ ООД (н), представлявано от синдика Б. Б., в писмен отговор сочи, че касационната жалба е основателна.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че на 15.06.2007 г. между „П.“ АД, като кредитор, и ответното дружество (с предишно наименование „Търговска къща Йолов“ ЕООД), като кредитополучател и ипотекарен длъжник, е сключен договор за учредяване на договорна ипотека с нотариален акт № .../... г., по силата на който за обезпечаване на вземанията на банката по договор за банков кредит № 00КР-АА2978/30.05.2007 г., ипотекарният длъжник е учредил в полза на кредитора договорна ипотека върху поземлен имот с идентификатор ..., находящ се в к. к. „Б.“, [населено място], общ. С., обл. С.; както и върху правото на строеж за построяване в описания поземлен имот на сграда, представляваща „Апартаментен хотел“ (ресторант, ски гардероб, магазин, пиано- бар, спа център с басейн, дискотека, боулинг и хотелски апартаменти), състоящ се от самостоятелни обекти – студия, апартаменти и мезонети, един от които и процесното студио – .... В т. 3 от нотариалния акт е уговорено, че учредената договорна ипотека върху правото на строеж обхваща правото на собственост върху предвидената за построяване в поземления имот сграда, независимо от етапа на нейното изграждане: както правото на строеж за нейното построяване, така и построените в „груб строеж“, незавършен вид или окончателно завършен вид имоти след реализирането на правото на строеж. С нотариален акт № .../... г., том ..., рег. № ..., дело № 235/2008 г., ответното дружество е учредило възмездно право на строеж за процесния имот на ищците по делото за сумата от 15 690 евро. Сградата е изградена на етап „груб строеж“, приет с Акт обр. № 14 от 10.08.2008 г. и е въведена в експлоатация на 25.03.2009 г. Процесният имот е предмет на индивидуално принудително изпълнение по изпълнително дело № 20188640400117 по описа на ЧСИ В. Н., рег. № 864. Спорни между страните са въпросите за извършването на претендираните подобрения и тяхната оценка, увеличена ли е стойността на имота и направени ли са разходите, претендирани като необходими разноски. Анализирайки събраните по делото гласни доказателства, както и приетите съдебна и техническа експертизи съдът е приел, че в процесния имот са извършени претендираните от ищците подобрения, с изключение на поставянето на мивка и абсорбатор в кухненската ниша. Същите са предназначени за привеждане на жилището в състояние годно за обитаване, т.е. за нормалното и функционално използване на недвижимия имот по предназначение. Осъществяването им увеличава пазарната стойност на процесния имот в сравнение с пазарната стойност на придобитото от ищците право на строеж, поради което същите представляват полезни разноски. Ипотечното право се е разпростряло върху целия имот (независимо от неговите изменения по вид и стойност), от което следва, че ипотекарният кредитор би се удовлетворил от завишената стойност на имота, вследствие на извършените подобрения. Доколкото ищците не са лично задължени по обезпеченото вземане, увеличението на стойността на имота в резултат на направените от тях полезни разноски не следва да послужи за удовлетворяване на ипотекарния кредитор. Съдът е посочил, че в случая извън предмета на делото са договорните отношения между възложител и изпълнител на СМР, както и в изпълнение на кой точно договор са извършени подобренията, доколкото договорът за изработка по правило е неформален. Предмет на доказване е съществуването на тези подобрения, кой ги е извършил или е възложил извършването им, съответно с каква стойност се е увеличила стойността на имота. В процесния случай подобренията действително са реализирани и съществуват, както към момента на подаване на исковата молба, така и към момента на извършения от вещото лице оглед на процесния имот. Полезните разноски са извършени именно от ищците (по тяхно възлагане), като в тази връзка съдът е кредитирал показанията на свидетелката А. С.. Досежно сумата, с която се е увеличила стойността на имота, окръжният съд е възприел заключението на съдебно-техническата експертиза. Експертът е определил увеличената стойност на имота, като за изходна база е взел цената на квадратен метър за придобиване правото на строеж на процесния имот, която съгласно представения нотариален акт е 684,52 лв. на кв. м, а след подобренията получената крайна стойност за придобиване на самостоятелния обект е 1 619,63 лв. на кв. м. Предвид това съдът е приел, че разликата в пазарната цена възлиза общо на 41 921,04 лв., но с оглед факта, че с исковата молба се претендира по-малка сума - 20 000 лв., предявеният иск е приет за основателен и доказан в претендирания размер.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване намира следното:
При извършената служебна проверка за допустимостта на въззивното решение, съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК и приетото по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, настоящият състав на ВКС констатира, че по въпроса за надлежната пасивна легитимация по иска с правно основание чл. 177, ал. 1 ЗЗД, който е обуславящ за редовността на предявения иск, е формирана противоречива практика на състави на ВКС.
С решение № 60167/30.07.2021 г. по т. д. № 2314/2019 г. на ВКС, II т. о., касационното обжалване е допуснато по въпроса: „Чия е пасивната материалноправна легитимация по иска с правно основание чл. 177, ал. 1 ЗЗД?“ . Прието е, че искът по чл. 177, ал. 1 ЗЗД трябва задължително да бъде предявен срещу ипотекарния кредитор и длъжника, чийто дълг е обезпечен с имущество, собственост на ищеца. Изложените от състава на ВКС аргументи са:
Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗЗД, ако собственикът на продадения ипотекиран имот не е лично задължен, той има право да получи от цената на имота преди ипотекарните кредитори необходимите разноски, които е направил за имота, както и увеличението в стойността на имота, което се дължи на негови полезни разноски. Вземането, произтичащо от сторените необходими и/или полезни разноски, се ползва с привилегия и подлежи на удовлетворяване преди това на ипотекарния кредитор. Основанието и размерът на вземането следва да се установят по исков път, тъй като привилегията се реализира след принудителната продажба на имота, а, за да извърши разпределението, съдебният изпълнител има нужда от изпълнителен титул. Тъй като вземането за разноски (увеличена стойност на имота) винаги рефлектира негативно върху правата на ипотекарния кредитор (освен ако неговото вземане е значително по-малко по размер от реализираната при продажбата цена), то искът задължително следва да бъде насочен срещу него. За длъжника също не е без значение дали и в какъв размер ще бъде установено вземане на собственика на имота по чл. 177, ал. 1 ЗЗД. Той има интерес кредиторът да бъде удовлетворен в максимална степен от обезпечението, както и има интерес да оспорва, че увеличената стойност на имота се дължи на полезни разноски, извършени от собственика. В общия случай интересите на ипотекарния кредитор и длъжника би следвало да съвпадат, но това не може да изчерпи вероятните възражения, които длъжникът би могъл да противопостави. Вземането на ищеца за извършените от него полезни разноски след придобиването на ипотекирания от длъжника недвижим имот възниква при продажбата му в рамките на индивидуалното изпълнително производство за удовлетворяване на ипотекарния кредитор и подлежи на привилегировано удовлетворяване в същото това производство от цената, получена при продажбата на имота. В хипотезата на чл. 177, ал. 1 ЗЗД във всички случаи се касае за лице, което заявява самостоятелни права в изпълнителното производство. Всички други подобни хипотези, уредени в закона, изискват спорът да се разреши чрез предявяване на иск едновременно срещу кредитора и длъжника (чл. 440, чл. 464 ГПК). Ето защо по аналогия следва, че искът по чл. 177, ал. 1 ЗЗД трябва задължително да бъде предявен срещу двамата ответници - ипотекарния кредитор и длъжника, чийто дълг е обезпечен с имущество, собственост на ищеца.
Обратно разрешение е дадено с решение № 91/13.02.2025 г. по гр. д. № 4864/2023 г. на ВКС, III г. о., в което касационното обжалване е допуснато по аналогичния въпрос: „Дали по предявен иск по чл. 177, ал. 1 ЗЗД на собственика, претърпял принудително изпълнение, за плащане на необходими разноски и увеличената стойност на вещта, ипотекарният кредитор и длъжникът по вземането, обезпечено с ипотека, са задължителни другари?“. Прието е, че в производството по иска по чл. 177, ал. 1 ЗЗД , предявен от собственика, претърпял принудително изпълнение, без да е лично задължен, срещу длъжника по принудителното изпълнение, ипотекарният кредитор не е задължителен другар на страната на длъжника - ответник. Ипотекарният кредитор има право да встъпи като подпомагаща страна на страната на длъжника и по този начин да се избегне бъдещ процес по чл. 464 ГПК.
В подкрепа на този извод е посочено, че случаите на задължително необходимо другарство са налице, когато то е предвидено със законова разпоредба или естеството на спорното правоотношение налага задължителното участие на определени лица, като двете хипотези са дадени алтернативно. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗЗД урежда вземане за неоснователно обогатяване и право на предпочтително удовлетворение за собственика на ипотекиран имот, претърпял принудително изпълнение, когато не е лично задължен. Това вземане е срещу лицето, чието задължение ипотеката обезпечава. По правния си характер то е вземане за неоснователно обогатяване, тъй като увеличената стойност на имота отива за погасяване задължението на длъжника, а необходимите разноски за поддържане и запазване на вещта довеждат до обогатяване на длъжника чрез спестяване на разходи. Правото възниква след публичната продажба на имота, тъй като едва тогава собственикът, претърпял публична продан се обеднява. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗЗД дерогира субсидиарната норма на чл. 59 ЗЗД. Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 177, ал. 1 ЗЗД е със специална привилегия - собственикът, претърпял принудително изпълнение, има право на предпочтително удовлетворение от цената на продадения имот преди ипотекарния кредитор. Правото на предпочтително удовлетворение е процесуално право и има за адресат съдебния изпълнител. Иск за установяване на право на предпочтително удовлетворение срещу ипотекарния кредитор би бил недопустим. Искът за неоснователно обогатяване по чл. 177, ал. 1 ЗЗД, предявен след публичната продан, може да се обезпечи чрез спиране на разпределението до снабдяване с изпълнителен лист на собственика, претърпял принудително изпълнение. След спиране на разпределението, заради предявения иск по чл. 177, ал. 1 ЗЗД, ипотекарният кредитор има право да встъпи като подпомагаща страна на страната на длъжника в производството по чл. 177, ал. 1 ЗЗД или след приключване на делото и снабдяването на собственика с изпълнителен титул, ипотекарният кредитор има право да оспори вземането му по чл. 177, ал. 1 ЗЗД чрез предявяване на иск по чл. 464 ГПК. Само в последния случай законът урежда фигурата на задължителното другарство - в хипотезата на спор между взискатели. Нормата е изключителна и не може да се прилага по аналогия или чрез разширително тълкуване. По аргумент за противното от чл. 464 ГПК следва, че по иск с правно основание чл. 177, ал. 1 ЗЗД, предявен от собственика, претърпял принудително изпълнение, без да е лично задължен, срещу длъжника по обезпеченото вземане, ипотекарният кредитор не е задължителен другар на страната на длъжника. Ипотекарният кредитор има право да встъпи като подпомагаща страна на страната на длъжника - ответник, за да се избегне бъдещ процес по чл. 464 ГПК.
Предвид констатираното противоречие в практиката на Върховния касационен съд, изразена в решения по чл. 290 ГПК на състави на Гражданската и Търговската колегия, производството по настоящото дело следва да бъде спряно. На основание чл. 292 ГПК следва да се предложи на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на ВКС да постанови тълкувателно решение по обуславящия за делото и противоречиво разрешаван правен въпрос за надлежната пасивна легитимация по иска с правно основание чл. 177, ал. 1 ЗЗД, а именно:
„По предявен иск по чл. 177, ал. 1 ЗЗД от собственика на ипотекиран за чужд дълг имот, следва ли за участие в процеса като задължителни другари - ответници да бъдат конституирани длъжникът по обезпеченото с ипотека вземане и ипотекарният кредитор?“.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение


СПИРА на основание чл. 292 ГПК производството по гр. д. № 1343/2026 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
ПРЕДЛАГА на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд да постанови тълкувателно решение по следния правен въпрос:
„По предявен иск по чл. 177, ал. 1 ЗЗД от собственика на ипотекиран за чужд дълг имот, следва ли за участие в процеса като задължителни другари - ответници да бъдат конституирани длъжникът по обезпеченото с ипотека вземане и ипотекарният кредитор?“.
Определението не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.