Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в състав:
при секретаря Даниела Танева, като разгледа докладваното от съдията Коледжикова гр. д. № 1717 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по подадена от името на В. Н. Т. от [населено място] чрез адвокат Т. Т. касационна жалба с вх.№ 3338 от 28.01.2025 г. срещу решение № 1463 от 05.12.24 г., постановено от Окръжен съд Пловдив по гр.дело № 1054/2024 г., в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по насрещния иск на В. Т. и производството по него е прекратено, както и в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение на Пловдивския районен съд касаторката е осъдена да предаде на П. П. 1/2 идеална част от собствения му имот: апартамент се в [населено място],[жк], блок 33А, вх.А, ет.7, ап.38, с идентификатор ***.
Касаторката прави оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи неправилно приложение на чл.10 ЗН, довело до неправилния извод, че тя не е процесуално легитимирана да предяви иска по чл.21, ал.4, т.2 СК.
Ответникът оспорва жалбата в писмен отговор.
По основанието за допускане до касационното обжалване. С определение от № 1096 от 06.03.2026 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос за прилагане правото на заместване по чл.10 ЗН при отказ от наследство - за проверка съответствието на мотивите на въззивния съд с разрешението, дадено в решение № 2 от 12.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 1429/2019 г., I т. о. и решение № 549 от 06.04.1961 г. по гр. д. № 2008/61 г., I г. о.
В цитираната практика е прието, че при отказ или неприемане на наследство призованите да наследят отпадат от числото на наследниците - все едно, че никога не са били наследници. А щом те никога не са били наследници, то и техните низходящи не придобиват никакви права върху откритото наследство. Отказалият се от наследството се изключва от кръга на наследниците по закон и отказът му прекъсва правата на низходящата негова линия. В мотивите към Тълкувателно решение № 148 от 10.12.1986 г. на ОСГК е посочено, че ако всички деца се откажат от наследството на починалия си родител, то се получава от преживелия съпруг заедно с родителите на починалия.
Настоящият състав споделя посочената практиката на ВКС, от която следва отговорът на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване по настоящото дело: При отказ от наследство не се прилага правото на заместване по чл.10 ЗН по отношение на низходящите, братята и сестрите на отказалия се от наследството и те не наследяват неговата част, която уголемява дяловете на останалите наследници, призовани към наследяване от същия или следващи редове.
По касационната жалба. Производството е образувано по предявени от П. П. срещу И. П., Д. П. и В. Т. пасивно субективно съединени ревандикационни искове за предаване владението на собствената на ищеца 1/2 идеална част от апартамент в [населено място], както и по предявен от В. Т. срещу П. П. насрещен иск с правно основание чл.21, ал.4 СК за установяване, че ищецът няма принос в придобиването на процесния апартамент.
Съдът е приел за установено, че по време на брака между Д. Т. и П. П. двамата закупили процесния апартамент в [населено място]. След прекратяването на брака с развод през 2019 г. Д. Т. починала, а нейните деца – ответниците И. П. и Д. П. извършили откази от оставеното от нея наследство. Съдът е приел, че ответницата по ревандикационния иск В. Т., предявила насрещен иск за установяване липса на принос на ищеца в придобиването на имота, е майка на Д. Т., но не е неин наследник. Изложил е съображения, че след отказите от наследството на Д. Т., направени от нейните деца И. П. и Д. П., призовани към наследяване били техните деца Д. С. и К. П., а не майката на починалата. С тези мотиви съдът намерил, че В. Т. не е легитимирана да предяви иска по чл.21, ал.4 СК, тъй като не е наследник на съпругата Д. Т., затова предявеният насрещен иск е недопустим. Първоинстанционното решение е обезсилено в тази част и производството по насрещния иск е прекратено. Уважен е предявеният срещу В. Т. ревандикационен иск за предаване владението на 1/2 идеална част от апартамента.
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон /чл. 6, чл. 53 ЗН/.
Изводът на въззивния съд, че В. Т. не е била призована към наследяване на Д. Т. е неправилен, защото е в противоречие с материалния закон. Съобразно отговора на правния въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, при направени от всички деца на наследодателката откази от наследството й, призована към наследяване е нейната майка като единствен жив родител – чл.6 ЗН.
Като е обезсилил първоинстанционното решение в частта по насрещния иск, който е обуславящ за решаването на спора по ревандикационния иск, въззивният съд е нарушил материалния и процесуалния закон. Решението му в тези части е неправилно и следва да се отмени. Спорът по предявения от ищеца срещу В. Т. ревандикационен иск и по насрещния отрицателен установителен иск, предявен от В. Т., не може да бъде разрешен в настоящото производство, тъй като по насрещния иск липсва произнасяне от въззивния съд, който е прекратил производството в тази част. Тъй като настоящата инстанция приема насрещния иск за допустим, въззивното решение, с което производството по него е прекратено, следва да бъде отменено, както и да бъде отменено решението в частта, с която касаторката е осъдена да предаде на П. П. 1/2 идеална част от процесния имот, и делото да се върне за произнасяне от друг състав на окръжния съд, който следва да разгледа насрещния иск по същество и в зависимост от изхода на спора по него да се произнесе и по предявения от П. П. ревандикационен иск. При новото разглеждане на делото въззивният съд ще се произнесе и по дължимостта на направените от страните разноски, направени за касационната инстанция.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОТМЕНЯ решение № 1463 от 05.12.24 г., постановено от Окръжен съд Пловдив по гр.дело № 1054/2024 г., в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по насрещния иск на В. Т. и производството по него е прекратено, както и в частта, с която В. Т. е осъдена да предаде на П. П. 1/2 идеална част от собствения му апартамент в [населено място],[жк], блок 33А, вх.А, ет.7, ап.38, с идентификатор ***.

Връща делото на Окръжен съд Пловдив за ново разглеждане от друг негов състав.

Решението не подлежи на обжалване.