Производството е по чл. 248 ГПК.
Подадена е молба от адв. И. В. М.-Г., като процесуален представител на С. Д. Н., действащ лично и със съгласието на майка си М. Г. М., с която се иска изменение, на основание чл. 248 ГПК, на определение № 3324 от 18. 06. 2026 г. по гр. д. № 3516/2025 г. на ВКС, 1 г.о., в частта за разноските, като в полза на адвоката бъде присъдено възнаграждение по чл. 38 ЗА за безплатно осъществяваното процесуално представителство на ищеца С. Д. Н. пред касационната инстанция, изразяващо се в подаване на отговор на подадената от М. С. Г. касационна жалба срещу въззивно решение № 165 от 29. 04. 2025 г. по в. гр. д. № 122/2025 г. на ОС – Пазарджик.
Ответницата по молбата М. С. Г. не изразила становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Молбата е допустима и основателна.
Адвокат И. В. М.-Г. е участвала в касационното производство като процесуален представител и на двамата ищци – М. Г. М. и С. Д. Н..
Процесуалното представителство на ищцата М. Г. М. пред касационната инстанция е основано на упълномощаването й от последната. Представен е и сключен между двете договор за правна помощ и съдействие, с който е договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба от името на ищцата М. Г. М..
Процесуалното представителство на ищеца С. Д. Н. пред касационната инстанция от адвокат М.-Г. е основано също на упълномощаване. По делото е налице и сключен със същия договор за оказване на безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, до приключване на исковото производство с влязъл в сила съдебен акт.
В мотивите към определението по чл. 288 ГПК е прието, че с оглед изхода на делото (недопускане до касационен контрол на въззивното решение по подадената от М. С. Г. касационна жалба), жалбоподателката М. С. Г. следва да бъде осъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ищците М. Г. М. и С. Д. Н. сумата 1278, 23 евро (равностойността на 2500 лв.) разноските за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба от процесуалния им представител адв. И. В. М.-Г..Тази сума е присъдена в полза на двамата ищци и с диспозитива на определението.
Съдът не е съобразил, че разноските за адвокатско възнаграждение са направени само от ищцата М. Г. М., а не от М. Г. М. и С. Д. Н., както и че възнаграждението е договорено за изготвяне на отговор на касационната жалба от името само на ищцата М. Г. М., поради което сумата 1278, 23 евро следва да бъде присъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, само в нейна полза, а не в полза на М. Г. М. и на С. Д. Н..
Ищецът С. Д. Н. е представляван в касационното производство от адв. И. В. М.-Г. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Съгласно разпоредбите на чл. 38 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа и на формираната по приложението им практика на ВКС, при предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА, адвокатът/адвокатското сдружение се съгласява да осъществява безплатна правна помощ и процесуално представителство и да получи възнаграждение само доколкото изходът на делото е в интерес на представляваната от него страна и то след влизане в сила на съдебния акт, с който му се определя и присъжда възнаграждението. В случая не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба, подадена от ответницата по иска М. С. Г. в частта уважаваща иска за собственост, предявен от С. Д. Н., поради което на пълномощника на ищеца С. Н. следва да се определи, по реда на чл. 38 ЗА, възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба.
При определяне размера на възнаграждението настоящият състав съобрази, че от името на ищците М. Г. М. и С. Д. Н. е подаден един общ отговор на касационната жалба, в който са изложени общи аргументи и съображения за неоснователност на жалбата и правилност на въззивното решение, които аргументи и съображения са изтъквани от адвоката и при разглеждане на делото пред районния съд и въззивната инстанция. Съобрази и фактическата и правна сложност на делото, както и защитеният имуществен интерес на С. Д. Н., който съобразно цената на иска възлиза на 2202, 97 лв., равняващи се на 1126,36 евро (1/3 от данъчната оценка). Отчитайки тези обстоятелства, обема и сложността на посочените от жалбоподателката в изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение и съобразявайки постановеното решение от 25. 01. 2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, и формираната практика на ВКС (напр.определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., I т. о.) настоящият състав намира, че за подаване на отговор на касационната жалба от името на ищеца С. Д. Н., на адв. М. Г. М. следва да бъде присъдено, на основание чл. 38 ЗА, възнаграждение в размер на 150 евро.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: