Върховен касационен съд

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е






Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 532 от 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Ю. М. срещу определение № 2667 от 20.12.2019 г. по ч.гр.д.№ 2869 от 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, VII-ми състав, с което е оставена без уважение жалбата на В. М. срещу определение от 08.11.2019 г. на съдия по вписванията при Пловдивския районен съд, с което е отказано заличаване на възбрана, вписана в Службата по вписванията- [населено място] под № 260, том 7, вх.№ 16830 от 25.07.2012 г.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси:
1. Ако купувачът по публичната продан не желае да се възползва от защитата, която му е осигурена от вписването на възбраната или респективно разпоредбата на чл.433, ал.4 ГПК му осигурява достатъчна защита на вписаната по-рано възбрана, то след приключване на публичната продан следва ли тази възбрана да бъде вдигната по негово искане ?
2. Защитени ли са правата на взискателя при осъществена публична продан в хода на изпълнителното производство с промяна на процесуалния закон, а именно новата ал.4 на чл.433 ГПК, която гласи, че вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред и ако да, този факт не обуславя ли правото на купувача по публичната продан, след влизане в сила на постановлението за възлагане, да поиска заличаване на наложената възбрана по изпълнителното дело ?
Жалбоподателят счита, че с оглед промяната на чл.433 ГПК, публ. в ДВ бр.100 от 20.12.2019 г. съдебната практика по тези въпроси е противоречива и се нуждае от осъвременяване.
Освен това се твърди, че обжалваното определение противоречи на приетото в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д.№ 1 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС и на определение № 141 от 17,07.2018 г. по ч.гр.д.№ 3974 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение счита следното: С определение от 08.11.2019 г. Т. Т.- съдия по вписванията при Районен съд- [населено място] е отказала да заличи по искането на В. Ю. М. възбрана върху 1/4 ид.ч. от недвижим имот, наложена по изп.д.№ 20118250400472 от 2011 г. по описа на ЧСИ С. Г., вписана в Службата по вписванията- [населено място] с акт № 260, том 7 от 25.07.2012 г. За да постанови този отказ, съдията по вписванията е приел, че съгласно чл.31, ал.1 от Правилника за вписванията наложената от частния съдебен изпълнител възбрана по изпълнителното дело, вписана в Службата по вписванията, може да бъде заличена само по искане на същия този ЧСИ, но не и по искане на купувача по публичната продан. Само ако гаранцията или обезпечението не са послужили, съгласно чл.32, ал.2 от Правилника за вписванията възбраната може да бъде заличена и по искане на заинтересованото лице, но в този случай към заявлението на това лице следва да бъде приложено удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи. Съдията по вписванията се е позовал на приетото в Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д.№ 1 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС, според което вписаните по реда на чл.397, ал.1, т.1 ГПК или наложените в производството по индивидуално принудително изпълнение по чл.451 ГПК и чл.452, ал.2 ГПК възбрани не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените в закона хипотези. С оглед приетото в това тълкувателно решение е приел, че процесната възбрана не подлежи на заличаване по ред, различен от цитирания в чл.31 от Правилника за вписванията.
За да постанови определението си за потвърждаване на отказа на съдията по вписванията да впише заличаване на възбраната, наложена по изп.дело № 20118250400472 от 2011 г. по описа на ЧСИ С. Г., съставът на Пловдивския окръжен съд е приел за основателни доводите на жалбоподателя, че той като купувач по публичната продан на възбранения имот принципно има право да поиска заличаване на възбраната, наложена по изпълнителното дело. По този въпрос съдът е цитирал и практика на ВКС. За да бъде уважено това негово искане, обаче, той е следвало да докаже, че възбраната не му е противопоставима и не брани права- негови, на взискателя или на присъединили се по изпълнителното дело кредитори. Този свой извод съдът е обосновал с приетото в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д.№ 1 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС и в определение № 162 от 04.10.2019 г. по ч.гр.д.№ 3523 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г.о., в които е прието, че след извършване на публична продан на имота, наложената по изпълнителното дело възбрана на този имот не се заличава, освен в изрично предвидените от закона случаи. Тъй като в случая това не било доказано, съдът е приел искането за заличаване на възбраната за неоснователно.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното определение налице е посоченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване: След постановяване на Тълкувателното решение, на което съдът е основал определението си, са настъпили промени в законодателството- изменение на чл.433 ГПК- нова ал.4 на този член /ДВ бр.100 от 20.12.2019 г./, които налагат ново тълкуване на правната норма и ново разрешение на въпроса: дали след провеждане на публична продан на възбранен недвижим имот по изпълнително дело, вписаната възбрана на този имот следва да бъде заличена ?
По този въпрос настоящият състав на ВКС приема следното: В т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д.№ 1 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС бе прието, че вписаните по изпълнително дело възбрани не се заличават след провеждане на публичната продан на възбранения имот, освен в изрично предвидените от закона случаи /един от които е чл.433, ал.3 ГПК/ и че след влизане в сила на постановлението за възлагане, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, но само ако тя не му е противопоставима и не брани права. За да приеме, горното, ОСГТК на ВКС изхожда от това, че заличаването на възбраната има обратно действие- след заличаването все едно, че възбрана никога не е била вписвана. Поради това действие на заличаването на възбраната, след като бъде заличена, заинтересованите лица няма да могат да се позоват на защитното действие на чл.452, чл.453 и чл.496, ал.2, предл.2 ГПК, тъй като вписана възбрана вече няма. Има обаче хипотези, при които купувачът от публичната продан, взискателят и другите присъединили се по изпълнителното дело кредитори продължават да се нуждаят от защитното действие на вписването на възбраната и след извършване на публичната продан- за периода от вписване на възбраната до нейното заличаване, например, когато в този период длъжникът е прехвърлил имота на трето лице. В тези случаи вписаната възбрана продължава да брани права и след извършването на публичната продан, поради което ОСГТК на ВКС е приело, че не следва да бъде заличавана.
След приемането на горното тълкувателно решение е извършена законодателна промяна, която изрично урежда въпроса какво е действието на заличаването на възбраната. Приета е нова разпоредба- чл.433, ал.4 ГПК /ДВ, бр.100 от 20.12.2019 г./, съгласно която вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред. Тоест, с това ново законодателно разрешение изрично се запазва действието на възбраните в периода от вписването им до тяхното заличаване. Това означава, че се запазва поредността на вписванията и съответно противопоставимостта на правата на купувача по публичната продан, на взискателя и на присъединилите се кредитори по изпълнителното дело спрямо правата на лица, вписали актове след вписването на възбраната, независимо че по-късно тя е заличена.
Целта на възбраната е да запази възбранения имот от изменение, повреждане и унищожаване, както и от разпоредителни сделки, до изнасянето му на публична продан и удовлетворяване на паричното вземане на взискателя и присъединилите се кредитори от цената на продадения имот. Тази цел се обезпечава с разпоредбите на чл.451, чл.452, чл.453 и чл.496, ал.2, предл.2 ГПК. Целта на възбраната се постига с приключване на публичната продан на възбранения имот, влизане в сила на възлагателното постановление и заплащането на цената или част от нея на взискателя или извършване на разпределение между взискателите на тази цена. Новата разпоредба на чл.433, ал.4 ГПК е гаранция, че действието на възбраната ще се запази от нейното вписване до приключването на публичната продан на възбранения имот, независимо от последващото й заличаване.
Запазването на възбраната след публичната продан не е оправдано, тъй като тя е изпълнила функциите си. При настъпване на нови факти след заличаване на възбраната /например, последващо придобиване на същия имот от длъжника или прогласяване на недействителност на публичната продан по реда на чл.496, ал.3 ГПК/ взискателят има възможност да впише нова възбрана, както и да предприеме други действия за защита на своите права /например предявяване на иск по чл.135 ЗЗД за отмяна на увреждащите действия на длъжника, в случай че такива бъдат извършени след заличаването на възбраната/.
Предвид на всичко гореизложено настоящият състав на ВКС приема, че след влизане в сила на новата разпоредба на чл.433, ал.4 ГПК /ДВ, бр.100 от 20.12.2019 г./ вписаните възбрани по изпълнително дело, по което възбраненият имот е изнесен на публична продан и проданта е извършена /с влязло в сила постановление за възлагане/, следва да бъдат заличавани по искане на купувача от публичната продан.

С оглед отговора на поставения правен въпрос, обжалваното определение на Пловдивския окръжен съд и потвърденото с него определение на съдията по вписванията към Пловдивския районен съд се явяват неправилни и като такива следва да бъдат отменени. В случая е безспорно установено, че по изпълнително дело № 20118250400472 от 2011 г. по описа на ЧСИ С. Г. е била наложена възбрана върху 1/4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 47295.38.58 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-85 от 06.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Изпълнителното дело е приключило с публична продан на възбранената 1/4 ид.ч. от имота, като с постановление за възлагане от 25.03.2015 г., влязло в сила на 16.07.2015 г., тази идеална част от имота е възложена на В. Ю. М., който е заплатил цената й в предвидения в закона срок. Поради това и предвид дадения по-горе отговор на поставения правен въпрос, В. М. има право да поиска заличаване на вписването на наложената по това изпълнително дело възбрана.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение



О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2667 от 20.12.2019 г. по ч.гр.д.№ 2869 от 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, VII-ми състав.

ОТМЕНЯ определение № 2667 от 20.12.2019 г. по ч.гр.д.№ 2869 от 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, VII-ми състав и потвърденото с него определение от 08.11.2019 г. на съдия по вписванията при Пловдивския районен съд, с което е отказано заличаване на възбрана, вписана в Службата по вписванията- [населено място] под № 260, том 7, вх.№ 16830 от 25.07.2012 г.

ДА СЕ ИЗВЪРШИ заличаване на възбраната, наложена по изп.д.№ 20118250400472 от 2011 г. по описа на ЧСИ С. Г. върху 1/4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 47295.38.58 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-85 от 06.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, вписана в Службата по вписванията- [населено място] под № 260, том 7, вх.№ 16830 от 25.07.2012 г.

РАЗПОРЕЖДА на съдията по вписванията при Пловдивския районен съд да извърши необходимите действия по заличаването на възбраната.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.