Върховен касационен съд

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на тридесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Чолакова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова гр.д. № 2085 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „К.“ АД, чрез адвокат С. В., срещу въззивното решение № 71/12.03.2025г. на Окръжен съд – Хасково по в. гр. д. № 93/2025г.
Касационното обжалване е допуснато с определение №357/27.01.2026г. на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по правния въпрос обобщен и уточнен от съда (съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), както следва: какво съдържание следва да има заповедта за уволнение по чл.328, ал.1, т. 5 КТ и може ли да препраща към друг документ, в който са посочени липсващите качества, щом той е доведен до знанието на работника или служителя.
Същият е намерил разрешение в трайно установената практика на ВКС, част от която са решение №251/04.10.2012 г. по гр.д. №1583/2011г. на ІІІ г.о., решение №202/19.06.2012г. по гр.д.№804/2011г. на ВКС, ІV г.о., решение №165 от 06.07.2011 г. по гр. дело №1611/2009 г., ВКС, ІV г.о. и др. Според възприетото в нея, липса на качества за ефективно изпълнение на работата по смисъла на чл. 328, ал.1, т.5 КТ означава липса на професионални знания, умения и навици на работника или служителя, необходими за изпълнение на възложената му работа, без значение на конкретните причини за това. Разяснено е още, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание следва да бъде мотивирана по начин посочващ ясно поведението на работника или служителя – неговите действия, бездействия и получени резултати, което може да се извърши както чрез посочване на всяко липсващо качество, така и чрез посочване на начина, по който той се справя с възложените му задължения и/или посочване на онези от тях, които не е в състояние да изпълни. Без значение за мотивите на заповедта е дали качествата ще бъдат посочени общо или конкретно, чрез описание начина на работа или чрез изброяване на задълженията, които работникът или служителят не може да изпълни. Без правно значение е и обстоятелството дали несправянето с възложената работа или неизпълнението на определени задължения се дължи на недостатъчно познания, липса на конкретни умения, немарливост, неспособност за работа в екип, недисциплинираност или други причини, на кумулативното наличие на всички, на някои или само на една от тях. Важно е от съдържанието на заповедта да следва несъмнен извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината за прекратяването, а съдът да може да извърши проверка за законосъобразността на уволнението. Прието е още, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение може да бъде мотивирана и чрез препращане към друг документ, като същественото е този документ също да е бил известен на работника или служителя. Поради това, когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания и липсата на качества на работника, или служителя за ефективно изпълнение на работата са посочени по разбираем начин, позволяващ му да проведе пълноценно защитата си, заповедта отговаря на изискванията на закона. Даденото в практиката на ВКС тълкуване е еднозначно, непротиворечиво и напълно се споделя от настоящия състав.
В жалбата си касаторът „К.“ АД, навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди, че в същото не е извършен цялостен анализ на събраните доказателства – не са съобразени свидетелските показания, годишните оценки на ищцата в периода 2019 г. – 2023 г., правилника за вътрешния ред при работодателя и длъжностната характеристика на служителката в нейната цялост. Излага още, че в решението не са обсъдени доводите и възраженията на страните относно наличието на мотиви в оспорената заповед и възможността липсата на качества да се установява и със свидетелски показания; начина на изпълнение на възложените на ищцата трудови функции и необходимостта същата да работи в екип с останалите лаборанти. Навежда довод за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС относно начина на мотивиране на издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ. По същество прави искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Е. К. Ч., чрез адвокат Т. В., оспорва жалбата. Твърди, че въззивното решение е постановено в съответствие с формираната практика на ВКС по приложение на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.5 КТ, същото е правилно, законосъобразно и обосновано. Излага, че съдът е направил пълен и цялостен анализ на събраните доказателства, изложил е свои собствени мотиви относно незаконосъобразността на извършеното уволнение. Навежда довод, че дадените на ищцата незадоволителни оценки са необективни и тенденциозни, а заключението на съда за немотивираност на заповедта съответства на събраните по делото доказателства. По същество претендира за отхвърляне на жалбата, потвърждаване на въззивното решение и присъждане на направените по делото разноски.
С обжалваното решение въззивният съд потвърдил решението на първостепенния Районен съд – Хасково за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Е. К. Ч., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ със Заповед № 1031/23.01.2024г., издадена от В. Д. П., директор "Верига на Доставки" пълномощник на „К.“ АД, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и възстановяване на Е. К. Ч. на заеманата преди уволнението длъжност „лаборант“ в Пивоварна „А.“ – Х. към „К.“ АД, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
За да постанови този резултат, въззивният съд приел (включително чрез препращане към мотивите на първостепенния съд по реда на чл.272 от ГПК), че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Страните били в трудово правни отношения, като ищцата Е. К. Ч. заемала длъжността „лаборант“ в Пивоварна „А.“ – Х. към „К.“ АД. Трудовият договор бил прекратен със Заповед № 1031/23.01.2024 г., издадена от В. Д. П., директор „Верига на доставки" и пълномощник на „К." АД, считано от 07.06.2024 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Мотивите за издаване на заповедта и прекратяване на трудовото правоотношение били: неспазване правилата по безопасни условия на труд, съгласно длъжностна характеристика, Правилника за вътрешния трудов ред на работодателя и действащото законодателство; недобро изпълнение на възложени задачи по осъществяване на обучения на ново постъпили служители, споделяне на опит, изграждане на екип и екипна работа със служители от отдел „Микробиология“ и служители от други отдели на предприятието; недобро изпълнение на задачи по подпомагане на колеги в изпълнението на ежедневни работни задачи и неоказване на съдействие; непоемане на отговорност при грешки; недобро изпълнение на задълженията вменени с длъжностната характеристика, необходими за ефективно изпълнение на възложената работа (липса на умения за спазване, прилагане и изпълнение на правилата за безопасни условия на труд; липса на умения за работа в екип; липса на умения за предаване и споделяне на опит; липса на комуникативност и на умения за изграждане и поддържане на ефективна комуникация; липса на отговорност за неуспешно изпълнени задачи). По отношение липсата на качества на служителя за изпълнение на възложената му длъжност, заповедта препращала към изготвения доклад на атестационната комисия на работодателя от 03.01.2024г., получените оценки за представянето и плана за подобряване на представянето, изготвен за служителя, съобразно чл.6, ал.2 от Правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР).
Съдът развил принципните съображения, че за да е налице липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, е необходимо установяване на трайно, неефективно изпълнение на работата причинено от липса на качества. Последното представлявало фактическа липса на знания или умения, необходими за ефективно изпълнение на работните задължения, която липса била обективна и не виновна.
При преценка наличието на посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, въззивният съд съобразил следните обстоятелства: ищцата работила в ответното дружество повече от 35 години; при оценяването ѝ в периода от 2019 г. до 2022 г., същата получавала оценка около средната, която варирала през годините, като за 2022г. същата била над минималната. С оглед на тези обстоятелства съдът направил извод, че получената 2023 година ниска оценка на извършената от ищцата работа не можела да обоснове извод за трайно неизпълнение на възложените ѝ задължения, при липса на промяна на изискванията за заеманата длъжност и тези към служителя.
Въззивният съд кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, от които приел за установено, че Е. Ч. разполагала с необходимите качества и компетентност да изпълнява ефективно трудовите си задължения и била способна да подобрява представянето си при необходимост. Посочил, че като дългогодишен служител на длъжност „Лаборант“ в пивоварна „А.“, Ч. можела да върши работата си „перфектно“, но имало съмнения за наличие на мотивация у служителката за изпълнение на възложените ѝ задължения си по този начин постоянно. Съдът отбелязал още, че според показанията на свидетелите, проблемите на Ч. на работното място били свързани с комуникацията ѝ с колегите; нежеланието ѝ в определени случаи да полага нужния труд или да не го полага качествено.
Въз основа на изложеното въззивният съд направил извод, че по делото не било установено посоченото в оспорената заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, а именно обективна липса на качества. Приел, че установеното съмнение за мотивацията на служителя да изпълнява възложените му задължения не представлявало основание за уволнение по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.
В допълнение съдът отбелязал, че посочените в процесната Заповед № 1031/23.01.2024 г. липса на умения за предаване и споделяне на опит (т.3) и липса на поемане на отговорност за неуспешно изпълнени задачи (т.5) не съответствали на изискванията, задълженията и необходимите умения, посочени в приложената по делото длъжностна характеристика за заеманата от ищцата длъжност – „лаборант“. Приел, че по делото не било установено как евентуалната липса на посочените качества би попречила на служителя да изпълнява ефективно трудовите си задължения. Намерил още, че не било установено и наличие на трайно неизпълнение на трудовите задължения от служителя, чието правоотношение било прекратено в качествено, количествено или времево отношение, причинено от обективна липса на знания, умения или навици. Развил съображения, че съзнателното неизпълнение на длъжностни задължения било предпоставка за търсене на дисциплинарна отговорност, но не основание за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.
Изложил още, че всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна липса на знания, умения и навици, биха могли да станат причина за прекратяване на трудовия договор, поради което за да индивидуализира волеизявлението си при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ, работодателят следвало да посочи фактическата причина за прекратяване на договора. Намерил, че извършеното общо изброяване на липсата на умения на ищцата в процесната заповед не било достатъчно да очертае в какво се състояло допуснатото от ищцата неизпълнение в качествено, количествено или във времево отношение, респ. че същото е причинено само и единствено от обективна липса на ясно и подробно описани знания, умения или навици на конкретния работник. Приел още, че препращането към доклада на атестационната комисия от 03.01.2024г. и получените от ищцата оценки за 2023 г., окачествени като незадоволителни, също не изпълнявало изискването на закона за мотивиране на издадената заповед, нито допълвало нейните мотиви.
Въззивният съд намерил за неоснователно възражението за допуснати от първата инстанция съществени нарушения на процесуалните правила. Приел, че съгласно правилото на чл. 185 ГПК документ, представен на чужд език следвало да бъде придружен със заверен от страната точен превод на български. Посочил, че представянето на „конспективен превод“ не изпълнявало изискването на процесуалния закон, поради което с неприемането им съдът не е нарушил процесуалните правила.
Изложените съображения обосновали крайния извод на въззивната инстанция за основателност на предявените искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Е. К. Ч., на основание чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ и за възстановяването ѝ на заеманата преди уволнението работа, на основание чл. 344, ал. 1 , т. 2 от КТ.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Неоснователен е касационният довод за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения при приемане на представените от страната писмени доказателства за извършените на ищцата годишни оценки, по следните съображения: В проведеното на 01.11.2024 г. открито съдебно заседание първостепенният съд изрично указал на ответника/касатор да представи формуляри за годишните оценки от 2019 г. до 2023 г. в точен превод на български език. С протоколно определение от 26.11.2024 г. приел представените от страната формуляри за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022г., придружени с пълен превод на български език и изложил мотиви за липса на предвидените в ГПК предпоставки за приемане на тези, които не били преведени изцяло на езика на съда (от 2023 г.). Действително, съдът не се е произнесъл с отделен диспозитив за неприемане на оценката на ищцата за 2023 г., както и на съставения на същата план за подобряване от 2023г., но по делото не е спорно, че същите били изготвени. Касаторът/въззивник навел оплакване пред въззивния съд за допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата от първата инстанция, но не направил искане за представяне на формуляра за изготвената оценка за работата на ищцата за 2023 г. по реда на чл.266 ГПК.
Въззивното решение е постановено в противоречие с отговора на поставения и разгледан правен въпрос.
При преценка законосъобразността на извършеното от работодателя прекратяване на трудовото правоотношение, същият приложил неправилно материално правната норма, като приел, че в процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата липсва посочване в какво се състои неизпълнението на възложените ѝ трудови функции в качествено, количествено или времево отношение и обосновка дали същото е резултат на обективна липса на ясно и подробно описани знания, умения или навици на работника.
В конкретния случай, липсата на качества на ищцата за изпълнение на възложените ѝ трудови функции, послужили като основание за прекратяване на трудовото правоотношение, се свеждат до: 1/ липса на умения за спазване, прилагане и изпълнение на правилата за безопасни условия на труд; 2/ липса на умения за работа в екип; 3/ липса на умения за предаване и споделяне на опит; 4/ липса на комуникативност и умения за изграждане и поддържане на ефективна комуникация; 5/ липса на поемане на отговорност за неуспешно изпълнени задачи. В допълнение към същите работодателят посочил още, че при изпълнение на възложените ѝ задължения ищцата не спазвала правилата за безопасни и здравословни условия на труд, съгласно предвиденото по длъжностна характеристика, Правилника за вътрешния трудов ред на работодателя и действащото законодателство; не изпълнявала добре възложените ѝ задачи по осъществяване на обучения на ново постъпили служители, споделяне на опит, изграждане на екип и екипна работа със служители от отдел „Микробиология“ и служители от други отдели на предприятието; не изпълнявала добре задълженията си за подпомагане на колеги в изпълнението на ежедневни работни задачи и не оказвала съдействие; не поемала отговорност за допуснатите грешки. Така оформена, заповедта съдържа достатъчно индивидуализиращи данни относно посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение – качествата и поведението на работника или служителя, неговите действия, бездействия, начина, по който се справя с възложените му задължения и онези от тях, които не е в състояние да изпълни. Изводът на съда за немотивираност на процесната заповед е неправилен, като съдът не ценил нейното съдържание в цялост, отнесено към изискванията на съответната правна норма послужила като основание за издаването ѝ.
Основателно е и касационното оплакване за противоречие на въззивното решение с отговора на поставения въпрос по отношение на извода, че извършеното с оспорената заповед препращане към други известни на ищцата писмени документи относно начина на справяне и цялостната оценка на работата ѝ, не изпълнява изискванията за нейното мотивиране. Както беше посочено по-горе не са налице пречки заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да бъде мотивирана и чрез препращане към друг документ, като същественото е този документ да е бил известен на работника или служителя. В конкретния случай, в оспорената в производството заповед, работодателят препратил към доклада на атестационната комисия от 03.01.2024 г., изготвените на служителите оценки за представяне посредством системата за вътрешно оценяване на служители P. C. и към плана за подобряване на представянето за ищцата. Същите, видно от съдържанието на исковата молба, били доведени до знанието на служителката и тя била запозната с тях, поради което са станали част от мотивите на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Основателни са и оплакванията за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната цялост (свидетелските показания, докладите за извършените оценки на работещите в дружеството, между които и ищцата), необоснованост на извода за липса на мотиви, както и за начина на доказване на липсата на качества, досежно извода, че същото е налице единствено при трайно неизпълнение на трудовите функции причинено от обективна липса на знания, умения или навици, а съзнателното неизпълнение на задълженията е предпоставка за търсене на дисциплинарна отговорност.
Доказването на отрицателния факт „липса на определено качество” се осъществява чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който работникът се справя с възложената работа и способността му да изпълнява определени свои задължения, като същото може да се дължи на недостатъчно познания, липса на конкретни умения, немарливост, неспособност за работа в екип, недисциплинираност и др. Дисциплинарното нарушение, по правило, не изключва липсата на качества, като основание за прекратяване на трудовия договор. Двете основания съществуват паралелно, като дисциплинарното нарушение изключва основанието липса на качества, когато нарушението на трудовата дисциплина е извършено умишлено (работникът или служителят съзнателно не изпълнявал задълженията си, защото искал да увреди работодателя или въпреки че допускал възможността за възникване на вреди). Съдът, произнасяйки се по иск с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да обсъди релевантните доказателства, доводи и възражения на страните и въз основа на това да направи съответстващи фактически и правни заключения.
При разглеждане на делото въззивния съд допуснал съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Налице е основанието по чл.281, ал.1, т. 3 от ГПК. Доколкото не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.
Между страните е било налице безсрочно трудово правоотношение, възникнало от сключения на 10.04.1989 г. трудов договор, като ищцата Е. К. Ч. заемала длъжността „лаборант“ в Пивоварна „А.“ – Х. към „К.“ АД. Възложените ѝ трудови функции и отговорности били посочени в длъжностна характеристика, връчена на лицето на 02.11.2011 г., както следва: да познава технологичния процес, лабораторното оборудване, изискванията към материалите и продукцията на всеки производствен етап; отговаря за правилното извършване на анализ съгласно съответната методика за анализ, като записва данните от него на посочения за това носител на информация; извършва химико-технологичен и микробиологичен контрол в производството, като незабавно докладва за установени нередности (отклонения) на прекия си началник; използва правилно лабораторното оборудване и спазва правилата за безопасност на труда и опазване на околната среда и производствената хигиена. Необходимите умения за изпълняване на заетата от ищцата длъжност били: вземане на проби за лабораторни анализи; работа с лабораторно оборудване; физико-химичен и микробиологичен анализ на проби от пивоварния процес.
На 27.01.2023 г. ищцата била запозната и с правилника за вътрешния трудов ред в „К.“ АД, утвърден със Заповед №1016/27.01.2023 г. В чл.18, т. 12 от същия било предвидено извършване на цялостна оценка на представянето на служителите след края на всяка календарна година, като оценките произтичали от глобалните политики на M. C. B. C., към чиято група принадлежи работодателя, както следва: оценка 1 (незадоволително представяне) – служителят не изпълнявал ключови очаквания и изисквания за съответната позиция. При получаване на тази оценка, по преценка на прекия ръководител, на служителя се изготвял 3 месечен план за подобряване на представянето; оценка 2 (в процес на развитие) – служителят има нуждал от развитие за успешно представяне, като по преценка на прекия ръководител на същия можело да се изготви 3 месечен план за подобряване на представянето; оценка 3 (успешно представяне) – служителят демонстрирал успешно и добро представяне на съответната позиция; оценка 4 (представяне над очакванията) – служителят надхвърлял очакванията за представяне на съответната позиция; оценка 5 (изключително представяне) – служителят постигал изключително ниво на представяне на съответната позиция.
Съгласно извършваните в ответното дружество годишни прегледи на представянето на служителите, Е. К. Ч. получила следните оценки: „не е на необходимото ниво“ за 2019 г.; „над очакваното“ за 2020 г.; „успешен“ за 2021 г. и „развиващ се“ за 2022 г. В представената оценка за 2022 г., връчена на ищцата на 10.02.2023 г., били отразени следните констатации за начина на изпълнение на възложените ѝ задължения: Ищцата демонстрирала нагласа да се развива и да учи нови неща, но впоследствие ѝ липсвала проактивност и желание; демонстрирала желанието си само, когато то можело да бъде забелязано; работела в екип само когато искала; работела на настроения; била избухлива; държала се неуважително с колегите и ръководителите; подронила авторитета на членове на екипа; демонстрирала неуважително отношение към сезонен лаборант; пренебрегнала важността на възложена задача за вземане на проби от върнати кегове за P. анализ в Р., но твърдяла, че е проверила всички кегове, сред които нямало бистри, като повторната проверка от ръководния екип установила друго; не поела отговорност за грешката си; използвала работата в екип за прехвърляне на част от вината за допуснатите грешките на останалите негови членове.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Г. А. Д., Т. Н. Н. и А. Д. М., служители на ответното дружество (кредитирани при условията на чл.172 от ГПК като съответни на представените писмени доказателства и не опровергани от други събрани по делото доказателства), се установява, следното: Работата на лицата заети в лабораторията на работодателя била свързана с подготовка на материала (стерилизация на шишенцата или епруветките, в които се вземали пробите); вземане на проби от продукцията, което също се извършвало стерилно; изработването им – подлагане на стерилно посяване, инкубиране при определени условие и за определено време и отчитане на резултатите. Целта на пробите била да се определи дали продукцията била годна да излезе на пазара, поради което вземането им се извършвало по предварително зададен план от определени места. Нарушаването му можело да доведе до фалшиво положителен или фалшиво отрицателен резултат, вследствие на което да бъде унищожена годна продукция или да бъде пусната на пазара продукция, която не била годна за консумация. Посочените дейности се извършвали екипно: един от лаборантите вземал пробите, друг ги изработвал, а трети ги отчитал. Свидетелките Н. и М. посочват още, че провели разговор с ищцата Ч. в края на 2022 г. за причините довели до определяне на поставената ѝ ниска годишна оценка – „развиващ се“, който не протекъл според очакванията. Ищцата отказала да приеме нещата, които ѝ били обяснени, повишила тон, опитала да наложи собственото си мнение. Годишният резултат на ищцата наложил изготвяне на индивидуален тримесечен план за подобрение представянето на Е. Ч., в който били заложени три насоки. Първата била свързана с чисто функционалните ѝ задължения за отчитане на проби, като било предвидено ищцата да се запознае по-подробно с реда за отчитане на пробите: да изважда пробите на определените дни; да ги подрежда; да ги отчита; да ги микроскопира; да ги нанася по дневниците, да нанася в програмата резултатите извън спецификация. Втората поставена цел била Ч. да проведе обучение на сезонен лаборант, а третата насока била свързана с подобряване уменията ѝ за екипна работа и комуникация в завода, поради множеството постъпили оплаквания от нейното отношение. Според свидетелите, по време на периода на атестация ищцата успяла да постигне подобрение до задоволително ниво по първата поставена цел за реда и начина на отчитане на пробите, но не успяла да постигне втората и третата цели от плана. Не провела заложеното обучение на сезонния лаборант, тъй като според обратната връзка от обучаваното лице ищцата му нахвърляла много информация за кратко време, а на възникналите въпроси отговаряла, че за това време лицето следвало да може да работи самостоятелно. Тези обстоятелства наложили преместването на сезонния лаборант към друг колега на ищцата, който провел обучението му. Според свидетелите Ч. не постигнала и третата заложена в програмата цел – за подобрение на комуникационните си умения и тези за работа в екип. Същите посочват, че след завършване на атестационния период, била изискана 360 градусова анонимна обратна връзка (анкета) от нейни колеги от отдела, от отдел пивопроизводство и от отдел опаковане, като искането било отправено до различни служители (оператори, лаборанти, ръководители на звена и мениджъри). За целта бил създаден въпросник за Е. Ч. в платформата, който бил изпратен на анкетираните по електронните им пощи. Според свидетелите, резултатите от анкетата показали, че Е. Ч. била конфликтна личност, създавала неприятна среда за работа и на нея не можело да се разчита като работник и колега. След изтичане периода за подобрение бил изготвен доклад, в който било отразено непостигането на поставените с плана цели. Свидетелката М. посочва още, че за 2023 г. на ищцата била поставена оценка 1 – не е на необходимото ниво, но тя отказала да подпише изготвения формуляр електронно, защото не била съгласна с оценяването, поради което същият не можел да бъде придвижен за подпис и от ръководителя. Обстоятелството, че ищцата била уведомена за резултата от съставения ѝ план за подобрение и годишната оценка за представянето ѝ през 2023 г. се установява и от съдържанието на исковата молба.
Аналогични проблеми в представянето на ищцата Ч. и изпълнение на възложените ѝ трудови функции били констатирани в представената по делото годишна оценка за 2019 г., която била 1 – „не е на необходимото ниво“. Обстоятелствата послужили за определянето ѝ били следните: избухливост на служителя, създаване на конфликтна среда, обиди към колегите, липса на комуникация, коментари на личния им живот. Посочено било още, че ищцата работила само, когато имала желание за това и не можело да се разчита на нея; демонстрирала нагласа за растеж, но не предприемала действия и не показвала резултати; обратната връзка от колегите показвала желание за работа, само когато то щяло да бъде забелязано; създавала напрежение в колектива, коментирала личния живот на колегите си, засягала достойнството на членовете на екипа, техните семейства и деца. Според свидетелите Н. и М., през 2020 г. на ищцата бил изготвен устен план за подобряване на представянето и по него се работило, съгласно в Правилника за вътрешния ред на дружеството, като през 2020 г. същата значително подобрила работата си.
Трудовият договор на Е. К. Ч. бил прекратен със Заповед № 1031/23.01.2024 г., издадена от В. Д. П., директор „Верига на доставки" и пълномощник на „К." АД, считано от 07.06.2024 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Към датата на издаване на заповедта работодателят изискал и получил предварително съгласие за прекратяване трудовото правоотношение на Е. Ч. от Инспекцията по труда и Председателя на синдикат „Бира, храни и напитки“ при КНСБ.
Съгласно посоченото по-горе, в заповедта са изложени достатъчно индивидуализиращи данни относно посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение за качествата и поведението на работника, неговите действия, бездействия, начина, по който се справял с възложените му задължения и онези от тях, които не бил в състояние да изпълни, включително с препращането към други документи (оценките за представяне на ищцата, съставени чрез системата за вътрешно оценяване на служители P. C., плана за подобряване на представянето на ищцата и доклада на атестационната комисия от 03.01.2024 г.), поради което същата е мотивирана. Описаните в заповедта липса на качества (спазване, прилагане и изпълнение на правилата за безопасни условия на труд; работа в екип; предаване и споделяне на опит; комуникативност и умения за изграждане и поддържане на ефективна комуникация; поемане на отговорност за неуспешно изпълнени задачи) са част от възложените на ищцата трудови функции, както с оглед длъжностната характеристика, така и предвид особеностите на изпълняваната работа и необходимостта същата да се извършва в екип.
По отношение възражението, че описаните в заповедта обстоятелства не са установени:
От съвкупния анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели се установяват и следните обстоятелства: Свидетелката Г. Д., работила с ищцата в една лаборатория от 2016 г., като през годините имали проблеми и стигали до конфликти свързани с работата за това кой какво е свършил и какво е оставил за другите членове на екипа; за допуснатите грешки, които ищцата отказвала да признае и да поеме отговорност; за честите ѝ отсъствия от работа и необходимостта задълженията ѝ да бъдат поети от другите лаборанти.
Според свидетелката Т. Н. ищцата работела на настроения – когато искала можела да работи перфектно, но ако не била в настроение или преценяла, че някой друг трябва да свърши работата, не можели да я накарат да изпълни задълженията си. Била в състояние единия ден да изпълни възложените ѝ задачи, а на другия я виждала да спи в лабораторията подпряна на бюрото си или да лежи във фотьойлите в битовия кът в работно време. Същата посочва още, че вземането на проби от различни места и изпълнение на зададените алгоритми било изключително важно, но получавала информация, че Ч. не следвала правилата като вземала пробите от едни и същи места. Получавала обратна връзка от колегите от другите отдели, че много често след 17:00 часа, когато нямало ръководители, Е. не отговаряла на повикванията на служебните телефони и отказвала да взема проби, а когато ищцата не искала да работи, нейната работа оставала за другия човек в екипа. Посочва, че често се случвало свидетелката лично да се включва в работата, за да може да се изпълни плана за вземане на необходимите проби от продукцията, а когато вземала проби съвместно с обучаваната от нея сезонна лаборантка, но не успяла да вземе такива от предварително определените места, получила отговор от оператора, че Е. наливала проба от там, където тече вода. Твърди още, че когато разговаряла за това с ищцата, тя отказвала да признае вината си, да поеме отговорност за допуснатите грешки и поведението си, и стигала до личностни нападки. Получила и информация от колеги, че когато се извършвали хигиенните проби (17 проверки с течна хранителна среда и суабчета), с които се вземали натривки, Е. Ч. ги взела от едно и също място. В същия смисъл са и показанията на свидетелката А. М., която работила с ищцата Ч. около две години. Същата посочва, че била свидетел на конфликти и разговори, които ищцата провеждала с колегите си. Започнала да получава оплаквания от екипа, в който работела свързани с проблемите възникващи от честите отсъствия на Е. от работа; отказа ѝ да разговаря с членовете на екипа и да предава информацията. Поведението на ищцата създавало напрежение, поради невъзможността за изпълнение на задълженията на целия екип, предвид отговорността на изпълняваната работа и риска неправилно направена проба да доведе до големи щети за компанията.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че по делото е безспорно установено, че в периода 2022 г. – 2023 г., ищцата преимуществено работела според настроението си, не следвала алгоритъма и местата, от които се вземали пробите; отказвала да попълва формите за отчитане на обработените проби и да ги предава, както и да взема проби след 17,00 часа; отказала да проведе в пълнота възложеното ѝ обучение на един от сезонните лаборанти, наложило преместването му при друг неин колега; не комуникирала с колегите от екипа; не показвала желание за промяна и развитие. Липсата на посочените в процесната заповед качества на ищцата и установеното вследствие на същата неизпълнение или неточно изпълнение на трудовите ѝ засегнало ефективността на работата на останалите членове на екипа, предизвиквало напрежение и конфликти с колегите, с оглед естеството на задълженията и възможността грешките в работата да доведат до загуби за компанията.
Съдът намира, че по делото е установен и трайния характер на поведението на Е. Ч. и начина на изпълнение на трудовите ѝ задължения, тъй като това поведение било установено и през 2019 г., съгласно изготвената оценка за представянето ѝ. Проведените с нея разговори и съставения устен план за подобрение на работата ѝ дали временен резултат за 2020 г. и 2021 г., като през 2022 г. ищцата отново намалила ефективността на работата си. Същата не подобрила представянето си, независимо от съставения тримесечен план и разработените с него насоки за развитие, като продължила да работи по описания начин през цялата 2023 г.
В заключение, от събраните по делото доказателства се установява наличието на посочените в процесната заповед липса на качества на ищцата Е. Ч. за изпълнение на възложената ѝ работа, поради което заповедта за уволнение е законосъобразна. Искът за отмяната ѝ, както и претенцията за възстановяване на заеманата преди това длъжност са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед на изложеното и на основание чл.293, ал.2 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид крайния изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и направеното искане Е. К. Ч. следва да бъде осъдена да заплати на „К.“ АД направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че направеното пред първостепенния съд възражение за прекомерност на договореното от страната и заплатено възнаграждение е неоснователно. При преценка на същото съдът съобразява решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, според което съдът не е обвързан от размерите на адвокатските хонорари определени в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изготвена от съсловна организация на адвокатите, което трябва да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по см. на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС. Тези разрешения са относими и към действащата Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения и същите следва да бъдат взети предвид само като ориентир. При преценка прекомерността на заплатеното възнаграждение съдът съобразява предмета на производството и неговата средна степен на фактическа и правна сложност, обема на извършените процесуални действия – депозиран писмен отговор на исковата молба, събраните по делото писмени и гласни доказателства, и проведените две открити съдебни заседания с явяване на процесуалния представител. С оглед на изложеното съдът намира, че договореното и заплатено от страната възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в размер на 1280 лв. не е прекомерно. Същото е под размера на заплатения адвокатски хонорар от страната направила възражението.
В полза на касатора/ответник следва да бъде присъдена сумата от 1340,92 евро, представляваща направените по делото разноски, след тяхното превалутиране по чл.12 от ЗВЕРБ закръгляне по чл.13 от ЗВЕРБ (от които 1280 лв. – адвокатско възнаграждение на за разглеждане на делото пред Районен съд – Хасково; 50 лв. – държавна такса пред въззивната инстанция и 40,90 евро –държавна такса пред касационната инстанция и 620 евро – адвокатско възнаграждение за касационната инстанция).
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОТМЕНЯ решение №71/12.03.2025 г. по в.гр.д. №93/2025 г. на Окръжен съд – Хасково, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. К. Ч. срещу „К.“ АД искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за отмяна на уволнението на Е. К. Ч., извършено със Заповед № 1031/23.01.2024 г., издадена от В. Д. П., директор "Верига на Доставки" пълномощник на „К.“ АД, на основание чл.328, ал.1 т.5 КТ; за възстановяване на Е. К. Ч. на заеманата преди уволнението длъжност "лаборант" в Пивоварна „А.“ – Х. към „К.“ АД.
ОСЪЖДА Е. К. Ч. да заплати на „К.“ АД сумата от 1340,92 евро, представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: