Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в състав:

При участието на секретаря Силвиана Шишкова
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т. д. № 2789/2024 год.,

за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 47 и сл. ЗАрб (с предишно наименование ЗМТА), в редакция преди изменението, обнародвано в ДВ, бр. 63 от 2025 г.
Образувано е по искова молба, подадена от ЕВРОИНС ИНШУРЪНС – РЕИНШУРЪНС С.А. (в несъстоятелност), със седалище в [населено място], Румъния, чрез синдика ЧИТР – Филиал Букурещ, СПРЛ, действащо чрез А. – Н. П., и представлявано от процесуалните пълномощници адв. Е. и адв. Н., предявена срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ФЕНИКС РЕ АД (с предишно наименование ЗД ЕИГ РЕ АД), за отмяна на арбитражно решение от 02.07.2024 г. по МАД № 32/2023 г. по описа на Международен арбитражен съд при Институт „Международно частно право“.
С атакуваното арбитражно решение е прието за установено, че подписаният от страните на 09.02.2023 г. Договор за квотно презастраховане на застраховка „Гражданска отговорност“ на водачите на МПС е сключен в съответствие с всички законови изисквания на българското законодателство, определени като относими (чл. 29 от Специалните условия), както и че е напълно действащ – не е налице нито едно от предвидените в чл. 26 ЗЗД правни основания, които биха довели до неговата нищожност или до нищожност на отделна клауза и не е налице нито един от пороците на волята, описани в разпоредбите на чл. 27-33 ЗЗД; прието е за установено също, че договорът е законосъобразно прекратен на основание чл. 26, б. Г и б. Д от презастрахователния договор и че предвидените в договора последици от прекратяването му са настъпили валидно, включително правото на ЗД ЕИГ РЕ АД да задържи минималната депозитна премия.
В исковата молба са заявени следните основания за отмяна на атакуваното арбитражно решение, а именно: 1. арбитражното решение е постановено по недействително арбитражно споразумение – основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗАрб; 2. ищецът не е бил надлежно уведомен за назначаване на арбитър - основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗАрб; 3. образуването на арбитражния състав не е съобразено със споразумението между страните - основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 6 предл. 1 ЗАрб; арбитражната процедура също не е съобразена със споразумението на страните, както и със ЗАрб - основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 6, предл. 2 ЗАрб.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ФЕНИКС РЕ АД, чрез процесуалния си пълномощник адв. Р. Г., оспорва предявената искова молба на всички посочени в нея основания по съображения, подробно изложени в писмения му отговор.
Произнасянето на съда по предварителните въпроси, касаещи редовността и допустимостта на исковата молба, както и подробните становища на страните по предмета на спора, са отразени в определение № 1377 от 05.05.2025 г.
В проведеното публично съдебно заседание страните, чрез процесуалните си пълномощници, поддържат писмените си изявления по предмета на делото, които доразвиват в депозирани писмени бележки.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
По първото наведено основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗАрб, свързано с недействителността на арбитражната клауза, уговорена в чл. 30 от сключения между страните Договор за квотно презастраховане на застраховка „Гражданска отговорност“ на водачите на МПС от 09.02.2023 г., (според която всички спорове между страните във връзка с договора, вкл . неговото тълкуване, недействителност, изпълнение , прекратяване и пр., се отнасят за разрешаване към Международния арбитражен съд към Института за частно международно право - София, България, в съответствие с неговия Правилник за разрешаване на спорове, основани на арбитражни споразумения), настоящият съдебен състав приема следното :
Съгласно чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗАрб арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд, ако страната, която иска отмяната, докаже, че арбитражното споразумение не е било сключено или е недействително съобразно този закон или съобразно избран от страните друг закон при международен арбитраж. Разпоредбата кореспондира с установеното в Глава четвърта („Компетентност на арбитражния съд“) правило на чл. 19, ал. 1 ЗАрб, според което арбитражният съд се произнася за своята компетентност и когато тя се оспорва поради несъществуване или недействителност на арбитражното споразумение. С цел уточняване на последната хипотеза на чл. 19, ал. 1 ЗАрб, в чл. 19, ал. 2 ЗАрб е посочено, че арбитражното споразумение, включено в договор, е независимо от другите негови уговорки и нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на съдържащото се в него арбитражно споразумение.
Несъществуване на арбитражно споразумение е налице, когато такова изобщо не е сключено, т. е. когато липсват две съвпадащи волеизявления в съответната форма за отнасяне на спора към арбитраж съгласно чл. 7 ЗАрб. Недействителността на арбитражното споразумение произтича от различни негови тежки пороци (извън липсата на дееспособност, която е въздигната в самостоятелно отменително основание по чл. 47, ал. 1, т. 1 ЗАрб), при наличие на обективирано съгласие за отнасяне на спора към арбитраж съобразно правилата на чл. 7 ЗАрб.
Арбитражното споразумение е процесуален договор. Окачествява се едновременно като институт и на материалното, и на процесуалното право, тъй като то несъмнено представлява договор, но за разлика от останалите договори поражда единствено процесуалноправни последици и поради това има (относително) самостоятелен характер, включително когато е сключено под формата на арбитражна клауза в друг основен договор между страните. Законът не дава разрешение в кои случаи нищожността на договора обуславя недействителност на арбитражната клауза по смисъла на чл. 19, ал. 2 ЗАрб, а само сочи, че това не следва ipso jure. При преценката за недействителност следва да се има предвид, че арбитражните клаузи по принцип не се влияят от недействителността на основния договор, както поради тяхната автономия, така и с оглед възможността да се регулират от различен спрямо материалното правоотношение закон. Същевременно по настоящото дело предмет на арбитражното решение е именно спорът между страните относно действителността на основния договор, а в производството по отмяна на арбитражно решение съдът няма правомощия да преразглежда разрешения от арбитражния съд материалноправен спор, да преценява допустимостта и законосъобразността на решението, т. е. да е контролна инстанция по същество. Съдът може да преценява дали арбитражното решение е нищожно само с оглед основанията, изрично предвидени в закона към момента на постановяването му – чл. 47, ал. 2 ЗАрб.
Доводите на ищеца относно наличие на основанието по чл. 47, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗАрб за отмяна на арбитражното решение са свързани както с недействителността на целия договор, така и с недействителността на съдържащото се в него арбитражно споразумение. Първото е основано на твърдението му за привидност (абсолютна симулация) на сключения презастрахователен договор - без намерение да бъде реално изпълняван от ответника и целящ единствено лишаването на ищцовото дружество от активи. В тази връзка се релевира свързаността между страните (намиращи се под общ контрол в Групата на ЕВРОХОЛД), знанието / очакването им лицензът на ищцовото дружество да бъде отнет и спрямо него да се открие производство по несъстоятелност, във връзка с което е търсен начин за прехвърляне на цялото ликвидно имущество на ищцовото дружество към ЗД ЕИГ РЕ АД. Симулативността на арбитражната клауза се обосновава с желанието на представляващите двете свързани дружества лица да създадат възможност за потвърждаване валидността на предвидения с договора от 09.02.2023 г. механизъм за „източване“ на имуществото на ищцовото дружество, чрез снабдяване с арбитражно решение (от „правилния арбитражен съд“), което да потвърди правото на ответното дружество да задържи цялото получено въз основа на договора имущество. В подкрепа на горното се сочи и рязката промяна в трайно установената практика между страните относно избора на арбитраж – в предходни договори са избирани реномирани международни арбитражни институции, поставяни са условия за опит на арбитрите или пък въобще не е било сключвано арбитражно споразумение. Твърди се, че договорът за презастраховане от 09.02.2023 г. е бил сключен в период на активни проверки на румънския надзорен орган, приключващи с констатации за системни нарушения на закона и санкции на ищцовото дружество, включително след изпращането на два доклада за постоянна проверка поради неизпълнение на задължения за подобряване на финансовите показатели, които не са съответствали на законовите изисквания. На този фон, по силата на презастрахователния договор от 09.02.2023 г. ЕВРОИНС ИНШУРЪНС – РЕИНШУРЪНС С.А. прехвърля всички свои вземания по презастрахователни договори, на 13.02.2023 г. превежда на ЗД ЕИГ РЕ АД всичките си парични средства, а на 14/15.02.2023 г. му прехвърля всичките си финансови активи, с което не подобрява, а влошава финансовите си показатели и отнемането на лиценза за извършване на застрахователна дейност става неизбежно. Твърди се наличие на съгласувана предварителна подготовка от двете дружества за общи действия в момента на отнемане на лиценза – 17.03.2023 г., видно от това, че гласуването, изготвянето и изпращането на изявлението на ответника за прекратяване на презастрахователния договор (с цел упражняване на предвиденото в чл. 23 от договора право на задържане на авансово заплатената премия) се е състояло още в деня на вземане на решението на румънския регулатор за отнемането на лиценза, което е обективно невъзможно. За наличие на организация за придобиване и запазване на активите на румънското дружество в Групата на ЕВРОХОЛД чрез сключване на презастрахователния договор с оглед очакването за отнемане на лиценза се черпят доводи и от данните в съставения междинен консолидиран счетоводен отчет към 30.09.2023 г. на ЕВРОХОЛД БЪЛГАРИЯ АД. Според ищеца отделни клаузи на презастрахователния договор също доказват неговата симулативна цел: под формата на „минимална презастрахователна премия“ ищцовото дружество прехвърля всички свои налични активи към момента на подписването на договора – чл. 12.1 от Раздел Б – Специални условия; „минималната премия“ реално покрива нестандартно голяма част от застрахователния риск и то при условие, че последният се реализира изцяло; нейният размер е на база всички застрахователни договори, които румънското дружество очаква да сключи до края на 2023 г., при това е заплатена авансово; а ЗД ЕИГ РЕ АД има право да задържи всички платени суми при прекратяване на договора от страна на презастрахования, вкл. и поради собствената си неизправност, както и при отнемане на лиценза и обявяване на дружеството – ищец в несъстоятелност – чл. 26, т. 2 от договора. Ищецът поддържа, че е налице нищожност на договора от 09.02.2023 г., съответно и на включената в него арбитражна клауза, и на следните основания: поради липса на застрахователен интерес и липса на прехвърлен риск – 57 % от риска вече е бил презастрахован от други презастрахователи, а за останалите рискът вече е бил настъпил; поради нееквивалентност на престациите - платената минимална премия е 506 пъти по-голяма от обичайната; поради допускане на неоснователно обогатяване – с оглед уговорената възможност ЗД ЕИГ РЕ АД да задържи всички платени суми и прехвърлени активи, дори при неизпълнение на собствените си задължения; поради това, че цялата застрахователна премия е уговорена като задатък. Симулативната цел на договора според ищеца се потвърждава и от обясненията, дадени от името на ответника в арбитражното производство, касаещи избора на съд (а именно по-ниска арбитражна такса и наличие на специалисти в областта на МЧП, каквито биха били нужни единствено с оглед производството по несъстоятелност на ищцовото дружество със седалище в Румъния).
Настоящият съдебен състав приема следното:
Изходът от разрешения спор по МАД № 32/2023 г. не може да служи като основание да се приеме, че арбитражното споразумение и изборът на арбитражен съд са договорени с цел постигане на този краен резултат. Твърдяната от ищеца цел на арбитражната клауза, а именно да се създаде възможност за потвърждаване на валидността на предвидения с договора от 09.02.2023 г. механизъм за източване на ищцовото дружество, за да не бъде то осребрено от синдика, предполага да се приеме a priori и по презумпция, че определеният от страните арбитражен съд (постоянна арбитражна институция, основана през 2012 г., понастоящем вписана и в Регистъра на арбитражите към МП) не действа според принципите на правосъдието. В частност този довод е относим към независимостта и безпристрастността на арбитрите, членове на решаващия орган, а по-общо би могъл да се отнесе и към нарушаването на обществения ред. Горните обстоятелства са свързани с други основания за отмяна на арбитражното решение, последното от които е и изцяло неприложимо спрямо настоящия спор, тъй като е въведено едва с изменението на ЗАрб, обнародвано в ДВ, бр. 63 от 2025 г. Като неотносими към основанието по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗАрб за недействителността на арбитражната клауза се преценяват и доводите за внезапна промяна в установената между страните практика относно избора на арбитраж, свързани с внушения за липса на опит и компентност в съответната област на арбитрите при Международния арбитражен съд при ИМЧП, още повече, че въз основа на твърденията в исковата молба и данните по делото всъщност може да се направи извод за липса на трайноустановена практика между страните за избор на арбитраж. Други основания, че арбитражното споразумение е недействително само по себе си не се релевират, а се поддържа, че недействителността на споразумението следва от нищожността на договора, в който то се съдържа.
Възраженията на ответника срещу основните доводи на ищеца за привидност на договора са в следния смисъл:
Нито една от договарящите страни не е очаквала отнемането на лиценза на ищцовото дружество, напротив - според критериите за спазване на принципа на защита на оправданите правни очаквания и на правната сигурност страните са очаквали на ищцовото застрахователно дружество, като поднадзорно лице, да бъде предоставен 6-месечен срок за отстраняване на несъответствията с капиталовото изискване за платежоспособност или съответно 3-месечен срок за отстраняване на несъответствията с минималното капиталово изискване, съобразно член 138, пар. 3 и член 139, пар. 2 от Директива Платежоспособност ІІ. В случая дружеството е било лишено от тази правна защита, докато в предходен период същата му е била предоставена. С доклада си от 02.02.2023 г. румънският регулатор рязко е променил отношението си към предходните презастрахователни договори, както и е приложил промяната с обратна сила, в противоречие с легитимните очаквания на страните и без да е налице изменение на нормативната уредба. По тази причина страните са били принудени да сключат процесния презастрахователен договор, който е отговарял на новите изисквания на надзорния орган и е бил конструиран по начин да осигури дългосрочен положителен ефект върху дейността на ищеца при прилагането му за уговорения срок. Били са предприети и други специфични действия за ретроцесия на 75 % от поетите рискове към други първокласни презастрахователи, осуетени с отнемането на лиценза. Сключеният на 09.02.2023 г. презастрахователен договор е бил представен за оценка по смисъла на чл. 32 от Директива Платежоспособност ІІ на българската Комисия за финансов надзор. Подкрепа на ръководството на ЕВРОИНС е изразила и Европейската банка за възстановяване и развитие, която е предприела действия за независим преглед на презастрахователния договор от 09.02.2023 г., извършен от Willis Tower Watson (WTW) – консултантска компания в областта на застраховането. Заключението на WTW е, че договорът отговаря на всички изисквания на посочената Директива. В изпълнение на клаузите на презастрахователния договор само до датата на отнемането на лиценза ЗД ЕИГ – РЕ АД е извършило плащания на стойност 50 000 000 румънски леи, съобразно уговорения механизъм на разплащания. Според ответника това доказва добрата воля на страните да сключат и изпълняват работещ презастрахователен договор с положително въздействие върху финансовото състояние на румънското застрахователно дружество, като страните не са имали план да увредят застрахованите лица и кредиторите на дружеството, не са имали измамни намерения, нито са смятали, че лицензът може да бъда отнет. Освен посоченото ответникът поддържа, че основанията за нищожност на презастрахователния договор, изведени от твърденията за наличие на клаузи, сочещи към липса на застрахователен интерес, нееквивалентност на престациите, неоснователно обогатяване и пр. са ирелевантни за предявените основания за отмяна на арбитражното решение.
Настоящият съдебен състав намира , че доводите за абсолютна симулация на договора не могат да рефлектират върху действителността на арбитражната клауза, чиято относителна самостоятелност и независимост е прогласена в чл. 19, ал. 2 ЗАрб. За да може недействителността на договора да въздейства по същия начин и на арбитражното споразумение, включено в него, следва да е налице тежък порок, който едновременно и в равна степен да засяга както материалноправния, така и процесуалния договор (напр. при неистинност на подписите, при подправка/фалшифициране на документа, при доказана липса на представителна власт и липса на потвърждаване, при унищожаемите договори, които не са потвърдени и т. н.). Може следователно да се обобщи, че недействителността на договора влече недействителност на арбитражната клауза, само ако са опорочени насрещните волеизявления на страните, конституиращи както материалноправния договор, така и арбитражната клауза в него. Във всички останали случаи арбитражният съд ще може да установи порока на договора, осуетяващ възникването на правата и задълженията на страните и съответните правни последици, без това да влияе върху компетентността му по материалноправния спор. Предвид изложеното съдът приема, че не дължи обсъждане на аргументите и контра-аргументите на страните, свързани с привидността на договора, тъй като преценката за основателността им е изцяло в правомощията на арбитражния съд. Същото важи и за доводите на ищеца, които могат да се квалифицират като самостоятелни основания за нищожност на основния договор - липса на основание, противоречие със закона или неговото заобикаляне, нарушаване на добрите нрави и пр.
По второто основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗАрб – че ищецът не е бил надлежно уведомен за назначаване на арбитър се излагат твърдения, че решаващият орган е бил формиран без участието на ищцовото дружество, при съществена непълнота на първоначално връчените доказателства (към преписа от нередовната искова молба не е било разпоредено да се приложат уточняващата молба и доказателствата към нея), както и при липса на връчване на актовете на съда по администриране на делото. Достъпът до делото е бил затруднен, като пълномощник на ищеца, придружен от нотариус, за първи път на 25.10.2023 г. е узнал за всички обстоятелства по делото. Ищецът не е бил уведомен за назначаването на арбитър, а такъв му е бил назначен служебно и без мотиви. Двамата арбитри са се споразумели относно избора на председател на арбитражния състав, за което ищецът също не е бил уведомен. МАС не е взел своевременно отношение по исканията и възраженията на ищеца както досежно образуването на арбитражния съдебен състав, така и по искането за спиране на производството по делото с оглед забраната на чл. 637 ТЗ и аналогичната такава в румънското законодателство. Ищецът, позовавайки се на правната теория, че уведомяването за назначаване на арбитър съгласно чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗАрб се отнася именно до арбитъра, назначен от другата страна или от назначаващия орган, счита, че това основание намира приложение в случая, тъй като ищецът не е бил уведомяван надлежно за посочения от насрещната страна арбитър, за служебното назначаване на втори арбитър и за причините за това, както за определянето на председателя на състава; на ищеца не са били изпратени и преписи от декларациите на арбитрите, в противоречие с устава на МАС.
Становището на ответника във връзка с това основание за отмяна е, че ЕВРОИНС ИНШУРЪНС – РЕИНШУРЪНС С.А. е било уведомено за всички актове на съда и за всички постъпили по делото становища и доказателства; единствено със закъснение - с призовката за арбитражното заседание, е получило уточняващата искова молба, но това не е довело до нарушаване на правото му на защита. В съобщение от 06.07.2023 г. на настоящия ищец е указано, че може да подаде отговор на исковата молба и да посочи арбитър и заместник–арбитър съобразно приложен списък или да остави назначаването им на МАС, а той е подал отговора си, без да осъществи този избор. Липсата на посочен арбитър е задействала процедурата по чл. 21, ал. 7 от Правилника на МАС и е довела до служебното определяне на арбитър. Следователно на ЕВРОИНС ИНШУРЪНС – РЕИНШУРЪНС С.А. е била предоставена процесуална възможност да участва при формирането на решаващия орган, като правилникът на МАС не предвижда задължение на съда да изпраща на страните вътрешните си актове по администриране на делото.
Настоящият съдебен състав намира следното:
Основанието по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗАрб във всички негови хипотези е свързано с ограничаване на правото на страната, която иска отмяната, да се защити ефективно в арбитражното производство, т. е. да вземе участие в производството и да изложи и докаже аргументите си, както с оглед липсата на уведомяване, така и по други, независещи от нея причини. Изразът „назначаване на арбитър“ по смисъла на горната разпоредба не следва да се тълкува изолирано и формално, извън контекста на цялостното й съдържание, а единствено като начало на арбитражния процес, респ. като отнасяне на спора за разрешаването му от арбитраж. При институционалния арбитраж арбитражното производство започва с подаването на исковата молба, докато при арбитраж ad hoc първо се образува арбитражният съд и арбитражното производство започва в деня, в който ответникът получи искането за арбитраж. Арбитражният съд може да се състои от един арбитър или от състав от арбитри - чл. 11, ал. 1 ЗАрб; в случаите, когато арбитражният съд се състои от един арбитър и страните не могат да се споразумеят относно личността му, той се назначава от съответен орган (председателя на БТТП) – чл. 12, ал. 2, т. 3 ЗАрб, при спазване на условията на чл. 12, ал. 3 ЗАрб. Именно с оглед тези разпоредби и в посочения по-горе смисъл следва да се разбира и цитираното от ищеца разяснение в доктрината, че неуведомяването за назначаване на арбитър „има предвид арбитър, назначен от другата страна или от назначаващия орган“. Следователно основанието по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗАрб – страната, която иска отмяната да не е била надлежно уведомена за назначаване на арбитър или за арбитражното производство и в първата си хипотеза визира не друго, а започването на арбитражното производство. Доколкото горната разпоредба гарантира правото на защита на страната при спазване на принципа за равенство на страните и състезателното начало в процеса, неуведомяването й за назначаването на арбитър, съответно за инициираното производство, представлява тежко процедурно нарушение; ако обаче същата страна активно е участвала в арбитража, тя не може по-късно да се оплаче, че уведомяването й е ненадлежно (в този смисъл вж. и указанията на МСТА по тълкуване на Нюйоркската конвенция от 1958 г.).
С оглед горното изложените от ищеца обстоятелства не удовлетворяват основанието за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 4 (предл. 1) ЗАрб, тъй като на първо място арбитражното производство не е започнало с назначаването на арбитър, определен изцяло от насрещната страна или от друг назначаващ орган по смисъла на закона, а на следващо - макар и не незабавно, още в началото на арбитражното производство страната е била уведомена за начина на образуване на арбитражния съдебен състав, за личността на арбитрите и за дадените от тях декларации във връзка с чл. 13 ЗАрб и е упражнила правото си да поиска отвод на всички арбитри, а след като тези искания не са били уважени, е сезирала Софийския градски съд да се произнесе по тях съгласно чл. 16 ЗАрб. Освен това страната е участвала активно в арбитражното производство, като е предявила всички възможни процесуалноправни и материалноправни възражения във връзка с разглеждането на спора от МАС, а на страните са осигурени ефективни възможности да представят и защитят тезите си. Следва да се посочи и това, че основанието за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗАрб по правило се свързва с ненадлежната комуникация между арбитражния съд и страните по делото при връчването на книжа и други съобщения съгласно чл. 32 ЗАрб, каквито доводи в исковата молба не се съдържат. Като цяло съображенията на ищеца, свързани с неуведомяването за назначаване на арбитър, всъщност са относими към следващото предявено основание за отмяна на арбитражното решение – това по чл. 47, ал. 1, т. 6, предл. 1 ЗАрб досежно начина на образуване на арбитражния съд, който според ищеца не е съобразен със споразумението на страните.
В хипотезата на чл. 47, ал. 1, т. 6, предл. 1 ЗАрб, освен изложените по-горе обстоятелства за допуснати съществени нарушения при сформирането на арбитражния състав, конкретно се релевират и нарушения на Правилника на МАС – чл. 21 вр. чл. 16, вкл. обосновани с това, че срокът за ответника в арбитражното производство да посочи арбитър тече от получаването на редовна искова молба. Поддържа се, че в случая поради изпращане само на първоначалната (нередовна) искова молба този срок не е започнал да тече с връчването й, респ. не е бил изтекъл към момента, когато е бил назначен служебно арбитър – 26.09.2023 г. Ищецът своевременно, след получаване на уточнителната молба и в срока за отговор, а именно на 01.11.2023 г., е номинирал свой арбитър, но изборът му незаконосъобразно не бил зачетен от МАС. Самият решаващ орган впоследствие е предоставил на ЕВРОИНС ИНШУРЪНС – РЕИНШУРЪНС С.А. нов срок за отговор, но е отказал да преразгледа номинацията му за арбитър, направена много по-рано. Ищецът се позовава и на нарушаване на правилото на чл. 22, изр. 2 ЗАрб, с оглед неуведомяването му за всички актове на съда по администриране на делото (касаещи образуването на арбитражния състав) и за произнасянията по исканията на ЕВРОИНС ИНШУРЪНС – РЕИНШУРЪНС С.А., с което се нарушава правото му на защита в полза на ЗД ЕИГ РЕ АД. Например последният веднага е получил искането на ищеца за спиране/прекратяване на производството, докато на ищеца не е било изпратено становището на ответника по този въпрос, т. е. делото е било администрирано изцяло в интерес на ЗД ЕИГ РЕ АД, дори се твърди, че становищата на ответника по исканията на ищеца са били предварително съгласувани със специалисти от МАС по нерегламентиран начин. Като друго нарушение при сформиране на арбитражния състав и неравното третиране на страните се сочи и даването на допълнителна възможност на ЗД ЕИГ РЕ АД да посочи арбитър, след като сроковете за това вече са били изтекли с подаването на исковата, респ. уточнителната молба, и зачитане на неговата номинация, докато в сходна ситуация същите права на насрещната страна са отречени. В тази връзка се излагат подробни съображения, че подходът на МАС към страните е неравнопоставен, тъй като се толерира само едната страна – пример за това е и предоставянето на ЗД ЕИГ РЕ АД на по-дълъг допълнителен 30-дневен срок за номиниране на арбитър, какъвто правилникът не урежда, както и че тази номинация е била зачетена, въпреки просрочието й. Ищецът изтъква и обстоятелството, че решаващият орган в заседанието на 21.11.2024 г., а не Председателството на МАС, го е уведомил, че неговата номинация е просрочена, макар че съобразно Правилника назначаването на арбитри, респ. произнасянето по такива искания, е в компетентността на институцията.
Ищецът релевира и допуснати нарушения при образуването на делото - първоначално образувано като ВАД, а впоследствие тихомълком преобразувано в МАД под същия номер, без прекратяване на първото дело, като в тези действия съзира избягване на забраната за образуване на нови дела срещу длъжника, по отношение на когото е открито производство по несъстоятелност, отново без извършване на надлежно уведомяване на ЕВРОИНС ИНШУРЪНС – РЕИНШУРЪНС С.А. Горните нарушения са извършени от зам. - председателя на МАС, след което същият е бил посочен за арбитър от ЗД ЕИГ РЕ АД.
За да обоснове основанието по чл. 47, ал. 1, т. 6, предл. 2 ЗАрб - че арбитражната процедура не е съобразена със споразумението на страните, ищецът се позовава и на следните допуснати от арбитражния съд нарушения:
Арбитражният състав е извършил служебно събиране на доказателства, без страните да бъдат уведомени и без да им е предоставена възможност да изразят становища съгласно чл. 37, ал. 2, изр. 2 от Правилника, като това се отнася до централен спорен въпрос по арбитражното производство - формирането и размера на „минималната премия“ по договора от 09.02.2023 г. МАС е основал решението си на публикация в сайта на MUNICH RE, без да запознае със съдържанието й страните, както и без тя да е приемана като доказателство по делото. На следващо място ЗД ЕИГ РЕ АД е представил „експертни становища“, а решаващият орган не е допуснал разпит на изготвилите ги експерти, което съставлява грубо нарушение на арбитражната процедура, в частност на задълженията на съда по чл. 22 ЗАрб и на чл. 37, ал. 3 от правилника на МАС; и е поредно доказателство за пренебрегване на принципа за равнопоставеност на страните. Решаващият орган е пропуснал да обсъди други относими публикации на страницата на MUNICH RE, които обслужват защитната теза на ищеца, като видно от дадените в тях примери за обичайна минимална депозитна премия за конкретния презастрахователен договор същата би следвало да възлиза на 630 000 евро, а не на 319 187 449 евро, както и да се заплаща на вноски, а не наведнъж. Съобразяването на горните публикации според ищеца би довело до извод, че договорът от 09.02.2023 г. не е нищо повече от механизъм за източване на активите на ЕВРОИНС ИНШУРЪНС – РЕИНШУРЪНС С.А. и увреждане на кредиторите на несъстоятелността. Освен отказа на арбитражния състав да задължи насрещната страна да осигури явяването на експертите за разпит, не е уважено и искането на ищеца да бъдат предоставени изходните данни за заключението на WTW. За да остави исканията без уважение, решаващият орган неправилно е посочил, че се касае за писмени доказателства, а не за експертни становища, а после, вместо да ги обсъди, е приел, че не е компетентен да се произнася за обичайната практика в презастрахователния бизнес. С това ищецът счита, че са нарушени принципите на чл. 22 и чл. 24 ЗАрб – той е лишен от възможност за защита, защото аргументите му са останали необсъдени. Поддържа, че като цяло арбитражното решение съдържа абстрактни, теоретични и/или противоречиви съждения, което е равносилно на липса на обсъждане (и на мотиви). Като проявна форма на игнориране и необсъждане на аргументите му ищецът сочи, че арбитражният състав се е произнасял по неговите искания и възражения, направени в съдебните заседания, с предварително изготвени определения; като пример за несъобразяване с аргументите му сочи и поведението и становището на решаващия орган при възприемане на клаузата на чл. 26 от договора за задържане на „минималната вноска“ като уговаряне на задатък по смисъла на чл. 93 ЗЗД, в синхрон с недопустимо изменената защитна теза на насрещната страна. Липсата на елементарно обсъждане и съобразяване на аргументите на ищеца в тази връзка го принудило да поиска тълкуване на постановения съдебен акт, каквото по същество не било извършено.
На последно място ищецът развива доводи за наличие на основания за отвод на целия арбитражен състав (срещу отказите за отвод на арбитрите са подадени жалби, които са оставени без уважение от съставите на Софийския градски съд по т. д. № 2370/2023 г., т. д. № 2402/2023 г. и т. д. № 2382/2023 г.), поради наличието на различни нива на свързаност между арбитрите. Обобщено, по отношение на арбитъра В. П. се твърди свързаност с членове на адвокатското дружество, представляващо ЗД ЕИГ РЕ АД, вкл. в качеството им на ръководни членове и народни представители на политическа формация, чиито интереси В. П. е представлявал като адвокат, като тези връзки могат да повлияят на безпристрастността му като арбитър по делото. Като основание за отвод ищецът квалифицира и съвместяването на качествата на В. П. на заместник - председател на МАС, администриращ делото, и на арбитър по същото, както и действията му в тази връзка. Ищецът намира, че измамната цел, с която е сключена арбитражната клауза - по начин да обоснове подсъдността на спора при МАС при ИМЧП, създава обосновано съмнение относно безпристрастието и независимостта на всички арбитри към този съд и особено на тези, участващи в ръководството му. По отношение на останалите арбитри и В. П. се твърди свързаност с оглед научната им дейност и придобиване на докторска степен от М. С., който го е заменил при администрирането на делото в МАС; във връзка с адреса на МАС (намиращ се на адреса на адвокатско дружество, чийто основен съдружник е М. С.); във връзка с представителството на ИМЧП заедно от В. П. и Б. М. – председател на арбитражния състав; във връзка с преподавателската и ръководна дейност на последните двама в СУ „Св. К. О.“, както и с оглед съвместното участие на всички арбитри в авторски сборници и коментари относно Регламенти Брюксел І, Брюксел ІІ, Рим І и пр. Извън това всички арбитри са от една и съща националност – тази на ответника, което е крайно необичайно при международния арбитраж. Изтъква се и процесуалното поведение на арбитрите, посочено по-горе, свързано с предварително съставеното им мнение по исканията и възраженията на страната, като белег за липса на безпристрастност и независимост.
Според становището на ответника по последните повдигнати въпроси, по-късното получаване от ЕВРОИНС ИНШУРЪНС – РЕИНШУРЪНС С.А. на уточнителната молба не може да се свърже с отменителното основание по чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА. Ответникът счита, че образуването на арбитражния съд е било съобразено с арбитражното споразумение, а именно - да се извърши в съответствие с Правилника на МАС. Уточнителната молба е съдържала единствено информация и доказателства във връзка с указанията на Секретариата на МАС, необходими за определянето на арбитражната такса. След като таксата е била заплатена, исковата молба е станала редовна и годна за изпращане на ответника по арбитражното дело. Причината за непосочване на арбитър от страна на румънското дружество е решението на синдика в този смисъл, който е избрал да приеме служебно назначаване на арбитър съгласно втората хипотеза на чл. 16, ал. 4 от Правилника на МАС. Ответникът излага подробни възражения срещу твърденията на ищеца, че срокът за посочване на арбитър не е започнал да тече от получаването на исковата молба, които приповтарят изложеното по-горе относно превръщането на нередовната искова молба в редовна, включително и по съображения, че с уточняващата молба не се внасят изменения в предявения иск. Направеното искане за спиране на производството ответникът счита за ирелевантно по отношение на правото на страната да посочи арбитър, още повече, че произнасянето по това искане следва да се извърши от надлежно формиран решаващ орган, а не от лицето, което администрира делото. По изложените по-горе аргументи ответникът оспорва на насрещната страна да е била изпратена нередовна искова молба, а неизпращането на уточнителната молба заедно с редовната искова не е възпрепятствало страната да упражни правото си на избор на арбитър. Адресат на редовната искова молба е съдът, а не ответникът в арбитражното производство. Повторно дадената възможност на ищеца да изрази становището си по исковата молба срещу него касае само съществото на спора, а решаващият орган вече е бил окончателно формиран. Ответникът оспорва и предположението на ищеца становището на ЗД ЕИГ РЕ АД от 30.08.2023 г. да е било координирано с МАС преди неговото депозиране, както и твърдението, че МАС се бил произнесъл със секретен акт по искането за спиране/прекратяване на производството, доколкото това искане е било оставено изрично без уважение в хода на производството, при активното участие на страните. Освен това според ответника горното твърдение също не се съотнася към хипотезата на чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА.
На следващо място ответникът счита, че арбитражният съд съгласно чл. 4, ал. 3 от Правилника на МАС е осигурил равни възможности на всяка страна да защити своите права, вкл. при формиране на арбитражния състав, като и на двете страни е предоставен 30-дневен срок да сторят това (по отношение на ЗД ЕИГ РЕ АД - поради недопустимото искане в исковата му молба арбитражът да назначи всички арбитри). Относно администрирането на арбитражното дело първоначално като ВАД, а впоследствие като МАД ответникът възразява, че това действие по никакъв начин не е засегнало правата на ЕВРОИНС ИНШУРЪНС – РЕИНШУРЪНС С.А. Съгласно чл. 4, ал. 3 от Правилника, ако законът или правилникът не съдържат изрични правила, арбитражът действа по свое усмотрение. Арбитражният съд сам решава въпросите по администриране на делото. В Правилника на МАС няма разпоредба, от която да следва задължение за МАС да прекрати делото като вътрешно и да образува ново дело, вече като международно. Хипотезите на прекратяване на арбитражното дело са изчерпателно изброени в чл. 51 от Правилника и чл. 42 ЗМТА и прекратяване на делото на друго основание е недопустимо.
Ответникът оспорва и да са налице основателни съмнения относно безпристрастността и независимостта на арбитрите, както и че тези твърдения могат да се квалифицират като нарушения на арбитражната процедура по смисъла на чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА. Сочи, че по исканията за отводи има произнасяния на компетентния Софийски градски съд и тези въпроси са окончателно разрешени. Независимо от това смята, че такива основателни съмнения не се установяват от твърдените от ищеца факти спрямо нито един от арбитрите по делото, за което излага подробни доводи, обобщено отнасящи се до това, че опасенията на ищеца са необосновани както от субективна, така и от обективна страна. Ответникът коментира и твърденията за нарушения на арбитражната процедура, отнасящи се до евентуални нарушения на процесуалните правила при разглеждането на спора (неуважаване на доказателствени искания, служебно събиране на доказателства, недадена възможност на страната да вземе отношение по доказателствата, необсъждане на аргументи), като заявява, че всички те касаят правилността на арбитражното решение, каквато проверка съдът няма правомощия да извършва в настоящото производство.
Ответникът твърди, че решаващият орган е изложил собствени правни изводи относно съдържанието на Презастрахователния договор, като е посочил, че от представените от страните частни експертни становища не се доказва международен търговски обичай, т. е. съдът не е основал решението си на публикация в сайта на MUNICH RE. Изготвените становища от WTW и доц. д-р Ж. Х. са писмени доказателства по смисъла на чл. 36 ал. 2 от Правилника на МАС; те не представляват технически експертизи на вещи лица. Освен това ищецът е представил същия вид писмено доказателство - експертно становище на г-н Лозонти – Бонсеа. Решаващият орган е приложил равен стандарт по отношение на посочените писмени доказателства, представени от двете страни, както и е направил изявление, че разполага с необходимите знания, за да даде отговор на всички правни въпроси по делото. Оспорването на тази преценка според ответника също не може да бъде предмет на настоящото производство, тъй като би била относима към правилността на арбитражното решение. При упражнената самостоятелна правораздавателна компетентност арбитражният съдебен състав не е допуснал нарушения на чл. 22 и чл. 24 ЗМТА.
Ответникът оспорва и твърденията, че решаващият орган се е произнасял с предварително подготвени определения, като не е вземал под внимание аргументите и възраженията на ЕВРОИНС ИНШУРЪНС – РЕИНШУРЪНС С.А. В тази връзка сочи, че предварителната подготовка на решаващия орган е предвидена в Правилника; че неговото произнасяне е отчитало доводите на страните по спорните въпроси; че арбитрите са давали кратки почивки, по време на които са се съвещавали, преди прочитане на арбитражните определения.
Настоящият съдебен състав приема следното по искането за отмяна на арбитражното решение на основанията по чл. 47, ал. 1, т. 6 ГПК:
Съгласно чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗАрб арбитражното решение подлежи на отмяна, ако ищецът докаже, че образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните, освен ако то противоречи на повелителни разпоредби на този закон. Посоченото основание за отмяна има за предмет съществени, фундаментални отклонения от арбитражното споразумение (напр. е уговорено арбитражният съд да е колективен орган, а делото е разгледано от един арбитър; или е уговорено арбитражното производство да се проведе по правилата на една арбитражна институция, а е проведено по правилата на друга). В случая арбитражната клауза изрично препраща към Правилника на МАС при ИМЧП за разрешаване на спорове, основани на арбитражни споразумения, съответно този правилник по съгласие на страните урежда както формирането на арбитражния състав, така и арбитражната процедура.
Съобразно Правилника на МАС, когато решаващият орган се състои от трима арбитри (по споровете със значителен имуществен интерес), всяка от страните избира по един арбитър и резервен арбитър, а двамата от своя страна избират от листата на арбитрите председател на решаващия орган. Ако ищецът или ответникът не посочат арбитър, заместник – арбитър или арбитрите не изберат председател на решаващия орган в 7-дневен срок от избора им, то те се назначават от председателя на МАС, чието решение е окончателно.
От данните по арбитражното дело е видно, че с едно общо разпореждане на заместник - председателя на МАС от 27.06.2023 г. и на двете страни е определен 30-дневен срок да предложат свой арбитър и заместник - арбитър. За ответника това е било нужно, доколкото с подадената от него искова молба е поискано целият арбитражен състав да се определи от МАС, което не съответства на Правилника на арбитражната институция. Със същия акт е разпоредено на ищеца да бъдат изпратени исковата молба, приложенията към нея и допълнително представените доказателства, като в предоставения срок ищецът следва да представи отговор на исковата молба в съответствие с чл. 16 от Правилника, препис от който също е разпоредено да му бъде изпратен.
Ответникът в предоставения 30-дневен срок, считано от получаване на указанията на МАС, на 07.08.2023 г. е посочил арбитър и заместник - арбитър. Ищецът, чрез назначения ликвидатор/синдик, в указания срок, а именно на 10.08.2023 г. по куриер, е отправил до МАС искане арбитражното производство да бъде спряно или прекратено поради това, че спрямо ЕВРОИНС ИНШУРЪНС – РЕИНШУРЪНС С.А. на 09.06.2023 г. е открито производство по несъстоятелност. Тъй като в този срок ищецът не е посочил арбитър, такъв му е назначен служебно, в съответствие с чл. 21, ал. 7 от Правилника, а двамата арбитри са избрали председателя на арбитражния съдебен състав, в съответствие с чл. 21, ал. 5 от Правилника.
С оглед горното съдът намира, че образуването на арбитражния съд, постановил атакуваното решение, е съобразено със споразумението на страните. Неоснователни са доводите, че не са били налице предпоставките за служебно определяне на арбитър на ищеца, поради това, че срокът за неговото посочване не е започнал да тече, тъй като на ищеца е била изпратена нередовна искова молба (въпреки че разпореждането от 27.06.2023 г. обхваща и приложенията към исковата молба, а уточняващата такава е именно приложение, то липсва спор между страните, че същата не е била изпратена на ищеца). В случая исковата молба на ответника е била оставена без движение, за да бъде пояснен правният интерес от предявените установителни искове, както и за представяне на данни от значение за определяне на дължимата арбитражна такса, а не поради неяснота в обстоятелствата или петитума й. След надлежното отстраняване на тези нередовности и след внасяне на определената арбитражна такса и депозит е разпоредено съответните книжа да бъдат изпратени на ищеца за отговор. Направената от ответника с уточняващата молба конкретизация във връзка с правния интерес от водене на делото и с определянето на цената на иска в арбитражно производство с цел събиране на дължимата такса не влияе върху упражняването на правото на ищеца да посочи арбитър и заместник - арбитър в предоставения му срок, какъвто срок предвиждат както Правилникът на МАС, така и ЗАрб. Въпросът за правния интерес е свързан с допустимостта на иска и може да бъде повдиган по всяко време, както от страните, така и от решаващия орган, а чл. 13, ал. 5 от Правилника на МАС дава основание въпросът за цената на иска да бъде повдиган и пререшаван при разглеждане на делото , т. е. и след фазата на размяна на книжата. Следователно относно определянето на размера на арбитражната такса и различните възражения за недопустимост на исковете арбитражният съд може да се произнася и след формирането на решаващия орган, независимо от упражняването или неупражняването от страната на правото й да посочи арбитър.
Неоснователен е и доводът, че ответникът е посочил арбитър след изтичането на срока за това, но въпреки горното номинацията му била зачетена. Изборът на арбитър и заместник - арбитър от страна на ответника е направен в указания от заместник – председателя на МАС срок, в по-ранен момент подобни указания не са му били давани и няма основания да се приеме, че той неоправдано е бездействал или че предварително се е отказал от правото си да посочи арбитър. Не е идентична ситуацията при ищеца, който в предоставения му срок и при знание за последиците от неизпълнение на указанията на съда не е предложил свой арбитър. На следващо място в Правилника на МАС, а и в нормативната уредба няма правила, задължаващи арбитражната институция да изпраща на страните вътрешните си актове по администриране на делото, в частност тези по образуването на арбитражния съдебен състав; такива актове не са изпращани на нито една от страните, но те са имали възможност да се запознаят с тях.
По доводите за наличие на основания за отвод на тримата арбитри от решаващия орган, настоящият съдебен състав намира следното:
Същите приповтарят основанията за отвод, релевирани многократно в хода на арбитражното производство, по които са постановени и съдебни актове по реда на чл. 16, ал. 1 ЗАрб. Посочената разпоредба предвижда специален ред за обжалване на акта на арбитражния съд, с който не се уважава искането за отвод на арбитър , с цел споровете по искането за отвод да се решават в отделно състезателно производство преди приключване на арбитражното дело. Решението на Софийския градски съд по чл. 16, ал. 1 ЗА рб е окончателно и с него се преклудира възможността за пререшаване на спора, касаещ същите твърдения и обстоятелства, обуславящи искането за отвод (в т. см. решение № 60101 от 27.07.2021 г. по т. д. № 347/2021 г . на ВКС, ІІ т. о.). Нещо повече, съгласно практиката на ВКС, споделяна от настоящия съдебен състав, наличието на основание за отвод на арбитър не е обстоятелство, което може да бъде подведено под някоя от хипотезите на чл. 47, ал. 1 ЗАрб, освен ако до приключване на арбитражното производство страната е останала в неизвестност за обосноваващите отвода обстоятелства (в т. см. решение № 35 от 29.01.2025 г. по т. д. № 1585/2023 г. на І т. о.). Независимо от изложеното следва да се отбележи, че членуването в едни и същи политически и/или професионални организации, преподаването в един и същ факултет, отношенията на субординация в рамките на катедрен съвет, съставянето на общи научни сборници и пр. сами по себе си не обосновават основателно съмнение в независимостта и безпристрастността на арбитрите, приели да разгледат и разрешат спора, с оглед липсата на каквато и да е връзка между тези съпътстващи дейности и изхода на делото или страните по него, респ. не представляват обстоятелства за реална зависимост и/или личен и финансов интерес на членовете на арбитражния състав.
По горните съображения съдът не констатира съществени нарушения при формирането на състава на арбитражния съд по смисъла на чл. 47, ал. 1, т. 6, предл. 1 ЗАрб, които да са в състояние да опорочат постановеното арбитражно решение.
По отношение на арбитражната процедура, настоящият съдебен състав намира следното: Арбитражното дело е разгледано като международно, каквото то в действителност е, при съобразяване на предвидените в Правилника особености за този вид дела. Единствено в разпореждането от 25.05.2023 г. за обездвижване на исковата молба, насочено към ответника, делото е посочено като вътрешно („ВАД“) и очевидно се касае за допусната техническа грешка, която по никакъв начин не се е отразила върху възможността на ищеца да упражни в пълна степен процесуалните си права. В Правилника на МАС не са предвидени основания за прекратяване на делото в подобен случай, съответно за образуването му в ново дело под нов номер, като съобразно чл. 11 ал. 2 от Правилника исковата молба, която инициира арбитражното производство, се смята за подадена в деня, в който е постъпила в Секретариата на МАС или в деня на пощенското клеймо – ако е изпратена по пощата. Допуснатата еднократна грешка в наименованието на делото при неговото администриране не се преценява като съществено нарушение на арбитражната процедура по смисъла на закона.
Следващите доводи за наличие на основанието за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 6, предл. 2 ЗАрб касаят събирането и преценката на доказателствата, вкл. неуважаването на доказателствени искания на страната, необсъждане на аргументите й, неоснователно отхвърляне на възраженията й и пр., т. е. те се свързват с допуснати от решаващия орган процесуални нарушения, които според ищеца противоречат на задълженията на арбитражния съд по чл. 22 и чл. 24 ЗАрб и съответните разпоредби в Правилника на МАС да осигури равно третиране на страните.
Настоящият съдебен състав намира следното:
Арбитражният съд разполага с широка процесуална автономия при събирането на доказателства. На първо място следва да се подчертае, че арбитражното производство по своята правна природа се характеризира със значително по-голяма процесуална свобода и гъвкавост в сравнение с държавния съдебен процес. Арбитражният съд разглежда делото по начина, който смята за подходящ, ако страните изрично не са уговорили друго. В резултат на своята автономия арбитражният съд разполага с правомощие да прецени кои доказателства са необходими за изясняване на спора, да изиска документи, да се позове на общоизвестни или публично достъпни източници. Несъгласието на ищеца с начина, по който решаващият орган е оценил характера и значението на доказателствата, възраженията във връзка с тях и аргументите му по съществото на спора не се субсумира под разглежданото основание за отмяна на арбитражното решение. На следващо място във връзка с конкретно наведените обстоятелства следва да се посочи, че публично оповестените факти не се приравняват на служебно събрани доказателства по смисъла на чл. 37, ал. 2 от Правилника на МАС, както и че липсва твърдяното нарушение на чл. 37, ал. 3 от Правилника на МАС, т. к. експертните становища, представени от страните, представляват частни писмени документи, а не заключения на вещи лица съобразно Правилника, за да бъдат задължавани издателите им да се явяват пред съда и да дават пояснения във връзка с тях. Освен това не съответства на данните по делото твърдението на ищеца, че решаващият орган е „основал“ решението си на публикация в сайта на MUNICH RE. Неоснователни са и доводите, че арбитражното решение не съдържа надлежна аргументация (и съответно не е мотивирано съгласно чл. 41, ал. 1 ЗАрб). При постановяване на акта си по съществото на спора решаващият орган е съобразил всички възражения на ищеца и е изложил правното си становище по тях, след извършване на преценка за относимостта им към спорния предмет.
С оглед горното съдът не установява неспазване на уговорената между страните арбитражна процедура, която от своя страна не противоречи и на разпоредбите на ЗАрб. Конкретните доводи на ищеца за допуснати процесуални нарушения при събирането и обсъждането на доказателствата и на защитната му позиция са от значение единствено за правилността на арбитражното решение, която е извън предмета на настоящото производство.
По така изложените мотиви съдът намира, че исковете за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 6 ЗАрб са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на настоящото производство ищецът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати дължимата държавна такса, възлизаща на 12 767 497, 98 евро, от чието предварително внасяне страната е била освободена по силата на закона.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от ЕВРОИНС ИНШУРЪНС – РЕИНШУРЪНС С.А. (в несъстоятелност ) срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ФЕНИКС РЕ АД, за отмяна на арбитражно решение от 02.07.2024 г. по МАД № 32/2023 г. по описа на Международен арбитражен съд при Институт „Международно частно право“ на основанията по чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 ЗАрб.
ОСЪЖДА ЕВРОИНС ИНШУРЪНС – РЕИНШУРЪНС С.А. (в несъстоятелност ), със седалище и адрес на управление [населено място], Румъния, Сектор I, [улица], J8, Офис-парк, сграда А, ет. 2, чрез синдика ЧИТР – Филиал Букурещ, СПРЛ, да заплати в полза на Бюджета на Съдебната власт, по сметка на Върховен касационен съд сумата от 12 767 497, 98 евро (дванадесет милиона, седемстотин шестдесет и седем хиляди, четиристотин деветдесет и седем евро и деветдесет и осем цента) представляваща дължима държавна такса .
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: