№ 119
София 23.02.2026г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
при участието на секретаря Кристина Григорова и на прокурор Арнаудова за Върховна касационна прокуратура, като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1977 по описа за 2025г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 4984 от 3.11.2025г. по касационната жалба на А. Й. Ч., чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 1175 от 19.11.2024г. по в.гр.д. № 2212/2024г. на Софийски апелативен съд, с което частично е отменено решение № 2788 от 13.05.2024г. по гр.д.№ 6850/2023г. на Софийски градски съд за разликата над 15 000лв.до 60 000лв. като вместо това е постановено друго, с което допълнително е присъдена сумата от 45 000лв. или е осъдена Прокуратурата на РБ да й заплати общо сумата от 60 000лв., на основание чл.2б ЗОДОВ, като обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени в резултат на нарушаване на правото за разглеждане и решаване в разумен срок на наказателното производство по ДП № 285/2006г. на НСлС и н.о.х.д.№ 2065/2016г.на СГС, ведно със законната лихва, считано от 7.05.2021г., като е потвърден акта в останалата му отхвърлителна част и са присъдени разноски.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос, касаещ начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди при констатирано нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок.
В проведеното открито съдебно заседание, страните се представляват. Процесуалният представител на касаторката адвокат П. поддържа касационната жалба и желае да бъде уважена. Счита, че определеното от въззивният съд обезщетение не отговаря на интензитета и тежестта на причинените вреди, които далеч надхвърлят обичайните. Желае съдът да определи дължимо възнаграждение пред вид осъщественото процесуално представителство по реда на чл.38 ЗА.
Изразеното от представителя на Върховна касационна прокуратура становище е за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното по въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване:
Всяко лице, при решаването на спор относно неговите граждански права има право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6 § 1 ЕКЗПЧ. Целта е – да се гарантира общественото доверие в правораздаването от една страна и от друга, да се защитят страните от прекомерно и неоправдано забавяне. При допуснато от страна на държавата нарушение на това право, същата следва да обезщети причинените на лицето вреди, при предпоставките и критериите, посочени в чл.2б ЗОДОВ. Съгласно посочената норма, съдът следва да съобрази: 1.общата продължителност и 2.предмета на производството, 3.неговата фактическа и правна сложност, 4.поведението на страните и 5.на техните процесуални или законни представители, 6.поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и 7.други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Тежестта на горните обстоятелства, които не са изчерпателно посочени, се преценяват от съда с оглед на конкретния спор. Следва да се има пред вид, че при съобразяване на поведението на властите, се отчита че държавата е длъжна да организира съдебната си система по такъв начин, че да гарантира, че при осъществяване на дейността си правозащитните органи ще спазват всички изисквания по чл.6 ЕКЗПЧ, включително и за обективно и пълно разследване на фактите и обстоятелствата по случая, за разкриване на истината и за приключване на воденото производство в разумен срок. Общата продължителност на производството се изчислява като се съобрази – началната дата /която за наказателните дела е датата, от която лицето е научило за сезирането на компетентните органи / и крайната /на влизане в сила на окончателния акт, с който спорът е разрешен/ и се пресметне съответния период. Доколкото са приложими постановките, развити от ЕСПЧ в неговата практика по приложението на чл.6, § 1 ЕКЗПЧ, дългите периоди на необяснимо бездействие не могат да се приемат за „разумни“ /вж.напр.§17 Adiletta v. Italy/. При наличие на изложените предпоставки, съдът присъжда обезщетение за тези вреди, които са пряка последица от неразумно забавените действия на правозащитните органи. Размерът на обезщетението се определя по справедливост, съобразно конкретно установените за случая релевантни обстоятелства при съобразяване и на наличието на оборима презумция, че всяка неразумна продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди. Вредите над обичайните подлежат на установяване.
В случая не е имало спор по фактите:
Ищцата е майка на Д. Ч., чиято смърт е настъпила на 19.09.2006г., около 18.15ч., при преминаването й с автомобил, в [населено място], [улица],когато е била затисната при рухването на падналата в този момент сграда. Починала е и нейната спътничка и приятелка П. Х.. По случая е било образувано на същата дата /19.09.2006г./ наказателно производство по ДП № 285/2006г. на НСлС, по което са привлечени като обвиняеми четири лица. Неговата продължителност е 14 години, 7 месеца и 18 дни /общо 5 234дни/, като е постановена оправдателна присъда за всяко едно от тях, която е влязла в сила на 7.05.2021г. Установената с нея фактическа обстановка, която не се оспорва от никоя от страните по настоящето дело, е следната:
Сградата на [улица] построена през 1914г. като пет етажна постройка с междуетажни подови конструкции от типа „пруски свод“на метални 2Т греди. По време на бомбардировките над [населено място] през Втората световна война /1943-1944г./ покривът на сградата и мансардният пети етаж са били разрушени. Този етаж не е бил възстановен /сградата останала четириетажна/, а на мястото на разрушения скатен покрив е изградена нова покривна конструкция, покрита с битумна замазка, с незначителен наклон за оттичане на вода, което водило до множество течове. През 1990г. била поставена допълнителна временна ламаринена конструкция. През 1948г.сградата била национализирана, а през 1978г.обявена за паметник на културата от местно значение. През 2003г. реституираните собственици на сградата получили владението върху първия и втория жилищни етажи. До 2004г. жилищните етажи над партера били отдавани под наем на физически лица от СО Район „С.“, като след получаване на владението от наследниците на фамилията К., наемателите - с изключение на отказалата да напусне третия етаж наемателка – са напуснали сградата. Цялата четириетажна сграда и дворното място са отписани от актовите книги за държавни недвижими имоти през 2004г. Разпитани наемателите са свидетелствали за непрекъснати проблеми с влагата в сградата, за течове през покрива по стените, запушване на водосточни тръби през зимата и навлизане на вода в сградата при топене на снега, за отворени фуги, за наличие на големи пукнатини в резултат на наводнения, за стара канализация, във връзка с което са били подавали многобройни сигнали до компетентните органи. През 2003г. е извършен оглед от НИПК, констатирано е, че се налага предприемане на спешни мерки за отстраняване на течовете и е необходим цялостен оглед за изготвяне на конструктивна експертиза за състоянието на сградата, за да се прецени необходимостта от конструктивно укрепване, за което е изпратено писмо до кмета на СО Район „С.“ и до ДНСК. Кметът на СО Район „С.“е назначил комисия за установяване състоянието на сградата и е дал указания на собствениците за осигуряване на достъп. Независимо, че не й е бил осигурен пълен достъп, комисията е направила заключение, че сградата се нуждае от ремонт, заздравяване и хигиенизиране. В този смисъл е издадена и заповед на кмета. В това състояние дружеството „Хрисома“ООД е закупило сградата през м.06.2004г. Собственикът на дружеството се е свързал с архитект за изготвяне на проект за реконструкция и модернизация на сградата, както и с геодезист за извършване на архитектурното й заснемане. Тези действия били затруднени поради наличието на различни висящи съдебни спорове. Окончателното въвеждане във владение на цялата сграда на „Хрисома“ ООД е станало на 5.08.2006г. Собственикът сключил договор с охранителна фирма за наблюдение и контрол при изнасянето на вещи и при извършването на монтажни и демонтажни работи в сградата. Била подновена дейността по заснемане на сградата, но за тази цел сградата следвало да бъде изпразнена от боклуци. В тази връзка били наети от собственикът на „Хрисома“ООД дружество „А-три архитектура и изпълнение“ООД, но тъй като то не разполагало с работници наели ЕТ „Медия- Манчо Антонов“, за да ги осигури. На 15.08.2006г.с тях бил сключен договор за ремонт, с предмет: сваляне на мазилки по стени и тавани, събаряне на тухлени стени, демонтаж на ламперии по стени, демонтаж на дограми, демонтаж на балатум и дюшеме, демонтаж на тръбна разводка ОВ и ВиК, демонтаж на ел.инсталации,и др. Бил сключен и консултански договор на 25.08.2006г. с П. П., който е инженер-конструктор с предмет : „да наблюдава, контролира и докладва за извършване на работите“, обект на договора от 15.08.2006г. относно процесната сграда. Дейността е започната на 7.09.2006г., като е извършвана основно с механични инструменти – чук, тесла, длето, шило, кози крак, лостове. Никъде не са били поставени указателни табели за извършваната дейност, нито предпазни мрежи или парапети. Районът около сградата не е обезопасяван, потокът от хора и превозни средства не е отклоняван. Изнасяният от сградата боклук – дюшемета, мазилка, вътрешна дограма, скари, врати – бил изнасян с камион и само тогава била поставяна червена лента. Такава дейност е извършвана и на 19.09.2006г., като работниците приключили дейността си около 16.30ч. Валяло дъжд. След работниците влизали и други лица, но към 18.00ч. тя вече била празна. Около 18.15ч.транспортният трафик по [улица]бил силно натоварен и имало задръстване. По това време пострадалите Д. Ч. и П. Х. пътували с л.а.“Пежо“ 306 с посока от [улица]към Съдебната палата на [улица]. Автомобилът бил спрял на пътното платно на [улица] задръстването когато внезапно рухнала челната южна фасадна стена на сградата. При падането парчета от тухли, хоросан, бетон и стъкло затрупали автомобила. Веднага били извикани и пристигнали екипи на „Бърза помощ“, на БЧК „Планинска спасителна служба“, полицейски служители, пожарникари, които искали да извадят пострадалите. Намерили ги починали. Около 22.00ч.спасителните работи били преустановени. За времето от 20.35ч.до 22.00ч.е извършен само външен оглед на местопроизшествието.
На следващият ден – 20.09.2006г., със заповед № РД-09-899 заместник-кметът на Столична община, изпълняващ длъжността кмет по заместване, разпоредил на изпълнителния директор на „Главболгарстрой“ АД да извърши действия по разчистване като бъдат: „премахнати освидетелстваната северна и западна фасадни стени,вкл. останки от конструкцията на сградата, опасни за здравето и живота на гражданите, негодни за използване, застрашени от самосрутване, пред вид пълната невъзможност да се поправят или заздравят, както и да се разчисти терена и прилежащите публични площи от строителни отпадъци“. Със същата заповед било допуснато и предварително изпълнение, като се ограничавал достъпа до сградата и се забранило движението на превозни средства по [улица]. На същият ден /20.09.2006г./ започнало разчистването – без разрешение на прокурор и без заснемане какво е състоянието преди разчистването, без извършване на оглед и без присъствие на специалисти. Разчистването станало с багер. Сградата била напълно съборена, а останалите елементи – отрязани с оксижен, натоварени и извозени с камиони. На същия ден, със заповед на началник сектор „Строителен контрол“ при Столична РДНСК била назначена комисия със задача да проучи, документира и извърши техническо обследване на аварията на падналата сграда, която излязла със заключение, че състоянието на сградата, непосредствено преди инцидента би могло да се определи като аварийно.
Извършените през 2006г. процесуални действия по образуваното наказателно производство са се свеждали до извършеният непосредствено след инцидента външен оглед, разпит на множество свидетели и назначена техническа архитектурно-строителна експертиза, която е изготвена пет месеца по-късно.
През 2007г. не са извършвани действия, освен разпит на двама свидетели.
През 2008г.са разпитани пет свидетели и са извършени три очни ставки.
През 2009г.са съставени протоколи за доброволно предаване и е предявено разследването на пострадалата Г..
През 2010г. е предявено разследването на ищцата и е прекратено наказателното производство поради липса на данни за извършено престъпление.
През м.05.2011г. съдът е отменил прекратяването и е дал указания за назначаване на експертизи, разпит на свидетели и установяване на причините за предприетото прибързано разчистване на местопроизшествието. Тези указания са останали неизпълнени.
През 2012г.е назначена повторна съдебно-техническа експертиза, привлечени са двама нови обвиняеми, назначена е и медицинска експертиза, разпитани са двама свидетели, изисквани са свидетелства за съдимост и е предявено разследването на обвиняемите и пострадалите.
През 2013г. е назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза, разследването отново е предявено, разпитани са двама свидетели и е назначена медицинска експертиза.
През 2014г.е разпитан един свидетел, отново е предявено разследване и частично е прекратено производството по отношение на единия обвиняем. Наказателното производство е спряно поради невъзможност да бъде намерен единият от обвиняемите и е възобновено.
През 2015г. са разпитани седем свидетели.
През 2016г., след подаване на молба по чл.369 НПК за ускоряване на производството и след като съдът е дал срок - или за внасяне на обвинението в съда, или за прекратяването му по отношение на единия от обвиняемите, на 27.04.2016г., обвинителният акт е бил внесен в съда. Обвиняемите са: собственика на „Хрисома“ООД, на „А-три архитектура и изпълнение“ООД, на ЕТ „Медия- Манчо Антонов“ и П. П.. Образувано е н.о.х.д.№ 2065/2016г.на СГС. Досъдебното производство е съдържало 41 тома и чували веществени доказателства. В съдебна фаза са проведени 24 открити съдебни заседания. Заради допуснати пропуски в началото на разследването, се е наложило десет години след инцидента, съдът да събира нови доказателства, за да установи обективната истина. Последното съдебно заседание е било на 14.11.2018г. Мотивите са изготвени на 14.01.2019г. Последвал е протест от Прокуратурата. Образувано е в.н.о.х.д.№ 321/2019г.на САС. Проведени са две съдебни заседания, последното на 15.07.2019г.. Решението е постановено на 19.02.2020г. След подаден протест от Прокуратурата е образувано к.н.о.х.д.№ 68/2021г.на ВКС. След проведено на 18.02.2021г. открито заседание е постановен окончателният акт на 7.05.2021г., с който е оставен в сила въззивния акт.
При тези факти въззивният съд е определил като справедлив размер на обезщетение от 60 000лв. От една страна е отчел, че се касае за дело със значителна фактическа и правна сложност, с голям обем и множество участници, с предмет извършването на „тежки“ по смисъла на закона престъпления, доказването на които изисква предприемането на многобройни и множество като вид процесуални действия, като при това е отделяно време за издирване на свидетел и на един от обвиняемите. От друга, е посочил че съобразява, че усложняването в разследването е било предизвикано от обстоятелството, че още на следващия ден /20.09.2006г./, рухналата сграда е била разчистена, което е направено прибързано, без да се извърши заснемане на местопроизшествието и преди да се предприемат процесуално – следствените действия, необходими за запазване на наличните доказателства. Отчетено е, че това обстоятелство има пряка връзка с поведението на разследващите, за които не се установява да са желаели да разследват по начин, че да се достигне до обективната истина и виновните лица да получат справедливи наказания. Съдебният състав е посочил, че в хода на разследването – през повечето години - или не са предприемани действия, или предприеманите са били минимални /за период от по 365дни е извършван или само разпит на по няколко свидетели, или е назначавана експертиза/. Същевременно, Прокуратурата не е изпълнила дадените от съда указания след отмяна на първоначалното прекратяване на производството. Крайният извод е, че забавянето от 14г., 7 месеца и 18 дни се дължи не толкова на усложнената фактическа и правна обстановка по делото, колкото на нежеланието за работа на компетентните органи. Съдът е съобразил и важността на воденото производство за ищцата, доколкото пострадалата е нейна дъщеря,т.е тя е загубила единственото си дете и причиненото страдание е огромно. В случая – вредите са били допълнително утежнени от липсата на възможност да се постигне правосъдие и справедливост чрез налагане на наказание на виновните лица. Разбираемо е, че ищцата е очаквала ответникът да прояви активност, да изпълни задълженията си и да спази закона, като разследва адекватно случилото се. Изгубената надежда, липсата на вяра в справедливостта е станала причина тя сама да се опитва да събира доказателства. В мотивите си, съдът е посочил, че опитът на един гражданин, със свои лични усилия, да замести държавната структура за разследване, говори не само липса на доверие в правосъдието, а за безнадежност. Съгласно заключението на приетата експертиза, ищцата живее с чувството за пренебрегване, чувства се жертва, с чието доверие е злоупотребено. Същата е в трайно депресивно състояние с намалена способност за адаптация, с усещане за липса на справедливост. Според експерта, тези психически преживявания са в пряка връзка с начина, по който е водено наказателното производство и с постановената оправдателна присъда.
Настоящият съдебен състав споделя изложените изводи на въззивния съд, но не и тези досежно присъденият размер на обезщетение и намира, че при определянето му не е отчетено в необходимата степен, че в случая прекомерната продължителност на производството и липсата на проведено ефективно разследване се дължи изцяло и само на поведението на властите. Въззивният съд не е отчел посоченото в мотивите на САС при постановяване на решението си от 19.02.2020г. по в.н.о.х.д.№ 321/2019г. обстоятелство, че „органите на досъдебното производство са положили необходимите усилия да не бъде установена обективната истина по делото, като дълги години не са извършвали никакви процесуално-следствени действия или пък извършените такива се отличават с непрецизност, повърхност и непълнота“ /вж.стр.65 от мотивите на съдебния акт/. Не е отчетен констатираният от САС факт, че в досъдебното производство не са използвани наличните видеозаписи, които според съдебният състав опровергават напълно възприетите от досъдебното производство заключения по т.нар. „допълнителна“ техническа експертиза във връзка с факта, че намерените в камиона при огледа строителни материали и железа са отломки от падналата сграда. В същите мотиви е налице категорична констатация, че „детайлното установяване на фактите е станало невъзможно поради напълно прибързано, необосновано и противозаконно разчистване на мястото на произшествието, възложено от държавни органи на „Главболгарстрой“ АД, което е осъществено без разрешение на прокуратурата. В противоречие с всякакви правила – разчистването е направено без да е документирано по съответния процесуален ред и преди да се извърши надлежен оглед от компетентните органи. Тези действия са определени като „заличаване на следи от евентуално престъпление“ и като причина за невъзможност да се установи точният механизъм на срутване на сградата, което пък е предопределило невъзможността да бъде ангажирана наказателна отговорност от виновните лица. Не е отчетено и обстоятелството, че в хода на производството съдебни състави са давали указания на Прокуратурата за предприемане на конкретни действия, които не са изпълнени. Не е отчетен в необходимата степен и фактът, че Прокуратурата е повдигнала обвинения при липса на посочените от нея като съставомерни елементи обстоятелства, за които не е имало в досъдебното производство доказателства, като по делото е установена фактическа обстановка, която е различна от поддържаната в обвинителните актове, което е довело до правен извод за липса от обективна страна на престъпление по чл.122 или 123 НК. Всичко това е в пълно противоречие с процесуалното задължение Държавата да разследва случаите на смърт, произтичащо от общото задължение по чл.1 ЕКЗПЧ да се „осигурят“ правата по Конвенцията и по чл.2 ЕКЗПЧ, изискващо да се защитава живота и да се извършва ефективно разследване. В противоречие с изискването основната цел на разследването да е: да се обезпечи ефективното прилагане на законодателството, гарантиращо правото на живот и да се ангажира отговорността на виновните лица, като при това се осигури възможност на близките на пострадалите и на обществото да научат фактите, за да разберат какво се е случило и какви са причините за това, в случая е установено, че разследващите не са желаели да разследват по начин, че да се достигне до обективната истина и виновните лица да получат справедливи наказания. Поведението на властите е в противоречие и с изискването за навременност и ефективност на предприетите от Държавата действия, доколкото – разкриването на обективната истина е станало невъзможно заради предприетото противозаконно разчистване на мястото на произшествието, възложено от държавни органи на „Главболгарстрой“ АД, което е осъществено без разрешение на прокуратурата, в противоречие с установените правила, без да е документирано по съответния процесуален ред и преди да се извърши надлежен оглед от компетентните органи. Безспорно е, че Държавата е длъжна да организира правозащитната си система и водените производства по начин, че да няма нито прекомерно дълги, нито неефективни процедури, засягащи правата на страните по делото, като се очаква добросъвестно поведение съобразно установения законов ред за защита на предоставените права.
Съгласно чл.2б ЗОДОВ, при преценката си за размера на дължимото обезщетение съдът следва да съобрази всички установени като релевантни по делото обстоятелства, изброени при даване на отговора на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване. Както беше посочено, тежестта на примерно изброените в чл.2б ЗОДОВ обстоятелства се преценява от съда с оглед на конкретния спор и в случая определящо значение следва да се отдаде на направените изводи относно установеното поведение на компетентните органи, което - още от деня, следващ деянието – е било във фрапантно противоречие както със законовите норми, така и с очакванията на близките на пострадалата и на обществото за бързо, своевременно и ефективно разследване и справедливост. Съобразявайки това, настоящият съдебен състав намира, че в полза на ищцата следва да се присъди обезщетение от 62 000евро. При определяне на този размер, настоящият съдебен състав съобрази и значителният засегнат интерес на ищцата, която като майка на пострадалата е очаквала ефикасно и навременно правосъдие и справедливост, налагане на наказание на виновните лица, а е трябвало години наред да понася бездействието на ответната страна, която не е изпълнила надлежно задълженията си по ръководство и надзор на досъдебното производство, така че разследването не само да приключи в срок, но и да е ефективно. Общата продължителност, при това на неефективно воденото наказателно производство, от около 15 години е прекомерна и е увеличила значително обема на претърпяното страдание. От съществено значение са и конкретно установените - въз основа на приетото от въззивния съд заключение на съдебно-психологическа експертиза – причинени й тежки психологически вреди. Съгласно същото: „именно фиксирането върху преживяването на ищцата за липса на справедливо наказание на виновните за смъртта на дъщеря й, ведно с преживения твърде дълъг и необективен съдебен процес са довели до наблюдаваната понастоящем относително тежка депресивна картина“. Според експертът – „наличните по делото медицински документи и проведеното психологическо изследване свидетелстват за трайна депресивна картина“, която при ищцата е „с флуктуираща тежест, характеризираща се с намалена способност за адаптация към актуалната ситуация, анхедония, усещане за безперспективност и липса на справедливост“. Според експерта, ако производството се беше развило по-бързо, „ефектът нямаше да е този, защото забавянето всъщност удължава агонията“. В този смисъл са и показанията на свидетелката Д., която е приятелка на ищцата и е с непосредствени наблюдения за нейното състояние, която разпитана в съдебно заседание установява, че през цялото време, докато е траело производството ищцата се е измъчвала, защото „всичко се протаква“ и тя си е мислила, че това е умишлено. Болката и скръбта от загубата на единственото й дете са били огромни. Към тях се е прибавило и чувството, че виновните няма да бъдат наказани и справедливост не е възможна. Тя е започнала да губи желание за живот и не е искала да търси медицинска помощ. Впоследствие е започнала да приема медикаменти заради постоянното безсъние и депресия, което е довело до други здравословни проблеми. През цялото време се е чувствала безпомощна и не е могла да получи нито удовлетворение, нито успокоение. Моментът, към който е преценено увреждането и е определен размера на дължимото обезщетение, е този, в който е приключило наказателното производство и към него е съобразен стандарта на живот, съобразно обществено-икономическите условия в страната.
С оглед изхода на спора /уважена е предявената претенция на 50%/, направеното искане, като съобрази, че процесуалното представителство на касаторката е осъществено по реда на чл.38 ЗА и като отчита фактическата и правна сложност на делото, както и предприетите процесуални действия, настоящият съдебен състав намира, че следва да определи адвокатско възнаграждение в размер на 1 500евро за касационната инстанция.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОТМЕНЯ въззивно решение № 1175 от 19.11.2024г. по в.гр.д. № 2212/2024г. на Софийски апелативен съд, в частта с която е потвърдено решение № 2788 от 13.05.2024г. по гр.д.№ 6850/2023г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за разликата над 60 000лв. или 30 684евро до 62 000евро и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на А. Й. Ч., ЕГН [ЕГН], на основание чл.2б ЗОДОВ, допълнително сумата от 31 316евро /тридесет и една хиляди триста и шестнадесет евро/, към вече присъдените 30 684евро., обезщетение за причинените й неимуществени вреди, в резултат на нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на ДП № 285/06г.на НСлС и н.о.х.д.№ 2065/2016г.на СГС, ведно със законната лихва, считано от 7.05.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 1175 от 19.11.2024г. по в.гр.д. № 2212/2024г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат М. И. П., САК,с адрес:гр.София, [улица], офис ..., на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 1 500 евро /хиляди и петстотин евро/, адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :