2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2646
[населено място], 24.09.2026 година
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
Председател: Росица Божилова
Членове: Анна Ненова
Татяна Костадинова
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т.д. № 2568 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 2191 от 19.07.2026г. по делото е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на М. А. Т. на решение № 552 от 09.05.2024г. по в.гр.д. № 3316/2022г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 262648 от 04.08.2022г. по гр.д. № 5776/2019г. на Софийски градски съд за осъждане на касатора да заплати на „Банка ДСК“ АД на суми, произтичащи от Договор за ипотечен кредит от 30.09.2008г. в общ размер от 213 973. 66 лева (109 403 евро). Съответно на материалния интерес е определена дължимата държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК – 2 188. 06 евро, и на касатора е указано плащането й по сметка на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението.
С молба вх. № 19349/17.09.2026г. М. А. Т. е поискал освобождаване от заплащане на държавната такса. Посочил е, че е в невъзможност да я плати, тъй като е безработен (към момента е без работа и търси такава) и няма доходи. Процесуалният му представител също е поел това представителство безвъзмездно при условията на чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗА.
Към молбата е представена декларация за материално и гражданско състояние, в която е декларирано, че М. А. Т. е на 51 години, не страда от заболяване, което изисква разходи, но няма доходи от заплата, пенсия, наем или друг източник. Декларирано е още, че не извършва търговска дейност, не притежава акции и дялове в дружества, както и недвижими имоти. Притежава единствено лек автомобил „Тойота“, година на производство през 2001г. Има сключен брак и дължи издръжка на дете, като средствата за семейството се осигуряват от съпругата – 620. 20 лева (317. 10 евро).
Налице са предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на касатора от внасяне на държавна такса за разглеждане на касационната му жалба.
При преценка на фактите относно материалното и гражданско състояние на страната, съставляващи основание за освобождаване от държавна такса, може да се направи извод, че към настоящия момент М. А. Т. е в невъзможност да плати таксата в пълния неин дължим размер от 2 188. 06 евро. Това е поради липсата на всякакви доходи на касатора, притежаваното от него незначително имущество и наличието на минимален доход единствено на съпругата му (317. 10 евро), с който се издържа цялото негово семейство.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА , на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, М. А. Т. от внасяне на държавна такса от 2 188. 06 евро, дължима съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) по допуснатото по делото касационно обжалване.
Делото да се докладва на председателя на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.