ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретар Ина Андонова в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и четвърта година като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1681 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „БУЛКОСТ“ ООД срещу решение № 326/25.05.2023 г. по в. т. д. № 277/2023 г. на Апелативен съд София, поправено с решение № 499/18.07.2023 г., с което е отменено решение № 22/13.02.2023 г. по т. д. № 126/2022 г. на Софийски окръжен съд за отхвърляне на предявените от Р. Г. И., А. Г. К. и Д. Г. К. искове с правно основание чл. 71 ТЗ за установяване в отношенията с касатора, че те са съдружници, както и обезсилено решението на Софийски окръжен съд по иска с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна решението по т. 1 от дневния ред, взето от общото събрание на съдружниците в „БУЛКОСТ“ ООД на 27.06.2022 г., с което не е признато качеството съдружници на ищците.
Касаторът „БУЛКОСТ“ ООД оспорва решението с твърдения за неправилно приложение на материалния закон – чл. 129, ал. 1 ТЗ. Счита, че предмет на наследяване са само имуществените права, които притежанието на дружествен дял инкорпорира, но не и неимуществените права. Приемането на нов съдружник е в компетентността на общото събрание, поради което, доколкото в случая липсва решение за приемане на наследниците за съдружници, ищците не разполагат с неимуществени права по чл. 123 ТЗ. Оспорва основателността на тезата, че решение на общото събрание за приемане на съдружници не е необходимо поради клаузата на чл. 4.3. от актуалния дружествен договор, в която е предвидено, че наследниците на починал съдружник стават членове на дружеството по право. Жалбоподателят заявява, че цитираната клауза е недействителна, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 122 ТЗ. Към датата на подписване на дружествения договор кръгът наследници не може да бъде определен, тъй като към този момент не е открито наследството на техния праводател. Поради тази причина не съществува каквато и да било сигурност относно конкретните лица, които могат да претендират за членство в дружеството. Предвид наведените оплаквания касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго такова, с което предявените установителни искове по чл. 71 ТЗ да бъдат отхвърлени, евентуално да бъдат отхвърлени исковете с правно основание чл. 74 ТЗ срещу решение на ОС от 27.06.2020 г. за неприемане на ищците като съдружници.
От ответниците по касация Р. Г. И., А. Г. К. и Д. Г. К. е депозиран съвместен отговор, с който касационната жалба се оспорва при изложени твърдения за нейната неоснователност. Заявява се становище, че в нито един момент ответниците по касация и ищци в първоинстанционното производство не са заявявали, че членството им в ответното ООД е възникнало само с оглед смъртта на техния наследодател. Изтъква се, че на страница 7 от въззивното решение съдът е отрекъл възможността за наследяване на неимуществени права. В отговора се акцентира, че същественият правен проблем по делото, който обуславя изхода на спора, е относно действителността на клауза в дружествения договор на ООД, с която се предвижда наследниците на починал съдружник да имат възможност да придобият качеството съдружници при изявено желание от тяхна страна, обективирано чрез отправяне на молба до останалите съдружници, с която декларират, че приемат условията на дружествения договор. Този правен въпрос е обусловил произнасянето и е намерил своя отговор в решение № 716/04.12.2006 г. по т. д. № 325/2006 г. на I т. о. на ВКС. Заявява се становище, че въззивното решение е правилно и подробно мотивирано, поради което следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски по делото.
В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат заявеното в касационната жалба и отговора. Процесуалните представители на дружеството претендират присъждане на разноски. Упълномощеният от ответниците по касация представител поддържа искането си за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените касационни основания в жалбата, твърденията на страните и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
Исковото производство е образувано по предявени от Р. Г. И., А. Г. К. и Д. Г. К. искове за установяване в отношенията им с ответника, че те са съдружници в „БУЛКОСТ“ ООД като наследници на починалия съдружник Г. С. К., и искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на решението по т. 1 от дневния ред на проведеното на 27.06.2022 г. общо събрание на съдружниците в „БУЛКОСТ“ ООД, с което се отрича ищците да са съдружници.
За да отмени атакувания пред него акт, въззивният съд е счел, че правната квалификация на първия предявен иск е по чл. 124, ал. 1 ГПК, а не по чл. 71 ТЗ с мотив, че ищците твърдят оспорване на качеството им съдружници от останалите съдружници в дружеството. Преценил е наличието на интерес от предявяване на този иск и липсата на интерес от предявяване на иска с правно основание чл. 74 ТЗ. Съобразявайки практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, съставът на Апелативен съд София е посочил, че правният интерес като процесуална предпоставка за всички искове, за която съдът е задължен да следи служебно, трябва да бъде налице през цялото времетраене на процеса. Същевременно действието на съдебното решение по конститутивния иск, какъвто е характерът на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ, и неговата специфика са мотивирали състава да приеме, че, когато целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да настъпи като последица от съдебното решение, то интерес от търсената по този ред правна защита за страната не съществува. В случаите, когато не е взето положително решение от общото събрание на съдружници в ООД, липсва правен интерес от отмяната му. Според решаващия състав това е така, тъй като отрицателното решение няма никакви правни последици - нито в правната сфера на отделните съдружници или акционери, нито в правната сфера на търговското дружество. Отмяната му не би постигнала присъщото на конститутивните съдебни решения преобразуващо действие – не би възстановила някакво предходно правно положение, нито би създала ново такова. По тези съображения апелативният съд е приел за недопустими исковете по чл. 74 ТЗ и е обезсилил решението на първостепенния съд, съответно - прекратил производството в тази част.
Въззивният съд е намерил исковете по 124, ал. 1 ГПК за основателни, като е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че наследодателят на ищците Г. С. К. е бил съдружник в „БУЛКОСТ“ ООД, притежавайки 22 дяла от капитала му, както и, че същият е починал на 28.02.2022 г., оставяйки за свои законни наследници ищците Р. Г. И., А. Г. К. и Д. Г. К.. Като такива те са наследили неговите дружествени дялове и са отправили писмени изявления до ответното дружество, че желаят да станат съдружници на мястото на своя наследодател, съответно приемат клаузите на дружествения договор. В чл. 4.3. от този договор е предвидено, че наследниците на починал съдружник стават съдружници по право при писмено изразено изявление, че приемат дружествения договор. Съдът е аргументирал теза за липса на спор в съдебната практика относно възможността за прехвърляне, съответно наследяване само на имуществените права, включени в дружествения дял на съдружник /арг. от чл. 129, ал. 1 ТЗ/, но не и прехвърляне и наследяване на неимущественото му право на членство, тъй като то се придобива само по оригинерен способ – при учредяване на дружеството или чрез приемане на нов съдружник, а при смърт на съдружника членството се прекратява - чл. 125 ТЗ. Придобиването на дружествен дял по наследство обаче е основание наследникът да поиска да бъде приет като съдружник в дружеството /чл. 129, ал. 1, вр. чл. 122 ТЗ/, каквото изявление са обективирали и ищците. Като е приел за отправна точка смесения характер на дружеството с ограничена отговорност – капиталово търговско дружество с характеристики, типични за персоналните дружества, предполагащи извършване на подбор на лицата, които желаят да станат съдружници, съдебният състав е съобразил и свободата на договаряне, която обуславя възможността в дружествения договор да бъдат предвидени условия и ред за приемане наследниците на починал съдружник. Този си извод съдът е основал и на становища в правната доктрина. Тълкувайки смислово и граматически разпоредбата на чл. 4.3. от дружествения договор, въззивният съд е заключил, че наследниците на починал съдружник стават съдружници автоматично без да е необходимо вземането на изрично решение от общото събрание. Съотнасяйки този извод към фактите по делото, решаващият състав е приел, че с достигане изявленията на ищците до дружеството същите са станали съдружници и от този момент е възникнало членственото им правоотношение. Качеството им на съдружници е налице както към датата на исковата молба, така и към датата на приключване на устните състезания. В мотивите съдът е посочил, че, макар това обстоятелство да подлежи на вписване, съобразно изричната разпоредба на чл. 119, ал. 2, вр. чл. 115, т. 3 ТЗ, вписването няма конститутивно действие за дружеството, а последиците са настъпили незабавно в отношенията между него и наследниците.
С определение № 1341/22.05.2024 г., постановено по настоящото дело, е съобразено наличие на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, предл.1 ГПК и е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд София решение с цел проверка на неговото съответствие с практика на ВКС по въпроса: Дали при смърт на съдружник в дружество с ограничена отговорност и наличие на клауза в дружествения договор, че неговите наследници придобиват качеството съдружници, последните получават пълния обем права /имуществени и неимуществени/ с факта на приемане на наследството, дори те да са трети за дружеството лица, или е необходимо да бъде взето изрично решение от общото събрание за приемането им.
За да се отговори на поставения въпрос, следва да се съобрази, че дружеството с ограничена отговорност притежава белезите и на персонално, и на капиталово дружество. Персоналният му характер се разкрива чрез разпоредбата на чл. 124 ТЗ - всеки съдружник има право, но и задължение да участва в управлението на дружеството, да оказва съдействие за осъществяване на неговата дейност; разпоредбите на чл. 119, ал. 2 и чл. 115, т. 3 ТЗ - дружественият договор съдържа имената/фирмите на съдружниците и тези обстоятелства подлежат на вписване в търговския регистър; разпоредбите на чл. 129, ал. 1, предл. 2 и чл. 122 ТЗ - прехвърлянето на дружествен дял от съдружник на трето лице се извършва при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник. Със смъртта или прекратяване на юридическото лице съдружник се прекратява членственото му правоотношение с дружеството. Смисълът на цитираните норми е, че персоналитетът на всеки от съдружниците /бил той физическо или юридическо лице/ е от значение за сключване на дружествения договор, съответно за съществуване на дружеството като правен субект.
Другото, което има значение за разрешаване на спорния казус, е съдържанието на понятието дружествен дял. Дружественият дял е участието на всеки съдружник в ООД, изразено като съвкупност от права и задължения с имуществен характер, чийто размер се определя в зависимост от дела на съответния съдружник в капитала, ако не е уговорено друго – разпоредбата на чл. 127 ТЗ е диспозитивна. Основният капитал е неизменна математическа величина, която фигурира винаги в пасива на годишния баланс и която служи като цифрова гаранция за кредиторите. Само в момента на образуване на самото дружество основният капитал съвпада с дружественото имущество. Капиталът е относително стабилна величина, а имуществото е динамична такава и в процеса на стопанска дейност изменя своя вид, съдържание и размер. Имуществото на ООД включва всички парично оценими права, задължения и отношения. Дружеството отговаря за задълженията си с цялото имущество, а не само с капитала. Предмет на прехвърлителна сделка и наследяване е именно това участие в дружеството, което има имуществен характер и е функция от размера на дела в капитала /нетната му стойност може да бъде по-голяма, равна или по-малка от дела в капитала в зависимост от съотношението между активи и пасиви и принципа, че всеки съдружник отговаря за задълженията на дружеството до размера на дяловата си вноска/.
Релевантна съдебна практика към повдигнатия спор е решение № 716/04.12.2006 г. по т. д. № 325/2006 г . и решение № 161/11.01.2011 г. по т. д. № 28/2010 г., постановени от I т.о. на ВКС. Първият съдебен акт е постановен по реда на чл. 218а ГПК /отм./ и в него е развита тезата, че уговорка в дружествен договор на ООД, която предвижда при смърт на съдружник неговите права да могат да се наследяват и наследниците му по право да придобиват статута на съдружници, без да е необходимо изрично решение за приемането им, не противоречи на закона и поражда правно действие. Достатъчно е наследниците да приемат наследството и по отношение на тях да са налице другите законови предпоставки на чл. 65 ТЗ. В цитираното решение е прието, че сочената уговорка в дружествения договор представлява предварително съгласие за възникване на членствени права. Решение № 716/04.12.2006 г. по т. д. № 325/2006 г . , макар и постановено по реда на ГПК /отм./, представлява практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с която се дава казуално тълкуване на ТЗ и разяснения по неговото прилагане, които настоящият състав съобразява и споделя. С решение № 161/2011 г. по т. д. № 28/2010 г. на I т.о., ВКС се възприема, че при смърт на съдружник възниква правото на наследяване на неговите имуществени права, които се свързват с притежаването на дружествени дялове, но неимуществените му права не преминават върху неговите наследници. Това разрешение е изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ, че участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност се прекратява с неговата смърт, и разбирането, че правоотношението между този вид дружество и всеки от съдружниците в него е с оглед личността му. Последното произтича от смесената характеристика на дружеството с ограничена отговорност, разяснена по-горе.
В обобщение на изходните съображения, следва да се приеме, че при смърт на съдружник участието му в ООД се прекратява и наследниците не стават автоматично съдружници в дружеството, макар да отговарят на законовите условия за придобиване на членство. В случай, че приемат наследството, в тяхна полза възниква право на парично вземане към дружеството по чл. 125, ал. 3 ТЗ за равностойността на имущественото участие, притежавано от наследодателя им приживе. Последица от факта на смъртта на наследодателя е и възможността неговите наследници да заявят искане за приемането им като съдружници в ООД по реда за приемане на трети лица /чл. 129, ал. 1, вр. чл. 122 и чл. 137, ал. 1, т. 2, предл. 1 ТЗ/. За да се случи това, е нужно решение на общото събрание /чл. 122 ТЗ/. То е онзи правопораждащ факт, от който на оригинерно основание възниква правоотношение между наследника и дружеството. Решението на общото събрание може да бъде взето и предварително и да бъде поставено в зависимост от положително условие – факта на наследяването. Няма пречка решението да бъде инкорпорирано в дружествения договор, доколкото такава правна възможност не е изключена от закона и е в съгласие със правилото, че персоналният състав на ООД е от значение за учредяването и съществуването му, респективно като резултат запазва притежанията на наследодателя в кръга на неговите наследници – чл. 129, ал. 1 ТЗ. В този случай личността на новия съдружник се индивидуализира не с неговите имена, а чрез наследственото правоотношение, в което той встъпва /напр. всички законни наследници на наследодателя, първородният низходящ наследник, единствено преживелият съпруг/съпруга и др./. Следователно, с подаване на искането за участие в дружеството от предварително индивидуализирания в клауза на дружествения договор наследник, неговите права като съдружник в ООД се консолидират. Те следва да се считат противопоставими на трети добросъвестни лица от деня на вписването на наследника като съдружник в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, а спрямо останалите съдружници решението за приемане има действие още с гласуване на дружествения договор и обявяването му в ТР – чл. 119, ал. 2 ТЗ, вр. с чл. 115, т. 3 ТЗ, вр. с чл. 119, ал. 4 ТЗ, като последиците от това решение настъпват с реализиране на положителното условие /осъществяване на наследствено правоприемство/. В теоретични разработки в резултат на сравнителноправен анализ се застъпва тезата, че правилото, изискващо приемането на нов съдружник да е предпоставено от решение на общото събрание, може да бъде заменено от друго правило, предвидено в дружествения договор, е законодателно уредена диспозитивна възможност в редица европейски държави – Швейцария /чл. 786 от Облигационния закон/, Испания /чл. 107, ал. 2 от Закона за капиталовите дружества/, Нидерландия /чл. 2.195 от Гражданския кодекс/, Франция /чл. L223 – 13, ал. 1 от Търговския кодекс/. Следователно, даденото тълкуване на закона и разрешение се явява в синхрон с европейската правна традиция и нормативна уредба.
Горните съображения обуславят следния отговор на поставения правен въпрос : При смърт на съдружник в дружество с ограничена отговорност и наличие на клауза в дружествения договор, че неговите наследници придобиват качеството съдружници, последните получават пълния обем права /имуществени и неимуществени/ с факта на приемане на наследството и обективиране на воля пред останалите съдружници, че желаят да участват в дружеството. В този случай не е необходимо ново решение на общото събрание за приемане на наследниците като съдружници.
Предвид отговора на допуснатия правен въпрос, се налага изводът, че въззивният съд е формирал правилен извод относно валидността на клаузата на чл. 4.3. от дружествения договор на „БУЛКОСТ“ ООД, тъй като тя не противоречи на императивното правило на чл. 122 ТЗ. Същата предвижда, че наследниците на починал съдружник стават членове на дружеството по право. Своето желание за участие в дружеството те могат да изразят с писмена молба до общото събрание, в което заявяват, че приемат условията на дружествения договор. В процесната хипотеза ищците Р. Г. И., А. Г. К. и Д. Г. К. са призованите да наследят починалия съдружник Г. С. К., приели са наследството и са обективирали волята си да станат съдружници, като са заявили, че приемат условията на дружествения договор. Следователно, същите към датата на исковата молба се явяват съдружници в ответното дружество, поради което предявените от тях установителни искове са основателни, както е приел и съставът на Апелативен съд София. Настоящата инстанция счита, че квалификация на претенциите намира своето основание в разпоредбата на чл. 71 ТЗ, тъй като твърденията в исковата молба са за нарушаване правата на ищците като съдружници от страна на управителния орган, който не свиква общо събрание за приемане на решения, с които дружественият договор да бъде изменен в резултат промяната на персоналния състав на „БУЛКОСТ“ ООД, както и не подава заявление за вписване на настъпилите промени.
Напълно следва да се споделят съображенията на въззивния съд относно липсата на интерес от предявяване и поддържане на исковете с правно основание чл. 74 ТЗ. Този извод е в пълно съответствие с трайната практика на ВКС, илюстрирана от решение № 150/30.06.2014 г. по т.д. № 286/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. , решение № 254/12.07.2018 г. по т.д. № 1479/2017 г., ІІ т. о. и решение № 255/12.07.2018 г. по т.д. № 1734/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. В тях се застъпва становището, че с оглед действието на съдебното решение по конститутивния иск, какъвто е искът по чл. 74, ал. 1 ТЗ, както и неговата специфика, когато целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да настъпи вследствие уважаване на иска, то интерес от търсената по този ред правна защита за страната не съществува. Независимо, че законодателят е предоставил на съдружника в търговско дружество с ограничена отговорност процесуалната възможност да упражни преобразуващото си субективно право да иска отмяна на решения на общото събрание чрез специалния конститутивен иск по чл. 74 ТЗ, невъзможността с постановеното по него положително за правоимащия конститутивно решение да се създаде правна промяна, т. е. целеното ново правно положение, изключва допустимостта на иска, поради отсъствие на интерес от търсената с него правна защита. Отделно от това, с оглед отговора на поставения правен въпрос, липсва нужда от подобно решение на общото събрание на „БУЛКОСТ“ ООД в полза на ищците, тъй като те вече притежават качеството съдружници.
Като правилно обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила с промяна на правната квалификация на предявените установителни искове.
При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ответниците по касация и ищци в производството се дължат разноски в доказания по делото размер от 3 000 лв. – адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 1, предл. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „БУЛКОСТ“ ООД да заплати на Р. Г. И., А. Г. К. и Д. Г. К. сума в размер на 3 000 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.