Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 27.04.2026г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
БОРИС Д. ИЛИЕВ

при участието на секретаря Райна Стоименова разгледа докладваното от съдия Борис Д. Илиев гр. д. №4211 по описа на съда за 2025г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на И. А. Ц., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й по делото адв. Г. Я., против Решение №379 от 10.04.2025г. по в. гр. д. №2307/2024г. по описа на Окръжен съд- Варна, с което е било потвърдено Решение № 1580 от 08.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 20213110108759 по описа на Районен съд- Варна, четиринадесети състав, с което е отхвърлен предявения от В. П. Г., починал в хода на процеса и заместен от И. А. Ц., конституирана като ищец на основание член 227 от ГПК, срещу Ц. В. Г. и Д. В. Г. иск за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по нотариален акт /НА/ № 171, том I, per.№ 2864, дело 143 от 05.11.2014 г. на нотариус К. Паунова, вписан в Служба по вписвания - В. под № 11, том LХVІІ, дело № 14206/2014 г. поради неизпълнение на задълженията от страна на ответниците, само до размера на наследствения дял на И. Ц., а именно за 1/12 идеална част от поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 10135.4502.338 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на [населено място], район „В. В.", целия с площ от 4 852 кв.м., с номер по предходен план 635, при съседи на имота: имоти с идентификатори №№: 10135.4502.340, 10135.4502.288, 10135.4502.29, 10135.4502.339, 10135.4502.25, 10135.4502.341, 10135.4502.24, 10135.4502.24, 10135.4502.26 и 10135.4502.2; и за 1/3 идеална част от дворно място с площ 1320 кв.м, находящо се в [населено място], [община], област В., представляващо урегулиран поземлен имот /УПИ/ II-264, в квартал 44 по действащия план на [населено място], с идентификатор № 54145.502.459 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-96 от 28.12.2015г. на изпълнителния директор на АГКК, както и 1/3 идеална част от изградените в имота жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м с идентификатор № 54145.502.459.1, ведно с прилежащото към сградата избено помещение, с площ от 31,50 кв.м., жилищна сграда със застроена площ от 16 кв.м с идентификатор № 54145.502.459.2 и от второстепенна постройка с площ 30 кв.м с идентификатор № 54145.502.459.3, при съседи на поземления имот: 54145.502.476, 54145.502.475, 54145.502.460, 54145.502.546, 54145.502.458. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и уважаване на предявения иск или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Срещу подадената касационна жалба са постъпили отговори от ответните страни по нея Ц. В. Г., ЕГН [ЕГН], и Д. В. Г., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника им по делото адв. П. Н., с които се изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
С определение №878 от 24.02.2026г. по настоящото гр. д. №4211/2025г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за извършване на проверка за съответствието на въззивното решение с формираната практика на ВКС /Решение №363 от 26.05.2010г. по гр.д. №756/2009г., ІІІ ГО; Решение №82 от 05.04.2011г. по гр.д. №1313/2009г., ІV ГО; Решение №243 от 17.07.2015г. по гр.д. №6828/2014г., ІV ГО, Решение №340 от 04.11.2015г. по гр. д. № 1668/2015г., ІV ГО; Решение №20 от 22.07.2015г. по гр.д. №1853/2014 г., ІV ГО; Решение № 169 от 19.07.2013 г. по гр. д. № 1210/2012 г., III ГО, Решение № 163 от 07.10.2019 г. по гр. д. № 229/2019 г. на ІІІ ГО; Решение № 60221 от 19.01.2022 г. по гр. д .№ 3270/2020 г., ІV ГО; Решение № 20 от 13.03.2019г. по гр. д. № 2298/2018г., ІV ГО; и др. / по въпросите за обема и съдържанието на дължимата от приобретателя по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане престация на кредитора, ако той разполага със средства за издръжката си, както и за правните последици при неприемане или неоказване на съдействие от кредитора за изпълнение на задължението на длъжника.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 от ГПК, приема следното:
По правните въпроси, по който е било допуснато касационното обжалване настоящият състав на съда споделя цитираната практика на ВКС, в която обобщено се приема следното:
Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане не са определени в закона, а се определят от постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята им съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Ако в нотариалния акт задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя независимо от това дали той може да се издържа сам от имуществото и доходите си, и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам.
Прехвърлителят, който неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, изпада в забава, при което поетото от приобретателя задължение за издръжка следва да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи се погасява поради невиновна невъзможност за длъжника.
Неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора, не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява според обстоятелствата- в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът е длъжен да трансформира задължението си в парично като плаща на кредитора съответната сума, евентуално да поиска от съда да определи размера й.
Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка.
По касационната жалба:
С обжалваното решение въззивният съд е приел следното:
На 05.11.2014г. с нотариален акт № 171, том I, peг.№ 2864, дело 143 от 05.11.2014 г. на нотариус К. Паунова, В. П. Г. е прехвърлил на Д. В. Г. и Ц. В. Г. /негови син и дъщеря/ при равни квоти следните свои собствени недвижими имоти: 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор 10135.4502.338 по КККР на [населено място], район „В. В.", целият с площ от 4 852 кв.м.; дворно място с площ 1320 кв.м, находящо се в [населено място], [община], област В., представвляващо поземлен имот с идентификатор 54145.502.459 по КККР, ведно с изградените в имота жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м с идентификатор 54145.502.459.1, ведно с прилежащото към сградата избено помещение с площ от 31,50 кв.м., жилищна сграда със застроена площ от 16 кв.м с идентификатор 54145.502.459.2, второстепенна постройка с площ от 30 кв.м с идентификатор 54145.502.459.3, срещу задължението за издръжка, гледане и обслужване до края на дните на прехвърлителя, като приобретателите се задължават и приемат да му осигуряват грижи при болест, немощ, храна, отопление, лекарства и всичко друго, което е необходимо за един нормален и достоен живот.
В. П. Г. е починал на 06.03.2021г. след подаване на исковата молба и е оставил за наследници съпругата си И. А. Ц., гражданският брак с която е бил сключен на 02.02.2020г., и двете си деца- ответниците Д. В. Г. и Ц. В. Г..
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че на 20.01.2020 г. В. Г. е бил диагностициран с карцином на десен бял дроб, а през есента на същата година и с метастази в малкия мозък, които заболявания, засягащи дихателната и централната нервна система, са налагали специални грижи и комплексно лечение- прегледи в специализирани кабинети и медикаментозно лечение.
В периода от месец декември 2020 г. до смъртта на Г. той е било в тежко общо състояние и се е нуждаел от чужда помощ за придвижване, обслужване и физиологични нужди. Съдът е приел, че до смъртта си кредиторът В. П. Г. е разполагал с достатъчно парични средства за издръжката си, а ответниците са научили за заболяването на баща си през есента на 2020г.
Изложил е съображения, че за да могат длъжниците по договора да изпълнят задълженията си е необходимо прехвърлителят да им окаже съдействие при получаването на насрещната престация за издръжка и гледане.
Приел е, че в случая след като са научили за заболяването на баща си ответниците са направили опит да изпълнят задължениято си по договора, но това не се осъществило, тъй като ищцата И. Ц. прекъснала всякакви контакти на Г. с децата му и заедно с него през м. декември 2020г. напуснали обитаваната от тях къща в [населено място], като новото им местопребиваване било неизвестно за децата му.
В резултат на това ответниците предприели издирването му и чрез органите на МВР. Съгласно чл. 68 от ЗЗД мястото на изпълнението на задължението на приобретателите е местожителството на кредитора по времето на пораждане на задължението, което в случая е [населено място].
С напускането на мястото на изпълнението Г. е лишил длъжниците от необходимото съдействие да изпълняват задължението си, като по този начин се е поставил в забава съгласно чл. 95 от ЗЗД. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗЗД забавата на кредитора освобождава длъжника от последиците на неговата забава, но не го освобождава от задължението. До предявяването на иска за разваляне на договора е било налице неизпълнение от страна на длъжниците, но това неизпълнение не е било виновно. С предявяването на иска ответниците са поставени в забава, като от този момент на тяхно разположение е била възможността да предложат изпълнение в течение на процеса и да поискат от съда съгласно чл. 87, ал. 3, изр. второ от ЗЗД да им определи според обстоятелствата срок за това, като трансформират цялото неизпълнено в натура задължение за минало време в парично.
В случая обаче, тъй като Д. Г. и Ц. Г. са получили препис от исковата молба на 07.09.2021г., тоест шест месеца след смъртта на баща си, то те обективно не са имали възможност да поискат трансформация.
По посочените съображения съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 87 от ЗЗД за разваляне на договора, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При така установените факти по делото настоящият състав на съда намира за основателни доводите в касационната жалба за неправилност на решението.
Видно от съдържанието на сключения между първоначалния ищец В. П. Г. и ответниците Д. В. Г. и Ц. В. Г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, със същия ответниците- приобретатели са поели задължение да осигуряват на прехвърлителя издръжка и гледане до смъртта му.
Доколкото страните не са уговаряли ограничения на обема на дължимата издръжка и грижи, то от сключването на договора ответниците е следвало да предоставят цялата необходима издръжка на прехвърлителя, независимо от това дали той може да се издържа сам от имуществото и доходите си, и всички необходими грижи по отношение на него, включително при болест и немощ, при отчитане на възможностите му да се справя сам. По делото няма спор, а и самите ответници не твърдят от сключването на договора на 05.11.2014г. до смъртта на прехвърлителя на 06.03.2021г. те да са изпълнявали поетите спрямо него задължения.
Доводите им, че прехвърлителят не се е нуждаел от издръжка, тъй като е разполагал с достатъчно средства за съществуването си, са неоснователни, тъй като съгласно посоченото по- горе по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, това обстоятелство, при липсата на съответни уговорки в този смисъл, не освобождава длъжниците от задълженията им по договора. Предвид горното в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че до есента на 2020г, когато ответниците научили за заболяването на баща си, те не дължали изпълнение по договора, а задълженията им възникнали едва от този момент.
Неправилно съдът е приел и че за периода от есента на 2020г. до смъртта на прехвърлителя допуснатото от ответниците неизпълнение на задълженията им не било виновно. Действително по делото се установява, че предвид влошаващото му се здравословно състояние и необходимостта да ползва медицинска помощ /в този смисъл са показанията на св. Н. Ц./ през м. декември 2020г. прехвърлителят В. П. Г. е напуснал обитавания от него имот в [населено място], където е живял при сключване на договора, и се е преместил със съпругата си в [населено място] на адрес, който не е бил известен на ответниците. Това обстоятелство действително е възпрепятствало ответниците да предоставят изпълнение на договора в натура и би могло да се приеме, че е довело до погасяване поради невъзможност за изпълнение на задължението им за полагане на грижи, но не и на задължението за предоставяне на издръжка, тъй като последното може да се изпълнява и в пари.
При това положение в случай, че са имали желание и готовност да изпълняват задълженията си и за да бъдат изправна страна по договора, ответниците е следвало да поискат по съдебен ред трансформация на задължението си за издръжка в пари, както и да заплащат издръжка на кредитора, включително като поискат евентуално съдействие от държавните органи за установяване на местонахождението му. Доколкото по делото не се установява до смъртта на прехвърлителя те да са предприели такива действия, то неправилно съдът е приел, че допуснатото от тях неизпълнение в този период не било виновно. Действително свидетелките Надежда Г.- майка на ответниците и Т. Г.- съпруга на ответника Д. Г., твърдят в показанията си, че бил подаден сигнал в полицията за издирване на прехвърлителя В. Г., но писмени доказателства за такъв не са представени по делото, нито данни, че органите на полицията не са били в състояние да го открият. Напротив- в подадените от самите ответници отговори на исковата молба изрично се признава обстоятелството, че от полицията са установили връзка с В. Г. и са ги уведомили, че той е добре, което е указание за това, че те са могли да се снабдят, включително и в рамките на образувано съдебно производство, с информация за местонахождението и адреса му.
Предвид горното настоящият състав на съда намира, че ответниците са допуснали неизпълнение на поетите по отношение на кредитора В. П. Г. задължения по договора за гледане и издръжка, което е основание за развалянето му. Ето защо обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, като доколкото не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия делото следва да се реши по същество от касационната инстанция.
Предявеният иск за разваляне на договора съобразно притежаваните за това права от ищцата И. Ц., а именно- за 1/12 идеална част от поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 10135.4502.338 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на [населено място], район „В. В.", и за 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор № 54145.502.459 по КККР на [населено място], [община], област В., както и 1/3 идеална част от изградените в имота жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м с идентификатор № 54145.502.459.1, ведно с прилежащото към сградата избено помещение, с площ от 31,50 кв.м., жилищна сграда със застроена площ от 16 кв.м с идентификатор № 54145.502.459.2 и от второстепенна постройка с площ 30 кв.м с идентификатор № 54145.502.459.3, е основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на делото в полза на касаторката следва да се присъдят направените по делото разноски за трите инстанции съгласно представените списъци, както следва- 2889 лв. за първата инстанция, 1581 лв.- за въззивната инстанция и 2043,35 евро- за касационната инстанция или общо в размер на 4328,82 евро.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №379 от 10.04.2025г. по в. гр. д. №2307/2024г. по описа на Окръжен съд- Варна, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
РАЗВАЛЯ по предявения от И. А. Ц., ЕГН [ЕГН], в качеството й на наследник на В. П. Г., срещу Ц. В. Г., ЕГН [ЕГН], и Д. В. Г., ЕГН [ЕГН], иск с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по нотариален акт /НА/ № 171, том I, per.№ 2864, дело 143 от 05.11.2014 г. на нотариус К. Паунова, вписан в Служба по вписвания - В. под № 11, том LХVІІ, дело № 14206/2014г., поради неизпълнение на задълженията от страна на ответниците, до размера на наследствения дял на И. Ц., а именно за 1/12 идеална част от поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 10135.4502.338 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на [населено място], район „В. В.", целия с площ от 4 852 кв.м., с номер по предходен план 635, при съседи на имота: имоти с идентификатори №№: 10135.4502.340, 10135.4502.288, 10135.4502.29, 10135.4502.339, 10135.4502.25, 10135.4502.341, 10135.4502.24, 10135.4502.24, 10135.4502.26 и 10135.4502.2; и за 1/3 идеална част от дворно място с площ 1320 кв.м, находящо се в [населено място], [община], област В., представляващо урегулиран поземлен имот /УПИ/ II-264, в квартал 44 по действащия план на [населено място], с идентификатор № 54145.502.459 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-96 от 28.12.2015г. на изпълнителния директор на АГКК, както и 1/3 идеална част от изградените в имота жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м с идентификатор № 54145.502.459.1, ведно с прилежащото към сградата избено помещение, с площ от 31,50 кв.м., жилищна сграда със застроена площ от 16 кв.м с идентификатор № 54145.502.459.2 и от второстепенна постройка с площ 30 кв.м с идентификатор № 54145.502.459.3, при съседи на поземления имот: 54145.502.476, 54145.502.475, 54145.502.460, 54145.502.546, 54145.502.458.
ОСЪЖДА Ц. В. Г., ЕГН [ЕГН], и Д. В. Г., ЕГН [ЕГН], да заплатят на И. А. Ц., ЕГН [ЕГН], сумата от 4328,82 евро- разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.