Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
при секретаря Диана Аначкова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 3794/2021 г ., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Г. М. Б., чрез адвокат М. Т., срещу въззивно решение № 50/14.05.2021 г., постановено от Габровския окръжен съд по въззивно гр.д. № 101/2021 г.
Касационното обжалване е допуснато следните правни въпроси: какви обстоятелства трябва да вземе предвид съдът, когато преценява най-добрия интерес на децата при вземане на решение; необходимо ли е да се предвидят конкретни мерки за защита на детето по чл. 59, ал. 8 СК, когато връзката му с единия родител е прекратена, установено е родителско отчуждаване и опасност за психичното здраве на детето.
Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:
Измежду обстоятелствата, които трябва да отчита съда при вземане на решение на кого от родителите да предостави упражняването на родителските права спрямо ненавършили пълнолетие деца и при определяне режима на лични отношения с другия родител, са: физическите, психически и емоционалните характеристики на родителите и съответните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето и на родителя; социалното обкръжение на родителя; привързаността на детето към родителя, пола и възрастта му; възможността за помощ на родителя от трети лица; поведението и на двамата родители по време на съвместното им съжителство и след раздялата – помежду им, във връзка с детето, както и спрямо детето; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с възлагане на родителските права и отговорности, както и режима на лични отношения с другия родител. Чрез режима на личните отношения, определен от съда при раздяла на родителите, трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители.
По тази причина, мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти, следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му. Съдът, също така, е длъжен да прецени наличие на обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето, както и да подпомагат взаимоотношенията на детето с родителите, роднините и приятелския кръг на майката и бащата.
При родителското отчуждение се засяга правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано от двамата си родители и да има лична връзка с всеки от тях, поради което интересът му изисква предприемане на мерки за преодоляване на отчуждението и възстановяване на отношенията родител-дете. Възможно е отчуждаването към родителя да повлияе дългосрочно негативно на детето, а понякога ефектите от истинското отчуждение могат да продължат цял живот, вкл. чрез дълготрайни негативни последици в по-късен етап. В подобна хипотеза, съдът е длъжен да определи съдържанието на мерките относно упражняването на родителските права, както и да определи при какви условия да се осъществяват личните отношения на детето с другия родител, и в каква степен да бъдат разширени или ограничени, като отчете и неосъзнаването от родителите на вредата за детето от родителското отчуждение, тяхното съдействие или активното противопоставяне срещу мерките за преодоляване на проблема, готовността за продължаване на работата за преодоляването му.
Съдът следва да установи причината за отчуждението на детето спрямо родител: дали е емоционално отдръпване на детето поради поведението на самия отчужден родител и на неговите личностни черти; дали е следствие на детерминиращи фактори за развитието на дистанцираност, включително на двамата родители и детето; дали е резултат от ескалацията на конфликт между двамата родители, на което детето става свидетел; дали е реакцията на детето – съзнавана или не, срещу раздялата на родителите, съответна на личността, възрастта и стадият на развитието му; дали е резултат на съзнателно отчуждаващо поведение на единия от родителите или е комбинация от повече от една причина. Децата могат да изпитват отчуждение и без да са настройвани от единия срещу другия родител; отхвърлянето на родител е комплексен процес и трябва да се прави разлика между патологично и реалистично (основателно) отчуждение. Тенденциозно отчуждаване на детето от единия родител е злоупотреба с детето и особено укоримо поведение на отчуждаващия родител.
В интерес на детето е предприемане на действия по възстановяване на връзката с родителя, при отчитане на евентуална принуда за детето и при установяване на причината за прекъсване на връзката, както и съобразяване на евентуални рискове от осъществяването на лични контакти. При необходимост, с оглед конкретните обстоятелства, следва да се предвиди преходен период или професионална помощ от експерт за осъществяването му, вкл. и предписание на други подходящи защитни мерки, някои от които са посочени в чл. 59, ал. 8 СК (не лимитивно и изчерпателно), вкл. мерки, предвидени по ЗЗДт, още повече, че дори и без изрично съдебно разпореждане, такива могат да бъдат предприети и без съдебно предписание – било по искане на родителите, било служебно от ДСП (арг. чл. 59, ал. 10 СК).
По касационните оплаквания:
Касаторът Г. Б. излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна Д. Л. Д., чрез адвокат Х. К., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивният Габровски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Севлиевски районен съд, е определил, на осн. чл. 127, ал. 2 СК, местоживеенето на малолетното дете К. Д. Д. при бащата Д. Л. Д., на когото е предоставил и упражняването на родителските права спрямо нея. Определил режим на лични отношения с майката, както следва: да се вижда с детето през първия месец всяка събота от 10.00 до 17.00 ч. в [населено място] или в дома й в [населено място]; през втория и третия месец – всяка първа и трета събота и неделя, без преспиване, от 10.00 до 18.00 ч. на съботния и неделния ден, [населено място] или в дома й в [населено място]; през четвъртия и петия месец – всяка първа и трета събота и неделя, с преспиване от 10.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден и от шестия месец – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 на съботния ден, с преспиване до 18.00 ч. на неделния ден; един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск; пет дни през зимната ваканция и пет дни през пролетната ваканция; по време на Коледните празници, за времето от 24-ти до 26-ти декември – на четна година от 10.00 ч. на 24 декември до 18.00 ч. на 26 декември; по време на Новогодишните празници – на нечетна година от 10.00 ч. на 31.12. до 17.00 на първи януари, както и по всяко друго време по взаимна уговорка между родителите и съгласие на детето. Майката е осъдена да плаща месечна издръжка за детето в размер на 180 лв., считано от датата на подаване на насрещната исковата молба до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката.
За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че страните по делото са родители на малолетното дете К. (родено на 28.08.2013 г.). Родителите са живеели на семейни начала първоначално в [населено място], впоследствие в [населено място] (в дома на бабата на детето по бащина линия). Този дом е напуснат от майката на 07.01.2020 г. Поради влошените ѝ отношения с бащата, тя се върнала да живее в [населено място]. Впоследствие таткото, заедно с детето, се преместил в [населено място], общ. Д. М., в дома на дядото по бащина линия. Последното местожителство на детето е в [населено място], там посещава и училище. С таткото живеят под наем. Пред първа инстанция са определени привременни мерки с определение на съда от 27.08.2020 г., като грижата за детето е предоставена на майката. Няколко дни след това в ДСП – Плевен е постъпил сигнал от детето и бащата, в който детето заявява, че не желае да бъде предавано на майката. На 04.09.2020 г. детето е отказало да тръгне с майка си. В социалния доклад, изготвен от ДСП – Плевен, детето (тогава на 7 г.) е изслушано от социален работник в отсъствие на бащата. Заявило е, че не желае да живее с майка си, тъй като почти не е живяла с нея, а е отгледана от баща си и дядо си и иска да живее при тях. В доклада се посочва, че детето не е подготвено за такава промяна и е налице риск за психическото и социалното му развитие.
На 14.09.2020 г. в ДПС – Плевен е открит „случай на дете в риск“. Бащата и детето са консултирани в Центъра за социална рехабилитация и интеграция – [населено място], където на детето е оказана психо-социална подкрепа за справяне и преодоляване на психическото и физическо насилие от майката, за което детето е съобщило. Във връзка със социалния доклад е посетено жилището на бащата в [населено място]. Установени са добри битови условия. Детето е в добри отношения с дядо си по бащина линия, спокойно е, посещава училище, добре облечено е и възпитано. Социалните работници са заключили, че детето се намира в сложна житейска ситуация, нуждае се от психосоциална подкрепа за преодоляване на отрицателните емоции и намаляване на нивото на тревожност и в негов интерес е да има контакт и с двамата родители.
По делото е приложен и социален доклад на ДСП – С. с констатации, че майката е в състояние да се грижи за детето, да осигури стабилна среда и задоволяване на емоционалните му нужди. Тя притежава нужния родителски капацитет.
От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-психологическа експертиза съдът установил, че действително в по-голяма част от времето детето е отглеждано от баща си. Детето е било пряк свидетел на многократни конфликтни ситуации между двамата родители. След последната раздяла от м. януари 2020 г. телефонните разговори между детето и майката са редки, срещите липсват. Живеейки приоритетно с бащата, детето е лишено от пълноценни контакти с майката. Въвличането на детето в родителския конфликт го стресира, налице са вече психосоматични прояви – нощна енуреза, страх, бълнуване, нездрав сън. Детето е с установено родителско отчуждение спрямо майката, като една от причините е, че контактите с майката се препятстват от бащата, който не съдейства и не стимулира възстановяване на връзката с майката; бащата единствен може да манипулира или внуши на детето негативно отношение към майката.
Поради необходимостта от защита и зависимостта си, детето се опира на този, с когото живее в момента и много бързо взема неговата страна. Бащата открито напада и се държи пренебрежително с майката, омаловажава ролята й на майка и родител, като така не проявява разбиране към чувствата и преживяванията на детето си. То е поставено в конфликт на лоялност по отношение на родителите си, отхвърлянето на единия родител крие риск за психичното здраве на детето. Посочено е, че то се нуждае от системна психологическа подкрепа. В открито съдебно заседание експертът е заявил, че въпреки всичко едно принудително преместване на детето от съжителството с бащата следва да се случи постепенно, поетапно, ненасилствено и не изведнъж.
При преценката кой от двамата родители да осъществява родителските права съдът е изложил съображения, че и двамата родители демонстрират добър родителски капацитет; желаят да се грижат за детето; и двамата биха имали подкрепа за отглеждането от близки хора; майката е с постоянни доходи, бащата е безработен, но това обстоятелство не е достатъчно само по себе си да обуслови извод, че родителят, работещ по трудово правоотношение, трябва да бъде предпочетен; родителите не са спестили на детето разприте помежду си; бащата се е грижил през повечето време за детето и с ползва с доверието му; посочил е, че действително от заключението на експерта е видно, че към момента само бащата може да манипулира детето и да създава негативно отношение към майката; въпреки това приел, че ако детето бъде откъснато от познатата му обичайна среда, която се установява, че е свързана с бащата, това би довело до стрес и евентуално задълбочаване на психосоматичните прояви на К.; детето добре се е интегрирало в учебната среда в [населено място], не следва да се откъсва насилствено от познатата му среда; необходимо е да се осъществява редовен контакт с майката, но това следва да се осъществи поетапно, с помощта на специалисти; заключил, че интересът на детето налага то да остане да живее с баща си, който да упражнява и родителските права.
Няма предвидени никакви марки за възстановяване контактите с майката, помощ на детето от специализирани органи, задължения към родителите в тази връзка.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото разрешение от настоящия състав, при неточно приложение на материалния закон - чл. 59, ал. 8 СК, чл. 59, ал. 4 СК и пар. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето и при допуснато съществено нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК, както разясненията във връзка с тълкуването им, дадени по-горе от настоящия състав на Върховния касационен съд.
Съдът не е действал активно чрез предписване на други мерки в хода на процеса, които да способстват за възстановяване на отношенията на детето с майката и да възпрепятстват бащата да пренебрегва съдебните разпореждания.
При установеното отчуждаване на детето от майката, е възприел само въвеждащ режим за срок от пет месеца – с постепенно увеличаване на времето, в което майката да взема детето, но не е предписал мерки, свързани с работата на специалисти, което всъщност се препоръчва и от вещото лице – психолог и от социалните работници като основни средства за помощ на детето, което е в риск, и за нормализиране на отношенията с майката.
При така изложеното, въззивното решение следва да се касира и спорът да се разреши от състава на Върховния касационен съд:
По делото се установява:
При образуване на делото в районния съд, към август 2020 г. бащата живее с детето в [населено място] в къща – основна сграда с пристройка, собственост на дядото по бащина линия Л. Д. Б.. В трите стаи на основната сграда се извършват ремонтни дейности, без условия за ползване. Пристройката се състои от спалня с двойно легло, което се ползва от бащата с детето, спалното беля е в лошо хигиенно състояние – захабено и скъсано; мебелите са стари и амортизирани. Има кухня с домакинско оборудване и легло, което се използва от съжителстващия дядо по бащина линия. Електрическият бойлер в банята не е работещ и за къпане водата се затопля с бързовар. Няма обособено лично пространство и кът за учене на детето.
Бащата твърди, че работи частно като рехабилитатор и се самоосигурява, като получава около 1 500 лв. месечни доходи, но не уточнява работна продължителност и почивни дни. Няма данни за предишна трудова дейност. Дава противоречива информация по делото и пред органите на ОЗД; напада последните, отказва да сътрудничи и за предоставената информация отказва да подпише протокола, изготвен от Дирекция „СП“, Долна Митрополия.
Пред служителите на дирекцията, а и пред съда твърди, че е предстоящо преместването му в [населено място], където имал просторен и добре оборудван и поддържан апартамент; намерението му е да запише детето да учи именно в [населено място]. Няма доказателства, че действително притежава такъв имот. По делото е представен нотариален акт от 2017 г., според който бащата е продал на дядото Л. Б. идеална част от свой имот в [населено място].
В хода на първоинстанционното производство изненадващо и без предупреждение на майката, се премества в [населено място] и записва К. в училище „Х. Б.“ в града, като редовен ученик от първи кла. Твърди, че търси работа, до даване ход на устните състезания пред въззивна инстанция, няма данни за каквато и да е трудова заетост, за самоосигуряване и на каква база, липсват каквито и да са обективни доказателства за това как се издържа. Според записванията на личната карта на Д. Л., същият е с постоянен адрес в [населено място], [улица]. На 10.09.2020 г., в процедурата по открития случай по неговия сигнал в Дирекция „СП“ Плевен, е съобщил за свой адрес по местоживеене постоянния си адрес по лична карта в [населено място].
В Плевен бащата живее с детето в[жк], [жилищен адрес] в жилище с две големи стаи, едната от които за детето; с кухня, сервизни помещения и два балкона. Жилището е обзаведено с всички нужни за отглеждане мебели, вещи и уреди; хигиенно-битовите условия са добри; отоплява се с ТЕЦ, в близост е до училището, в което се обучава К..
Бащата твърди, че жилището е взето под наем, но няма писмени доказателства за това, нито е изяснен срока на наемния договор и месечната наемна цена, което поставя въпроса дали жилището е действително дългосрочно наето, или е само с оглед процеса. На това сочи и обстоятелството, че личният лекар на детето е с практика в [населено място], там е и постоянният адрес и този по местоживеене на бащата. Липсват данни бащата да има редовни доходи, с които да плаща наемната цена.
В производството по привременни мерки пред РС има невъздържано поведение в съдебната зала – реплекира и прекъсва свидетели, за което е многократно предупреждаван от съда.
Бащата сътрудничи на социалните работници в ДСП – Плевен при извършване на социалното проучване.
От доклада на ДСП – С. майката живее в жилище под наем, намиращо се в [населено място], което се състои от хол, обособен за трапезария и спалня, както и стая, обособена като спално помещение с две ъглови легла. Има кухня с нужното домакинско оборудване, санитарен възел и коридор. К. ще спи с майката в обособената част за спане в хола, където има бюро, на което детето може да учи и стаята е по-светла. С майката в апартамента живее и пълнолетната й дъщеря М. К., която пред съда заявява, че желае да съжителства със сестричката си и е съгласна с горното разпределение на жилищната площ. Няма данни М. К. да е общувала някога с малкото дете. Г. Б. има още двама сина – по-големият Н. К. живее с баща си, упражняването на родителските права спрямо по-малкото момче Б. К. е предоставено на нея, като детето по взаимно съгласие между родителите, живее и при двамата, които споделят грижите за него. Няма данни по-големият от братята изобщо да познава и и някога да е общувал с К..
Майката работи като медицинска сестра в отделение по „Неврология“ към МБАЛ „Д-р С. Х.“, [населено място], на две смени – дневна и нощна по 8 часа, като дава и дежурства. Възможно е да премине в удобни за нея смени – първа и втора. Получава месечно възнаграждение в размер на 750 лв., като в зависимост от извънредните смени възнаграждението й може да стигне до 1000 лв. Може да разчита на пълнолетната си дъщеря, с която живее в едно домакинство.
Множество доказателства по делото установяват, че съжителството между родителите и съвместния им живот са били придружени от конфликти и агресивни актове, придружени с множество раздели и последващи събирания за по няколко месеца. Всяка раздяла е придружена от зрелищен скандал и изгонване от жилището на някой от родителите, с някое от децата (синът на майката Б. е живеел с Г., Д. и детето К.). Скандалите и агресивните прояви между родителите са били в присъствието на К., като след поредния такъв, майката е изгонена с другото дете.
Детето през 2019/2020 г. посещава детска градина „П.“, [населено място], а след това е записано в първи клас в [населено място]. Класният ръководител в Плевен има добри първи впечатления от К.. Споделя, че детето е възпитано, спокойно, добре облечено.
Съдът установи, че К. контактува основна с бащата и дядото по бащина линия; няма данни да играе с деца на нейна възраст или да гостува на съседи и близки. Не поддържа контакти с майката от неопределен период от време. Когато майката се опитва да разговаря с детето по телефона, бащата категорично заявява, че К. не иска да говори с нея.
С определение от 27.08.2020 г. районният съд е определил привременни мерки, като предоставил грижата за детето на майката и определил мерки относно личните отношения с бащата – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. на съботния ден до 17.00 ч. на неделния ден. Въпреки констатираните от съда обстоятелства, вкл. нежелание на детето да контактува с майката, не е предписал допълнителни мерки за възстановяване на отношенията и подпомагане на детето и родителите .
Мерките не са приведени в изпълнение.
На 08.09.2020 г. бащата подал заявление до ДСП – [населено място], че детето не желае да отиде при майката. Въз основа на сигнал, подаден лично от седемгодишното момиченце и от бащата, Дирекция „СП“ Плевен, е открит случай за дете в риск, „за да бъде насочено към подходяща социална услуга за преодоляване на негативните последици от създалата се ситуация“. В писмото от дирекцията до съда е възпроизведено казаното от детето пред социални работници, изслушано лично по негово изрично искане. В писмото до съда е заключено, че детето е силно емоционално привързано към бащата и не е подготвено за промяна в живота си; налице е риск за емоционалното здраве, нравствената устойчивост на детето и неговото правилно социално развитие. В него и в Социален доклад за оценка на постъпил сигнал, са ползвани данните от сигнала на бащата, неговите обяснения и тези на детето пред социален работник. На базата на тях са направени и заключенията от социалната служба.
Детето и бащата са консултирани в Комплекс за социални услуги за деца и пълнолетни лица, преживели насилие (звено Център за социална рехабилитация и интеграция, [населено място]), където е изготвена индивидуална социална оценка на детето, отново въз основа само на сведенията, получени от детето и бащата, които са записани в оценката като твърд факт; няма данни да е събирана допълнителна информация или детето и бащата да са обследвани от психолог. Екипът на Центъра предлага детето да полза услуга за оказване на психосоциална подкрепа за справяне и преодоляване на психическото и физическото развитие от майката Г. Б., за което е съобщило детето. Мотивите са напълно идентични с тези в по-горните доклади и оценки, като навсякъде за постоянен адрес на бащата е посочен този в [населено място], така, както той е заявил в сигнала си до ДСП, което не съответства на данните в личните му документи.
На 25.09.2020 г. Д. Д. е подал заявление за ползване на социални услуги
На 28.09.2020 г. от ДСП – Плевен е издадено направление за ползване на социална услуга от детето, което е насочено до Сдружение „Център отворена врата“ за срок от 6 месеца „предвид сложната житейска ситуация, в която се намира детето и нуждата то психологическа и социална подкрепа“. Указано е, в случай на данни за родителско отчуждение в хода на работата, КЛСУДПЛПН – Плевен да уведоми своевременно ОЗД – Плевен, за да се предприемат административни действия за насочване на родителите към подходящи социални услуги.
По делото няма данни за реално дадените от Сдружението или ДСП насоки и реално предприети дейности, съответно какъв е резултатът, съдействали ли са родителите, съответно наложени ли са административни санкции. Съдът не е контролирал тази дейност, нито е изискал от социалните служби да дадат конкретни предписания на родителите. Сам не е предприел действия по съобразяване на привременните мерки в хода на процеса с оглед установените отношения и родителско отчуждаване на детето спрямо майката. Бащата, пред районния съд е заявил, че обещава да спазва режима, който съдът ще определи с решението си за контакти с детето, но в производството пред въззивния съд не е проконтролирано дали такива междувременно се осъществяват действително при изпълнение на привременните мерки и бащата подпомага ли съзнателно детето в преодоляване на нежеланието да контактува с майката. В същото в време, пред вещото лице – психолог, на въпроса „Не смятате ли, че детето трябва да контактува и да се вижда с майка си“, бащата отговаря „Аз нищо не мога да направя, щом детето не иска, аз няма да я карам на сила. Нали Ви казах, тя е стресирана от майка си. Не иска да я вижда, нито да я чува. Аз какво трябва да направя?“. На коментара на психолога „А., К. е малка, за да взема такива решения“, отговаря „Аз ви казах, че насила няма да я карам да ходи никъде и да говори с някого, с когото не иска.“. Пред психолога детето отговаря, че майката понякога ѝ се обажда.. „а и аз не искам, тя толкова време не ме търсила..“, на въпроса на психолога „А ти откъде знаеш, че не те е търсила“, отговаря „А., тати ми казва, той всичко ми казва..“
Данните относно изпълнението на привременните мерки, вкл. определянето на мерки за възстановяване на контакта дете-родител в хода на самото производство, са от изключително значение, за да се установи кои от тях дават резултат, кои не, как следва да се въздейства на родителите и детето, за да се постигне като краен резултат с решението произнасяне по чл. 59, ал. 2 СК в най-добрия интерес на детето, вкл. относно режима на лични отношения с неотглеждащия родител и евентуално необходимите мерки за закрила. даването на също е следвало да се обсъдят в съвкупност, ведно с всички други при постановяване на окончателен акт по съществото на спора, вкл. с оглед установяване развитие в отношенията между Установените промени или липса на такива в хода на процеса следва да се анализират, като се прецени евентуалната динамика в отношенията между родителите и децата.
Личният лекар на К., с практика в [населено място] съобщава за здраво, добре развито и умно дете; имунизирано съгласно имунизационния календар на страната.
От заключението на вещото лице – психолог, се установява, че, стилът на възпитание на двамата родители е либерален, основаващ се на свободна комуникация и избор на детето. В поведението на детето се наблюдават симптоми, характерни за поведение на дете, засегнато от родителско отчуждаване към неговата майка. Предпоставка за родителско отчуждение идва от странна на бащата, прилагайки различни манипулативни техники и поставяйки детето пред невъзможен на избор между двамата родители. Най-използвани от него манипулативни техники са на внушението на собствената гледна точка, селективност на предлаганата информация и „избор без да има избор“. Дори само с поведението си на родител, който не стимулира и препятства контактите между детето и майката, прилага практика, която води до родителско отчуждение от страна на детето към неговата майка. Бащата открито напада и се държи пренебрежително по отношение на майката – като жена, партньор и, най-вече, като майка на детето му. Омаловажавайки ролята на и приноса й на родител и майка, той не проявява чувствителност и разбиране към чувствата и преживяванията на собственото си дете. Детето е поставено в конфликт на лоялност; отхвърлянето на единия родител го поставя в голямо вътрешно напрежение и крие огромен риск за психичното му здраве.
Препоръките са, че К. се нуждае от системна дългосрочна психологическа подкрепа и терапия.
Съдът намира, че подходящи услуги следва да се предложат и на двамата родители.
В двата доклада на ДСП – Плевен е заключено, че в интерес на детето е да се осигурят пълноценни контакти и с двамата родители; понеже К. не е подготвена за промяна в живота си, е налице риск за емоционалното й здраве и правилно социално развитие.
При така установеното, съдът приема, че по критерии като възраст и пол на детето, финансови възможности и трудова заетост майката има преимущество пред бащата. Относно жилищната обезпеченост – и двамата живеят в жилище под наем, без данни за условията и срока на договорите, като наемането от бащата е извършено в хода на процеса и има опасения, че е недълготрайно. По отношението на майката пък е от значение това, че живее в жилището с пълнолетната си дъщеря М., на 22 г., за която обаче няма данни за трудова заетост или друга активност, доходи и как участва в общото домакинство и разходите. Това е от значение за преценката дали действително М. може да помага в отглеждането на сестричката си и как се разпределят доходите на майката. Тя, в същото време, има родителски отговорности и към други две деца (синове от друга връзка), като спрямо едното (Б.) родителските права са предоставени на нея, вкл. при нея е определено и местоживеенето му, за когото също следва да има предвидено място за спане и престой в жилището на майката, независимо, че по взаимно съгласие с бащата (по твърдения на майката), родителството е споделено (означава, че детето има обезпечен дом и при двамата). По отношение на другото непълнолетно дете Н., за което също се предполага, че има определен режим на лични отношения, също би следвало да е подсигурено място за престой при осъществяване на срещите с майката. По делото съдът не е изяснил възрастта на непълнолетните деца на майката. Официални данни какво е постановено по отношение на тях от съд по въпроса за възлагане на родителските права, мерки на лични отношения и издръжка, няма. Не е установено майката изплаща ли редовно алиментните си задължения към тях, какви са действителните й отношения с тези деца и поддържа ли комуникация с оглед родителските отговорности спрямо тях с баща им – все обстоятелства, които са от значение, за да се прецени всестранно родителския капацитет на майката и действителните ѝ финансови възможности. С тези деца социалните работници не са разговаряли, така че не е ясно, как ще се впише в семейния кръг К., братята й чувстват ли я близка, как режимите на лични контакти с тях и майката ще се съчетаят с отглеждането на К. от майката, евентуално на личните контакти с нея, както и съобразяването на необходими мерки за възстановяване на отношенията с майката и реално им осъществяване.
По отношение на поддържаната хигиена майката също има известно предимство, докато бащата в началото на процеса, е допуснал детето да живее в изключително нехигиенична обстановка, а и само то не е било добре поддържано. В хода на процеса, бащата и детето обитават добре подържано, чисто жилище и детето е добре гледано. Остават обаче притесненията дали бащата ще продължи с тази линия на отглеждане, доколкото в хода на процеса не демонстрира последователност във вижданията си как да подреди живота си – заявява намерения да живее постоянно и да се устрои в различни места, както и, че е в процес на търсене на работа, но така и не е започнал такава в хода на производството, нито дава указания за продължителна месторабота в миналото.
Родителите са в много лоши отношения помежду си, не могат да постигнат съгласие и никой от двамата не е спестил на детето разприте помежду им, то е ставало свидетел на сериозни конфликти, в които е имало и физическо насилие между родителите. В този аспект и двамата родители демонстрират дефицит на родителски капацитет и носят лична и морална отговорност за сегашните и бъдещи психоемоционални страдания и негативни последствия в развитието и растежа на детето.
Привързаността на детето К. е изцяло към бащата и дядото по бащина линия; не поддържа контакти със семейството на майката. При посещение на социален работник в [населено място] и разговор с детето, то е споделило, че познава кака М., но не я вижда. На среща със социален работник по повод подаден сигнал от бащата и детето, че то не желае да отиде при майката, в изпълнение на определените от районния съд привременни мерки, К. съобщава, че на другите деца на майката не гледа като на братя и сестри, не ги нарича „како“, „батко“, не са ѝ близки; веднъж се държат мило, друг път – не; майката също се държи всеки път различно. Съдът има предвид, че последните обяснения на детето са дадени с оглед отказа да се изпълнят привременните мерки. Отказ да живее с майката детето е заявило и по-късно, при срещата със социален работник от ДСО – Плевен. Относно предпочитанието на детето спрямо единия родител следва да се изхожда от възрастта му, неговата зрялост, моментно емоционално състояние. Според вещото лице – психолог във възрастта на К. детето все още не е изградило цялостна представа и способност да прави разлика между различни ментални „образи в главата“; все още не е в състояние да прави разлика между собствено възприятие, собствените фантазии и историите, които някой им е разказал. Ставайки свидетел на изгонване от жилището в резултат на караниците и скандалите, детето е обхванато от страх, че ще загуби и другия родител – „Татко изгони мама, дали ще ме изгони и мен?“.
Поради необходимостта от защита и зависимост в този момент, детето се опира на този, с когото живее в момента и много бързо взема неговата страна, като по този начин поне временно и повърхностно се освобождава от непоносимостта на конфликта на лоялността, в който се намира.
Съдът приема, че съществува отчуждение спрямо майката и то е резултат от конфликта между двамата родители, на което детето става свидетел, но преди всичко на съзнателно отчуждаващо поведение на бащата.
Огромният проблем по това дело е, че психиката и емоционалното развитие на детето са в риск, поради липсата на нормални взаимоотношения с майката. Детето се нуждае от психологическа подкрепа и помощ, която трябва да бъде комплексна, системна и дългосрочна, като включи и двамата родители. За тази цел е необходимо съзнателното участие и сътрудничество от тях, но към настоящия момент такива липсват. Докато детето живее с отчуждаващия родител, който в случая и ясно заявява, че по никакъв начин няма да стимулира детето към възстановяване на контактите с майката, не може да се очаква, той да изпълнява определените от съда мерки на защита. Заживяването на детето с майката е невъзможно и рисково без предварителна подготовка на детето, която както стана ясно, се очаква да е дългосрочна и, за да е ефективна трябва да е системна. Насилственото налагане на промяната е опасно за психоемоционалното здраве на детето, като няма да е ефективно едва след това с К. да започнат работа компетентни специалисти – педагози, социални работници, психолози. При това, детето през по-голямата част от съзнателния си живот е живяло с бащата, отглеждано от него и разширения кръг роднини по бащина линия. Домът, средата на майката са непознати, липсва сестринска връзка с по-голямата сестра М., а и разликата във възрастта на двете е значителна.
Към настоящия момент съдът приема за компрометиран родителският капацитет и на двамата родители поради въвличането на детето от ранна детска възраст в невъздържани конфликти помежду им и за особено осъдително отчуждаващото поведение на бащата и отказът да разбере, че поведението му, самото неоказване на подкрепа на К. за нормализиране на връзката с майката, уврежда психиката на собственото му дете, което напълно противоречи на думите му, че действа само в неин интерес. Капацитетният родител не е този, който не греши, а този, който е готов да коригира поведението си, когато е сгрешил, нещо, което не се забелязва по отношение на бащата; той изобщо не осъзнава каква вреда оказва на дъщеричката си.
За съда, вземайки решение най-важен е интересът на К. и при така сложилите се сложни отношения, намира за по-обгрижващо и по-малко стресиращо решение, родителските права да бъдат предоставени на бащата. На майката следва да бъде определен режим на лични отношения.
Отчуждаването е един много дълъг и труден процес и възвръщането към нормата изисква специализирана помощ и многостранно въздействие върху детето, като всяка намеса с положителна черта ще има добро влияние върху детето за промяна на отношението му към майката. Съдът няма възможност да следи след постановяване на решението как се отразява постановеното на детето, съответно предписаните мерки изпълняват ли се, адекватни ли са на нуждата и необходимо ли е изменението им. Само комплексна работа и взаимна ангажираност със социалните служби би могла да е действително полезна за детето.
Съдът намира, че е нужен период, в който да се възстановят връзките на майката с детето, доверието в общуването, без намеса на бащата, със съдействие на специалисти, които да подпомогнат К. и родителите и да ограничат стреса относно „принудата“ да осъществява лични контакти с майката. Детето има нужда да я опознае, както и едноутробните си сестра и братя, които са ѝ фактически напълно непознати.
На детето и родителите трябва да бъде осигурена психологическа помощ и, доколкото и сътрудничеството и комуникацията между тях е напълно неефективна, а бащата не подпомага детето да опознае майката, напротив, въздейства отчуждаващо, отказва родителско сътрудничество и реална промяна на собственото си поведение, мерките по чл. 59, ал. 8 СК следва да бъдат гарантирани чрез възлагане на отговорности на Дирекция „Социално подпомагане“ Плевен за изготвяне на оценка на потребностите на родителите и детето и план за работа със специалист, според конкретните нужди, проблеми и промени в ситуацията.
Дирекция „Социално подпомагане“ е сред органите, които осъществяват държавната политика по закрила на децата, а сред мерките на закрила са съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда; информиране за правата и задълженията на децата и родителите, предоставяне на социални услуги. Сред мерките за закрила в семейна среда са осигуряване на педагогическа и психологическа помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата, социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията; насочване към подходящи социални услуги в общността (терминът е легален и се ползва в ЗЗДт, изяснен в пар. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за социално подпомагане (ЗСП), към който препраща ЗЗДт). В тази връзка ДСП извършва "социална работа" - професионална дейност за подобряване взаимната адаптация на лицата, семействата, групите и средата, в която те живеят чрез комплекс от подпомагащи дейности, насочени към постигане на по-добро качество на живот, достойнство и отговорност у хората на основата на индивидуалните им способности, междуличностните отношения и ресурсите на общността.
Постановеното от съда трябва да бъде и реално изпълнено, поради което социалните служби следва да ползват всички законови инструменти, за да обезпечат осъществяване на планираната от тях работа, вкл. издаване на заповед за насочване на родителите и детето към социална услуга в общността по реда на чл. 20, ал. 4 от Правилника за приложение на ЗЗДт, съответно – издаване на задължително предписание на несъдействащия родител с последващо прилагане на санкцията по чл. 45, ал. 9 от ЗЗДт. Работата с родителите и детето следва да продължи до закриване на случая от ДСП, евентуално съвместно с доставчик на социални услуги за деца, поради това, че детето вече не е в риск (не заради отказа на родителите). При създаване на пречки от родителите и други форми на отказ да сътрудничат, както и при настъпили изменения, засягащи интереса на детето, ДСП следва да уведоми съда по делото - Районен съд Плевен, който, ако интересът на детето го изисква, служебно трябва да предприеме действия по реда на чл. 59, ал. 9 СК. ДСП също може да направи искане за изменение или допълване на мерките, постановени с настоящото решение в хипотезата на чл. 59, ал. 9 СК.
Няма никакво съмнение, че ДСП не е страна по спора по чл. 59, ал. 3 СК и не е обвързана от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, присъщо за насрещните страни, но е задължена да изпълни съдебното разпореждане. Изрично и в ЗЗДт е предвидено, че социалните служби са длъжни да изпълняват предприетите по закона мерки и да съдействат при осъществяването на дейностите по закрила на детето, сред които попадат и тези по чл. 59, ал. 8 СК. Централните и териториалните органи на изпълнителната власт и специализираните институции за деца също са задължени своевременно да оказват съдействие и да предоставят информация на дирекции "Социално подпомагане" при изпълнение на служебните им задължения.
Като резултат, въззивното решение следва да бъде потвърдено относно местоживеенето на детето К. при бащата, предоставянето на родителските права на него и издръжката, като бъде отменено в частта относно режима на лични отношения с майката.
Съставът на ВКС постановява:
Майката да осъществи четири срещи с К. в първите четири петъка в месеца след влизане в сила на решенето, без участие на бащата, от 10.00 до 12.00 часа, в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено и взето от бащата. Определените от съда дни от седмицата и посочени часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на страните и ДСП.
Майката да осъществи срещи с детето К. в първите две съботи на следващия (втори) месец, без участието на бащата, от 10.00 ч. до 12.00 ч., в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено и взето от бащата. Определените от съда дни от седмицата и посочени часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на страните и ДСП. През третата и четвъртата събота, майката да осъществи срещи с детето К., без участието на бащата, в присъствието на трето лице, посочено от него, като вземе детето от дома на бащата в 10.00 ч. и го върне до 14.00 ч.
Майката да осъществи две срещи с детето К. през третия месец – във втората и четвърта събота, без участието на бащата, от 10.00 ч. до 11.00 ч. в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено от бащата или лице, определено от него, а след 11.00 ч., без присъствие на бащата и на трето лице, като детето бъде върнато от майката в дома на бащата до 14.00 ч. Определените от съда дни от седмицата и посочени часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на страните и ДСП.
Преди срещите, представителят на ДСП да подготвя детето, а ако сам намери за нужно или му бъде предписано с индивидуален план за подкрепа, да предостави съответната услуга и на родителите преди или след срещата.
Контролът, възлаган на социалния работник от компетентната ДСП при осъществяване на срещите на детето с родителя в присъствието на трето лице, е свързан с предоставянето на социалната услуга, постигане целите, преследвани с определените от съда мерки. При преценка може да издаде задължителни предписания с последващо приложение на административна санкция.
Майката да осъществи срещи с детето К. през четвъртия месец в първата и третата събота от същия месец от 09:30 ч., като майката вземе детето К. от дома на бащата и я върне до 14.00 ч. в дома на бащата.
Майката да вземе детето К. през петия месец в първата и трета събота от месеца от 09:30 ч. в съботния ден на съответната седмица от дома на бащата до 16:00 ч. на същия ден, като върне детето в дома на бащата.
Майката да осъществи срещи с детето К. през шестия месец в първа и третата събота от месеца от 09.30 ч. до 17.00 ч., като вземе детето от дома на бащата и го върне в дома на бащата.
През първата К. от настоящата година, К. да остане с баща си, като майката осъществи среща с нея на 26.12. от 09.30 до 17.00 ч.
Майката да вземе детето К. през седмия месец при себе си, с преспиване, в първа и третата събота от месеца от 10.00 ч. на съботния ден до 15.00 ч. на следващия, като вземе детето от дома на бащата и го върне в дома на бащата.
Майката да вземе детето К. през осмия месец при себе си, с преспиване, в първа и третата събота от месеца от 10.00 ч. на съботния ден до 17.00 ч. на следващия, като вземе детето от дома на бащата и го върне в дома на бащата.
След осеммесечния преходен период, майката да взема детето К. при себе си, с преспиване, всяка първа и трета седмица от месеца, от 09:30 в съботния ден на съответната седмица до 17:00 часа на неделния ден от седмицата и 30 дни през лятото (възможно е и с прекъсване, при взаимно споразумение между родителите), с преспиване, като тридесетдневния период не трябва да съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като той се задължава до 30.04. да уведоми писмено майката кога ще ползва същия. Ако до 30.04. бащата не уведоми писмено майката за времето на платения му годишен отпуск, майката да има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми бащата писмено до 30.05., без да е необходимо неговото съгласие.
През четните години, майката да взема детето по време на коледната ваканция, като го взема в 19.00 часа в деня, в който го разпускат от училище и да го връща до 17.00 часа в деня преди децата да тръгнат на училище; да взема детето в 19.00 часа на последния учебен ден и да го връща до 17.00 часа на последния ден преди да тръгне на училище, за пролетната ваканция. Ако пролетната ваканция и В. съвпадат през четните години, майката да взема детето, включително и за В..
През нечетните години, майката да взема детето по време на В. – петък, събота, неделя и понеделник (които в съответната година са определени за празнуването му), есенната и междусрочната ваканция, като да взема детето в 19.00 часа, в деня, в който го разпускат от училище и да го връща до 17.00 часа в деня, преди да тръгнат на училище. Ако пролетната ваканция и В. съвпадат през нечетните години, детето да остане при бащата, включително и за В..
Майката да взема детето за рождения му ден през всяка четна година и за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 18.00 часа. Когато рождената дата и денят, следващ рождения ден, се падат почивни дни, вземането да е с преспиване от 10.00 ч. на рождената дата, до 17.00 ч. на следващия ден.
Майката да взема детето за своя рожден ден всяка година, за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 18.00 часа.
Когато рожденият ден на бащата се пада в дни, определени за лични контакти с бащата, детето да остава при нея.
Възлага на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен да изготви индивидуална оценка на потребностите от подкрепа (установяване на индивидуализираната нужда и даване на насока на ДСП, съобразно отчетените проблемни области) на родителите и детето и да изработи конкретен индивидуален план за работа, със съответните услуги и предписания, с цел преодоляване родителското отчуждаване на детето спрямо отчуждения родител, а също и поне базова комуникация между родителите с цел подкрепа на детето и родителско сътрудничество. Работата с детето и родителите да продължи, докато детето е в риск. При създаване на пречки от родителите и други форми на отказ да сътрудничат, както и при настъпили изменения, налагащи промяна на защитните мерки, включително предписаните от съда с настоящото решение, да уведоми съда по делото – Районен съд – Севлиево, който, ако интересът на детето го изисква, да предприеме действия по реда на чл. 59, ал. 9 СК. ДСП също може да направи искане за изменение или допълване на мерките, постановени с настоящото решение в хипотезата на чл. 59, ал. 9 СК.
Родителите следва да съдействат на органите по закрила на детето, като съдът намира за нужно да им укаже да потърсят тяхната или друга професионална помощ и извън изрично посоченото в това решение от съда, с оглед нормализиране на отношенията между тях и подкрепа на детето К. за справяне със ситуацията.
Бащата следва, ако предприеме промени в местоживеенето и учебното заведение, в което учи детето, писмено да уведоми майката и компетентната ДСП. В този случай ДСП незабавно да извърши проверка и при необходимост да предприеме действия, съответно да уведоми друга компетентна ДСП, да сигнализира съда или други компетентни държавни органи.
Предупреждава бащата, че честата промяна в мястото за живеене и учене на детето не се отразява положително на детето.
Предвид този резултат, страните не си дължат взаимно съдебноделоводни разноски.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение


ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 50/14.05.2021 г., постановено от Габровски окръжен съд по въззивно гр.д. № 101/2021 г. в частта, с която родителските права спрямо детето К. са предоставени на бащата Д. Л. Д., местоживеенето на детето е определено при бащата, а майката Г. М. Б. е осъдена да плаща месечна издръжка на детето чрез неговия баща
ОТМЕНЯ въззивно решение № 50/14.05.2021 г., постановено от Габровски окръжен съд по въззивно гр.д. № 101/2021 г. в частта относно режима на лични отношения на майката Г. М. Б. ЕГН [ЕГН] с детето К. Д. Д. ЕГН [ЕГН], като вместо това
ПОСТАНОВИ:
Майката Г. М. Б. ЕГН [ЕГН] да осъществи четири срещи с детето К. Д. Д. ЕГН [ЕГН] в първите четири петъка в месеца след влизане в сила на решенето , без участие на бащата, от 10.00 до 12.00 часа, в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено и взето от бащата. Определените от съда дни от седмицата и посочени часови интервали могат да бъдат променени само при взаимно съгласие на страните и ДСП.
Майката да осъществи срещи с детето К. в първите две съботи на следващия (втори) месец , без участието на бащата, от 10.00 ч. до 12.00 ч., в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено и взето от бащата. Определените от съда дни от седмицата и посочени часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на страните и ДСП. През третата и четвъртата събота, майката да осъществи срещи с детето К., без участието на бащата, в присъствието на трето лице, посочено от него, като вземе детето от дома на бащата в 10.00 ч. и го върне до 14.00 ч.
Майката да осъществи две срещи с детето К. през третия месец – във втората и четвърта събота, без участието на бащата, от 10.00 ч. до 11.00 ч. в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено от бащата или лице, определено от него, а след 11.00 ч., без присъствие на бащата и на трето лице, като детето бъде върнато от майката в дома на бащата до 14.00 ч. Определените от съда дни от седмицата и посочени часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на страните и ДСП.
Преди срещите, представителят на ДСП да подготвя детето, а ако сам намери за нужно или му бъде предписано с индивидуален план за подкрепа, да предостави съответната услуга и на родителите преди или след срещата.
Контролът, възлаган на социалния работник от компетентната ДСП при осъществяване на срещите на детето с родителя в присъствието на трето лице, е свързан с предоставянето на социалната услуга, постигане целите, преследвани с определените от съда мерки. При преценка може да издаде задължителни предписания с последващо приложение на административна санкция.
Майката да осъществи срещи с детето К. през четвъртия месец в първата и третата събота от същия месец от 09:30 ч., като майката вземе детето К. от дома на бащата и я върне до 14.00 ч. в дома на бащата. По преценка на ДСП следва да се предвиди присъствие на трето лице, определено от ДСП.
Майката да вземе детето К. през петия месец в първата и трета събота от месеца от 09:30 ч. в съботния ден на съответната седмица от дома на бащата до 16:00 ч. на същия ден, като върне детето в дома на бащата. По преценка на ДСП следва да се предвиди присъствие на трето лице, определено от ДСП.
Майката да осъществи срещи с детето К. през шестия месец в първа и третата събота от месеца от 09.30 ч. до 17.00 ч., като вземе детето от дома на бащата и го върне в дома на бащата. По преценка на ДСП следва да се предвиди присъствие на трето лице, определено от ДСП.
През първата К. от настоящата година , К. да остане с баща си, като майката осъществи среща с нея на 26.12. от 09.30 до 17.00 ч.
Майката да вземе детето К. през седмия месец при себе си, с преспиване, в първа и третата събота от месеца от 10.00 ч. на съботния ден до 15.00 ч. на следващия, като вземе детето от дома на бащата и го върне в дома на бащата.
Майката да вземе детето К. през осмия месец при себе си, с преспиване, в първа и третата събота от месеца от 10.00 ч. на съботния ден до 17.00 ч. на следващия, като вземе детето от дома на бащата и го върне в дома на бащата.
След осеммесечния преходен период , майката да взема детето К. при себе си, с преспиване, всяка първа и трета седмица от месеца, от 09:30 в съботния ден на съответната седмица до 17:00 часа на неделния ден от седмицата и 30 дни през лятото (възможно е и с прекъсване, при взаимно споразумение между родителите), с преспиване, като тридесетдневния период не трябва да съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като той се задължава до 30.04. да уведоми писмено майката кога ще ползва същия. Ако до 30.04. бащата не уведоми писмено майката за времето на платения му годишен отпуск, майката да има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми бащата писмено до 30.05., без да е необходимо неговото съгласие.
През четните години , майката да взема детето по време на коледната ваканция , като го взема в 19.00 часа в деня, в който го разпускат от училище и да го връща до 17.00 часа в деня преди децата да тръгнат на училище; да взема детето в 19.00 часа на последния учебен ден и да го връща до 17.00 часа на последния ден преди да тръгне на училище, за пролетната ваканция. Ако пролетната ваканция и В. съвпадат през четните години, майката да взема детето, включително и за В..
През нечетните години , майката да взема детето по време на В. – петък, събота, неделя и понеделник (които в съответната година са определени за празнуването му), есенната и междусрочната ваканция , като да взема детето в 19.00 часа, в деня, в който го разпускат от училище и да го връща до 17.00 часа в деня, преди да тръгнат на училище. Ако пролетната ваканция и В. съвпадат през нечетните години, детето да остане при бащата, включително и за В..
Майката да взема детето за рождения му ден през всяка четна година и за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 18.00 часа. Когато рождената дата и денят, следващ рождения ден, се падат почивни дни, вземането да е с преспиване от 10.00 ч. на рождената дата, до 17.00 ч. на следващия ден.
Майката да взема детето за своя рожден ден всяка година, за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 18.00 часа.
Когато рожденият ден на бащата се пада в дни, определени за лични контакти с бащата, детето да остава при нея.
ЗАДЪЛЖАВА Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен да изготви индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на родителите и детето и да изработи конкретен индивидуален план за подкрепа въз основа на индивидуална оценка на потребностите със съответните услуги и предписания, с цел преодоляване родителското отчуждаване на детето К. спрямо майката, а също и за подпомагане на комуникацията между родителите с цел подкрепа на детето и родителско сътрудничество.
Работата с детето и родителите да продължи, докато детето е в риск.
При създаване на пречки от родителите и други форми на отказ да сътрудничат, както и при настъпили изменения, налагащи промяна на защитните мерки, включително предписаните от съда с настоящото решение, да уведоми съда по делото – Районен съд – Севлиево, който, ако интересът на детето го изисква, да предприеме действия по реда на чл. 59, ал. 9 СК. ДСП също може да направи искане за изменение или допълване на мерките, постановени с настоящото решение в хипотезата на чл. 59, ал. 9 СК.

ЗАДЪЛЖАВА Д. Л. Д. и Г. М. Б. да съдействат на органите по закрила на детето и да изпълняват техните препоръки и предписания.
ЗАДЪЛЖАВА Д. Л. Д. при предприемане на промени в местоживеенето и учебното заведение, в което учи детето, писмено да уведоми майката и компетентната ДСП. В този случай ДСП незабавно да извърши проверка и при необходимост да предприеме действия, съответно да уведоми друга компетентна ДСП, да сигнализира съда или други компетентни държавни органи.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: