В решение № 688 от 19.04.2002г по гр.д.№ 1012/2001г.ІІІг.о. на ВКС, решение №1864 от 2.01.2003г по гр.д.№ 2063/2001г., решение № 949 от 20.07.1999г по гр.д.№ 1105/2001г., решение № 1702 от 30.06.2003г по гр.д.№ 2052/01г. и решение № 778 от 21.07.1999г по гр.д.№ 987/98г.-всички на ІІІг.о. на ВКС е прието, че основанието за уволнение по чл.328 ал.2 от КТ е неприложимо за органи на изпълнителната власт ,както и за организации с държавни функции с нестопанска цел. Тази практика на ВКС е утвърдена и доразвита с решение №718/2010г гр.д.№ 67/2010г. на ІІІ г.о .В отговор на правен въпрос по прилагането на чл.328 ал.2 от КТ е подчертана специфичната цел на уредбата и е прието, че в случая под предприятие се разбира организация,която развива стопанска дейност. Целта е да бъде дадена възможност на новия ръководител при необходимост да се освободи от стария ръководен персонал и да подбере екип,с които най-добре да осъществи набелязаните с договора за управление бизнес цели.С решение по гр.д №819/2011г на IV г.о. е даден отговор на въпрос за точното тълкуване на понятието “предприятие” по смисъла на пар.1, т.2 ДР на КТ при преценка законосъобразността на уволнение по чл.328, ал.2 КТ.Прието е, че общото тълкуване на двете разпоредби - пар.1, т.2 от ДР на КТ и чл.328, ал.2 КТ налага да се приеме, че “предприятие”, което сключва договор за управление с управител,е само този търговец или стопанско предприятие, което има за основна своя задача постигането на конкретни стопански резултати,бизнес задачи с конкретни икономически показатели, конкретна производителност, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции,и именно поради това се предава управлението на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок конкретен стопански резултат. В решение по гр.д № 430/2018 – III г.о също е разглеждано приложното поле на разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ като е прието ,че основание по чл.328, ал.2 КТ за уволнение произвежда договор за управление, сключен само в стопанско предприятие или организация. Основанието се прилага за управлението на търговските дружества, независимо от вида собственост.Не е решаващ вида правно- организационна форма, дали юридическото лице има регистрация по Търговския закон и чия собственост е капитала на дружеството.
В решение по гр.д №4350/2018г на IV г.о. при отговор на правен въпрос е изтъкнато ,че за законността на уволнението по чл.328, ал. 2 КТ е необходимо работодателят да предприятие по смисъла на § 1, т. 2 ДР КТ - може да е държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 ТЗ , което не е търговец, но извършва стопанска дейност. В решение по гр.д № 2512/2017 – III г.о е даден отговор на въпрос: намира ли приложение чл.328, ал.2 КТ по отношение на работодател, който не осъществява стопанска дейност и няма за своя пряка цел постигане на печалба и в частност, статутът на Българско национално радио, целта,с която е създадено и преследваните от него търговски и стопански печалби, определят ли го като предприятие, за което е приложима хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ.Даденият отговор е отрицателен ,като в обобщение е изтъкнато трайно застъпваното в практиката на ВКС правно разрешение,че разпоредбата на чл.328,ал.2 КТ е неприложима за органи на изпълнителната власт, за организации с държавни функции с нестопанска цел,за централна или местна администрация,за учреждения за социално-културни дейности,за учебни заведения.
Очертаната неприложимост на института при така посочените правни субекти се основава на тълкуването на понятието “предприятие” по смисъла на пар.1, т.2 ДР на КТ при преценка законосъобразността на уволнение по чл.328, ал.2 КТ като се подчертава ,че под „предприятие“ ,съгласно §1,т.2 от ДР на КТ в случая се разбира организация, която развива стопанска дейност, като това тълкуване е възприето и в доктрината, и в съдебната практика, още от въвеждане на основанието за уволнение с измененията и допълненията в кодекса с ДВ бр. 100/1992 г. (вкл. решения на ВКС по гр.д. № 726/2011 г. на IV г.о. и по гр.д. № 987/1998 г. на III г.о.)
Въззивният се е позовал за разясненията в последните две цитирани решения на ВКС,които дават насока и обобщават практиката на ВКС.Решаващите изводи ,че за висше учебно заведение като МУ-София прекратителното основание на чл.328,ал.2 КТ не може да бъде законосъобразно приложено от ректора на университета, не са в противоречие с горната съдебна практика на ВКС и основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК не е налице.Съобразено е, че като висше училище Медицински университет- София е юридическо лице със законово определен предмет - чл. 6, ал. 1 ЗВО.Университетът, съгласно чл. 6, ал. 2 ЗВО, може да развива научно-производствена,художествено-творческа, спортна и здравна дейност в съответствие със спецификата си, както и стопанска дейност, която обаче е свързана с основната дейност по чл. 6, ал. 1 ЗВО - подготовка на специалисти и развитие на науката, културата и иновационната дейност и не преследва пряко постигане на печалба. Не следва друго от наличието на сключен съгласно чл.10,ал.2,т.10 от ЗВО договор за управление, същият не съдържа поето задължение за постигане на определен стопански резултат ,такава задача не се съдържа и в приетата.Политика за развитие на МУ-София,утвърдена със заповед № РД09-1399/01.07.2020год.Последната съдържа стратегически цели и задачи свързани със учебната и научната дейност като предвижда и генериране на приходи от научна дейност и засилване на партньорствата с бизнеса и комерсиализация на научните резултати /патенти/,но същите са свързани с основната дейност на висшето училище,регламентирата в чл.6,ал.1 ЗВО. Осъществяването на посочената стопанска дейност не представлява пряко намерение и обществено стремление на учебното заведение, а само една, макар и незначителна, финансова възможност за финансиране на съществената, целевата му дейност. Поради това е прието ,че Медицински университет не може да се определи като предприятие, за което е приложима хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ. Нормата не може да се тълкува разширително,нито нормативният акт,нито практиката признават „предприятие в широк смисъл", даващо право а работодателя за уволнение на разглежданото основание ,в която насока въззивният съд отново се е позовал на решение № 102 от 2.07.2018 г. по гр. д. № 2512/2017 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО.
Предвид така установената практика на ВКС за предпоставките на чл.328, ал.2 КТ са от значение не само критериите по отношение на кръга служители,спрямо които специалното основание може да бъде упражнено,но и качеството на упражнилия правото. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по първия формулиран въпрос,тъй като правото на уволнение по чл.328,ал.2 КТ включва в състава си предпоставки , свързани с управлението на определена категория предприятия. В практиката на ВКС последователно е изяснено както по положителен , така и по отрицателен път кои са критериите, свързани със стопанка дейност водещи до изключването на определени правни субекти от този кръг. При постановяване на решението въззивният съд е приложил установения в практиката критерии за предприятие по смисъла на пар.1, т.2 ДР на КТ при преценка законосъобразността на уволнението. Въззивният съд не се е позовал на неотносима практика на ВКС/ в случая решение № 102 от 2.07.2018 г. по гр. д. № 2512/2017 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО/която да е била формирана само за частния случай с БНР , както се постулира в третия формулиран въпрос. Също така ,за приложното поле на уволнителното основание по чл.328, ал.2 КТ не е определящо дали за структури с особен статут,роля и функция, уредени със закон, в него е предвидено сключване на договор за управление. В чл.56 от действащия Закон за радиото и телевизията също е предвидено,че генералните директори на БНР и БНТ осъществяват своята дейност на основание на договори, с които им се възлага управлението. Тезата на защитата ,че по този начин самата законова уредба предпоставя обвързващо да се приеме от съда в трудовия спор приложимост на основанието по чл.328,ал.2 КТ, е последователно отречена в изтъкнатата практика на ВКС,съобразена от въззивния съд.Поради това не е налице основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и по втория поставен въпрос .
В тази връзка , не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК .Основанието по чл.328,ал.2 КТ е изключение, което не може да се тълкува разширително.Касае за право, чието упражняване е регламентирано с повелителни правни разпоредби и затова съдебният контрол включва проверката им като част от закрилата на труда при разрешаване на трудово-правни спорове (чл.1,ал.3 КТ).
Ответникът по жалбата е установил разноски в размер на 5208 лева,които следва да се присъдят в евровата им равностойност (2662,81 евро )
Воден от горното , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №4717 от 17.07.2025г по в.гр.д. № 2926/2025г на Софийски градски съд.
Осъжда Медицински университет – София със седалище [населено място], БУЛСТАТ 831385737 да заплати на Р. К. Щ. сумата 2662,81 евро разноски в настоящето производство
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .